Преди 147 години е роден мъж, когото гражданите на Великобритания нарекоха най-великият британец в историята – известният премиер Уинстън Чърчил. Все още се изучават победните принципи, които са го водили в живота.
[255945]
Ние можем да се свържем истински, да се разбираме един с друг само въз основа на интегралното взаимно отдаване. Всичко останало ни разделя, дори да ни свързва.
Съществува понятието интеграция. То идва от латинското integratio – изпълване, integer – цяло. В науката кабала аналогичният термин (התכללות) се базира на ивритски корен със същия смисъл – общност, цяло (כלל).
По своята същност интеграцията е фундаментален принцип, необходим за разбирането на света и успешната самореализация в него. За да бъде животът ни приятен и ползотворен, трябва „само“ правилно да се свържат всички части на цялото така, че да не се сблъскват една с друга, а да се допълват взаимно.
Какво ни пречи да го направим в настоящия етап на развитие, когато системният срив вече крещи за себе си на всяко кръстовище?
По пътя към цялото
Всички произлизаме от единна, взаимосвързана система. Ние живеем и се развиваме в нея, под нейното насочено влияние. В продължение на хилядолетия хората бяха тласкани от мощен двигател – егоизъм, растящ от поколение на поколение. Тази сила ни разкъса на части, разцепи, разпръсна ни все повече и повече, докато не покрихме планетата и не открихме, че няма къде да избягаме един от друг.
Иска ми се Земята беше десет пъти по-голяма. Тогава щеше да стигне за нашата епоха. Но потомците ни все пак биха стигнали да същата патова ситуация, когато заплахата от масово взаимно унищожение витае във въздуха и хората свикват с нейния тръпчив дух.
Ние не се допълваме един друг. С цялата ни омраза, със самоубийствения арсенал от оръжия, ние вървим в повика на егоизма отлично осъзнавайки, че нашите деца са затънали в същото блато, над което виси взривоопасната мъгла от човешки страсти.
Никога досега човечеството не се е озовавало в такава непроходима задънена улица. Отлично виждаме накъде вървят нещата, но не се опитваме да променим нищо. Защото трябва да променим себе си, а това е много по-трудно, отколкото да направим ядрено-екологичен апокалипсис и жалка шепа от нас да започне всичко отначало.
Тук се проявява важността на интеграцията в нейното кабалистично разбиране. Досега неумело свързвахме частите на цялото, налагайки ги една върху друга, отрязвайки това, което ни се струва излишно, оставяйки пропуски и изхвърляйки фрагменти, за които не намирахме място. Подобна „интеграция“ е добра само за известно време, докато ненаситната човешка природа не наруши нейната крехка, измъчена, измислена конструкция. Което означава, че ни трябва нещо друго, нещо повече.
Неслучайно в кабала „интеграция“ не е просто свързване на части, а взаимното им включване. Не просто мозайка, а пъзел. Всички наши различия и противоречия, всички завои и остри ъгли са всъщност начални условия за сближаване, обратната страна на общата картина. Разбира се, щеше да бъде по-лесно, ако бяхме „правоъгълни“.
Но тогава това би било елементарна „геометрия“, комбинаторика, сума от части без искра и без смисъл. Истинското единство се изгражда върху комбинацията от противоположности, докато се издигаме над тях към ново качество, към нов поглед към себе си и към света.
Сега, когато частите от световния пъзел са разпръснати без ред пред нас, е време да приложим методиката, която ще ги разположи по местата им, ще ги интегрира, ще ги включи една в друга и ще създаде истинско единство с равни възможности, равни отговорности и равно взаимно отдаване.
Защото изпълването е именно отдаването, грижата за другите, за общността, в която всички са достатъчно развити, за да се отворят един за друг, да се подкрепят един друг и да се издигат над разединението. Само така, създавайки интегрално обкръжение, съчетавайки се, прониквайки се от другите, ще си осигурим добро бъдеще.
Това не изисква специални таланти, специални ресурси, специални разходи. Това изисква преди всичко различно отношение. Когато се научим да се разбираме, да се чувстваме, да се включваме един в друг, тогава ще имаме общ език, общ мироглед и най-накрая ще излезем от егоистичната безизходица.
