Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Обединявайки се със своите ученици над неголямо ниво на егоизма, Авраам е разкрил целта на творението и се е изненадал как е възможно да се постигне толкова голямо ниво на разкриване на единството, обединението, безкрайността.

Той е задал този въпрос и от своите изследвания е получил отговор, че за да се постигне такова разкриване, както в края на поправянето, на хората ще се наложи да потънат в дълбините на огромен егоизъм и да усетят върху себе си цялата му ужасна мощ.

От този момент Авараам е започнал да основава своята методика на трите линии, съгласно която лявата линия трябва да бъде срещу дясната, и в правилното съчетаване между тях, в средната линия, човек трябва напредва.

Неговите ученици, така наречените негови потомци, са тръгнали след него и са продължили да развиват неговата методика, от поколение в поколение. Поколението след Авраам вече е почувствало върху себе си много голямо его, изригнало от тях толкова, че не са могли да удържат обединението между тях, както им е заповядвал Авраам.

Те са могли да надделеят над нивото на егоизма, което е било по времето на Авраам, но когато егото със скок се е увеличило драстично и е започнало да се проявява повече, не са успели да се справят с него, не са съумели да устоят срещу него.

Връзката между тях се нарушила, започнали са големи спорове, раздори и те са нарекли пробилата между тях сила на егоизма Фараон, който властва над тях и не им дава да се обединят. Те са страдали от него, искали са да се обединят, а след това не.

Целият този дълъг разказ за тяхното пребиваване в Египет трябва да се разбере дълбоко и на вътрешно ниво, че всичко се случва в отношенията между членовете на групата на Авраам, а да не се възприема от гледна точка на историята, географията или психологията на египетското общество. Става въпрос само за егоизма, който ни разделя.

В края на краищата са успели с труд да победят егоизма, разбира се с помощта на Висшата сила, т.е. общата система, която е започнала да им се разкрива и в същото време порасналото в тях желание да се насладят не само ги разделяло, но също им нанасяло и ужасни удари. От една страна тези удари са били изключително тежки, страшна взаимна ненавист, а от друга страна, не е било възможно да избягат от тях.

Тогава от безизходицата, от огромното страдание, са си спомнили за обединението, единството, за съществуването на Твореца, понеже Творецът е идеалното обединение между нас. И това не трябва да се бърка с никакви други определения.

От огромното страдание, което всеки е изпитвал поради разкъсаната връзка между тях, те усетили, че спасението може да бъде само едно, и тогава са извикали към Твореца: „Как да се обединим?! Ние вече сме готови, но нещо ни задържа!“.

И тогава са получили нова методика, наречена „вяра над знанието“, „поръчителство“, „обединение над омразата“, каквато не е имало по-рано. Те са успели да усвоят тази методика и да я продължат в обновен вид.

Методиката включва в себе огромно его, постоянно растяща лява линия, сила, съединяваща се с дясната линия, силата на обединението, и възможността да се съединят в средната линия, която се нарича вяра над знанието. Така е необходимо да се върви винаги, за да може „всички прегрешения да се покрият с любов“, за да бъдат и прегрешенията, и любовта, двете сили да се държат една за друга.

Всичко това се осъществява при условие, че под натиска на големите страдания, които се претърпели потомците на Авраам, те са били готови на поръчителство помежду си.

Страданията могат да дойдат и в материална форма. Виждаме как целия свят се приближава към тежка криза, а могат да бъдат и във вътрешна, психологична форма, в разбирането, както е казано „Мъдрецът вижда напред“.

Тоест, той разбира, чувства предварително какво ще се случи, ако всичко продължава така, както е, и извършва всички действия, за да избегне лошото развитие на събитията, и така напредва.

Получавайки тази методика, учениците на Авраам вече успяват до края. Това е методика, която не се нуждае от повече обновление. Те са успели напълно да се поправят.

Но тъй като това е била малка група от хора, които са се отделили от Вавилон, а поправянето е необходимо да се случи в цялото човечество, т.е. в целия Вавилон, то тази група извършва поправяне и се лишава от него, разпръсва се по целия свят и в продължение на 2 000 години се смесва с цялото човечество, предавайки в крайна сметка в наше време тази методика на целия свят.

В същото време светът сам по себе си също върви към всеобща криза, не знае какво да прави със своя егоизъм, разбира, че трябва да има някакво решение, но не го намира.

