Въпрос: Какво означава способността да “чувстваме света чрез всички“?

Отговор: Ако съм включен в другите, чувствам това, което те чувстват и мисля за това, което те мислят, е ясно, че притежавам способности, няколко пъти по-големи от тези на обикновения човек. Аз съм много по-широк, способен повече да включвам в себе си. В крайна сметка, нашето възприятие на всяко явление зависи от броя на параметрите, които сме способни да усвоим, от гледна точка на резолюцията.

Броят на параметрите зависи от това, доколко в мен са включени противоположни неща. Поради разликата между тях, аз различавам отделните части и мога да построя от тях, като с Lego, много варианти. В същото време разбирам от какво се състоят тези структури и по какво едната се отличава от другата.

И, ако приетите от мен чувства и разум от другите хора, се абсорбират в мен, ставам притежател на различни и противоположни свойства. След това възприемам света по-многостранен и по отношение на предишното плоско възприятие той изглежда като изход в друго измерение.

Психологически това е едно изцяло ново възприятие, един нов свят. Така аз се издигам над ограниченията на тялото, свързани с категориите на времето, движението и пространството, тъй като аз съм включен в човечеството. Получавам неговото общо чувство, неговия съзидателен разум – данните, идващи до нас от природата.

Имам възможност да разбера чувството и разума, свързани с природата и намиращи се в нея като мой корен. От там идва цялото развитие в този свят. В това развитие аз виждам, че се връщам към това място, към този корен на чувства и разум в природата, от който се е развила цялата верига на сътворението: неживото, растителното, животинското и аз – човека, който достига корена и по този начин затваря кръга на развитието.

Искам да подчертая, че не случайно природата ни тласка към състояние на взаимно поръчителство, така че буквално да загубим своите частни свойства. Ние не ги губим, а само се издигаме над тях, защото те са материални, отнасящи се към животинското ниво.

Всичко частно в мен се отнася до грижа за тялото, за да може то да просъществува определеното му време по най-добър начин. А развитието се състои в това, ние да се издигнем от грижа за тялото до обща грижа. Тази споделена грижа ни дава напълно различни свойства – не телесни. Благодарение на тях, аз разкривам програмата и целта на сътворението, намерението на природата, в която нито един елемент не се развива случайно – всичко се движи в съответствие с програмата. И аз мога да разбера тази програма.

Веднага щом се устремявам към интегралната визия, свързвайки се с други хора, незабавно започвам да долавям тази интегрална визия, сменям очилата си на кръгли, на интегрални. Виждам цялата природа, вместо да я получавам от тесен канал на тялото ми – какво е добро или лошо за мен: ядене, спане, развлечения и др.. Не, аз не живея за това! Живея на ниво, което не зависи от тялото ми и вече гледам на природата, която е над тялото. Сякаш не се намирам в тяло: съдя, проверявам, контролирам от позицията на общочовешкия разум и чувства. Тази степен коренно се различава от сегашната.

Сега аз съм просто едно развито животно – в определени рамки и неизвестно, в добра или лоша страна. А благодарение на включването в световния разум аз достигам едно ново измерение. Аз качествено променям възприятието си за света, в който живея. Той става истински, тъй като аз вече не гледам на света през тесния егоистичен процеп, притегляйки полезното и отхвърляйки вредното, а буквално излизам през него навън и живея в света. А там възприятието е абсолютно друго: не през егоистичното сито, през което виждам само това, което е полезно или вредно за мен, а извън зависимостта от себе си. Това се нарича ново измерение, присъщо на човека.

И тогава, действително, разкривам разума и чувствата, които се намират там, в светлото състояние извън моето тяло, зад стена с тясна пукнатина, през която гледам. Аз разбирам целия процес и целта на сътворението.

Нашите изследвания показват, че това е вярно, че то е нещо неуловимо за нас. Но ние започваме да осъзнаваме, че очевидно, това ниво съществува. Можем да го сравним с тъмната материя: тя съществува, но ние не я възприемаме, а тя е 90% от цялата материя, която съществува във Вселената.

Така че, общото чувство и разум, които се намират във Вселената, ние за сега не можем да разкрием. Въпреки това учените, които изучават космоса, говорят за присъствието на мощно чувство и разум, като звуци, които ние не можем да доловим, а само чуваме като някакъв шум. Ние не можем да разкрием тези явления, защото те се отнасят до по-висше от нас измерение.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66964]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Общата душа "Адам", Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Задачата на психологическата част на курса за интегрално възпитание е да научи хората да общуват един с друг, да се слушат помежду си и да създават пълноценен, дълбок контакт помежду си. Как да се направи това?

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66828]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

 

Новото състояние на интегралното общество се характеризира не с личността на всеки, а именно с това, което възниква между нас, над нас, сякаш извън нас. При което се издигаме от нашето животинско ниво на следващото ниво, което се нарича Човек – „Адам“.

Не напразно Адам се описва в древните източници като един събирателен образ, от който се предполага, че сме произлезли, вътрешно разделени след неговото грехопадение (възникване на егоизма), който е разбил този образ на множество части, и всяка частичка – това е всеки от нас.

Сега, въпреки егоизма, който се намира между нас като разединяваща, отблъскваща сила, трябва да се издигнем над него – не да го унищожаваме, а напротив, да го използваме за подем, защото ако между нас няма взаимно отблъскваща сила, няма да имаме стимул да я преодолеем именно чрез подем над нея. А в подема над нея ще се съединим.

Тоест, това е силата на нашето егоистично разделяне, дори и да ни се струва, че ни носи вреда, всъщност ни е в полза. Тя принудително ще ни издигне над самите нас, над нашето животинско ниво – егоистичния път на развитие, който в настоящо време приключва. Наричаме го животински, защото той инстинктивно се развива в нас така, както и всички предишни стадии на развитие, които сме преминали в процеса на еволюция.

Сега възниква следващият етап на развитие на човечеството – осъзнат, когато се явяваме като общ образ „Адам“, който трябва да се събере, извисявайки се над егоизма, съединявайки се помежду си, припокривайки се един с друг в един единен механизъм и допълвайки се. В това ще ни помогне егоизма и трябва да се отнесем правилно към него.

Такава картина може да се наблюдава по примера на правилното семейство, където двама възрастни, сериозни хора с висока степен на осъзнаване, разбират и различието помежду си, и възможността за създаване на общо поле на припокриване един с друг. Наслагването на един кръг върху друг, тяхното общо пресичане, общият сегмент между тях, се нарича семейство. Най-идеалното е, когато двата кръга напълно се припокриват един друг.

Едновременно не просто се припокриваме на животинско ниво, а се издигаме духовно към състоянието „Адам“, към възникване на нещо средно между нас – резултата на нашите усилия. Припокриването на единия кръг с другия не означава, че някой потиска някого или двамата изчезват. Възниква нещо трето, средно, състоящо се от другите двама, от техния стремеж да бъдат заедно въпреки егоизма, който е против това.

Това не е просто състояние. То трябва да бъде обрисувано, описано и човек да се опита чувствено да се въведе в него.

Интегралното възпитание се заключава в това, да се прояви в човека това трето състояние. То е скрито в своя зародиш, дълбоко вътре в нас, трябва осъзнато да го извлечем от себе си и да се издигнем на това ниво.

В процеса на еволюцията сме се развили от нежива природа към растителна и животинска. В днешния ден човек с нищо не се отличава от животното, с изключение на това, че е развил науката, техниката и културата.

А тук се има предвид съвършено друго ниво на познание, усещания, проникване в природата, раждането от нас на състоянието „Адам“, което никога не е било в нас. Във всеки от нас съществува само отломък от това общо състояние, което трябва да достигнем, събирайки всички отломки заедно.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

[66825]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Ако говорим за новото поколение, за новата епоха, в която съществуваме, то стигаме до още по-важни изводи. Казваме, че всички ние, живеещите на тази планета, сме тясно свързани помежду си и зависим един от друг, че обкръжаващата среда става единна за всички, че ние оказваме влияние на климата, на екологията. Това, което се случва на едно място, предизвиква земетресение или цунами на друго, войната в една страна незабавно се отразява на положението на другите страни…

Виждаме, че не просто трябва да се присъединим към едно или друго общество, или група, а трябва да организираме общо, глобално, интегрално възпитание!

