Въпрос: Защо да се скрива учебник по математика от добра или лоша котка? Тя така или иначе нищо няма да разбере от него. Защо е трябвало да се скрива кабала?

Отговор: Само за това, човечеството да не се обърка. И днес, ако вземем учебник по кабала, то хората нищо няма да разберат от него, защото за тази цел човек трябва да се издигне на по-високо стъпало и да започне да използва действащите там сили.

Затова кабалистите са скривали своите книги. Няма смисъл да откриваш това, което самата природа скрива. Например, природата е разкрила атомната енергия преди 2000 години, а започнахме да я използваме едва през миналия век. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако това се беше случило по-рано?

Въпрос: За да уравновесим нашия егоизъм, трябва да постигнем положителната сила на природата. Как човек я разкрива?

Отговор: Само ако следва интегралната методика, работи в групата, правилно отменя себе си спрямо приятелите, изучава заедно с тях самата наука, предизвиквайки върху себе си влиянието на тази положителна сила, която е скрита в природата.

В нашия свят всичко е основано на взаимодействието между плюса (положителната сила) и минуса (отрицателната сила). На ниво човешка природа плюсът е скрит и трябва да го извлечем от нея. А за тази цел трябва да се устремим към положителната сила.

Това е възможно само ако човек изпълнява всички условия, за които казах по-горе. Тогава той предизвиква върху себе си проявление на положителната сила и изгражда себе си за сметка на нейното равновесие с отрицателната сила.

От урока на руски език, 03.07.2016

[198940]

Filed under: Интегрално възпитание, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако във всеки човек освен материалния геном има и духовна ДНК, как тя попада в него? Духовният ген също ли се предава по наследство от родителите на децата?

Отговор: Това е много трудно да се обясни. Може да се каже, че духовните гени не се наследяват, но се предават свойства, които допринасят за тяхното пробуждане.

Когато майката ражда нов живот, тя дава материално обличане на духовната ДНК. Разбира се, все още има някаква връзка между едното и другото, доколкото характерите на майката и бащата се предават на детенцето. Това е относно материалните свойства, но те също влияят на реализирането на духовният ген. Защото в крайна сметка абсолютно всичко е насочено към реализирането на духовната ДНК.

В материалният свят, сам по себе си, няма никаква важност, никаква собствена цел, всичко е предназначено само за това, за да се постигне реализацията на духовния геном.

Въпрос: Аз имам четири деца, но всички те са много различни. Те са получили същите гени от бащата и майката, защо са толкова различни?

Отговор: Но бащата и майката също са различни. Въпреки, че са едни и същи хора, отвътре съдържат много различни свойства. А главното е, че всеки път в света трябва да излезе духовна ДНК, така нареченото „решимо“, което има специално предназначение.

Така че в името на духовното предназначение на детето, от бащата и майката се избират не само доминантите, които се проявяват навън във видни за нас качества, а тези, които са най-подходящи за правилното израстване на духовната ДНК на ембриона.

Духовният заряд определя всички останали качества. Ако нашите духовни ДНК са свързани помежду си, то сме длъжни да реализираме тази връзка. Но тъй като все още не сме готови за нея, ние се намираме в материална обвивка и ни се струва, че имаме материални тела и общи занимания, някакви си отношения.

Но всичко това е само въображаема реалност, създадена, за да приближим духовните ДНК една към друга. В това се състои цялата функция на този свят. А след това той изчезва.

Въпрос: Излиза, че всяко сближаване с някакви хора: на работното място, със съседите по дом, с мъжа или жената – всякаква интеракция между двама души има за цел реализация на духовната ДНК, която стартира целия този процес?

Отговор: Разбира се. Нашият свят няма никаква друга функция, освен тази: да ни осигури място за работа и да ни приближи един към друг във времето, когато не можем пряко да повлияем на нашите духовни ДНК и да започнем да работим с тях директно, като в лаборатория.

Следва продължение

От 745-та беседа за Новия живот, 12.07.2016

[191245]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Еволюцията върви напред: развива се неживата, растителната, животинската природа и човечеството, всеки със своята скорост. Но проблемът е в това, че хората не знаят, че тяхното развитие върви съгласно програмата, заложена в природата.

На тях им се струва, че като че ли се развиват сами, по свое желание. В действителност, ние може да правим планове, но светът се върти в своя посока.