Това решение идва от същата тази методика. Така, както тя се е разкрила в Древен Вавилон в малкото човечество, така ще се разкрие и сега в съшия Вавилон, който се е разпространил по цялото Земно кълбо.

От урок №6 от конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187780]

Filed under: Древен Вавилон, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Москва. Урок №3

Изначало даденото ни желание към духовното е точка в сърцето на човека. Затова, човекът, в когото тя се пробужда, трябва да започне да работи с желанието си, оформяйки го така, че то да стане подобно на желанието на светлината.

Светлината се спуска до нас по 125-те стъпала на световете: 5 свята по 5 парцуфим ( по-големите стъпала), във всяко от които по 5 сфирот – равно на 125.

В нашия свят ние я получаваме във вид на много слабата светлина нефеш. Думата „нефеш“ произлиза от „нефеша“, което означава бездействен, пасивно съществуващ, съживяващ се на най-минималното ниво и не повече от това.

Преди да започнем да работим над себе си, да проявим желанието си, да го оформим така, както се оформят пирожки от тесто, придавайки им желаната форма и посока, трябва да разберем към какво всъщност сме длъжни да се стремим. Казано е: „Направи своето желание, като желанието на висшата степен (Твореца), за да може да те измени под себе си“.

Проблемът е, че не знаем как да постигнем това. Затова ни е даден този свят, в който можем правилно да оформим себе си с помощта на работата с другарите в една единна молитва, в едно правилно настроено взаимно желание.

Като се стремим да се обединим, ние говорим за сближаване, за взаимно равновесие, взаимно напълване един на друг, взаимна поддръжка, за да можем заедно да достигнем до едно общо желание, общо намерение, обща цел.

По този начин формираме от всички едно единно, правилно желание, което напълно съответства на копнежите на всеки от нас и е общоприето за това стъпало, на което се намираме. Само тогава то ще получи отклик свише.

И ако Творецът не отговаря на молитвите ни, т.е. висшата светлина не започва да се усеща в желанието ни, значи то още не е единно. Светлината реагира само на общото желание и молитва на десет човека, съединени заедно. Тогава тяхното желание е насочено не към себе си, а към взаимно отдаване, един за друг и за всички заедно, и от всички заедно към Твореца.

На такова желание следва незабавен отзвук на висшата светлина, която веднага се усеща в тази група, която започва да разкрива за себе си правилната молитва.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво определя желанието на човека? Различните мъже харесват различни жени, а на различните жени им харесват различни мъже. Защо става така?

Отговор: При животните това по-малко се проявява, защото те точно чувстват най-подходящото за себе си.
Самецът избира най-здравата самка, която е способна да роди здраво потомство. И самките също избират за себе си двойка по същия признак: най-силното и здравото, за да може да роди здрави дечица и да защити семейството.

Всъщност, човекът несъзнателно се ръководи от същите тези принципи. Макар да ни изглежда, че това не е така, и да се скриваме зад красиви думи, в основата си влечението ни един към друг е предизвикано именно от това.

А доколкото във всяко същество присъстват всичките четири нива: неживо, растително, животинско и човешко, то всички хора според характера си се делят на четири типа: сангвиници, флегматици, холерици и меланхолици. Това също влияе на избора на партньор.

В човешкото общество в този избор се намесват много фактори: образование, навици, принадлежност към определен народ, култура. И затова естественото, природно влечение на човека е силно замаскирано. Ако се изчисти от всички външни влияния, то всеки би избирал такава жена, която изисква тялото му, подхождаща му по характер.

Подходящата партньорка е тази, която ме допълва. Тоест аз бих чувствал, че с нея ще ми бъде хубаво. Защото ние се събираме за дълъг съвместен живот, за разлика от животните, които се срещат за кратко време, само за да произведат потомство.

Мъжът и жената създават семейство, за да водят съвместен живот, където се включва всичко: образование, култура, работа, построяване на дом, възпитание на деца и внуци.Това ни обвързва с такива форми на връзка, че ние вече не избираме партньора по вътрешния зов на природата и природните инстинкти.

Ние следваме общоприетите мнения, норми, мода, които се променят във всяко поколение. В продължение на цялата история на човечеството се е смятало, че привлекателната жена трябва да бъде пълна и с не висок ръст. А днес, обратното, на всички се харесват високите и слабите. Това са все външни качества, но и вътрешните изисквания към жената са се променили.

