Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Преди конгреса в Москва много от другарите положиха големи усилия. Важността на целта беше на висота. Какво не ни достигна? Какво сега, като група, ние трябва да реализираме на това ново ниво?

Отговор: Казано с други думи, вие искате да кажете, че конгресът е неуспешен, защото ние не разкрихме в себе си свойството отдаване. Но ние не можем да го постигнем отведнъж. Невъзможно е. Детето не може да прескочи отведнъж няколко години от своето развитие.

Развитието е последователен процес, стъпаловиден. Без да реализирате някое решимо, вие не можете да започнете да реализирате следващото. В нас просто няма да има инструменти в чувствата и в разума за такова развитие.

Ние извършихме огромна работа, интензивно, много силно напреднахме в усещанията си. А сега, след конгреса, ще настъпи и процес на неговото осъзнаване – може би не съвсем приятен, но необходим.

Такъв конгрес практически извършва в тебе работа, равносилна на половин годишно интензивно занимание. А колко хора от участващите на конгреса се занимават нормално, интензивно? Така че ние ги «придвижихме» минимум с половин година напред, включвайки и тези, които бяха с нас от цял свят.

Конгресите са много действени, и аз съм за това, да ги провеждаме колкото се може по-често. Аз съм готов да влагам в това.

А след конгреса, естествено настъпват някои осъзнавания: «Какво сме постигнали?» И точно тук, човек трябва да пристъпи към анализ на цялата методика – с помощта на статии и занятия. Той трябва отново да я оцени.

Много хора след конгреса започват да анализират кабалистичната методика като цяло: «За какво? Защо? Как? Правилна ли е тя или не? Измислена ли е тя или е реална методика за моето изменение, поставяйки себе си под действието на общата Природа?» Това е много полезно, много необходимо за процесите, които са нужни, които трябва да се случат във всеки от нас.

Кабала прави от теб човек – не робот, не «полувярващ» или някакъв мистик, а изследовател. Изследвайки себе си, ти постигаш света и Твореца, защото всичко това е в теб. Целият процес е построен на самопознание, тъй като човек се явява съществуващ – и нищо повече.

Във всеки от нас има усещане за собственото «Аз» и за свой свят. Аз сега усещам вас, залата, където се намираме, планетата, Вселената – и всичко това се случва в мен, тази картина е създадена в мен.

Как да я изменя? Как да я изследвам? Наистина ли тя е такава? Или този свят ми се представя като призрачен, преходен, изменящ се? Всичко това аз постигам посредством изменение на собствените свойства.

Ето защо не можем да прескачаме през стъпалата на развитие. Аз трябва да ги формирам в себе си, трябва да съм съдия на самия себе си, изследовател, аналитик. Практически аз трябва да стана Творец на самия себе си. Кабала те насочва към необходимостта да разбереш всичко: кой си ти и какво си – и от себе си да създадеш абсолютна, съвършена форма, която ще се нарича «Творец».

Това е дълга, непроста работа, но именно тя е предназначена за всеки човек. Не си мисли, че един абориген не е способен на такава работа. Той се включва в нея, защото в него ще има съвместно с останалите кли, желание, съвместни мисли и чувства. Това, което не му достига той ще придобие от останалите.

Ако не се развивахме под въздействие на обкръжението, то бихме останали малки «животни». Именно обкръжението развива в нас и ни придава недостигащите свойства, желания, намерения. Затова няма в света човек, в който да няма в качеството на обкръжение цялото човечество. Всеки може да постигне нивото на всеки от нас, колкото и изостанал да е.

Целият този процес на самопознание, на строеж в себе си на най-висшите свойства, трябва да протичат именно така – стъпаловидно. От една страна той е индивидуален, защото човек отраства сам със себе си, а от друга страна той е социален, групов. Но в действителност няма група, няма човечество – има отхвърляне от теб, от твоя егоизъм на твоята непосредствена част, която ти възприемаш като чужда.

Когато работиш над себе си, като желаеш  постепенно да я приближиш към себе си, да я възприемеш като своя, тогава ти работиш против своя исконен егоизъм. И ти го обръщаш в сила на свързването – вместо сили на отблъскване от уж «външните» части, от човечеството.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок N:2

Въпрос: Какви усилия трябва да положи жената, за да я поправи светлината?

Отговор: Да принуди всички останали жени и мъже да участват в движението срещу светлината. Със своето желание! Не с викове, не с истерии, не с каквито и да било движения, а само със своето вътрешно желание.

Желание- нищо повече. Само то действа. Ако вие действате без желание, не вътре в себе си, то това действие може да бъде физическо, външно, но не поправя нищо в крайна сметка.

От 2-я урок конгреса в Москва, 10.06.2011

[45594]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Има ли в женското желание, желание да придобие намерение за отдаване?

Отговор: Нито в женското, нито в мъжкото желание има такова намерение. От къде да се вземе то у нас? Ние искаме само да получаваме. Как можем да придобием намерение за отдаване? Това прави светлината с нас, а не ние самите.

Аз самият съм абсолютен егоист, мисля само за себе си, не мога да изляза от това. Нито желанията ми в сърцето, нито мислите в разума ми, могат да работят по друг начин – природа, такъв съм създаден. Какво да се прави?

Само ако се устремим правилно към това, светлината да се спусне към нас и да ни поправи, тогава ние ще придобием освен егоизма си, още и намерение правилно да работим с него. И това вече ще бъде желание към светлината, желание за отдаване, за любов.

Егоизмът ни ще си остане. Но като работим правилно с него, ние ще увеличим, ще усилим светлината. В това се състои практически целият наш исторически път.

От света на Безкрайността, от нашето първо състояние, с което започваме, ние преминаваме през нашето сегашно, второ състояние и достигаме до света на Безкрайността, в третото ни състояние.

Това трето състояние се смята за 620 пъти по-голямо от първото състояние. «620» – е просто название, а всъщност това е милиарди и милиарди пъти по-голямо. Главното е, че в третото състояние ние осъзнаваме къде се намираме.

В първото състояние ние сме били капка семе, а в третото състояние сме пълно подобие на Твореца, придобиваме Неговия статус. Ето какво постигаме благодарение на този усилвател, когато егоизма ни си остава, постепенно в нас се проявява най-силният егоизъм, а ние благодарение на него, усилваме малката светлина «нефеш», която ни е напълвала в първото състояние.

Нефеш – е много малка светлина, в която едва-едва се таи живота. А в третото състояние ние достигаме степен, която се нарича НАРАНХАЙ – най-голямата светлина, запълваща целия свят.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Вие казвате, че жената не привлича светлината. Тогава посредством какво се поправя тя?

Отговор: Жената не притегля светлина. Жената получава тази светлина от мъжката част и именно благодарение на жената тази светлина ражда следващата степен.

Както е в нашия свят: мъжът излиза от пещерата за да ловува, донася мамута – и има за всички храна, има какво да ядат. А жената ражда и пази домашното огнище. Това е естествената природна форма, когато има правилно движение и развитие. И трябва заедно, също така естествено да участва в нея.

Ние сме се отделили от всичко това и се объркахме в нашите отношения, затова и обществото ни е такова. Трябва просто малко да го преведем в съответствие с природата.

Никакви изкуствени закони тук няма. Кабала говори само за едно: изучавай природата, бъди в хармония с нея – и заедно с нея ти постепенно ще достигнеш нейното най-висше състояние – безкрайността, съвършенството.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45597]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок №2

Надявам се, че този конгрес ще бъде повратна точка. Ние започваме да се отнасяме един към друг по-сърдечно. Започваме най-после да се сближаваме. Преставаме да обръщаме внимание на това, че сме от различни републики; че сме противоположни, различни.

Трябва да се издигнем над всички граници, които ни разделят! Длъжни сме да бъдем едно единно пространство! Много вярвам, че това ще стане! Трябва да разрушим всичи бариери! Иначе нямаме преход към следващото стъпало!

Какъв махсом може да има, ако правим разлика между теб и мен, между това или онова, между черно и бяло, жълто, червено и какво ли още не. И какво? Това, на мига поставя стена пред теб!

И така е във всяка група! И във всяка група трябва да се издигнем над своя егоизъм! Така си играят с нас отгоре! Творецът специално ни подбутва от лявата страна този егоизъм, а ние не можем да се изкатерим върху него!

Постоянно виждаме недостатъци в другите. Аз гледам: този ми е противен, защото си бърка в носа, а онзи е слаб; друг – груб и т.н. Откъде?!

Има хиляди различни причини, за да не искам да се съединя с другите. В това няма проблем! Готов съм да отблъсна всички, ще намеря причина за всеки и ще бъда прав.

Как да се издигна над всичко това?! Но ако не го направим, нищо няма да се получи!

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок 3

Въпрос: Как може да обясните това явление, че на належащите въпроси, които възникват днес, давате отговор утре?

Отговор: Много добър въпрос! Често чувам за това от моите ученици. Те казват, че вероятно аз знам, че умишлено задавам въпрос на някого и му давам отговор на следващия ден или някой пита днес и аз „улавям” неговия въпрос, и други подобни.

Нищо подобно! Много е просто: Въпрос възниква в теб, желание за напълване с някаква информация, някакво усещане. Ти се включваш в групата, в урока и получаваш отговор или напълване. По същия начин, може да вземете някой мой урок от преди месец и ще видите, че отговарям на вашия въпрос. Това е само защото въпросът е възникнал в теб – само поради това.

Светлината се нарича отговор; тя е навсякъде около нас в неограничено количество. Дори сега ние сме в света на Безкрайността, но ние усещаме само най-малката, най-тъмната част. Има много скривания около нас, 125 скриващи завеси. По този начин, ние чувстваме само нашия свят.

След като човек има желание за по-възвишено състояние, насочено не навътре в себе си, а навън, той веднага започва да разкрива нови въпроси и да получава отговори. Всичко зависи от желанието; няма нищо друго.

Светлината около нас е в пълен покой и ти я постигаш. Това, което липсва, е желание. Така че, ако се свържа с групата, ако се опитам да се свържа с другарите, аз възприемам техните желания. След това придобивам по-голям съсъд, по-голяма възможност за напълване.

„Обичай ближния като себе си” е основната постулата в кабала. Това е ключов инструмент за получаване на светлината. Какво означава „обичай ближния като себе си”? Това означава, че ти трябва да присъединиш неговото желание към своето. След това, ще имаш поне два пъти повече. В действителност, дори не е два пъти, а е умножено по съпротивлението на твоя егоизъм. Ти ще имаш огромно желание.

Докато свързваш твоя другар със себе си така както себе си, ти трябва да преработиш целия си егоизъм от получаване, от отблъскване в отдаване. Ти оформяш огромен съсъд. Светлината ще го напълни веднага и ти ще достигнеш духовно постижение.

Така че ако аз задавам въпрос днес, мога да получа отговор днес и утре, няма значение кога. Обикновено това се случва по време на урок, когато си включен в общото желание и общата светлина, която се проявява около нас, в така наречената заобикаляща светлина.

От 3-ти урок от конгреса в Москва, 11.06.2011

[45383]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

В хода на историята, ние сме се развивали в своя егоизъм на нивата на: неживата, растителна, животинска и човешка природа на този свят. Някога са съществували само скални породи, след това са се появили растенията, после – животните, а след това – хората на два крака. Така е преминал процесът, тъй като в нас стъпаловидно се е развивало желанието за наслаждения.

Както пише Ари, развиващото се желание приема външни форми, съответстващи на нивото на неговото развитие. По такъв начин, неживата природа чрез коралите преминава в растителна, растителната чрез особен вид – в животинска, а животинската чрез маймуната – в човешка. При това, във всяка категория на желанието се съдържа целия спектър от видове, чието многобразие наблюдаваме пред себе си. Те се различават само по големината на желанието, която придава различните свойства за всеки вид.

По принцип, големината на желанието – това е Малхут, а преди нея се намират девет сфирот. Свише, тя започва да получава и да усеща свойствата на Твореца – деветте първи сфирот на пряката светлина.

Въобще, възможностите за усещания в Малхут не са ограничени от никакви условия: тя просто иска – и чувства. Но чувства само минимална, мъничка светлина, микроскопична порция живот. Това е и нашият свят с четирите нива на неговата природа. Повече от това не чувстваме – и в него няма душа.

„Душа” се нарича частта от Твореца, свише. Ако над Малхут има екран, то, получавайки девет сфирот, тя може да произведе в отговор своите девет сфирот на отразената светлина. Това вече е степен на подобие на творението с Твореца.

По такъв начин, нашите девет сфирот се явяват съсъд на душата. Това е моята душа, и аз усещам как в този съсъд се облича Творецът, светлината.

А дотогава няма душа. Никой в този свят не притежава душа. Защото „душата” е част от Твореца, свише – свойството отдаване, намиращо се в човека, в неговото желание.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42975]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Световен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→