Съобщение: Понижаването на активността на пазара на международното кредитиране в Европа свидетелства за ръст на взаимното недоверие на финансовите институции. Евро банките предпочитат да депонират свободната ликвидност в ЕЦБ, вместо да дават пари на заем един на друг. Но кой може да спаси банките? Предният път такъв спасител бяха държавите, но сега те не са в състояние.

В случая, цените на акциите на банките стремително взеха да падат. Европейският индекс Stoxx-Europe-600-Banks рухна за един месец почти с 30%. Сега всички се стараят да избягват банките притежаващи облигации на Португалия, Испания, Ирландия, Италия и Гърция.

Колко е велико взаимното недоверие между банките, ни демонстрира фактът, че излишъкът от своята ликвидност те предпочитат да депонират за една нощ в ЕЦБ, отколкото да го отдадат за % на друга банка. Не случайно американските инвестиционни фондове вече започнаха да изтеглят своите капитали от ЕС. Само за юли американците съкратиха обема на своите бондове от зоната на еврото с 10%, 340 мил. долара.

Реплика: Доколкото в света се проявява все по голяма взаимна зависимост, то отделянето на банките една от друга ще доведе до крах на цялата система, но точно в следствие на това, осъзнавайки своята гибел, те ще разберат, че няма друг изход освен ”взаимното поръчителство”. Ето с такава криза / страдания Природата / Творецът ще доведе човечеството до поправяне.

[52544]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво казва науката кабала за текущия момент? Как ще ни помогне тя в този важен преходен етап?

Отговор: Живеем в особено време. Нашият свят стои на прага на ново, вътрешно духовно стъпало от развитието на човека в нас. До сега, както обяснява науката кабала, ние сме се развивали по естествен начин, подтиквани от импулса на своя егоизъм.

Той ни накара да трансформираме обществото, променяйки семейния ред, да разработваме технологии, да прекрояваме държави и формации, да внасяме промени във възпитанието и културата. Винаги сме се насочвали натам, накъдето ни е теглел естествения вътрешен призив.

Но днес сме достигнали някакво пресищане. Светът, с една дума престана да ни подсигурява с удоволствия. Той повече не ни удовлетворява икономически: ние усещаме някаква преграда, препятстваща ни да продължим пътя си. Американската теория за потребителското общество с безкрайния ръст на експорт и импорт, с неограничения технологически и производствен потенциал, вече изчерпаха себе си. Нещо повече, преминахме към понижаващи тенденции, към упадък, който по признание на икономистите, ще продължи дълго и не се знае до кога.

Съгласно науката кабала, със сегашните ни разбирания, няма да завърши никога. На сегашния етап на развитие ние сме реализирали своя егоизъм, а също сме реализирали потенциала на обкръжаващата природа, предизвиквайки в нея ужасни сътресения. В случая, озовахме се на прага на краха – в човешкото развитие, в развитието на обществото и възпитанието, а също и по отношение на екологията.

В тази ситуация трябва да си дадем отчет какво се е случило с нас. Мислим ли и по нататък да действаме по същия начин? Тъй като буквално сме се саморазрушили, допускайки грешка в целта и плановете. Искаме ли още и още да увеличаваме потреблението, разрушавайки с това обкръжаващата среда? Искаме ли да се обвържем ”с механичните” отклонения?

Едва успели да се порадваме на произведените стоки, ние ги изхвърляме, за да си купим нови. И така – през целият ни живот. Нима искаме да запълним битието си с подобни игри на богатство, почести и власт? Нима смисълът на човешкия живот се състои в това всеки месец да сменям мобилния телефон и другите потребителски символи? Днес самият процес, който преживяваме, насила спира нашия бяг и ни кани към самоанализ. Вероятно, в Природата е заложена друга програма и ние сме длъжни да я разкрием.

Универсалната мъдрост, общото равновесие, хомеостаза (отворена система), които разкриваме в природата, остават извън човека. За природата човек е чужд елемент, раково образувание, изяждаща своето обкръжение и себе си.

Ние разрушаваме човешкото общество, разваляме себе си и децата си, човъркаме всичко и не си оставяме възможност за правилно съществуване. Поглеждайки света отстрани, хората ни се струват слепци, вървящи по пътя на самоубийството. Те продължават да водят силови игри, да саморазрушават себе си и децата си, обществото, без да осъзнават това.

Ето защо се оказахме в криза. Всъщност това не е криза. Аз бих казал, че това е спасение. Днес, когато настъпва колапс за всички създадени от нас системи, получаваме явен знак, който ни насочва към точката на истината. Най-накрая можем да разберем, че нямаме друг изход, освен тотален обрат в отношенията ни към живота.

