Мнение (М.Барболин): Знаем, че понятията за добро и зло са относителни. Къде е линията, която да следваме, за да не навредим нито на себе си, нито на другите или на природата? Къде е механизмът, който да регулира и направлява човешкото поведение? Как да се организира един свят, където не само няма да си вредим, но и ще знаем как да уреждаме живота си? За това е нужно да разберем смисъла на живота, смисъла на съвременната цивилизация, а от там да определим необходимите промени в обществото.

С появата си, в самия човек се намира предназначението му в този живот, което той трябва да реализира в процеса на развитие на морала, на взаимодействие с околната среда, на реализирането на любов и дълг.

Смисълът на живота е системен резултат от жизнената дейсност на човешкия организъм. Форма на неговото изразяване – умствено представяне, което е отразено в начина на живот.

Стойността на смисъла – той свързва психичната дейност и обективната реалност, едновременно принадлежи на субекта и на обекта, свързва психическите и физически светове. Смисълът на живота осигурява качествена промяна, действа като закон, свързващ човека и развитите действия. Личността е съвкупност от социални отношения.

Законът за смисъла на живота обезпечава интеграция на нравствените качества на вътрешния свят на човека и тяхното проявление. Чрез мислите и смисъла се извършва настройката между природата на човека, АЗ-а, който не съвпада с природата и материалните действия.

Пълноценният смисъл на живота е в безкрайното продължение на живота чрез начина на живот.

[66637]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как е възможно да молим за желание за отдаване, ако нашата природата е желание за наслаждение, което иска само своето напълване?

Отговор: Именно в това се състои и цялата ни работа. Трябва да разберем, че напълването винаги присъства и никога не се изменя. То не се прехвърля до нас от някакви действия от страна на Твореца. Всичко вече е вътре в мен и само трябва да разкрия желанията, подходящи за възприемане на напълването.

Отдаването – точно това е напълването. Творецът иска да ни даде свойството отдаване, което да ни напълни – същото, което напълва и Него самия.

Творецът е създал желанието за наслаждение „от нищото“, но това е само „един грам“ желание. Освен този грам, няма повече желание за наслаждение – всичко останало се развива вътре в него под въздействие на светлината, силата на отдаването. Ето защо, когато творението усеща напълване в своя окончателен, четвърти стадий на развитие – то се напълва с отношението на Твореца към него. И тогава то поставя граница, защото изпитва срам…

Творението не получава напълване в желанието за наслаждение повече от този един грам. Защото в самото желание за наслаждение няма нищо, освен този грам – всичко останало, което съществува в него, се добавя за сметка на свойството отдаване.

Свойството отдаване обръща желанието за наслаждение, което иска да напълни себе си – на желание да напълни другите. Това е свойството отдаване – единствено добавено към „създадено от нищото“. И затова всичко зависи и се измерва по отношение на свойството отдаване, по отношение на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 15.01.2012

[66467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В „Предговор към книгата Зоар“ Баал а-Сулам ни обяснява, че частта от мозъка, отговаряща за нашето възприятие, е създадена като фотографска машина, благодарение на която виждам света разделен: Усещам самия себе си като някакво тяло и усещам всичко, което съществува извън мен. Така цялата реалност се разделя на две половини за мен.

Разбира се, че това е лъжа, и никакво разделяне не съществува. Но работата е в това, че има Творец и творение, което в резултат на своето развитие, трябва да постигне Твореца. А такова постигане на Твореца е възможно само ако Той се наблюдава отвън. Затова, творението трябва да се чувства съществуващо отделно без да се отнася към Твореца, като намиращо се срещу Него.

И тогава, сравнявайки двете противоположности, проверявайки и постигайки обратните едно на друго свойства, изяснявайки, че да бъде противоположно на Твореца – това е злото, творението ще може да се поправи и да стане подобно на Твореца, достигайки сливане с Него. Така то ще отгледа от себе си Човек.

