За да ускорим нашето развитие, на нас ни дават всевъзможни препятствия, отблъскват ни, объркват ни, сякаш няма смисъл да прилагаме усилия и можем просто да почакаме, докато не се промени нещо от само себе си.

Или започвам да си мисля, че съм приложил вече достатъчно усилия, но  така и не съм намерил духовното разкритие. А може би Творецът  е изоставил творението, или това сега не ми се полага и трябва да почакам някой друг удобен момент, възможно в друг живот? Човек си намира всякакви оправдания само и само да си намери някакво оправдание и да не приложи нужните усилия.

Но е казано, че ”Законът е даден и не може да се нарушава”. Висшата светлина си остава в абсолютен покой, и ние се намираме вътре в нея. И само за сметка на своите усилия можем да развием своите желания. От приложените усилия зависи поправянето на желанията, а значи и разкриващата се в него светлина. Това е обикновен закон.

Не трябва да се забравя това и през цялото време трябва да си напомняме, за да живее този принцип в групата, неоставящ място за спорове и съмнения: ”защо аз нищо не получавам?” Къде е заплатата за моята работа, къде е разкритието, къде е очакваната награда?” Ти питаш, къде е всичко това? – Ето го, то е пред теб – вземай! А ако ти все още не го виждаш, не може да го вземеш – това означава, че още не си готов. Тогава продължавай да прилагаш усилия – какво да се направи, ако ти не можеш да съзреш онова което стои редом с теб.

Затова, не си струва да мислим, че можем да постигнем духовното с помощта на някакви вълшебни средства, съхранявани в тайна. Нищо няма да ни помогне освен работа. Недостиг на чувствителност – това скрива от нас Твореца и висшата светлина. А, чувствителността можем да увеличим само с падения и подеми, само за сметка на приложените усилия и търсения.

Забранено е да се слушат разговори за умора и разочарования. Разказват, че някога на урок на Баал а-Сулам някой си тежко въздъхнал, Баал а-Сулам много се разсърдил и му казал, никога повече да не чува такова нещо . Човек може физически да бъде изморен, но не може да има умора в духовната работа, във вътрешните усилия! Недопустимо е да се показва такова настроение навън.

Разбираемо е, че човек може да преминава през различни състояния – той не е техен господар. Но той не трябва да показва това на обкръжаващите го – тъкмо обратното, колкото и тежко да се чувства, той винаги трябва да изглежда пълен с въодушевление и готов да приложи усилие във всякаква работа. Такова е изискването на нашето взаимно поръчителство.

От урока от писмо на Баал а-Сулам, 18.05.2011

[43383]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Рабаш „Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца“: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Къде трябва да съсредоточа основните усилия – по време на четенето на книгата „Зоар“ или преди урока?

Отговор: Преди урока е задължително да има подготовка: ”Какво правя аз? Защо живея? Каква цел достигам? За какво?” Това е обща подготовка, в течение на която човек трябва постепенно да се приближи от своето сегашно състояние, от отделянето от духовното – към готовността да влезеш сега в духовното. И тогава започва урока.

На урока той вече се намира вътре в системата. Какво се случва в идеалното състояние? В мен ще има такива вътрешни желания, че по време на четенето на книгата „Зоар“ аз ще изпълнявам действия със светлината и желанията, описани в нея.

Защото „Зоар“  е книга с инструкции. Тора означава инструкция (ораа). Иначе за какво ми са всички тези текстове? За какво „Зоар“ трябва да се състои от двадесет тома? И това е само малка част, достигнала до нас от всички книги „Зоар“, написана от нейните автори – групата на Раби Шимон.

Защо въобще кабалистите са написали толкова много книги? Нима не би ми стигнала и една страница, ако трябва да я чета в качеството на ”чудодейно свойство”, на ”специално въздействие на светлината”( сгула)? Но не е. Това е инструкция.

Впоследствие, когато ”душата на човек го учи”, аз откривам Книгата – и съгласно нея, работя с желанията си, поправям отношението си. Тогава Книгата ми служи като ръководство за действие, описваща ми с всички подробности всички системи на душата.

А засега, четейки „Зоар“, аз трябва да прилагам всички усилия, за да си представя тази система, която сега трябва да ми се разкрие – системата на отдаване и любов, връзката между всички нейни части. Аз искам да я разкрия! Да я разкрия – означава, че аз съм трябва  да се отнеса към нея със същото това отдаване и любов.

Но урока трае три часа – и това е достатъчно, а останалата част от денонощието ти си длъжен да пребиваваш в духа на урока, да го продължиш, да го реализираш. Именно във връзка с всички, намиращи се в обществото, в среда от обикновени хора, въпреки всички пречки и на моето участие заедно с тях в земните дела и занятия, ти трябва да продължиш да оставаш в това намерение, съединявайки  двата свята.