Последни и първи
Интеграционните процеси започнаха в началото на XX век под формата на глобализация, която здраво свърза човечеството в единно кълбо, но не чрез хармонично допълване, а чрез потребителската икономика, банковата система, технологиите и средствата за масова комуникация. В резултат на това сме заедно, но разделени.
Тази ситуация два пъти беше разрушена от световните войни и Трета световна, разбира се, няма да изненада никого. Системата окончателно се затвори около нашето „кълбо“ и тази система е фундаментално погрешна.
Не може да разчитаме на „времето“, което държи целия свят. Време е да сглобим пъзела интегрално. Все още не знаем как, все още не виждаме картината на сплотеното общество, в което няма разделение на свои и чужди, но това не пречи да започнем. Първокласникът, който сяда зад чина, също не знае докъде ще стигне. Важното е да иска да учи. Желанието е първото условие за успех, методиката е неговият залог.
По този път ще започнем да разбираме много неща. Първо, до каква степен всички зависят един от друг. При това не само икономически и социално, но и вътрешно. Мислите и настроенията се разхождат по света и в каквито и опаковки да ги обвиват, почти всички са негативни, егоистични, разрушителни. Всъщност те ни разделят, понякога по „детски“, абсолютно заблуждаващи критерии.
Второ, ще видим, че взаимозависимостта не е проклятие и не е присъда. Напротив, никой не може да бъде щастлив сам и дори да се изолира от света, никой няма да може да си осигури всичко необходимо, особено в наши дни. Нуждаем се един от друг. Ние сме неразделни. Необходимо е само да разберем и правилно да задействаме тази връзка, без утопични идеали, прагматично и честно, без да крием недостатъците, а компенсирайки ги съвместно. Когато връзката е проникната от взаимотдаването, всички са щастливи.
Трето, осъзнаваме, че единствената пречка по пътя към това сме самите ние. Дори не осъзнавайки необходимостта и историческата неизбежност на интеграцията, ние следваме предишния курс чрез безкрайно разглобяване и голямо клане. Ние сме като хипнотизирани от процеса на разпадане, заслепени от егоизма с неговата „истина“
Но ако истината триумфира върху развалините и руините, това е лъжа! Истинската истина, тази, която е една за всички, се крие във взаимното разбирателство, взаимодействието, взаимовключването. И може да се докаже само чрез дела, примери, които ще предизвика след себе си.
В крайна сметка ще видим едно просто нещо: различията между нас са необходими и важни. Не трябва да се страхуваме, скриваме, игнорираме или да ги разпалваме. Трябва да ги признаем и да се издигнем над тях към общата картина, към цялото, към обществото, в което контрастите взаимно се допълват, включват се един в друг и създават живо, топло човешко единство.
Днес, в разгара на егоистичната глобализация, има всички условия за това. Можем да променим себе си и по този начин да променим света. Имаме на разположение точна, ясна, проверена методика. Ако я използваме, ще успеем. Ако не я използваме, пак ще се върнем към нея, преминавайки през кръга на страданието. Ако се поизмъчи, егоизмът ще стане по-сговорчив. Само да не страда…
Нашата епоха кабала нарича „последното поколение“. „Последно“ защото вече е способно да сложи край на предишната изчерпана парадигма и да застане на интегралния път.
Но възможността и реалността не винаги съвпадат. Ако пропуснем шанса, децата ни ще бъдат изправени пред същото предизвикателство, но при много по-сурови обстоятелства. Ако все пак се събудим и започнем да действаме, ще бъдем първи в новата история на човечеството.
[279148]
Скъпи жени, възползвайки се от възможността, която ми дава женският празник – 8 март. Искам да Ви пожелая всичко, всичко най-хубаво. Правилни промени във вашите съдби, за да се радвате на живота, да се радвате на това, което се случва във вашите семейства – с децата, роднините, близките, със света – във всичко около Вас.
Ако светът се развиваше според желанието на жените, той щеше да бъде съвсем различен и ние го разбираме. Но за съжаление в света трябва да се разкрие злото. То се разкрива чрез мъжете. Затова основната работа по поправянето е чрез мъжете. Но без жените мъжете не биха могли в нищо да успеят.