И за да позволи на човек да оцени всички тези свойства, да ги разбере, осъзнае и поправи, неговото съзнание, възприемането на реалността се разделя на две – така, че му се струва, че съществува външният свят и той самият.

Разбира се, това не отговаря на истината. Както не е вярно и това, че човек излиза от Твореца и се намира извън Него, извън света на Безкрайността. Но трябва да ни се даде такова усещане, за да добавим своето усилие за изграждането на своя съсъд, на собствено разбиране, на осъзнаване. И тогава това ще бъде ”човек”, изградил всичко това с помощта на свободния си избор.

Подобно на това, как специално даваме на детето трудни игри, главоблъсканици, за сметка на които то ще порасне, ще разбере, ще се старае, ще приложи усилия и ще изгради себе си. Същото се случва и с нас с това наше дуално възприятие, заради което усещаме себе си и света, извън нас.

А нашата задача е да приложим усилия и да съединим тези части в една пълна картина, наричаща се ”Няма никой освен Него” и ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Т.е. да усетя себе си и външния свят – като едно и да разбера, че нататък трябва да се грижа за външния свят , а едва след това за самия себе си. Тъй като за самия себе си трябва да осигуря само необходимото за съществуването на животинското тяло, а всичко останало, целия външен свят трябва да се постарая да видя като най-скъпото нещо, като моя душа.

След това ще разкрия, че външният свят – това също съм аз. И именно онова, към което съм се отнасял като към нещо, което ми е противоположно – ненавиждал съм го, отричъл, отхвърлял и съм се опитвал да се отделя от него, ми е позволило да го изуча, да изуча самия себе си, своята природа, “злото начало“. Аз получих възможността да се боря със всичките му тънки, неуловими и груби, и жестоки свойства – и по такъв път познах Твореца.

Тъй като във всеки частен случай на тази ненавист към външния свят, ми бе необходима определена помощ от Твореца. И излиза, че моето съпротивление на външния свят, а след това, решението да се съединя с него и силата, получена за това от Твореца, единството, което съм достигнал – всичко това ме е довело до сливане с Твореца.

Излиза, че има действия за съединяване с външния свят, а има и допълнение, което получавам в този свят  – усещането за единство или Твореца. За сметка на разделянето на: аз, външния свят и някаква неутрална зона (клипа Нога) между тях, получавам от Твореца помощ – състояние, вече наполовината готово да постигна връзката с Него, именно благодарение на това измамно възприятие.

От урока по книгата Шамати, 08.01.2012

[66254]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава да вървя по пътя на отдаването?

Отговор: Ако целта на творението е сътворените да бъдат насладени, а Творецът е добрата сила, творяща добро, и само това е Неговата същност спрямо нас, то за какво да Го молим, да ни направи добро?

Всички крещят към Твореца: ”Направи ни добро!”. Но това е просто смешно – за какво да молиш добрия човек да ти направи някакво добро? Той и сега твори добро, Той нищо друго не може да прави. Казано е, че Творецът е добър и към лошите, и към добрите, и никога не променя своето отношение, както се казва: ”Аз своето проявление АВАЯ не меня” и ”светлината пребивава в абсолютен покой”.

Получава се, че няма защо да Го молим да ни даде добро? Но нали всички молитви, всички молби, псалми, са съставени от кабалистите, от хора, намиращи се в духовно постижение. Защо тогава са се молили те: ”Помогни ми, запази ме, направи ми”?

Това са викове, за да формират желание: ”Помогни ми да поправя своето възприятие!”. Това се и нарича ’’работа на Твореца”. А за Твореца отдаването на нас – не е работа, а наслаждение.

Моята работа се състои в това – да помоля за правилно желание, съсъд, а Неговата работа е да създаде този съсъд. Тоест, това е молба за готовност да приемем напълването, благодарение на което достигаме сливането – а не за приятна промяна.

