Въпрос: Получихме писмо от приятел в града от палатки в Тел Авив, който е част от борбата за понижаване на цените на жилищата. Той пише: „Аз не уча кабала, но ние разбираме, че сме опитали всичко и разбираме, че трябва да се обединим, да се сплотим”. Сега те стоят там и пишат прокламация, но не знаят как да я направят приемлива за всички. Те са чули, че кабала има практически решения. Какво можем да им предложим ние?

Отговор: Има понятие, познато като „молитва на многото”. Те трябва да искат за всички, включително и за себе си. Ако действат така, ще постигна успех. Това е правилната форма на обединение. А ако не направят това, тогава нищо няма да свърши работа.

Днес интегралната сила вече владее света и всеки момент се разкрива все повече и повече и всички системи преминават към този нов режим на работа.

Освен това, аз препоръчвам те да прочетат поне няколко наши книги в свободното си време. Ние не можем да им раздадем нашите материали, защото тогава хората биха заподозрели, че правим това от егоистични мотиви. Но ако те искат, ние ще се радваме да им дадем всякакви материали и четейки ги, те ще разберат какво имаме предвид и как те трябва да действат. Това ще им даде подкрепата на висшата сила и тогава те ще видят със собствените си очи как силата и успехът им растат.

Това ще се случи в действителност. Нека опитаме.

От урок по статията „Мир”, 27.07.2011

[49461]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение (от ScienceDaily): Изследване проведено (от проф. Рон Наамън от института Вейцман в Израел) заедно с учени в Германия, което наскоро се появи в „Наука”, показва, че биологичната молекула ДНК може да различава квантови състояния, познати като въртене. …Биологичните молекули реагирали силно с електрони, носители на едно от тези въртения, а с други почти не.

Коментар: Значимостта на тези резултати излиза извън границите на експерименталната физика. Проблемът тук е, че на квантово ниво свойството на квантова съгласуваност се изразява между частици, а частиците го запазват дори и ако се окажат на различни краища на галактиката. Ако въртенето на една частица се промени, то едновременно се променя и въртенето в другата, а това фактически превръща вселената в една свързана система.

[49353]

Filed under: Възприемане на реалността, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Хората все още не разбират, че нашето спасение лежи в обединението. Обединението е истинска сила, нашият щит и меч. Ние трябва да продължим напред с него.

Днес, когато правим протести, ние се опитваме да прекършим егоизма на правителството с нашия собствен. Не казвам ,че хората грешат, когато имат изисквания, но в модерния свят този подход вече не е ефективен. Днес светът се управлява от „кръгла” сила на една затворена, интегрална система. Когато влезеш в този кръг заедно с другите, ти ставаш подобен на интегралната природа и тогава постигаш успех. Но ако не си в общия кръг, ти носиш разруха на себе си и на другите, докато всичко напълно се разпадне.

Вижте какво се случва в САЩ. Целият свят гледа американците, но като малки деца, те не могат да постигнат съгласие за тавана на националния дълг. Таванът вече е бил вдиган няколко пъти, но изведнъж сякаш те засядат, като че ли нещо ги блокира. Всеки умолява: „Вдигнете ги! Продължавайте да печатате долари, нужни са ни. Ние ще си ги събираме като кисели краставички в буркан. В крайна сметка, без тях ние просто не знаем как да живеем. Не ни лишавайте от зелената валута, защото иначе ние ще останем без нищо!”.

Но американците не могат да достигнат решение, защото те не са приели „кръгла” форма. И същият проблем ще се прояви във всяка една сфера. Държава, която е била здрава и успешна до вчера, внезапно я застига крах. Като пясъчен замък – щом като достигне определена височина, се сгромолясва, погребан под собственото си тегло.

От урок по статията „Мир”, 28.07.2011

[49560]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Взаимно поръчителство означава взаимна грижа и съединение. Как съединявате вие противоположни, противоборстващи се полюса?

Отговор: Всеки може да остане в своята си религия, както пише Баал а-Сулам, в своята си вяра, култура, при собствените си убеждения. Няма значение! Над всичко това ние сякаш като органи на едно тяло можем да бъдем противоположни един на друг, да имаме различни мнения и въпреки това да се обединим, към което ни задължава общата природа.

Въпрос: В какво ще се изрази съединението, ако си останем на различни мнения?

Отговор: В това, че ще се стараем всички наши действия да ни водят винаги към поръчителство и съединение.

Въпрос: Ако аз вървя в една посока, а ти на друга, това означава че ние се движим на различни страни! Това е, което се случва днес с всички.

