Кой е по-близо до учителя?

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Кабалистите – за човешката природа и природата на Твореца, ч.9

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по теми от тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Преимуществото на човека над животните.

След всичките направени изследвания, ние не намираме предимства на човека пред животните, освен в пробуждането и сливането с Твореца. Затова целият смисъл от човешкото съществуване се оценява единствено по устрема към Твореца. И само с това той се извисява над животните, а без това си остава животно.

Затова, човек се ражда като животно. И както се появят животинските желания, задължителни за неговото съществуване, така трябва да възникнат и човешките желания, задължителни за неговото предназначение. И може да се определи по вида на желанието кой е пред нас: Още е животно или човек, т.е. желаещ да се уподоби на Твореца.

Баал а-Сулам. „За Ехуда”.

[45670]

Разделяйки се с телата си, не се разделяйте с душите си!

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие ни давате правилни съвети. Защо ние не ги чуваме и не ги изпълняваме? Научете ни да изпълняваме Вашите съвети.

Отговор: Това не е по силите на един човек, а само в случай на няколко човека заедно, които са се разбрали помежду си да достигнат определена цел.

Ние сме се събрали тук, за да създадем група, развиваща се по метода на Баал а-Сулам – така пише Рабаш в своята първа статия за групата. И ние трябва да вървим напред с този метод, помагайки си един на друг да достигнем целта. И ние на всяка цена ще я достигнем, ако се намираме във взаимодействие и взаимно си помагаме и сме в поръчителство. Нищо друго не ни трябва.

Въпрос: Но какво ни пречи тогава да го осъществим?

Отговор: Да започнете да го осъществявате – тук и сега. И разделяйки се с телата, не се разделяйте помежду си с душите си. Аз много се надявам, че онзи сериозен потенциал, който сме придобили по време на конгреса и преди него, ще го съхраним и приложим. В това се състои нашата работа.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45616]

Не чакайте от кабалиста чудеса!

Световен конгрес в Москва, урок №3

Въпрос: Вие не веднъж сте казвали, че хората, които се занимават дълги години с кабала външно по нищо не се различават от другите и тях не можеш да ги разпознаеш.

В същото време, хората с поправено желание променят реалността около тях, притежават съвсем друга сила за привличане. По какви външни признаци можеш да познаеш кабалиста?

Отговор: Аз заварих живи няколко ученика на Баал а-Сулам, и бях редом с тях. Аз бях на 35 години, а те – на 75. Аз се чувствах, като младенец на техните ръце. Но аз не съм видял от тях проявата на никакви чудеса, не съм чул никакви особени разговори. Те бяха измъчени, но всъщност бяха обичани хора.

Кабалистът не излъчва около себе си никакви вълни. Човек, който започва да слуша кабалиста, да го разбира правилно, да адаптира думите му, неговите мисли, да реализира в себе си неговите съвети – започва да усеща себе си и света по-иначе. Не защото му въздейства кабалиста – Кабалистът не въздейства на друг човек. Не може! С това бих убил неговата свобода на волята му.

Как обучаваме детето? През цялото време му осигуряваме различни упражнения, учим го как и какво да прави, но да го направи само – иначе няма да порасне. Затова кабалиста, около себе си не променя нищо, и нищо не може да промени. Ето как стоят нещата! Тук няма никакви фокуси. Нищо, не може да се промени, ако човек сам не се промени.

Аз имам много роднини, приятели и любими ученици – на които не мога да помогна, освен още веднъж да обясня, още по някакъв начин да разкажа. А, ако човек се отвръща от мен, то аз по никакъв начин, не мога да го върна обратно. Аз също го изоставям – това е. Независимо от болката, нищо не може да се направи.

Не си мислете, че кабалиста е способен на нещо свръх естествено, на което да не е способен обикновения човек. Не. Разбира се в мярката на поправянето на своето желание, той разкрива още по-широко света за себе си. Но само за себе си! През цялата история е имало много кабалисти, които не са умеели да преподават.

Те са постигали, правили са поправки във Висшите светове, в мрежата от души между нас, подготвяли са цялата тази система за да бъде по-близка тя за човека, но нищо повече от това. Точно така, както ние подготвяме днешния свят за нашите деца и внуци, нищо повече.

Не търсете в кабалата никакви фокуси. Чудеса няма! Това е огромна и тежка работа на всеки един от нас за собственото му поправяне срещу нашата природа. Именно това предстои днес на цялото човечество да реализира.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

 [45487]

Науката за света

Световен конгрес Москва, урок №1

Науката кабала говори за цялата система на вселената, тя ни описва света на Безкрайността и четирите стадия на разпространение на пряката светлина, т.е. построяване на желанието ”от нищото”. Кабала обяснява какво означава ”от нищото”, какво представлява всъщност съществуването в духовен обем, извън нашия свят, при спускането към него и при издигането от него, какво означава ”да съществуваш извън времето, извън пространството, извън преместването”, какво е това състояние, как то се реализира: по метода на Айнщайн или някак си по-иначе, по-високо?

По-нататък кабала ни разказва за спускането на желанието. Тя оперира с желанието и с единствения параметър въздействащ върху него – светлината. Освен светлината и желанието, във вселената няма нищо друго. Те създават всичко, което виждаме в нас и между нас. Всичко това са различни прояви на желанието, което така или иначе светлината е оформила. Кабала разказва за това, как е извършено постепенното спускане отгоре надолу, създаването на блоковете с духовни състояния: парцуфим сфирот, скритието (световете). Става дума за причинно – следствения процес, точен и ясен, който ние изучаваме с помощта на научния подход.

Съществуват голямо количество материали на тази тема – чисто научни, сложни: графики, уравнения, условия, описващи ясно причинно-следствено развитие на желанието под въздействието на светлината, екрани, информационни записи (решимот), стъпала на развитието и т.н.

Всичко това е точна наука, не се отнася нито към религията, нито към лириката, към нищо друго – чиста физика.

По-нататък кабала ни разказва за нашия свят, за това как той е бил създаден. Още преди 3700 години кабалистите са описали, как искра от висшите светове е създала първо обема на нашия свят – защото това пространство също не е съществувало. А след това в това пространство е станал Големия взрив, и от него, от мъничката искрица се е образувала материята на нашия свят.

Всичко се е родило от нищото в света на Безкрайността. Не разбирайки това, ние си задаваме въпроса: ”какво означава всичко от нищото?” Обаче и в нашия свят, както казват физиците, се е случило същото: била някаква искра, точка, която изведнъж се е взривила и създала цялата Вселена.

С други думи, Съвременната наука се ръководи от същите принципи и ни разказва същото, което разказва и кабала. Абсолютно същото, включвайки предходните четири последователни етапа на развитие: неживия, растителния, животинския и човешкия.

Кабала разказва също и за това, как през милиардите години се е образувала Вселената, а след това и нашата планета от втвърдяването на газовете. Това се описва в кабалистичните книги, които са на стотици и на хиляди години. Днес физиката, геологията, астрономията говорят за същото.

Кабалистите са писали, за периода на нагряването и охлаждането на Земята, отнела десетки милиони години, докато на планетата се е образувала твърда кора и не се е появила възможността за съществуването на белтъчна материя, благодарение на съответстващото разпределение между всичките съставни части. Защо имено белтъчна материя? Защо точно на такава основа, а не на кремъчна или метанова и т.н? Всичко това се обяснява в кабала.

И накрая, в кабала се казва за появата на човека, станал обобщение на постепенното развитие, на неживата, растителната и животинската природа. Кабала разказва за междинни етапи: коралите между неживия и растителния етап, за особен вид, представляващ преходно звено между растителния и животинския, и за маймуната, като междинна форма между най-висшето животинско състояние и човека.

Кабала описва всички тези етапи и показва, защо еволюцията е протекла именно по такъв начин. Различното в Дарвиновата теория е само това, че в кабала се казва за изначално съществуващи информационни данни, заложени в информационните гени, които се развиват по зададена програма, а не случайно или в зависимост от обстоятелствата. Всичките видове се реализират, изхождайки от своите вътрешни параметри, които са съществували изначално в света на Безкрайността и просто са се спуснали надолу, реализирали са се тук, за да се устремят отново нагоре. Цялата тази верига е отрано обособена, отрано пресметната отначало докрай.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45544]

Най-добрият принцип за напредване

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какъв начин, жената може да покаже недостиг на желание към духовното, ако се чувства щастлива и напълнена?