Думата ”молитва” се превежда като ”самоосъждане” – това е молба на творението за неговата собствена промяна. Когато казвам: ”Защо Ти си ме изоставил?“, Той наистина ли ме е оставил? Или казвам това само за собственото ми възприятие, вътре в което усещам, че Той ме е изоставил – и сам осъзнавам това? Всъщност моля от Него да поправи моето усещане, за да усещам, че Той не ме е изоставил и не се е отдалечил.

Молитвата е молба за поправяне на нашите желания и всичко това се нарича работа на Твореца, а не самото напълване.

От урока по статия на Рабаш., 15.01.2012

[66470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Съвременното образование „обработва“ всички по един шаблон. Това вече не може да се нарече и образование, защото не разкриваме в хората творческите им способности, не способстваме за тяхното лично развитие.

Изключителността прави човека „чудак“ в очите на обществото, а системата на образование унищожава тези „чудачества“. Детето ходи на училище и получава стандартни материали, стандартни въпроси, стандартни задачи… В крайна сметка ни придават шаблонна форма, като купчинки в пясъчника, независимо от личните дадености.

Нашето образование разглежда човека като машина, която трябва да изпълнява определени функции в обществото и на работното място. Това се отразява и на науката: малко учени стават истински първооткриватели. Защото за това трябва самобитна индивидуалност, нов поглед, ново възприятие както, например, при Айнщайн или Фридман.

Днес в света има милиони учени, а някога са се брояли на пръсти. Работата е в това, че днешният учен – това е „техник“, който изпълнява верига от експерименти, докато не се натъкне на нещо ново. Той не прониква в природата на мирозданието, не вижда какво и как израства отвътре, не разкрива нови пластове и измерения, благодарение на ново виждане. Не, той просто прави опити, пробва ту едно, ту друго и в крайна сметка получава резултати. Разбира се, и тук е необходимо научно осмисляне, но това не са открития в пълния смисъл на думата, те не се явяват плодове на вътрешните, интелектуални усилия на човека. Като правило, до тях се достига в лабораторни условия по пътя на статистически обоснована рутинна работа.

И затова трябва да се направи ясно разграничение между съвременното масово образование и истинското образование, формиращо Човек, а не животно.

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.01.2012

[65961]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Намираме се в глобална, интегрална природа. Тя винаги е била такава, но не сме се замисляли за това – не сме го взимали под внимание, докато животът не ни принуди. А напоследък той ни принуждава все по-силно: започнахме да получаваме удари и шамари от всички страни. С други думи, със своя егоизъм, не можем да създадем живот и няма да успеем в нищо: нито в семейството, нито с децата, нито със самите себе си, нито със света, нито с безопасността. Не сме сигурни вече дали сме съхранили нещо за черни дни. Да, и пенсионната система се руши.

Всички системи, които обезпечаваха на човек удобство, комфорт и увереност в бъдещето, които му помагаха – на него и на неговите близки, осигуряваха подкрепа в моменти на слабост, болест или старост – всичко това се обезценява и се разпада. Кой знае, може би утре ще останем на улицата без стотинка в джоба и в сметката.

Тези проблеми предизвикват размисъл в хората.  Иначе не бихме се замислили, защото всички ние сме едно егоистично желание за наслаждение. Така че, се чудим: „Какво всъщност се случва?“

Ако направим правилен анализ, то тогава ще видим, че сами сме построили системата неправилно. В крайна сметка, намирайки се в природата, не мога да правя каквото пожелая, не мога да върша произволия, без да отчитам действащите в реалността сили. Според степента на своето развитие, разкривам все по-мащабни и все по-деликатни неща в природата. Те са били скрити, а сега се откриват пред мен отново и отново – и аз откривам здрава взаимовръзка между всички части на природата, а също и взаимовръзка между хората в многостепенно взаимодействие един с друг и с природата, която на свой ред, въздейства на нас.

Така че, може би не взимам под внимание данните, законите и отношенията, които съществуват в природата, в мен и в човешкото общество, но са скрити от мен? Никога не съм се интересувал от тях, безгрижно съм използвал за удоволствие това, което ми е било под ръка.

