Когато се обръщаме с молитва нагоре, то издигаме искрите от разбиването, от което сме произлезли. Искрите са парчета от екрана и от отразената светлина, а след разбиването, попаднали вътре в разбитите желания. А сега трябва да съберем и да вдигнем тези искри.

Не създаваме нищо ново, работата ни се състои само в това да подбираме, сортираме и правилно да съединим парчетата. Тези изяснения правим за сметка на разни действия, с които се опитваме да изясним желанията си и свойствата, скрити вътре в тези желания: за какво работи моето желание, заради получаването или отдаването?

Така започвам да сортирам желанията, доколкото съм способен да направя това. Работя върху себе си, в групата, по разпространението, за поправянето на света и на самия себе си, тоест над вътрешните си и външни желания. Опитвам се да ги съединя в едно цяло, за да построя там правилна система.

А после трябва да отделя това, което не ми е по силите да направя, от това на което съм способен, и именно да се прилепя към него, да съсредоточа вниманието си върху това.

Не трябва непременно да се хвърлям и да поправям всяко свойство, не с всички явления съм способен сега да работя и да мисля за отдаване на ближния и на Твореца. Трябва да се съсредоточа върху това, къде съм способен и главното е това да ми помогне през цялото време да остана в правилното намерение.

И когато приключа с това изясняване, започвам да събирам разбитите парчета заедно, доколкото ми се удава да присъединя всичко към групата, ученето, разпространението и към Твореца, заради когото правя всичко това.

През цялото време се старая, за да може всеобщото свойство на отдаване, което се нарича закон на природата или Творец, да стане моя цел. Защото разбирам, че целия свят и моята вътрешна неизправност, и всичко случващо се трябва да е само за това, за да ме подтикне към тази цел. Всичко е започнало заради това и  всяко мое действие трябва да се присъедини към същото това направление и да стане част от процеса на поправяне!

Ако разбирам, че ”няма никой, освен Твореца”, и няма друга причина за действията ми, то започвам правилно да възприемам ежедневното си съществуване, всичко случващо се с мен, с моето обкръжение, със света. Всичко се съединява ведно и виждам, че ми е необходим целият свят и всичко е създадено само с цел да ме доведе към отдаване.

Така напредвам: изяснявайки, разделяйки, събирайки, присъединявайки всичко, което може към една цел. Около тази една точка се измъчвам ден и нощ, докато не пристъпя към молитва (МАН) – когато всичко се натрупва до краен предел, което се нарича ”сеа” и тогава получавам отговор на молитвата си.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 24. 08. 2011

[52519]

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Баал Сулам, вестник „Народ“: Ясно е, че свойството егоизъм, заложено във всяко създание е условие, неотменимо произтичащо от самия факт на неговото съществуване. Без това изобщо не би могло да бъде обособен самостоятелно съществуващ обект.

Едновременно с това, то никак не противоречи на свойството алтруизъм в човека, но възниква необходимост да се издигнат между тях трайни граници. Законът за егоизма е длъжен да съхрани цялата си действеност единствено, в степента, в която обезпечава минимални потребности, а от целия излишък над тази мяра е дадено правото да се откаже в полза на ближния.

Всъщност,обезпечаването на минимални потребности не е егоизъм. Тъй като човек съхранява себе си чрез насъщната необходимост, за да може в останалото да извърши отдаване на ближния. С други думи, поради алтруистичното желание той се задължава към необходимото обезпечаване с желание да получава.

Разбира се, всеки, който постъпва по този начин, трябва да се счита за голям алтруист. Ако някой отстъпва и най-малката своя част за благото на ближния, подлагайки по този начин собственото си съществуване – това вече е абсолютно неестествено. И може да го направи само веднъж в живота си.

Тора говори за това много ясно. Например, ако двама човека са се оказали в пустинята и единият от тях има вода, която стига само за него, той е длъжен да я изпие сам и да не я даде на другия. Не трябва да я подели с другия, за да умре заедно с него. Такъв е закона и няма място за чувства.