Това е работата. Отвсякъде ще получиш препятствия, допълнителен авиют/ маса желания, на основата на които след това ще дойде светлината и ще ги поправи. Това ще ти даде сила да се издигнеш над тях.

Така ти постепенно изграждаш мощта на своя съсъд/ желание, докато не разкриеш в нея духовната реалност. Тогава от текста  на „Зоар“ ще ти стане ясно какво да правиш и ти ще започнеш да виждаш чрез света и чрез Книгата общата система от души и същия този свят като външна част на същата тази система.

От урока по книгата „Зоар“, 18.05.2011

[43370]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: ”Има ли някаква връзка между мрежата от отношения между нас и мрежата от връзки между великите кабалисти, чиито трудове изучаваме?”

Отговор: ”Ние сме длъжни колкото е възможно повече да се уподобим на тази мрежа от връзки, която съединява тези велики кабалисти помежду си. Малкият расте за сметка на това, че иска да прилича на големия.

Този ”големият”- това е мрежата от връзки, която са създали помежду си кабалистите. ”Малкият” – това сме ние, желаещите да се включат в нея, да бъдем в нея, да станем подобни на нея.

От урока по книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Аз разбирам и се въодушевявам в началото на урока по книгата „Зоар”, когато Вие говорите за намерението. Но когато започнем да четем „Зоар”, в мен надделяват много външни мисли и не успявам да се върна към правилното намерение.Какво да правя?

Отговор: Да съжаляваш! Постепенно в човек идва необходимостта от усещане на материала. Тъй като става дума за възможността за възприемане на духовното. Нашите желания/съсъди – това са усещания, желания.

Ако в човека все още няма желание да разкрие висшето – силата на отдаване,  въз основа на низшето – силата на получаване, за сметка на това, че низшият ще се уподоби на висшия по свойства, то човек все още не изпитва въодушевление от постоянното духовно търсене.

Нищо не можеш да направиш, освен да съжаляваш, доколкото е възможно. А групата трябва  да поощрява постоянно правилното намерение по време на ученето.

Само  миговете, в които човек си спомня за намерението, се считат за изучаване на Тора/ кабала, светлината, връщаща към източника. Ако събере всички тези моменти, той може да изчисли  колко минути в своя живот е изучавал Тора …

Но това, което не прави разума, го прави времето. Постепенно и това ще дойде.

От урок по  книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43265]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Напредваме заради същата тази сила, която ни е пробудила, за да я потърсим. Написано е, че «Няма никой друг освен Него» и само Той действа.

Но ако цялата природа напредва по точна, предварително зададена програма, то по отношение на личността действа друга програма, в която е заложено участието на самите хора, призвани да разкрият Твореца. За сметка на своето участие те Го разкриват.

Тоест, разликата между двете групи хора е в това, че на едните не им е даден стремеж да разкрият Твореца и те преминават през кръгооборотите на живота под пълното управление на силите на природата. Но хората, в които е заложена потребността да разкрият Твореца, са длъжни да построят връзка с Него, отношения, участвайки лично в тази програма. А това участие се проявява така, че ние започваме да чувстваме на всеки етап нейната реализация все по-преданно и в тясна връзка с висшата сила.

Ние чувстваме, че се нуждаем от Него по всевъзможни причини:  да ни помогне да разкрием своето състояние, да напреднем, да разберем, да почувстваме, да изменим себе си, да станем подобни Нему! Но главното е – на всяка наша стъпка да разкриваме все по-голяма необходимост от връзка с Него.

Тогава започваме да използваме целия свят с тази цел, чрез всички дадени ни възможности. На езика на кабалистите това се нарича: «изпълнявам Тора и заповедите!» Ние започваме правилно да разшифроваме думите, които четем, а не като хората, които не приемат собственото си участие в разкриването на Твореца, които възприемат тези книги едва ли не като религиозна етика, закони и предписания за това, как да живеем в този свят, като някакви материални действия, като традиция.

Само единици се опитват да разберат истинския смисъл на тези книги и това, което ни съветват да направим. Така те ни разкриват, че ние трябва да се изменим, за да съответстваме на висшата сила – и тогава ще Го разкрием, ще знаем как да се свържем с Него и да приемем да участваме в Неговата работа по изпълнение програмата на творението. Затова Го молим за желание, за поправяне на желанията или за напълване. Всичко това става вече етап от нашата вътрешна работа.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Постоянният диалог, молбите към Твореца, са хубави с това, че към Него е невъзможно да се обърнем изкуствено, с молитва прочетена в книга.

Човек започва да разбира, че ако не ги чувства, те не се смятат за призив. Така Творецът няма да ни чуе, трябва да се обръщаме към Него по-сърдечно, разшифровайки думите, които отправяме към самите себе си по-близо до сърцето ни.

И тогава, вместо  човек да чете молитви от молитвеника, с думи, които засега нищо не му говорят: «заради себе си», «заради отдаване», «над знанието», «Тора и заповедите», «добри постъпки», «Свят и Благословен» – същите термини и цитати, които използват кабалистите – той започва да говори на по-чувствен език. Дори без думи, а във вътрешни усещания и така се доближава до молитва, до молба.

