Съобщение (вестник Times): „Човешкият мозък създава своя собствена версия на реалността и светът, който виждаме около себе си, само ни се струва такъв”, смята водещият британският учен проф. Брюс Худ.

До голяма степен ние виждаме света  като наужким. Възприемаме само нищожна част от това, което се случва в действителност. Пред очите ни се създава впечатление за широка панорама, но реално виждаме не повече от размера на собствените си пръсти на разстояние една опъната ръка.

Останалото пространство го запълва въображаема реалност, доколкото мозъкът създава стабилни условия. Може и да помислите, че вие сте човек и капитан на своя кораб, но много процеси контролират хората около вас, както и вашата среда. Не можем да имаме доверие на собствения си мозък.

Реплика: Кабала говори за това, че живеем във въображаем за нас свят, който рисуват нашите егоистични свойства. А ако придобием висши свойства, обратни на егоизма, то в тях ще усетим истинския свят, висшия, външния, вечния и ще започнем да съществуваме в придобитите свойства също вечно. (вж. раздел „Постигане на реалността“)

[49868]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Ако се уча във виртуална група и поради това не изпитвам големи спънки, мога ли да постигна молба към Твореца, основана на обичайните ежедневни материални проблеми: в работата, в семейството?

Отговор: Не е необходимо да търсите препятствията – нито във виртуалната група, нито във физическата! Спънките ще дойдат сами от това, че искаме на практика да се сближим и да се обединим един с друг. Тогава започват проблемите! А ако ги няма, то така се съединявайте и започвайте да ги изяснявате.

Пречките ще дойдат в съответствие със състоянието. Ако хората поддържат дистанция помежду си, то при тях не възниква проблем. Виждаме, че нашият свят върви все повече към демокрация. „Демокрацията” е най-голямата заблуда – когато  се отделям от теб, а ти от мен. И сега ние почти не се докосваме един друг и казваме, че у всеки има свобода: това е мое, това е твое, не пипай моето – и всичко ще бъде наред.

Но това не се нарича порядък в отношенията, защото всъщност ние никак не сме свързани! Малкото, което ни е нужно да получим един от друг, ние предаваме един на друг чрез някакъв буфер. Но във всичко останало въобще не се докосваме един друг. А ако не се докосваме един с друг, то няма никакви проблеми – егото ни е готово да се съгласи с това и това за него е по-удобно от всичко. Затова съвременният свят е стигнал до демокрация, в защита правата на личността и т.н.

Но ако започнем да действаме така в групата, никога няма да стигнем до съединяване. Демокрацията не може да доведе до съединяване, ако всичко се прави като „в ръкавица” и всички се държат на дистанция.

До днес това ни се удаваше. Но сега, както и да се съпротивляваме, няма избор – природата ни притиска, като ни заставя да се съединим и да влезем във връзка. И макар все още да се опитваме да съхраним дистанцията и цялата тази демокрация, то природата показва, че сме свързани един с друг. Тук и започват проблемите!

Аз не мога да се отдалеча още повече! Съгласно тази форма, която ми показва природата, по-нататъшно отдалечаване е невъзможно. Тя ми разкрива, че съм едновременно свързан с всички останали – а не искам да бъда свързан. В това, всъщност, се и заключава съвременната криза.

Но в групата трябва да извършим работа в сърцето! Не е важно дали се намираме заедно в една стая или зад екраните на компютрите във виртуален клас. Главното е да не лъжем самите себе си, че сме постигнали връзката. А това е голям проблем, защото човекът, чрез силата на защитната способност на егоизма, убеждава себе си, че всичко е на ред и той достатъчно се е съединил с останалите. Той, въобще, забравя за това и изпитва много препятствия.

Но ако искаме да изясним това и го правим заедно, то започваме да работим и над това, да разкриваме силата на злото, която ни разделя – тоест нашите сърца. А това не е проста работа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[49532]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Взаимните отношения с Твореца и взаимните отношения с другарите трябва да бъдат за нас едно цяло. В такъв случай защо те се различават в нашите възприятия? Защо външната реалност се раздробява в моите очи на близки и далечни, на непосредствено обкръжение, общество, човечество?… Защо хората се делят на групи: семейство и роднини, съседи и познати, общности и народи? За какво е тази прескачаница, външни детайли на възприятието?

