Въпрос: Какво се нарича работа на Твореца? Творецът работи вместо мен ли?

Отговор: Да, върху нас работи светлината на Твореца, която променя нашата природа. Ние само молим Той да го направи.

Нашата молба се състои от две части. Първата е физическата работа, когато се опитваме да се съединим в десятка, желаем да направим от себе си правилна схема на връзка между нас, за да стане тя готово поле за работата на Твореца в него.

Втората част от работата е молбата ни към Него: „Ела и създай правилна връзка между нас. Помежду си ние направихме всичко, което можахме.“ Тези два етапа са нашата работа.

От урока на руски език, 18.12.2016

[204940]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Понякога в медиите се появяват съобщения, че кабалистите управляват света. Това факт ли е или измислица?

Отговор: Светът се управлява само от единната сила на Природата. А да въздействат на нея могат абсолютно всички хора, но само в степента на тяхното положително влияние.

Не можем да влияем отрицателно на нищо. В нашите сили е само да ускорим нашето развитие със своите положителни действия. Именно за това разказва кабала.

Всички ние, в края на краищата, ще достигнем до своето окончателно състояние, но да се доближим до него по добрия път можем само с помощта на кабала. Затова и ни е дадена тя.

Именно кабалистите оказват положително влияние на света, ускорявайки неговото развитие. Но при това те и нищо не променят. Не трябва нищо да се променя, може само да се ускори.

Въпрос: Ако не можем да влияем отрицателно на придвижването на човечеството, нима всички злодеи и тирани, масово унищожавайки хората, не са го правили?

Отговор: Всички отрицателни сили на природата, които ни се представят във вид на исторически фигури в минали години или в настояще време, движат историята към положителен, предварително зададен край. Само в това направление и става нашето движение.

Но с помощта на кабала можем да съкратим нашия път, да го направим много по-лек и приятен.

От урока на руски език, 22.01.2017

[206640]

Filed under: Кабала, Природа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво говори науката кабала за понятието „свобода на волята”?

Отговор: Свободата на волята  е  тази точка, която привлича човека към науката кабала, за да определи, има ли  свобода на избора или не.

Ако  свободата на волята не съществува,  той ще живее тихо, спокойно, максимално ще се  пази от всички проблеми и така ще доживее своите години. А ако има свобода на волята, то в какво се заключава тя? Относно какво? В какви рамки?

Кабала обяснява, че, по принцип, свободата на волята се отнася до поведението на човека. Човекът в нашия свят трябва да достигне определено състояние, т.е. постепенно да разкрие своя духовен потенциал във все  още неизвестния му, неосезаем духовен свят.

До разкриването на духовния свят може да се стигне по два пътя: или природата, животът ни принуждава към него; или човекът се устремява напред сам, доброволно. И тук възниква дуалност: или той ще действа самостоятелно, или ще чака, докато не започнат да го гонят „с тояга към щастието”.

Науката кабала говори, че всички се движим напред чрез ръчкане от природата. Но, човекът може да ускори този процес и да го направи по-бърз, успешен и приятен, ако сам полага усилия.

По този начин, свободата на волята е в избора на пътя към постигането на  предварително  поставената от Природата цел. А самата цел ще бъде постигната във всеки случай: или доброволно, или принудително. И в това свое крайно състояние  човекът няма никаква свобода.

Въпрос: На какъв етап в човека се появява свобода на волята?

Отговор: Тя се появява след като индивидът завърши своето неживо, растително, животинско развитие и се превърне от маймуна в човек. В продължение на хиляди години еволюция той се приближава до това, че в него започват да се развиват системи, които могат да използват свобода на волята.

В човека трябва да се прояви дуализъм: желанието, свързано със следващата степен, с Висшия свят и  състоянието, в което той съществува на своята низша степен.

И тогава в него се появява свобода на волята: или да се развива според така наречената точка в сърцето (т.е. според желанието на следващата, по-висша степен), или да остане на своята степен.

От урока на руски език, 25.12.2016

[204901]

Filed under: Кабала, Природа, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам. „Мир в света„, глава „Закон за единствеността“: В природата на всеки човек е да използва всички творения в света за собствена полза. При това, дори ако дава нещо на ближния си, то го прави принудително.