Оттук и проблемът: как да изучаваме тези закони? В крайна сметка, без значение какво сме учили за природата, било то физика, химия, биология, зоология, ботаника или астрономия в макро- и микро- мащаб, на всички нива на съществуване, виждаме закон, който обхваща всички стъпки и царуващ между тях закон за равновесието. Цялата природа се стреми към равновесие. В това число и нашата малка система – Земното кълбо.

Така че, ако искаме да живеем в мир и покой, в добро единство с ближния, с другите хора, със семейството и т.н. – трябва да поддържаме равновесие. Формулата ни трябва да бъде такава, че всички положителни и отрицателни действия на получаване и отдаване да се уравновесят и нито едно от тях да не превъзхожда другото, за да може всяко да се запълни.

В такъв случай всеки ще има право да съществува и никой няма да има предимство пред другите, знаейки, че всички ние трябва да запазим цялостния баланс. Това се отнася за участниците, за силите в природата, за силите, желанията и мислите на човека… Здравето на всяка система – частна, малка или глобална, интегрална – зависи от вътрешното равновесие между всички нейни компоненти.

Виждаме това като изследваме глобалния характер и функционирането на всички системи, в това число компютърни, кибернетични, социологически, психологически, физиологични… Дори ако дадена система се развива – тя винаги се уравновесява динамично, тъй като е чувствителна към дисбаланса, който трябва да бъде коригиран. И затова нейното развитие и нейното действие винаги ще бъдат успешни – защото тя винаги изпълнява закона за равновесието между всички свои части, негативни и позитивни. Било то в атома, в който протоните и електроните трябва да се намират в равновесие, или живите клетки, или космическите системи – всичко се подчинява на този принцип.

В такъв случай, разбира се, и в семейството, и в човешкото общество, и в образованието, и като цяло във всичко, което се отнася до човешкото ниво, трябва да проверим своето съответствие с този закон.

От урока по статията „Мир“, 13.01.2012

[66297]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

През нашата история вече сме преминавали подобни състояния, макар и не толкова трагични и революционни, че да могат да се нарекат раждане. Всички минали стъпала сме наричали етапи от своето развитие и такива етапи е имало много в историята на човечеството.

Но сегашното състояние се отличава от всички предишни. До този момент винаги сами сме се стремили да разкрием новото състояние, желали сме го, отрано сме виждали, че трябва да извършим някакво революционно преобразование в своя живот. Това може да бъде обществена, държавна, социална или технологична революция. Може да бъде революция в следствие на някакво ново откритие: нови земи, ново оръжие, нови технологии, например, като интернет, откривайки ново ниво на връзка между нас.

Но всичко това не е било глобален обрат, който да обхваща всички нива на нашия живот и всички негови сфери. И също така, не се е разпростирал върху цялото човечество – всички страни и континенти, всяко семейство и всеки човек, до такава степен днес той е всеобщ.

Засега само пристъпваме към това ново раждане и не можем да кажем със сигурност, че всичко това вече се случва. Макар и да виждаме, че се приближаваме към него. Тази „криза“, която се появява преди раждане, все повече оказва натиск върху нас – върху всички заедно и на всеки поотделно. Виждаме, че хората не могат да достигнат съгласие в семейството, разделят се, не искат да се женят, не се разбират един с друг и още повече, не знаят как да възпитават децата, как да избягват проблемите в работата, в икономиката.

Навсякъде се усеща отсъствие на разбиране, на порядък. Това се нарича тотална революция, общо раждане на цялото човечество, а не на някаква отделна държава или общество, защото произтича в глобални, интегрални мащаби и касае всички. Такова нещо досега не е било в историята.

И главното е, че не виждаме бъдещето! Винаги следващата формация се е оказвала по-прогресивна от предишната, например, краят на робовладелския строй и след него – още по-развито общество. Дори и тези промени да са водели след себе си взривове и революции, религиозни и граждански войни, хората са виждали светлото и ново бъдеще.