В предишните времена от жената се е изисквало само умението да се занимава с домакинството, колкото се може по-добре да готви, да чисти, да се занимава с децата, да се грижи за продължаването на рода. А днес е важно нейното образование, професия, културно и образователно ниво, обществен статус, способност да се интегрира в обществото. Тези изисквания радикално са се изменили за последното столетие.

И те не са естествени, защото всичко е различно, а нас ни мерят с една и съща мярка. Затова тя на всекиго действа по различен начин, в зависимост от това, доколко той е близо или далеч от нея. Всеки човек е вътрешно богат и притежава свой вкус, особено мнение и възгледи за всичко. А нас ни вкарват в много тесни рамки и ни превръщат в еднородна маса.

В училището във всеки клас от 15 момичета, 5 човека се ценят, а останалите са сякаш второ качество, защото не съответстват на приетите стандарти и модата. Но такова нещо никога не е имало.

Нямало е такива твърди норми и всеки е мерил по своя вкус, по сърцето си. Едни са харесвали пълните, други – слабите, на едните се харесвали високите, а на другите – ниските, според вътрешната програма на всеки. А също така мъжете харесват жена, която с нещо му напомня за майка му, т.е. прилича на нея.

Но днешното общество дотолкова е обвързано с общоприетите стандарти, че не позволява на човека правилно да реализира своя вътрешен, природен стремеж. И това е основата на всички проблеми в нашето общество, защото хората се срещат, женят се, създават деца, а след това откриват, че не са избрали точно това, което съответства на тяхното вътрешно желание.

Ние действаме по моделите, с които ни обвързва обществото, и затова не сме щастливи.
Следва продължение…

От 709-а беседа за новия живот, 05.04.2016

[189130]

Други публикации на тази тема:

Мъжът и жената – и магнита между тях, ч.1

 

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Москва. Беседа на трапезата

Въпрос: Преди десет години се намирахме на определено ниво на поръчителството: събирахме се, разговаряхме, общувахме. Но в нас непрекъснато се случват промени. Какво ниво на поръчителството трябва да реализираме в днешното състояние?

Отговор: Кабалистичното развитие предвижда много продължителни, постепенни, последователни изменения в човека, тъй като е невъзможно да измени природата си, намирайки се в нея.

Обикновено ние вървим към това по метода на пробите и грешките: изпробвал – получава се, не изпробвал – не. А в действителност, трябва да правим това въпреки разбирането си. И така се въртим, въртим, докато не започнем да чуваме нещо с някакъв вътрешен слух.

Аз не мога да кажа какво означава днес вашето поръчителство, защото на този конгрес са се събрали различни хора, намиращи се на различни нива. Възможно е въпросите им да звучат еднакво, но те изхождат от различни нива на разбиране. Затова и поръчителството ще се изпълнява от всеки в съответствие с неговото ниво на разбиране и усещане на необходимостта.

Главното трябва да издигнем желанието си, вярно сформирайки го на всеки етап от нашето развитие: какво желаем в действителност. Не скриваме ли от самите себе си това, което трябва да правим, не се ли самоуспокояваме, не се ли занимаваме със съглашателство?

Поръчителството е мярата на отговорността на човека пред групата, пред Твореца, пред себе си, доколкото той може да възприеме това сериозно и правилно.

Разбирането на поръчителството идва постепенно. За това е нужно много време, докато човекът не осъзнае, че друг път няма, и не сформира в себе си всички условия за такъв отговор.

Този отговор поражда необходимостта за правилни действия срещу егоизма, когато идващата в продължение на години светлина създава у човека такова величие, такава важност на целта, че за него не е тежко, а задължително – и именно въпреки егоизма си – да извърши подем! Всичко това се събира вътре в човека и така той реализира поръчителството.

Но то ненапразно се нарича взаимно. Човекът трябва да бъде във връзка с останалите. Без тяхната поддръжка, без включването им в поръчителството, той няма да може да поръчителства за тях и за себе си. Защото, по принцип, ние поръчителстваме за себе си. Мога ли да бъда уверен в себе си? Къде е моята важност на Целта? Къде е самоуважението ми? Къде е правилното ми отношение към Твореца, който ме е създал и привел в точката, в която трябва да се реализирам?