Не стига това, че тях поне ги виждам, чувствам, но освен това има още и Творец…

Моята реалност се дели на две: едната част задържам като усещане, а за другата само чувам, независимо от това, че не съм уверен в нейното съществуване.

Наистина осезаемата действителност и реалността е скрита за сега от моите органи за усещане – това е едно цяло. Обаче на мен са ми предоставили възможността да играя, да се упражнявам, да тренирам в придобиването на нови усещания, ”да се заострям” като осъзнавам доброто и злото.

На мен са ми дали въображаема реалност, която сега възприемам като въображаема и другите като въображаеми – и на този виртуален полигон, благодарение на въображаемата игра, аз мога да се тренирам. Мога да извършвам тези или онези действия, независимо дали са добри или лоши, за да се уча на тях.

Имайки предвид как поетапно завършвам тази игра, в моите усещания се проявява истинската реалност, за сега скрита от очите ми. Тя се изявява в мярката на правилното ми включване в нея, без да си навредя. Така ние следим израстването на малкото дете, постепенно му предоставяме все по-голяма свобода в зависимост от това, как то възприема самостоятелното си развитие. Ние го пазим от всичко,за което виждаме, че не му достигат сили – разум, чувства, всичко, което още е не достатъчно развито в него.

В духовното се случва същото. Отгоре е спусната покривало – охрана, скриващо от нас огромния свят с безкрайните възможности, които ние можем да използваме за добро или зло. И ни се разкрива винаги само онова състояние, онази област, онези желания и онези напълвания, с които ние вече можем да работим, да се обучаваме с тяхна помощ и да напредваме в нашето развитие. Всъщност всичко зависи от самия човек.

И така, в разкрита ни днес реалност има две области: Взаимното отношение между хората и взаимните отношения на човека с Твореца. Всъщност това едно и също. Ако аз обгръщам със своето намерение всичко, то тогава напредвам правилно.

Тук трябва да се разбира, че става дума не за благотворителност и добри дела, както е прието да се разбира, а за поправка на душата, за разкриване на скрита от мен област, която се явява моя душа. И изначално трябва да осъществявам всичките си действия, които са явни и въображаеми в този свят, изключително като упражнения.

Моята действителност е мнима, нереална, тя съществува в моето възприятие само за да може посредством нея да достигна целта. И тогава тя ще изчезне. Тя се рисува само в моето въображение като имитация, като учебен тренажор.

Обаче ако се отнасям към този тренажор с цялата си сериозност, то аз напредвам към целта. Затова този свят е важен, както и духовният. Нещо повече, моите взаимни отношения с другите са по-важни, отколкото взаимните връзки с Твореца – та нали именно те ме водят към Него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49649]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Ю. Чайковски (Зигзагите на еволюцията): В стресова за организма ситуация, се включва механизъм за автоматично генетическо търсене. Генетическата система реже и съшива генните фрагменти, докато не си избере вариант, произвеждащ антитяло, способно да свърже със съответния антиген.

Този процес се осъществява за две денонощия. Създаденото по този начин антитяло, се размножава интензивно (клонира се), за борба с инфекцията, и се запаметява от организма за цял живот. Това се случва в четири (стадия) степени:

1. Антигенът се пренася през имунната клетка.
2. Там в другия и край, той се установява и се изнася за презентация.
3. Създават се варианти на антитела, различаващи се едно от друго само с един или два елемента (нуклеотида). Заготовките за антителата се прилагат към разтегнатия на презентацията антиген, и тук се извършва тяхната накладка.
4. Намерения подходящ лимфоциден вариант се клонира и се запаметява в генетичната система за цял живот от организма.

Този целеви подбор провежда самия антиген. Той сякаш отива на шивач, където по неговия размер му ушиват ново облекло, което се пуска за масово производство. Извършва се формирането на антитела, напълно противоположни на антигена.

Формирането на антитела довежда до изкуствен антиген. В този случай възниква нова генетическа информация, по рано не съществуваща в Природата.

