“Първият човек“ (Адам Ришон) е бил сътворен като ангел в малкото състояние. И чак след прегрешението с Дървото на Познанието на добро и зло, той започнал да става човек.

Тогава вече се проявяват тези двете сили: на получаването и на отдаването, свиване и разширяване, между които започва борба, и в резултат се развиват всички нива в природата: неживо, растително, животно и човек.

В крайна сметка се появява това същество “човек“ – стоящо между доброто и злото, отдаването и получаването, светлината и тъмнината, което усеща себе си независимо творение относно тях. И ето това сме ние!

А дотогава не е съществувало това “третото“ – просто са действали тези две сили на природата, като единна висша сила. Но когато те достигат финала на своето развитие, от тях се ражда някой трети, обладаващ способността да съществува и да се развива, започвайки от неживо ниво, а след това на растително, животно, и достигайки осъзнаването за самия себе си и Твореца – тоест да стане “човек“.

Всичко това е резултат от грехопадението, след което двете противоположни, разбити сили започват да си взаимодействат и да се включват една в друга.

Затова Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето земно кълбо, то е преминало редуващи се периоди от по 30 милиона години – в които ту се нажежавало и е избухвало с огнена лава отвътре, ту се охлаждало и застивало. И е продължавало така докато не е достигнало до стабилно състояние, даващо условия за развитие на неговото следващо ниво: растенията, а след това и животните.

Но цялото това развитие е ставало благодарение на тези две сили. Затова едва сега ние достигаме до неговото завършване и започваме работата на човека – а всички поколения преди нас са съществували условно като “ангели“. Едва в наши дни ние вече действаме като следствие от разбиването и смесването на народа на Израел с всички други народи. Ние сме първите – които сега започват поправянето.

“Първият човек“, Адам Ришон е бил духовен парцуф, от когото се развива човек,  както от капка семе. А вече от резултата на цялото развитие и нашата работа, на него е съдено да стане създание, което да се уподоби на Твореца. В името на това бъдещо състояние, той се и нарича “човек“, Адам (“подобен“ на Твореца).

А дотогава това е ангел, създаден от ръцете на Твореца, не притежаващ никаква самостоятелност.

При създаването на човека, ангелите попитали Твореца – защо създава това зло начало? Но Творецът отговорил, че зло е необходимо, тъй като то ще позволи именно за негова сметка да се постигне съединението на двете сили: ненавистта и любовта, и да се постигне Твореца. Както е казано: Всички ще ме познаят – от мало до голямо. Защото наслаждението на Твореца е в това – творението да постигне Неговото съвършенство, универсалност и величие.

От урока по „Учението за  Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Не е възможно да работиш върху себе си без подкрепата на правилното обкръжение, което всеки път отвежда човека до правилния анализ, до правилното състояние.

Защото непрестанният въпрос, на който трябва да отговориш с „удар в зъбите”, е за онова, което е най-важно: „Творецът или аз? Ближният или аз? Силата на отдаване или силата на получаване?”

Ако този въпрос стои пред мен и разбирам, че от ясния отговор зависи моето напредване или фиаско, тогава необходимостта от подкрепата на обкръжението става очевидна за мен.

А от друга страна, що за обкръжение е това? Каква подкрепа оказва? Всъщност, аз получавам своите собствени келим, желания – в степента, в която искам да ги приближа към себе си. Тъй като цялата реалност – това съм аз.

Работейки с обкръжението, аз го извисявам в очите си, намирам в него важността на Твореца. Но всъщност съм получил силата на разбиването, за да може по този начин, тя да ми помогне да работя над самия себе си.

Моето „аз”, включващо цялата реалност се дели на две части:

– част, която усещам като себе си;

– част, която усещам като свят, като ближни, като всичко, което се намира извън мен.

Защо Творецът ме е разделил на две? За да мога по-лесно да поправя онази част, която е отвън. Аз извисявам нейната важност в своите очи. Ако пробудя важността на другарите и ги подтиквам да работят върху мен – все едно имат свобода на избора и повече самостоятелност, отколкото им приписвам.