Отговор: Защо трябва да вървим на различни страни, хайде да съединим посоките!

Въпрос: Как да ги съединим, ако аз искам да вървя на една страна, а ти искаш – на другата? Мисля, че така ще ни е добре, а ти мислиш иначе.

Отговор: Защото ти си устроен така, а аз – иначе. Тоест ние сме различни изначално, от природата – дори сме противоположни един на друг. Но ние те задължаваме, независимо от противоположностите, да седим заедно и да търсим как да използваме тези противоположности за нашия успех, в полза на делото. И така, докато не достигнем състоянието, когато ще видим, че макар твоето действие  да изглежда сякаш насочено и в противоположна страна, в сравнение с моето, то също внася дан в нашето поръчителство.

Не може да бъде по друг начин! В природата всичко е устроено така, че тя цялата се състои от противоположни една на друга сили и действия, но в крайна сметка те всички помагат за постигане на равновесие.

Нима вълците и овцете действат в една посока, когато се изяждат един с друг?! Но защо това съществува в природата? Нима „плюс“ и „минус“ не са обратни един на друг и да не би всеки един от тях да не действа в своето си направление? А налягането и вакуума, привличането и отблъскването?

Противоположностите присъстват навсякъде. Няма такова свойство, което да няма обратното на него – иначе то не би могло да съществува. Ние не можем да достигнем до поръчителство, ако вътре в него не се съединят всевъзможните противоположни сили.

Поръчителството е като сфера, която я раздуват и удържат всичките тези противоположни сили.

Трябва да съберем всички сили, които се намират в държавата, в народа, в обществото и във всеки човек, който сам съществува благодарение на множеството противоположни сили така, че всички те да започнат да действат като една обща. А да ги обедини между себе си може само общия закон за поръчителството, който е над всички тях.

Ще кажа едно изречение, в което може да бъде съединено началото с края и ще доведе всичко до съгласие: „Творящият мир в небесата, ще установи мир и между нас“. Обяснявам: няма да намерим мир и хармония между нас, примирение, ако то не идва от закона за поръчителството – общият и висш закон на природата.

За това е казано: „Творящият мир на небесата“ – тоест примирение, съществуващо на висотата на поръчителството – „ще установи мир и между нас“. И тогава ще видим как всички тези противоположни принципи, вектори, желания се съединяват заедно.

Без обединение на противоположните сили, идеи, действия – поръчителството не може да съществува. В противен случай ще се получи едно много тясно течение. Но ако ти искаш да се получи не тесен ручей, а под един покрив да се съединят всички притоци, всички фракции, всички посоки и движения, които съществуват в народа, дори партии, ти си длъжен да издигнеш принципа на поръчителството на височината на всички.

Този, който върви против поръчителството като висш принцип – той действа като разрушител. И в това няма прави или криви. Няма такъв, който да е излишен, дори ако той е нацист и антисемит. Ние толкова пъти сме видели, как те ни помагат, както Фараона, който „приближил синовете на Израел към Твореца“.

Не съществува абсолютно зло и вредни сили – трябва само да видим как всички тези сили в крайна сметка се включват една в друга. Да ги съединим всички заедно – в това се заключава нашето изкуство.

Фактът, че съединяваме две наши сили заедно, ние се превръщаме в човек, в Адам – в „подобен“ (доме) на висшата Природа.

Затова поръчителството е не някакво си тясно течение в народа. Това е обща методика, както пише Баал а-Сулам, която трябва да обхване целия свят.

Въпрос: Излиза, че ние имаме такъв вълшебен прашец, който се нарича „поръчителство“? Ние вземаме противоположни неща, посипваме ги с вълшебния прашец, наречен „поръчителство“ и тези противоположни неща се обединяват, точно както се обединяват обратните процеси в едно тяло“ като дишане и издишване…

Отговор: Хората са изначално противоположни един на друг: по цялостния си начин на мислене, по целият си характер и навици – по всичко. Но за сметка на глобалното и интегрално възпитание, обучаващо, че поръчителството е искане на природата и ние попадаме под това искане – всеки може да реализира себе си в подходяща за него форма, но в посока на поръчителството!

И затова всеки ще получи правилно използване и пълна реализация.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[49440]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Думата „криза“ (κρίσις) – от древногръцки не означава проблем, а решение, повратна точка – т.е. раждане на ново (см. в Уикипедия).

Думата „криза“ (משבר) на иврит означава място, на което се появява нов живот, стол за разраждане. За раждащата жена се казва „седи на криза“.

