В материалния свят, нашите представи за красота през цялото време се променят и сме принудени да следваме мнението на мнозинството.

Защото живеем в човешко общество и желаем или не, зачитаме неговите ценности – така е устроена нашата природа. В резултат, всеки ще уважава онова, което е почитано от мнозинството в неговото обкръжение.

Дори не осъзнаваме, колко неоснователни са всички тези ценности. Вече толкова пъти се е променяла модата – във възпитанието, в културата, в промишлеността, в творчеството, дори и в храната. И виждаме, че тя идва и си отива, нямайки никаква истинска ценност. Всичко, което излиза от рамките на нашето необходимо животинско съществуване, бива изисквано от тялото: обикновено жилище, семейство, препитание – всичко останало се цени от нас само, защото го цени обществото.

Но духовното се отличава с това, че никой не ни привлича в него след себе си. Необходимо е сами да построим за себе си общество и сами да го пробуждаме, за да ни тегли след себе си, а чрез себе си – към духовното. Тоест в духовното развитие ни е предоставена свобода на волята и никой няма да ни привлече насила.

Разбира се, Творецът ни стимулира и ни устройва в този свят нелек живот като ни лишава от напълване. Но от друга страна, животът не е така сложен, както някога в миналото и ние не умираме от глад. Но усещаме вътрешна празнота, която ни тласка към развитие. И когато намерим тази пустота в себе си, се замисляме: за какво да живея, в какво е смисълът и тайната на живота – и като не можем да отговорим на това, става ясно, че никой не може да ни каже и обясни, никой не ни тегли след себе си.

Ние гледаме и не виждаме никакви примери около нас. За всичко останало в живота получаваме примери: каква професия да придобием, какъв дом да построим, какво да купим, как да се устроим, на кого да приличаме. Човешкото общество ни дава пример за всичко. И само духовното остава без пример – като че ли се намираш в празен вакуум и всеки ден и дори всеки миг, отново се изправяш пред въпроса, какво да правиш – къде да отида, откъде да взема образец, духовни ценности, цел?

Това е голям проблем. Но от друга страна, нужно е да се разбере, че това е следствие от дадената ни свобода! Защото човек, влизайки в духовното, сам изгражда своята душа. Никой не го учи. Има много съвети и книги, но всичко това са само общи обяснения около тази тема, които единствено малко ни поддържат.

А в края на крайщата, всичко зависи от самия човек. И ако той не изгради за себе си обкръжение, което да му даде духовни ценности, посока, толкова основателна, както е в нашия свят, показващ ни толкова примери, тогава разбира се, няма да знае как да напредва.

В това е главната разлика между духовното напредване и материалното.

От урок по статия на Рабаш, 04.03.2011

[37023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

За да може свойството на светлината да проникне в желанието, се осъществява особен процес на низхождане.

Преди всичко, на желанието дават чувството за собствената противоположност на светлината. Като следствие, то не може да понесе само себе си и произвежда съкращаване.

А след това, желанието решава: „На мен ми трябва екран (масах)”. С други думи, на него му е нужна възможността да се уподоби на светлината посредством собственото си действие.

Това означава, че то все пак ще бъде обособено от Твореца и ще застане пред Него като гост пред домакин. Нищо не получавайки от домакина, гостът все пак чувства, че е противоположен на него и страда от това.

На мен не ми е необходимо приготвеното от хазяина угощение, аз го отхвърлям. Обаче домакинът все пак ми предлага да ме отведе на своята масата и съжалява, че аз не вземам неговите дарове. И тогава аз ги приемам – при това е ясно, че аз правя това, желаейки само да му доставя удоволствие.

И така, светлината и творението, бидейки противоположни са отделени помежду си. Светлината иска да напълни творението (1), а творението я отблъсква назад (2).

Но след това, когато светлината все пак се връща и „много моли” (3), творението сякаш  и прави услуга и се съгласява да получи от нея (4). Такова получаване се смята за отдаване. Така се развиват техните отношения.

Става въпрос за развитие чрез екран. Творението се представя като място на желанието, но пред това желание стои екран. То сякаш поставя отгоре „преграда” и решава за себе си: колкото и светлина да дойде (1), най-напред аз ще я отблъсна (2). Но светлината все пак ме притиска (3), и тогава аз си правя разчет (?): колко мога да получа. Съответстващото количество аз пускам вътре и приемам това „угощение” (4).

Разчетът става допълнителен фактор: колко съм способен да получа, за да доставя на домакина такова удоволствие, каквото той иска да ми даде? И този разчет прави от мен човек (адам). Защото с това аз утвърждавам своята самостоятелност в пълно откъсване от домакина и действам подобно на него. Той – на мен, а аз – на него. Или, както е казано в Песента на Песните: „Аз – на любимия, а любимия – на мен”.