Желанието за получаване трябва да се съхрани и само над него строим отдаването. В основата лежи насъщната необходимост – това, което съм длъжен да получа, без да изпадам напразно в „праведност“. А над него лежат всички степени на духовен подем: от абсолютна ненавист към ближния до абсолютна любов към него.

Ние развиваме желанието за получаване според степента на неговия ръст: колкото то е по-голямо, толкова по отдаващи ставаме. При това всичко  тук се оценя изключително по отношение на ближния – това е нашия съсъд. А напълването е екран и отразена светлина или просто светлина, Творец, свойството отдаване.

Ето защо при външно отдаване не е важно ближният ли е той или Твореца. А вътрешното отдаване се прави само там, където съм длъжен да напълня себе си, за да поддържам собственото си съществуване. Долу – съм длъжен да получавам, а горе трябва да отдавам. Долу – аз съм „животно“ и не трябва да се стесняваме от термина. А горе съм човек – адам, подобен (доме) на Твореца.

Така строим себе си – много просто, ясно и отчетливо, без излишни съмнения и объркване.

От тук става ясно, че народната любов е основа за всеки народ, така както и основа за всяко самостоятелно съществуващо творение е егоизмът, без който то не би могло да съществува в този свят. И народната любов, свойствена за индивида е основа за самостоятелността на народа, съществуването и унищожението на който зависят само от нея.

От тук можем да разберем принципите на отношение на човек към себе си и обкръжението, на народа към себе си, към съседите си и към целия свят, а също на цялото човечество към себе си и към Твореца. Тук действат ясни и непреложими закони: ако някой иска да ме убие – аз трябва да го убия. Ако имам храна достатъчна само за себе си, то никому не я отдавам – за да съхраня живота и да продължа да отдавам.

Алтруизмът започва над насъщната необходимост. За да се постигне мир с другите народи, аз трябва преди всичко да обезпеча своето съществуване – само тогава ще бъда готов за света. Отначало трябва да се уверя, че ни е обезпечен живота, здравето и всичко необходимо, а след това всичко останало. Не трябва да се хвърляме в безпочвени авантюри със закрити очи.

Обезпечи си надеждно съществуване – а след това проявявай любов, но отново съгласно ясни закони: започвайки с най-близкото обкръжение и разширявайки постоянно този кръг. Трябва да действайме съобразно своя егоизъм. „Близките“ – са най-чистите желания, които е най-лесно да бъдат поправени през първия етап. Такъв е редът: човек се грижи за себе си, за семейството, за своя град, за страната си и накрая за всички в света.

От урока по вестник „Народ“, 28.08.2011

[52846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Израел и народите по света | Add Comment/Ask Question→

Мнение (О. Исинг, икономист в Управителния Съвет на Евробанката): Издаването на единни облигации в ЕС може да се превърне в катастрофа. Аз не си представям  немските политици да тръгнат на подобна стъпка – това би предизвикало високи данъци в Германия или съкращаване на държавните разходи.

Реплика: Внимание: обединяващи действия без намерение действително да се обединят, ще предизвика обратна реакция – както видяхме това в Съветска Русия и ще доведат до още по-голяма криза. Необходимо е изключително бавно да действаме и много бързо да въведем всеобщо глобално възпитание.

[52746]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

Въпрос от английския блог: Когато говорите за езика на клоните, Вие говорите за аналогии или за някакво метафорично мислене? Ако е така, не означава ли тази специфичност на езика, която не трябва да предаваме с думи, а следователно е трудна и за разбиране, какво са искали да изразят хората, които вътрешно са постигнали Твореца? Когато собственото ни постижение съвпада с тяхното, ще разберем ли този език инстинтивно?

Отговор: Съществувам Аз, усещащ себе си и някакво пространство около мен, желаещ да погълна нужното, полезното за мен от това пространство и да изхвърля там вредното, ненужното. Аз се уча да строя връзка с това пространство, за да бъда винаги в оптимален комфорт. Всичките ми занимания произлизат от таково едно взаимодействие между мен и обкръжаващото ме пространство, запълнено с природа и хора. Психологията (материалистическата) е наука за егоистичното възприемане на „Аз и обкръжението“.

