Въпрос: Какво може да направичовек, когато се чувствa много слаб, а неговото семейство и обкръжение са неспособни да го подкрепят, понеже не усещат важността на целта?

Отговор: Баал а-Сулам ни обяснява, защо усещаме толкова много трудности по духовния път в „Шамати“, статия 4: „Човек достига до състояние, в което като че ли целият свят е застинал и само той сега отсъства оттози свят и напуска семейството и приятелите си в името на това да се отмени пред Твореца.”

Като че ли човек виси във въздуха. Но Творецът е организирал всичко това за него нарочно, така че той да не търси твърда основа, на която да се изправи, а напротив- да търси начин, по който да стане подобен на Висшия, в неговите мисли и идеи, и да се стреми към Него, за да възприеме Неговия дух. С други думи, ти трябва да се стремиш да разкриеш Твореца като свойството на любов и отдаване в желанията на другите, и тогава ще се издигнеш над своите собствени желания чрез „вяра над знанието”.

Когато усещаш висенето във въздуха без подкрепата на твоето обичайно материално обкръжение, това е  поканата да се прикрепиш кам Висшия в отдаване. Вместо да търсиш подкрепа в рационални, разумни доказателства, трябва да я търсиш във „вяра над разума”.

Баал а-Сулам казва: „Има само една проста причина за това, наречена „липса на вяра””. Това означава, че човек не вижда пред кого се анулира, тоест не усеща съществуването на Твореца. Това му причинява тежест. „Но от друга страна, това е нашата поканата да разкрием качеството на отдаване, Твореца.”

От подчертаните части виждаме, че отново вярата е точното разкриване на Твореца. Да видя означава да вярвам и този, който Го вижд,а се казва, че вярва в Него. Това ни показва, доколко изкривено става значението на тези думи и колко неправилно четем свещените текстове. Те са „свещени”, защото говорят за постигане и разкриване на Твореца, а Той е свят, Той е свойството любов и отдаване. Книгите, които описват как да достигнем това свойство, се наричат свещени книги.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[46791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

На духовния път аз самият предизвиквам измененията като се старая да се включа в група, да склоня пред нея глава и да се обединя, да се слея с другарите. Всички изменения се усещат в големината на моето желание, която му придава яснота. Аз чувствам как всичко в мен се съпротивлява на обединението.

Ако двама човека просто седят на урок заедно – това съвсем не означава придвижване. В бара хората също стоят заедно и дори беседват на чашка и пушат от една цигара.

Единствено когато се сближим истински, откриваме отвращение един от друг. Тъй като си допадаме не като случайни пътници, движещи се към поредната егоистична цел. Ние не сме приятели от бара и не сме фенове на един и същ отбор.

Нашата цел е посредством обединение да постигнем Твореца, а това е възможно само по пътя на взаимните отстъпки. Ние не усилваме егоизма си, радвайки се на възможността да се възползваме един от друг, за да се самонасладим. Не, ние искаме да разкрием между нас Твореца – и в тази степен се разделяме, откривайки, че не е по силите ни да се обединим помежду си.

Тук възниква въпрос. Да допуснем, че по-рано сме били най-добри приятели, заедно сме поддържали любимия футболен отбор, ходили сме на бар, заедно сме прекарвали отпуските си, въобще винаги сме живели като душа в душа: всяка вечер аз съм ходел в неговия дом или той е идвал в моя. Какво ще стане сега, когато трябва да пристъпим към съвместна духовна работа заради постигането на Твореца?

Внезапно откриваме ненавист и отблъскване. Защо? Защото между нас е Творецът. Отсега нататък вместо да купуваме един на друг наслаждения, всеки от нас трябва да се отказва от тези придобивки и да се стреми не към приятеля си, а към Твореца.

Аз вече не работя с егоистични желания, изведнъж ми се налага да им сложа кръст. Няма значение дали ми е добре с другаря ми, не е важно дали сме от един отбор, не е важно ходим ли заедно на бар. Длъжен съм да се откажа от всички наслаждения, които бих могъл да получа от него.

