Въпрос: Защо Творецът, който е справедлив и желаещ да ни наслади, е създал света несправедлив, в който хората през цялата своя история страдат заради егоизма, който също е създаден от Твореца? Как да обясним, че вместо наслаждение, хилядолетия вече съществуват само войни, болести, страдания и мъчения?

Отговор: Проблемът е в това, че без тези сътресения е невъзможно да се приведе егоистичния човек към алтруистично намерение.

Човекът е създаден като егоист, за да не възникне анти нихилизъм, т.е. взаимно унищожаване на наслаждението и желанието.

Тъй като, ако взема нещо много вкусно в устата си и започна да се наслаждавам на вкуса му, то след известен период от време вкусът ще се притъпи и аз ще престана да изпитвам наслаждение и желанието ще се изтощи, ще пропадне, защото то постепенно, през цялото време ще се напълва с наслаждение.

Как да направим така, че желанието да нараства постоянно и наслаждението в съответствие с това, постоянно в него да се усеща все повече и повече. Затова желанието и наслаждението не трябва да бъдат свързани едно с друго като плюс с минус, което предизвиква късо съединение.

Необходимо е между тях – плюса и минуса – да създадем съпротивление, да поставим някакво устройство, което не позволява да се съединят напряко плюса и минуса – желанието да отдава и желанието да получава, наслаждението и желанието, а да преработват и желанието, и наслаждението в особена енергия.
Това вътрешно устройство се нарича „душа“.

Това, което Творецът развива в нас – е този минус. Висшата светлина, която се усеща в нас като наслаждение, също идва от Твореца – това е плюса. А между тях се намира душата – това сме ние.

               

Така работим. Именно затова трябва много да се стараем, за да почувстваме егоизма си като отрицателен, как възниква в нас, а светлината, достигаща до нас, като положителна.
Когато почувстваме разликата между тях и пожелаем те да съществуват заедно, тогава ще можем да развием в себе си състояние, което се нарича „душа“.

Тоест „душа“ – е така наречената средна линия, която сами строим, създаваме.

От урока на руски език, 28.08.2016
[196692]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Урок на тема „Аз съм първият и Аз съм последният“, ч.2

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема „Аз съм първият и Аз съм последният“, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Подготовка към урокa

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[198448]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции | Add Comment/Ask Question→

 

Всички ние сега виждаме един свят, но всеки от нас може да промени тази реалност, която усеща. Науката кабала е методика за правилното възприятие.

За сметка на своето вътрешно изменение, аз мога да се приведа в друг свят и да видя, че всичко в живота се случва добре и правилно. Всичко изхожда от силите, които ни придвижват към добро.

Аз виждам, че всъщност реалността е много по-широка, отколкото ми изглежда, и в нея всичко се придвижва в направление към добро. И това не е илюзия и не е самоизмама. Доколкото разкривам света и внасям светлина в моя живот, такава картина и виждам пред себе си.

Filed under: Възприемане на реалността, Клипове, Уебинари | Add Comment/Ask Question→

 

Кабала е теоретична и практична наука.

Когато човек започне да се занимава с кабала, отначало  изучава теорията: брой на световете, парцуфим, сфирот; как те се делят помежду си, как възникват и се разпространяват отгоре надолу по йерархиите от светлината към материята на нашия свят, и как от материята на нашия свят се издигат обратно към светлината. Това, по принцип, е науката кабала.

Тя се излага накратко в статиите на Баал Сулам ”Въвеждане в науката кабала”, паралелно на която е подобната статия на Рамхал  ”138 врати на мъдростта” и редица трудове на други автори, осветяващи кабала в съкратен вид. А в по-общ вид тя е разкрита в книгата на Ари  „Дървото на живота” и в шест томника на Баал Сулам  „Учение за Десетте Сфирот”.

Освен това, немалко други кабалисти са посветили на кабала сериозни големи трудове, излагайки ги от научна гледна точка, като система за управление на нашия свят, вътре в който се намираме. Но всички тези трудове са предназначени само за да си представим чисто умозрително духовния свят, макар с ума си да не го разберем и зрително  да не си го представим.

Както е казано в пункт 154 на „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, кабалистите винаги са писали и пишат само за тези, които вече се намират в постижение, в усещане, във виждане на Висшия свят. Когато такъв човек чете това, което е написано от друг, той абсолютно точно, ясно, явно си представят какво е искал да каже авторът.

По този начин кабалистите споделят своите знания, но те са разбираеми само за тях, доколкото те се намират в усещането на един и същи висш свят, на системите , които управляват нашия свят.

 А тези, които не се намират в това усещане, не могат да си го представят. Те чисто механично жонглират с различни понятия и определения, но това нищо не дава. Термините остават непонятни.

Затова е трудно да се каже, какъв е смисълът да ги изучават. Но, както пише  Баал Сулам в същия 154-и пункт на „Предисловие към Учението на Десетте Сфирот” , има голям смисъл да се отнасяме по-особено към трудовете на кабалистите. Защото хората, които са писали тези текстове, са били в постижение на висшите енергии, на висшата светлина.