Ако започна да разширявам кръговете на своето Аз все по-широко, приемайки постепенно обкръжаващато ме, включващо го в моето Аз, егоистично, подчинявайки го на себе си – това е завоевание, придобивка.

Ако продължавам да усещам себе си противоположен на обкръжението, Аз и извън себе си, но въпреки това се опитвам да се отнасям към обкръжението като към себе си и дори повече отколкото към себе си – това е алтруизъм. Защото отчуждението и дори ненавистта остават, но над тези чувства, въпреки тях, възниква чувството на любов. Тя възниква, защото преставам да асоциирам себе си със своето Аз, излизам от него, сякаш отстрани строя ново отношение от това Аз към обкръжаващото го.

Издигайки се над егоистичното си Аз, създавам екран, над който се отнасям към обкръжението с любов, като към себе си и дори повече – това се нарича свойство отдаване, отразена светлина. Кабала е духовна психология, за възприемането на „Аз с обкръжаващите“.

[52744]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор | Add Comment/Ask Question→

Съобщение (”Pravo“, Чехия): Аналитиците водят дискусия, кой носи отговорността за кризата: западните страни или финансовите пазари? Дял за вината лежи както на държавите, така и на финансовите пазари.

Политиците губят, защото не можаха да реагират на рязката глобализация на финансовите пазари, да създадат разумни правила за функционирането на глобалния пазар. По такъв начин беше силно нарушено равновесието между глобално функциониращата икономика, от едната страна и локално функциониращата политика – от другата .

Реплика: А те откъде знаят, че следващият етап от развитие на човечеството е интеграция на всички хора, на всички нива и на първо място в онези области, където егоизма се проявява особено остро: криза в семейството – разводите, криза в икономиката. За това отрано предупреждаваше само науката кабала – тя и днес говори за бъдещето …

А да се създадат правила за функционирането на глобалния пазар – управниците не са в състояние и до днес. Защото за това трябва да притежаваш нужните знания за глобалното и интегралното общество и неговото управление, а за това трябва да бъдеш кабалист или поне да си получил интегрално възпитание, за което ние говорим постоянно и предлагаме на цялото човечество.

Продължение (Pravo“, Чехия): Оказа се, че класическата национална демокрация, в рамката на която политическите решения са обосновани за относително кратък избирателен цикъл (включвайки опита на политиците и политическите партии да бъдат избрани отново), със своите локално ограничени решения не се явяват истински противовес на глобално и бързо работещите пазари, които са способни веднага, мигновено да превеждат капиталите и да спекулират по цялото земно кълбо.

Реплика: Затова, защото това е ”класическа национална демокрация”- егоистическа, не приемаща под внимание интегралността на обществото, необходимостта от неговото взаимно поръчителство за справедливо деление на обществения продукт.

Продължение („Pravo“, Чехия): Националната политика не само не е способна да контролира възникващите разни ”балони” и дългове, които се появяват под ”невидимата ръка на пазара”, но и със своя популизъм, само и само, за да бъдат преизбрани, политиката се оказа зависима от фиктивните пари, които създават глобалните пазари.

Реплика: Но с какво не е капиталистическо ”срастването на политиката и капитала!”

Продължение („Pravo“, Чехия): Кризата е резултат от нарушеното равновесие в силата на националните политици и глобалния пазар. По такъв начин, цялата система се оказа на края на пропастта. И доколкото системата няма пилот във вид на глобална политика, а само лошо запрограмиран ”автопилот“ във вид на глобални пазари, нея я заплашва разпадане.

Реплика: нарушеното равновесие е следствие на противоречието между тясно националния и личния егоизъм с интегралното общество и законите на глобалния свят и законите на пазар, които не са известни на нашите икономисти и политици – а за да станат известни, те трябва да се опитват да се превъзпитават в равновесие с глобалното интегрално общество, т.е. да се стремят към взаимно поръчителство.

[52535]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Днес попадаме в едно особено състояние, когато откриваме, че няма как да оцелеем, ако не достигнем силата на обединението. Но при все това трябва да изясним за какво ни е тази сила?