Сега съм длъжен да създам с него абсолютно друга връзка – такава, чрез която да мога само да отдавам на Твореца, без да вземам нищо за себе си. Но ако не получавам нищо от приятеля си – що за приятел е той? За какво ми е нужен? Такива „приятели“ – има цели тълпи по улиците.

Сега в мен има друг критерий, друга оценка: ние сме другари, защото сме „фенове“ на Твореца и се разделяме един от друг със силата на отдаване. Ние оставяме зад гърба си всичко, което е било по-рано и преминаваме към съвършено други разчети, към друго ниво на взаимоотношения.

От урока по статията „“Дарование на Тора“, 10.07.2011

[47710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Владислав Болов , ръководител на Центъра „Антистихия“ МЧС):

Наблюдаваните през последните десетилетия изменения в климата на територията на Русия водят до нарастване на вероятността за екстремални явления, явяващи се източници на природни и природно – техногенни ИС (извънредни ситуации).

Ежегодният прираст на такива явления, отчетен по статистически данни, съставлява 6%, прогнозира се съхраняване на негативната тенденция. Климатичните условия в Русия се изменят много съществено и тази тенденция ще се съхрани.

Изменението на климата се характеризира със значителен ръст на температурата през хладните сезони на годината, с нарастване на изпаряемостта при намаляване на броя на валежите, нарастване на повторяемостта на сушите, изменение на годишното оттичане на реките.

Реплика: А главното е, че никакви външни, технически средства няма да помогнат да се смекчат тези удари, а само вътрешните изменения в самите хора, колкото и да ни се струва странно и несвързано със случващите се външни явления и изменения на климата, ще доведат цялата система до равновесие. При това равновесието ще бъде по отношение на човека като център на тази система и неин регулатор.

[47494]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Както в живота на човека има първо възход на егоизма, а след това точката на пречупване, и той пристъпя към Кабала, за да работи върху себе си – така и в живота на всяко общество има растеж на егоизма до точката на пречупване, и сега то трябва да премине към поправянето си, затова правилото ”частното и общото са подобни”, както и личността.

Така че ние, разбирайки методиката на индивидуалното поправяне, можем директно да преминем към методиката за общото поправяне (на обществото), което е преминало период на развитие на общия егоизъм и сега, на принципа на „Аз създадох егоизма и дадох методиката за неговото поправяне (Барати ецер ра, барати Тора тавлин), започва да чувства това зло „ецер ра“ и скоро ще поиска и методика за поправянето му (Тора тавлин) – или чрез страдание, или чрез разпространението на Кабала, или чрез двете заедно).
Днес цялото човечество стига до осъзнаване на злото от егоизма, и пътят му е подобен на всеки, преминаващ към личното осъзнаване на злото, съгласно правилото “ частното и общото си приличат“ (Клал у прат шавим), т.е. частното, личността е подобна на общото, на обществото, защото общото представлява един човек, едно създание, едно създадено творение.

Ето защо всяка негова  част и цялото творение преминават един път. И затова този, който лично е преминал етапите на поправянето, от собствения си опит вижда пътя, който цялото човечество ще трябва да премине в осъзнаване на злото, в поправянето му и в движение към разкриване на Твореца. Но ще съумее ли човечеството да се вслуша в тези, които се научиха от собствен опит?..

[47567]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо за мен Творецът се разделя на такъв голям брой различни сили –  да не би за да мога да го съпоставя с различни свои желания и свойства и да Го приема?

Отговор: Точно така. Ако егото ми, желанието за наслаждение, се представя за по-високо от Твореца, то вместо Него започва да си представя идоли. Т.е. някакви си други сили, а не самия Творец.

Отпечатъкът на моето непоправено егоистично желание ми се представя като „други богове“. Ако не се намирам в отдаване спрямо определено желание, не действам в поправен вид, то този вид, в който желанието рисува за мен Твореца, се нарича „идоли“.

Това е разликата между 10^те нечисти сфирот (клипа) и 10^те сфирот на святостта (отдаване). Ако аз, като гледам през тях от непоправената си Малхут, си представям Кетер непоправен, то това се нарича „други богове“, идоли. А начина, по който виждам Кетер, когато гледам от поправената Малхут, се нарича Творец.