Въпрос: Поръчителството, както по отношение на отделния човек, така и относно групата, се заключава в това, да престанем да мислим за себе си и да мислим само за Твореца?

Отговор: Работата е в това, че ние мислим за Твореца само тогава, когато мислим за себе си. Ако наистина искам да мисля за себе си, то, на първо място, трябва да мисля за Твореца, доколкото всичките ми източници са в Него, всичките ми сили са в Него, цялата ми съдба е в Него.

Виждате ли как правилно ни настройва кабала? Това е най-егоистичната методика! По-голям егоизъм, отколкото в нея, няма!

Но за да бъдеш наистина егоист, трябва да се издигнеш над него и да го управляваш. И тогава всичко е пред теб.

От трапезата на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: Защо съществува Вселената? Появяването ни във Вселената е много странно събитие. Суетата на ежедневието ни заставя да приемаме съществуването си като себе разбиращо се. Защо изобщо нещо съществува? Защо точно такива са законите на природата?

Философите са достигнали до антропния принцип, според който нашата конкретна Вселена се проявява по такъв начин заради нашето присъствие в нея в качеството на наблюдатели.

Отговор: Причината за цялото съществуване е мисълта, тя е първична и ражда материята, желанието за напълване на себе си. Предава на това желание, на материята, своите свойства – от какво материята, желанието се устремява да стане подобно на мисълта, на своя Творец.

Реална ли е нашата Вселена? Откъде да знаем, че виждаме наоколо настоящето, а не велика илюзия, създадена от някоя невидима сила? А възможно ли е да сме продукт на преднамерена симулация, а нашата цивилизация да е илюзия, а ние да не сме тези, за каквито се смятаме? Какво се смята за „реално”?

Отговор: Усещаното се проявява в нашите усещания, в нас, и няма никаква възможност да открием какво се намира извън нас. Кабала развива в човека възможността да усеща извън себе си, „вяра над знанието” – и с това дава възможност да се отговори на всички въпроси.

Имаме ли свобода на волята? Управляват ли се действията ни или взимаме решения по собствена воля? Неврохирургията показва, че мозъкът взима решенията преди да сме ги обмислили. Квантовата механика предполага, че живеем във вселена на вероятностите и всеки детерминизъм е невъзможен по принцип.

Отговор: Има свобода на волята да се изследва предназначения за нас път на развитие и да го следваме принудително или осъзнато. Виж статията на Баал а-Сулам „Свобода на волята”.

Съществува ли Бог? Ние не можем да разберем дали съществува Бог или не. Не познаваме вътрешната работа на Вселената, за да правим грандиозни изявления за природата на реалността и за това, не се ли крие зад кулисите висшата сила.

Отговор: Творецът трябва да се разкрие, само така се решава този проблем! Методиката за разкриване на Твореца се нарича Кабала.

Има ли живот след смъртта? Не можем да попитаме мъртвите, остава ни само да гадаем. Материалистите предполагат, че няма живот след смъртта, но е невъзможно това да се уточни по научен път .

Отговор: Биологичният живот се ражда, живее и умира. Вечно е желанието, което бидейки свързано с „биологичното тяло”, трябва да премине етапите на растежа. Нарастването на желанието се извършва с привличането на създалата го сила, Твореца.

Може ли нещо да се възприема обективно? Обкръжаващата среда може да ни наблюдава само през филтъра на нашите чувства и размислите в умовете ни. Всичко усетено е преминало през многослойния филтър на физиологичните и когнитивни процеси. Възприемането на света е субективно.

Единственият начин това да се провери е по някакъв начин света да се види през съзнанието на друг човек. Вселената може да се наблюдава само чрез мозъка и да се интерпретира само субективно.

Отговор: Кабала развива в нас извън телесни органи за усещания, с помощта на които разкриваме истински съществуващата реалност – висшия свят и неговата причина – Твореца. Усилията за обединението в групата предизвикват светлината на поправянето, ОМ, и развиват в човека орган на възприемането извън неговия егоистичен субективен филтър. И това се нарича разкриване на Твореца и висшия свят.

Коя е най-добрата система на ценностите? Никога няма да можем да държим точната граница между „добрите” и „лошите” постъпки. Животът е много по-сложен, отколкото би могла да предположи универсалната система на моралните или абсолютни ценности. Нашите възгледи за лошо и добро се променят.