Вместо да продължаваме да се сриваме и да се саморазрушаваме, както все още искат от нас политиците, икономистите, по голямата част от човечеството, от различните кръгове и организации, които вече разбират случващото се, трябва заедно да изработим новия подход към света и Природата, за да тръгнем по друг път.

[52667]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Работата ни се състои в това да си представим точно какво представлява висшата сила. И по пътя ще трябва да си изясним немалко неща. Отначало човекът си представя висшата сила като множество различни сили и божествени образи, обожествява различните явления в природата, които забелязва около себе си.

Той им приписва човешки свойства, защото няма откъде повече да вземе пример, дава на божествената сила разни образи и това се нарича идолопоклонничество.

Това е необходим етап от развитието ни, защото съществуваме в своето егоистично желание с обратно възприемане на реалността, усещане и анализ. И така изясняваме висшите свойства, докато не достигаме правилен поглед върху нещата.

Пример за това е праотецът Авраам, който в началото продавал идоли. Всъщност неговата история разказва за всички нас. Всички ние започваме своя път оттам, че се покланяме на най-различни природни сили, смятайки ги за добри или зли, или поне частично добри и зли. Приписваме ги на някои хора, на обкръжението си, на сляпата съдба, на най-различни случайности.

С такива изяснявания са изпълнени всички наши кръгообороти, докато в нас не се пробуди точката в сърцето. Но и тогава, когато вече я имаме, трябва все пак да правим изяснявания на много определения, доближаващи ни към първото възприятие на духовното.

Засега не ни е ясно какво е това духовна реалност и какъв е този Творец. А по пътя, водещ към това изясняване, сме подложени на влиянието на обкръжението си, което може да ни обърне в другата посока, да ни отклони, обърка, защото все още не усещаме Твореца и не можем да се държим за Него.

Накрая достигаме състояние, когато всичките ни многобройни подеми,  падения и обърквания, по накакъв начин започват да се изясняват, натрупват се и се събират заедно и тогава разделяме реалността на две части: ставам едновременно и чувстващият, и това, което чувствам. Освен това няма нищо друго!

А да усещам себе си мога или в егоизма, получаването, или в отдаването – трето не съществува. Намирайки се в егоизъм, всичко възприемам спрямо себе си и спрямо своя свят, и това определя моето състояние. А ако се намирам в свойството отдаване, то ме напълва, това се нарича Творец (Бо-ре) – „ела и виж“.

Между тези две свойства през цялото време се намирам в изяснения. И накрая стигам до извода, че всичко идва от Твореца, който играе с мен ту като се разкрива, ту като се скрива, и така ми дава упражнения, за да се науча да строя вътре в себе си все по- фини и по-точни определения за това кой е Той!

Всъщност, в това се състои цялата ни работа.

От урока пo статията от книгата „Шамати“, 22.08.2011

[52299]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment/Ask Question→

Мнение (А. Дабах, директор на Rye, Man & Gor Securities): Зачестиха глобалните икономически катаклизми, кризите стават постоянни, а макро икономическата перспектива слаба за прогнозиране. Световната икономика боледува на всеки 2-3 години.

Става важен въпросът за скоростта на вземане на решения от правителствата и корпорациите. Европа е много по-бавна от САЩ. Обяснимо е като се има в предвид голямото количество страни със свои си интереси, култура на обществото и бизнес култура. Кризата в Европа обещава да прерасне в нещо по-голямо от локално сриване на фондовите индекси.

Възправя се въпроса за кредитното доверие към крупните европейски банки и е възможно да се вземат решения за изключване на редица страни от европейската зона. Постоянното изключване на периферните страни е единственото решение за съхраняване на стабилността на еврозоната.

Реплика: Е, заговориха вече за разпадане на ЕС, вместо да говорят за още по-голяма консолидация. Макар и „Взаимното отделяне на грешниците – да е от полза както за тях, така и за света“ (Тратктат Санедрин, 71:2), но от това няма да станат праведници – правилно да взаимодействат с останалите във взаимно поръчителство.

Трябва срочно да се обясни на хората, че всички нещастия идват при нас от природата специално, за да се борим не с нещастията, а с техните причини – несъответствието ни с природата по свойствата отдаване и любов (взаимно поръчителство).