По същество, отдавайки, човек използва ближния си в своя полза, само че по-хитро.

Възможно е отдавайки, човек дори да не чувства, че използва другия. Но не може да бъде такова, да отдава безкористно. Това във всеки случай ще бъде с намерение да получи.

Смисълът на казаното е в това, че природата на всеки клон е близка до своя корен. И тъй като душата на човек произлиза от единствената и единна, властваща над всички висша сила на природата, то човекът усеща, че всички творения на света трябва да се намират под негова власт и са създадени заради негова лична полза. Това е неизменен закон.

Може да се каже, че „законът за единствеността“ властва над сърцето на човека. Няма ни най-малка надежда да се отмени или поне малко да се смекчи неговото проявление. Изобщо няма да си изкривим душата, ако кажем за това свойство, че то представлява „абсолютна истина“.

Ясно е, че такава е нашата природа. Главното е да не крием този закон, тази „абсолютна истина“, че само нашият егоизъм действа в цялата реалност, а да го използваме правилно. Тъй като егоизмът е целия материал на творението, и ако не се научим правилно да го използваме, то така и ще страдаме през целия си живот.

Целият живот на човека, от раждането до смъртта е една борба. Как да получим наслаждение от нея и да достигнем вечен, съвършен живот? Затова не е необходимо да унищожаваме своя егоизъм, а правилно да го използваме.

В нашия свят няма сила, която да може да поправи егоизма ни. И затова хората мислят, че няма изход. Всички правителства, всички философии, всички народи на света, най-умните съветници на президенти, не могат да посъветват за никаква методика на поправяне на егоизма. Все едно, конкуренцията и използването на ближния остават.

Само науката кабала, привличаща висшата сила, несвойствена на нашето ниво, на нашия живот в този свят, която ни помага да притеглим силата на любовта, може да ни каже как правилно да работим с егоизма си. Получава се, че егоизмът е много полезен, тъй като именно над него построяваме системата от връзки. За сметка на повдигането си над своя егоизъм, в противоположната му форма, ние разкриваме висшата сила на природата.

Егоизмът има безкраен брой форми, егоистични връзки помежду ни, и всичко това са форми на висшата сила на любовта и отдаването, само че обратни, все едно печат и отпечатък. Ако не е егоизмът във всевъзможните му форми, няма да има възможност да се разкрие формата на висшата сила и да се постигне. Тя би била неуловима.

Но за сметка на това, че обръщаме ненавистта в любов, ние разкриваме нейната форма. Всичко това може да се усети практически, ако се седне в кръг и за половин час, с помощта на проста беседа по интегралната методика, започнат да се разискват прекрасните резултати от нашето обединение.

Дори при условие, че в кръга се събират хора с противоположни възгледи, непознати един на друг. Това показва, че в реалността съществува позитивна сила, която е скрита вътре в обединението и именно сред чужди хора. Ако те седят заедно в кръг и провеждат беседа по интегралната методика, то започват да разкриват помежду си топлина, единство, близост, разбирателство, готовност да отстъпват един на друг.

Те виждат в каква форма могат да се съединят и допълнят, как могат да си помогнат в кръга. Още от първия опит те разкриват множеството закони на обединението.

Нашият егоизъм е неотменен факт, и никой не мисли по друг начин, освен егоистично. Истина е също и това, че в нашия свят няма никаква друга сила, освен тази. И цялата уникалност на науката кабала се заключава в това, че тя знае как да извлече от природата втората сила – позитивната, противостояща на негативната егоистична сила, за да може в допълнение на минуса да се появи плюс – силата на обединението.

От урока на тема „Възпитаване на уменията да отстъпваш“, 03.01.2017

[199864]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Но ако човекът бъде враг на своя ближен, и го издебне, и се нахвърли върху него, и го убие, и избяга в един от тези градове, то нека изпратят старейшините на неговия град, и го вземат оттам, и го предадат в ръцете на кръвни отмъстители, за да умре.