Трябва да разберем, че силата на разбиването действа в наша полза. Частта, наречена „ближен” – т.е. всичко, което е извън мен, ще мога да поправя, ако се отнеса към нея именно като към ближен. Поправям тези желания, които ми се струват чужди, поставяйки себе си пред тях и желаейки да се съединя с тях.

Моето „аз” е само точка в сърцето, а „ближният” е цялото мое кли, целият съсъд на душата. Ако не бях разделен на тези две части, нямаше да имам възможност да поправя „външните” желания. Никога нямаше да мога да ги анализирам, проверявам, сортирам, да поискам сили за работа с тях.

Но аз се намирам извън тях и поправям своето отношение към тях. Такава илюзия се създава в мен – сякаш поправям своето отношение към ближния според принципа „възлюби ближния като себе си”. И засега не улавям, не разбирам, не чувствам, че всъщност  това е моята душа. Просто са прибавили към мен силата на разбиването, която рисува измамната картина за „ближните” в моите очи. Затова, именно по този начин съм способен да пристъпя към поправяне на своите келим, работейки срещу силата на отхвърлянето, нанасяйки й удари.

Можеш да си представиш нашата работа по друг начин: човекът изначално получава цялото творение в качеството му на своя душа и разбира, че цялата сила на разединяване е фантазия, чиято цел е да го обърка. В крайна сметка, реалността изобщо не е откъсната от него. И затова, човекът нанася удари, „притъпява зъбите” на тази сила на разбиване, на тази илюзия. И в това вижда цялата работа, която трябва да извърши.

И така ще бъде, докато не избие всички зъби, докато не измъкне всички тръни – за да може розата, растяща сред тях, т.е. Малхут, да разцъфти в истинския си вид, с цялата си сила. Защото това е Шхина, общата душа.

В такава светлина трябва да видя и обкръжението, и другарите, и Твореца. Всичко, което ми се струва външно, представлява неотделима част от мен. А силата, откъсваща ме от единната мисъл и желание, от Единия – това е силата на разединяването, която трябва да разбия.

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2011

[35489]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако е невъзможно да привлечем поправящата светлина без да учим науката кабала, означава ли това, че всеки е задължен да учи?

Отговор: Разбира се! Затова Баал аСулам казва, че всеки трябва „да седи на чина”. Но какво означава „да учи”? Ученето не става чрез разума. Не е нужно да знаеш нищо. Трябва да учиш само заради намерението да привлечеш светлината, така че тя да ти повлияе и да превърне твоя егоизъм в любов, съединение.

Не е важно ученето, а резултатът. Това се нарича „Тора”, както е написано „Аз създадох егоизма и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея връща човек към Източника”. Светлината променя твоя егоизъм, твоята омраза към приятелите в отдаване, любов и съединение.

Това е цялата същност на Тора. Не е нужно да разбираш нищо, а само да промениш омразата в любов.

Въпрос: И целият свят трябва да направи това?

Отговор: Точно така. Но какво означава „ученето” за тях? Това може да означава дори и гледането на нашите предавания разсеяно по половин час на ден. Това е достатъчно. Не е нужно да разбират нищо. Разбира се, необходимо е да им дадем общо обяснение за свободата на избора и обединението, тъй като те могат да разберат това. Но не им трябва да учат.

Освен това, тъй като душите са свързани една с друга, нашето учене ще им повлияе. Но и те ще трябва да положат усилия.

От урок по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35404]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо е невъзможно да постигна духовността по естествен начин като просто си върша работата? Защо непременно трябва първо да достигна отчаяние, плач и молитва към Твореца?

Отговор: Не трябва да плачете изкуствено. Достигате това състояние естествено. Разкривате го и тогава вътрешното ви страдание се нарича молитва. Не трябва да казвате някакви думи на глас или да правите някакви външни действия. С вътрешната работа просто ще достигнете състояние, което повече няма да можете да понасяте. И това означава, че ще избухнете в молитва.

