Въпрос: От най-различни пластове и сектори на израелското общество се обединяват в протест срещу високите цени на жилищата. В правилно направление ли действат? Какво още не му достига на такова обединение?

Отговор: Ти наричаш това ”обединение”, а аз нищо такова не виждам. В моите очи тук няма настоящо обединение. Това по-скоро прилича на спойка от двама, които се събират да набият трети или на съюз от крадци, които се канят да оберат банка. Те са забележително споени и искрено се грижат един за друг.

Ето така, от гледна точка на кабала, хората, скандиращи призиви на улицата, са свързани помежду си по примера на двама егоисти, желаещи да припечелят за сметка на трети.

На тях им липсва правилното обединение и затова нищо не придобиват. Ние все още не можем да се обърнем към тях, но всъщност трябва да им обясним, че обединението трябва да бъде единно, за благото на целия народ. Невъзможно е да се сплотят, ако всеки преследва своите тесни, егоистични интереси. В такъв случай, изгодата винаги ще бъде за един, за сметка на останалите.

Защото ”касата” при нас е обща и в нея не трябва да си пъхваме ръката за лични нужди. После няма да стигне за някой друг. Тогава защо ”подаръкът” трябва да се падне имено на теб?

Всичко това трябва да се пресметне. Днес по целия свят подобни начинания ще сработват само при едно условие – ако се грижим за благополучието на цялото общество, ако се стремим към взаимно отдаване. Тогава ще започнем да защитаваме интересите на всички социални пластове и ще се сдобием с успех.

Ако не мислим интегрално, ако не обгрижваме обществото изцяло, то ще претърпим фиаско и никой няма да извлече изгода, освен отявлените егоисти. Но и те няма да получат удоволствие от това, заедно с всички куцащи от криза в криза.

Из урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49465]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Да кажем, че сте ми дали знание за глобалната и интегрална система. Слушам  и  разбирам това, което казвате. Но аз не съм начело на правителство, не съм собственик на телевизионен канал, нито на вестник. Аз съм един обикновен гражданин. Разбрах думите ви. Ако искам да започна да се развивам в съответствие със схващането за взаимно поръчителство между хората, в равновесие с природата, какво да правя?

Отговор: Точно както аз донесох това знание на теб, ти трябва да го предадеш на други хора. Може би имаш умения за писане – и тогава ще напишеш някоя статия. И днес, ако можеш да напишеш поне няколко реда, пред теб е отворено цялото пространство на Интернет.

Тази мрежа може да те приеме и чрез нея можеш да достигнеш до всекиго. За да направиш това, не е нужно да бъдеш начело на правителство. Между другото, сега всички знания се предават от човек на човек чрез Интернет. Днес медиите не са на достатъчна висота, за да формират общественото мнение – формира го Интернет.

Ние можем в цялата наша мрежа от приятели и поддръжници да започнем да рекламираме идеята за поръчителството и самото знание, разхвърляйки го с всички сили из Интернет пространството. Нашият проблем е, че засега сме затворени изцяло в себе си.

Ние сме длъжни ден след ден да създаваме от нашите ежедневни беседи и уроци такава медийна продукция, че тя като жива вода да се разлива от тук по целия свят – чрез всички наши приятели, всички наши групи, всички тези хора, които даже далеч от нас разбират жизнената необходимост от това. В противен случай светът не би могъл да оцелее.

Ние не трябва да разчитаме на правителството и на средствата на масова информацияция (СМИ), на световно известни личности – това никому не е нужно. Ако ни подкрепят хиляди обикновени хора по целия свят, използвайки Twitter и Facebook, те могат да запълнят цялата Интернет мрежа с информация, за което нито едно правителство няма достатъчно сили.

Виждаме как правителства падат само заради един разпространен слух чрез Интернет в цялата държава. Хората излизат на площадите и свалят правителството.

Така че нашата работа сега трябва да бъде насочена към публикуване на информация. Трябва да привлечем към себе си повече хора, които са съгласни с нас. Да съберем техните мнения и също да ги публикуваме: беседи, научни и икономически  лекции, медийни личности – на всички езици и всички нива, с различни подходи. Но всички те да говорят за една тенденция, за една и съща цел и програма. Ето ви и една готова образователната система – сега остава просто да започнете да я впръсквате чрез Интернет в света и широко да я разпространявате.

След това, въз основа на становищата на тези учени, е възможно да се обърнем към ЮНЕСКО или към ООН, правителствата на различни държави. Вече няма да се обръщаш към тях сам, а подкрепен от всички тези хора, защото искаш и техните идеи да получат гласност и мислиш, че за човечеството е важно да ги познава. Така ти изграждаш глобалния университет на интегралното образование.

Основното нещо е да се започне. И главният проблем на нашата организация, както аз го чувствам, е, че сме затворени в себе си, заключени и не излизаме, не се стремим навън. Всички медийни продукти, които произвеждаме, са за самите нас. Ние говорим само помежду си.

А ако организираме всички хиляди наши приятели и съюзници, нашите ученици от целия свят за външно разпространение сред масите, аз съм сигурен, че ще получим различен отговор от страна на света.

