Можем да си намерим много извинения, но ако сме изправени пред закона на природата, сме принудени да му се подчиняваме. Науката кабала говори за неизменни закони. Кабалистите ни обясняват как е изградена системата на реалността. А ние смятаме, че това не са строги закони, а нещо, което можем да изменим според нашето желание: според отношенията между хората, отношенията между човека и природата, съдбата, времето, някои събития от вчера или утре.

Всички тези илюзии произтичат от непознаване на системата, от неразбиране, че тя е ясно определена и не е по силите ни да я променим. Не може да се направи нищо – всичко това е така, а не по друг начин! Дори към науката се отнасяме така, сякаш можем да я заобиколим по някакъв начин. Това идва от неспособността да усетим, че сме свързани със системата чрез хиляди свързващи нишки, милиарди нервни влакна.

Представи си, че от теб се разклоняват безкраен набор от кабели, които те свързват с цялата вселена и всички те са супер чувствителни, като оголени нерви. Всеки знае каква непоносима болка е, когато внезапно се докосне оголения нерв в болен зъб. Всеки го е изпитвал някога. И от теб излизат милиони, милиарди такива оголени нерви, които те свързват с другите. Целият си омотан в тези тънки бели влакна, сякаш си потопен в желе.

Представи си колко си чувствителен към всичко, което става някъде, на което и да е място. Ти зависиш от всички, а те на свой ред, зависят от теб. Твърдо сме обвързани с тези тънки нервни влакна абсолютно във всичко. Каквото и да се случва, за теб е важно, дали това засяга някой твой нерв или не.

В момента сме откъснати от това разбиране, но по малко се приближаваме към него по пътя на страданието. Свределът още не е достигнал до нерва, той само пробива дупка в зъба и понякога предизвиква известна болка, която все още може да се търпи. Понякога дори успяваме да избягаме от лекаря, да се откажем от лечение, да става каквото има да става.

И тук е невъзможно да се направи анестезия и да се премахне болката, защото болката е мярка за проблема. Благодарение на това, че болката те насочва към проблемното място, ти можеш да го поправиш – да отидеш на лекар, да вземеш лекарство. В този случай, ако можеш да излекуваш материалната болка, се допуска да използваш анестезия. Но не е възможно да се направи духовна анестезия, защото си длъжен да поправиш нейната причина. А за това трябва да разкриеш цялата система от връзки.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.02.2013

[99690]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

От 12-та лекция за нов живот

10 януари 2012 г.

Ние сме деца, които не обичат своята майка, природата

Надяваме се, че знанието, което ще получите на курса по интегрално възпитание, много ще ви помогне да разберете живота си и реда на събитията в него, та дори повече, отколкото си мислим. Нека да поговорим: какво ни дава силата на отдаване, която искаме да получим?

Под отдаване разбираме помощта, вниманието, участието, дори обичта, която е най-голямата сила. Всички тези сили човек може да развие в себе си по свой избор, като създаде добро обкръжение, което постоянно да му дава пример и по този начин го променя.

В течение на еволюцията сме се развивали за сметка на егоистичната сила, която ни е подбутвала напред. Тя е развивала в нас желанието да се насладим, благодарение на което ние се стремим все повече да завладяваме, да разбираме, да опознаваме, да властваме, завиждаме на другите, желаейки да получим всичко това, което те имат, и така се  развиваме. Благодарение на тази сила, получаваме знанието за света, устройваме се в него и дори започваме да го управляваме.

Но проблемът е в това, че без да уравновесим нашата егоистична сила на получаване с другата сила, която се намира в природата – силата на отдаване, постоянно ще се намираме под властта на злата разрушителна сила. Виждаме, че постоянно се стремим само да получаваме, с което довеждаме до неравновесие средата, човека, природата, човешкото общество.

Ако погледнем на развитието си, ще видим, че през първата част от живота след раждането получаваме всичките знания за света от своите родители или близки хора, които бдят до бебешкото ни легълце и ни възпитават от малки. После в тийнеѝджърската възраст продължаваме да получаваме знания и примери за това как да се държим и да се устройваме в живота от възпитателите и учителите.

Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Интегрално възпитание

Цикъл беседи с Михаел Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа № 6

14 декември 2012

Контакт на емоционално ниво

Въпрос: Целта на психологическата част на курса по интегрално възпитание е да обучи хората да комуникират един с друг, да се изслушват един друг и да развиват смислен и дълбок контакт помежду си. Как може това да бъде постигнато?

Отговор: Трябва да разберем какви са междуличностните контакти.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Да предположим, че днес двойката се харесват един друг физически, доволни са един от друг психически, чувстват се комфортно заедно. Комфортно за сега… Детето до известна степен е средната основа, нещо общо, което ги свързва заедно.

