Въпрос: Човек трудно преодолява страданията: загуба на близки, болести. Какво представялва преодоляването?

Отговор: Страданията имат особена роля в живота ни – те ни развиват. През цялата си история човечеството е преминало през множество етапи на революции, развитие на обществото и всичко това е за сметка на страданията.

Това е следствие от разбиването на единната душа, т. нар. Адам Ришон. Затова разкриваме себе си все по-разбити, за да можем все повече да поправим себе си.

Ето защо от поколение на поколение и дори от година на година, а в наше време вече от ден на ден, в света се разкриват все повече нови явления, недостатъци, лични и общи проблеми, криза в човека и обществото. По-рано не е имало такива проблеми и изведнъж те поникнаха сякаш от земята. Но благодарение именно на това ние напредваме.

Страданията ни развиват, но до какъв предел?

Правилната реакция на страданията е преди всичко да разберем тяхната цел. Иначе сме като животни в поле, които бягат от удари, но страданията ги връхлитат отново. Така се мъчат хората цял живот, докато накрая не умрат, така и не достигнали до нищо добро.

А в какво се заключава целта на живота? Нима е само в бягството от страданията? Какъв смисъл има в това?

Радваме се, че раждаме деца, но те порастват и излизат от дома. Учим се толкова много, за да придобием професия, а след това цял живот работим и оставаме пусти, тъй като всичко завършва със смърт.

Човек търси компенсация за непрекъснатите си страдания. Дори наслажденията ни са средство за бягство от страданията. Очевидно е, че целта на живота съвсем не е в това. В действителност, най-голямото страдание, което в крайна сметка се разкрива в човек в съвременния свят е осъзнаването на факта, че с целия си ум, развитие, сила, технически възможности, нищо не разбираме от своя живот.

Защо живеем, каква е целта? Нищо не е ясно. Страданията ни удържат в живота, защото се страхуваме от смъртта и влагаме много усилия, за да отдалечим този момент. Макар в крайна сметка и да се съгласяваме с неизбежността и покорно се отдаваме на течението, докато не умрем.

Тоест, най-голямото страдание е, че човек не се чувства стопанин на собствения си живот. Той не знае защо живее, каква е ползата от това? Затова младите хора не искат да се женят, да раждат деца, да получат професия, а се стремят към наркотици, опитвайки се да получат удовлетворение по някакъв начин.

Сега правим пълна ревизия на живота си и на фона на разкриващата се криза, все пак искаме да постигнем смисъла на живота, неговата същност. Страданията от безсмислието на живота стават огромни и това е резултат от нашето високо развитие. Преди хората дори не са се замисляли за това.

Преди сто години страданията не са били по-малко, но не е възниквал въпросът защо живея. Днес този въпрос мъчи дори децата, за които е непонятно защо учат, защо трябва да получат професия. Душевното развитие е достигнало до такова ниво, че човек изпитва необходимост да знае струва ли си да живее и защо. Затова наркотиците и антидепресантите са получили такова разпространение.

Необходимо е да се извърши много работа, за да се разкрие пред човек общият източник на страдания, т.е. да научи как да напълни общото пусто желание. Над обичайните желания за храна, секс, семейство, пари, уважение, знание, възниква още и допълнителен въпрос: за какво ми е всичко това? За какво ми е храна, секс, семейство, уважение, знания?

Всички тези напълвания са като наркотик, с който да се напълвам и успокоявам желанието си за наслаждаване. Тогава защо трябва да тичам за напълване, не е ли по-просто веднага да приема лекарство? Такъв подход убива човека.

Търговските центрове се огъват от разнообразни продукти, всевъзможни облекла. Хората пътуват, летят, пътешестват – те просто не знаят с какво още могат да се напълнят, какви още „наркотици“ да приемат, за да не чувстват страдание. Но страданието все едно ги застига.

Затова кабала се разкрива днес и аз много се надявам, че тя може да помогне да човечеството да разбере, че достатъчно се е успокоявало с всевъзможни „наркотици“ под формата на храна, секс, пари, уважение, знание. Време е да разкрие истинския първоизточник на страданията и да започне да го напълва с истинско съдържание.