Постъпвайки по подобен начин, творението достига до поправеното състояние, и такова получаване прави от него духовен съсъд.

Защо „съсъд”? Защото той може да получава светлина.

Защо „духовен”? Защото е подобен на Твореца, даващ като Него.

От урок по статията на Рабаш “ Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37044]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво е времето за учене?

Отговор: Да учиш, означава да четеш за духовните действия. Аз не ги разбирам – за мен това са просто думи, но искам да ги постигна реално.

Искам всички тези действия да се осъществят в мен: издигането на МА”Н, спускането на сфирот и подемите – всичко това става някъде вътре в мен, в моите желания, в моята душа. Вътре в мен са скрити всички светове, целият свят на Безкрайността, а аз искам да разкрия това!

Но не ми достига усещане, чувствителност, тънкост, за да разкрия и почувствам всичко това. Не чувствам нищо, но искам да го почувствам! Духовният свят е нашият вътрешен свят – той се намира в мен, а аз не усещам нищо!

И аз искам неговата сила, силата на отдаването да ми помогне, да привлече моето внимание, моето желание, да заеме целия ми разум и сърце, моето възприятие – за да ме отведе на онова място вътре в мен, където стават всички тези действия.

Сякаш проникваме все по-дълбоко в материята: влизаме в материала, а след това вътре в атома, и в атома все по-нататък и по-нататък навътре – и там в най-централната точка, изведнъж ни се разкрива безкрайният космос… Не някъде далеч, във външния свят, а именно при задълбочаването навътре, във вътрешните сили.

Вътрешните сили са най-мощни и особени. Ние знаем това дори от нашия свят – например нанотехнологиите. Затова, трябва да концентрираме силата на нашата мисъл и да се съсредоточим в разкриването на действията на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37169]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Няма ли да стане така, че тенденцията по преминаване към вътрешни ценности да бъде причина за изчезване на професиите, занимаващи се с производството на филми, дрехи и т.н.?

Отговор: Във всеки случай нашият свят се намира на прага на големи изменения в отношенията си към всички предишни ценности. И това ще се проявява в пренебрегването на тези външни предпочитания, на които хората до сега придаваха голямо значение. В наши дни вече става забележимо преобладаването на опростен стил в повседневното облекло. И това не става просто така.

Налага ми се да присъствам на конгреси и конференции със световно значение и аз забелязвам как от година на година нараства тенденцията по пренебрежително отношение към външните ценности. Поставят все по-малко и по-малко ограничения, на участниците се предоставя все повече свобода в стила по излагане на материала.

Хората станаха нетърпими към различни церемонии и към всичко, което ги поставя в определени рамки. И това е обща тенденция, която потвърждава, че хората ги влече към вътрешните ценности, те се нуждаят от същността на нещата, а не от външното им проявление. Така нашето его ни придвижва.

Уверен съм, че много професии, свързани с дизайна и модата, постепенно ще изчезнат.

А такова отношение на хората към външните атрибути за пореден път подчертава нарастването на интереса към вътрешните ценности и показва, че външното вече не ги привлича, затова се обличаме така и имаме такова поведение.

И аз се радвам да видя нещата в света в такова положение.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 22.02.2011

[37067]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо за изучаване на науката кабала идват повече жени, отколкото мъже?

Отговор: Днес в нашия свят женското желание е по-силно от мъжкото. Тъй като този свят изобщо не удовлетворява жената. Тя е по-близо до природата, отколкото мъжа, тя изисква повече от земното си съществуване, тя иска да има семейство, на нея и е нужно „гнездо”.

От друга страна, мъжът като правило не желае да взема върху себе си отговорности. По-рано е правил това от безизходност, защото не е могъл да устрои живота си сам: кой ще му пере и готви? Кой ще се грижи за него? По-рано е било ясно, че за живота са нужни двама – и заради децата и заради самите себе си.

Но днес не е така. Днес в обществото има толкова спомагателни системи, че на тебе просто не ти е нужна жена. Можеш свободно да решаваш проблемите с прането и храната, без да вземаш върху себе си никакви отговорности.

Но в жената тези желания са останали – да, в по-малка степен, но все пак.. Затова тя страда много.

Въобще жената е по издръжлива и по-упорита, жената е по-силна от мъжа, защото е свързана по-силно с природата, по-стабилна е. Но едновременно с това, нейното желание не е удовлетворено, тя не получава в нашия свят това, което иска нейната природа. Като не намира мъжът, който да ѝ даде желаното, жената остава безпомощна. Тъй като ѝ се налага да взема върху себе си отговорностите на мъжа.

И макар в съвременното общество това да е възможно, жените все едно в по-малка или по-голяма степен изпитват разочарование, опустошение и неувереност. Това ги тласка към търсене на смисъла на живота. В следствие на това ние виждаме, че в кабала идват повече жени, отколкото мъже.

