Първата война, която водим за своята вярност и единство с Царя (Твореца), не е бърза и не е проста, с множество врагове, пречещи и ненавиждащи те, или обратно – с „доброжелателите“, примамващи те от различни страни.

Ту с добро, ту със зло, тези предрешени министри – лицемери се опитват да объркат верния роб, да го излъжат и да го отклонят встрани. Но робът, само укрепва във верността си към царя след всичките сражения от този първи етап.

Той все още си остава роб – все още не му достига ум, мъдрост. Но вече придобива вярност, тоест стъпалото „отдаване заради отдаване”.

И тогава, той пристъпва към следващото стъпало. Сега вече, борбата се води не за неговата вярност и преданост, а за неговата съобразителност. Враговете се предрешват не като убийци и злодеи, а обратно – като добри съветници, които учат как да се угоди на Царя: „Опитай и ще видиш!”

И сега, цялата работа се състои в това, много внимателно да се отнесеш към тези „съвети” и да видиш, че така се преоблича нашето его, желаейки да ни увлече в противоположната посока – не в полза на Царя. Но е много трудно да видиш и различиш едното от другото.

Следващият път, по време на втория етап от работата, всичко ще бъде обратно. Егоизмът вече няма да те учи как да направиш нещо добро за Царя, а ще те подвежда, защо царят се отнася така жестоко с теб: „Виж колко тежко работи и нищо не получи в замяна! Къде е наградата за усилията ти?!” Тоест той ще те дърпа, за да те върне от втората част на пътя към първата и да постави под въпрос предаността ти.

Вътре в човека се случват големи преврати в резултат на тази игра, която с такава жестокост и хитрост провеждат с него тези ловки егоисти, можещи да се обличат в такива различни одежди, че той не може да ги разпознае и им вярва, оставяйки се в техните ръце. Всеки има мигове на слабост и неразбиране, на неувереност, когато иска да се опре на мнението на мнозинството – на мнението на хора, които му се струват уважавани и умни.

Министърът, който ни обърква на втория етап на пътя, има много хитрости и уловки. Това е много трудна работа и в нея, ние придобиваме мъдрост, умение да различаваме „тъмнината” от „светлината”. Защото цялата премъдрост е именно в умението да се различават тези две противоположности. Но както и да е, в крайна сметка, ние напредваме.

И накрая, на втория етап, човек постига цялата система на взаимоотношения с Твореца: противоположната на правилната и правилната, от лявата страна – от страната на нечистотата (клипа) и от дясната страна – от страната на късмета. Когато всичко това намери място в неговото разбиране и бъде изцяло изяснено, на него му става ясен целия ред, установен в царството (Малхут). И тогава той, разбира се, може да стане верен и мъдър министър, служещ на Царя, и изцяло да поеме върху себе си управлението на работата.

И сега, когато е изучил тази работа в цялата й дълбочина, получил е средствата за извършването й, и притежава необходимите сили, приближавайки се до Царя – той се слива с Него безкрайно.

Това разказва притчата, която на пръв поглед ни се струва проста. Но всъщност, тя покрива всичките 125 стъпала на духовната работа.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Мислите за духовното предизвикват в мен мъка и страдания, защото не усещам Твореца. Какво може да се направи в този случай?

Отговор: Ако човек чувства в живота си истински страдания, тогава тази болка скрива Твореца от него. Това е направено специално – за да не повредим отношенията си с Твореца и въпреки всичко да имаме връзка с Него, а не да Го ненавиждаме и отхвърляме.

Има различни състояния, но в степента, в която човек се чувства зле – Творецът му се разкрива. Затова, трябва да стигнем до състояние на взаимна подкрепа и поръчителство с нашето обкръжение. В този случай, дори при големи неприятности, обкръжението ще ни помогне да се издигнем над лошото усещане – към неговата причина. И тогава ще разбера, че усещането за зло идва не от Твореца, не от висшата сила, а от силите на собствения ми егоизъм.

И тогава, ще започна да разделям усещанията си на две части: 1) на собствените си желания, които не са поправени и именно затова се чувствам зле в тях и 2) на Твореца, висшата светлина, която излъчва върху мен добро.

Но именно защото Творецът ми свети чрез доброто, а аз съм Му противоположен, усещам доброто като зло – тоест Неговото добро се превръща за мен в противоположност. Затова, Творецът не може да ми се разкрие още повече – защото тогава ще се почувствам толкова зле, че няма да мога да издържа това.

Докато оставаме непоправени и усещаме Твореца в обратната Му форма, в степента, в която нашето его обръща светлината в тъмнина – Творецът ни се разкрива само толкова, колкото можем да понесем. А в степента, в която не можем да понесем – Той се скрива.

Той само малко Се разкрива, за да ни покаже едва, едва злото – за да не ни се изключи разума и да можем да анализираме чувствата си. Тогава, започвам да проверявам откъде идва злото, от какво е причинено?

И като резултат от това, намирам някаква група, някакви книги и учител, които ми обясняват, че злото си го предизвиквам сам, тъй като природата ми е противоположна на Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 24.06.2011

[46330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

По своята природа, по характера на своето действие, ние се явяваме получаващи. Но колкото повече получаваш заради отдаването, толкова по-високо си като даващ. Действието като такова не се променя – променя се само твоето отношение. Именно то те превръща в даващ, вместо получаващ.

Усеща ли се това от Твореца? Може да се каже, че за Даващия нищо не се променя, а се променя само за човека. Защото към Съвършения няма какво да се добави. Всичките Му реакции и впечатления, всъщност се проявяват в теб – в образа на Твореца, който ти си формирал.

Благодарение на това, можеш да приведеш себе си в съответствие с Него: на теб ти се струва, че в Него стават промени, че Му доставяш големи или малки удоволствия. Повече страдаш или се наслаждаваш от Него, съобразно с това, доколко Той страда или се наслаждава от теб, и т.н.

Всички тези взаимоотношения се развиват в самото творение – само, за да се издигне то на стъпалото на Твореца, т.е. да се добави към него съвършенството, произтичащо от свойството отдаване. И затова излиза, че сякаш Творецът играе с творението – само, за да го възпитава.

По същия начин и ние, демонстрираме на децата различни лица: смеем се с тях, ставаме сериозни, показваме, че сме се разсърдили – всичко заради възпитанието, заради това, да се проявят пред детето колкото се може повече щрихи, които ще го научат правилно да работи със себе си и с обкръжението. А всъщност, нас винаги ни движи любовта – и нищо друго.

По този повод, Баал а-Сулам пише във „Въведение в книгата „Зоар“” (п.33) следното:

„Творецът желае, тези образи, рисуващи се само в душата на получаващия, да бъдат видени така, сякаш самият Той участва в това с него, за да може максимално да увеличи постижението на душата. Така бащата, играейки с любимия си син, проявява само малка своя част, демонстрирайки огорчение или доволство, макар да няма в него нито от едното, нито от другото. Той го прави само, за да развива своя син и да разширява неговото разбиране.”

От урок по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46515]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

От статията „Двете нива в постигането”, книгата „Шамати”: „Има две нива: 1) Разпространявяне на световете отгоре надолу. 2) Издигане отдолу нагоре.

Първото ниво е „направил Творецът, създавайки” (Берешит), тоест подготвяйки за нас място за работа. Второто ниво е, когато ние самите започваме да се занимаваме с духовна работа и се обличаме в подготвените стъпала отдолу нагоре.

Като малкото дете, което засега не знае нищо освен самия хляб. А когато порасне, започва да разбира, че има причина, поради която хлябът може да се нарече хляб, тоест постига формата на хляба.

А после, то продължава изследването, докато не стигне до състоянието, когато вземат зърната и ги засяват в земята. Дотогава е знаело само, как да получи от хляба, тоест да намалява хляба, съществуващ в света. Но след това, вече знае, как да го увеличава.”

Ако просто взема къс хляб и започна да го ям, ще почувствам само наслаждение, обличащо се в моето желание  – и нищо повече.

След това, започвам да размишлявам: а от какво е направен хляба? Това е неговото предишно стъпало. За да постигна това предишно стъпало, трябва да се задълбоча в него, да се изкача на него и да го постигна.