Истинското напълване не ни успива, за да ни доведе до материална, животинска смърт. Тези страдания ни издигат нагоре и вместо земна смърт, намираме вечен живот. Да се надяваме, че човечеството ще разбере какви възможности му се разкриват.

Но всичко това е за сметка на страданията, затова не трябва да ги успокояваме, а да ги ценим, тъй като те са в основата на живота. Правилното управление на страданията и тяхното напълване във всеки един момент е двигател за правилно развитие, водещо към вечен живот.

Следва продължение…

От 736-а беседа за нов живот, 23.06.2016

[189491]

Други публикации:

Защо страдаме? Част 4

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е щастие от гледна точка на кабала?

Отговор: Щастие, от гледна точка на кабала, е да направиш щастлив Твореца.

Да направиш щастлив Твореца, означава да усещаш, че Му доставяш наслаждение, правиш Го щастлив, защото, гледайки те, Той се радва. Чувстваш как ти се радва, това е велико състояние! Дори не знам как може да се предаде.

Може би е сравнимо с чувството, когато родителите се радват за своите деца. Почувствал съм това върху себе си, усетил съм го чрез децата си, чрез внуците и мога да кажа, че това е голяма радост, когато родителите се радват за теб.

Но с Твореца е на съвършено друго ниво!

В кабала се получава двуяка, двустранна връзка: Творецът се радва на това, че ние се радваме, правейки Го щастлив, и ние сме щастливи от това.

Ние се съединяваме с Него и затова се получават двустранни усещания, които се сливат в едно. Излиза, че и аз, и Той, заедно, усещаме едно и също. Тоест, усещането на Неговото и моето щастие е неразривно.

Въпрос: Как да направим така, че Твореца да е щастлив?

Отговор: Творецът сме ние всички взети заедно в пълен обем, съчетание, съединение един с друг, вътрешно, чувствено, осъзнато. Ние, свързани с всички сърца и всички мисли, това е и Твореца. Когато всички се съединяват заедно в едно единно цяло, възприемаме това като Творец. Затова Творецът се постига именно по такъв начин – чрез нашето съединяване помежду си.

Въпрос: Как да бъда щастлив, без да имам никакво понятие кой или какво е Твореца? Как да се стремя към Него?

Отговор: Творецът трябва да се разкрие! Неразбирането, неизвестността са ни дадени за да разкрием Твореца. А ако беше известно, то човекът би бил вече отдавна в духовно-животинско състояние, тъй като в този свят се намираме в животинско състояние. Тоест е необходимо да преминеш сам към новото състояние, сам да го създадеш в себе си – с помощта на инструментите, които са ни дадени! Но човек сам се изгражда, създава.

Затова се получава, че човек сякаш взема материята и започва да работи с нея. И постепенно от неживата материя в него започва да се образува жива: растителна, после животинска и след това човешка. Възникват всевъзможни вариации и метаморфози.

Излиза, че човек сам създава в себе си цялото това натрупване, съединяване, безкрайно множество съчетания! Всичко това са сфирот, сфирот, сфирот. В крайна сметка се получава ДНК, всички тези белтъчини, спирали – което виждаме в биологията.

Само че на по-високо ниво: на нивото на целта, когато човек не просто създава и сглобява по някакви природни закони, а сам разкрива тези закони, и сам ги претворява! Тоест, това всъщност е огромна работа. Затова човек влиза в тази работа и тя се нарича работа за Творец.

Няма по-голямо наслаждение от това, когато човек сам твори в себе си! И всичко това предстои на всеки от нас!

Въпрос: Каква е разликата в щастието получаваш ли от Твореца или Му даваш?

Отговор: Няма значение. Дори да получаваш от Твореца означава повече, отколкото да Му даваш, само ако това е заради сливането и съединяването в Негово подобие.