Великият коментатор на Библията РАШ“И (12в.), в своите коментари на Библията (Библия, глава Шмот 1,16) пише: „На родилните камъни се намира мястото за раждане, което на друго място вместо „авнаим“ (камъни) се нарича „машбер“ (криза)“.

Също така и при пророците срещаме: „Достигнаха синовете до криза (машбер) и нямат сила да се родят“ (Пророците 2-9,3).

המילה „משבר“ בעברית מתארת את כסא היולדת. כפי שנאמר „יושבת על המשבר“ = יולדת.

רש“י, שמות פרק א’, פסוק ט“ז – „על האבניים מושב האישה היולדת, ובמקום אחר קוראו „משבר“.

„באו בנים עד משבר וכח אין ללידה“. מלכים ב’, פרק יט, פסוק ג’.

[49482]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Мнения: И. Барабаш (психолог, културолог) Глобализацията е естественото продължение на развитието на цивилизацията, тя е неизбежна.

А. Маслов (от статията “Глобализацията и нейните основни противоречия”): Сега вече няма никакви съмнения в това, че Глобализацията ще стане доминиращ фактор на цивилизационното развитие на света в първата четвърт на новия век, когато процесът на световната консолидация ще завърши с образуването на световната федерация. Но е възможно да се сбъднат не особено радостните пророчества на С. Вашингтон за глобален сблъсък на цивилизацията.

В.Кувалдин (историк, професор, от статията ”Глобализацията – светлото бъдеще на човечеството”): Идеята за мега общество е трудна за възприемане, защото тя няма аналог в историята и опора в опита на общественото битие. За сега глобализацията разрушава бариерите в живота, но не в нашата психология и съзнание.

Човекът остава все още средство, а не цел. Ставайки мега общество, в което всички ние притежаваме равни права и задължения, ни дава възможност за създаването на справедлив световен ред. За да я превърнем в реалност, ни трябват феноменални усилия.

Н. Федотов (доцент, социолог МГИМО, от статията ”Криза на идентичността в условията на глобализацията”) Под глобализация се разбира световното обвързване на структурите, културата и институтите. Глобалното не може да бъде противопоставено на локалното, универсалното на частното. Локалното се явява аспект на глобализацията, глобалното създава локалното. Традиционните видове дейности на локалните общества изчезват, на тяхно място идват други дейности, далечни от локалните.

Ю. Шишков (професор икономист): Глобализацията е качествено ново стъпало в процеса на развитието на интернационализацията на икономическите, политическите, културните, правните и др. аспекти на обществения живот, когато взаимозависимостта на националния социум се превръща в цялостен обществен организъм. Икономическата, научно – техническата, правова взаимозависимост на националните стопанства роди три нови явления:

– Световното икономическо общество от съвкупности на взаимно обвързани страни се превръща в цялостна икономическа система, където националния социум се явява основен, съставен елемент на единния световен икономически организъм.

– В условията на глобализация националните и световните икономически отношения сменят ролите си – световните икономически връзки придобиват ролята на водещи, а вътрешно – държавните връзки са принудени да се приспособяват към реалността на глобалната икономика.

– Глобализацията обективно води до отслабване на функциите на държавата, която вече не може да защити националните интереси от външно въздействие.

[49477]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво подразбираме под обединение в нашето обръщение към света?

Отговор: Да се обединим съгласно условието на поръчителството значи да бъдем като един човек с едно сърце. За да обединим сърцата в едно, да обединим всичките желания в едно желание, каквото е било то до разбиването на съсъдите, ние преминаваме през два етапа.

На първия етап ние неутрализираме желанието да получаваш заради получаване и по този начин изпълняваме условието хафец хесед: “Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”. Благодарение на това аз вече не използвам злото по отношение на ближния, вече не съдя човека по това, доколко той е лош или добър, доколко мога да го използвам, да го управлявам, да го излъжа.

Аз повече не търся изгода от света, аз просто нищо не искам. Опознавайки цялата величина, цялото коварство на моето зло, ежесекундно иницииращо ме да вредя на другите, аз искам пределно да минимизирам използването на желанията си. Аз искам само това, без което не мога, насъщното необходимо, но не за лична изгода, а изключително за поддържане на съществуването – с надеждата, че така ще достигна свойството на отдаване.

Аз искам да стана точка, подобно на Малхут, която се включва в Бина. Само една точка. Все едно ме няма, моето „Аз” е включено в Бина, придадено е на нея, като капка семе в матката. Аз засега съм само капка, която съществува не за своя сметка, а за сметка на висшето.