Дали за това по-добре да се устроим на стъпалото на този свят и вместо злата сила, която ни е подчинила, да призовем силата на доброто и да постигнем равновесие  на сегашното си стъпало. Или все пак искаме да се издигнем по-високо и да ни властва силата на отдаване и  да разкрием величието на това отдаване само по себе си.

Възможно е да се стремим към силата на отдаване, просто желаейки да уравновесим силата й на получаване и спокойно да живеем в този свят. В такъв случай искаме да използваме силата на отдаване в подкрепа на егоистичната сила, което се нарича отдаване заради получаването. Или все пак искаме да достигнем получаване заради отдаване.

В това се корени целият въпрос: кой искаме да ни управлява – свойството на отдаване или егоистичното свойство?  В това се съдържа цялата свобода на нашия избор. И за това говори молитвата, която се нарича „молитвата на 18-те благословения“ – за каква милост отправям молбата си?

Искам ли да се издигна на стъпалото на отдаване и да доставям радост на Твореца, да достигна вяра над знанието, да използвам всичките си желания в полза на отдаване и дори да получавам заради нея, така че цялото ми желание за наслаждение да работи заради отдаване? Или говоря само за земния си живот и искам да го направя по-хубав?

В това се състои огромната разлика: дали ще съществувам на животинско ниво или на човешко. Това е качествена разлика. На животинско ниво възприемаме живота си като живот на тялото и усещаме този свят, както днес: своето тяло, обкръжаващия свят с всичко, което се случва с него.

Заради съществуването на това тяло живеем – всеки сам за себе си. Затова сме готови да уравновесим живота си чрез силата на отдаване с цел да постигнем по-комфортно, по-приятно, по-спокойно съществуване.

Има и друг вариант – издигаме се на стъпалото «Човек» и спечелваме вечното съществуване над материалния свят. Материята свършва по-ниско – на неживото, растителното и животинското ниво. В нашия свят всъщност няма друго стъпало, няма стъпалото човек. Човекът е стъпало, включващо в себе си ума и сърцето, което означава желанието и мисълта, анализа.

Това е, което израства от нашия ум и сърце, но не от тялото. Информационните гени (решимот) – данните след разбиването се съединяват заедно: всичките сърца, всичките желания се съединяват в едно сърце като в един човек и всичките ни намерения, тоест мисли и разум също се обединяват. Това обединение създава образа на човека като някакво виртуално същество, несъществуващо в материя, изградено не от електроните и молекулите на тялото.

Ние сами го изграждаме, съединявайки всичките си мисли и желания. И така започваме да съществуваме на по-високо стъпало, което се нарича ниво човек (Адам), което значи „подобен“ («ДМ» – доме) на Твореца. Защото тогава желанията и намеренията ни започват да действат като духовен съсъд: вътре в него е желанието, а над желанието е екранът.

Това означава да бъдеш човек: „прачовек“ (Адам Кадмон), човек на световете Брия, Ецира, Асия. А нашето тяло не се нарича човек. Наричаме го така, правейки сметки за бъдъщето, очаквайки, че то ще ни доведе до това, да станем човеци.

На това е посветена молитвата: да ни помогне заедно да съединим своите сърца, тоест желанията, мислите, и намеренията, така че да съставим от тях пълен образ на човека, на самостоятелната личност.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 25.08.2011

[52560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала | Add Comment/Ask Question→

Ние започваме да се развиваме и да растем от този свят – най-нисшата реалност, спуснала се от света на Безкрайността по 125 стъпала, през 5 свята, до най-ниската точка. Стигайки до това  ниско ниво, искрата на светлината се е промъкнала от най-последната духовна степен в този свят и започнала да оформя материята.

Материята започнала да се концентрира, да се формира, да се съединяват частица по частица. По такъв начин, е започнало връщането назад – поправянето на разбиването. С това е започнало формирането на нашата Вселена: неживата, растителната и животинската природа.

Всичките тези стъпала са резултат от съединяването на материята във все по-сложни структури, всичките и части работят за общото благо, един за друг. Силата на светлината, силата на природата съединява отделните елементи, и така се образува неживата материя с цялото и многообразие. Материята се образува благодарение на съединяването на противоположни частици по определени закони.