От урока на руски език, 19.06.2016

[193703]

Filed under: Духовна работа, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Духовното раждане е много сложна родова система. Когато низшия се намира във висшия, то матката сякаш се състои от две врати, едната от които има ос. На деветия месец зародишът завършва своето развитие и вратите започват да се разтварят.

При това от страна на майката възниква вътрешен натиск – също както в нашия свят.

Изразявайки се на езика на кабала, развилите се гвурот (ограничаващи сили, съд) оказват натиск върху зародиша. И самият той също желае да се освободи. Като цяло, той преминава много сериозен родилен път, когато действително го изгонват. Но това изгонване го формира като бъдещ човек.

Така преминава първата драма в неговия живот, защото през тези девет месеца той се е намирал като в „почивен дом“ – в пълна безопасност, на пълен храноден, напълно обезпечен. А завършва с това драматично действие – раждането.

Отношението към него от страна на майка му изведнъж се променя. Тя го отблъсква, все едно не го желае повече. И той преминава състояние на стрес – ражда се.

Поначало в утробата на майката той се развива нагоре с главата, след това се преобръща надолу, т.е. се отделя от предишните ценности. Престава да мисли както преди и по такъв начин се ражда под огромен натиск.

Изходът от Египет, наричан духовно раждане, в нашия свят символизира празникът Песах. Отначало в Египет всичко е било правилно и добре, ние нормално сме се развивали вътре в Египет – в нашия егоизъм.

А след това, отношението на Фараона се е изменило толкова, че десет удара, така наречените десет сфирот, преминават по този парцуф – по развиващата се душа, и я изхвърлят навън. Матката се съкращава, разкрива се родовия път, изтичат водите.

Същото е и в Египет: преминаването през Ям Суф – Крайното (червено) море, това е и преминаването през водите. И след това настъпва раждането.

Защо при животните няма такова страшно състояние, както при човека? При тях раждането не се съпровожда с толкова силен стрес. Докато при човека и физическото, и духовното раждане е действително голям стрес.

От урока на руски език, 24.04.2016

[192310]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Духовността на жената, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Към Земята се е устремил астероид, който се движи със скорост, която спокойно може да разруши Земята. Според пресмятания на учените той може да достигне Земята между 2175 и 2196 година.

Експертът от НАСА / NASA / Данте Лаурета казал: „Вероятно, ядрено оръжие или „гравитационен трактор“ ще унищожи човечеството в близките 150 години, затова не е необходимо да тичаме да се застраховаме за този астероид“.

Отговор: В никакъв случай не вярвам, че човечеството ще бъде подложено на такава атака, защото съществува план на Природата, според който трябва да достигнем до определено състояние.

Докато не достигнем до пълно подобие с добрата сила на природата и не започнем да виждаме през нея, и нашият свят, който виждаме в егоизма си, постепенно не се разтвори и не изчезне от усещанията ни, и вместо него не се появят други усещания – на добрия, съвършения свят, който наричаме Висш и човечеството не започне да усеща себе си в съвсем друго измерение, в добро вместо в зло, нищо няма да ни се случи.

А астероидите и прочее, са само нещо, което ни се струва в нашите егоистични състояния. Жалко е да хабим време и средства за това.

Това не води до каквито и да е положителни следствия, както и цялото ни развитие, в т.ч. научното, техническото и т.н.

Сега ще преминаваме през състояния на отказване от всичко това, на осъзнаване на злото в цялото ни развитие, включително и в научния и технически прогрес. Говоря това, като човек на науката. Ще усещаме това, като съвършенно ненужни етапи от нашето объркване.

Човечеството е преминало през всички етапи на своето развитие, за да почувства сега това състояние, като осъзнаване на злото в своя егоизъм. Всичко, което сме създали, е създадено от нашия егоизъм и затова ще престанем да го използваме. В резултат на духовното ни развитие, всичко, което сме създали на тази Земя просто ще се изпраи.

Въпрос: От какво може да загине Земята и човечеството? Може ли да се случи такова нещо?

Отговор: Не. В никакъв случай!