Подобно на това, както в Русия направиха опит, завъртайки хората от феодализъм към социализъм, за няколко десетилетия, но след това все пак трябваше да се върнат, защото този опит не успя.

И в други страни са правили опити да променят хода на развитието, няма държава в света, която да е вървяла по прав път. Защото никой не е запознат със законите на природата, и затова развитието върви по обиколен път.

В последно време до света започват да достигат няколко глобални проблема, в които той се оказва. Ние не знаем как да се развиваме по-нататък, тъй като егоизмът се е изчерпал и е спрял да ни стимулира към развитие. Няма го това състезание, което съществуваше преди. Младото поколение не иска да живее така, както са живели предшествениците му.

Всички предишни поколения, през цялата хилядолетна история на човечеството, са се развивали за сметка на това, че са искали все повече и повече. А днес не е така: младото поколение не се стреми към онези ценности, които са почитали техните родители. Да, и ние не можем да осигурим работа на всички.

Те не искат да учат, всеки погребан в смартфона си и нищо друго не го интересува. Въпреки това, ние трябва да им осигурим всичко необходимо: облекло, храна. Липсва връзката между мястото на работа и доходите.

Преди всичко има много хора, които почти не работят и много получават по силата на вече съществуващи причини. А от друга страна, има хора, които не работят, но получават помощ за живеене, считат я за достатъчна и не искат нищо повече. Изгубена е връзката между работата и доходите, а също е изчезнало удоволствието и от едното, и от другото.

Човекът не получава удоволствие нито от работата, нито от доходите, нито от семейството, нито от децата, от нищо. В крайна сметка, се получава, че няма причина да живее, остават само наркотиците. Затова в последно време протича легализация на наркотиците, в противен случай хората ще направят революция и размирици в цялата страна.

Въпрос: В каква посока се движи светът днес?

Отговор: Светът търси… Но е безполезно да се търсят нови неща в старата плоскост. Светът е в глобална криза. Всичко е в безизходица, всичко свършва, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. И какво да правим?

Ето тук трябва да разберем, че достигането на следващата степен в развитието може да стане само по пътя на обединението. Това се случва в природата. Необходимо е да се издигнем!

Въпрос: Какво ще бъде новото наслаждение в новия свят?

Отговор: Новото наслаждение ще бъде разкриването на висшия свят, вечността и съвършенството, съществуването на човека в ново измерение. Това може да изглежда нереално и фантастично, но така ще бъде.

Вътрешното постигане на човека в неговата природа ще стане съвършено ново, ще му позволи да излезе от своето тяло и да види света не чрез ограничените си телесни органи на възприемане, а над тях. И тогава той ще почувства вечния, съвършен свят.

Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним ще ни тласне на тази степен. Стоим точно пред този пробив, който можем много лесно да осъществим, ако се обединим. Чрез нашето обединение ще можем да излезем на следващото ниво на съществуване.

Хората чувстват, че реалността става сюрреалистична и се променя, само не разбират как. Те още не могат да я почувстват, тъй като тя не съществува в нашите органи на възприемане. Ние трябва да развием нови органи на чувствата.

Въпрос: Как тази прекрасна мечта за един нов свят се свързва с днешната реалност?

Отговор: Тя чудесно се свързва, защото всъщност търсим напълване, искаме да се чувстваме съвършени, високи, живеещи не напразно. Искаме да излезем извън пределите на своето материално тяло, което някога непременно ще умре.

Кабала има методика, която е способна да ни направи вечни и съвършени, да разкрие пред нас цялото мироздание, да ни издигне над границите на живота и смъртта, над всички ограничения.

По този начин не губим нищо от това, което имаме днес, но в допълнение придобиваме съвършенство и вечност. Това е възможно, необходимо е само да получим допълнителни, вътрешни органи на чувствата, за да можем да излезем от себе си и да почувстваме реалността, която се намира отвън.

Въпрос: Тази мечта привлича много хора, но те се нуждаят от доказателства, че това работи. Вие можете ли да го докажете?

Отговор: Как може да се докаже това на този, който няма духовни органи за възприемане? Да кажем, че се опитваме да убедим човек, сляп по рождение, че трябва да му направим операция за придобиване на зрение. А той не разбира какво означава да вижда. На него му се струва, че и сега всичко чувства.