Не трябва да се опитвате да го достигнете изкуствено или просто да крещите. Трябва да се концентрирате върху работата си и тогава молитвата ще дойде естествено, както идва жаждата. Не мислиш за факта, че по някое време в бъдещето ще искаш да пиеш. Но ще дойде моментът, в който определено ще искаш. Следователно, ако учиш и напредваш заедно с групата, тогава в определен момент ще достигнеш състояние на духовна жажда. Със сигурност ще я поискаш!

Това говори за точно определени свойства и закони, които се развиват по ясна верига на причина и следствие. Ти напредваш според корена на твоята душа от първоначалното ти състояние към крайното поправяне заедно с ясна линия, която вече се е спуснала до теб от света на Безкрайността. Сега ти се издигаш по същата линия. Единственото нещо за обсъждане е ускоряването на времето и развитието.

За да ускорим този момент, трябва самите ние да участваме в това, да се организираме в група и да започнем да привличаме светлината с нашето учене. Ако ти е дадено това желание, тогава го реализирай! Искаш да преминеш на следващото стъпало по-бързо, тогава си го представи и започни да го градиш изкуствено, така сякаш вече си на това стъпало. Привлечи го към себе си, за да се издигнеш на него по-бързо.

Всъщност ние изграждаме определен образ на висшето ниво, нашето следващо състояние, което е определено от факта, че: 1) аз съм по-свързан с другите; и 2) нашата връзка е запълнена със светлина, която ни съединява. За да направя това, аз трябва да се свържа с другите така, както мога днес, и чрез учене да привлечем светлината, която ще ни свърже. Това, което уча, е видовете връзки между мен и висшето стъпало, в по-поправен вид.

Чета за бъдещия свят, за поправеното, прекрасно състояние и от там привличам светлината към себе си, а и се стремя към нея. Това е просто физика. Няма нищо изкуствено или въображаемо в него.

Но в него това, което действа, са желания, а желанията са сили. Ако се стремя към някакво състояние с мои собствени сили, тогава по такъв начин аз извиквам осветяване върху себе си, получавайки влияние дотолкова, доколкото се стремя.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Постигаш езикa на клоните, когато се издигнеш от този свят, и тогава във висшия свят разкриваш корените на всичко, съществуващо в този свят. Но целта не е просто да свържем корена с клона. Този език не ни съединява с духовния свят, а с нашите учители! Това е средството, което им помага да ни учат.

Ние не разбираме духовния език, на който те говорят, тъй като не сме го научили. Но ние не трябва и да го знаем, защото вече сме запознати с него от нашия свят. Затова можем да го чуем и да научим от тях за случващото се в духовния свят.

Ти отваряш книгата, в която са написани някакви думи. Ако не живееше в този свят, то ти нямаше да разбереш нищо. Но от нашия свят ти вече си запознат с това, което говорят кабалистите, и желаеш да достигнеш корена, да разбереш към какво сочат във висшия свят, след като те не казват нищо за материалния свят.

Кабалистите с никакви слова не описват нашия свят. Тора не е свързана с нашия свят, а човек, тълкуващ я по този начин, я материализира и извършва най-голямото престъпление – създаване на „идоли” за себе си. Тя разказва единствено за висшия свят. Но за да намерят общ език с теб, кабалистите описват висшия свят, използвайки думи от нашия свят, за да пробудят в нас някакъв род връзка или отношение с тях.

Това е било целенасочено планирано в мисълта на творението, така че да започнем да се издигаме от нашия към духовния свят. Ние трябва да вземем всичко от този свят за това съществуване.

От урока по статията „Същност на науки кабала”, 10.02.2011

[35001]

Filed under: Духовност, Ежедневен урок, Кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В мен се пробужда духовното желание и аз отивам в групата. Уча и разбирам, че един единствен закон ме съпровожда  по целия път.  Но от друга страна, Творецът иска да съм самостоятелен. В какво се проявява моята независимост?

Отговор: Творецът те оставя независим само в точката на избор и нищо друго освен това. В „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот” Баал а-Сулма пише, че Творецът „поставя ръката на човек върху добра съдба и му казва „Избери това за себе си””. С други думи, ти можеш да избереш това, което ще ти въздейства: образованието, което си получил, вътрешните ти качества или обкръжението.