Не го жали, изкорени вината за кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.  /Тора, Дварим, Шофтим, 19:11/

Ако в човека се разкриват желания на нивото на умишлено егоистично действие, когато той иска да навреди чак до убийство на някакво желание, то той се нуждае вече от съвсем друго поправяне, отколкото при не предумишлено използване на анти духовното желание.

Става дума дори не за желанието, а за намерението, с което се използва желанието. Ако някое от намеренията на желанието на човека, в човека действа именно така, то това намерение трябва да се убие, т.е. да се изкорени от неправилното проявление на неговата дейност. В това е неговото поправяне.

Ако анти духовното желание е непредумишлено,това означава, че то не е имало никакво намерение. Тогава човекът трябва да прибави към него правилното намерение заради отдаване, любов и взаимна връзка.

Ако това е егоистично желание, с грубо намерение заради себе си, то първо ти трябва да убиеш това желание, а след това вече „да го родиш” с ново намерение. В Тора е казано, че това задължително се прави чрез съда. Ти нямаш право да убиваш никого и нищо: нито желанието, нито намерението. Желанието въобще не може да се убие, само намерението. А това всичко действа само чрез съда.

С други думи, ти трябва да създадеш вътре в себе си съдебна система и чрез нея да съдиш самия себе си, а след това да решиш, кои желания с намерение, насочени заради себе си, подлежат на смърт, т.е. трябва да се изкоренят, а кои желания са просто неутрални, без анти алтруистично намерение.

Желанията с неутрално намерение трябва да се поправят, а при желанията с егоистично намерение първо трябва да се унищожи това намерение, а след това да се добави правилното. Това се нарича възраждане на мъртвите души.

И това действие може да се извърши в човека на всички степени, незадължително,  което се нарича, в „края на дните”.

Когато се концентрираме в правилното отношение към всеки и разбираме, че това са само егоистични желания, които трябва с помощта на изменение на намерението от „заради себе се” на „заради другите” да се обърнат в алтруистични желания, то ние нямаме никакви проблеми. Нас ни интересува само, с помощта на какво можем да променим намерението, а желанията си остават същите.

Те трябва да се проявяват в нас според степента на възможността да ги възстановим  с  правилно намерение, и затова тези желания са скрити. Но с появата на възможността да се промени намерението от получаване на отдаване, те постепенно се разкриват. Въпросът е само в това, как се включваме към източника на силата, поправяща нашите намерения.

Въпрос: Оказва се, че поправянето на намерението идва от Твореца? Аз не мога ли сам да го поправя?

Отговор: Не, в никакъв случай. Нашата задача се състои в издигането на молба да станем алтруисти, за да може всяко наше желание вместо с намерение „заради себе си”, да бъде с намерение „заради другите” и чрез тях – на Твореца. Защото Творецът е съвкупността от всичко, което е извън мен. Такава е нашата работа.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга”, 07.09.2016

[201440]

Filed under: Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Известният американски писател Джонатан Сафран Фоер, автор на много съвременни бестселъри, в последния от тях пише: „За нас е по-лесно да се обадим по телефона, отколкото да се срещнем лично, или да продиктуваме съобщение, нямаме нужда да изслушаме отговор.

Всяка крачка по този път ни омаловажава и ни води далеч от нашите емоции и човечност. Аз се безпокоя, как все повече усещаме света на краищата на пръстите  си, той все повече се отдалечава от нашето сърце.

Как мислите Вие, към какво водят човечеството всички най-нови технологии, изкуствен разум, интелект и т.н.?

Отговор: До осъзнаването, че ние трябва да се откажем от всичко това и да се приведем към работата „от сърце  в сърце”. Да се откажем именно от всичко, което не е свързано с усещането в сърцето. Всичко останало ще достигне своя пик и след това ще изчезне. Няма да са ни нужни нито връзки чрез дълги линии и уеб мрежи, нито най-високи технологии, нито космос, нито нови градове, нищо.

Дори няма да ни трябва телевизия с огромни екрани и хиляди канали. Никой няма да иска да си забива главата във всичко това. Ще минат още няколко години и ще изхвърлим  телефоните. С кого да говорим и за какво?