А след това се образува растителния материал, където противоположните частици се свързват в още по-сложни структури. Те са отдалечени много една от друга, но независимо от това се съединяват.

След това се заражда животинската материя, всяка част на която усеща себе си отделена и иска да съхрани съществуването си в егоистична форма. Но за сметка на природните сили, всеки от тях все пак се съединява с останалите и всичките те създават животното – живото тяло, способно да съществува, независимо, че вътре в него съществува противоречие и съединяване на полярни елементи.

Тях ги съединява особена сила – силата на светлината, на Твореца, силата на взаимното отдаване, независимо от силата на творението, егоистичната сила, намираща се вътре във всеки. Тези две сили започват да действат в обща хармония.

Не е възможна хармония, ако няма две противоположни сили, които се съединяват заради една единствена цел, общия интерес за някакво си много по-висше състояние. А висшето състояние – това са общите интереси на тялото: растителното или животинското.

А след това благодарение на развитието на материята на животинско ниво, то достига нивото на човека от този свят, още по-сложно същество – агресивно и егоистично. Всяко същество от стъпалото ”човек от този свят” открива себе си противостоящ на всички останали хора.

И когато той достига до предела на егоистичното си развитие, то открива, че ако желае и по-нататък да съществува, ще му е необходима втора, противоположна сила – сила за отдаване. Тъй като в него се е развила силата на егоизма, но какво да прави с нея по нататък? Тя само ни разрушава. И тогава разбираме, че сме задължени да получим сила за отдаване, силата на обединението.

Усещането на недостиг на сили за обединение, без който не можем да се разминем – това е усещането на кризата, разбиването, крушението на отминалите ценности. То се разкрива направо вътре в нашето съществувание, вътре в живота ни. Абсолютно във всичките области на живота, във всичките занимания на човека от този свет, откриваме, че не можем да постигнем равновесие, хармония в тъй наречения ”живот”.

Тъй като животът е изграден на основата на две сили: получаване и отдаване. И действайки само с едната сила на егоизма, не е възможно да се съществува. Така природата, в резултат на развитието ни, на стъпаловидната еволюция, крачка след крачка ни води към извода, че ни е необходима втора сила – силата на обединението.

От урока от книгата Шамати, 25.08.2011

[52548]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Човекът започва от съединяването на нашите мисли и желания в най-малкия съсъд. А после той расте все повече с добавянето на нови и нови части. По такъв начин, той става човек, Адам, който се простира от край до край на мирозданието. И неговото съединяване, неговият мозък и сърце се изграждат от всичките разбити части, които се съдържат във всеки от нас – защото всяко късче съдържа в себе си разум и сърце.

Съединяването на тези сили е подобно на формирането на материята в нашия свят в продължение на цялата еволюция, на неживото, растителното и животинското ниво. Защото тя е започнала да се съединява в такава форма. И когато започваме да съединяваме своите части, също преминаваме тези стъпала: неживо, растително и животинско – в съединяването между хората. Това се наричат духовни стадии: зародиш – отглеждане – зрялост (ибур – еника – мохин).

Затова, цялата ни работа зависи от това, заради какво се съединяваме. Заради това, свойството отдаване да е в нас, тоест заради Твореца, заради Неговото удоволствие, или заради самите себе си, за да сме по-добре, когато мислим само за своето състояние в този свят и за нашето тяло. Тоест, ние се грижим за своето телесно съществуване, а не за това, да съберем от своите частици образа на човека.

Затова „молитвата 18-те благословения” така добре изразява духовния път, насоката, намерението, стремежа към следващото стъпало, на което сега предстои да се издигне светът, човешкото общество. И затова се разкрива необходимостта от съединяването. Въпросът е само: заради какво става то?

И тук човечеството се разделя на две части – тези, които разбират, че съединяването е необходимо за достигане на човешкото стъпало, образа на човека. И останалите, които  се отнасят към желанието и се съединяват заради добрия живот в този свят.

Така те се и разделят: екранът се нарича Исраел, а желанието – целият народ, на когото е необходимо само да се присъедини към този, който изпълнява работата, възложена на Исраел.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 25.08.2011

[52557]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→