Как избираш ти? Опитай се да попиеш всичко, случващо се в групата, всички нейни ценности, с минимални вътрешни съпротивления от теб, както си в сегашното състояние. Сега ти виждаш живота основан на предишните ти преживявания. До сега нищо не е зависило от теб, но сега ти е казано: опитай се да неутрализираш всичко, което си попил и от което си изградил себе си, и вместо това, получи въздействието на новото обкръжение.

Представи си, че си дете, гледащо на света с широко отворени очи, искащо да знае всичко, да научи всичко и да пресъздаде всичко, което вижда. Опитай се да гледаш на новото обкръжение точно така, ако действително си решил да вървиш с тях към целта. В този случай ти нямаш никакъв друг избор освен да станеш дете, което е жадно да впие неговото въздействие.

До сега си се развивал на животинско ниво, а сега искаш да се развиваш на духовно, което е напълно ново ниво. Затова опитай се да бъдеш най-малкият в групата. В крайна сметка, детето се учи от възрастните по естествен начин. Това отношение към групата е твоя избор. Сега, избери!

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35067]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Кабала не говори за нашия илюзорен свят, а за поправянето на душите и как да постигнем истинската реалност. Истинската реалност е кли, в което се усеща Творецът, благодарение на определено ниво на сливане с Него.

Кли или душата е разделена на две части: Исраел – частта, която се стреми към обединение с Твореца, към целта; и народите на света, които са частта, която е неспособна да направи това. Ние усещаме определено желание да разкрием Твореца. По определение науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията. С други думи, тя говори за разкриването на качеството на отдаване и любов в самото творение.

За да имаме възможност да постигнем тази цел, хората, които имат необходимото желание, се обединяват в общото поле на Твореца. Те се чувстват привлечени един към друг без да знаят защо и се обединяват като електрически заряди или метални стружки в магнитно поле. Тогава те придобиват възможността да реализират метода на поправяне.

В началото те не знаят, че трябва да поправят себе си. Те просто усещат влечение към най-важното: „За какво живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. В последствие те започват да разбират, че всички тези въпроси водят до разкриването на Твореца, висшата сила, която изгражда, подържа, формира и контролира цялата реалност. Няма нищо друго освен тази сила.

Така от въпроса за смисъла на живота човек преминава към въпроса за това как да разкрие Твореца. В края на краищата, разкриването на Твореца му дава отговор на всичко. Затова, за да се приближат до разкриването на Твореца, тези хора се обединяват.

Творецът е скрит и за да разкрием именно Него, а не нещо друго, т.е. да разкрием свойството на отдаване и любов, което лежи извън нашата природа на получаване и ненавист, за да се издигнем над това, аз съм доведен до определена група хората.

Заедно с тях аз започвам да разбирам, че въпросът за смисъла на живота преминава в необходимост от разкриване на Твореца, като отговор на всички въпроси, които трябва да питам и ще питам. Разкриването на Твореца означава разкриване на силата на отдаване и любов. Това може да бъде разбрано само до степента, до която човек е подобен на нея, само ако и аз достигна до това свойство, което е и Той.

Аз трябва да придобия това свойство и за да обезпеча това постижение, аз се намирам сред хора, подобни на мен. Това е било целенасочено устроено. Творецът е скрит, защото свойството отдаване е противоположно на мен. Поради техните фундаментални различия, тези свойства не се усещат едно друго и затова аз не усещам Твореца. А е невъзможно да работя с някого, когото не усещам. Аз със сигурност ще сгреша и ще попадна под самоизмама.

Затова вместо да работя с Него, Творецът ми дава да работа с моя ближен. Това ми позволява да извърша достоверни проверки, да получа сили от другарите и да проверя себе си по отношение на тях: до колко аз се предвижвам от омраза към любов.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35384]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Не трябва да се мисли отделно за поправянето на егоистичните желания и да се сравняват те с алтруистичните.

Както е казано в края на Предисловието към книгата Зоар, “народите на света“ в нас получават поправянето от Исраел – с други думи АХАП се поправя от Галгалта ве-Ейнаим.

Затова ако ние се устремим към поправяне на връзката между нас, към това ще се присъединят всички останали. Целият свят ще се присъедини към нас – за това не трябва да се притесняваме.