Отговор: Ние нямаме истински стандарти, и само разкриването на истината извън нас, свойството отдаване и любов, ще ни дадат възможност да измерим себе си спрямо него и да насочваме себе си, своя егоизъм, на любов към творенията.

Какво представляват цифрите? Цифрите ни помагат да си обясним Вселената. Те реални обекти ли са или само описват отношенията, които са присъщи на всички структури?

Отговор: Цифрите са езика за описването на отношенията на две свойства, Твореца и творението, отдаването и получаването. Раждат се от връзката между тях и се измерват от отношенията. Те са езикът за описване на отношенията на Твореца и творенията.

[188162]

Filed under: Възприемане на реалността, Свобода на волята, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Москва. Урок №3
В много кабалистични източници е казано, че духовното се постига само чрез силата на молитвата. Повечето хора мислят, че знаят какво представлява молитвата, но всъщност далеч не е така.

В науката кабала учим, че „до началото на творението е била само висшата, изпълваща всичко светлина и не е имало свободно, незапълнено от нея пространство…“

Висшата светлина, Творецът в неразкрит вид е запълвал това желание, което е създал от нищото. „Съществуващо от нищото“ – е самия акт на творението.

След това Творецът започнал да видоизменя, да преобразува това желание в нещо, от което по-късно би могло да бъде създадено самостоятелно творение. Той извършил множество действия, докато желанието не се разбило на множество части, което в кабала се нарича разбиване на общата душа (Адам).

Частиците от общата душа се делили все повече и повече до там, че всяка една от тях станала точка – същата тази точка в сърцето, която се разгаря в нас и чрез която ние чувстваме стремежа към Твореца.

Отначало това чувство се проявявало неосъзнато, без да знаем откъде е дошло, защо не ни дава покой, но то ни води до кабалистична група. Така започва духовния ни път.

Работейки в група, ние започваме да разбираме, че в природата на творенията няма абсолютно никакъв друг материал, освен егоизма, както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне“. Специално е създадено от Твореца, за да можем да се окажем потопени в него, да го вземем със себе си, да го поправим и да се издигнем към Твореца.

Затова задачата ни се състои в разкриване на егоизма в себе си и в достигане до правилна форма, която се нарича „желание“ („хисарон“).

Проблемът е в това, че когато сме потопени в земни желания, ние не влияем на духовната система – ние не сме в нея. А правилно оформеното желание е насочено към интеграция в духовната система Адам, към сливане с неговите части, въздействайки върху нея и се нарича „молитва“ – молитва за съединение и правилно функциониране в общата система на мирозданието.

Затова се казва, че всичко се постига само в молитва – в правилно оформено желание.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 02.05.2016

[187776]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Ню Джърси. Урок №6

Единственото нещо, което е било създадено, е желанието за получаване, желанието за наслаждение. Това е цялото творение, развиващо се подобно на нашата Вселена. В резултат на взрива, от искрите на светлината се е формирал материала на желанието за получаване, противоположен на светлината.

От този материал се е развивала неживата природа, а след това по повърхността на Земята са се развили растенията, животните и накрая хората. Всички тези форми са желание за наслаждение, все повече и по-развити.

Достигайки човешкото ниво, желанието за наслаждение, се е развивало на много етапи, докато не е започнало да усеща проблеми и страдания в своето развитие.

Тогава, преди почти 6 000 години, един човек на име Адам открива, че егоизмът, желанието за наслаждение, присъщо на хората, се разкрива в своята отрицателна форма, за да може да го поправим. И ако можем да го поправим, то постигаме „отваряне на очите“, способност да съзерцаваме дълбоко в общата природа.

Така Адам разкрива науката кабала. По своята същност тя е наука за обединението. Наричат я по различни начини: скрита наука, тъй като тя говори за скритата сила на природата, положителната сила, предназначена да компенсира негативната сила, божествена мъдрост, тъй като разкрива тези сили и системата от връзки между тях. Започваме да разбираме как действа цялата реалност, разкриваме висшата сила, която се нарича „средна линия“, тъй като се движим по средната линия между двете сили – положителната и отрицателната, силата на отдаването и силата на егоизма. Тази наука има много имена.