Отговор: Ако човек се чувства щастлив и напълнен, тогава нищо повече не му трябва. Но ако се чувства щастлив и напълнен, и в същото време разбира с разума си, че това състояние е лъжливо, измамно – тогава трябва да чете и слуша онова, за което пише в кабалистичните статии.

Там се разказва за нашите следващи състояния, които задължително трябва да преминем – или по неволя, или целенасочено. Ако четем тези статии, ако се включваме в съвместната работа и участваме в уроците – тогава, в човека все пак ще възникнат допълнителни желания.

Тоест чувствай се щастлив, напълнен, радостен, и в същото време се стреми към още по-голямо напълване и радост. Това е най-добрият принцип за напредване.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45539]

Страната на светлината

Във вестник „Народ” и в Трудовете за последното поколение, Баал а-Сулам пише, че върналият се в земята на Исраел, след две хиляди годишно изгнание еврейски народ, е получил шанс. Шанс за спасение, шанс да стане независим.

Все пак, независимостта е невъзможна, ако зависим от другите. А ние винаги зависим от другите – иначе не може и да бъде. Защото, тази група е предназначена да служи на света – тя трябва да стане светлина за народите.

В Тора е казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на коени и свят народ”. „Коени” – означава „учители”. С други думи, ние трябва да станем учители, пример – затова сме и избран народ. Трябва да поправим себе си и да дадем на човечеството пример за това, през какво поправяне е необходимо да премине и по какъв начин може да стигне до него.

В противен случай, потапяйки се в глобалната криза, човечеството по най-ужасен начин ще ни принуди да направим това. В историята има достатъчно илюстрации с подобен сценарий. И затова, всички кабалисти, включително пророците, ни предупреждават, че е настъпило особено време на избор, който се реализира незабавно.

Ние трябва да разпространим науката кабала – най-вече сред еврейския народ и да го пробудим към обединяване, за да създаде държава, основаваща се върху духовните закони. А тези закони се свеждат до един принцип: „Възлюби ближния, като себе си”. Повече нищо не е необходимо – оставете страховете си, свързани с Тора и заповедите. Мислете само за едно – за любовта, и за нищо друго.

Казано е, че „любовта към ближния е като към себе си” – това е велико правило, обобщение на Тора. Стремейки се към него, ти привличаш светлината и ставаш страна на светлината. Покажи на света, че това е възможно и светът ще те заобича, вместо да те ненавижда.

Такова е простото, своевременното решение – и всичко зависи от нас. Нашата независимост се състои именно в способността да направим това. Така че, хайде да я реализираме.

От урок по статията „Свобода на волята”, 06.05.2011

[42372]

Разделение на труда

Световен конгрес в Москва, урок №1

„Свят” в кабала, се нарича всяко състояние на творението. Ние се спускаме и издигаме по стълбата на световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Дори сегашното ни състояние, също се нарича „наш свят”.

Всичко започва и завършва със състоянията на света на Безкрайността. Разликата между тях ни говори за целта на творението.

Първоначалното състояние на света на Безкрайността е съвършено и неосезаемо. То прилича на капката семе, от която после ще се развие плод и ще се роди човек. Едва когато порасне, той ще достигне своето зряло, осъзнато състояние, разбирането: къде е, какво е, какво става с него. А всичко това произлиза само от някакви малки генетични данни.

И ние сме се намирали в същото състояние в света на Безкрайността – като капка семе, от която трябва да се зароди всичко. После минаваме през второ състояние – етап на развитие. И накрая, в третото състояние се издигаме на най-високото стъпало и стоим всички заедно в едно огромно желание, което се нарича Адам.

„Адам” означава „подобен”. С други думи, ние сме напълно подобни на светлината, на Твореца. Излизането на това ниво е задължителен, казва науката кабала. И началото на този подем, вече виждаме в нашето сегашно състояние. Спускайки се отгоре надолу, стигнахме днес до махсома, т.е. до бариерата преди излизането нагоре и цялото човечество стоим пред него.