Трябва ни само поддръжката на “народите“, нужен ни е потокът от тези, които могат вече да се приобщят към категорията “Исраел“. А всички останали ще бъдат поправени посредством нашата работа и тогава ще получат пробуждане. Силата на поправянето ще потече от нас към тях, по същия начин, както от Галгалта ве-Ейнаим светлината идва и поправя, напълвайки АХАП.

Казано е в Тора: “Това е – мъдростта ваша и разумът ваш пред очите на народите“. С други думи, “Исраел“ трябва да извършва поправянето, благодарение на което в нас се поправят и “народите на света“.

Четейки първоизточниците, е важно да не се бъркат тези неща с онези, които ни обкръжават. Отначало ние трябва да ги разкрием и изучим отвътре, в себе си – и само след това можем да си правим някакви изводи относно вътрешния, въображаем свят.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35374]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В различните науки аз изучавам различни термини и формули и постепенно започвам да разбирам по какви закони действа реалността. Но защо в науката кабала се уча, а не разбирам нищо?

Отговор: На първо място, можеш да изучаваш написаното и да го обсъждаш, да си представяш законите на кабала – дори и тя да не се отнася към нашия свят и ти да не виждаш тези закони реално.

Но повече от това не ти е и нужно. Стремиш ли се към тази форма на отдаване – това е достатъчно, за да започнеш сам да се променяш.

Науката кабала се използва не така, както науките от нашия свят. Когато в геометрията ти изучаваш триъгълника, ти съвсем не ставаш триъгълник! Но в кабала, когато изучаваш парцуф ЗО“Н, ти се превръщаш в парцуф ЗО“Н. Ти се стремиш към него и притегляш от него светлината, която те променя. В това е цялата разлика! Приемаш същата тази форма, за която четеш.

Развиваш се и напредваш по линията, съединяваща те с твоя корен на душата в света на Безкрайността, и всичките твои бъдещи форми и състояния вече са предопределени. От тези бъдещи състояния ти привличаш към себе си светлината, която ти въздейства и ти помага да напредваш.

От урока по статията на  Рабаш, 15.02.2011

[35414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Казано е, че „завистта, сладострастието и честолюбието“ извеждат човека от този свят – тоест трябва да използваме тези качества, за да излезем в духовния свят. Но проблемът е в това, че човек се разпилява във всички посоки и се стреми към всички тези желания в материалния свят.

Ако той хвърли всичките си сили за да стане човек, да се издигне на духовно ниво, на човешко стъпало – той би преуспял. А вместо това, той преследва парите, властта и не му достига завист към духовните свойства, която би му позволила да стане човек.

Трябва да си направим самоанализ и да се включим в обкръжение, което ще ни формира така, че от всичките желания да отделим най-важното: да станеш човек. Така че нито властта, нито парите, нито славата да ни привличат повече, отколкото е жизнено необходимо. Всички тези качества трябва да поддържат нашия стремеж към правилната завист – трябва да завиждаме на Твореца и да желаем да станем като Него!

А ако падна и започна да завиждам на чуждите пари, властта, славата – тогава е ясно, че няма да съм настроен нагоре, към целта.

Но как мога да завиждам на Твореца, ако не Го виждам и не Го чувствам? Защо ни е дадена групата, за да ни внуши важността на духовните свойства. Ти никога няма да разбереш кой е Твореца, докато не достигнеш Неговото стъпало. А освен това Неговите свойства са противоположни на теб и те отблъскват – затова тук ще ти помогне правилното обкръжение, в което ще работиш. Само то може да промени ценностната ти система.

Но проблема е там, че даже след като човек завърши своето предварително развитие по стъпалата: неживо, растително, животно и стига до кабала, до началото на човешкото стъпало и свободния избор, той изведнъж може да излезе от пътя и започне да броди в други направления няколко дълги години, търсейки пари, власт, слава. А докато се върне назад – живота си отива и, докато се огледаш, вече е свършил…

От урока по статията „Предговор към  Паним Меирот“, 17.02.2011

[35622]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→