Науката кабала обяснява, че никоя духовна работа не предполага никакви физически действия. Всичко трябва да се случва само в желанието на човека. Кабала оперира с факта, че всъщност е създадено само желанието. То може да се управлява свише от Твореца и отдолу, от човека, нищо друго няма.
Струва ни се, че наоколо съществува материален свят, но този свят е призрачен. Той съществува само в нашите вътрешни представи. Така пише Баал аСулам във „Въведение в Книгата Зоар“. От обратната страна на мозъка ни има своеобразен „екран“, който проектира върху себе си всички наши мисли, чувства и ни рисува като че ли някаква реалност, която виждаме пред себе си.
В действителност ние нищо не виждаме. Пред нас като че ли се намира например маса, стена, свят, звезди, галактика, но нищо не е такова, каквото ни изглежда.
Това е много сложна система от усещания. Задачата на кабала е да излезе отвъд границите на обичайните ни, земни чувства, да даде на човека правилен поглед върху света, правилно усещане. Затова тази наука се нарича кабала, тоест наука за правилно възприемане на истинската реалност, каква е тя и как се проявява.
Творецът не е предвидил, че човекът ще прави нещо физически, защото целият обкръжаващ ни призрачен свят е илюзия. Така е казано и в Ккнигата Зоар, че когато влизаме в усещането за висшия свят, започваме да разбираме, че всичко предходно е било като в сън.
Въпреки това, дори ако получим духовно зрение, ние оставаме да съществуваме между двата свята и да ги усещаме и двата. Само този обем, който възприемаме в нашите земни свойства, се нарича „олам а-медум“ – измислен, индуциран от нас илюзорен свят.
А реалният свят, който разкриваме, е нашият истински свят. И между тези два свята има връзка. Човекът усеща цялата илюзия за този свят и цялата истина на висшия. Всичко, което го има в така наречения духовен свят, тоест намиращ се от другата страна на нашите възприятия, нашите илюзии, се отразява в картината на нашия свят и по този начин постепенно ни призовава към разкриването на истинския свят.
Всичко е дадено на човека не за да стои и да прави нещо физически, с ръце и крака, а да напълни с действия своите желания, защото желанието е истинският материал на творението, освен което нищо друго не е създадено.
Всички физически заповеди, службите в храмовете и др. се отнасят само към вътрешното духовно изпълняване в нашите желания и намерения. И толкова! Затова е казано: „Аз не искам от вас дворци, скъпоценни дрехи, помпозност, които водят само до насилие, до борба за власт. Имам нужда само от чистотата на сърцето, от работата над своите желания“.
Ние ясно трябва да разберем какво означава духовния корен и неговото следствие в нашия свят, как действа върху нашето възприятие, как ни принуждава да виждаме определени физически образи, които ние „като че ли“ усещаме в нашите пет сетивни органа. „Като че ли“, защото всичко това съществува като сън и понякога изглежда дори по-реално, отколкото е истинската реалност.
Обаче всичко това са подсказки към нас от висшия източник, висшия корен, който като много изкусен оператор ни завърта във филм под името „живот“. На нас ни се струва, че живеем в тяло, че си взаимодействаме, че се движим и всичко останало, но само след като малко се събудим, ще открием, че всичко това е било като в сън, както и е казано в Книгата Зоар.
И когато влизаме в контакт с корена, а не със следствието, започваме да разбираме защо се е случило така, защо са ни въртели в този филм, наречен живот, защо той е бил толкова разнообразен и богат на цветове, на звуци и така ни е грабнал. Но всъщност усещаме много малко, буквално микроскопично въздействие, тясно и по дълбочина на възприемането, и по неговия спектър, но за нас изглежда нещо необичайно.
Всичко, което се случва наоколо, се превърта в малкия егоизъм на човека, в точката, в която всеки от нас усеща този свят. Обаче, след като егоизмът започне да се разширява, усещаме в развиващото се его следващите картини на света, но вече поправени. Понеже егоизмът може да се разширява само поправяйки се! И тогава, освен малка точка, започваме да си представяме още и висшия свят.
Постигаме корените на всичко случващо се с нас и със света, виждаме как можем да взаимодействаме в тази система, да ускоряваме нейното развитие, разширяване, демонстрация на нас. И тогава ни става ясно: това е корен, а това е негово следствие, и влияейки на корена, можем да променим следствието.
По принцип, сега не сме в състояние да променим нашия свят. Това ни става подвластно само тогава, когато задействаме своето влияние на неговия корен. Затова, живеейки в нашия свят, виждаме, че нищо не ни се получава и нищо не можем да направим.
Но когато човечеството достигне до състоянието на пълно откъсване, депресия, безсилие, ще чуе, че има и друг път и той е единственият верен, не пътят през нашия егоизъм, който ни управлява, а пътят на управлението му. И тогава ще можем да се издигнем и да започнем разкриването на истинския свят.
От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.06.2016
[195601]
Filed under:
Възприемане на реалността, Тора
|
Add Comment/Ask Question→
Въпрос: До колко е важно да дозираме наслаждението, идващо от Твореца. Не е тайна, че ако дълго се намираш под слънцето, можеш да изгориш, а не да хванеш тен.
Реплика: 
Видео : 
Аудио: 
Въпрос: