Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Някои хора вече са започнали да прилагат метода на интегралното възпитание в живота. Появи се първият опит и първите грешки. Аз бих искал да обсъдим този аспект с пример от конкретна ситуация. Моя позната започна да възпитава своята дъщеря по този метод. Тя я кърми почти две години, след това я възпитаваше съгласно методиката – поетапно от нула до три, от три до шест, и от шест до девет години. Всичко беше добре, докато детето не тръгна на училище. Момичето силно се отличавало от всички останали, била доста отворена, свободна, позитивна и много скоро се натъкнала на мощната съпротива на обкръжаващата я среда. После към тази съпротива се присъединили и преподавателите от училището.

Получи се много сериозна ситуация, когато майката и детето бяха принудени да се борят срещу системата, защото да се създаде отделно обкръжение, за което ние говорехме, сега е неосъществимо. Вие какво бихте ни посъветвали? Как да помогнем на тези хора?

Отговор: Ако говорите за Русия, то аз имам няколко примера относно работата в тази страна именно по повод интегралната система. Това не е нашата система, но те всичките много си приличат.

Тава са класове, които представляват вид кръжоци, където детето седи не пред дъската, а се развива свободно, където всичко се обсъжда. То възприема света чрез примери, а не чрез сухо преподаване на уроци, които то трябва да научи и да го изпитат и после да ги забрави. Такива примери в Русия има много и това е известно. Но за сега това са само малки „бели врани’’.

Без съмнение, ако детето са го кърмили до две години, както е било заложено в човешката природа още от древността, тогава то получава всички необходими микро елементи, помагащи му да се съпротивлява на всички проблеми, характерни за възрастта му.

Боледуваме от много болести не защото са опасни за нас и не защото са сами по себе си метод за защита, наподобявайки имунизация, когато същата болест се прилага в малки дози, с помощта на което организмът изгражда антитела, а поради това, че в млада възраст не получаваме достатъчно майчино мляко. Сега децата се отбиват седмица или месец след раждането, ако изобщо бъде захранено с майчино мляко. Затова всичките проблеми се появяват от захранването.

С интегралното възпитание си поставяме за цел максималното доближаване до природата, както в семейството, в домашното изграждане трябва да се предържаме към такова естествено състояние, както природата взаимодейства между животните. Такъв инстинкт ние нямаме. Но трябва да го пробуждаме в себе си, изхождайки от научните данни за това, какво се е случвало през вековете, и да не го смятаме за анахронизъм. Това първо!

Второ, по-голямата част от родителите са недоволни от училищното образование, поради съществуващите проблеми в класа, обществото, училището. По-голямата част от учениците не биха ходили на училище, а биха си направили съвсем друго образование и друго обучение.

Опитайте се да обсъдите с учениците, че през годината те трябва да усвоят малко повече от това, как е устроен светът, ние и нашите закони в обществото. Защото ние подготвяме човека за срок от 10 – 12 години в училище. Какво трябва да знае той? Как трябва да се научи да общува с другите? Той трябва първо да може сам да си помогне, да помогне на другите, да може да получи помощ от другите. Тоест всичко на практика е изградено върху обединението, на взаимодействието ни един с друг. На това ли ги обучават в училище? Не!

Ние подготвяме работници, като хора, завършили ПУЦ, придобили някаква специалност, да работят и да се издържат. А какво по-нататък – ние не мислим.

Малко мислим даже и за заплащането, защото не подготвяме човека за това. Той гледа да се изплъзне от каквито и да е задължения към обществото, семейството, родителите, не желае да създава семейство.

Трябва да помислим по какъв начин да преобразим училището. Да не подчиняваме децата на училището – като старата немска система, когато селяните ставали работници по заводите и до там, а да преобразим училищната система!

Освен нашият интегрален подход, има още много подобни нему. Няма да ги анализирам, да ги сравнявам, но те всичките си приличат по това, че на първо място е грижата за човека, а не какво ти трябва да вложиш в него, каква маса от бързо забравящи се знания.

Така че, днес много са склонни към това, детето им въобще да не посещава училище. Съществува Интернет, задочно образование, домашно обучение.

Да, майката трябва да си седи в къщи с децата, а не да ходи на работа. Бащата трябва да се занимава с прехраната, а майката да подрежда дома и да възпитава децата. Тогава това ще е нормално семейство. Тоест трябва полека да слезем от дървото „постигане на злото” и да се завърнем към нормални, уравновесени системи на взаимни отношения. И да не измъчваме нещастните деца! Отначало родителите влачат детето, после го изпращат на училище и то се връща от там набито или осакатено в борбата за лидер, вместо да общува с колектива. Това не е колектив, а безкрайна борба!

Трябва да променим училището в нещо различно – в хуманитарно. Във вида, в който то сега съществува, дотолкова се е износило, че не е приятно за гледане!

Но доколкото за образованието се дават много пари, а в това са заинтересувани голяма група от хора – от това те лесно няма да се откажат. А и да се променят също не могат. Системата на образованието е основна система! Преподавателите са хора, които знаят само своя урок и освен него друго не знаят. Затова проблемът е огромен!

Промяната трябва да се започне от преподавателите! Трябва да организираме хуманитарни и на първо място интегрални курсове за преподавателския състав, с цел неговата промяна. Паралелно в училище трябва да въведем психолози и специалисти по интегрално възпитание, които ще се занимават под формата на беседи с учениците.

Освен това, трябва да се въведат инструктори, които да са няколко години по-големи от децата, което ще спомогне за по-добрия контакт и ще ги повлияе положително. Всичко това трябва да се каже. Без това нашето бъдещо поколение ще стане изгубено поколение.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66141]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Хората, притежаващи духовно постижение, знаят законите на Вселената и разбират природата на масите. Те имат не само знания, но и опит от собственото си развитие, което също е започнало от най-ниското, неживо ниво. Те са преминали вътрешни поправяния, научили са се на участие, отстъпки, любов и са намерили необходимите „инструменти“, за да се грижат за масите. Гарантирано действат за благото на народа, а не в полза за себе си, защото живеят в друга, духовна природа.

Въпрос: Към какво е насочена тяхната грижа за света?

Отговор: Те искат това, което се нарича „да възпитаваш отрока съгласно неговия път“. Именно съгласно неговия път – но да го възпитават, т.е. постепенно да го придвижат напред не чрез страдания, а посредством учене, обяснения и примери. Тези мъдреци осъществяват основната работа, те привличат светлината, а ползата от това получават масите.

Днес масите страдат: някой е останал без работа, някой гладува, някой не е добре със здравето, със семейството, с децата и т.н. А мъдреците привличат светлината, възвръщаща към Източника, и обучават хората на просто, достъпно ниво, така че светлината се влива в масите и ги поправя.

В резултат на това хората получават светлините нефеш и руах, а нешама, хая и йехида остават в мъдреците на техните високи степени – съгласно обратния порядък на светлините и съсъдите.

По този начин масите получават напълване, точно съответстващо на техните желания. Хората искат добри деца, семейно благополучие, гарантирана пенсия, здраве, заетост, добро жилище, приятен отпуск, безопасност и т.н. Желания от друго ниво няма, а и те не са нужни.

Само след това, в хода на общия процес, масите ще започнат да се присъединяват към мъдреците – и тогава ще произтече взаимовключване. Но пак – пасивно от тяхна страна.

По такъв начин, великите се спускат заради служене на народа, но не се губят вътре. Именно високата степен им позволява да дърпат масите нагоре, стъпало след стъпало.

Въпрос: Няма ли опасност неволно да причинят вреда?

Отговор: Може ли любещата майка да навреди на своето дете? Не си представяме майката като полицай. Такава е майчината природа – да се грижи за детето. Майката не просто се грижи, тя е проникната от неговите желания. Нима след това тя може да му нанесе вреда? Нали всичките ѝ мисли са съсредоточени върху това, което ще му достави удоволствие, ще му бъде в полза. Кашата, температурата в стаята, бутилката с вода – майката нито за миг не се отключва от тази вълна на любов.

Така и висшия няма свои желания – той получава желанията на низшия и работи над тях. Любовта задължава да правиш това, което е добро за любимия. В края на краищата обичам или него или себе си. И ако обичам ближния, то се издигам над себелюбието си – и тогава всичко, каквото имам, поставям в служба на него, а за себе си оставям само необходимото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.01.2012

[65192]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Много интересно и съвсем ново явление, несъществуващо по-рано е, че нашето общество става интегрално. Не само банките, промишлеността и фабриките се оказват взаимно свързани по целия свят и си предават един на друг суровините, произведената стока и хранителните продукти. Но стигаме до универсална  култура и образование, взаимно свързани и много зависими един от друг.

Ние не просто така, с помощта на съвременните СМИ, се намираме в течение на всичко случващо се по света. Самото знание засега нищо не ни дава. Но това ни прави зависими един от друг. Ако тази зависимост е в добро дружеско семейство – то тя е за добро и носи увереност и удоволствие. Но ако  зависимостта не е добра, семейството се разпада. Иначе това ще ги доведе до насилие.

Но ние не можем да се разведем , ако сме обединени в мащабите на цялото земно кълбо,  ненавиждаме се, отблъскваме се – и при това, зависим един от друг. Природата ни затваря на тази земя, на нейната тънка повърхност и ние няма къде да избягаме един от друг.

Всеки ден ставаме все по-зависими. Ако някога сме се карали, то максимум сме могли да се убием един друг. Но днес – не можем, ако започнем да се бием, то ще унищожим целия свят, ще унищожим всичко живо със съвременното си оръжие. Получава се, че във всичко – и в добро и в зло, ние сме напълно  зависими – всички, и от всички.

И това е голям проблем, защото егото ни засега не изпитва страх и не е съгласно на никакви компромиси. Егото се развива и расте, но от това не ставаме по-умни. Едновременно с най – мощното оръжие, от една страна, ние сме надарени със завист, с въжделения, жажда за власт и жестокост. Взаимната ненавист  замъглява разума ни и така можем да стигнем дотам, че да убием себе си, в глобален мащаб.

Виждаме, че природата ни довежда до взаимност, до зависимост един от друг, която не можем да избегнем – не е като в семейство, което може да се разведе. И какво да правим по – нататък? Трябва да намерим решение. А решението за сега е едно: да установим мир в „семейството”, в нашия дом – сред всички народи, между всички страни и да не се подтискаме едни други, а да задължим всеки само към търсене на това, как да изпълни своята част.

От прилагането на това единствено решение, от което зависи нашето оцеляване, ще видим, че сме задължени да организираме всичко останало в нашия свят: животът на обществото, като в едно семейство и отношенията между нас. Ние ще изясним какво е необходимо на всеки, за да допълним останалите. Какво възпитание да дадем и на самите нас –  възрастните хора, и на децата, и на следващото поколение, за да им бъде по-лесно да влязат в добър, мек и топъл свят. Как да се защитим от това, никой да не насъсква хората едни срещу други.

Много от учените казват, че нашият свят е станал кръгъл поради своята взаимна зависимост, и че не можем да избягаме един от друг, а напротив – нашата взаимна връзка постоянно нараства, миг след миг, ден след ден. Те предупреждават колко е опасно в такава ситуация да се занимаваш с протекционизъм, с опити за самоизолация, да се отдели държава от държава.

Тъй като това противоречи на процеса, през който преминаваме – от началото на нашето сътворяване като хора, и до ден днешен. Опитите да се върви срещу закона на природата, тенденции, наблюдавани в нашата история – никога не са ни носили успех, а тъкмо обратното.

То е все едно, да зная физическите закони и да не ги спазвам – с това аз веднага си причинявам зло. Цялата техника, технология, науката, нашата мъдрост се състои в това, да се научим да следваме природните закони. Ние развиваме своите инструменти за изследвания, за да разкрием какви още закономерности съществуват в природата и да ги използваме за свое благо.

Колкото по-добре знаем законите на природата, особено тези, които се отнасят до околната среда, обществото, човека, към неговата психология и психологията на обществото, и вярно да ги реализираме в своите отношения – толкова повече ще спечелим. А иначе, ще ни се наложи да започнем ”бракоразводно дело”, което означава световна война, която може да стане край на цялото човешко развитие на земята.

От 1-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[65974]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кой ще се обучава на курсовете по интегрално възпитание: само хората, останали без работа, или изобщо всички?

Отговор: Мисля, че броя на безработните ще бъде огромен. А тъй като става дума за поправяне на обществото, то трябва да привлечем не само хората, загубили работата си, но и домакините, пенсионерите и изобщо хората, които не работят. Ще се получи, че най – малко 80 % от населението ще са готови за такива курсове.

А ако случайно човек намери работа или някаква издръжка, това не означава, че той трябва да напусне курса. Ние смятаме, че е задължение на всеки да премине през такъв курс на интегрално обучение. И хората трябва да си разпределят работата, така че всеки да работи по няколко часа на ден.

Това са много големи промени в обикновения подход, но ние не ги въвеждаме със свои решения –кризата го прави вместо нас, без да ни оставя избор. Мисля, че това ще ни отнеме не повече от една година.

Въпрос: Но какво ще става в междинния период, когато още не сме достигнали до това, да си поделим работата на по няколко часа на ден, и хората все още няма да са оставили надеждата да се върнат към предишното състояние?

Отговор: Мисля, че големият процент безработни ще доведе до безредици, до безсилие на правителствата и загубване на пътя. Това ще доведе до състояние на пълна анархия, и няма да остане друг избор, освен да се приемат такива рамки. Това ще се случи много бързо, иначе ще стигнем до пълен крах на цялото общество и до световна война.

Така както сега правителствата не могат да наложат власт над икономическите системи, така те няма да могат да управляват нищо. Ако милиони излязат на улицата, не ще може да ги спре нито армията, нито каквато и да била сила. Правителствата просто няма да знаят какво да правят. Всички видяха какво се случи в Сирия и Египет.

Във всяка страна ще се наложи да се отчита местната специфика и характера на народа. Например, в Гърция никак няма да е лесно, да се накарат хората да учат, както в една Германия. Германците старателно ще се учат, както днес старателно работят. А в такива страни като Гърция, ще се наложи хората да бъдат привличани с нещо на такива курсове,  да им се дават някакви компенсации.

Проблем за всички европейски страни е застаряващото население, живеещо между домът, кафенето, и екскурзиите. Навсякъде е нужна програма, приспособена към местните условия.

От беседата ”Уроци за новия свят”, 01.12.2011

[65326]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване на WIN-Gallup International: Щастливи ли са хората на Земята и жителите на кои страни са по-щастливи от другите? Най-щастливото място на Земята се оказала Република на Островите Фиджи – 89% от нейните жители се чувстват щастливи, а жителите на Литва – само 9%. Като цяло на Земята живеят повече щастливи (53%) отколкото нещастни хора.

Сред най-щастливите страни водят Нигерия (84%), Холандия (77%), Швейцария (76%), Колумбия (71%), Финландия (70%), Германия (68%), Исландия (66%), Дания (64%), Бразилия (63%).

Нивото на щастие не зависи от икономическото благосъстояние на страната. В групата на  страните с ниски доходи, щастливи се оказаха Южна Корея, Исландия, Саудитска Арабия, Аржентина, Малайзия, Тунис, Бразилия, Перу, Азербайджан.

Страните с нещастни жители са: Чехия, Турция, България, Македония, Южна Африка, Китай, Индия, Украйна и Русия.

Повечето руснаци не са могли да определят дали са щастливи – 42%. Определено щастливи са се определили 39%, навярно щастливи – 8%. В Западна Европа най-нещастна е Ирландия.

Най-ниски са показателите за щастие в: Грузия – 10%, Палестинската автономия 10%, Литва 9%, Сърбия 8%, Палестина 7%, Египет 0%. А в Румъния този коефициент по принцип е 10%. Оказва се, че усещането за щастие, няма нищо общо с икономическите очаквания. Хората, които не принадлежат към нито една религиозна организация са по-малко щастливи, от вярващите.

Реплика: Очевидно е, че човек не е машина и всичко възприема сетивно и субективно. Разбира се, ако удовлетвори телесните си (животински, необходими) потребности, то може да получи безгранично щастие от чувството за единство.

[65985]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Някога ни се струваше, че развитието на човешкия егоизъм може да продължава безкрайно и ние ще изобретяваме все нови и нови чудесни машини, всеки ще получи своя самолет и нечувани средства за комуникация. Но в крайна сметка човек, употребяващ всички тези вещи, изведнъж открива, че това му стига – за какво му е повече? Той усеща във всичко празнота и липса на  напълване.

Защо това не му доставя никакво удовлетворение? Работата е там, че цялото развитие се извършва за сметка на увеличаващите се желания, които постоянно нарастват. И изведнъж те престанаха да растат! Дори напротив, в много от желанията усещаме някакво връщане назад.

Някога човек е искал да има семейство – колкото може по-голямо: много деца и даже много жени. После това се оказало вече ненужно – стига и една жена и две деца, или даже едно. А днес дори и това не му трябва. Животът става толкова сложен и тежък, че в развитите страни хората не желаят да напускат бащиния дом преди да навършат 30 – 40 години.

Човек работи и харчи всичките си пари само за себе си – за какво са му жена или деца? Той може да пътешества, да се разхожда, да почива, да се чувства свободен. Мама се грижи за него – и на него му е добре. Построихме общество с такава развита инфраструктура, че в супермаркета може да се купи приготвена храна, да се стопли в микровълновата – и вечерята е готова. Човек няма нужда да дели квартирата си с някого – може да си има собствена и да се усеща свободен. А като поостарея, ми се полага пенсия, медицинска застраховка, грижа в болницата и място на гробищата – а какво още ме очаква? Струва ли си за това да се напрягам цял живот?

Егото ни става такова голямо, че не се чувстваме способни да се свържем с останалите – да влагаме в тях нашите сили, да им помагаме, че след време и те да ни помагат. Аз не усещам, че мога да се свържа с някого до такава степен на близост.

Или пък имаме възможността да се обединим по взаимно изгодни условия и ние живеем с жена ми като приятели, партньори. Нашият живот повече прилича не на истинско семейство, каквото е било някога, а на съжителство. Аз работя и тя работи. Тя прави нещо в къщи и аз правя. Тя плаща и аз плащам.

Във всичко участваме по равно.  Вече не е онова семейство, в което мъжът е стопанин, глава на семейството – изкарва прехраната и осигурява жена си, която си стои вкъщи и се грижи за децата. Сега те двамата излизат сутрин от къщи, хвърлят децата в някоя ясла или детска градина, връщат се вечер, взимат децата и се прибират. И какво им остава в къщи? Те почти не се виждат. Той гледа телевизор или седи на компютъра, тя – почиства набързо, хвърля мръсното пране в пералнята – и това е всичко, денят е приключил.

Те вече са напълно равни, не както по – рано, когато единият е бил по-горе от другия, глава на семейството, стопанин. Т.е. семейството е загубило първоначалното си значение, и е станало просто партньорство. А ако това е само партньорски договор, то аз винаги ще гледам: това изгодно ли е за мен или не. Ако е изгодно – влизам, ако не ми е изгодно – излизам. И затова хората се развеждат, дори не желаят сключване на такива отношения.

Това е факт. И ние с вас изучаваме тези причини. Егото ни дотолкова е нарастнало, че ни казва, че не си струва да се влиза в  партньорски отношения, които се наричат брак.

Поради своето его, човек престава да усеща децата си толкова близки, като части от своята душа. Децата си имат своя живот, те се учат на места, които са много далеч от нас. Разликата между поколенията става толкова голяма, че децата напълно са откъснати от родителите си. Те имат друго образование, други интереси, толкова далечни от мен, че аз трудно разбирам за какво ми говорят, с какво се занимават и с какво живеят.

Прекъсна се връзката между поколенията. Излиза, че не разбирам за какво са ми такива деца? Какво ми е удоволствието от тях? Те искат от мен пари и после да мълча. Ние все още получаваме удоволствие от тях, докато са малки. А след 12 и нагоре – вече губим връзката с тях.

В миналото човек е отглеждал деца, после е очаквал внуци и след това, се занимавал с тях. Но днес и това го няма, защото децата не желаят да се женят и да раждат внуци.

Човек не прави всички тези сметки съзнателно, но така се получава, вследствие на нашия развит егоизъм,че не си струва да имаш семейство.

Демографски се развивахме много бурно, по експонента, и изведнъж тя започна да се изравнява. Специалистите, занимаващи се с демография и правещи прогнози за развитието на човечеството, предсказват, че в близко време неговата численост бързо ще започне да намалява. Засега все още има прираст, благодарение на някои региони – основно в арабските страни, където все още са силни традициите и религиозните течения да се развиват и раждат повече деца.

Но даже вече и в развитите арабски страни, вместо по 10 – 15 деца, както по-рано – днес вече са 2 – 3. Тоест забелязва се, че и те бързо се приравняват към останалия свят.

От първата беседа за новия живот, 27.12.2011

[65858]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Съвременната икономика е изградена върху злоупотребата с ресурси. Ако започнем да икономисваме, огромен брой хора ще останат без работа. Това ще бъде ли стъпка към целта?

Отговор: Преди всичко, не мисля, че трябва да наричаме тези хора „безработни“. Навлязохме в нова епоха и преминаваме през промяна на парадигмата за развитие. Днес трябва да разглеждаме случващото се като възстановяване или подем към света, какъвто трябва да бъде в съответствие с Природата.

В този свят ние жиевеем само с телата си, а всичко останало, с изключение на основните потребности на тялото, трябва да отива за сметка на поправянето на душата. Съответно, грижата за материалните нужди се свежда до това, да живеем нормален, комфортен живот и нищо повече.

Разбира се, за това не е нужно да се връщаме в пещерите. На човека му е нужено жилище, отопление, храна, здравеопазване, сигурност – всичко, което е свързано с желанието за храна, секс и семейство. Обаче трябва да разберем, че това е само необходимата материална база за главната задача. Тялото съществува, за да ни даде възможност да развиваме душата си.

Обръщаме се към целия свят: линията на бедността следва да стане минимум, над който трябва да издигнем всички. За какво? За да може човек да се освободи от грижата за насъщния хляб и да е в състояние да се занимава с душата си. Всичко, което е извън необходимото, не се отнася вече към нашия свят, към земното съществуване и присъщите му желания, а само към поправянето на душата.

Това трябва да бъде подхода ни, макар все още да не трябва да го обясняваме със същите думи. Ако се отнасяме към проблема така, резултатът няма да бъде излишък, а насочваме всичките си сили и ресурси, които остават от свръхнеобходимото, в системата за интегралното възпитание, т.е. в системата по поправянето. Съответно, култура, образование, наука – тях също ги поставяме изцяло в услуга на развитието на душата. В крайна сметка, няма за какво друго да живеем в този свят. Завършим ли с душата – той ще изчезне.

Трябва да разберем, че и техниката, която създаваме, също трябва да ни освободи време за главното, а не за забавление и удоволствия. Преди хиляди години първобитният човек се е занимавал с ловуване само по два-три часа на ден. Едва след това растежът на егоизма е довел до това, че едни хора са започнали да властват над другите и да ги заставят да работят по цял ден.

Така че, сме длъжни да се върнем към своето естествено състояние. И за това хората, нетрудоустроените в традиционния смисъл, не трябва да бъдат наричани „безработни“. Те не са безделници, те просто са се освободили за главното, те се връщат към нормалния живот. Предоставят им възможност за временна заетост по няколко часа, а през цялото останало време те трябва да работят на човешкото поприще – над животинското ниво, там, където човек се учи да бъде Човек.

Нуждаем се от интегрално обучение, за да разберем как да се обединим помежду си. По този начин ще постигнем равновесие с Природата и ще се избавим от бедите и от всякакъв вид проблеми, независимо дали са екологични или финансови. Всичко ще се успокои благодарение на равновесието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 09.01.2012

[65844]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Социалните мрежи  – това е система от отношения между хората, а не виртуални общества в тесния смисъл. Социалната мрежа е организирано множество, състоящо се от хора и връзките между тях.

Такива системи притежават свойствата на цялото, появяващи се благодарение на взаимодействието и взаимната връзка на неговите части. Цялото дава допълнителен вкус, а не е прост сбор от неговите съставни.

Социалните мрежи изпълняват ролята на проводници на алтруизма, когато хората изразяват своята благодарност, извършвайки добри постъпки спрямо другите. По социалните мрежи се предават щастието, щедростта и любовта.

Тези връзки ни оказват постоянно, трудно доловимо, но силно влияние. И далече зад нашия социален хоризонт, приятелите ни, приятелите на нашите приятели могат да направят нещо, което в края на краищата ще повлияе и на нас, подобно на вълните, биещи се някога в чужди брегове, но достигнали и до нашите. С всяка добра постъпка ние поддържаме тази мрежа, която ни подкрепя.

Социалните мрежи поддържат растежа на всичко, което е посадено в тях . Затова болестите, паниката, депресията и насилието също се предават по мрежата, обхващайки все повече и повече хора.

Ролята, която играят социалните връзки, в мотивацията както на добрите, така и на лошите постъпки, дори доведе до създаването на нови стратегии в решаването на социалните проблеми.

Социалните мрежи притежават общ интелект, който усилва или допълва интелектуалните способности на отделните и членове: Колонията от мравки се държи ”разумно”, дори ако всяка мравка поотделно, не се държи добре; птичето ято определя в каква посока ще лети, въз основа желанието на всички нейни членове.

Ако се намирате в центъра на социалната мрежа, а не по периферията, вие имате по-голям шанс да се озовете на едно, две или три ръкостискания от множеството хора.

Реплика: Несъмнено интегралното образование на хората е длъжно да усвои социалните мрежи и постепенно да се настани там,  в духа на обединението на общността, взаимността и любовта на цялото човечество. Социалната мрежа и общата връзка на хората притежават подобни свойства и затова тяхното приложение се явява напълно естествено.

[65767]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да събудим в сърцето си грижа за целия свят?

Отговор: Всички ние съществуваме в един духовен съсъд, в едно желание. Творецът е създал една душа и е невъзможно да се грижи избирателно само за определена нейна част,  а само за целия пълен съсъд . В духовното не съществува нищо „частично“.

Когато става въпрос за отдаване, тогава трябва да се погрижим как да станем свети за Твореца, а това означава да поправим пълния съсъд. Ако Творецът е създал едно желание, то отдаването може да се пробуди само в цялата му пълнота. И както обяснява Баал а-Сулам в статията „Поръчителство“, само заради това ние и съществуваме.

Затова, този, който не се вълнува за общия съсъд – не се грижи за себе си. Трябва само да отворим очите си и да видим, че това е абсолютно едно и също. Светът е отпечатък на това, което е вътре в нас и само така ни се струва, че съществува извън нас.

Ето защо проблемът не е в това, аз „да се погрижа за света“, а в това, как да си отворя очите, за да видя истината и да разбера, че грижата за света и грижата за себе си е една и съща грижа. За да се разсее тази илюзия и да стане ясно, че това е една душа!

Вместо да „събуждам в себе си грижа за света“, аз трябва да се погрижа за себе си – за това, защо не мога да видя, че целия свят е мой духовен съсъд, моя душа.

От това става ясно, че аз не мога да оставя грижата за света – та това е най-важната ми част. Всичко, което чувствам  в себе си  точно сега е само моето тяло и това чувство, наричащо се „тяло“ , някога ще умре и  ще изчезне от моето съзнание. И само грижата, която ще постигна за своето външно „тяло“ ще ми се разкрие като моя душа и ще остане с мен завинаги. В нея аз ще намеря своя истински, вечен живот.

Трябва да преминем през тази вътрешна революция  – в това всъщност се състои и преходът на махсом (границата, отделяща висшия свят). Когато човек започне да се свързва и да асоциира себе си с това, което е извън него, вместо това его, което по-рано е възприемал като самия себе си – това се нарича преминаване на махсом.

Баал а-Сулам говори, че за това се иска само психологически поврат. В тази слепота и заблуда се крие причината за цялото това зло, което преживяваме днес.

От подготовката към  урока, 08.01.2012

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→