Ще започнем да виждаме друг свят само в резултат на поправяне на нашата природа от егоистична на алтруистична.
Светът ще стане наистина друг – добър, съвършен, свързан между всички свои части и затова с него няма да имаме каквито и да е проблеми. Той просто ще изчезне в този вид, в който го чувстваме сега.

Ще престанем да чувстваме и себе си такива, каквито се чувстваме сега и ще започнем да чувстваме само вътрешните си свойства. А външните свойства постепенно ще се анулират, сякаш ще се изпарят, доколкото нашите егоистични свойства ще преминат в алтруистични. Ние няма да чувстваме всичко това.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 03.08.2016

[192022]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

И било, когато сте чули гласа от мрака, а планината е била покрита с огън, приближили се към мен всички предводители на вашите колена и вашите старейшини и казали: “Ето, така ни показа Бог, нашият Всесилен, Твоята слава и Твоето величие, и Неговият глас чухме от огъня.

Днес видяхме, че говори Всесилният с човека, и той остава жив. Но за какво сега да умираме? Та нали ще ни погълне този велик огън; ако продължим да слушаме Божият глас, нашият Всесилен, то ще умрем. Та кой човек, чуващ гласа на Всесилният Бог говорещ от огъня, остава сред живите? Ела и слушай всичко, което ще каже Бог, нашият Всесилен, и ще ни преразкажеш всичко, което ти каже Бог, нашият Всесилен, и ние ще слушаме и изпълняваме!”(Тора, “Дварим”, “Ваетханан”, 5:20-5:24)

В човек става правилно осъзнава на това, че въпреки че духовните свойства са велики, сега към тях започва да се проявява определен подход.

От една страна свише съществува контакт на Твореца с човека, по точно със заложеното в него свойство, наречено “точка в сърцето”, което може да бъде свързано с Висшата сила. От друга страна, към този контакт е необходимо да се подходи постепенно, последователно, поетапно, за да не прегори човек.

Затова човек или група от хора започват да разбират, че движението към целта е дълго и заема, по принцип, целия живот.

За какво живеем?! Човек завършва институт и отива да работи. За него институтът е като трамплин. А в духовното не. Тук ти се намираш в тази същата точка, в която си се родил и съществуваш, обаче тази точка започваш да я разбираш и осъзнаваш по друг начин.

Твоето движение напред се заключава в това, че издигайки се над състоянието си, вътре в него разкриваш, че вече се намираш във Висшия свят, а не на Земята.

Изменяйки отношението към случващото се с теб, ти разкриваш в това състояние Твореца, свойството отдаване и любов, и никъде не трябва да ходиш! Стълбата на подема се намира вътре в теб като постепенно, все по-дълбоко постижение на това, че и сега се намираш в райското състояние.

Тоест, всичко което се случва с човек, са степени на неговото вътрешно постижение в себе си, когато той разкрива, че тъмнината, в която се намира, изчезва и настъпва вътрешно просветление.

Към него достига разбирането, че той всъщност се е намирал и се намира във Висшия свят, в света на Безкрайността, но едва сега започва да го разбира и възприема, защото се изменя отношението му към действителността, неговите свойства се връщат обратно към състоянието, в което вече са били.

А нашият свят?! Човек все още вижда войни, хора, убиващи се един друг, защото в него има общо с тях усещане за съществуване.

И едновременно с това, има усещане за личното си съществуване, когато гледа на тях и разбира, че те са слепи и не чувстват, че всъщност се намират в съвършенство, а виждат само егоистичната си нищожност и нищо повече. А ако те я изменят, то веднага ще почувстват чрез новото свойство на алтруизъм и любов, че се намират в рая.

Затова човек никъде не трябва да ходи, а трябва само вътрешно да се поправя, от ненавист към любов. Това е духовното движение. И в това духовно движение по 125-те стъпала на стълбата на духовните светове е цялата Тора.

Науката кабала говори само за тези трансформации, които човек усеща в себе си, реализирайки методиката на кабалистичното поправяне. Всичко е вътре в човека.