Всъщност, кабала включва в себе си всички земни науки, тъй като говори за общата природа. Човек стига до изучаването на кабала, защото изпитва потребност от напълване, усещайки страдание. Понеже човечеството не може да се справи с негативната сила, страда от нея и от безнадеждност търси, докато не открие, че в природата има положителна сила.

Това се разкрива от особени хора, които според тяхната вътрешната природа, имат нужда от разкриване на смисъла на живота, на целта на живота. Те гледат звездите и небето и търсят за какво живеят. Такъв е бил и Адам Ришон (първият човек, разкрил духовното), и Авраам, и всеки следващ човек, израснал в кабалист. Всички те са търсили в какво е смисъла на живота.

Следва продължение…

От урок №6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187610]

Filed under: Древен Вавилон, Кабала, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как в кабала се разглежда проблема с разводите, които се предават от род на род? В моето семейство например, жени от четири поколения са разведени и самотни.

Отговор: Така се случва, защото ние не можем да се поправим.

Аз съм живял не лек живот, в който всичко далеч не беше гладко. Но си дадох ясна задача: „Няма разводи, те не съществуват! Ти имаш деца, семейство, длъжен си да се грижиш за тях и нямаш право да ги оставиш“.

Взаимоотношенията могат да бъдат различни, както се случи. Но отговорностите са такива, че това е твоето семейство и с това всичко е казано.

Въпрос: Нима лошите взаимоотношения на родителите са по-добри за децата от развода?

Отговор: Мисля, че е по-добре да се живее така, отколкото в непълно семейство. Детето без баща постоянно се чувства незащитено. До него няма човек, който да хване другата му ръка. Усещането за остър недостиг на това, което трябва да бъде близо до него, се отразява на целия му живот.

Реплика: Днес броят на разведените семейства възлиза на 50% и тази цифра непрекъснато се увеличава.

Отговор: Работата е в това, че светът все повече и повече се нуждае от поправяне. За да почувства тази потребност, той влиза в толкова тежки състояния, че хората в края на краищата да решат, че трябва да направят нещо със себе си.

Въпрос: Може ли кабала да задържи човека в семейството?

Отговор: Тя помага за укрепването на семейството. Днес сме малко или повече запознати с тази методика, включваща групови беседи в десятки, семейни семинари, включващи взаимодействието между мъжа и жената. Още нямаме достатъчно сили да помогнем на всяко семейство. Но всичко това постепенно трябва да се въведе.

Въпрос: Могат ли разводите, изневерите и т.н. да повлияят на духовното развитие на човека?

Отговор: Не. Нищо в нашия свят не може да повлияе на духовното развитие на човека, освен духовните раздори. Но нашите материални, земни отношения, могат да влияят на духовните връзки.

От урока на руски език, 06.03.2016 г.

[187750]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Откъде се взема силата на магнетичното привличане между мъжа и жената, която се пробужда, започвайки от най-млада възраст?

Отговор: Нашата Вселена е започнала да се развива преди около 14 милиарда години в резултат на Големия взрив, създал съвършено ново място, ново творение, което преди това не е съществувало.

Така започнала да се образува материята, която изначално се състояла от две противоположни частици: положителна и отрицателна, плюс и минус.

Плюсът се отнася към мъжкия род, а минусът към женския. Единият не може да съществува без другия. Видимо, в най-първата частица, послужила за прототип на цялата материя, плюсът и минусът са съществували заедно.

След това, минусът и плюсът започнали да се разпространяват все повече и повече, и да създават помежду си все по-сложни съединения, електрони, протони. От тяхната среща и взаимодействие се родили всички основни елементи на периодичната таблица, които сега наброяват около 120.

От тези елементи се образували по-крупни обекти: газови съединения, твърди предмети, земното кълбо, на което това съчетание между минуса и плюса се развило по-нататък: атомите се съединили в молекули, в кристали. Молекулите станали органични, живи, тоест, съдържащи в себе си програма за собственото си развитие.

Изкуството за съединяване на плюса и минуса се развивало от неживото стъпало към растителното, след това към животинското и накрая към човешкото. Съединяването между плюса и минуса, мъжките и женските частици в природата, станало необикновено сложно.

На неживото стъпало веществата се разделят съгласно количеството отрицателни и положителни частици, валентности. А още повече, след като неживото вещество се развива в растение, което израства от неживата почва, тоест, е способно да се роди и развива. Цялото развитие става за сметка на съединяването на плюсовете и минусите по определена програма.

