От историята се вижда, че нито един диктатор в резултат не е донесъл на своя народ нищо добро – единствено страдания. Но дори и така – диктаторите са подтиквали света към развитие. Но днешното състояние, изобщо не трябва да се сравнява – ние живеем глобален свят.

В миналото светът е съществувал за сметка на самия връх на пирамидата, отделни личности, надарени с неограничена царска власт, чиято дума е била изпълнявана като закон. И до преди няколкостотин години, един такъв управник е можел все още да вземе някое и друго полезно решение. Но в днешни дни, в този глобален свят, ако някой реши да насади в живота своето персонално мнение, той ще се подпише под собствената си глупост.

Защото в глобалния свят не може да се взема решение само от един управник, едно правителство, или дори и да се съберат всички правителства заедно – нищо няма да помогне! Необходимо е познание за общата система – а един президент не я познава, той е по-голям егоист от всички останали (поради което е и станал президент).

Ето защо нито един управник или правителство не ще се сдобие с успех – те ще получават власт само колкото да се задържат няколко години и след това – ще падат. Така ще се случва по целия свят. Ще станем свидетели как отсега нататък правителствата ще стават все по-нищожни. Както е сега в Египет, един ден ще излязат милиони на улицата и – правителствата ще рухват.

Защо властта не може да се защити, къде е армията? Те вече не притежават предишната сила, това вече не се получава, тъй като светът се проявява като глобален, интегрален, а народът долу вече не приема покорно всичко, което върхушката му говори.

Светът започна да работи по нови правила, но ние все още не разбираме това. Никакви управници повече няма да ни помогнат, когото и да поставите на власт. Те и по-рано придвижваха света чрез страдания – но все пак го придвижваха. Както Александър Македонски например, който искал да насади гръцка култура в целия свят и привлякъл на помощ учени, съветници. Той е имал изградена цяла програма, какво точно иска да направи със света. Но в днешни дни не може да има вече никакъв напредък за сметка на управника.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.02.2011

[35084]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Съществуват две части в Тора и Заповедите:

1. Откритата част на Тора и Заповедите, представляваща изпълнение на Заповедите и изучаване на Тора за поправяне на 613 егоистични желания – 613 поправящи Заповеди (ейтин), очистващи и обединяващи тялото (желанието), и възвеличаващи душата (намерението), така че да стане способна и достойна, да получи светлината от Твореца, така, както е била способна на това в своя корен, преди своето снизяване и обличане в неизменното тяло (егоистичните желания) в неизменния свят.

2. Изпълнението на Заповедите и изучаването на Тора за получаване на светлините – 613 заповеди пкудин, тоест, постигане имената на Твореца и цялото възнаграждение за душите.

И съотношението на втората част с първата е същото, както на небето и земята, защото първата част – е само подготвителният стадий, а втората част – това е вече същността на съвършенството и Целта на творението.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрият“.

[35598]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как по време на подготовката, след като все още не съм постигнал разкриване, мога да преценя, че с всеки изминал ден все повече ценя отдаването?

Отговор: Можеш да го прецениш по своето вътрешно усещане, по мислите си, по целите, по оценката на обкръжението, по това доколко цениш и се вслушваш в другарите, доколко чувстваш, че през цялото време са ти необходими – като инфузия.

Това усещане е много важно. Зависимостта от обкръжението е свобода от собственото ти его! Нужно е да се стремиш през цялото време да зависиш от другарите и колкото може повече да ги чувстваш, за да ти влияят, да те пазят – постоянно да получаваш от тях особено осветяване, силово въздействие. Трябва да се постараеш да почувстваш, че само това те задържа в правилната посока. Ако обкръжението не ми влияе отстрани, тогава загубвам посоката към Твореца.

А след това ще се постарая да съединя всичко на едно място, в едно общо желание: себе си, другарите и Твореца. Трябва да съществуваме не всеки поотделно – аз, те, Творецът, като върховете на триъгълника, а да се съединим в едно желание, на една плоскост.

Ако аз и те се тревожим един за друг, грижим се и отдаваме един на друг, значи освобождаваме помежду си място за разкриване наТвореца. Той се разкрива между нас!

Аз не съм в състояние да се освободя от своя егоизъм и да мисля нещо, което е извън неговите интереси, ако не ми влияе обкръжението. И затова, зависимостта от тях е свобода от егоизма. Ако обществото ми въздейства, чувствам как ме насочва към целта.

