Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как с помощта на групата да придобием трепет пред Твореца?

Отговор: Първо, в групата трябва да отработя всичките си изходни свойства: ненавист към другарите, изолираност, грижа за себе си,  завист, честолюбие и всички останали проблеми. Всички тези качества трябва да станат доста по-изпъкнали, по-явни, за да ми стане ясно в какъв егоизъм се намирам. Длъжен съм да осъзная своето зло. Но всички тези изяснявания се случват тъкмо тогава, когато се стремя към доброто.

Трябва да се стремя да разкрия любовта на другарите към мен, за да ми се размекне сърцето и да ми даде желание да търся връзка в материалната форма. Тогава ще започна да чувствам, че вътре в много по-вътрешната връзка с другарите се разкрива някаква гореща и мощна енергия не от този свят, необикновена сила и топлина, особена връзка.

И тази връзка не зависи от нас, от това, какво извършваме сега и къде се намираме в дадения момент със своите чувства и разум. Това е нещо постоянно присъстващо и свързващо, съвсем независещо от нас. Съществуват невидими железни вериги, с които сме свързани помежду си.

Благодарение на това, че усещам такава връзка между всичките сърца, разкривам принадлежността ни един към друг. Това необходимо усещане е, за да развием някакво съпротивление срещу своя егоизъм.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2012

[87734]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Изследване (ун-тай Райс и Хопкинс): Ракът – това не е случаен комплект от клетки, те водят сложен социален живот. Раковите клетки се договарят помежду си, за да работят заедно, целенасочено, да поробват нормалните клетки, да създават метастази, да се противопоставят на лекарствата и да лъжат имунната система на човека. Те се противопоставят съвместно на атаките на антибиотиците, кооперират се, за да избегнат атаките на химиотерапията, действат като един отбор.

Някои разновидности на рака усещат присъствието на химиотерапевтичните медикаменти и подават сигнал на останалите клетки, за да преминат в покой. Подобен сигнал ги активизира, когато лекарството отсъства. Учените свидетелстват, че раковите клетки са способни да си сътрудничат, да общуват и дори да участват в колективно взимане на решения. Учените ще работят върху взлом на кодовете, посредством които се осъществява комуникацията на раковите клетки, ще се опитат да им изпращат сигнали, които да ги накарат да се обърнат срещу самите себе си и да се избиват помежду си.

Реплика: Ракът е организъм в организма. Нашият организъм представлява общество от клетки, свързани в една идея – взаимно да подържат живот. Но се появява болестта рак – една част от клетките, със своя пораснал егоизъм, се отделят от останалите клетки на тялото и започват да виждат в тях свой враг, странично тяло, което трябва да бъде нападнато и изядено. Ракът е срив в клетъчната програма, в нарасналия егоизъм, който не усеща тялото като свое. Подобно на нас – не усещаме природата като свой роден дом, а желаем да я унищожим за свое мимолетно благо. Както раковите клетки убиват тялото и след това загиват от липсата на среда за обитаване, която са унищожили, така и ние вървим към гибел, убивайки своята планета.

[87938]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Основен принцип на обединението в група, с цел получаване на силата на отдаване, която не достига и която е необходима за духовен подем, се състои в постигане на скромност – т.е. в това, да се отмениш пред другарите явно – в действията си, и скрито – в мнението си, казвайки си, че мнението на другаря е по-важно от собственото ти; а действието е само проява на вътрешната мисъл. В противен случай, това не се нарича самоотмяна. Ако демонстрираш на другаря си отмяната само в действието, тогава това се нарича ласкателство.

[73236]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

Съюзът се създава тогава, когато хората се доверяват един на друг, обичат се и желаят да затвърдят това състояние завинаги. Защо хора, смятащи, че обичта им е завинаги, трябва да създават съюз формално?

Работа е в това, че съюзът се създава не заради този момент, когато отношенията са добри, а за тези времена, когато по някаква причина дружбата отслабва, и бившите приятели могат да имат претенции един към друг. Тогава те трябва да се сетят, че съюзът е бил сключен за вечни времена. За да продължават да правят само добро един на друг дори и когато вече не чувстват любов един към друг като преди, не си обръщат внимание.

И така, главното при създаването на съюз, макар и той да се създава в добри времена, е че това се прави за бъдещето, когато най-вероятно ще възникнат по-различни обстоятелства.

Сега между тях няма никакви взаимни претенции, в противен случай те не биха създавали съюз. Намирайки се в такова благоприятно състояние, те си казват, че си струва да направят съюз за вечни времена. Ако в бъдеще имат претенции един към друг, то тогава всеки ще си припомни за съюза, който е бил подписан във времената, когато любовта между тях е била очевидна.

Получава се така, че без оглед на това, че те не чувстват същата сила на обич, която са имали преди, въпреки всичко, те събуждат спомените за миналата обич и не обръщат внимание на сегашното състояние. Отново започват да правят добро един на друг. С това е полезно сключването на съюз, че дори когато обичта е отслабнала, тя може да бъде възродена, усилена за сметката на миналите състояния.

Създаването на съюз е своеобразен договор, необходим за това, страните по него да не могат да го развалят, дори когато виждат, че любовта между тях е отслабнала. Спомнят си, че любовта в миналото им е носила огромно удоволствие – правили са си много добрини, сега обаче тази обич е отслабнала и те нямат сила взаимно да си правят добро.

Ако те в действителност искат да правят нещо един за друг, то трябва да се сетят за съюза, и въз основата на тези спомени да изградят любовта наново.