Във всяко същество има вътрешна програма, както в компютъра, създаваща в него все по-сложни връзки.

По тази причина растението расте и продължава да живее, иначе би било мъртво. Отношенията между двата „пола“: плюса и минуса в растението, са много сложни. И тези отношения съществуват не само вътре във всяко растение, но и между тях.

Връзката между цветята се осъществява с помощта на птиците, насекомите, съединяващи плюсовете и минусите. Това вече не са просто атоми и молекули, а особено съединяване на химични и биологични вещества, които също се делят на „мъжки“ и „женски“.

Така върви еволюцията на растителния свят, докато не достигне до животинската степен, където съществува огромна разлика между мъжките и женските индивиди. Между тях възникват особени видове връзки, в зависимост от сезоните. Това е цяла култура на отношенията, макар и тя да се управлява от инстинктите.

Човекът, като висш стадий на животинското развитие, създава за себе си особена култура, образование, среда на обитаване, човешко общество. Затова той се откроява от целия животински свят и стои над него. В човечеството съществуват много сложни отношения между плюса и минуса, мъжете и жените, които построяват заедно живота си.

В продължение на цялата история, мъжът и жената са създавали общо семейство за дълго време, тъй като са се нуждаели един от друг за да отгледат децата си, за което се изискват много години. Тъй като колкото е по-развито съществото, толкова по-дълго време се изисква за неговото развитие.

Очевидна е много голямата разлика между взаимодействието на положителните и отрицателните елементарни частици, възникнали при създаването на нашата Вселена и това, което се случва с хората. Дори ни се струва, че човекът притежава свободен избор и добавя нещо към своята програма на развитие, сам определяйки своето поведение, особено що се касае до взаимоотношенията между половете.

Всъщност, ние нищо не добавяме към програмата на природата. Точно както животното, растението, камъка, така и човека е подвластен на природните инстинкти и се държи съгласно заложената в него програма, която се проявява в него и го води към крайната цел.

Следва продължение…

От 709-та беседа за нов живот, 05.04.2016

[188875]

Следващи публикации на тази тема:

Мъжът и жената – магнитът между тях, ч. 2

Filed under: Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Бихте ли дал определение на понятието Висши сили?

Отговор: Силите, които действат във висшия свят са силите на алтруизма. Силите, които действат в нисшия свят са силите на егоизма.

Затова всички ние сме егоисти. Изначално Творецът е заявил: „Аз създадох злото начало…“, тоест, ако имате проблеми или претенции, се обръщайте лично към Мен. И веднага добавил: „…и дадох Тора (методиката) за неговото поправяне“.

Нашият свят е въплъщение на цялото зло, което е било специално създадено в нас. Злото, егоизмът са мисли и действия само заради себе си, за собствена наслада, при това съвсем краткотрайна. Това сега се разкрива във всеки обект от неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Живот в себе си се нарича зло. Животът е кратък, непълноценен. Човекът през цялото време е затворен в себе си, удовлетворявайки собствените си моментни потребности. Той го изживява само за да може, доколкото е възможно, да се поддържа малко или много в комфортно състояние.

Представете си, че сте създали машина, която работи само за да може известно време да поддържа жизнената си дейност, а след това благополучно да умре. Що за неефективно и непроизводително изделие на Твореца е човека, който мисли само за себе си и, следователно, има отрицателен коефициент на полезно действие?

Първоначално не е ставало въпрос за създаване на такава биологична машина като човека и изобщо цялата природа, която работи само за собствено възпроизводство в страшни мъки и проблеми.

Целият живот на човека е стремеж някак си да просъществува, по-малко да страда, а след това, все едно, ще се прости със своето кратко, абсолютно некомфортно съществуване и отново ще се разложи на елементарни частици. По-просто казано ще изгние.

Разбира се, в такова действие на Твореца не може да се улови никакво съвършенство и нищо, което да говори за Него като за нещо висше, мъдро, целенасочено. Затова не виждаме нищо мъдро в съществуването си. Напротив, от първия миг на появяването си, човек се приближава към гроба. И ако животът му е толкова краткотраен, то изначално в това няма нищо хубаво.

Такова творение не може да бъде създадено от Абсолютния Съвършен Творец и това, че ние живеем, не се вписва в неговия замисъл да наслади творението.

Още…

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→