[49682]

Filed under: Без категория | Add Comment/Ask Question→

Мнение (В. Колташов, ръководител на центъра за икономическо изследване ИГСО): Кризата в Западна Европа се развива по-бавно, отколкото в Източна. Властите смятат, че правителството трябва да развие предприемаческата активност. И че това може да повиши търсенето. А това е невъзможно!

Затова кризата не е отминала. Невъзможно е да се възстанови стария модел на глобализация, в която: основният пазар е в САЩ, вторичният пазар в ЕО, Япония, Канада, а останалите – в периферията. Кризата в централните страни се развива бавно, но в бъдеще ще се ускорява поради влошаване на положението на потребителите.

Икономическата криза създава условия за установяване на затегнат политически режим. Няма никаква борба с кризата, доколкото се игнорират всички нейни причини.

Реплика: Причината за кризата не е в загуба на търсенето и финансовите балони, а в завършването на егоистичното индивидуално развитие и начало на развитието на интегралните обществени отношения.

Ако не се приспособяваме към тях, то усещаме себе си в противоречие с тях, в криза. Решението е само в изменение на обществените отношения, които ще повлекат след себе си и всякакви други отношения – политически, икономически, семейни, културни.

[49880]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как четенето на текст, който не разбирам, може да ми помогне да се съединя с групата или да пожелая това?

Отговор: Само по себе си четенето на текста не е ефективно. Помага мисълта за това, което именно желая. Това е като източник на сила. Да кажем, дават ти да изпиеш лекарство, но каквото възнамеряваш да излекуваш с него – това и изцеляваш.

Лекарството действа върху целия организъм. А ти трябва да решиш какво именно искаш да излекуваш: крак, ръка, глава, някаква рана – каквото пожелаеш. Самото лекарство е универсално.

От урок по книгата „Зоар”, 31.07.2011

[49832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В последно време се чувства, че световното кли работи в единно желание. Някога Рабаш ви е дал съвет да атакувате от такова състояние. Какво именно атакуваме ние?

Отговор: Себе си, своето сърце, своята леност, своята прекомерна гордост, своите предишни навици. Трябва да се издигна над всичките тези сметки.

Главното е да се отворя сред другарите, преднамерено да се тласна вътре в групата. Там ще бъда през цялото време. Аз искам да загубя личния разум и личното чувство, искам да получа разума и чувството на всички другари. Сякаш да се загубя сред тях по собствено желание.

Това означава да получиш съсъд за поръчителство.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[49636]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Цялото човечество е поставено пред избор. Ние напредваме в егоизма, докато той не ни затвори в една интегрална система, при пълната зависимост на един от друг. И затова днешният свят стана глобален – тоест връзката между нас стана обща и взаимна и ние нищо не можем да направим, за да я заобиколим.

И затова губим способността да управляваме един такъв свят. Тъй като той става подобен на висшата система и тези две системи съществуват паралелно една на друга. Едната: системата на нашите твърди взаимни връзки – като Малхут на света Ацилут или света на Безкрайността, който се намира във вече поправено бъдещо състояние. И втората система – нашето текущо състояние, където ние сме егоисти и противостоим един на друг.

Ако бяхме просто самотни егоисти, всеки би чувствал големи неприятности и проблеми, но бихме знаели какво да правим.

Който и да е от нас вече не може да се справи с проблемите в живота си и кризата се разразява във всичко: от частното – семейството, работата, криза със самите себе си – до глобалната криза на обществото, културата, образованието, дори екологията, тоест в обкръжаващата ни природа.

Кризата ще се разкрие във всичко – и вътре в човека, и извън него. А той не знае как да се справи с нея, защото се налага затворената, интегрална система. И сега ние оставаме без избор – ще се наложи под въздействие на страданията да се намери такава връзка между нас, която да е подобна на висшата система, за да може тези два свята: висшия и този свят – да достигнат до съответствие един на друг, докато не се съединят изцяло в един.

Сега ние сами установяваме границата, до която искаме да се придвижим съответствено. Но в тази степен, в която ние не искаме да се придвижим – това наше „несъгласие“ ще се връща към нас като бумеранг във вид на страдания. Да допуснем, съгласно програмата на творението, този брояч, който показва как се е разлюляло махалото на развитието, аз трябва да се намирам вече на някаква степен, на „10 см“ да се приближа към духовното.

