Въпрос: Казвате, че съпругът, живеещ заедно с мен, против мен ми помага да намеря възможност да правя отстъпки. Как понятието „помощ от противното” се съчетава с принципа на взаимните отстъпки в семейния живот?

Отговор: Струва си да разглеждаме живота не като „временно протеиново съществуване” в настоящите земни условия, а като някакъв процес, в хода на който човешкият вид израства над своето животинско тяло, придобива нови качества, изменяйки и подобрявайки себе си. Именно така той се повдига над животинския живот, който изисква да си набавя храна и да предава щафетата от поколение на поколение, подобно на целия животински свят.

Виждаме, че човек расте, расте, придобива мъдрост, развива науката, разширява хоризонтите си, откривайки законите на природата, които преди са били скрити за него. Нашето вътрешно развитие не спира и един от неговите аспекти е разума. С помощта на разума ние напредваме значително, доколкото ни подбужда егоизмът.

Развивайки науката, умножавайки познанията си, провеждайки изследвания, ние намираме все по-нови възможности да се удовлетворим, да прогресираме, да направим живота по-удобен и безопасен, и като цяло – да си доставим удоволствие. Та нали точно това ни трябва. Това е известно на социолозите, психолозите, на всеки, който се вглежда по-дълбоко в човешката природа. В това се изразява целият ни живот. Всеки миг човек търси възможност да му бъде по-добре и по-приятно.

Но днес този модел на мислене е към своя край. Нашият егоизъм спира своето развитие и многобройните научно-изследователски данни, многобройните знания за себе си и за света показват на човека, че от неговия безкраен бяг няма реална нужда.

Ние постоянно се стремим към наслаждения, като заек, тичащ след морков, и в това въртене в кръг завършваме своя живот, падайки направо на „стадиона”. Какво следва?

Сдобивайки се с малко повече разум и чувства, придобивайки научни познания за историята, за света, за себе си, ние в крайна сметка можем малко да се издигнем над своето съществуване посредством анализа и да видим цялата нищожност на такъв живот в самонаслаждения, в постоянно търсене на максимално удоволствие с общоизвестен край.

Човек постепенно порасва. В началото той гледа на това философски: „Животът е такъв, какво да се направи. Е, поне да си поживея колкото може по-удобно. Всички така говорят, защото няма други варианти. Защо да страдам? По-добре е да се радвам, да се наслаждавам и даже да се самозаблуждавам. Поради липса на друг изход съм склонен даже на наркотици – само, за да не изпусна „кефа” от живота…”

Но след това се проявява нова степен на развитие – и аз вече не съм способен да понеса такъв живот, когато се наслаждава само „животното”. Защото под него расте „човек” и аз вече не мога постоянно да се грижа за своя „звяр”. Някои са способни да отдават всичките си усилия за отглеждане на домашни животни – крави, овце и пр. Но всичко си има предел  и в един момент човек казва: „Не, стига, длъжен съм да вървя напред”.

Прочети още

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Становище: Учените са объркани – толкова многофакторна задача природата не е поставяла пред науката. Много учени са убедени, че предстои глобална катастрофа. Състоянието на слънчевата система е все по-чувствително към техническата дейност на човечеството и което е най-важното, към неговото психологическо състояние.

Слънцето се държи непредсказуемо. Има обръщане на полюсите на Слънцето, Земята и свързаните с тях чрез магнитните полета планети Уран и Нептун, рязко нарастване на мощността на електромагнитно излъчване на Юпитер. Връзката Слънце – Юпитер образува електромагнитна рамка в Слънчевата система, която определя времето и климата ни.

Тъй като всеки човек има електромагнитна активност в честоти от 0,07 до 60 херца, а всички сеизмични процеси в нашата околна среда са на същите честоти– психологическото поведение на човек е сеизмичен регулатор!