Това е първият етап, когато нашите сърца още не са обединени, но и не се отхвърлят едно друго.

На следващият етап те започват да се сближават. За това е казано: ”Възлюби ближния като себе си”. С цялото си сърце (защото други инструменти нямам) аз поверявам сърцето си на ближния и виждам доколко мога да го напълня и да получа от него. Моето сърце изцяло служи да напълни неговото сърце, а той се отнася към мен по същия начин. Това е единството на сърцата, което достигаме, изпълнявайки принципа на любовта към ближния като към себе си и превръщайки се по този начин в един човек с едно сърце.

От урока по статията „Мир“, 27.07.2011

[49468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение: (А. Рар, експерт на Германския икономически Съвет) Терористичният акт от Норвегия ще ни принуди да обмислим ситуацията. Политиците са безпомощни. Те не знаят, какво да правят и се закачат за своите либерални идеи. Запада се бори за демокрация в Либия, наивно предполагайки, че на арабите  маже да се даде либералния модел. В Европа се борят за спасяването на еврото, смятайки че това евро и по нататък може да ощастливява всички. Това е немощната политика на Европа.

Това е страшно, та нали Европейският Съюз (ЕС), с измъчения си политически съюз, е този, който докара мира и стабилността в Европа и неговите проблеми трябва да се решават. Но аз не виждам път за тяхното решаване.

Европа винаги е била уверена в това, че е предложила добър либерален модел, който няма алтернатива. Всеки може да прави кой каквото си поиска, стига да не нарушава закона. Затова никой не следи как емигрантите създават своя култура, как строят джамии. Когато във всеки град се появиха джамии хората започнаха да се чувстват не комфортно. Появиха се много имигранти, които не говорят на езика на страната. Без език и без образование те не могат да получат работа – появяват се все повече криминално проявени. Това предизвиква протест сред титулуваните нации.

Този проблем стои и пред Русия: тя загуби своята империя, имигрантите от Средна Азия и Кавказ смятат Москва за своя столица, както това беше по времето на СССР. Така е и с Европа: араби трето поколение живеят във Франция, смятат че Европа е тяхната родина, и те могат да пътуват където си искат. До европейците с голям труд достига, че им се налага да търпят, че населението ще се увеличава за сметка на новопристигащите. Поради това, че те самите са си избрали такъв начин на живот – без деца или само с едно дете. И че новопристигналите ще променят културата на Европа.

Европейските власти чак сега се усетиха, но не знаят какво да правят. Не е възможно някой да бъде изгонен от Европа: те са пристигнали тук отдавна, имат си паспорти от тукашните държави, те са част от Европа и от новата европейска култура. Съществува ли някаква възможност за тяхното асимилиране, да направим от тях европейци, да се приобщят към нашите традиции?

След терористичната атака в Норвегия, трябва да се борим не толкова с директен терор, с нацисти и фашисти, колкото с неговите причини, да се премахнат причините за директния екстремистки тероризъм.

[49321]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо е толкова принципиално да няма никаква връзка между моите действия и възнаграждението?

Отговор: Иначе ти няма да можеш да достигнеш отдаване и да излезеш извън своята природа! Ти трябва да търсиш възнаграждението над своята природа, над нея, и да се изграждаш да отдаваш заради самото отдаване (хафец хесед) , без да очакваш никаква компенсация за своя егоизъм.

Необходимо е да се остане в безкористно отдаване, в чиста Бина, над всякакви действия. Независимо, че вътре в тях и вътре в материала, от който ги изграждаш, ти все още очакваш възнаграждение. Та нали това е съвършено невъзможно, да извършваш някакви действия и да не очакваш за тях някаква награда.

И затова за сметка на обкръжението и използвайки всички условия, ние достигаме състояние, когато искаме от Твореца да ни даде Той такава способност – да не искаме за себе си награда. Аз не знам как Той ще направи това и какво е това! На мен не ми е известно как след това ще изпълнявам тези действия за отдаване – но искам!

Ние през цялото време изграждаме в себе си тази молба: от нулевото до последното, четвърто ниво – на всеки етап, при всяка проверка. Така напредваме, докато не достигнем до истинското изискване, което накрая разкрива в нас това свойство. И от този момент започваме да разбираме какво е това да бъдеш в отдаване – че това е настоящото чудо…

От урока по статия от книгата” Шамати”, 27.07.2011

[49417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→