Затова много, много се надявам, че Вие ще помогнете на мъжете с всичко възможно, за да успеят в поправянето на света. Вашата съдба е такава, Вашата задача, Вашата част е да им помогнете така, че светът да се промени към по-добро. Без Вас той няма да се промени към добро и само ще пада, и пада надолу. А с Вас имаме надежда, че светът сам ще излезе от това състояние на падение и ще започне подем.
Много се радвам, че с всяка година все повече и повече жени идват да изучават света и методиката за поправянето му, и жените, които я изучават, точно в тях и е заложена тази част от света, която ще му помогне да се справи с тези сили, които ще издигнат света от неговото падение. И разбира се, виждайки колко жени са привлечени от кабала, ми става радостно и съм сигурен, че ще постигнем правилното състояние на света. И всичко това – благодарение именно на Вас.
Пожелавам Ви щастие и здраве, и Ви желая всичко, всичко най-добро, най-хубаво. Пожелавам Ви, Вашите мисли и Вашите желания да се въплътят в нашия свят, за да може висшата сила да премине през Вас и да се спусне в нашия свят, и да го напълни. И тогава ще видим, че Твореца именно чрез жените управлява този свят и го води към добро състояние. Успех на всички нас в това. Благодаря Ви!
[20210308]
“Нито на майката, нито на жената, нито на брата, нито на собствените деца не можеш да се довериш така, както на истинския приятел”. Индийска мъдрост.
Какво е това, което ни кара да търсим истински приятел?
[277766]
Тъй като всички сме социални създания, чувството за завист е познато на всеки от първа ръка. Но можем ли наистина да оценим завистта? Не онова детско раздразнение, която натоварва сърцето с безплоден товар, а мощният източник на енергия, който трябва да бъде насочен в полза на работа?
– Виж тези момчета, – казваше мама. – Те са добри, добре им се получава. И ти можеш да го направиш също толкова добре.
От детството се нуждаем от примери, насърчаващи ни да постигнем нещо повече. Човек се развива, завиждайки на другите – понякога осъзнато, понякога неосъзнато. За да се движи напред, трябва всеки път да се проникне от впечатлението от следващото състояние и да се устреми към него. Новото стъпало започва с това, че си го представяш, искаш го, завиждаш на онези, които го имат. Можеш да завиждаш дори на себе си от бъдещето. Но без тези ярки илюстрации от днес не можеш да го направиш.
Завистта е лоша, когато изисква да принизиш „самозабравилите се от обкръжението ти или да слезеш на нивото на лошата среда. Но, ако искаш да станеш като най-добрите около теб, тогава завистта е полезно и незаменимо средство, което те подтиква към подем.
Помня, че родителите ми купуваха списания за наука и технологии, за медицина. Домът ни беше пълен с плочи, след това започна ерата на телевизията. Пред мен се откриваше свят, привличащ с безброй възможности и разпалващ желания. До сълзи завиждах на космонавтите: „Как може това да се случва без мен?“. Завистта ме буташе напред, опъвайки здраво платната на надеждата.
Ако вземеш завистта от детето, какво ще остане? Растение. Въпреки, че дори растението е от думата расти, то първоначално е пропито от образа на своята бъдеща зрялост.
Всяко постижение, всяка стъпка започва с потенциала, който се разкрива на човека, свири на струните вътре в него и предизвиква завист. Оттук и всички наши детски игри, в които се чувстваме по-силни, по-умни, по-възрастни, в нещо по-добри. Оттук са и нашите стремежи и амбиции.
Но човешкият егоизъм не спи и си присвоява този порив, яхва тази вълна, принуждавайки те да се съревноваваш, да дърпаш одеялото към себе си, да мачкаш другите, да ходиш по главите им, да воюваш, да унищожаваш. Това, което би могло да бъде добро, е опорочено и извратено. Когато се комбинира с егоизъм, завистта става разрушителна.
Природата ни е дала съкровище, а ние го развалихме, както и другите ѝ дарове. Животните се хранят едно с друго инстинктивно от насъщна необходимост, без доминиране, без желание да унижат някого, да навредят на някого. Човек от завист е готов да изкорени, да унищожи целия свят, само за да постави другите „на място“.