Психичната енергия, колкото и да ни се струва странно, е корекционен фактор за геоложкото, геофизичното и други променени в състоянието на Земята. Качеството на психичната енергия и нейното действие зависят от качеството на човешкото мислене. Като я опознаваме и управляваме, ние можем да участваме в управлението на Природата.

Човекът, като мощен психически фактор, влияещ на планетарните процеси, не само не се учи да ги управлява, но се опитва даже да отрече и самия факт за такова въздействие.

Не към повишаване стандарта на живот трябва да се стремим сега, а към  повишаване нивото на морала. В противен случай, човешката мисъл, влизайки в конфликт със Законите на Природата, може да започне процес на самоунищожение на човечеството. Но причина за гибелта ще бъде вече не потоп, а огън – признаците за това започнаха да се проявяват навсякъде.

Всеки от нас има реална възможност да оказва влияние върху всички протичащи процеси. Именно тази проста идея е в основата на всички учения от древността.

Реплика: Радостно е да се види как бавно сред учените, въз основа на наблюденията, възниква вярна представа за интегралността на Природата и необходимостта човек да се приведе в равновесие с нея.

[99337]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Обнародвани са плановете на Пентагона, с които възнамеряват да предсказват бъдещето с помощта на Twitter, използвайки колективния интелект. Получени са не малко практически резултати, потвърждаващи такава възможност. Учените доказаха, че мрежата, образувана от милионите неутрони на човешкия мозък и мрежата образувана от взаимодействието на милиарди хора и компютри, работят в един и същ информационен режим и притежават свойствата на безмащабните мрежи (scale-free network).

Съществува хипотезата, че целта на научно–техническия прогрес е създаването на интелектуален носител от високо ниво – от общочовешки интелект. Необходимо е да се извърши пробив в областта на мрежовите колективни предсказания.

Реплика: В крайна сметка, с изследванията на общочовешкия интелект, светът ще достигне до разбирането на необходимостта от пълно взаимодействие между всички хора в една обща система и ще разкрие в нея системата на нашите връзки – и тогава, за да се разбере тази система от връзки, ще им бъде необходима науката кабала, като наука за общата мрежа на управление на цялата природа. Тази мрежа за управление се явява системата на висшите светове, т.е. силите на свързаност, които изучаваме в науката кабала.

[99333]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Какво представлява, всъщност, изучаването на науката кабала? Струва ни се, че всичко е лесно: хора, желаещи да се учат, идват тук, където има специалист. Той седи и говори, а който иска да слуша, идва и слуша. В света има много места, където по подобен начин се изучават най-различни неща.

Но пристъпвайки към изучаването на кабала, човек скоро разбира, че учениците трябва да са обединени един с друг. Но какво, такива примери има много в света. Хората се обединяват в рамките на някакъв колектив, било то клас, група и т.н.

Тук им казват: “Вие трябва да се обедините с любов помежду си”.

Това вече ни се струва като мистика. Нещо подобно има в източните учения, да и религията, до голяма степен, проповядва обединението между хората, любов към ближния като към себе си.

Нещо повече, нататък, разговорът отива към същността на това единство. Оказва се, че работата не е само в ученето и придружаващите занятия, важното е именно единството.

Как така? Дошъл съм да изучавам някаква наука. Готов съм да го правя заедно с другите, готов съм дори да се включа към тях, за да способства нашата спойка учението. Но не, казват ми друго: “Ти трябва да се обединиш с тях до такава степен, че да загубиш усещането на собственото си съществуване. Само те ще съществуват за теб”. Ето, това вече не разбирам. И още повече, това се иска от мен за усвояването на материала, който сам по себе си, засега е нещо несъществено.

Така, тук ме очаква “обръщане на 180 градуса”: по-рано за мен бе важен именно материалът, исках да узная нещо ново, да придобия мъдрост, а сега се изяснява, че ми е необходим не материалът, а обединението. За нищо подобно в началото не съм и помислял.

Какво да направя? Как да се съглася с това, че всичко се постига в единство, че няма никога да разберем първоизточника, ако не започнем да се обединяваме на практика, тъй като науката кабала говори само за формата на единство и за нищо друго?

Ето с какъв проблем се сблъскваме. И затова, Рабаш е започвал статиите си именно с това: другарската любов, целта на групата, редът на събранието на другарите и т.н. Без това, просто не можем да напреднем, все пак пренебрегваме това, което не е според желанието ни и според “общественото мнение”.

И все пак, макар че ми е трудно да се проникна от важността на другарската любов, трябва да се убедя в това, че се намирам тук само с една цел – да се обединя с другарите така, че да отменя себе си пред тях, да загубя личния си живот и да съществувам само в тази степен, до която мога да извършвам отдаване за тях, изключително по тяхното желание…

От урок по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98792]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вие казахте, че чрез четенето на книгата Зоар, ние сме длъжни да разкрием в нас духовните свойства, за които се говори в нея. Но на мен ми е трудно в същото време да мисля за единството с приятелите.

Отговор: Все още не можем да разпознаем в нас тези духовни свойства, те са скрити много дълбоко вътре в нас.

Например, понякога си ядосан на любим човек – да речем, на жена си, при това толкова много, че започваш да я мразиш. И ако в този момент някой ти каже: „Но ти я обичаш“,  ти се възмущаваш: „Аз я обичам!? Не, аз просто я ненавиждам!“ Любовта е скрита, а ненавистта е открита. Понякога е точно обратното – няколко мили думи  пробуждат в теб любов и ти обичаш и всичко е прекрасно.  Къде е омразата?  Тя като че ли не съществува.

Така вътре в нас се намират всички духовни свойства, за които се разказва в Зоар – Яков, книгата Тора, ХаБаД, ХаГаТ, средната линия. Но всички те са скрити вътре в нас и сега ние не ги разпознаваме.

Основното е намерението. Аз също зададох подобен въпрос на  Рабаш, когато изучавах „Учението за десетте сфирот“,  за такива „технически подробности“, като  „крума де-авира“, „моха де-арвира“, „юг-гимел тикуней дикна“ и др. Мен това никак не ме вълнуваше, не можех да ги свържа в себе си. Тогава  го попитах, дали мога да мисля през  това време за себе си: кой съм, какво съм, за какво и защо? Трябва ли да потиснa вътрешните пояснения, които възникват в мен и да мисля за това, което е написано в книгата? Рабаш каза: „Не“. Ако се грижиш за правилното намерение, за това, как да се приближиш към отдаване, мисли за това.

По-късно ще видиш, че всичко, което мислиш за своите състояния, групата и Твореца, и всичко, което е написано във всяка част на книгата – разказва точно за това. Изведнъж ще почувстваш: „Навярно това е казано за мен! Но как Баал а-Сулам и авторите на Зоар, по това време са знаели, че днес аз ще мисля именно за това, което е написано в текста? Така ще се случи.

От урок по книгата Зоар, 28.01.2013

[98942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Принципът е много прост: всичко зависи от важността от гледна точка на нашето желание за наслаждаване, на нашата природа. Ако аз срещна важен човек, то в мен възниква желание да се приближа до него дотолкова, доколкото го ценя.

И тогава гледам на този важен за мен човек, без да се откъсвам от него, като майка, която не може да отдели поглед от своето новородено, защото това е най-важното за нея. Аз ще вървя след този важен за мен човек и дори ще се стремя да оценя и обикна онова, което му харесва, постепенно променяйки своя вкус, за да се оприлича на него. Да се доближа до него – това означава, да обикна онова, което той обича, да се държа като него. Такъв е законът за отдаване и любов, с висока оценка.

Затова, условие номер едно е: ”Направи си Учител”, за сметка на това, че Творецът става важен за нас, Неговата цел на творението, законът за близостта съгласно подобието по свойства, които трябва да постигнем. Над всичко това трябва да се работи.