И целият свят трябва да се придвижи – макар че в него има различни хора: едни разбират по-добре, други по-зле, а трети изобщо нищо не чувстват. Тъй като цялата природа се състои от различни нива: неживо, растително, животинско и човешко – същото това делене съществува и в човека.

Но целият свят с цялата своя маса трябва сега да направи крачка напред. И ако не я направим, то тази разлика, делта – недостатъкът от нашето придвижване се усеща вътре в нас със знак минус – като страдания. Но те, независимо от това, ни придвижват.

Тоест ти няма да успееш да избягаш от тази работа. Двигателят продължава да се върти и ако ти все едно не желаеш да работиш, то вместо „-1“ получаваш „-2“ степен, след това „-3“ и така, докато не достигнеш към такива страдания, че няма да можеш повече да се инатиш.

Всяко упорство си има предел, ние в действителност сме доста чувствителни към наслажденията и болката, тъй като нашият материал е желанието за наслаждение. Затова можете да не се съмнявате, че светът в крайна сметка напредва.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49751]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Мнение (Д. Барабанов, началник отдел „Аналитичен“ към ИК „Грандис капитал“): Важно е да се съблюдава правилния баланс – ако правителствата не работят над съкращаване на дефицита в бюджета, то това може да доведе до нова финансова криза. По – голямата част от западните страни не живеят според средствата, с които разполагат. Сега дойде времето да се съкратят разходите и да се преразгледат приоритетите.

Реплика: Да се научим да живеем скромно е полезно за егоистичния бизнес, да се научим да разбираме, че няма и нe може да има друг вариант за егоистичното ни съществуване, че всякакви опити за разширяване на бизнеса водят до заплаха от банкрут и загуба дори на това, което имаме.

[49769]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Баал а-Сулам, статия „Мир”: Аз не пиша тук нито едно слово, което да не е проверено опитно, като започвам от най-простото осъзнаване, на което никой не възразява, през даване на аналитични доказателства, докато не достигнем до определяне на висшата същност. Благодарение на това опитно основание, ние ще поемем по пътя на синтеза и ще покажем, че принципът на отдаване свидетелства и потвърждава изхода от просото практическо осъзнаване.

Затова, основавайки се на нашето изследване, ние трябва да осъзнаем, че единственото нещо, от което се нуждаем в живота си е отдаване на ближния. Всичко, което кабала нарича „работа на Твореца” и „любов към Твореца и творенията” се изразява и реализира чрез отдаване на ближния.

Как можем да изясним това? Къде можем да намерим доказателството, че точна така трябва да живеем? Откъде можем да вземем силата да реализираме този принцип? Защо сме противоположни на него по природа? Защо тази работа ни е омразна? И как можем, въпреки всичко, да я изпълним? В крайна сметка, Баал а-Сулам пише, че тя е необходима и задължителна. Това означава, че експерименталните данни трябва да ни покажат факти, които ще ни задължат да действаме съответно.

По принцип, това се случва винаги. Например, на човек му показват каква вреда си нанася като пуши. Специалистите му представят това съобщение толкова ясно и убедително, че той спира да пуши, въпреки че наистина иска да пуши. Това е, защото той вижда вредата с очите си и всеки го подкрепя. Човечеството наистина се бори с пушенето и ако производителите на цигари не ги пробутваха „през задната врата”, хората вече щяха да са се отървали от този навик, както и от всичко друго, което носи реална вреда.

Дори е по-лесно да постигнеш необходимия ефект, като използваш позитивно влияние, чрез нещо, което носи полза. Ако обществото хвали нещо публично и демонстративно, аз автоматично се стремя в същата посока. Децата израстват с тази ценност: това е единственото важно нещо и ние живеем заради него.

Нас могат лесно да ни приобщят към най-различни ценности, което всъщност се случва в човечеството. Всички ние сме различни. Всеки човек има своя религия, свои идеи и предпочитания, своя менталност, навици…

Затова, с помощта на изследването, ние трябва да намерим доказателство, което няма да ни остави никаква друга възможност освен отдаване на ближния.

От урок по статията „Мир”, 28.07.2011

[49576]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→