[52708]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Науката кабалa казва, че сме навлезли в нов етап, на който откриваме грешката си и криещето се в нас зло – човешкият егоизъм. От една страна, той ни е докарал до едно много скверно състояние, а от друга, хубаво е че се проявява. Ще се надяваме, че със свои усилия ще съумеем да помогнем на човечеството като цяло, за да може да приеме верните решения, за да разкрие истинското положение на нещата и да премине на друг път.

В случай на успех, започвайки от този преломен момент, ще можем да се развиваме успешно, по пътя на доброто, удовлетворявайки се не с наслаждения от „играчки“, а с нещо вечно, съвършено. Ще постигнем хармония между себе си и хармония с Природата – състояние, което в действителност съотвества на нашата, на човешката степен. Започваме да се развиваме и да се издигаме над материалното битие, в което днес сме затънали до уши, без да виждаме нищо наоколо и без да се замисляме за смисъла на живота.

Има нещо повече от грижата как да се натъпчем с удоволствия за краткото ни съществуване. В тови живот можем да достигнем по високо ниво, а освен това ще продължим да живеем в друго измерение.

Науката кабала казва, че днес, след материалното развитие на неживо, растително и животинско ниво, ние се издигаме на човешко ниво. Това развитие е започнало от Големия взрив, когато мъничка искра духовна енергия се е врязала във Вселената и е формирала цялата материята. Тази енергия е придала на материята първичен импулс за развитие и продължава да я развива и по-нататък.

Но на последния етап, при прехода от животинско на човешко ниво, трябва да приобщим към развитието и собственото си разбиране и осъзнаване. Сами трябва да осмислим механизма на анализ и синтез на цялата действителност: какво става, къде се намираме, кои сме ние, какво е отношението ни към живота.

Но този път не става дума за материален подем, ние се изменяме не тялом, както при преминаване от неживо на растително, а след това на животинско ниво – ние изменяме самата си същност. Трябва да достигнем степента човек (адам), подобен (доме) на общата Висша сила на Природата. Пред нас е нов етап от развитието на съзнанието, вътрешно развитие на човека.

И в частност трябва да помислом как да разширим възприятието си, отношението си към Природата, как да започнем запознаването с нейната програма и да вземем осъзнато участие в нейното реализиране, как да познаем целия този огромен „двигател“, който движи процеса на развитие, направлява го към себе си, към висшата цел. Трябва да видим себе си като тази част от Природата, която трябва да се повдигне на нова степен.

И затова според мен ние живеем в особено, забележително време. Само ако ни се отдаде да помогнем на човечеството да отвори очите си, сърцето си, да разтвори съзнанието си, тогава ще извършим подема бързо и благополучно. А ако като непуслушни деца, продължим да си играем играта, то Природата има множество възможности да ни окаже натиск, включително и чрез жестокост – до такава степен, че ще ни се наложи да преминем през даден етап от развитието чрез поредица от бедствия.

Ще се надяваме, че ще изберем по-краткия и добър път.

[52663]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Винаги се намираме в пълната власт на Твореца и Той ни напълва, извиквайки в нас усещане ту за Самия себе си, ту за собствената Си противоположност. Това усещане може да се облече в множество различни образи, но в крайна сметка има само две състояния.

И ако човек се опитва през цялото време да пребивава в състояние на изясняване на Твореца и осъзнавайки, че работи само против Него, той икономисва време. Тогава разбира, че и в подемите, и в паденията и във времето, когато прославя Твореца, и когато Го ругае, и когато Го обича, и когато Го обвинява, той се намира в ръцете на висшата сила, която или го избутва от пътя, или му помага.

Това се счита за успехи или прегрешения, в зависимост от гледната точка на човек. А от страна на Твореца всичко изглежда свято, защото е необходимо за изясняване на свойствата на отдаване и няма нищо лошо в целия този процес, който човек преминава.

Но все пак, заслужава си да се постараеш, за да бъдат изясненията ти бързи и стабилни. Както Творецът играе с теб, така и ти трябва да играеш срещу Него, за да се неутрализира тази игра. Творецът те повдига или те пуска, а ти така използвай обкръжението, така му отдавай, че да получаваш от него, за да изравниш подемите и паденията си.

Всред тези подеми и падения, е необходимо за сметка на обкръжението да намериш за себе си някакво промеждутъчно, устойчиво състояние, което да не се мени. Тоест да се използва обкръжението като стабилизатор, като ресор, като акумулатор на сили, който ти помага да поддържаш равновесие и в подемите, и в паденията, за да прелива от едното състояние в другото: сили, намерения, желания, намирайки се и в най-голямата дълбочина и на най-високия връх.