Ето също така е невъзможно да се обясни на човека, че е лишен от възприемане на външния свят, не зависещ от неговото тяло и позволяващ му да се чувства вечен и съвършен. Да се надяваме, че през 2017 година ще успеем да предадем това на хората, и главно на евреите, за да разберат в какво се състои тяхната отговорност.

От беседата за равносметката от 2016 г., 25.12.2016 г.

[199791]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Питате? Отговарям!
Може ли кабалистът да промени мислите на другия?

[201296]

Filed under: Въпрос-отговор, Клипове | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Учените казват, че хората лъжат, за да съхранят своята ценност в очите на другите. По мнението на психолозите, в този случай се използва така наречената „бяла лъжа“. Какво е лъжата от ваша гледна точка?

Отговор: Лъжата е естествена защитна реакция на организма, който не иска да се види повреден и унизен.

Каква е разликата за мен дали е лъжа или истина? За мен главното е да се държа на определено ниво. Ако трябва да излъжа, ще излъжа, ако трябва да кажа истината – ще кажа. Не се съобразявам нито с тези, нито с другите, само със своите вътрешни състояния.

Затова в хората няма никакво разбиране какво е лъжа и какво е истина. Всичко се определя само относително човека. И не можеш да кажеш на другия: „Е, вярваш ли?“ – „Аз не лъжа, за мен това е истина“. Защо истина? Защото по такъв начин аз поддържам себе си в най-добро състояние. Ето в какво е истината! И само в това.

А обективната истина не съществува, защото нашата природа е само наслаждение, стремеж във всеки момент от времето да се държиш в състояние на максимално добър комфорт. Затова, което поддържа това състояние, за мен е истина, а което не го поддържа е лъжа.

Въпрос: Какво е лъжа според кабалистичното разбиране?

Отговор: В кабалистичното разбиране всичко се оценява само относително целта на творението. Това, което е съгласно целта на творението, е истина, което не е, е лъжа. Това, което води към отдаване и любов, към сливане с висшата сила, към подем на следващата степен е истина. Всичко обратно е лъжа.

Въпрос: А ако това не е свързано с целта на творението и съществува така, както ние в този свят? Може ли да се каже, че е истина или лъжа?

Отговор: Нищо не може да се каже. Виждаме в различните епохи, в различните култури, съвършено различни критерии за истина и лъжа.

Реплика: Значи, ние живеем в безкоординатен свят?

Отговор: Разбира се. Координатите са според това, как ме върти моето егоистично сърце. В един момент мога да кажа: „Да, това е истина“, – а в следващия момент: „Не, това е лъжа“.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.03.2017

[204351]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Filed under: Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, Швейцария – 2006 г.): Доколкото действието на алтруистичните сили на света ще го водят към равновесие с Природата, тя ще получи естествена подкрепа във вид на отслабване на всички прояви на кризата.

Природата реагира чувствително на алтруистичните изменения в човека, защото те са в посока на подобие с нея. Все по-голямото подобие с Природата ще доведе до промяна на обкръжаващата ни природа и обществото.

Човекът със своето поправяне влияе на цялата нежива, растителна и животинска природа, която се издига и спуска заедно с него.

Затова щом започнем да поправяме обществото, с това поправяме цялата обща система, и неживото, растителното и животинското ниво достигат равновесие. Защото тяхното неравновесие е само последствие от прегрешението на първия човек, заради което до сега се развиваме в егоистична форма.

Въпрос: Кризата действително ли ще отслабне или просто ще се научим да се справяме с нея?

Отговор: Ще почувстваме как кризата утихва, изчезва и можем да продължим да съществуваме спокойно и уравновесено. Крайното поправяне трябва да настъпи на всички нива, включвайки и този свят. И тогава този свят ще започне да изчезва, защото не остава повече егоизъм и всичко ще бъде заради отдаване.

Материалната форма, в която виждаме света, днес се проявява като отражение на нашия егоизъм. А ако няма егоизъм, няма да видим този свят. Превръщайки всичките ни желание в отдаване ще видим тяхното отражение, тоест висшия свят.

Ще останем да съществуваме в него, докато и висшият свят не се издигне до света на Безкрайността. А какво ще бъде след това, все още не знаем. Но вече се намираме на финалния стадий на този процес.

