Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

Въпрос: Защо науката кабала е била скрита в продължение на хилядолетия?

Отговор: Науката кабала е била скрита хилядолетия, защото егоизмът е трябвало да се развива, докато достигне максимални граници в този свят.

Сега сме дошли до такова състояние, че всеки от нас, бидейки завършен егоист, е преминал през егоистичния стремеж към храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, знания и сега ние усещаме, че никакви земни наслаждения вече не ни напълват.

Това е проблем на егоистичното развитие: колкото и да се предвижваме в егоизма си, все едно ще се чувстваме не напълнени. Тъй като в егоизма, не мога да се напълня, доколкото наслаждението, с което се опитвам да напълня своето желание, в същия момент го гаси, поради противоположността на силите една на друга, както при късо съединение.

Желанието – е недостиг от напълване, „минус“, а наслаждението е напълване, „плюс“. При съприкосновение те взаимно се неутрализират. Затова усещаме, че веднага щом достигнем някое наслаждение, което получаваме от храната, секса и други земни удоволствия – в този момент то угасва.

Но във всеки случай би трябвало да се опитаме да реализираме всички тези наслаждения от храна, секс, семейство, богатство, слава, власт, занимания – и сега сме дошли до състояние, че сме длъжни да се издигнем от това егоистично ниво на степен на единение между нас.

Т.е. всеки човек в по-голяма или по-малка степен е готов да признае, че този живот не му носи наслаждения и в крайна сметка той чувства опустошение – „минус“.

Тогава идваме до следващия етап. Разкрива ни се, че всяка клетка от общия организъм може да съществува само в съединение с другите. Затова науката кабала е била скрита до тогава, докато не възникне жизнена необходимост от съединение.

Днес във всички области на нашия живот ние откриваме, че всички ние сме свързани заедно и няма къде да избягаме от тази всеобща зависимост. Никога в историята си, човечеството не се е усещало толкова зависимо един от друг.

Затова науката кабала е започнала да се разкрива именно сега, за да ни даде методика за правилно съединение.

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39577]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: По пътя към целта човечеството преминава през противоположни състояния: природни катастрофи, войни, терористични актове и т.н. Ние трябва да ги приемаме като целенасочени, но какво да правим с простия човешки страх пред тези заплахи? Да слушаш за тях на урок е едно, а да ги преживяваш на собствения си гръб – е друго.

Отговор: Засега все още ни се струва, че опасностите се крият на разни места, при определени обстоятелства. Но работата може да дойде до това, че всяка секунда ще усещаме злото, проявяващо се явно или тайно прокрадващо се.

Въпросът е в това, разбираме ли, че всичко зависи от нас? Със своето несъотвествие на природата, на единството, ние създаваме подобни условия. Влизайки в противоречие с висшите светове, пребиваващи в абсолютен покой ние сами предизвикваме тези ужаси, които след това се прехвърлят на нас.

Съществува програма на развитието, задължителна за изпълнение, но ние не я изпълняваме. И затова няма кого да виним. Причината е в нас. Това е написано във всички кабалистични книги.

Няма смисъл да призоваваме природата към абсолютно добро. По такъв начин тя ни подтиква, „разтърсва ни“, за да можем в края на краищата да заприличаме повече на хора, за да се замислим за живота и неговото предназначение. Разбира се, че това е неприятно, но именно това ни се полага. Заслужихме си го!

„Как могат да стават такива ужасни неща!“ – крещим ние. Хайде да покрещим на самите себе си: защо достигнахме до такъв живот? Хайде да открием книгата Зоар и да прочетем, какво пише тя за това. Свише на нас ни се разкриват не страдания, а недостатъци, които трябва да поправим. Ако не ги поправим, то те се превръщат в страдания.

Така възпитават детето. Отначало му казват: „Направи така. Ако го направиш ти ще се научиш на нещо, ще разбереш нещо. Трябва само да приложиш усилия и да го направиш“. Но то се отказва. Ние му крещим, но то пак не се помръдва от мястото си. Тогава го шляпваме, и в отговор на това то казва: „Лоша майка!“

Така че, в случващото се няма нищо удивително. Ние стоим пред абсолютно добро, а всичко глупаво, което сме направили в света, сме го направили сами. И като добавка към това заради нас страда неживата, растителната и животинската природа.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39551]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Всемирен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №1

На човешкото стъпало в този свят ние можем да изучаваме, опознаваме и до някаква степен да контролираме неживата, растителната и животинската природа. Не по най-добрият начин, но все пак сме способни да я разбираме и в някои неща да я променяме.

Но човечеството, човешкото общество ние не можем да управляваме, и в сегашно време това се проявява все по-ясно. Неконтролируемостта се крие във всичко, каквото и да прави човекът.