Имало е някакво състояние, което е предшествало хляба – например, тестото. Необходимо е да напредна и да науча за неговото съществуване. Издигам се на едно стъпало от себе си – от хляба към тестото, и постигам онова, което се случило при разпространяването отгоре надолу, от тестото към хляба.

А после, от тестото се издигам още по-високо – към брашното и водата, и разбирам, че от тях е направено тестото. След това напредвам още по-високо и научавам, от какъв източник се взема водата, и че брашното е направено от зърна. Откъде се вземат зърната?

Така напредвам все по-нависоко, докато не стигна до самия източник. От своята страна, съм вървял срещу корена. Разбирам, че от корена до мен са се разпространявали стъпала, докато не са стигнали до „хляба”.

„Хлябът” означава наслаждение. През цялото време изследвам своето желание: наслаждението или неговото отсъствие, причината, поради която не получавам наслаждение и как да го постигна. Няма какво повече да изследвам. Около това се върти целият ни живот и неговото усещане.

Чрез разкриваните от мен действия постигам корена, от който произлиза цялото отношение към мен свише, и аз самият, и целият този път отгоре надолу, включващ  вътре в себе си и моето връщане отдолу нагоре.

Ако постигна корена, ще разкрия истинското състояние. А всички останали предишни състояния, разкрити от мен до този момент, образуващи се при слизането към мен отгоре надолу, и в моето издигане нагоре към корена, са били необходими изключително, за да разкрият това едно, единствено съществуващо състояние.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 27.06.2011

[46652]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Казано е, че трябва да усетим духовното така, че ”всички кости ще кажат”. Но ако човек вече е умрял и не са останали никакви кости, как той ще усеща духовното?

Отговор: Става въпрос за духовните съсъди на човека, които се наричат ”мозък -кости- жили- месо- кожа” – 5 нива. Ние трябва да достигнем духовно състояние, при което ”всички кости ще кажат”. Това е разкритие в такъв мощен, вътрешен духовен съсъд, както ”костите”-съсъда за светлината Хохма, в който вече има ”мозък”(светлината Хохма).

„Всички кости ще кажат”- това е действие, при което духовния съсъд,”костите”, със светлината Хохма вътре, след това разкриват тази светлина в ”жилите”, в Бина, тоест в още по-външния съсъд.

Пожелавам ви такова разкритие! А за материалните кости не се безпокойте, техния край е ясен.

Необходимо е да се възприеме всичко прочетено не в материалната, а в истинската форма. Ние четем книги, които разказват за душата, а не за биологическото ни тяло. Тяло се нарича ”материал / магаре” (хомер) и него го очаква такава съдба, както и всички останали животни, които живеят и умират.

Но докато то живее, ние трябва да успеем да оживим духовното си тяло- да го възкресим от мъртвите. Ако душата е вече мъртва- то оживи я! Притегли към нея светлината, която ще вдъхне у нея духът на живота.

От урока по статията „Обобщащо въведение (Птиха колелет)“, 24.06.2011

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Безпогрешни хора няма. у всеки човек има моменти, когато е принуден да тръгне срещу съвестта си или обществените норми. И във всяко общество има лостове, които да въздействат на такива ”отстъпници от правилата”.

В южноафриканското племе ”Бабемба” на ”пътя на истината” поставят много необичаен начин. Толкова ненадеен, че много други ”цивилизовани” законотворци би трябвало да се замислят…

В случая, ако някой от жителите се държи безотговорно или несправедливо, цялото племе, от най-малкия до най-големия оставя работите си и наобикалят провинилият се. Изглежда сякаш: сега ще го набият?! Но не. Човекът стои в центъра на кръга, а всеки член на племето по ред говори за всичко хубаво, което ”грешникът” е направил през живота си, обрисувайки всичко това с цветове и детайли.

Това необичайно действие може да продължи много дълго време, даже няколко дни. След края, кръгът се разтваря и племето приема назад в обятията си обновения човек.