Въпрос: Как можем да обясним, че природата ще се успокои от това, че човешкото общество ще се поправи? Каква е връзката между тях?

Отговор: Природата се стреми към равновесие и ако човекът съответства на природата, ще настъпи общо равновесие. Цялата природа е равнозначна на висшата сила, на формата на Твореца. И затова ако се стремим към сливане по свойствата с висшата сила, с това оживяваме цялата система и всички нива ще се изменят: неживата, растителната и животинската.

Разбира се, природата ще се успокои, но първо човекът трябва да се измени. А всякакви други опити да се оправи екологията няма да помогнат. Разрушаваме природата именно с лошите отношение между хората – само в тях е причината за глобалното затопляне, изригването на вулканите и земетресенията.

Трябва да плуваме по течението на природата. Светът трябва да се поправи и да се движи към поправянето по пътя на естествената еволюция. Така че хайде да се присъединим към този процес и тогава ще можем да способстваме за поправянето и вместо дългия път на страданията ще тръгнем по бързия и добър път на светлината.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2006 г.) 05.02.2017
[204403]

Filed under: Криза, глобализация, Природа | Add Comment/Ask Question→

 

От брошурата „Кризата и нейното решение“ (форумът в Ароса, Швейцария – 2006 г.):

Развитието на човешкото общество, глобализацията ни е принудила да разглеждаме света като състоящо се от противоположности едно, общо цяло. Съвършенството на света е в единството на неговите елементи.

Това се постига само със съвместно съществуване на частите на природата, когато всяка част работи заради живота на цялата система. Тъй като цялата природа, освен човека, строго изпълнява своето предназначение, то е очевидна висшата цел на природата – задвижването на човека към съвършенство, към свойството отдаване. Това е програмата за управление на природата.

Изследвайки еволюцията на вселената, развитието на живота на повърхността на Земното кълбо, изясняваме, че всичко е излязло от една точка. Въпреки че процесът на развитие винаги включва в себе си две противоположни сили.

Силата на растежа кара всички частици да се отделят една от друга и всяка една да се развива индивидуално в своя уникален егоизъм, противоположен на останалите. А заедно с това има втора сила, която през цялото време  връща природата към свързване и единство на всички части.

Всяка форма на живот: дишането, биенето на пулса, съдържа в себе си две противоположни сили, намиращи се в съюз една с друга. Ние не винаги виждаме тази хармония и наричаме едната сила лоша, а другата добра. Но всъщност всичко е относително.

Тези две сили действат във всичко. Дори вътре в миниатюрния атом има две противоположни сили, пребиваващи в единство и затова структурата, наречена „атом“ може да съществува. А още повече, по степента на усложняване на материала, в него се появяват все по-противоречащи една на друга частици.

Затова, изследвайки природата, виждаме, че за всяко явление задължително съществува противоположното на него, и тези две форми се поддържат една друга и си позволяват да съществуват.

Всяко явление съществува именно за сметка на своята противоположност. Затова, за да разберем творението, трябва да разберем закона за единството, по който в крайна сметка всичко се свързва и природата се разглежда като едно цяло. Не е правилно да се приема само едната страна и да се отхвърля другата.

Ако предпочитаме едното пред другото, то това само показва нашата вътрешна неуравновесеност: в чувствата, в разума, в подхода, в нашето вътрешно развитие.

Излиза, че човешкото същество не съответства на цялата природа. Неживата материя, растенията и животните съществуват в равновесие с природата и през цялото време се стараят да го запазят. Природата ги защитава и те сами се грижат за себе си. Ако не беше намесата на човека, то всичко би живяло в хармония.

Човекът първоначално излиза от животинската степен и се издига на степента Адам, тоест „подобен на Твореца“ (доме), за сметка нарушаването на този вътрешен баланс. Това му е разрешено, за да може сам да възстанови своето вътрешно равновесие и да поправи света около себе си.

Със своето вътрешно поправяне той ще възстанови общото равновесие в природата на всички нейни нива: неживо, растително и животинско, които сега са повредени само вследствие намесата на човека.

Програмата за управление е много проста: да позволи на човека да се развива от една сила, наречена зло, егоистично начало, а след това да му даде възможност да уравновеси този егоизъм със силата на доброто, алтруистичното начало. Това добро начало човек трябва да заработи със своя труд, така както си набавя храна, дрехи, строи дом, обезпечава семейството, стреми се да напълни своите телесни желания.