Не е по силите ни да отгледаме новото поколение, своите собствени деца. По-рано не се замисляхме за това, но днес се сблъскваме с проблема: младите са абсолютно отделени от нас, и ние нищо не можем да направим.

Ако ни се отдадеше да направим от нея нещо полезно, добро (но истината е, че и ние не знаем какво значи това), тогава поне нашите деца биха заживели по-добре. Всички поколения се надяваха, че техният труден живот ще бъде откупен с успех поне за децата им. Но ето че в днешни дни настъпи преходния период: ние образно казано преминахме върхът на очакванията си и започнахме спускането, вече не разчитайки, че животът на следващото поколение ще бъде по-добър от нашия. И затова хората повече не желаят да правят семейство и да раждат деца.

Всъщност проблемът ни е следният: ако ние желаем да изградим нормален начин на живот за седем милиарда души на обикновено материално ниво, то за това ние трябва да се намираме на духовното стъпало.

Намирайки се на човешкото стъпало (4), аз мога да управлявам по-ниските нива: неживо (1), растително (2) и животинско (3). Но, за да държа под контрол и собственото си ниво  е необходимо да се издигна още по-високо – на нивото на духовното стъпало (5). Тогава от него аз ще бъда способен да управлявам собственото си човешко ниво.

                                    

Ето че излиза, че нещата са много прости: за да уредя възпитанието, семейството, взаимоотношенията между хората, бизнеса, екологията, икономиката, за да се справя с новите болести и вируси, аз съм длъжен да знам откъде произтича всичко това, от какво зависи, къде се намират силите, управляващи човешкото ниво. А те не се намират тук. Означава, че ми е необходимо да се издигна на по-високото стъпало.

Ето защо Баал а-Сулам се е радвал на възможността да разкрие науката кабала – на целият свят, а не на себе си и една шепа интересуващи се. И въпеки че днес тази “шепа“ е израснала до няколко милиона души, гледащи ежедневно нашите уроци и материали, все пак става въпрос за всички хора в света.

Скоро ние ще достигнем до такова състояние, което и да се описва не трябва. Без минимални сведения за това как се упавлява този свят от петото стъпало (духовното), човек не би успял да преуспее в нито една сфера в обществото. И сега  програмите, които ние инициираме в полза на семейството, страните и света буксуват и се сриват.

Така че, кабала не е необходима само за това – ние с вас да влезем в духовната реалност. Всички големи кризи се складират в една всеобща мултиситемна криза, която подтиква целия свят към подем на новото стъпало.

Ние се различаваме от целия свят по това, че на четвъртото стъпало сме получили “точката в сърцето“ – желанието да възлезем на петото стъпало. Нас ни дърпа напред добрия порив, а останалият свят е подтикван към това от големи страдания, подтиквайки го отзад. Нас ни мамят с “бонбонка“, поради нашия стремеж към нещо хубаво, а останалите се движат от безизходност, “под ударите на пръчката.“ те са точно като зверчета, незнаещи накъде да помръднат, как да се справят с бедствията, възникващи повсеместно. И това е само началото.

 

От 1-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 01.04.2011

[39591]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава постоянно да се намираш в ускорение спрямо духовната цел и как можем да „натиснем газта” колкото е възможно повече сега преди конгреса?

Отговор: В духовното пространство ускоряването е движение. Това е, защото ако не правиш определени действия сега, тогава никоя от твоите предишни заслуги няма да се брои и ти ще изгубиш цялата набрана до сега скорост от предишните действия. Духовното пространство е като празен космос, където няма друга система, от която да започнеш да броиш, и ако не ускоряваш, тогава изобщо не се предвижваш.

Постоянното състояние е равно на нула. Дори ако летиш с 10 мили в секунда, това не се счита за движение и е същото, ако просто си окачен във въздуха. В духовен смисъл ускорението означава скорост и всъщност е действие.

Ето защо няма разстояние между духовните действия. Свършва едно действие, започва веднага следващото, точно както по време на раждането на духовен Парцуф. Това показва, че отношението на човек към групата и на групата към него, трябва да бъде такова, че постоянно да го буди към действие и винаги да възражда желанието му.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 28.03.2011

[39277]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

 

Нашето настроение определя връзката с духовността, с Твореца, със Светлината, с напълването, което сме имали в света на Безкрайността. Но когато се стремим към добро състояние, ние естествено мислим за напълване и забравяме, че това напълване предполага поправяне, намерението „за да отдавам”.

С други думи, ние преди всичко трябва да придобием намерение за отдаване; напълването ще последва. Следователно, ни е дадено усещането за празнота, липсата на напълване, за да не се фокусираме на него, а на намерението, тоест на напълване на другите, а не на себе си.

Това е необходимо, за да построим в себе си „неутрално” отношение, освободено от егоистично наслаждение, когато можем да използваме напълването заради другите, а не за себе си. Просто си представете какво би станало, ако ни беше дадена способността да напълним себе си егоистично с Висшата светлина! Ние бихме мечтали за нея през цялото време вместо да мислим за това как да напълним другите!