Той съответства на онова стъпало, на което съм способен да се свържа с Него и да Го разкрия. Но това вече е именно тази висша сила, само че според стъпалото, на което се намирам.

Затова „идолите“  представляват непоправени форми, чрез които ми се представя единствената висша сила, според начина, по който вътре в мен егото рисува моите недостатъци.

Затова, ако човек съумее да се отнася правилно към всичките различни форми на тези  „идоли“, те ще се превърнат за него в пътни знаци (ориентири). Ще разбере, че нищо не е   създадено напразно, а именно благодарение на тях той ще може да напредва. Както е писано – Фараонът ни приближава към Твореца.

Именно, преминавайки от един фалшив идол към друг, аз се приближавам към истината! Колкото и да е неприятно и обратно на истинското състояние, именно чрез тази противоположност ние можем да работим. Защото все още нямаме връзка с отдаването, със „святостта“.

Из урока по статията от книга „Шамати“, 07.07.2011

[47436]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение на списание Science: Учени (институт Вайцман, Израел) показаха как човешкия мозък заменя собствената си памет с „факти“, които са били наложени от социалната му група.

Подложените на изследването са гледали филм.  Пет дни по-късно всеки от тях отговоря на 400 въпроса върху съдържанието на филма, отбелязвайки и степента на сигурност в отговорите си.
След това от всеки са избрани 80 верни отговора с най-висока степен на сигурност – т.е. отговори, които отразяват достоверна информация, записана в паметта на всеки един.

След това на всеки му е предложено да отговори на същите 80 въпроса, но след като този път са му били показани грешни отговори уж на останалите членове на групата (тези фалшиви отговори са  подготвени от самите изследователи).

Станало ясно, че под натиска на „общественото мнение“ подложените на изследването променили първоначалните си отговори, нагласяйки ги според « чуждите отговори» – и средно на 70 от 80 въпроса дават  грешни отговори.

Няколко дни по-късно на наблюдаваните им се предлага да отговорят на същите 80 въпроса отново. Показват им се и другите отговори, предупреждавайки ги, че те са произволно избрани от компютърна програма.
В резултат анкетираните дават същите грешни отговори на 40% от въпросите, които са били наложени върху тях от лъжливата „колективна памет“ – т. е. фалшивите „спомени“ са се закрепили  в съзнанието им като истински.

Коментар: Това още веднъж доказва колко много е зависим човек от заобикалящото го общество. Според Кабала само избирайки обкръжението си, можем да променим себе си, ставайки като него. Като изберем обкръжението си, можем да променяме себе си чак до пълно подобие с Твореца. Вижте статията на Баал а-Сулам “ Свободата на волята“.

[47456]

Filed under: Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако всичко идва свише, то защо на човека му се дават телесни страдания, които го разсейва, след като вече е избрал този път? защото излиза, че вместо да се занимава с ученето, е принуден да се бори с материални трудности, а понякога дори да се бори за живота си.

Отговор: Ние наистина получаваме всички състояния свише. Както е казано: „Няма такава тревичка долу, над която да не стои надзирател отгоре, който я бие и я принуждава да расте!“ Само благодарение на тези удари растем.

Оплакваш се, че ни изпращат удари, които сякаш ни отвличат от духовния път. Причината за тази бъркотия е неразбирането на факта, че ние възприемаме всичко от гледна точка на егоизма, а не на отдаването. Ние не разбираме цялата програма на  творението! Защото  всеки плътно се е затворил в своят миниатюрен съсъд-желание и се притеснява само за него.

Но всъщност, според строежа на системата, ние всички сме свързани заедно. Представете си, че всичките 7 милиарда души зависят  една от друга! Това ще рече, че моето усещане за света е резултат от влиянието и въздействието на всички върху всички. Аз усещам всичко, което се случва с всички – и лошото, и хубавото, цялото поведение на вселенската система в реално време, на мига, и то става „моя живот“.

В цялото сътворено като в едно огромно живо тяло действат различни  животоподдържащи системи и взаимодействат една с друга. А аз се отнасям към един от органите на тази система, примерно към „черния дроб“,  който според мястото си, функциите си, важносттта за организма усеща общото състояние на организма:  доколко е добро или лошо, т.е. доколко е  болна или здрава системата.