Нашата задача сега е, възможно най-бързо да подготвим материал за глобалността и пълнотата на света и нашето задължение да му съответстваме. Без всякакво споменаване на думата „Кабала“,  а единствено въз основа на мнения на учени и научни данни. И да го разпространяваме навсякъде.

Въпрос: Ако човек предава тази идея по света, какво той в действителност променя в него?

Отговор: Той присъединява целия свят към една глобална и интегрална сила, която управлява този свят – силата на Природата. Той сам изпълнява програмата на природата. И не само той, но и всички тези, които приемат неговия пример и идея и правят същото като него. Всеки, който прави това, постига изпълнението на тази програма.

От разговор за новата  книга 07.11.2011

[49453]

Filed under: Поръчителство, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Поръчителството“: „Святият народ“ – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: „Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители“. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х“Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството „светия народ“, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – „царството на свещенослужителите“ и „светия народ“. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията „Поръчителството“, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Бих искал да науча защо вашата жената не посещава конгресите. Жена ви и синът ви учат ли кабала?

Отговор: Тя е свикнала да учи и винаги е присъствала чрез виртуална връзка. Тя вярва, че по този начин може да види, чуе и да участва по-добре като жена.

Въпрос: Как да подготвя място за разкриване на Твореца?

Отговор: Вие трябва да подготвите желание за Него, т.е. желание да придобиете свойството отдаване. Това е така, защото Творецът, свойството отдаване и любов, се разкрива в човека, когато той силно го желае. Групата, учителят и учението са предназначени да формират желание във вас.

Въпрос: На конгреса в Сейнт Луис вие казахте, че Америка трябва да каже на света за кабала, наблягайки на нейната особена роля в разкриването и на света. Но вие казахте същото и за руснаците, че страдат повече от останалите и чрез това особено придобито чувство да разкрият и разпространяват кабала. Освен това, главната част в разкриването на кабала на човечеството е дадена на евреите, които трябва да станат светлината за народите на света.

Объркан съм. Посредством кого кабала ще се разкрие на света?

Отговор: Тя ще се разкрие чрез всеки народ и чрез всеки човек, според степента на техните усилия да се съединят с останалите и в съответствие с техните природни дадености и способности.

[47659]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

От книгата „Източник на жива вода” (Тице, гл.21)

С четири имена, съгласно своите дела, се нарича човекът: адам, иш, гевер и енош.

Енош (אנוש) – показва ниската, най-малка степен. През целия си живот такъв човек преследва телесните въжделения като забравя за източника на своята душа, откъде е тя и къде в резултат се връща. И се нарича „енош” от казаното: „Бог ми е дал да забравя (нашани)” (Тора, Берешит, 41:51). Тъй като е забравил за своя край.

Гевер – който преодолява малко (митгабер) и не следва въжделението като животно, а се задоволява с това, което намира. Но все пак, се ограничава не поради трепета пред Твореца, а като разбира, че човек трябва да бъде висше животно, да не следва позивите на телесните желания. И се нарича „гевер”, тъй като малко преодолява лошото въжделение. Обаче, това е недостатъчно за обличането на светлината в него, понеже не се устремява към Твореца: „Кога ще видя лика на Твореца, за да Му доставя удоволствие на дело?”

Иш – следващата степен на развитието. При него има намек за единството на Твореца със свойствата, с които е сътворен светът. Това показва криещото се в човека добро, поради което неговата душа желае учението на Твореца и спазването на Неговия съюз, за да се слее със светлината на живота и да Му достави удоволствие. Но все още в него „гори” егоизмът, отбиващ го от пътя към Твореца.

Адам – най-висшата степен, от думите „да се уподобя на висшето (едам ле-елийон)” (Праотци. Исаия, 14:14). Такъв човек вече напълно е излязъл от трите нисши категории, в които е подобен на животното, и се слива с Твореца. Той обединява своите помисли, думи, дела и движения, явни и скрити, в единство с Твореца, истинско и искрено, без всякакви странични мисли.

[49307]

Filed under: Kонспекти на статии, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Участвайки в Седмицата на книгата, аз наблюдавах интересно явление: човек минава покрай щанда с книгите, вижда книгата „Разкриването на Зоар” и неговата реакция показва, че той е чакал този момент цял живот. Той гледа книгата, без да смее да я вземе в ръцете си, тогава той отминава и после пак се връща при нея. Очевидно е, че има вътрешна борба.

Много хора се колебаят да купят тази книга, изпитвайки страх пред нея, въпреки че подсъзнателно нещо им казва, че истината е скрита в нея. Те дори си тръгват с болка, че не са взели книгата със себе си. Как ще обясните този страх?

Отговор: Това е един от проблемите, с който трябва да се справяме, и да помогнем на хората да преодолеят този страх. Това е поправяне. Никой не е виновен, както е казано: „Отиди при Майстора, който ме е направил”.