Творецът е скрит, за да не Го преследвам егоистично, като важния човек в нашия свят, близостта с когото ми носи някаква изгода. Аз трябва да се стремя към Твореца само така, както ще бъде най-изгодно за моите алтруистични желания, за да бъдат връзката ми с Него и моето отдаване безкористни, само заради Него самия, заради подобието с Него, а не за напълване на моя егоизъм.

Защото напълвайки своето его, аз се откъсвам от Твореца и искам само да получавам от Него. А за да ни бъде дадена възможност да тичаме след Твореца, за да се прилепим към Него за сметка на промяната на нашите свойства подобно на Неговите свойства – Творецът се скрива. Ние трябва да променим себе си с помощта на обществото.

Според степента, до която обкръжението ми представя и рисува величието на Твореца, дотолкова мога да мисля за своите изменения, за промяната на своите свойства като Неговите свойства. Тогава сметката ”Направи си учител”, т.е. правейки Твореца важен в своите очи, аз постигам: ”Купи си другар” и се обединявам с Него, сравнявайки се с Него по свойства.

В това се състои целият процес, който мъдреците са изразили в кратък съвет: ”Направи си Учител и си купи другар!” Без да възвеличим Твореца в своите очи, не е възможно да започне доближаването до Него и нашата самоотмяна.

Затова няма такива хора, които да не могат да достигнат до успеха заради вродените си слабости в характера, поради недостиг на разум, чувственост или сила. Всички неуспехи се обясняват само с недостиг важността на целта, а нея винаги можеш да си я закупиш от обкръжението.

От подготовка към урока, 31.01.2013

[99275] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Рабаш, Шлавей Сулам, 1984, статия 2, „За любовта към приятелите„: Защо трябва да обичаме приятелите си? Поради каква причина съм избрал именно тези приятели и защо приятелите са избрали мен? Трябва ли всеки от приятелите ми да показва своята любов? Или е достатъчно да работи скромно над любовта към приятелите и не трябва да разкрива това, което е в сърцето му?

Тези въпроси без съмнение са важни. Всъщност, по принцип, не чувствам ни най-малка нужда от любов към приятелите си. От къде да спечеля сили? Как да убедя себе си? А най-важното, къде тук е ползата?

Ако ми обещаят нещо полезно, реално, възможно, то бих могъл да се убедя. Но ми казват само, че чрез любовта към приятелите ще спечеля възнаграждение, което е повече от всичко в този свят: не пари, не злато, не здраве, не забавления, а нещо много повече. И тъй като не виждам тази награда, любовта към приятелите не струва много пред мен.

Нека някой ми каже: „Обичай приятеля си и ще ти бъде добре“. Например, аз завися от човек, който може да ме измъкне от затвора. Ясно е, че съм готов на всичко за него, само и само да ми даде възможност да избягам. Но тук аз не виждам никакъв изход от затвора, не виждам голямата, истинска отплата за любовта към приятелите си. Разказват ми за висшия свят, но това много не ме влече.

Освен това, Рабаш пише, че аз съм избрал приятелите си, а те са избрали мен. Но извинете ме, кога ги избирах? И въобще, бих ли се спрял на тях, ако можех да избирам сред множество кандидати? От днешния състав бих взел един–двама, не повече. Оказва се, че никой не е избирал приятелите си.

И учител не сте избирали – напротив, вместо мен, вие, разбира се, бихте предпочели да видите някой по-стабилен и по-уважаван.

Е, къде е нашият избор?

Очевидно, по пътя на обединение в групата, аз трябва да почувствам всеки като толкова специален, че от цялото човечество, наистина бих избрал само тези приятели. Този етап все още е пред нас – да усетиш приятеля си, неговата душа, да се сближиш с него толкова, че той да се превърне в единствен от всички седем милиарда. И така с всеки в групата.