Реплика: Футуристите говорят съвсем обратното. Те смятат, че ще се развива междупланетното съобщение…

Отговор: Глупости. Нищо такова няма да има.

Реплика: Вие казвате, че всичко това ще се отмени и човекът отново ще поиска сърдечна привързаност?

Отговор: Например, днес колата е  средство за придвижване, а не  самоцел. Да допуснем, че ти ще имаш космически кораб и десет планети. Там живее тъща ти и още някой. Можеш да се отдалечиш от всички. Получѝ за себе си малка планета и живей там спокойно.

Но ние разбираме, че тези неща нищо не ни дават. Човекът трябва да се напълни, а в това няма да намери напълване. Затова ние през цялото време се гоним, за да се напълним, а в крайна сметка виждаме, че макар и да има някакви средства за това, те не оправдават себе си. Аз ставам все по-празен.

Реплика: Оказва се, че цялото това бягство е  наистина бягство за напълвания…

Отговор: Разбира се! Погледнете как писателите рисуват футуристични картинки: ние се движим с огромна скорост. Накъде? – От единия пуст край към другия пуст край. Но затова те пишат бестселъри.

Въпрос: Джонатан Фоер пише, че ние се отдалечаваме от сърцето. Той сякаш се плаши от това. Възниква ли този страх у човечеството в хода на най-далечния прогрес?

Отговор: Не, няма да възникне, защото друг изход няма. Ако човечеството не разкрие за себе си причината и целта на творението, то ще потъне в наркотиците, успокоителните и сънотворни препарати.

Въпрос: Защо преминаваме такъв дълъг път? Защо са ни необходими всички тези технологии?

Отговор: Защото трябва да осъзнаем злото на нашата природа. Не осъзнавайки го докрай, ние няма да успеем да го поправим.

От ТВ програмата „Новини от Михаел Лайтман”, 01.03.2017

[204016]

 

Filed under: Свобода на волята, Творец, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как външното влияние въздейства на характера на поколението и го формира?

Отговор: Егоизмът на човека е като глина или тесто, от което външното общество може да извае всичко, което иска.

Въпрос: Нима характерът на поколението не зависи от неговия егоизъм?

Отговор: Егоизмът само определя колко податлив е този материал. Преди време са ваяли от глина, след това от мрамор, а по-късно са започнали да използват още по-сложни материали за строителство. Днес повече от всичко се използва пластмасата.

Цялата разлика е в материала, а не какво и как се строи, той определя поколението. Но самият материал, който е подходящ за строителство, идва отвътре, от развиващото се желание за наслаждение.

Въпрос: Старото поколение е създало всички иновации, които не са съществували в света. А следващите поколения влизат в свят, в който вече има всичко. Може би затова младото поколение не се впечатлява много от материалните ценности?

Отговор: Младите хора не се впечатляват от материалните ценности и няма нищо особено, което да се добави в света на материалните ценности. Изглежда, че те няма какво да правят? Но това е подобно на ситуацията, която е била след физиката на Нютон, когато вече всичко е било известно и след него е дошъл Айнщайн, който е открил нови измерения.

Същото е и тук: ние сме създали всякакви видове апарати, но новото поколение има възможност да създаде нови програми за тях, да проникне вътре в материала, вътре в генома, в източника на живота, вътре в мозъка и над него. Те имат още много работа.

Като студент съм работил в областта на медицинската кибернетика, в институт, който се занимаваше с изследване на кръвта и мозъка. Но то беше нищо, в сравнение със съвременните уреди и възможности за изследване. Изследванията отидоха много напред: вътре в клетката, във вътрешността на мозъка, в психологията на човека, отвъд разума, те отиват от другата страна, зад границата на човешкия живот.

Тези изследвания все още се отнасят към материалното, но вече се доближават до границата на духовния свят и ние постепенно губим връзка с материала. Тази информация е от граничната зона, над материята.