„Нека не аз да завиждам, а на мен да завиждат“ – това е жалкото мерило на нашите усилия. От хилядолетия егоизмът расте в хората, предизвиквайки войни, довеждайки до смърт цели цивилизации. Понякога, задушавайки се в страданието, ние спираме, успокояваме се. Но не за дълго. Новата касапница е само въпрос на време.
На тъмно
„Душата на човека е свещ на Твореца“
Мишлей
Лоша завист е, когато виждаме свещите на другите и усърдно ги гасим.
А добра завист е, когато се запалваме един от друг.
Може да си кажем, че няма защо да страдаме. Нека всички да са добре. Нека всички да бъдат вътрешно развити, толерантни, благосклонни, дори на елементарно ниво, за да живеем заедно в мир, правилно да използваме ресурсите и де се подкрепяме един друг.
Но нашата природа е структурирана по различен начин: тя се фокусира върху това, което имат другите и го сравнява със собствените ни достояния. Чуждото вади очите. Не може всички да бъдат добре, защото не го искаме. Ако всички са удовлетворени, то никой не е удовлетворен. Поне в нещо трябва да се откроявам, за да могат другите свещи да избледняват на фона на моята. А още по-добре е другите да угаснат. Нека завистта да свети в другите, а не светлината.
Така че, духайки свещите на другите, ние гасим нашите…
В този затворен кръг, в тези тъмни сенки на егоизма човечеството броди от незапомнени времена. Няма значение какво искам. Важното е какво ще ме издигне над другите. Моята цел не е да стана по-добър, а да стана по-добър от другите. И това разваля всичко.
При такива отношения е невъзможно да се изгради нормален живот. Дори на теория. Например, на мен и на съседа ми дават нов Кадилак. Аз търся разлики и не намирам. Абсолютно еднакви модели са. Всичко е абсолютно същото. Но поне в нещо неговият Кадилак трябва да бъде по-зле от моя. Поне с драскотина. Откъде се взе тя?…
Или да кажем, че всички получават по един милион в сметките си, без данъци и условия. Милионът, разбира се, е страхотен. Но гледайки другите, все повече се убеждавам, че съм го похарчил погрешно. Глупаво се получи. По-добре да бяха дали хиляда, но само на мен…
Може да се бориш с природата си колкото искаш, но тя е по-силна, по-хитра, по-изобретателна. „Не искам да се показвам пред никого, не искам да се хваля с нищо, не искам да изпитвам завист и да бъда обект на завист…“ Чакай, а каква е тази твоя снимка във Фейсбук? За какво ти е нов модел смартфон? Сигурен ли си, че винаги критикуваш другите принципно, а не защото те, за разлика от теб, са успели да спечелят без последствия? И дори да си бял и пухкав, не гледаш ли какво правят другите? Не сравняваш ли успехите им с твоите в търсене на приятни различия?
Завистта не е порок
„Малцина от нас могат да понесат щастието. Имам предвид щастието на ближния“.
Марк Твен
Завистта може да тлее или да избухне, но във всеки случай рядко я използваме правилно. И проблемът не е в нея, проблемът е в нас. Нашите ужасни критерии са лишени от здрав разум, да не говорим за истинска човечност. Нашият тесен „перископски“ поглед не ни позволява да видим единния свят. Егоистичното възприятие го разчленява на фрагменти, разделяйки и насочвайки хората към безкрайна надпревара за „личен успех“.
Този „успех“ не е нищо повече от общ провал. Целият съвременен свят е формиран от тесни интереси. Той стои върху борбата за власт и статус, върху антагонизма, върху завистта, която изисква да се издигаме не над себе си, а над другите.
И спасението е само едно – единство.
Когато хората са сплотени, те не си завиждат „черно“. Напротив, стремят се да осигурят всичко необходимо един на друг, виждайки във взаимното отдаване залог за общ и личен успех. Единството не просто ни смекчава, то променя скалата на приоритетите, осветява качествено различни ценности и ориентири, насочва човека към развитие. И много улеснява живота, защото в общата грижа за другите всеки се чувства защитен, всеки е сигурен в днешния и утрешния ден, всеки има кауза, радост, цел.