И същото се случва на по-високото стъпало: злото начало ни извежда от равновесие и изисква да го балансираме. А това е възможно само ако заработим доброто начало – силата, противоположна на егоизма. Така ще постигнем равновесие. Това е, което се изисква от човека и е записано в програмата на природата, програмата на висшето управление. А дали ще се случи по-рано или по-късно зависи от нас, от това доколко използваме науката кабала.

Използвайки  науката кабала, достигаме до разбирането, че нашият живот зависи от равновесието, а не от увличането само по едната сила. С това ние само привличаме противоположната ѝ негативна сила и никога няма да достигнем добър живот.

Може да се трудим без да скръстваме ръце, от сутрин до вечер, да се съревноваваме и развиваме, да се стремим да получим напълване за своя егоизъм: желание за храна, секс, семейство, пари, почести, знания. Но никога няма да можем да напълним тези желания.

Защото тяхното напълване е възможно само при условие, че придобием втората, противоположна на егоизма сила, която ще го уравновеси. И тогава егото ще се удовлетвори и ще стане съвършено, работейки заедно със силата на доброто, допълвайки се едно друго и достигайки до средната линия.

Всичко това е записано в програмата на природата и ние постепенно ще стигнем до него.  Ще трябва да преживеем доста удари, за да разберем, че надеждата да се напълним егоистично е горчива заблуда. В крайна сметка, ще разкрием, че силата на злото се поправя само с противопоставянето й на силата на доброто. Тази добра сила съществува в природата, но ние трябва да я извлечем и поставим срещу силата на злото и с това да възстановим равновесието.

Вътре в човека, намиращ се във властта на злото, ще започне да управлява и добрата сила, а тяхното равновесие се нарича „средна линия“. И тогава наистина ще стигнем до съвършен живот. Природата ни задължава да реализираме тази програма и разбира се, ще ни се наложи да го направим.

Науката кабала ни обяснява целия този процес и неговото завършване, и ако се вслушаме, и се стараем да го изпълним, макар и частично, ще се предпазим от много удари по този път. Защото, в противен случай, ще ни се наложи да се движим по пътя на естествената еволюция, пътя на страданията, за да си изясним, че само със силата на злото е невъзможно да балансираме живота си и се нуждаем от противоположната сила.

Целта на природата, програмата на нейното управление, не е в това да ни доведе от силата на злото към силата на доброто или обратното, а в установяване на равновесие между тях.

От урока по брошурата „Кризата и нейното решение“ (форум в Ароса, 2016 г.), 16.01.2017 г.

[201152]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Да няма мъжка дреха на жената и мъжът да не облича женска рокля, тъй като това е мерзост пред Бога твоя Всесилен, за всеки, който върши това. (Тора, „Дварим“, „Ки Теце“, 22:05).

За желанията, наричащи се женски, и желанията, наричащи се мъжки, е характерно отделно състояние. Женските желания, са главно егоистични. Те могат да бъдат поправени само ако рядом с жената има мъж. А мъжките желания, това вече са желания за отдаване, дори повече – намерения.

Затова жената не трябва да остава без мъж. Женското желание трябва да е или под надзора на бащата, или на съпруга. А свободната жена, т.е. свободно желание не би трябвало да има, тъй като без правилно намерение то ще бъде егоистично. Такова (желание) в народа не може да бъде. Това действа като закон.

Затова днешното състояние на човечеството и обществото са абсолютно противоположни на правилното състояние.

Ако жената «облича мъжка дреха», това означава, че тя се държи свободно, като мъж, което представлява източник на всички проблеми в обществото. Но това произлиза от необходимостта от поправяне на вътрешните желания, които винаги са женски, а намеренията са мъжки. Затова мъжът трябва винаги да «покрива» жената (желанието) със своето намерение.

Ако мъжът «облича женска дреха», това означава, че се спуска до ниво, на което вместо да работи за отдаване, започва да работи за получаване. И това е ужасна деградация.

Мъж на иврит е «гевер» – от думата «габрут» – «усилие», т.е. преодоляващ с усилия своя егоизъм и опитващ се през цялото време да се настрои за Твореца. А ако не, то той се намира на много низко, животинско ниво. И така е казано: «Всички са подобни на животни».