Част от обществото е била съгласна с него, част – не, в една страна са произтичали тези промени, в друга не – но сега произтича глобален процес. И такъв никога преди не е имало.

А освен това, по целия свят стават глобални изменения в климата, екологията. Преди също са се случвали сериозни климатични изменения – такива, като ледников период, затопляне и охлаждане, и те винаги са предизвиквали големи изменения в човечеството.

Захлаждането някога е заставило северните народи да се спуснат на юг или от Сибир и Азия да преминат по-близо към Европа. Но в един период революцията е ставала за сметка на климата, в друга – за сметката на развитието на нови технологии, или развитие на някаква държава, която не може повече да търпи своя държавник.

Сега всички изменения произтичат едновременно – и от страна на обкръжаващата природа, екологията, и от страна на вътрешната природа на човека, неспособен да бъде в равновесие с нищо. Разпадат се дори такива системи, от които изцяло зависим: храна, работа, семейство, образование, безопасност – всичко, което е необходимо на човека, за да продължава живота от поколение в поколение.

Във всички области, по целия свят сме стигнали до общо състояние, когато нещо престава да работи. И главното, че не виждаме към каква форма преминаваме.

И затова организирахме нашия курс, за да помогнем на човек да види бъдещето. Възможно ли е да го видим и да вървим към него с разбиране и осъзнато като хора, имащи очи и гледащи напред, проверявайки и изпитвайки различни способи, отрано направили разчет? С това ще облекчим пътя за себе си и няма да вървим сляпо, извършвайки грешки и попадайки в неприятни ситуации.

Защото ако ще действаме сляпо и ще грешим в тези глобални мащаби на света – това е просто страшно. Днес вече е невъзможно да вървим по пътя на проби и грешки.

Затова този курс е предназначен да ни отвори очите за нашето текущо състояние и главно – за бъдещето. А също да ни научи как от текущото състояние да преминем към бъдещото.

От 1-вата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65754]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Говорим за необходимостта от равновесие, от баланс. С какво трябва да достигнем до равновесие?

Отговор: Какво ли няма в мен: мисли, желания, отклонения… Мога ли да се откъсна от тях? Не. Мога ли да ги подтисна? Това е лошо, това ще ми коства много сили и време, и накрая ще видя, че вродените качества не изчезват никъде даже и след 50 години.

Тогава за какво възпитание говорим? Какво означава да ”бъдеш Човек”? Как да се издигнем над себе си?

Затова, трябва да вземем всички свойства – и всичко на всичко да установим равновесие между тях. Не трябва да преживяваме за лошите неща в нас – трябва само да ги балансираме с нещо добро.

Нищо не трябва да изкоренявам и това вече е успокояващо, тъй като не трябва повече да се самообвинявам за това, какъв съм всъщност. И нищо от себе си не трябва да изтривам – какво ще остане тогава в мен?! Тогава ще ми остане само да сложа край на живота си. Това подбужда хората към суицид: те откриват, че в тях няма нищо добро. Външните причини могат да бъдат всякакви, а същността е една.

Но ние подхождаме към работата иначе. Всичко, каквото има в човека, той трябва да го опазва, да напредва над собствените си свойства. Добавяйки към негатива позитивни детайли на възприятието, хубави качества. Балансирай, а не разрушавай. Разрушавайки, ти ставаш ”поправчик на света” по звание и вредител по същност.

В действителност всяко едно явление трябва да се балансира относно мен, а не да се унищожава. Иначе ние нарушаваме общия баланс. По същия начин се стремим да уравновесим, да балансираме кръвното налягане и други проблеми в организма, в обществото, семейството.

Нищо не трябва да се подтиска, тъй като получаващото желание е създадено не случайно именно такова. То произтича отвътре, разкрива се от решимото, което не можем да изтрием. Тяхната верига продължава да се развива и единственото, което можем да направим, е да балансираме, да поправяме явленията, правилно прилагайки го, разкривайки добрата му страна.