И не е важно, че в света има само няколко милиона души, които се интересуват единствено от това как да преминат във висшия свят. Цялото останало човечество го подкарват напред чрез страдания. Докато ние се устремяваме напред не посредством страдания, а благодарение на собствения си стремеж. В това е разликата между нас и общия свят. За разлика от масите, ние напредваме сами – напред ни тегли нашето желание.

Така че, съществуват две сили, които ни движат към целта. Първата сила, е силата на увличането напред, увличащата сила, а втората сила е подтискаща. Тя частично съществува и в нас – ние също частично биваме подгонвани отзад и частично сами вървим напред. Но масите биват подтиквани напред само чрез страдания.

Ето такова е „разделението на труда”: ние трябва да вървим напред, да организираме себе си, да разбираме какво изисква от нас Природата. А тя иска да я разкрием, да разкрием нейните висши състояния, да се адаптираме към тези състояния, да излезем на следващо ниво на вечността, на съвършенството. Към това ни тегли Природата.

И същевременно, трябва да мислим как да помогнем на останалите маси, които нямат тази възможност, които страдат, изпитват огромен натиск и изобщо не си представят какво ще стане с тях нататък.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45460]

Научно заблуждение: роботите са проявили алтруизъм

Съобщение: Еволюционните биолози от университета в Лозана (Швейцария) са успели да докажат, че алтруизмът в живите същества е възникнал в резултат на ЕГОИСТИЧНИЯ естествен подбор, тоест вродените ЕГОИСТИЧНИ качества се явяват необходими за оцеляването на роднините.

Те са показали това чрез пример с роботи, чието програмно обезпечаване се е модифицирало с помощта на еволюционни алгоритми, ИЗОБРЕТЕНИ ОТ ХОРА – ЕГОИСТИ.

Както гласи правилото на Хамилтън, че за егоистичните особи е ЕГОИСТИЧНО изгодно да пожертват своето време и ресурси заради благото на роднините, защото това има егоистичен смисъл от гледна точка на съхраняване на гените. Първо Хамилтън е дал на ЕГОИСТИЧНИЯ алтруизъм разумното за ЕГОИСТИТЕ обяснение от гледна точка на ЕГОИСТИЧНАТА еволюция и е извел формулата, по която трябва да се проявява ЕГОИСТИЧНИЯТ алтруизъм в кин-отбора.

Реплика: Отделените думи са мои, за да покажат, че за никакъв истински алтруизъм не става дума, а само за действия по отдаване, за да приведат себе си или своето потомство към по-добро състояние.

Още веднъж бе показано, че действията по отдаването не се явяват показател за алтруизъм, както смятат хората, а само намерението да напълниш/да изпълниш желанията на другия без някаква изгода за себе си. Това е възможно само, ако Висшата Светлина промени нашия егоизъм (намерението да получа за себе си) в алтруизъм (намерение да отдавам на другия).

[43590]

Търсене на разумната цивилизация

Мнение: Г. Х. Попов, доктор на икономическите науки, Президент на „Международния съюз на икономистите”, Генерален консултант на Икономическия и Социален Съвет на ООН, автор на работите: „Проблеми на теорията за управление”, „Ефективно управление”:

Необходим е модел на цивилизация, която изразходва малко енергия – общество със социални гаранции, отхвърлящо конкуренцията, преодоляващо расовите, половите, националните и личностните противоречия, с ориентация към духовното развитие.

Неразумното развитие на съвременната цивилизация се основава на растящото производство и потребление на енергия. Ако претенциите на бедното население на планетата за подобряване нивото на живота не се обезпечават с ръста на производство на енергия, то социалната криза е неизбежна. Възможна ли е цивилизация, не просто икономисваща енергия, а по принцип алтернативна на изразходващата енергия?

Реплика: Все пак, всичко опира до късогледия егоизъм на ръководителите на държавите. Те не са в състояние да осъзнаят необходимостта да се договорят за рязкото изменение на ориентацията на обществото от потребление, на материално обезпечаване на всички с необходимото и напълването на желанията с духовното.

Съгласно кабала, всичко съществуващо се състои от желание/съсъд и напълване/светлина. Привличайки самата светлината, вместо нейния заместител в нашия свят с излишните напълвания от храна, секс, богатство, власт – ние ще получим пълното усещане за висшето вечно напълване.

[43490]