[73412]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

Откъс

Пътят, който ни води към програмираната от природата висшата цел, която е да достигнем пълно подобие с нея в свойствата на отдаването и любовта, се постига чрез постигането на любовта към другарите, посредством която преминаваме към общата любов, по подобие на природата.

Затова, независимо от всевъзможните препятствия, човек е длъжен да достигне до любовта към другарите, а ако вижда някакви препятствия по пътя, това означава, че още не е поправил себе си напълно и именно тези спънки му сочат кое още трябва да поправи в себе си.

Завещано ни е „сдобий се с другар“ – и ние проверяваме успеха на своята работа именно така, независимо от свойствата на другаря, ако той има същата цел, трябва да спечелим сърцето му с действията си.

И ако трябва ще подаряваш подаръци на другаря си и ще му правиш услуги, само и само за да получиш неговата обич, без да обръщаш внимание на спънките. И не трябва да се изморяваш да правиш това, докато в другаря не се събуди любов, докато всичките искри не се съберат в празнината на каменното сърце и в него не пламне огън. А разликата между пламъка и искрата е такова: където има любов, там има и външна проява – т.е. всички виждат, че в човека гори пламъка на любовта. И неговият пламък изгаря всички препятствия.

Но кой не усеща сърцето си каменно? – Затова трябва да действаме срещу егоизма си и всяко насрещно действие към другаря да е като изхвръкването на искрата при триенето на камъни, защото действието е отдаване и само намерението засега е все още заради себе си.

Защото даваме подарък, за да заздравим, благодарение на това действие, взаимната ни любов. И когато са готови за подаръци, за да укрепят взаимната си обич, топлината на сърцата ще образува едно покриващо ги покривало, тоест една любов ще ги обвива двамата. Известно е, че сливането съединява две неща в едно.

Когато човек усеща любовта на другаря, в него веднага се събуждат радостта и наслаждението. Човек винаги е знаел, че само той се грижи за себе си. А когато открива, че другарят му се грижи за него, това събужда в него особена радост, – той вече не може да се грижи за себе си, защото човекът е способен да прилага усилия само там, където усеща наслада. А тъй като сега той усеща наслаждение в грижата за другаря, то у него не остава място за лични грижи.

[73430]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→

М. Менски (доктор на физико-математическите науки):

– Аз  съм част от света, а целият свят е едно цяло, което е неделимо.

– всичко в природата е в равновесие.

– ако едно животно убива друго животно, за да получи храна, това е очевидно – то иска да живее. Но то няма да убие, защото убиването е приятно – това не съществува в природата.

– човек е престанал да се ръководи от принципа за добро от гледна точка на целия живот.

– преходът към алтруистичната идеология, към алтруистичните принципи, когато се вземат предвид интересите на всички живи същества – е неотложен проблем за човечеството и без него то няма да оцелее.

– за да предотвратим кризата, трябва да променим съзнанието на хората.

– ако разберем, че действително се приближаваме до глобалната криза, то за спасението на човечеството, повечето от хората трябва да преминат към ново съзнание, алтруистично. В това всъщност е спасението на света.

– за да бъдат всички останали добри към него, той самият трябва да бъде добър към другите.

[87941]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, „съществуващо от нищото“, че вътре в това „нищо“ има нещо от „съществуващия“. И затова от „нищо“, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията „дай-получи“ може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Когато се събираме заедно, първо трябва да бъде определен дневния ред. С други думи, всеки, според силите си, трябва да разкаже за важността на групата, за това, каква изгода му дава групата. В съответствие с неговите очаквания за това, че групата ще му даде нещо важно, нещо, което самият той не може да постигне, в тази степен той се вслушва в групата.

А смисълът е в това, от самото начало да подчертаем величието на групата, на целите на природата, на необходимостта да я постигнем. Защото именно спрямо величието на целта, той ще може да полага усилията над своя егоизъм, да отменя своето мнение пред мнението на групата, да действа не само заради групата, но и заради природата, за нейната цялостност. Ако държи такава посока на мислите си, той ще усети помощта на всички сили на природата.

Същото е и по отношение на обичта към другарите: преди да се събира, човек трябва да изгради в себе си значимостта на другарите, важността на всеки от тях. И в тази степен, в която оценява величието на групата, той ще може да се отнася към групата с уважение. И след това да проверява до каква степен прилага усилия за благото на групата. А ако открие, че няма сила да направи нещо за благото на групата, тогава е уместно да се обърне към групата с молба, за да получи сила и желание да работи за постигане на любовта към ближния.

А ако дори мисловно се обърне, то трябва да е сигурен, че ще получи силите за обединяване и да провери себе си дали се намира в радост, което е показател за това, че вярва в силата на групата и нейната готовност да му помогне да достигне поправянето.

А тъй като в такъв случай всички другари представляват едно желание, то той желае да вижда всички тях в наслаждение. Затова след всякакви сметки идва време за радост и обич към другарите. И всеки трябва да усеща себе си щастлив, сякаш е направил добро дело, и с това е спечелил много пари. А сега гощава приятелите, както е прието в този свят.

Така е и тук, всеки трябва да е загрижен, приятелят му да е сит, защото сега той е щастлив и иска другарите му да се чувстват добре. Затова, приключването на срещата трябва да минава под знака на радостта и въодушевяването. И тогава всички ще усетят съвършенството.

[73126]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група | Add Comment/Ask Question→