Благодарение на единството всичко се трансформира, проявява се в друга светлина. Съвсем различен е животът: наистина съм необходим и ценен, и се радвам на това. Съвсем различни са критериите: не търсим нарцистично превъзходство, не съдим по себе си, ценим добрата връзка. Съвсем различно е обществото: не завиждаме за успехите на другите и в отдаване се стремим да ги повторим, да ги надскочим.
Мога да завиждам на учени, художници, артисти, дърводелци, спортисти – и това няма да навреди на никого. В крайна сметка се гордеем не с това, което имаме, а с това, което даваме на другите. И това ни помирява, окрилява, вдъхновява, възвисява всички.
Няма нужда от нравоучения и аскетизъм. Завиждайте здравословно, завиждайте повече, завиждайте по-силно. В крайна сметка това е бяла завист, напълнена с общ подем, общ смисъл, светлина. Тя не настоява за насилие, а ни призовава един към друг, към прекрасен, пълноценен живот. Трябва само да се държим заедно, въпреки всички различия, издигайки се над тях. Ако се отнасяме правилно един към друг, значи завиждаме правилно.
[278767]
Днес много отговорни учени говорят, че извънземните вече ходят между нас. Професор Хаим Ешед, той, между другото, ръководи космическата програма на Израел, достатъчно голям учен, твърди, че те са тук, но излизат извън рамките на времето и пространството и затова не са открити от нас. Заради това, че сме недостатъчно развити, за да ги приемем и разберем. Така казва той.
Те са предотвратили няколко ядрени катастрофи, неутрализирали са ги. Помолили да не се публикува, че са тук, тъй като не искат да се развива масова истерия и така нататък. Той казва: “Ако бях казал това преди пет години, щяха да ме вкарат в лудница.”…
[276368]
Колкото и да пренебрегваме същността на промените, те няма да отстъпят. Когато новото се бори с обичайното, въпросът не е в резултата от борбата, а в нейната продължителност.
Основният урок от миналата година е, че трябва спешно да се научим да мислим един за друг. Имам предвид да се грижим един за друг. В противен случай, дори и по някакъв фантастичен начин да правя всичко правилно, винаги ще има хора, които ще добавят лъжичка катран и ще развалят всичко. Или сам ще прецакам себе си и другите. Не е задължително да е от зло, а просто от невежество. Понеже никой от нас наистина не знае, как да живеем заедно в условията на глобален свят и глобални проблеми.
Нямаше да мислим за това, ако не беше пандемията. Тя волно-неволно ни накара да се огледаме наоколо и да видим, че сме твърде различни, твърде противоречиви и трябва да направим нещо по въпроса. Не разбира се, да подстригваме всички с един гребен. Има нужда от друго решение, което ще позволи на всеки да бъде себе си и в същото време да живее щастливо.
Защото точно това искаме – да бъдем щастливи, радостни, процъфтяващи, обичани. И колкото и да е странно, именно бедите на глобалния свят ни показват пътя към това добро бъдеще.
Година за размисъл
В борбата срещу коронавируса човечеството неволно откри, че грипът е победен. Макар и само в този сезон и на твърде висока цена. Но преди една година всички бихме казали, че е невъзможно.
Всъщност глобалният свят, със своята взаимозависимост ни предоставя не само заплахи, но и методи за тяхното решаване. „Вие сте в нова система от взаимоотношения – каза той. – И в тази система има различни закони, различни критерии и приоритети. Тогава ги проучете!“
Не е трудно да направим първите изводи: виждаме, че всяка страна, всяко общество, всяко семейство се бори с пандемията по свой начин и в крайна сметка се грижи само за себе си. Това важи за всички – от рекордьорите по ваксиниране до антиваксърите. И това е естествено, защото не сме се научили да действаме по друг начин. Въпреки, че имахме цяла година за размисъл.
Цяла година, използвайки остарели методи, човечеството се опитваше да реши глобалния проблем локално. В резултат на това времето минава, а ние все още живеем в илюзиите на миналото и таим напразни надежди да се върнем в него. Нашето лечение е погрешно в основата си. Сблъсквайки се с предизвикателството на новата епоха, се опитваме да се барикадираме от нея с ваксини и да останем същите.
Няма да стане. Новата епоха изисква повече. Тя изисква да започнем от себе си.