Не е за вярване, че около нас е рай, вечност, съвършенство, Висш свят, свят на Безкрайността!

Баал а-Сулам много добре е описал това в статията “Скриване и разкриване на Твореца”, където се пише, че това, което ти се струва лошо и ужасно в нашия свят, при изменение на вътрешните ти свойства ще стане противоположното: срещу 30-те ужасни видения и усещания на нашия свят ще видиш 30 прекрасни състояния! Всички са щастливи, здрави и доволни.

От Тв програмата “Тайната на вечната книга”, 30.03.2016

[189621]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Действителната цел е да се изясни източникът на страданията, тяхната функция и да се научим на правилното им използване за благо.

Източникът на страданията – това е основата на цялото творение. Страданията са създадени от светлината, висшата сила, която желае да напълни творението, и поради това го води и развива. Ние сме способни да се развиваме само чрез страданията, които в края на краищата ще ни доведат до въпроса за смисъла на живота.

Човекът трябва да се издигне над телесните наслаждения: храна, секс, семейство, пари, почит, знания и да разбере, че съществува съвършено и вечно напълване. Самата тази светлина, която е създала страданията, сега ги напълва.

Не е важно поради какво страдаме, всяко страдание представлява недостатък за напълване. Затова такова разпространение днес са получили наркотиците. Защото желанията са толкова много: човек иска и това, и друго, и трето. А приемайки наркотик, той вече нищо не иска и му се отдава да успокои страданието.

Но с наркотиците това става за сметка на отключване на разума, на специалните рецептори на мозъка. Тогава както висшата светлина, напълвайки желанието, го увеличава и ме заставя да искам все повече и повече, за да достигне съвършеното и вечно напълване.

А не отменям страданието – страданието и светлината работят заедно. Това се нарича напълване в средната линия, когато аз се загрижа за това, за да остане страданието. Аз не се стремя просто да го напълня и да го погася, за да се загубят всички желания.

Аз ценя страданието си, даващо ми възможността през цялото време да го напълвам и да се наслаждавам, преминавайки от страдание към напълване, сякаш утолявайки глада си. Както по време на ядене се опитваме все повече да разгорим апетита си: да се разходим, да хапнем нещо люто, да поговорим за храна. Защото правилното използване на страданието ни носи наслаждение.

Хората са готови да платят немалко пари за това, за да възстановят апетита си за ядене, за секс, да платят на психолог, за да поддържат желанието си към семейството и да избегнат развода. Всички желания ни носят полза и не трябва да ги потискаме. Дори болката – това е хубаво, защото ни сигнализира за болестта и ни принуждава да отидем на лекар и да се заемем с лечението си.

Страданията изпълняват много важна функция, затова не бива просто да ги разкараме, а правилно да ги използваме. И с това се занимава науката кабала.

От 736-та беседа за нов живот, 23.06.2016

[189643]

Предишни публикации:

Защо страдаме? Част 3

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Учениците продължили делото на Авраам и развили методиката му. Но в това време техният егоизъм растял все повече, което означава, че те се оказали в неговото робство, в египетско изгнание – разкрива се злия фараон, който взима власт над тях.

Това не означава, че физически са се преместили на египетската земя. Те са почувствали в себе си как злата сила е взела над тях такава власт, че не са способни да се справят с нея.

Егото става много по-могъщо от добрата сила, останала в тях от времето на Авраам, Исак и Яков. Злата сила избухнала навън и било невъзможно да бъде удържана.

Синовете на Израел искали да се съединят и да работят над единството си, притегляйки добрата сила, но не могли. Това им навлякло много беди и запалило между тях вражда. В крайна сметка те разбрали, че трябва просто да бягат от тази зла сила. Алегорично се разказва как синовете на Израел бягат от Египет, от робството на фараона.

На тях им се отдало да се отделят от злата сила, но не повече. Те още не умеели да притеглят добрата сила. И само отделяйки се от злата сила, те достигат добрата сила и започват да разкриват нейното скрито присъствие между нас. Силата на злото останала да съществува, но те вече умели да се пазят от нея, от взаимната ненавист.