Мъжете засега имат такива залъгалки като футбол, правят пътешествия, сменят жените и в крайна сметка чувстват че имат всичко. В краен случай мъжът се връща в бащиния дом, при мама.

И ето, излиза, че жената остава в отчаяние и пустота.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37202]

Filed under: Духовността на жената, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Аз гледам на света егоистически: какво мога да получа от него? Как да напълня своите сетивни органи: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание? В този свят има нежива, растителна, животинска форми на съществуване и хора.

Но ако аз започна да го възприемам не чрез петте си сетивни органа, а посредством петте други, наречени кетер, хохма, бина, Зеир Анпин и малхут, то ще видя реалност, намираща се зад картината на този свят, разкриваща се зад него.

Когато открия, че в тази реалност също се намират неживата, растителната, животинската форми на развитие и човекът, но всички те са свързани с взаимното, съвършено желание да отдават. И с това, че сега ние разкриваме цялата природа като интегрална и глобална, а съставящите я елементи като взаимнозависими, – ние вече започваме по малко да се издигаме към висшия свят.

Тогава, благодарение на това, че аз започвам да излизам от своето егоистично възприемане в друг свят, да виждам и чувствам формите на развитие на тази, друга реалност, аз се включвам в мрежа на добри взаимоотношения между всички. Това се и нарича „висш свят”.

А преминавайки от единия свят в другия, ние преминаваме „махсом” между усещанията на тези два свята, и, в крайна сметка, добавяме към усещането на нашия свят още повече вътрешна форма за възприемане на действителността, в която природата работи не за получаване, а за отдаване.

И ако в желанието да получиш наслаждение ние чувстваме само себе си, то в желанието да отдаваш, ние усещаме желанията на всички други. Защото ако аз се отнасям към всичко, което ме обкръжава, с цел да се наслаждавам от него, да го поглъщам в себе си или да го използвам за своите цели, – това е егоистично използване. Но когато аз го използвам за целите на отдаването, т.е. за да му отдавам и да разкрия в него напълването, то достигам до изменение на възприятието на реалността.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 28.12.2010

[36366]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

За да оказват на мъжа целенасочено и силно въздействие, жените също трябва да се обединяват. Но да се обединяват като разбират принципа на работа и като знаят какво точно искат от мъжете. А за това те трябва да знаят какво е това светлина, която мъжете привличат и какво трябва да породи тя.

Жената в духовното е сила, още по-голяма от мъжете. Мъжете са просто сила, екран, а жената е място, в което се извършват всевъзможни промени. Тя поражда новата степен и се грижи за нея. Зараждането, кърменето, възрастното състояние – всичко се намира в женската част на общата или частна душа.

А мъжът носи само светлината. Казано е, че той „дава белотата” и с това неговата роля като че ли завършва. След това тя пребивава в майката и чрез нея дава сила за развитието на душата.

Така, че чрез майката, чрез женската част всичко преминава в потомството. Цялото духовно развитие преминава чрез жената и именно женската част поражда душата. За това говори и Тора. Например „Авраам” и „Сара” са две части на душата, пораждащи следващата душа, своето следващо състояние под името „Ицхак”.  От кого се ражда той? Разбира се от Сара.

Трябва да изпълним това, което е заложено в природата. Постигайки съответствие с материалната природа, ние ще достигнем духовната природа, благодарение на което ще се сдобием с успех и не ще нанесем вреда на себе си.

И обратно, колкото повече вреда причиним, отдавайки се на капризите на егоизма си, колкото повече крещим за „равенство”, което на практика разрушава семейството и обществото, толкова по-малко шансове имаме. Някой политик може и да спечели от това, но не и обществото.

От беседата за жената, 06.03.2011

[37183]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо в Израел хората не излизат на улиците, за да протестират срещу повишаването на цените на бензина, както става в другите държави? Защо не търсят справедливо разпределение, за да престанат едни да печелят за сметка на други?

Отговор: Човек трябва да преживее вътрешен преврат, да разбере за какво живее, в какво е смисълът на съществуването му, какво означава „да носи светлина на народите на света”. Трябва да му се обясни, защо се е появил в този свят, какво е предназначението му, каква е съдбата му.

Ние сме задължени да пробудим в хората всички тези въпроси, да ги накараме да усетят своята важност. Ако формираме в тях нова скала на ценностите, всичко ще напредва правилно.

Превратът трябва да стане вътре в човека: от индивидуалист, трябва да се превърне в човек, устремен към обединение с всички. И това няма никакво отношение нито към политиката, нито към икономиката – към нищо.

Ако всички пожелаят това единство, разбирайки, че такава е целта, която поставя пред нас Природата, тогава ще успеят да се справят с всички възникващи проблеми.