От това  се изгражда нашето усещане за света. И затова не се учудвай, че те разсейват. В степента, в която целия мир е разделен, в същата степен и ти ще бъдеш отделен. В степента, в която целия мир е обединен, в същата степен и ти ще се присъединиш – в съответствие с твоята функция в тази обща система.

Ако играеш важна роля в организма – то ще се чувстваш по-зле от всички останали, понеже върху теб лежи цялата  отговорност!

Ако принадлежиш към част от организма, която не е важна, то няма да се чувстваш много зле. Всичко сякаш ще се върти както е било задвижено, и ще ти изглежда нормално. Защото ти си относително изолиран от най-чувствителните и важни органи в организма.

От урок по статията на Рабаша, 08.07.2011

[47616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

Проблемът е в това, че не разбираме, колко далеч сме от свойството отдаване. Всяко малко действие ни приближава със стъпка по-близо до целта. Така напредваме по пътя – милиметър по милиметър, и нито един милиметър не може да бъде прескочен.

Днес, пътят е скрит от нас. Например, по време на тази трапеза, ние ще изминем 20-30 милиметра от решимот. Това е много, но никой няма да го усети. Така ще бъде, докато не стигнем до входа на духовния свят. Само тогава ще го усетим.

Засега, като че ли отиваме към Мадрид по магистрала без знаци, и не знаем колко дълго ще трябва да пътуваме. Излиза, че първият и последният метър от пътя, преди да видя Мадрид – за мен са еднакви. По време на целия път, като че ли нищо не се случва – същата магистрала, дървета и поля.

Ние не осъзнаваме колко много малки действия извършваме всяка секунда, и те заедно, образуват нашето напредване. Не е случайно, че няма знаци и индикатори за километри по пътя. Това е направено, за да може човек да се научи да получава удоволствие от самия път. Ако напредваш към отдаването, тогава дори в тъмнината трябва да изпитваш радост. Иначе просто искаш награда.

Затова, не трябва да чакаш края на пътя – такъв просто няма . Пътят свършва, когато решиш за себе си: „Нямам крайна цел. Доволен съм от това, което имам. Единственото нещо, което искам, е да отрия удоволствието от отдаването“. Получаваш наградата, когато спреш да я искаш – и това означава, че си постигнал целта.

От разговор по време на трапеза в Мадрид, 03.06.2011

[47122]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Науката кабала ни разказва за устройството на цялото мироздание – как, в резултат на „Големия Взрив” е възникнала нашата Вселена.

За това говорят и учените-физици. Те потвърждават, че искрата на някаква висша енергия се е промъкнала в нашия свят от много високо ниво на световен ред и е породила в нашето пространство цялата материя, енергията и дори самото пространство – мястото на нашата Вселена, което по-рано не е съществувало.

Това звучи почти като нещо мистично: някаква искра от енергия от висшето измерение, изведнъж се е промъкнала в нашето измерение, изградила е пространството за нашата Вселена и е започнала там да се разпространява! Но така казват учените! А нали, някога учените са смятали, че нашата Вселена е съществувала вечно – „винаги”. Но сега, те се придържат към друго мнение, което е по-близо до знанието на кабалистите.

И наистина, искрата на Висшата светлина е проникнала през долната граница на висшия свят, която в науката кабала се нарича „махсом”, и се е „спуснала” (понижила е своето духовно ниво) в нашия свят. Тази искра се е промъкнала в нашия свят и е създала за него мястото му и неговата материя. От тази първична материя („стволовите клетки” на Вселената) се е развила неживата, растителната, животинската природа и човека.

За какво е било необходимо именно такова последователно причинно-следствено развитие?

За да може след неговото завършване, тоест след като в нашия свят се развие „човешкото” ниво на материята (желанието), да започнем да се издигаме „отдолу нагоре” със своите свойства, към своя корен във Висшия свят – там, откъдето сме излезли. Още преди хиляди години, кабалистите са предсказали, че този процес на нашия духовен подем, ще започне през 1995 година.

А кои сме „ние”? Хора. И как ще го направим? Само чрез все по-голямото обединяване помежду си.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44903]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→