Егоизмът на съвременния човек е по-развит и сложен, той е проектиран да възприема най-дълбоките тайни на живота. И за него те изглеждат напълно естествени и обикновени. Човекът вече не се впечатлява от инструментите, които попадат в ръцете му, а търси какво може да постигне с тяхна помощ.

Поколението „бейби-бум“ изгради материалната база, апаратурата. Следващото поколение създаде програми за нея. А най-младото поколение сега ще използва всичко това.

Въпрос: А какво остава да прави следващото поколение? Къде отиваме?

Отговор: Мисля, че следващото поколение ще влезе в реалност, която ще разкрием за сметка на преходното развитие и ще живее в нея. Не него му предстои да разкрие духовния свят. Задачата на бъдещото поколение е да премине от компютрите и изследването на материята към силите. Когато се вглъбим в материала, чрез него ще стигнем до силите, които го управляват. И там ще продължим изследванията си.

Въпрос: От какво ще се впечатляват младите хора след десет години?

Отговор: Струва ми се, че от нищо. Колкото по-младо е поколението, толкова по-трудно е нещо да го докосне. Егоизмът им е толкова тънък, че те не се впечатляват от нищо материално в този свят. Но трябва да разкрият по-високи източници на влияние и вероятно ще се впечатлят от тях. А обикновените неща, които напълват хората: храна, секс, семейство, пари, почести, знания, всичко това вече не е важно за съвременното поколение.

Ясно е, че трябва да се удовлетворяват необходимите потребности на тялото, но извън необходимото младият човек ще иска да бъде в света на управляващата програма, в света на силите, над материята, там, от където се задейства тази материя, в големия компютър на творението, който се нарича „духовен свят“.

От 850 беседа за новия живот, 18.04.2017

[205566]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

Ако човек вземе жена, и влезе при нея, и я възненавиди, и говори за нея неверни обвинения, и разпространи за нея лоша слава, и каже: „Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея„. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:13-22:14]

Сред тези, които се занимават с кабала, има такива, които казват: „Защо дойдохме тук? Учим от няколко години и къде са резултатите?“

Желанието, с което човекът е дошъл, е и „тази жена“, с която той е започнал да работи. Но не виждайки резултати, той захвърля всичко. Вместо да се свърже с мечтата си и да върви по-нататък, той започва да я ненавижда и избягва.

Това и означава „да говори неверни обвинения“ за това, че тази методика не работи и „да разпространи за нея лоша слава“.

„Тази жена взех, и влязох при нея, и не намерих девственост в нея“ означава, че тя не е моя. Не мога да я използвам, за да мога заедно с нея да създам своя бъдещ свят, тъй нареченото потомство. Това желание не се отнася към мен, не мога да го управлявам.

Нека вземат бащата на девицата и майка и, и да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите. [Тора, „Дварим“, „Ки теце„, 22:15]

Това вече се явява висшето ниво, на свойството Аба ве-Има. То се отнася към тези, които започват да се сблъскват с изясняване и анализ на духовния път. Те не бягат от възникналия проблем, но за тях съществуват такива сложности.

„Девствена девица“ – това е личното егоистично желание на човека, а не това, което той е получил от някого. Това и трябва да се докаже.

„Да изнесат признакът за девственост на девицата към старейшината на града, до вратите„, означава да издигнат желанието от Аба ве-Има на следващото ниво.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 05.10.2016

[204615]

Filed under: Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо правим толкова малко действия в материалния свят? Творецът е създал толкова богат свят, а ние се занимаваме само с вътрешна работа.

Отговор: Тъй като все още не сме построили такова общество, в което чрез материалните действия ще можем кабалистично да влияем един на друг.

Въпрос: Всичките действия на кабалиста се състоят в това, че ти учиш, слушаш учителя, седиш в кръга и говориш ли? Няма ли нищо друго? А светът е толкова разнообразен, може толкова да се направи.

Отговор: Най-добре е нищо да не се прави. От това, което правим, няма нищо добро за човека, нито за света.

Въпрос: Тогава за какво е създадено всичко това?

Отговор: За да можеш спокойно да съществуваш и да се стремиш към това, връзката ти с останалите да бъде идеална.

От урока на руски език, 11.12.2016

[204798]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→