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко зависи само от желанието на творението. А около нас, всичко се намира в неизменно състояние – заобикаля ни светлината на Безкрайността, Творецът, природата. Не е важно с какво име ще наречем това съвършено свойство на отдаване и абсолютна любов, царстващо в мирозданието и запълващо всичко със себе си.

Но няма да можем да разкрием тази висша светлина, Твореца, Неговото отношение към нас, без за тази цел да притежаваме подходящите инструменти желания (келим). Затова, цялата методика на науката кабала се състои в това, как да направим себе си годни да получим усещането за Твореца

Творецът е винаги добър и носи благо, отдаване и любов. И най-голямото наслаждение е да усещаме Неговата любов към нас. Проблемът е единствено в това, че тя може да се почувства само в отдаващите желания, защото след като се докосне до егоистичните желания, това усещане мигновено изчезва.

Излиза, че единственият съсъд, годен за разкриване на отношението на Твореца към мен от моя страна, е страхът, че няма да мога да приема любовта Му към мен и правилно да отговоря на нея.

Ако се разкрие Неговото отношение към мен – а това е единственото наслаждение, което наистина съществува в природата, трябва да съм готов да го приема в съсъда, който се нарича „трепет”. Тоест страхът да не използваш тази любов за свое удоволствие, наслаждавайки се егоистично, а да Му отговориш със същото наслаждение.

Това се нарича трепетен страх, защото трябва да се боя, че отношението ми може всеки миг да се развали и да се преобърне, и вместо да мисля за Него – ще започна да мисля за себе си. Но моята способност, през цялото време да бъда за Него също толкова любящ, какъвто Той се разкрива по отношение на мен – зависи от Неговото въздействие  върху мен.

Тоест от Твореца зависи, дали ще усещам този страх – и аз моля, Той да ми го даде. Защото този трепет е моята главна грижа. Когато се развия и постигна правилния страх: нужната форма и достатъчна сила, веднага ще започна да усещам Неговото отношение към мен.

Това е като лампичка, на която постоянно увеличавам и увеличавам напрежението, докато най-накрая тя светне! Оттук нататък вече виждаме, че тя започва да свети. По същия начин и ние сега се намираме в океан от любов и отдаване, идващ от Твореца и в мига, в който условието от моя страна, което се нарича „страх”, започне да се изпълнява на необходимото ниво, аз ще започна да разкривам Твореца вътре в своя трепет.

Именно от Него зависят тези два канала:

– Създаването на съсъд, осигуряващ този страх в мен. Защото иначе, няма да мога да бъда сигурен в себе си – аз напълно завися от Неговата помощ, която се нарича светлина, връщаща към източника.

– А също така напълването, разкриването на Неговата любов към мен – за да може, когато тя се разкрие, да я приема и да се отнеса правилно към нея. Така че, тази любов да не развали моето отношение към Него и аз изведнъж да не падна в егоизма.

В крайна сметка излиза, че и в изграждането на съсъда-желание, и в неговото напълване, и в резултата от това напълване – абсолютно във всичко завися от Твореца. За да постигна сливане с Него, ми е необходим страха, от който се изгражда духовния ми съсъд, получаването на светлината и резултата от това получаване.

Ако се погрижа, цялата тази съвкупност от условия да се осъществи в правилна форма, съгласно нивото ми, като резултат ще постигна сливане – ще създам духовен съсъд и ще получа напълване в него. Така постигаме целта, която е била именно сливане с Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Международната организация по труда (МОТ) е обезпокоена от това, че независимо от изхода от икономическата криза и подобряване на ситуацията на световния финансов пазар, ръста на безработицата продължава.

Особено нарасна безработицата сред младежта, специалисти в разцвета на силите си пълни с инициативи и желание за работа. Безработицата сред младите влече след себе си негативни последствия – проблеми в създаване на семейство, разводи, социална неувереност, недоверие към политиката.

Реплика: Невъзможно е всички в света да са заети с работа. Новите технологии променят характера на работа, изчезват много специалности, във века на информацията няма нужда от работници и служещи. По леко и по евтино е да поддържаш безработен, отколкото да му осигуряваш работа. Но възниква проблем със заетостта, свободното време води до деградация, опустошеност, напрежение в обществото.