Етап на отричане
Представете си: консилиум от лекари стои до леглото на болен и не иска да признае, че не може да го спаси с традиционни методи. Защото да го спаси, не означава да удължи агонията, а да го излекува. И новото средство е в това, че първо самите лекари трябва да се променят, да се свържат вътрешно. Тогава, ставайки единно цяло, заедно ще проникнат в корена на проблема, който се изплъзва на всеки поотделно.
Това показва болестта на пациента. За това говори пандемията, която е обхванала цялото човечество. За да се стигне до корена ѝ, трябва самите ние да се променим, да се свържем истински. Вчера преследвахме лични цели, стремяхме се към личен успех, а днес дойде времето на единен свят, на единна интегрална цел и общ успех на всички.
Само не казвайте, че е невъзможно. Това е просто необичайно. Преди не мислехме по този начин, не вярвахме, смятахме, че е утопия. Но всъщност всички хубави неща в началото са били утопия. Освен това започна зле, защото трябваше да си пробие път през старото и закостенялото. Дори най-плавните исторически преходи не са лесни, да не говорим за резките скокове.
В началото на 2021 година все още е трудно да се забележи, но старите парадигми започват да се разпадат. В интегралния свят няма нищо лично, локално, очертано от ясна плътна линия. Всички влияят на всеки, всеки влияе на всички. И затова, да се възползват един от друг, е като да копаят общ гроб. Напротив, трябва да взаимодействаме правилно в един стремеж, в едно желание, като по този начин разкриваме самата единна природа, в която живеем. Човешката взаимовръзка решава всичко.
Светът сега е в процес на отричане на тази реалност. Дори без да се опитваме да разберем и реализираме новата концепция за съществуване, ако я забележим, я заклеймяваме като нереализуема, противоестествена, наивна и т.н. Както се казва: „не съм я чел, но я осъждам“.
На следващият етап, който вече е близо, ще започнем да разбираме. Ние не говорим за някакво абстрактно или формално обединение, а за реално, системно, всеобхватно единство на природата, в която човек, според неговата степен на развитие, трябва да участва сам, съзнателно и съзидателно.
Осъзнавайки това, ще спрем да се страхуваме от промените. В крайна сметка загубата на личните интереси изобщо не означава обезличаване. Напротив, на този общ път ще процъфтява индивидуалността и уникалността на всеки. И тогава ще видим, че нашето предишно егоистично „лично“ всъщност е изравнило и обезценило нашия потенциал, като го е вкарало в рамките на празното, безцелно консуматорство.
Моментът на истината
Смяната на епохите е неумолима. Старият свят вече не съществува. Отлетяхме от него преди година, но искаме да се върнем, вкарвайки новите реалности в старите шаблони. Но не можем да сложим новия свят в прокрустово ложе *, не можем да го опаковаме в клетките на съзнанието, свикнало с фрагментирано възприемане на детайлите. Той е един и трябва да отразим тази единна картина в себе си – в обществото, в отношенията между нас.
Докато отхвърляме предизвикателствата, кризата няма да свърши. Тя просто ще приема различни форми. Това е кризата на целия ни предишен живот. Всички външни стимули, с които ни глезеше, вече не са актуални, не са релевантни. Стигнахме до момента на истината, до напълно различни ценности, дълбоки, непреходни, способни вътрешно да обединят всички, независимо от различията и конфликтите. И тъй като не сме се доближили до тях, не можем да продължим.
Новият свят няма да бъде добър с нас, докато не го разберем и не го приемем. Защото в него вече няма егоизъм, а взаимно отдаване – двигателят на прогреса. Можем да живеем в него добре само заедно. Не за сметка на другия, не в своето уютно ъгълче, а в общия дом, в общото семейство. И дори то да не е онова, с което сме свикнали, нямаме друг избор.
Историята върви по свой път, откази не се приемат. Сега всичко зависи от качеството на нашите връзки, от вътрешното сближаване между нас. То е нашето лекарство, издигащо ни над всички болести и препятствия по пътя. То не просто ни предпазва от беди, но и дава на живота ни нови стимули, нови радости, нов вкус и нов смисъл.
Нека да оставим познатото зад нас. Доброто бъдеще не е такова, каквото си го представяхме. То е каквото трябва да бъде.