Те разбрали, че стоят около планината Синай – планината на ненавистта – и да се справят с тази отрицателна сила може само при условие на разкриване на положителната сила.

Планината Синай е планината на ненавистта, която се разкрива вътре във всеки от нас. Във всеки човек от тази група съществува способността да издигне особена сила, желание, особен стремеж на своята ненавист. Това означава, че те се свързват помежду си и се изкачват като Моше – “машиах”, “изтеглящ” (мошех) ги от егоизма и изкачващ се на планината.

Тази обща сила на съвместни усилия е способна да се издигне над тяхната ненавист. По такъв начин те придобиват висшата, позитивната сила на природата и чувства, че тя е сътворила всичко и управлява всички. И тя е създала злото начало в човека именно, за да може от него, от отрицателната сила, обратната на положителната сила на Твореца, да се разкрие добрата сила и да съществуват между тези две сили.

И когато те се издигат над цялата си ненавист и достигат до контакт с висшата сила, което се нарича, че Моше се издига над планината Синай, те чувстват как от това егоизмът им става още по-голям. Получава се, че във времето, когато едната им сила се издига на самия връх на планината, втората им сила строи златен телец в нейното подножие.

Но най-важното е, че те са разкрили добрата сила на природата и от този момент и нататък е възможно да бъдат в контакт с нея.

Следва продължение…

От 730-а беседа за нов живот, 02.06.2016

[187807]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Всички страдания, които са  приготвени за нас по пътя на естественото развитие, задължително се разкриват. Тъй като ние се намираме вътре в системата и сме длъжни да осъзнаем цялото зло в нас, за да го поправим и да стигнем до доброто. Но ние можем да ускорим този процес и да трансформираме страданията на друго ниво.

Затова Баал а-Сулам пише, че преждевременното разкриване на книгата Зоар ще предизвика много страдания, но въпреки всичко е довело до това, че днес светът стои на прага на освобождението.

Затова е необходимо да се опитаме да продължим напред и да съкратим времето, за да приведем себе си и целия свят на пътя на светлината, на ускорението
(ахишена). Не си струва да чакаме, докато дойде времето на удара и той да се разкрие отгоре, проявявайки се в този свят и принуждавайки ни да се поправим. Ние можем сами да ускорим своето развитие и да трансформираме удара в друга плоскост и въпреки, че всички ще страдат, страданията ще бъдат съвсем различни.

Вместо просто да се мъчим на животинско ниво, ние ще страдаме по човешки, а именно от липсата на вкус към живота и неговото неразбиране. Това са същите страдания, които и сега измъчват много хора, водят ги до депресия, а понякога дори до самоубийство.

Хората се опитват да заглушат тези страдания с антидепресанти или наркотици. Но това вече са страдания от липсата на цел, отнасяща се до човешкото ниво. Преди страданията са били чисто материални, земни: от липсата на храна, секс, семейство, пари, почести, знания.

Всяко разпространение на методиката на кабала придвижва процеса на общото развитие по пътя на светлината. Страданията не изчезват, но стават човешки: от липсата на знания, разбиране, цел, от това, което е необходимо на човека, а не само на неговото животинско тяло.

Това е увеличаване на качеството на страданията. Количеството страдания, умножени по тяхното качество определя обема на съсъда, в който творението разкрива цялата светлина на безкрайността.

m (количество) * h (качество) = v (съвършен съсъд)

Ако качеството на страданието се увеличава, то неговото количество намалява и обратно. Излиза, че ние имаме възможност да съкратим количество на страданието, увеличавайки неговото качество. Но трябва да достигнем до необходимия обем, мощност на страданието, за да бъде съсъдът съвършен. Всички ние съществуваме съгласно тази формула.

Да допуснем, че минута от страданието от това, че съм далеч от Твореца, струва месец страдания от загуба в лотарията. По своята същност страданията идват от един източник, но ние можем да ги издигнем на друго ниво, в друг „честотен диапазон“, в друго качество и по този начин да съкратим времето им.