Следователно, Висшата светлина е скрита. По този начин ни е дадена възможност да мислим за Висшето напълване неегоистично, освободени от нашия егоизъм, който не разпознава скритото духовно наслаждение. Дори ако не съм съвсем щастлив и приятелите също не изглеждат съвсем радостни, това е единственият начин да потисна егоизма си и жаждата за наслаждение да заспи, и да използвам това празно пространство за построяване на връзка с останалите.

Това е изключително ценна помощ и трябва да сме благодарни за нея! В противен случай, вероятно бихме останали да прислужваме на егоизма и нямаше да имаме никакъв шанс да се откъснем от него. А тук, даден ми е шанс да търся себе си и изкуствено, в смисъл не според моето желание, но почти от нулата, започвам да рекламирам радост, важността на духовната цел, на обкръжението, на всичко, което ми липсва!

Аз самият пробуждам тази радост и важност, построявам ги изкуствено и ги предоставям на обкръжението. Действам като дете, което играе с играчка, и по този начин я въвежда в живота си. То тегли колата играчка и бръмчи, и изглежда сякаш колата действително се движи и моторът ù работи.

Това е начинът, по който и ние задействаме Висшата система с желанието си. Това желание – единственото нещо, което трябва да достигнем – е нашата молба (МАН). Ние изразяваме нашето желание, така че да го реализираме без никаква охота от страна на нашето его, без предварително усещане, но напълно изкуствено. Така ние започваме да строим нова форма от нулата.

Не би трябвало да се срамуваме от това, че е очевидно изкуствено. Със сигурност не е автентична форма, в смисъл, че не произлиза от предишните ни желания. Напротив, ние трябва да се гордеем, че това не са нашите истински, естествени (егоистични) желания, а е игра на отдаване!

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38790]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №1

Въпрос: Занимават ли се членовете на израелското правителство с кабала, и ако да, как влияе това на външната политика?

Отговор: Правителството на страната не знае нищо за науката кабала и ние дори не се опитваме да получим достъп до него.

Защото, какъвто и висок пост да заемат тези хора, колкото и да са образовани, техните ръце са оковани с „окови” като задължения пред партиите, пред опонентите и привържениците – пред всички. Така че те не са способни нищо да направят и променят.

Опитах се да говоря с високопоставени лица и в други страни, но те разбират само методите на управление в плоскостта на този свят – с помощта на парите или силите на армиите, и нищо повече. В крайна сметка това са двете сили, които реално работят в нашия свят. Затова правителствата правят онова, което могат.

Необходимо е да се разбере, че единението между хората не може да се спусне отгоре, от правителствата. То трябва постепенно да се появи долу – от разбирането и осъзнаването на самите хора.

Хората трябва да разберат, че си струва да се съединят, защото тогава ще постигнат любов и топлота, увереност и безопасност, уреден, хубав, спокоен живот в този свят, добри отношения помежду си и с децата, живот без екологични удари и болести.

А освен това в правилната връзка между нас ще постигнем вечния живот, тъй като ще излезем от усещането за живота в своето егоистично желание, стремящо се да погълне всичко в себе си.

В интегралната система започваме да се свързваме с такава връзка, че всеки получава и предава на другия, а той – на следващия и т. н., образувайки затворен кръг, където всички усещат вечното течение на живота – не в телата, а във връзката между тях.

  

Тогава от всеки ще остане само духовната искра – „точката в сърцето” и връзката между тези точки. В резултат, когато телата умрат, ние няма да усетим тяхната смърт, защото преди това сме се издигнали на духовното стъпало (5).

Ако се намирам на неживото ниво, то нищо не усещам. Съществувайки на растителното ниво, не чувствам неживото като принадлежащо към мен, причиняващо ми болка. Само се храня от него. На животинското ниво, използвам растителното и неживото – те поддържат моето съществуване.

 

Ако се намирам на стъпалото на човека, тогава използвам всички нива. Мога да си отрежа ноктите или косите – моето растително ниво и не чувствам болка. Защо? Защото косата и ноктите са растителното ниво (2), а тялото, плътта – животинското (3). И затова, мога да си подстрижа косата или да си отрежа ноктите – растителното ниво в мен, и да не чувствам нито болка, нито загуба.

Същото се случва, когато се издигнем на духовното стъпало (5). Дори ако моето тяло умре, не чувствам никаква загуба, защото, съединявайки се с всички точки в сърцето, вече съм осъществил връзка със системата, намираща се по-високо от тялото.

Рабаш казваше, че човекът, който е постигнал духовното, чувства освобождаване от своето тяло – сякаш в края на деня хвърля ризата си за пране. Да се надяваме, че ще стигнем до това…

От 1-вия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 01.04.2011

[39580]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На практика аз нямам свободен избор. Природата ме управлява. Тогава наистина ли всичко зависи от мен?