По правило, кабалистичните книги са написани на иврит или на арамейски език. Арамит  е родствен  на иврита език, който се е употребявал още преди три хиляди и петстотин години в Древен Вавилон, успоредно с иврита.

И ако човекът в нашия свят изобщо не разбира и не знае, за какво става дума, и дори не знае езика, на който е написана книгата, това няма значение. Да допуснем, че той знае само китайски език, но ако  седи заедно с кабалистите и слуша какво говорят и изучават те, то със своето огромно желание към познанието ще започне да призовава към себе си висшата светлина.

Върху него ще слиза особено излъчване и под негово влияние човекът постепенно ще започне да усеща това, за което говорят кабалистите, дори да не разбира техния език, а с времето ще започне да разбира и езика. Аз вече съм разказвал, че когато се учих при Рабаш, получих писмо от човек от Русия, от далечен сибирски лагер. Той писа, че изведнъж му се разкрили знания на иврит, и той много искал да пристигне в Израел. Към писмото бяха приложени негови стихове написани на иврит. Когато аз ги показах на специалисти, те много се учудиха, защото те били написани на много висок иврит.

 Откъде е могъл той да го знае? А той и не го е знаел. Просто огромното желание предизвикало в него проявата на този език. Рабаш тогава казал, че чрез такова желание човек може да постигне  всички знания на кабала.

 Защото именно на желанието, а не на знанията и разбиранията идва висшата светлина, която започва да работи в човека.

Затова, който не познава езика, си заслужава да се безпокои само за едно – за малкото желание към постигането на света на Твореца. Ако то бъде постоянно в развитие, те ще постигнат всичко.

 Между другото, този човек от Сибир след това е пристигнал в Израел, публикувал стиховете си и изчезнал. Това показва, че докато е страдал в лагерите, той е имал желание, а когато пристигнал в Израел и всичко пред него се разкрило, желанието изчезнало.

От урока на руски език, 08.05.2016

[193378]

Filed under: Изучаване на кабала, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Урок на тема „Ибур“, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[197925]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции | Add Comment/Ask Question→

 

Урок на тема „От действията Ти ще Те позная“, ч.2

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема „От действията Ти ще Те позная“, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Подготовка към урокa

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

[197799]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Прага – предварителен урок

Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.

Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.

Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.

По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.

Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.

По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.

Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.

А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.

Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Ако човек развива в себе си желание, насочено към висшето духовно постижение, то в това поправено желание, той започва да усеща нова реалност. Започва да живее в нея така, като сега живее в този свят и дори още по-реално, тъй като духовните впечатления не изчезват, не замират, не отслабват.

Духовното постижение няма абсолютно нищо общо с материалното, защото в него започваш да усещаш какво означава да си Твореца.

Filed under: Духовност, Уебинари | Add Comment/Ask Question→

 

Урок на тема „Устрем“, ч.1

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

Урок на тема „Устрем“, ч.2

Видео : Изтегли

Аудио: Изтегли

 

[197503]

Filed under: Сутрешни Уроци, Уроци и лекции | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е разликата между минало, сегашно и бъдеще? Какъв е духовният корен на времето?

Отговор: Работата е в това, че цялата Вселена, цялото човечество, преминавайки през определени етапи на развитие, постоянно се променят.

В действителност няма нито Земя, нито космос, просто ние така си представяме нашето състояние в своя егоизъм (желание). С други думи, светът е отражение на нашето вътрешно състояние.

И във всяко едно такова състояние човекът е друг, затова и кабалистичната методика отчасти се мени, тя все още се развива. Тъй като днес се намираме в стадий, на който нито едно предишно поколение не е било, и затова дописваме към тази методика своята част, своята глава. А нашите потомци – тези, които още ще дойдат до кабала, ще дописват своите глави.

Но, по принцип, ние вече се намираме на етап, когато можем да завършим цялата история.

Духовният корен на времето – е решимот (информационни записи), които са се образували в нас след разбиването.
Някога сме били един единен съсъд, след това сме се разбили и полека лека отново се събираме в един единен съсъд под влияние на постоянно въздействащата върху нас светлина. Постепенното събиране на всички разбити части ни дава усещането за време. В действителност това не е време, а промяна на нашите състояния.

Можем да кажем, че времето е разстоянието между желание и наслаждение.

Да предположим, че трябва да се съберем заедно в централна точка, като един човек с едно сърце.

Искаме или не искаме това, но ние се устремяваме към този център, защото вътре в нас се намира светлината, насочваща ни към него. Времето, за което трябва да достигнем центъра, е 6000 години.

Затова преди 6000 години нашите решимот са започнали да се движат към центъра.И ние последователно преминаваме през 6000 състояния, които се наричат „6000“ години. В нас то се усеща като време, но в действителност това не е време, а промяна на състоянията.

Какво значи време? Сега се чувствам така, след миг – по друг начин. Разликата между тези две състояния аз наричам «време». Времето не съществува. То е чисто субективно измерение.

Днес на много учени вече им е ясно, че времето може да тече обратно: и напред, и назад. Паденията и подемите, измененията, всички флуктуации в нас ни дават положителното и отрицателното време.

От урока на руски език, 15.05.2016

[193767]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→