Кабала обяснява, че нашето развитие се осъществява по общ вътрешен план на Природата, че сме достигнали вече до прага на ново технологическо развитие. Затова кабала предлага на всички ни да се учим да живеем в новия интегрален свят, който е задължен да разкрие ново стъпало в съществуването – духовното. До такова състояние може да се достигне само чрез масово възпитание, обучавайки се на новите закони на обкръжаващата ни природа, общественото и лично поведение. Само така се издигаме на онова стъпало, от което започваме да се управляваме от природата, и усещането за кризата ще се промени с усещане за комфорт.

В наше време е възможна заетост за всеки само в духовната работа, в обучение за нея и нейното реализиране в себе си и с околните. С това ние изграждаме новото общество и за всеки в него има работа!

[47483]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Ние виждаме как масите в различни страни на света изведнъж започват да бойкотират, излизат на демонстрации, на уличен бой. Виждаме колко лесно е да ги насочим в каквато и да е посока с най-малката провокация, хвърляйки на масите някоя идея.

Възниква въпроса: ако е така, какво струва цялата тази демокрация? И как може да реагира на всички тези „спонтанни“ изявления, от които зависят правителствата и съдбите на другите страни?

Ако искаме истинска проява на личната воля и осъзнатото желание, трябва да възпитаме народа да избира, съгласно развитието на природата, правилно поправяне, единствено вярната цел и изхождайки от това, постепенно да възпитаваме населението така, че то действително да може да разбере за какво си струва да се излиза на демонстрации и какво да иска.

Затова всичко опира пак до възпитанието на всички хора на Земята.

[47571]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Свобода на волята„: Когато човек придобие алтруистично намерение и достави удоволствие на Твореца, тогава, обличайки се в това удоволствие той се удостоява с абсолютна вечност, подобно на Твореца и с това придобива свобода от ангела на смъртта.

Нищо не изчезва, нищо не умира и не се ражда, няма нищо ново, освен това – как ние ще използваме светлината и съсъда. Творението иска само да добави своето отношение, своя начин на приложение на светлината и съсъда – две основи, от които Творецът е направил света. Творението иска да ги управлява с помощта на две „юзди“: отляво – съсъда, отдясно – светлината. Като ги прилага заедно, то става подобно на Твореца, т.е. намира се в средната линия. Точно това е неговата „добавка“.

Към това е устремено цялото развитие на творението. Преди всичко то трябва да вземе в ръцете си тези „юзди“ – да се издигне над желанията за получаване и над светлината, отказвайки се от тяхното егоистично използване и да пожелае да премине към друг способ. Трябва още да разберем как да придобием този собствен, самостоятелен подход.

А след това, добило се до това в някаква мяра, творението започва да реализира своята нова форма, прилагайки я към желанието и всеки път решава, каква част от желанието то ще използва сега, колко светлина за него ще е нужна и как да допусне светлината в желанието.

По същия начин гостенина си взема малко от угощението, желаейки само да зарадва хазяина. Самото наслаждение не зависи от него. Мамещите ястия, които са поставени на масата също не зависят от неговия избор. Така те се възприемат от неговото желание, такава е взаимовръзката между желанието и светлината.

Човек определя само това, с какво намерение той допуска наслаждението в себе си, какво иска да добави с това действие. Той строи отношение и към съсъда и към наслажденията и в крайна сметка към Хазяина, към Твореца, от който изхождат тези две линии: линията на съсъда, желанието и линията на светлината, напълването.

По такъв начин, нашата „добавка“ – е намерение. И затова цялата кабала – е същност на науката за намерението, тя показва как се построява намерение заради отдаване на Твореца. И ако ние действително Му отдаваме, то строим в себе си образа на Даващия, такъв, какъвто е Той самия. Той – на мен, а аз – на Него.

Това е нашият път и по протежение на този път нищо не се изменя: нито съсъдите, нито светлината. Развитието се състои само от това, как ние ги използваме. Човек (Адам) е този, който самостоятелно решава, как той иска да използва тези начала в себе си. Нашето отношение, нашето намерение, нашата независимост – ето какво в крайна сметка придава форма на човека, подобен на Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→