Отговор: Творението започва от неживото ниво. После следват растителното, животинското и човешкото. 

Човешкото ниво също започва да се развива от неживото и преминава през същите стадии. Така е протекла еволюцията в продължение на милиони години.

В крайна сметка сме стигнали до стъпалото „човек в човека” и сега сме в процес на търсене. До този момент сме живели като животни – под ръководство, но сега към нас се предявяват изисквания. Искаме това или не, днес трябва да пристъпим към определени действия.

Няколко хилядолетия след Древния Вавилон, отново сме получили в ръцете си методиката за поправяне. Свободният избор и съпровождащата го отговорност започва именно от „човек в човека” – от нивото, на което се намираме сега. По тази причина говорим за абсолютното добро, за целта на творението и за това как да поддържаме правилния курс, за да напредваме без катаклизми.

Осмисленото развитие започва сега, а до този момент егоизмът се е развивал, пришпорван от страданията. Без тези „убождания” той не би се помръднал от място.

Неживата, растителна и животинска природа нямат избор. Човекът, намиращ се на неживо, растително или животинско ниво, също няма избор. Изборът се появява едва сега. Защото сега ти имаш точка в сърцето, с която можеш да се присъединиш към другарите и във вашето единство да намерите Безкрайността.

 

Без вътрешна борба няма възможност за избор. Ти избираш с кого да бъдеш – с другарите или сам със себе си. Или ние, или аз.

В края на пътя, всички ги очаква абсолютното добро, но ти си получил възможност да избираш и затова веднага можеш да се насочиш към него. За тази цел постоянно се придържаш към средната линия, използвайки едновремено своето „Аз” и обкръжението.

 

 

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 25.03.2011

[39546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Статия на деня | Add Comment/Ask Question→

 

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как трябва да чувствам всички тези кабалистични термини, които изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот” – например НЕХИ или нефеш?

Отговор: Когато постигнеш духовния свят, ще започнеш да усещаш светлината, която ще наречеш „НЕХИ”, или светлината нефеш. Ти ще усетиш това! Също така, ще разбереш какво пишат кабалистите.

Това се нарича „душата учи човека”. Ти ще усетиш, и пак от своето усещане ще разбереш как се нарича това. Сякаш попадаш в непознат град, гледаш някакви здания, които е невъзмножно да разпознаеш отвън и казваш: „Това е театър. Той е построен преди 300 г. А това е музей” – и така описваш всичко, което виждаш. Разпознавайки ги, разкриваш техните имена, същност – абсолютно всичко.

Това се нарича духовно постижение. И то означава, че душата учи човека. Сякаш в теб има някакъв инструктор, който те обучава – твоята душа. Защото, ти се включваш към същия източник. Откъде кабалистите са получили цялото това знание? Само от своето постижение.

Как е измислил това Адам Ришон – първият човек? Пред него се е разкрил вътрешният му свят – духовният. Това не е онзи въобръжаем свят, който ни се представя като нашия свят, в тази външна обвивка на тялото ни.

Когато проникнем навътре, виждаме духовния свят. И там, на Адам му се е разкрило всичко. Тогава, той е започнал да назовава всички части на реалността с различни имена. Той им е дал имена. По същия начин, и ти ще знаеш как се нарича всеки елемент на духовния свят.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.03.2011

[39512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как имате сили и търпение да отговаряте на едни и същи въпроси, които Ви задават?

Отговор: Преди всичко, голямата любов към човека, който искрено пита, желаейки да напредва. Той не разбира и пита отново, и отново не разбира – и пак задава въпрос.

На останалите им се струва, че чуват един и същи въпрос. Но това съвсем не е така! Всеки от вас може да попита за едно и също, но вие пробуждате в мен напълно различни желания, недостиг на напълване.

Ако съм сам, нямам какво да кажа. Задължително ми е необходима аудитория и идващите от хората въпроси. Аз идвам на лекция, усещам публиката и в този момент знам какво да кажа.

Понякога излизам на сцената, пред мен има хиляди хора и до последната минута се намирам в нещо като затъмнение, без да знам какво да кажа. Мога преди това да разлиствам книги, да планирам лекции, но никога не мога предварително да кажа за какво ще започна да говоря.

Изведнъж се появява контакт с публиката – и край, уловил съм тяхната потребност, желание – работя над това желание.

Затова, когато хиляди хора ми задават един и същи въпрос, при всеки той е продиктуван от различно желание. Възприемайки желанието на един, на втори, на трети чувствам, че то изхожда от друга точка и това не ме дразни, защото всеки път при мен идва сякаш нов въпрос.

От урока по статията „Предисловие към Птиха”, 25.03.2011

[39422]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→