Подобно е на това, как съвременните устройства могат мигновено да предават огромни обеми от информация на къси вълни, на по-високи честоти. А преди, когато уредите не са могли да работят на толкова висока честота, за същото действие са били необходими дълги часове.

Страданията могат да ни бутат отзад, ако самите ние не искаме да вървим напред. Нямам пари, няма какво да ям, налага се да търся работа. Ако мен ме вдъхновява цел, която свети напред, то аз сам търся за себе си източника на сили, които ми позволяват да напредвам. Това е огромна разлика: да изпитваш материални страдания или да ги замениш с целенасоченост. Съгласно това се оценява човека.

Въпреки това, сме длъжни да отработим определена мощност на страданието: количеството, умножено на качеството. По някакъв начин: естествено развитие, ускоряване на времето или последователно и едното, и другото, но сме задължени да стигнем до съвършения съсъд (желание).

Следва продължение…

От урока по статията на Рабаш, 15.07.2016 г.

[190120]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

През всички времена хората са считали, че евреите винаги са притежавали някаква особена тайна за “привличане на пари”. В това особено са били обвинявани кабалистите. А алхимиците са се опитвали да формулират “златната формула” на основата на “древно еврейско митично учение”.

В нещо всички хора са прави. Кабалистите действително знаят “тайната на парите”. И тяхната тайна е в отдаването.

Само малките деца не разбират, че всичко в материалния свят има своя цена, стойност, т.е. количеството усилия, които трябва да се вложат, за да се добие желаното. Парите са мярка. Но как можем да измерим вътрешните усилия на човека, неговата радост, горчивина или важност?

Трябва през цялото време да измерваме, за да се намираме в състояние на връзка помежду си. Хората активно се променят в резултат от своя труд. Появата на парите е всеобщ еквивалент от усилията ни, който е заменил реалния обмен на стоките.

А също така, парите са всеобщия еквивалент на човешките желания. Ако искам нещо, съм готов да дам всичко. Това може да бъдат нематериални ценности (да допуснем, спомен от любимата баба), но аз плащам за това материално. Всичко зависи от индивидуалните искания.

Кабала винаги изучава Източника на природата ни. За наслажденията трябва да се плати (с пари или усилия). Пари (кесеф) има същия корен с думата на иврит за покриване (кесуф), т.е. покриване на егоизма ми. Аз покривам желанията си, за да ги удовлетворя, създавайки върху тях екран чрез правилното им използване. Директно получаване в нашето затворено егоистично общество е невъзможно.

Затова понятието пари е свързано с екрана, който поставям над желанията си. За сметка на екрана и желанията мога да изпълня това, което искам, съгласно величината на екрана, т.е. в съответствие с тежестта на парите.

Когато човек иска много да купи нещо, тогава трябва, съответно на тази покупка, да заплати толкова пари, колкото поиска за нея продавача.

Това е варианта на отношения между нас в егоистичното общество. А как биха изглеждали те чрез алтруизма, когато схемата на обмен: пари – товар не работи, когато купуваме не това, което ни подхожда, а за да доставим удоволствие на другите?

Светът постепенно достига до нова икономика: парите престават да работят. Дори сега съществуват страни по света, където е възможно да вземеш банков заем не с нулев, а дори с отрицателен процент. Тоест ти връщаш по-малко отколкото си взел. Още…

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Реплика: Неврохирургът Арнолд Смеянович, занимаващ се с изследване на главния мозък, в едно от интервютата казал: „Аз виждам пред себе си вещество, чиито клетки са изпълнени с такъв обем знания, че ми се иска подобно на Нютон да сваля шапка пред всеки негов изследовател.

Не е ясно как „работи“ той. При всеки един сигнал от нерва, от ухото или очите в него се създава „картинка“. Но как в крайна сметка човек разбира, че това е маймуна, а това свещник, а това е той самият? Ясно е, че мозъкът е много по-мощен от който и да е суперкомпютър. Най-удивителното е, че съзнанието няма място в тялото, а връзката на мозъка и мислите е изобщо дремеща тайна. Вероятно Творецът е този, който я владее.