Обръщам се към обкръжението (1), обкръжението ми влияе (2) и аз се устремявам към Твореца (3). По друг начин е невъзможно! Защото, в противен случай, моят егоизъм ще ме смъкне надолу. Директно ще почувствам, как ме потапя и дърпа за краката надолу. А обкръжението незабавно ще ми даде сила да се откъсна от него и да се издигна – и тогава ще се съединя с Твореца.

И всеки път, когато почувстваш, че егото започне силно да те привлича – направи още едно кръгче (1-2-3).

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1990, статия 14, „Истинската милост”: Трябва да започнеш да работиш в „истинската милост” – т.е. без всякакво възнаграждение, за да служи всичко не за лична изгода, а за благото на Твореца.

Ние се раждаме с желание, което действа по определен начин, – което се нарича, за себе си, за получаване. Всеки от нас чувства, че пред него отвън стои свят, включващ четири нива на развитие: неживо, растително, животинско и човешко. При това самите ние искаме само да се наслаждаваме на целият този външен свят, да изпитваме хубави усещания.

Може да се каже и обратното: на човек ще му бъде добре, ако той използва целия свят по определен начин, а именно – заради себе си. Въобще, тези неща са много относителни, доколкото ние не можем да различим нещо противоположно на тях.

Но след това човек достига до отчаяние от тази тенденция за наслаждение. И тогава в него се пробужда ново желание, нов подход: „Аз трябва да се отнасям по друг начин към цялата реалност. Всичко това е мое, подобно е на мен. Аз не мога да се наслаждавам сам по себе си, затова пък мога – заедно с всички”. Разбира се, този повик изхожда не от човека – просто създаденото от Твореца желание, заедно със своите решимот: „се търкаля” все по нататък, разкривайки по такъв начин усещаното.

Използвайки правилно методиката на поправянето, човек започва да проявява друго отношение към реалността, която е в него. В своите 613 желания той открива, че частта, струваща му се „външна”, в крайна сметка се отнася до него. Доколкото човекът може да измени своето отношение към желанията, да разпознае в тях не „чужденците”, а „близките”, „своите”, дотолкова и той напредва вече в друго възприемане на действителността – глобално, всеобхватно. Оказва се, че „всичкото” – това е той.

И тогава, започвайки да обединява собственото си възприятие в единно желание, нераздробено на отделни части, човек променя картината на своята реалност. Няма нищо „външно”: неживата природа, растенията, животните, хората – всички те се явяват части от неговото желание.

Човекът променя отношението си – с други думи, построява единно желание, и, като следствие, разкрива също „добавка” – единната Сила, напълваща това желание и наречена Творец. Така, благодарение на поправянето на желанията, човекът се удостоява с ново постижение и се слива с Източника. По-нататък…

Това е и „истинската милост”. Работейки над отдаващите желания, поправяйки себе си, своето отношение, своето възприятие на реалността, човек се удостоява с голяма „добавка” – разкриването на Твореца и сливането с Него.

И затова има работа в милостта – поправянето на келим, и има истинска милост – получаване заради отдаването, когато човек разкрива действителността, включваща Този, който я е породил – Твореца. С това, от поправянето на творението ние достигаме до неговата цел.

От урок по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35584]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво се подразбира под думите (Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед шеста”, п.221): „… никой друг не притежава правото да се смили над него (човека), освен Самият Той”? Как Законът може да бъде или да не бъде милосърден?

Отговор: В кабала милосърдие – това е свойството отдаване (хасадим), а не опрощаване за някакво прегрешение, както в нашия свят. В духовната система не съществува опрощаване. Това е система от много точни закони.

И ако аз съм извършил някакво прегрешение, то преди всичко трябва да знам за това, което съм направил, защо и как. Аз трябва да разбера, че Творецът е подготвил за мен това прегрешение, за да се разкрие то, и именно с негова помощ аз сега видях, как да се издигна.

Защото, всъщност, няма прегрешение, има само разкриване на злото, което преди е било скрито, а след това се разкрива.

Затова обикновено в „Зоар” под милосърдие се подразбира придобиване на силата за отдаване.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 17.02.2011

[35594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: През последните седмици виждаме, че в различни страни хората започнаха да излизат на демонстрации против правителството – протестират, че са откъснати от управлението на държавата. Как да им се предадат идеите на кабала за всеобщо обединение, за да  почувстват, че тя може да им даде решение?