А жената – това вече е състояние, когато ти усещаш своя егоизъм, опитваш се да направиш нещо, но не можеш. Затова ти трябва да «се омъжиш», т.е. да намериш мъжкото намерение.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 28.09.2016

[204196]

Filed under: Духовна работа, Мъжът и жената, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос от Facebook: Буда не е създавал религия. Христос не е създавал религия. А кой я е създал и с каква цел?

Отговор: В света съществуват три религии: юдаизъм, християнство и ислям.

Будизмът и всички останали източни учения не са религии, а течения, методики. Те съществуват сами по себе си, без да претендират за нещо и без да налагат нищо на другите.

Религиите са създадени като егоистично копие на науката кабала и са дошли до нас в замяна на кабалистичния принцип „възлюби ближния както себе си“. Кабала учи само на това, как да достигнем до любов към ближния. Това се нарича истински, вътрешен юдаизъм.

Но когато започнали да изпълняват този принцип в малък народ, открили, че веднага щом го реализираш, започваш да се сблъскваш с такива проблеми, които разкъсват народа на части.

Принципът „възлюби ближния както себе си“ възбужда в човека огромни егоистични желания и вътрешни импулси. В историята те са описани като юдейските войни. Започвайки от десети век до нашата ера, в течение на десетки векове в народа са се извършвали ужасни неща, постоянна междуособна братоубийствена война.

И макар хората да са се борили някак да се удържат на нивото „възлюби ближния както себе си“, са видели, че не могат. Затова кабалистите, които във времената на цар Давид, Соломон и на други царе, управлявали страната, постепенно започнали да отпускат висшето ниво, за да не предявяват такива високи изисквания за изпълняването на това правило пред човека.

Защо хората не са могли да го издържат? Защото по замисъла на закона на Природата е следвало човекът да се спусне до най-ниското егоистично ниво. Затова, достигайки най-висшата степен на любов към ближния (Първият храм), те веднага започнали да падат.

Така и е трябвало да бъде според програмата на творението. Било е нужно да запазят това ниво, но нe са могли. Тогава мъдреците на Синедриона, стоящи начело на народа, разбрали, че няма да могат да удържат народа на такова високо ниво, че не е в състояние да оцелее нито физически, нито духовно.

Така постепенно всичко е стигнало до нивото, когато народът вместо духовните закони, започнал да изпълнява обичайни земни действия. Например, ако те обичам, то ти показвам това във вид на материален подарък; ако смятам да създам с някого нещо общо, то създаваме тази общност не вътрешно, а външно. Или вместо да поправя себе си, човекът започнал да се мие в басейн (миква) и т.н.

По такъв начин всичко преминало от вътрешната потребност да изпълняват закона „възлюби ближния“, от подема над своя егоизъм, към по-външни действия, които хората също започнали да наричат заповеди.

Оттогава религиозните традиции са станали копие на духовните действия, които човек е трябвало да изпълнява в сърцето си. Така е и казано в кабалистичните книги: „Напиши Тора на сърцето си“. Именно това се иска от човек.

Затова науката кабала се нарича вътрешна част на Тора, а това, което днес изучават и изпълняват в религията е външната част на Тора, която не задължава човек да се стреми към любов към ближния, а призовава просто да се изучават и механично да се изпълняват физически действия.

Но днес, когато вече сме преминали този период, е нужно съгласно закона на Природата да започнем да се издигаме от външното изпълнение на заповедите към тяхното вътрешно изпълнение. При това, условието „възлюби ближния както себе си“ трябва да стане нашият лозунг, нашата идея, да се проявява във всички наши действия като техен образуващ смисъл.

Въпрос: Ако човек преди не е могъл да издържи това ниво, ще го издържи ли днес?

Отговор: Днес нямаме друг избор. Вече сме провели цялата подготвителна работа, за да започнем постепенно да прилагаме този принцип, съединявайки си в малки групи, десятки. Така Моше обединявал народа при изхода от Египет.

Затова се стараем да реализираме закона „възлюби ближния“ в своите групи и се опитваме да го покажем и да обучим на него цялото човечество. Много се надявам, че така и ще се получи.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 21.12.2016
[201405]

Filed under: Въпрос-отговор, Заповеди | Add Comment/Ask Question→