* Изкуствена мярка, към която безполезно се нагажда нещо с насилствени мерки/ бележка на перводача
[20210218]
Сърцето на майката се намира в централната точка на цялото мироздание и в материалното, и в духовното. Понеже именно от тази точка се случва духовното и материалното раждане. Няма нищо по-силно от майчиното сърце – то е най-чувствителната, най-важната точка в цялата реалност. Твореца е създал желанието, което е в основата на сърцето на майката.
Следователно, ако жените започнат да мислят поне малко за обединение, те вече се докосват до тази централна точка на цялото мироздание, откъдето е започнало раждането на цялото човечество, общата душа. Светът ще стигне до поправяне само за сметка на жените.
Жената има огромна сила, която ражда, развива, организира. И обратното, ако жената не участва в това поправяне, тя се превръща в причина за раздори, в място отдалечаване и зло. Затова много се надявам, че жените ще се обединят и ще донесат на човечеството мир, спокойствие, единство.
От урока за жените, 29.08.2020
[270082]
Петте принципа на оздравяването са:
1. Не си болен, а оздравяваш.
2. Не четеш за болестта и влизаш в ново обкръжение.
3. Няма нито вчера, нито утре, а само днес, това е единственият ти ден.
4. Ако действието, което си задължен да извършиш, ти е трудно, го направи два пъти.
5. Бъди постоянен, решителен и упорит.
Какви действия трябва да извършиш, за да приложиш тези принципи?
1.Всяка сутрин, ставайки, независимо от настроението и самочувствието, се усмихваш и на глас благодариш на Твореца, мирозданието. В началото механично. После, когато привикнеш, ще минава през сърцето.
2. До половин час – дишане, упражнения за дишане през диафрагмата.
3. Минимум едно осъзнато добро действие по отношение на някого.
4.Минимум 20 минути ходене извън дома.
5.Минимум половин час учене. Да изучаваш нещо ново, да е свързано с някаква наука.
Най-тежкият момент в излекуването ще бъде тогава, когато се почувстваш вече добре и трябва да намериш сили, въпреки всичко, да продължиш да изпълняваш петте условия.
Кабала заменя всичко това с едно намерение за добри мисли към всички. И всичко. Постоянно да бъдеш с добри мисли към всички хора! Така лекуваш себе си.
[274850]
Сънят в нашия живот е много сериозна дейност на мозъка, при която той обработва и съхранява цялата налична в него информация, натрупана за ден, а може би и за няколко дни. Мозъкът я поставя и сортира в архива си. При този процес възникват всякакви хаотични връзки, затова понякога сънищата ни се струват нереални.
Всъщност, в съня се случват много силни действия и решения. Мозъкът работи много интензивно на дълбоки, вътрешни нива, които все още не можем да изследваме. А когато тази информация вече е складирана, подсъзнателно вътрешно осъзната, човек е готов да се събуди.
Винаги виждаме сънища. Те непрекъснато преминават през нас, защото са блуждаещи процеси в нашия мозък.
И човек вече е готов за следващия ден, за следващото правилно възприемане на информацията въз основа на предишния ден и съня, който е преживял, т.е. към преоценка на информацията, възникнала по време на съня. По този начин сънят, изключвайки те от реалността, ти позволява правилно да рестартираш и да преминеш към ново състояние с нова оценка на реалността.
В духовния свят е същото, защото нашият свят е отражение на духовния свят.
В духовното, без да заспиваме и да се изключваме от реалността, както в нашия свят, ние съзнателно се издигаме на следващата степен, като че ли в следващия ден. Откъсвайки се от предишната степен и все още неиздигнали се на следващата степен, се намираме между тях и искаме съзнателно да прехвърлим едното в другото. Това е и нощта между два дни.
Но намирайки се между двете реалности можем да почувстваме състояния, за които вътрешно не сме готови. Можем да почувстваме неща, които все още не са влезли в нашето разбиране и да видим неща, за които още не сме готови. Още не сме готови за това.
Ето защо сънищата са много особено, красиво състояние, от което можем по-късно да направим дълбоки изводи, да стигнем до нови стремежи.
От ТВ програмата „Силата на книгата Зоар“ №5
[278131]