Отговор: Това е много важен въпрос, който сега, постепенно, става все по-актуален. Това е въпросът за единството, което всъщност изискват хората. Тоест човекът пита: „Как аз, обикновеният човек, живеещ с 2 долара на ден (както, например народните маси в Египет), мога да реша нещо в живота?”

Те не могат да се махнат от площадите и да се разотидат по къщите, защото тогава ще им се наложи да се върнат към непълноценния живот, „който струва 2 долара на ден”. А докато протестират, те имат усещането, че управляват нещо, че правят нещо, че властта е в ръцете им, а не в ръцете на правителството.

Това искане не е възможно да се удовлетвори, като им се добави по още един долар на ден. Трябва да се помисли, какво да се даде на тези милиони хора, за да почувстват, че са получили силата да управляват, да правят промени. И това, сега е наистина вселенски, световен проблем, който започва да обхваща все по-големи маси от хора в света.

А правителствата започват да се замислят какво да правят. Управниците са готови да се оттеглят от местата си и да направят различни промени, но това никога няма да удовлетвори народа. Тепърва ще бъдем свидетели на множество демонстрации и преговори, докато накрая не дойде решението: ние сме задължени да дадем и на най-последния, обикновен човек усещането, че също управлява и разполага с уважение, власт, самоуважение.

Хората са пораснали! Те излизат на улицата и се чувстват господари. При такова усещане, те не могат да бъдат подкупени дори с пари, няма да им е достатъчен този статус. Ще се пробуждат, създавайки много опасна обстановка. Не мога да си представя, как правителствата ще успеят да ги управляват сега.

Защото дори, ако се смени правителство и в него влязат народни представители, щом започнат да управляват, те ще се откъснат от народа. Щом се докопат до властта и започнат да се замайват от нея там, горе, човек вече няма да ги чувства като свои представители, живеейки в градското си гето или на село.

Все още ни предстои да видим тази тенденция на развитие в близко време. И накрая, няма да остане избор и човечеството ще стигне до състояние, когато ще се изправи срещу въпроса: какво да се направи, та всички да бъдат равни? Защото само усещането за пълно равенство, може да даде на всеки чувството, че той взема решенията, че е голям човек.

Това не означава, че трябва пряко да има власт над останалите, но такова трябва да бъде неговото вътрешно усещане. А това е възможно само за сметка на съединението между хората – и ние напредваме към него.

Това явление е непознато за социолозите и те дават много внимателни, повърхностни прогнози. Но аз мисля, че в онези страни, където този процес вече е започнал, той не може да бъде спрян. Струва си, правителството да се страхува от народа, който вече е почувствал, че може нещо да промени и да властва. Докато всеки не се почувства равен с останалите, той няма да се успокои. И светът се приближава към това.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35613]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В Предисловието към книгата „Паним Меирот“ Баал а-Сулам пише, че човечеството се дели на 4 групи: народни маси, властители, богаташи, мъдреци, съответстващи на четирите нива, на които се дели цялото мироздание: неживо, растително, животинско, говорящо (човек).

И силата на всяка отделна личност на ниво говорящ включва в себе си цялата съвкупност на силите на растителното и животинско ниво, съществуващи в цялата действителност, както в настояще време, така и в предходните поколения. Значи ли това, че сега е достатъчен един човек, който правейки своя свободен избор, може да открие напред път на всички останали нива на природата, които не могат сами без това по-нататък да се развиват?

Отговор: Разбира се, един човек може със своя свободен избор да открие път напред на цялото неживо, растително и животинско ниво в човешката пирамида, обезпечавайки им по-нататъшно развитие, ако всички те се обединят между себе си и се присъединят към тази човешка степен. Така са ни открили пътя Рашби, Ари, Баал а-Сулам. Един човек може да привлече и поведе след себе си всички останали, ако се намира на „говоряща“ степен на развитие, а те на нежива, растителна и животинска степен.

Ние наблюдаваме това на практика. Как би се развивало човечеството, ако изобщо нямаше такива издигнали се личности, разкриващи за всички вратите към новия свят.

Но след като той е направил такъв пробив, достигането на равновесието зависи от всички останали, идващи след него. Той е свършил работата си, както например Баал а-Сулам е разкрил за всички нас методиката на науката кабала, но ние трябва да я реализираме. Докато не направим това, ние няма да постигнем равновесие.