От урока ” Мир”,13.01.2012

[66294]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Разбирам как се развива едно дете. Но някой знае ли какви гени има в човешкото общество? Никой още не е виждал как се развива то, за да събере данните и да каже как ще се развива отново. Човечеството – това е нашето единствено дете, което расте така.

Отговор: Можем да анализираме и да изследваме миналото, с което се занимават философията, социологията, психологията и да забележим закономерност в процеса, причините за този процес. Ние не виждаме бъдещите перспективи, но също можем да разберем, в зависимост от сегашното си състояние, къде ни води това. Ние винаги правим някаква екстраполация от миналото към бъдещето.

Природата изисква от нас изпълнението на нейните закони. Природата – това е общ организъм, който се развива, включващ в своето развитие неживото, растително, животинско ниво и човека. Всички се развиват. В началото се е развивало земното кълбо, след това растителния свят, след това животните, и тогава човека.

Това развитие започва с Големия взрив и след това продължава за сметка на все по-голямо съединение. Съединяването на частите винаги ги кара да създават все по-сложни и специални организми – по-уникални и по количество, и по качество.

Първо  има само неживата материя, но след това, изведнъж, нейните части започват да растат – в тях се появил някакъв живот, собствено развитие. След това развитието достигнало до животински стадий – животното се развива още по-индивидуално. След това се появява човека – всичко това е резултат на развитието.

Ясно е, че това развитие има свои собствени закони – ние виждаме това като един пример от миналото.

Въпрос: можем ли да ги разберем? Очевидно, ние не ги разбираме. Но това не означава, че те не съществуват.

Аз като учен наблюдавам природата и я изучавам – как се развива, как развива и мен като част от природата. Тъй като човек не може да бъде над природата, при цялата своя наука.

Ние живеем в някаква затворена сфера, наречена „Вселена“ и изучаваме къде се намираме и какви закони действат тук, вътре в тази сфера. Тази сфера е безкрайна, без граници, изпълнена с неизмерима мъдрост. И ние само остъргваме от тази мъдрост жалки трохи – на това е основана  и цялата наша наука.

Ние не изследваме нищо, освен природата и вътре в тази сфера, също така научаваме малко повече за себе си. Виждаме, че не можем да изградим отново живота си и затова трябва със сигурност да изучим законите на природата. Добре е, че неприятните проблеми ме подтикват към познание за природата – най-малко, за да подобря живота си.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[66061]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Когато говорим за образование на възрастни, съществува страх, че хората ще започнат да ни обвиняват за това, че им предлагаме нещо неосъществимо, твърде откъснато от реалността.

Отговор: Напълно не съм съгласен с това! Днешният свят и този, който ние предлагаме, са абсолютно противоположни. Трябва да се изправим пред истината! В действителност е така! Тук не може да има частични решения! Не мога да направя училището наполовина егоистично, наполовина хуманно – такова, каквото е то днес.

Когато едно дете идва на училище, него могат да го набият, да го ограбят, да направят с него всичко, което им е угодно, да го принудят на всичко – със сила, с натиск, влияние, с някои ценности. Него го заставят да бъде като всички, при това, с най-отвратителни примери. Пристрастява се към цигарите, алкохола, да не говорим за заплахата от наркотиците! Училището е училище на покварата, училище на суетата! Някои ги довеждат с кола, а други се добират пеша…

Всичките злини на съвременното общество се проявяват при децата в училище по най-жестокия начин. И с това трябва да се борим! С това ние трябва да започнем да правим нещо! Това са нашите деца!

Тъй като ние самите сме станали безчувствени егоисти, така се отнасяме и към децата, отблъскваме ги от себе си: „Върви на училище. Там са длъжни да се занимават с теб, оправяй се сам.“

Вместо да възпитаваме от детето нормален човек и да създаваме за него бъдещото, следващо общество, ние не създаваме нито общество, нито правим от човека – човек.

За нас няма значение какво ще бъде! Затова и не искаме да раждаме деца. Просто съществуваме, плуваме по течението, което ни носи към огромен водопад, към падане в пропастта.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66139]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→