Освен това, Рабаш задава въпрос за това, трябва ли да придаваме на работата си, на своята любов някакъв външен израз: например, да позираме, да си подаряваме нещо един на друг и т.н.? Или, напротив, трябва да проявяваме скромност? В края на краищата, истинската работа се извършва вътре, а „декорациите“, както знаем, не струват много, защото може да се окажат ласкателство, лицемерие, измама. Всъщност аз не обичам никого – как мога да изразя нещо, което е необичайно за мен? Това е лъжа.

От друга страна, ако всеки един не показва в групата, че работи над приятелската любов, то той няма да има силата на групата.

Трябва да помним, че сме малки и слаби, че погрешно се въодушевяваме от външните прояви и затова трябва да ги използваме. Всеки трябва да се държи така, че приятелите му да видят: той извършва сериозна вътрешна работа, прилага големи усилия заради любовта към приятелите си и в действителност вече е достигнал в нея висока степен. Така ще напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

 [98788]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Ако човек се събира с другите, за да отдава без да усеща съпротивление, и не противоречи на желанието си, се оказва, че прави същото, което прави целият свят, както е прието във всички религии и религиозен фанатизъм. Съществуват много благотворителни организации, които помагат на хората в болниците и други трудни ситуации.

Желанието им съответства на действията, които извършват, и затова се нарича “отдаване” в действие. Защото действията, намеренията и желанията отиват в едно направление, без да срещат вътрешно съпротивление. И затова човек е в добро настроение, чувства се добре, с надеждата за някаква награда в този свят и в бъдеще.

Ние действаме срещу естествените си желания и усещаме вътрешно съпротивление, не искаме да отдаваме и да обичаме ближния. В началото откриваме в себе си празно пространство и не чувстваме никакъв стремеж, влечение, никаква връзка с отдаването. Но когато започнем да работим, издигайки се над всичко това, тогава излизаме в духовното пространство.

Тази работа действително се отплаща. Тя не ни притъпява, както при фанатичният подход, тъй като има разлика между получаването и отдаването. Това е нашето вътрешно желание да получаваме, съгласно своята природа, но ние се издигаме над тези естествени желания и се стремим към отдаване, търсим обкръжение, общество, което да ни помогне да изградим това качество в себе си. И тогава, ни е необходимо да привлечем силата на Твореца, която ни помага да станем отдаващи над своите егоистични желания.

За това ни трябва обкръжение, нужен ни е Творецът, защото в противен случай не можем да създадем отдаване над получаването. И тогава ще можем да изградим вътрешна кухина, която да се изпълва със светлината, и в нея ще започнем да чувстваме и разбираме по-висшата духовна реалност.

От урока по статия на Рабаш, 22.01.2013

 [98505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кога точно в творението се появява точка на лично отношение към Твореца?

Отговор: Тя се е събудила още в Безкрайността, в четирите стадии на разпространение на пряката светлина. Иначе първият стадий (Хохма) не би породил втория (Бина).

Въпрос: Това ли е точката в сърцето?

Отговор: Не, тя е като следствие от тези етапи. Пробуждащата се в сърцето на човек точка е искрица от общата отразена светлина, която е имала душата на Адам Ришон при разбиването.

Въпрос: Кога все пак човек започва да усеща отношението на Твореца? Защото тогава всичко би станало разбираемо…

Отговор: Всичко би станало разбираемо за неговия егоизъм, а именно това не бива да се допуска. Ако ти покажа, че те обичам с абсолютна любов, безгранично, без всякакви условия, даже ако „ми се качиш на главата“, тогава започваш да ме презираш и даже да ме мразиш. Понеже ти представляваш получаващо желание, а когато на това желание не му се слагат ограничения, когато не го ограничава страхът, то „се разпуска“. В крайна сметка ще започнеш да ми отговаряш не със зло, а с добро. Именно по такъв начин. И затова, вместо любов от моя страна, ти ще видиш сякаш лошо отношение и неприятности.