За каква помощ трябва да моля Твореца? – За да ни помогне да се обърнем с молба към себе си! Тази молба ще се превърне в духовен съсъд, в «място» за разкриване на Твореца.

Но на всеки етап трябва да се стараем да проверяваме себе си – обръщаш ли се със собствени думи към Твореца, а не просто да повтаряш стандартни фрази от книгите, без да ги разбираш. Тъй като това означава, че не разбираш към кого, как и за какво се обръщаш и че си все още откъснат от самата молба.

Способността да се обръщаме с молба е всъщност огромна помощ, която позволява на човек да се измени, да поправи себе си. Обръщането към Твореца е като устройство, посредством което човек се променя. Главното не е в търсене на отговор на молбите ни,   а в самите тези молби, които строят човека.

И тогава той започва да разбира, че се намира срещу неизменна, постоянна висша светлина. А неговата молба е онова, което го променя, изгражда го все по-близо по подобие на простата, абстрактна висша светлина. Вътре в своята молба той ще разкрие собствения си образ, все повече съотвестващ на висшата светлина, на нивото на Твореца. Тоест човек постига формите на Твореца вътре в молбата си към Него и така напредва.

Затова е написано: «Дай Бог той да се моли през целия ден!» Тъй като цялата работа е основана на молба и молитва.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Когато четем „Зоар“, трябва постоянно да се стараем да си представяме вместо думи, формата на връзките между нас. В същност именно това и само това се описва с думите. Защото няма нищо друго освен Малхут, свързваща в себе си всички души. Тази връзка сме длъжни да видим чрез думите в книгата „Зоар“.

Тогава всички образи, възникващи в нашето въображение, всички наши усещания под Малхут, под тези връзки, се наричат или разделящи светове (БЕ”А де пруда), скривания или въобще нашите светове, съществуваващи само в нашето въображение- измислени светове.

А всичко, което е над Малхут в света Ацилут, т.е. форми на връзки между нас- съществуват от Малхут в света Ацилут до Малхут на Безкрайността, и всичките те се разкриват в Малхут.

Затова зад всичките думи, сме длъжни да виждаме само тази картина, стараем се да я разпознаваме, каква форма, какъв вид, какъв израз имат връзките между нас, описани в „Зоар“. Защото самите кабалисти, автори на книгата „Зоар“, също не виждат нищо друго.

От урока по книгата „Зоар“, 17.05.2011

[43279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Чувството на омраза и разделение е лоста за напредване. Ако човек не разкрива в себе си злото, значи той още не е дошъл до истината.

Хората идват и изучават кабала, но се намират на такъв етап, че все още не откриват колко са далече от желаното свойство отдаване. А отвън нищо не е ясно, какво всъщност чувства той и колко е близко до истината и на всички им се струва, че всичко е наред.

Всичко се измерва относно желанието за свързване. От този миг, когато човек започва да си представя  желанието към свързване като ключова точка, хващайки се за която, ще открие началото на своя духовен съсъд (кли), той вече започва да работи с правилните понятия. Тъй като именно от гледната точка на съединението той разглежда себе си, другите, своите състояния, групата- всичко!

А дотогава, докато достигне усещането, че цялото духовно напълване се намира вътре в съединението между другарите, той дори не се приближил до подножието на духовната стълба.

И е възможно човек да е активен и да работи много, но всичко е още толкова егоистично и основано на  егото му, че той дори да не вижда, че работи само заради него и в тези усилия няма грам развитие по посока на отдаването.  Макар, че се казва: „ Стотинка по стотинка се превръща в голям капитал”, и по малко човек все пак напредва и достига до следващия етап.

Подемът и падението се измерват само относно единството в групата, защото само в него се разкрива духовния съсъд. В началото трябва да се почувства силата на единството като една сила, състояща се от множество сили, създаващи нейната мощност.

Тук, като че ли се получава обратна зависимост: колкото повече се срещат разни странични сили, толкова по-голяма мощ  достигат, обединявайки се заедно в една сила. И ако чуждите една на друга сили правилно са се присъединили към тази единна сила,  в нея се изниква потребност от разкриване на отдаването, силата на Твореца- и то се случва.

Не е нужно сега да се опитваме да си представим, какъв е Той- Творецът, който ще се разкрие между нас. Но ако тези отношения по някакъв начин, се трансформират в своя истински вид, към истинско чувство за връзка, то ние започваме да усещаме в нея недостатък от напълването, както в празен съд.

Ще поискам да усетя истинското отдаване и любов, а не това, което съм смятал за любов в този свят! И тогава ще се разкрие желанието, което ще привлече духовното напълване. И то няма да прилича на нищо, което сега бихме могли да си представим!

От урока по статия от  книгата „Шамати“, 11.05.2011

[42844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→