Получава се, че обкръжението ще работи буквално като токоизправител за променлив ток и всички твои подеми и падения ще се съберат в едно състояние – разкриването на Твореца като една сила.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 22.08.2011

[52296]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Отправянето на молба нагоре (издигане на МАН) е такова действие, което ние не усещаме. Това е следствие на много действия, учебни часове, работа по разпространение, обединение в групата, вътрешни разяснения. Всичко това се натрупва все повече и повече, докато не достигнем до състояние в което чашата се препълва.

И затова човек не знае кога ще се случи това. Той полага усилия, тренира се, опитва се да се подготви и накрая преминава към това, че изпълнява действието като резултат от цялата си огромна предишна подготовка. Тогава вече може да каже нещо за нея.

Но в крайна сметка това действие се натрупва извън него и не той самият се готви и в резултат изпълнява това действие. Затова е казано: ”Грош по грош – голям капитал”, и тогава тази обща, голяма сметка сработва във висшето и го заставя да изпълни действието.

Всички действия се подчиняват на закона за съответствие на формите и затова всичко се случва тогава, когато молбата на низшия започва да съответства на това, че висшият е готов да работи с него.

МАН – молитва, молба, желание, с което се обръщам нагоре. И това е единственото, което сме способни да направим. Когато се обръщам с молбата си към висшето, не знам дали е правилна или не. Не знам направил ли съм това или не съм, защото молитвата се нарича работа в сърцето и затова не усещаме как издигаме молитвата, искрата, останала от разбиването (решимот).

Не знаем какво в действителност се случва дълбоко в сърцето ни и усещаме само следствието, когато вече получаваме отговор на нашата молитва. Отговорът вече се усеща в сърцето и то се разширява и започва да усеща новите явления от друго измерение, такова, което преди човек не е чувствал, не е разбирал, не е знаел.

Сърцето от това се разширява, така че човек все повече излиза извън себе си и все повече захваща в своя кръг – отначало част от света, а после и целия свят, всички висши светове и духовни стъпала.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24.08.2011

[52428]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Съобщение (Nature, Proceedings of the Royal Society B): Оказва се, че положението на индивидите вътре в пасажа може да се мени в зависимост от нейната физическа подготовка: оптималното разполагане на силните и слабите риби позволява на целия пасаж да развива голяма скорост.

При високи скорости на пасажа, слабите рибки заемат позиция в края, опашката на групата, а силните – в главата на групата. В резултат, слабите рибки губят по-малко сили и могат да издържат на скоростта на цялата група.

Такава оптимизация позволява на всички риби да издържат по-високо темпо, което е важно при бягство от хищници.

Реплика: В природата всичко е устроено на принципа на взаимното поръчителство. Към такова обединение ни призовава днес кабала, а в многобройните статии, посочено като взаимодействие в групата и в обществото – е съвсем както при рибите!

[52542]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Съобщение (Nouvel Observateur): Желаейки да помогнат на правителството да се справи с икономическите трудности и да избегне дефицита в бюджета, богатите във Франция предложиха да им се увеличат данъците. Те отправиха към властите съответно обръщение:

„Ние сме изпълнени с решимост и искаме да помогнем. Ние, президенти и генерални директори, мъже и жени, финансисти и състоятелни граждани, искаме да внесем своя изключителен принос. Той ще бъде разчетен в разумни пропорции, за да се избегнат негативите в икономическия ефект, като оттичане на капиталите и увеличаване на отклонението от плащане на дънъците.

Постъпката ни не може да спаси френската икономика, но трябва да стане първа стъпка по пътя на рефермата. Възможността от бюджетен дефицит и увеличаването на държавния дълг поставя под угроза бъдещето на Франция. Най-богатите хора на страната се вслушаха в призива на френското правителство за солидарност и дават своя принос в спасението на страната.“

Реплика: Похвална постъпка! Но, разбира се, тя няма да спаси общия ход на кризата, защото причината за нея се намира във висшата програма, в програмата на Природата / Твореца, която по замисъла на творението / Природата, трябва да доведе всички негови части към общо равновесие.

Сред цялото творение именно човека се отличава с егоизма си и с пренебрежението към всички останали части на природата. Неговият егоизъм е съзрял и затова настъпи време да го принуди да достигне до равновесие вътре в себе си, в обществото, и с обкръжението, с екологията.

Никакви действия, отслабващи противоречието на човека с обкръжението, освен временно, няма да помогнат. Но и тази стъпка на алтруистическия егоизъм е необходима, за да видим неговите отрицателни резултати и да пожелаем да чуем, да можем да разберем (от нас) правилното решение.

[52530]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→