Въпрос: И все пак, имаме точка в сърцето, с която трябва да започнем процеса. Но ние „приключваме“ поради липса на основи…

Отговор: Съществувал е общ съсъд Адам Ришон, и той е имал отразена светлина (ор хозер – О“Х). Адам Ришон искал да получи заради отдаване цялата голяма светлина, но не го задържал в отразената светлина  и всичко се разбило.

Останало само решимо от желания и решимо от екрана. Имено те се пробуждат, именно то се нарича „точка в сърцето“ (•). Тази точка е дошла не от Твореца, тя е част или искра от самия екран.

В духовното няма разлика между състоянието и неговото решимо – то също представлява цялостна картина на реалността, макар и все още неизявена за човека.

А значи трябва да привличаме към това решимо светлина, връщаща към Източника (ор макиф – О“М) и тогава ще разгледаме картината на духовния свят. Много просто действие: намираш се в групата и изучаваш първоизточниците – например, книгата Зоар. Така извикваш светлината към себе си и това работи.

Въпрос: Има ли нещо конкретно и нагледно за мен в тази работа? Мога ли да почувствам как се стремят една към друга нашите точки в сърцата и как светлината ги обединява?

Отговор: Ако анулираш егоизма си и приятелят ти стане в твоите очи сякаш по-важен от теб самия, ако групата получава такава важност в очите ти, то ти искаш без да се озърташ, да се хвърлиш вътре и да изчезнеш, да се разтвориш в нея, ако прилагаш усилия за това, работиш с “пот на челото“, то в съответстваща мярка предизвикваш светлина, която ти въздейства и изгражда духовно стъпало от решимото.

Въпрос: Ще станем ли единно цяло, така че всеки да го почувства?

Отговор: Безусловно, да. Който участва в това, който го прави, го чувства.

От урок по статия от книга „Шамати“, 23. 01. 2013

[98564]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Всъщност, как получаващото желание може да работи заради отдаване?

Отговор: Може, ако има намерение за отдаване. В такъв случай, то се пропива с желанието на другия и това му открива възможност за отдаване.

Кетер е създал желанието за получаване – Хохма. В резултат на това, на този етап желанието е почувствало искрата за отдаване, взело я в себе си за основа и пожелало само да отдава.

Така е възникнала Бина, трите първи сфири на която (ГАР де-Бина) са подобни на Кетер. Както червената точка в него определя същността, така и в Бина отдаването определя нейната същност. В резултат, творението се уподобило на Твореца и последвало Неговия пример: Кетер е създал Хохма – така и Бина своята долна половина, седемте долни сфирот (ЗАТ де-Бина), е взела от Хохма.

Възниква въпросът: когато долната част на Бина получава светлината хохма – това получаване ли е или е отдаване?

Всъщност, става дума за действие на същата тази точка и в това действие тя чувства отдаване.

Горната част на Бина е желанието за отдаване, насочено към Твореца: тя иска да отдава като Него (1) – и затова получава (↓). Нейното отдаване е именно в напълването на седемте нисши сфирот.

Така майката храни детето и се радва за него – с други думи, получаващите съсъди могат да се пълнят, като по този начин се извършва отдаване.

Въпрос: Как в нашия случай егоистичните съсъди за получаване ще станат отдаващи?

Отговор: След като се направи съкращение в тях, те се напълват със светлината хасадим – това вече е отдаване заради отдаването, лишма. А след това можем да ги използваме даже за получаване заради отдаването. Така те стават отдаващи съсъди. Тъй като получаването заради отдаване е отдаване в чист вид. Само така творението е способно да отдава.

От друга страна, да се осъществява отдаване заради отдаването – не означава истинско отдаване. Това е само подготовка за самото отдаване, процес за поправяне на съсъдите.

От урока по статия на Рабаш, 24.01.2013

[98825]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→