И никой няма да излезе по улиците. Израелтяните са много големи индивидуалисти и само Висшата светлина може да ги обедини заедно. Затова, само разпространяването на науката кабала може да ни помогне да се променим.

Но ако действията ни не са насочени към обединение, те в нищо няма ни помогнат: нито да се справим с бедността, нито с глада, нито с липсата на жилища, нито с недостига на вода, нито с високите цени на бензина, защото всички тези проявления изхождат от една Сила, която се разклонява на множество различни фактори, оказващи всевъзможни видове натиск върху човека.

А от своя страна, човек е длъжен да каже, че „няма никой, освен Него”, че всички те идват, за да може Той да ги съедини заедно и да ги разкрие като една сила.

Въпрос: А какво би се случило, ако обществото ни бе поправено?

Отговор: Висшата светлина иска да влезе вътре в келим/желанията, а тези желания са противоположни на светлината. И точно тази противоположност предизвиква високите цени на бензина, природните катаклизми, пожарите и дори войните. Защото кли, т.е. обществото не съответства на светлината!

И така, ние не се занимаваме с проблемите на бензина, безопасността и прочие. Всичко, което трябва да направим е да уравновесим горното и долното, причината и следствието. Кли трябва да стане подобно на светлината – „Той и Името Му са единни”

От урока по темата за парите, 02.02.2011

[36920]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Когато казвам: „Няма никой, освен Него”, това означава, че възлагам на себе си онази функция, която трябва изпълня в света, а не просто да плувам по течението, живеейки миг след миг – както казват, да става каквото ще става.

Напротив, всеки миг концентрирам своите желания и мисли върху това, да поправя моята връзка със света, стремейки се да разкрия в него единната управляваща Сила. Точно това мое усилие се нарича: „ако не аз на себе си – кой ще ми помогне”.

Да кажем, разболявайки се отивам на лекар. При това, не просто се грижа за здравето на животинското си тяло, но и мисля как по този начин присъединявам всичко към тази единна Сила. Защото и лекарят, и лекарството, и аз сме включени в обща система. Творецът управлява лекаря и лекарството е било открито благодарение на Него.

С други думи, всичко, което ми се струва съществуващо отделно едно от друго: лекарят, лекарството, моята болест, аз самият – всичко това трябва да присъединя към един източник.

А после, когато оздравея трябва да кажа, че от самото начало, всичко е било единно. Просто, Творецът е обърнал всички обстоятелства единствено с цел да ги съединя в себе си и да разкрия неговото единство.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 18.02.2011

[37073]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Творецът създал желание – „кръгло” желание, в смисъл, че в началото, то все още няма никакви детайли на възприятието – и напълнил това желание със светлина. Със своята сила, със светлина, Той създал реалността на желанието и го напълнил със същата светлина.

Така, в мирозданието има само двама: желание и светлина, съсъд (кли) и напълване. Светлината се нарича „Творец”, а желанието – „творение”. Само те съществуват в света на Безкрайността. А „светът” в духовното е състояние, а не картината, с която сме свикнали в нашия свят.

И така, първичното състояние на желанието и на светлината се наричат „свят на Безкрайността”, тъй като в него няма граници и органичения. Колкото иска желанието, толкова и има. Всички съставящи го желания са напълнени.

Какво не достига? Само едно: желанието е сътворено, но не усеща себе си. То съществува, защото го държи светлината. За да се развие, за да почувства желанието какво представлява само по себе си, какво има, за какво е създадено – в него трябва да се внесе някакво допълнение. Защото, докато е затворено само в себе си, то няма усещане за себе си, не си се представя като съществуващо.

За да осъзнае себе си, трябва някак да се погледне отстрани, да се види, да мисли за живота си. Това е несвойствено за животните или хората, които все още не са развити. Едва когато се развие, човекът започва да си задава въпроси: „Кой съм аз и какво съм? Защо съществувам? В какво е смисълът на този живот?”. Вече се интересува не само от самонапълването, но и от смисъла на случващото се, опитва се да погледне извън своето битие.

За да предостави на желанието такава възможност и способност, светлината трябва да влезе в него и да му придаде собствените си свойства. Тогава, в него ще съществува както свойството на желанието, така и свойството на светлината – и въз основа на техния контраст, то ще започне да се пита: „Откъде съм? Защо аз? Накъде отивам?”

Но ако в желанието не се появи допълнителното свойство, то няма да се замисли за нищо и ще се грижи единствено за естествената си потребност – да поддържа своята пълнота и цялост. По същия начин, представителите на неживото, растителното и животинско ниво се стремят към напълване и съхраняване на оптималната за себе си форма.

Ето защо, Творецът трябва да проникне в желанието и да го прониже със Себе си – да прибави в него свойството на светлината.

От урок по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха”, 04.03.2011

[37047]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→