Той ни обяснява само, че проблема е в нашия дисбаланс с природата и трябва да постигнем равновесие. Природата в най-общ вид – това е Твореца. С Него ние трябва да постигнем хармония, т.е. подобие по свойства, съединение – и това ние с вас трябва да реализираме. Към това трябва да привлечем целия свят, т.е. предстои още много работа.

Ти питаш, кой е този човек, от който зависи всичко и който трябва да направи своя свободен избор? – Това си ти! Това е всеки, който е получил духовно пробуждане вътре, а след това и отвън е чул за това, как да го реализира.

Отвътре идва само първоначалното пробуждане и благодарение на него, човек чува отвън обръщение към себе си, зов. И в крайна сметка идва до такова място, където действително може да реализира своя свободен избор.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 17.02.2011

[35626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Откъде получава човекът сили за работа, докато все още не е поправен?

Отговор: Всяка най-малка стъпка в желанието, в мисълта, в действието е възможна само, благодарение на важността на целта. Само важността на целта ни дава сили.

Няма никакъв друг „източник на енергия”, способен да ни подтикне към макар и най-малкото движение в действието, в мисълта, в желанието. Само важността. Освен нея, няма нищо.

От самото начало в мен е заложена важността на егоистичното желание и всеки път трябва да придобивам все по-голямата важност на духовната цел, на Твореца – за да бъде Той по-високо от мен в моите очи.

Работата над това се извършва само посредством обкръжението. Кой е по-важен: аз или Творецът? Обкръжението е устроено по такъв начин, че ако поискам, то ще ми помогне да поставя Твореца над себе си.

Защо? Въпросът не стои така. Просто обкръжението е способно да ме задължи да направя онова, което не бих поискал никога. И когато получа пробуждането, точката в сърцето, тогава обкръжението може да направи всичко останало – разбира се, ако аз внеса своята лепта.

Следователно, цялата наша работа е само върху това: кой е по-важен? Аз или Той? Винаги трябва да го проверявам и да се обръщам към групата, за да извисявам Твореца, тоест свойството любов и отдаване над самия себе си – над свойството получаване и отхвърляне на другите. Ако работя правилно, обкръжението е способно постоянно да ме обезпечава с „гориво” за напредването, за да се разкрие за мен важността на Твореца, на целта, на усилията, на постигането на връзката и сливането.

Само групата може да направи това. И ако човек изгражда правилно себе си, тогава винаги има „гориво” и няма проблем с напредването. Но само при условие, че всяка секунда проверява себе си: кой е по-важен за него?

Изхождайки от това, трябва да го съотнесем към всичко в живота. Преди всичко, да подредим своите приоритети така, че да придаваме важност на целта, на Твореца, на сливането, на отдаването и едва след това да се занимаваме с другите неща: децата, работата, семейството, приятелите, света. Защото в този случай, ти поемаш в правилната посока, за да можеш чрез тях да постигнеш целта.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако нашето духовно напредване не зависи от теоретичното знание за строежа на световете и парцуфим, защо толкова подробно го изучаваме на уроците по ТЕС и задаваме въпроси?

Отговор: Ако не разбереш правилно нещо в строежа на световете, това няма да ти попречи да напредваш духовно. Но е необходимо да учиш, за да привлечеш към себе си светлината.

Защото, благодарение на своя стремеж да разбереш онова, което е написано в „Учението за Десетте Сфирот”, ще поискаш да се окажеш в това състояние и да усетиш висшите светове. В края на краищата осъзнаваш, че без реалното разкриване, нищо няма да разбереш.

Необходимо е с всички сили да се стремиш да разбереш написаното, за да можеш да проумееш, че разбирането не се дава в разума, а само благодарение на разкриването. И когато поискаш това разкриване, ще получиш поправянето. Защото разкриване означава реално усещане, а не теоретично разбиране с ума. И когато разкриеш висшия свят, започваш да го разбираш от своето усещане, което се нарича „сърцето разбира”.

А сега се стараеш да разбереш с ума къде, каква сфира се намира геометрично и къде се издига или спуска по квадратчетата на листа, вместо това, да помислиш как са свързани те, съгласно твоите свойства и вътрешната ти същност.

Много е важно да осъзнаваш това, иначе доста ще загубиш. Ще загубиш не някакви си няколко сфирот, нарисувани на чертеж върху хартия, а светлината, връщаща към източника.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 17.02.2011

[35606]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→