Отговор: Днес учените вече не се страхуват да говорят за понятието „Творец“, потвърждавайки по този начин, че то е над нашето разбиране, осъзнаване, моделиране.

Тоест те разбират, че в съответствие с определени действия се възбуждат определени области на мозъка и между тях възниква особен тип конфигурационна сложна връзка. А какво следва по-нататък? Те не знаят.

Ето тук кутийка, там кутийка, между тях протича някаква връзка и още някъде нещо, а каква е същността на това е непонятна! Непонятно е какво се случва вътре! Що за мисъл е, която по такъв начин се отпечатва в човека и му дава усещане за съществуване в някакъв обем.

Тя рисува на човека някаква картина, която въздейства върху него, подрежда се в нещо, а той въздейства върху нея и се извършва обработка на информацията. Къде е всичко това? А това го няма в мозъка.

В действителност има един огромен „мозък“, бих го нарекъл силово поле, в което съществува абсолютно всичко! Той се нарича Творец. А ние сме включени към това поле и се намираме постоянно в него: в повече или в по-малко активна степен.

Трябва просто да се опитаме да не ограничаваме сивото вещество или някакви негови малки детайли, а да разберем, че няма нищо освен това поле. За съжаление ние не го възприемаме в пълен обем, не виждаме как всичко е взаимносвързано в едно единно цяло, истинската картина на мирозданието ни се изплъзва. Затова ни се струва, че всичко е непонятно как и откъде.

Но именно разкритието, че свойствата на мозъка са безкрайни и той е само контактна част, биологичен, духовен супер компютър, ще ни доведе до приемането на факта, че в действителност се намираме вътре в Твореца (да наречем това поле Творец). Задача на човечеството е да разкрие нашата комуникация с Него.

Реплика: Нобеловият лауреат по физика и медицина Джон Еклс казва, че ‚мозъкът не произвежда мисли, а само ги възприема отвън. Къде се раждат теориите, хипотезите, откритията – засега не е известно на физиолозите. Аз също мисля, че мозъкът е същество в съществото, тайна скрита със седем печата“.

Отговор: Всичко това е вярно. Така че, трябва да се изучава науката кабала!

Реплика: Великият руски хирург Пирогов е писал: „Мозъкът на отделния човек служи като мисловен орган за световната мисъл. Трябва да признаем, че освен мозъчната мисъл съществува и друга, висша, световна мисъл“.

Отговор: Да. Естествено. Затова всички ние сме свързани чрез т.нар. мозък. Но това вече не е мозък, а душа.

Реплика: Апропо, за душата. Когато попитали академик Смеянович: „Къде е мястото на душата: в главния мозък, в гръбначния мозък, в сърцето?“, той отговорил „Струва ми се, че за тази субстанция не е нужно място. Ако я има, то цялото тяло е неин стопанин“.

Отговор: Не, душата е огромно силово поле, поле на Висшия разум, в което ние съществуваме.

Въпрос: Не трябва ли да кажем къде е нейното място?

Отговор: Първо, във Висшия свят няма място, пространство, движение. Второ, няма ги нашите тела. Това е илюзия, която се рисува в нас. Книгата Зоар и науката кабала открито говорят, че си представяме себе си и нашия свят в много ограничени обеми и форми, които в действителност не съществуват – това е илюзия.

Въпрос: Ще успеят ли академиците да достигнат до това?

Отговор: Не. Умозрително, по някакъв начин те ще се досещат, но научно няма да могат. За това е необходимо да притежават друг начин на виждане.

Постепенно, те ще достигнат до науката кабала, ще отхвърлят своите „сиви вещества“ настрани и ще започнат да постигат света чрез желание за отдаване, желание за получаване.

Сега принципът за постигане на света в тях се извършва чрез разума, а трябва да става чрез едно единно желание, и според степента на включване в което човек започва да постига истинския свят.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.07.2016

[189955]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→