Ние съществуваме в егоистичната природа, която трябва да усеща отричане, страх, отхвърляне на това, което трябва да ни доведе до поправяне. Това се облича в някакъв вид страх от книгата и резултатите от четенето и, сякаш това може да ни навреди. По същество, това е подготовка за поправяне.

Този страх се надига не защото на хората им е казано за забраната да докосват книгата. Нищо не се случва без причина. Обратно, нашият егоизъм, нашето желание да се наслаждаваме ни е подготвило по такъв начин, че стоим настрана от поправяне.

Няма избор: ще трябва да работим върху това, да го обясним и да положим усилия за него. Но във всеки случай, не обвинявайте никого. Никой не е направил това нарочно. Самата природа на нашето его, на нашето желание за наслаждаване ни кара да сме против всичко, свързано с поправянето, принуждавайки ни да стоим възможно най-далеч от него.

Струва си да изучим това поведение. Модерен млад човек, който не се тревожи за нищо, изведнъж усеща необясним страх пред „Зоар”. Това е природа. Дори и ако не е чувал нищо за тази книга, той разкрива в себе си някакви първобитни, средновековни предразсъдъци, сякаш той вече не е модерен човек.

От урок по книгата „Зоар”, 22.06.2011

[46122]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Главното за нас е играта. Затова, четейки „Зоар“, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата „Зоар“, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в „Зоар“.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в „Зоар“ – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Съветът по безопасност на ООН е обсъждал постановлението за влиянието от климатичните изменения върху света и безопасността, но Руската Федерация и НР Китай го блокираха. Причината? Ами съгласявайки се с него, биха признали проблема с изхвърлянето на СО₂, с парниковите газове и с глобалното затопляне.

А ако признаят, че климатичната промяна и в частност глобалното затопляне произлизат в следствие на  отделянето в атмосферата на парникови газове, то е необходимо да забранят или поне да ограничат добива и използоването на нефта, природния газ, въглищата.

Изобщо, от икономически да направиш политически проблем. Защото тогава най-вече на Русия би била възложена отговорността за съдбата на човечеството. Затова е нужно да се блокират такива заявления и да продължава да се твърди, че няма доказателства относно връзката между парниковите емисии и глобалните промени в климата!

[49473]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Ние трябва да достигнем разкриването на Твореца и за това ни е дадена методиката  на кабала: за да можем с всевъзможни действия, упражнения и работа, т. е. със собствени усилия да стигнем до това разкриване. Творецът ни се разкрива като свойството отдаване и любов, което се проявява в нас в рамките на желанието ни за наслаждение, явяващо се цялата ни същност.

И доколкото нашият егоистичен материал по своята същност е съвсем противоположен на Твореца, на отдавнето Му, тук е място да се прилагат усилия, за да пожелаем самите ние да получим противоположното ни свойство. И в духовното няма насилие! Докато ти  не поискаш в теб, в твоя материал, да се въплъти свойството отдаване, така че твоят материал да заработи като въплътеното в него свойство съгласно твърдението: „И тъмнината ще засияе като светлина“ – дотогава това няма да се случи.

Така че ние трябва да развием в себе си истинското желание за отдаване. И ако го пренебрегваме, като изпускаме предоставящите ни се моменти и възможности, то тези състояния, в които е трябвало да разкрием потребността за отдаване, ще разкриват всъщност неговото отсъствие, но в обратна форма,  разкриваща се в нашия егоизъм.

И ако в сегашното си състояние не съм достигнал успех, не съм успял сам и със собствени усилия да се устремя към отдаване, т. е. не съм преминал от егоистичното си желание към необходимостта да постигна отдаване и да открия Твореца, това мое желание, което е трябвало да превърна в молба към Твореца, ми се разкрива като страдание. Защото  не съм осъзнал това желание правилно, не съм работил по него и със собствени усилия не съм го обърнал в молитва.

И това се случва с нас на всяка крачка.

Оказва се, че единствената ни работа е да заместим собствените си егоистични желания с желанието да отдаваме. Основното е да получим това желание, а всички останали поправяния ще дойдат отгоре.

И всеки път, когато това  желание се разкрива, трябва напълно да си го разясним – на всички четири стадия… А когато стигна до четвъртия със собствени усилия, то вече съм наясно с това желание, разбирам какво означава, какво искам от него и за сметка на какво мога да го реализирам. В него се свързвам с Твореца и Го моля Той да извърши тази работа върху моето желание.

Тоест когато стигна до четвъртия стадий на работата си над желанието, ставам способен да издигна от него „отразената светлина“, молбата (МА“Н) чак до Кетер. И ако успея да достигна такава молба, значи жанието ми е било правилно и изяснено.

А всички предишни обръщения са били фалшиви и лъжливи, защото в тях все още не са били разкрити в пълната си дълбочина необходимостта от отдаване и истинското желание за него. Все още не се е появила връзка с по-висшата сила, за да поискаме от нея само това – разкриването в мен на свойството отдаване. Защото именно то се нарича разкриване на Твореца от творението, а не различните фантазии, в които хората си представят Твореца като съществуваща някъде извън нас отделна сила.

От урока по статията „Шамати”, 26.07.2011

[49318]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→