Ако сме свързани заедно, то нашето възпитание и създаденото от нас обкръжение – определящият фактор на нашето развитие – трябва да ни предава еднакви ценности, за да се разбираме един с друг, съхранявайки своята индивидуалност и свобода. В края на краищата, ако дотолкова зависим един от друг, трябва да разберем, да се почувстваме един друг, да станем по-близки!

Цялата работа е в това, че не се разбираме помежду си, както става в семейството, където всеки се оплаква, че не го разбират. Хората не си приличат един с друг, доколкото имат различни ценности, вкусове, отношение към живота…

От една страна, за да разбереш ближния и дори чуждия човек, също е нужно възпитание. А от друга страна, този чужд би трябвало да стане не толкова чужд, след като днешната култура, възпитание, икономика и всички съществуващи структури са така близки и взаимозависими.

Необходимо е да се развие система на глобално, интернационално, международно възпитание и тази голяма световна организация трябва да се грижи за това, всеки човек по света в неговото възпитание, култура, отношение към живота да има нещо общо с другите. Тогава той ще знае как да приеме другия, и в края на краищата хората да се сближат помежду си според своите възгледи и вкусове, да могат да направят своя живот по-безопасен и да достигнат съгласие помежду си.

При което, това ще бъде не просто взаимно разбиране между двама непознати хора, а ще се отрази на международните отношения, на взимането на съдбоносни решения в политиката, икономиката, въоръжаването, във всичко. Трябва да се сближим един с друг и това зависи от това, можем ли да създадем за всички единна система на възпитание.

С други думи, трябва да разберем, че обкръжението като фактор – трябва да стане решение на всички наши проблеми, това е заложено в природата! Ето защо, вместо да се вкарват в затвора и да се изолират хората, извършващи непристойни постъпки, трябва принудително, по съдебен ред, да ги настаняваме в специална среда, която ще ги възпитава и ще направи от тях полезни за обществото хора. А ние, в съответствие с това, ще проверяваме влиянието на обкръжението върху такъв човек и при условие, че той се е поправил, ще го освободим и приведем в обичайно общество.

Този принцип работи и по отношение на децата, на училищата. Трябва да проверим, да разделим различни типове хора и да решим какво подхожда на всеки слой, на всяка възраст. Изхождайки от това, а също и в съответствие с характера и особеностите на човека, и с помощта на цялостното въздействие върху него от обкръжаващото общество, ще можем да му дадем възможност да изрази себе си по оптимален начин.

Тоест пред нас има разностранно, многообразно средство, в което има множество кръгове и различни групи, и трябва да се стараем да приведем човека под влиянието на това или на друго общество, докато той не придобие правилна, хармонична форма.

Подобно е на узрял плод, на който са нужни и топлина, и хлад, и нощ, и ден, и влага, и суша, и светлина, и определено съчетание на минерали. Така и тук, за да може човек да узрее и да се превърне в мек, сладък за всички „плод“, обществото не трябва да го натиска в едно направление, а да му оказва всевъзможни, разнообразни форми на въздействие.

Затова обкръжението – това е единственият фактор, който използваме, за да поправим цялото зло, съществуващо в човека и в човечеството, предизвикано от нашия егоизъм. Трябва само да вземем това средство в свои ръце, да организираме разнообразни форми на обкръжение, съответстващи на културата, образованието, обичаите на нациите, особеностите на тази или друга цивилизация и по такъв начин да намерим подход към всяка част на човешкото общество, към всяка страна, към всеки отделен човек.

От третата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66733]

Filed under: Възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какъв обем информация е наистина полезен за човека и каква информация му вреди?

Отговор: Ако научим човек на правилно виждане за света, за природата, за него става лесно да възприема всяка информация, защото през цялото време ще я причислява към цялостната, глобална картина на света. И така той няма да има никакви проблеми с потока от информация.

Да предположим, днес от сутринта до вечерта чета и поглъщам действително голямо количество информация на различни теми и проблеми на съвременното общество, науката, финансите и др. Същевременно, основният ми проблем е как да интегрирам тази информация в една единна картина на света.

Как мога да видя във всичко това проявата на един единен закон – желанието на различни егоистични сили да се обединят в единна алтруистична сила по подобие на природата? Как днес се преобразува обществото и личността, които по неволя трябва да преминат към интеграция под въздействието на отрицателни сили, наричани в нашия свят криза? В действителност, кризата – това за нас е доброта.

Този възглед за света дава възможност на човек да пропуска през себе си огромни потоци информация и те, напротив, допълват тази обща картина в него, влизат в обща хармония.

Това е подобно на начина, по който слушате някаква симфония, и чувствате, че в оркестъра липсват някои музикални инструменти. Вие, като експерт, чувствате, че нещо липсва, лошо ви е от това – и изведнъж се появява допълнение и хармония.

Така че, не е проблем. Човек действително може да бъде енциклопедичен, той е способен да поеме в себе си цялата информация, която съществува в природата. Основното е тя да се свързва в него в една единна картина. И тогава, напротив, колкото повече информация получава, толкова повече ще бъде желана тя за него и толкова по-лесно ще я възприема. Той ще допълва тези бели петна, които са се усещали в него като недостатък, като липса на съвършенство.

От беседата за интегралното възпитание, 13.12.2011

[66411]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

 

В близко бъдеще човечеството ще се отърве от всички видове работа, които не са необходими, с изключение на онези, които могат да осигурят всичко необходимо за един нормален, разумен живот. Затова човек ще трябва да работи по два-три часа на ден, а през останалото време ще е свободен.

През тези часове хората ще бъдат не просто освободени от работа, а ще трябва да създават обкръжение, което да влияе на всички останали. И всеки от тях ще оказва въздействие на другите, за да може всеки човек да се намира под правилното влияние на няколко вида обкръжения, благоприятни за по-нататъшното му развитие.

Този процес е подобен на отглеждане на плодове и зеленчуци в оранжерия.  Създават им последователно различни условия в специфични комбинации и, поради тази причина, те благосклонно растат, а ние получаваме на трапезата си чудесни, сладки плодове за всеки вкус. Същото нещо трябва да направим със самите себе си и с нашите децата. Тази работа ще стане основно занимание на човека, живеещ в една нова ера.

И не без основание разглеждаме съвременната криза не като трагедия, а като положително явление, като раждане на едно ново общество, ново човечество, в което започваме да се подготвяме за следващия етап на обединение и реализация на всички възможности, които има всеки от нас.

По такъв начин се движим към взаимно свързване и взаимно разбиране, и сякаш създаваме от цялото човечество образа на един човек, всички части на който взаимно се допълват хармонично и създават единно цяло.

В създаденото от нас единно човечество разкриваме една сила, която ни дава чувството, че всеки от нас живее вече не в лично, вътрешно усещане, а в общо възприятие на това единно цяло. Човек живее и при това чувства живота на всички останали, станали му толкова близки, че той ги разбира и ги чувства, и е включен в тях.

Оказва се, че вече не живея живота на един обикновен, дребен човек, а моят живот е свързан с диханието и живота на цялото човечество. От състояние на малък, слаб индивид започвам да се изкачвам към най-високия статус в природата. Така усещаме живота с новото за нас ниво „говорещ“, което се отнася към нивото Човек.

Както психологията, така и отношението ни към живота и мирогледът ни се изменят от дребното, егоистично и тясно лично мнение в широко и глобално възприятие. И през призмата на цялото човечество, като през нови очила, ще започнем да виждаме един нов свят.

Сега гледам на него по друг начин и разкривам в него живота, който зависи не само от желанията на тялото ми, а от всички хора на земята. И тогава се издигам в усещане на живот извън тялото си. Така, с помощта на психологически подем, достигаме до определено състояние.

Целият процес, който трябва да изминем, може да се раздели на две части. Първа част е пътят, който сме изминали досега. През цялото време сме се развивали, без особено да използваме обкръжението. И ако е трябвало да се прибягва до неговата помощ, е било в редки случаи.

Сега сме в криза, която с право наричат глобална и интегрална. Сега чувстваме, че нямаме друг избор и с помощта на средата трябва да се развиваме по определен начин, в такава насока, че и цялото човечество да бъде интегрално и глобално, да сме свързани заедно, като един човек с едно сърце. Това може да бъде постигнато с помощта на съответното обкръжение.

Това е животът на „човешко“ ниво, започващо след изхода от животинското ниво, на което сме живели по волята на случая. А сега започваме да направляваме развитието си в определената посока, за да получим от оранжерията прекрасния плод в цялото му съвършенство.

Чрез такова обучение ще знаем как да организираме обкръжението си и с негова помощ да създадем самите себе си и цялото човечество. За това темата: „Обкръжението като фактор, определящ доброто бъдеще на човека“ – е най-главната в обучението и в практическите занятия на този курс. Надявам се, че тази учебна програма ще бъде приета в целия свят. Тя ще ни доведе до добър живот и ще ни донесе забележителни плодове.

От 3-тата беседа за новия живот, 29.12.2011

[66730]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съвременната криза обхваща всички нива на природата. Неотдавна по телевизията показаха предаване за природни явления, които се оказват напълно неочаквани за хората. В това число ставаше въпрос за острови в Тихия океан, жителите на които се прехранват от морски риболов.

Днес, влизайки в морето, те се страхуват да се отделят от брега на повече от няколко километра. Климатът толкова се е изменил, че бурите и ураганите връхлитат неочаквано и е невъзможно да се предвидят. И това го казват хора, израснали от детството си с морето, опитни ветерани, за които океанът внезапно се превръща в непознат.

Такива са мащабите на общата човешка криза. Човекът – това е най-високата част на природата, обладаваща най-голямата разрушителна сила, превишаваща всички други.

В света има явни и скрити сили. Взрив от бомба няма да премине покрай мен незабелязано, но радиоактивното излъчване ще почувствам само по неговите резултати. Има още по-фини излючвания, резултатите от които са напълно неочаквани за нас. От нас е скрит техният източник – съкрушаващата сила на човешката мисъл, на човешкото желание.

В своето егоистично развитие „сме дошли до точката“: порасналото население на Земното кълбо генерира толкова мощен негатив, че просто се задушаваме един друг, едновременно разрушавайки и предишните нива на природата, които лежат под нас. Те са големи в количествен смисъл, но слаби в качество, а ние, със своя качествен потенциал, можем просто да ги ликвидираме – точно каквото се и случва. Ето от къде произтичат „сюрпризите на океана“ и много други явления.

И така, цялата работа е в нашите мисли, нека да ги поправим. Кабалистите говорят за два варианта на развитие: по добрия път и по пътя на страданието. Видимо е, че сега вървим по пътя на страданието. Как да се движим в това направление по добрия път? В нас има само една цел – сливане с Твореца. Това е съдбата за всички хора, всички народи. Означава, че трябва да им обясняваме как да вървим по добрия път – да обясняваме, имайки предвид техните особености на развитие.

Силата на човешката мисъл разрушава света. Носим зло на самите себе си и на останалите части на природата. Днес това може да се демонстрира на хората нагледно с примери и научни обосновки. Оттук следва извода за това, че трябва да се отнасяме по-добре един към друг. Иначе вървим към гибел. Нека да подобрим своя живот с помощта на тази единствена сила, която е способна да ни помогне.

„Каква е тази сила?“ – питат те. „Това е силата на нашата добра взаимовръзка“ – отговаряме, всъщност давайки друго определение за Твореца. Днес тази сила трябва да се прилага в мащабите на целия свят. За мислите не съществуват разстояния, те не отслабват в мярката на отделяне от източника и мигновено достигат дори звездите, стоящи на хиляди светлинни години от нас.

Как да го направим? Днес сме стигнали точка, в която няма да получим нищо без правилната молба. В нищо няма да добиеш успех, ако не помолиш помощ от Твореца. Просто се уподоби „по форма“ като добро момче – и ще получиш „кутия бонбони“.

За какво трябва да моля? За отдаване:

– Искам да раздам тези бонбони на всички.

– Много добре. Вземи!

Отначало ще се жалваш, но след това ще се научиш. Първо ще ти дадат от общата кутия, а с времето ще преминеш към наслаждение от отдаването, взимайки за себе си само необходимото.

Грози те гибел по пътя на страданието, ако не стигнеш до тази молба за другите. „Искам да получавам удоволствие само от това, че им нося добро. Дай ми да се насладя именно с това, дай ми сили за това! Направи така, че това да стане възможно!“

По такъв начин се осъществява поправянето.

От урок по статията „Свобода на волята“,04.01.2011

[65309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→