Когато човек се опитва да установи контакт с някой друг, той трябва ясно да види какво общо имат помежду си, какво ги свързва взаимно. Това не е просто някакво съединение, а обща емоционална, физиологична, физическа, социална и културна сфера, където те не просто се докосват, а като че ли се препокриват един друг.

Всеки човек представлява „кръг” и това, доколко той може да се препокрие с „кръга” на друг човек, определя неговите способности да установява дълбок и многоизмерен контакт.

На първо място, трябва да разберем, че в наше време, контактът между двама души е такъв, че техните индивидуални кръгове не се докосват един друг, защото егоизмът им е нараснал до крайна степен и каквото обхваща моя кръг, не се покрива в никой друг. Чувствам се толкова изключителен – индивидуалист, егоист – че не мога да приема никой друг като индивид, който има свои собствени интереси и потребности. За мен другите хора са просто обект на консумация. Ако това ме интересува, влизам в контакт с него, но не се отнасям към него като към човек, индивид със свой собствен вътрешен свят и кръг от интереси, а взаимодействам с него като консуматор с източник на удоволствие и нищо повече.

И това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така е удобно: всеки има свой мобилен телефон, компютър и имейл. Крием се зад тях и по този начин замаскираме нашето абсолютно отделение един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности и се крием зад мониторите, на пръв поглед се социализираме, докато междувременно изобретяваме нови стандарти на правила и поведение. Но всичко това се случва виртуално, без емоционално да се включваме към никакви други кръгове. Изобретяваме нов език, скрит зад някакви други форми, други черупки, представяме себе си онлайн по напълно различен начин от това, което сме действително, използваме емотикони вместо нашите собствени лица или се регистрираме с различни имена. С други думи, хората играят без да разкриват себе си при никакви обстоятелства. И егоизмът е съгласен с това, той се чувства добре и комфортно.

Нашата основна задача е да разкрием дали хората имат нещо общо, и не само двама души, а всички. Това е, защото говорим за интегрално общество, към което природата ни тласка, чрез страдания или чрез нашата доброволна реализация и стремеж към това светло състояние на човечеството. Това е, защото след като разкрием какво общо имаме помежду си, ще можем да направим контакт на емоционално ниво; няма да се скрием един от друг, а напротив, ще се опитваме да отворим себе си.

Всеки ще разкрие своето вътрешно „Аз” и ще го постави над външното, над този образ, над своето първо и последно име, над своята професия и всякакви видове навици, обичаи, езици и всичко останало. Емоционалният свят на човек ще се издигне над неговите обикновени състояния, дадени му по природа. Това е, което трябва да развием в човек.

За това е нужно да покажем на хората, че чрез обединение между нас, чрез наслагване на нашите индивидуални кръгове един върху друг, чрез свързване един с друг в общ механизъм, ние няма да се превърнем в роботи или да станем уязвими, като в руската поговорка: „Отвори душата си, за да може някой да се изплюе в нея.” Правим го така, че в нашето обединено, интегрално движение, когато сме като единен, обединен, аналогов механизъм, да достигнем специална цел и да дадем живот на нещо ново, точно както двойка, която се обединява, за да роди поколение.

Само че в този случай всички раждаме заедно, създавайки напълно ново състояние в човечеството, където не трябва да се крием, да се страхуваме или стремим да се отскубнем далеч един от друг, за да се издигнем. Напротив, нашето изкачване ще бъде взаимно, именно чрез това общо наше „поколение”, което ще отглеждаме и за което ще се грижим, постоянно да расте и да се развива.

Прочети още

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако трябва напълно да се отменя, оставайки в една точка, а всичко останало да идва от страната на Твореца, то къде е онзи обем, в който ще усещам своето съществуване, своята духовна реалност?

Отговор: Това се и нарича духовен свят. Мисли само за това, как да пробиеш в него. Твоето съществуване там започва след като ти престанеш да съществуваш. Когато няма повече да си в твоя днешен вид – тогава ще се появиш там.

За теб сега е неразбираемо, но в тази форма на отрицание вече започваш да напредваш към отговора. В теб се появява усещането, че е възможно такова място наистина да съществува и то е реално, но се намира едва след бариерата (махсом), след тази граница, след която моето “Аз” (алеф-нун-йуд) се превръща в “Не” аз (алеф-йуд-нун).

Тази точка “Не-аз” се намира в новото пространство, което я усеща като много плътно и силно поле, напълващо и задължаващо. Но спрямо миналото състояние на моето егоистично “Аз”, тя се нарича “Не-аз”. И това ме изпълва с радост.

В нашия свят радостта се усеща като напълване в желанието да се насладиш. Но в духовния свят радостта се обяснява с това, че “моето сърце се радва от Твореца”. Много съм радостен, че ти идват такива мисли и те принуждават да страдаш от тази неопределеност. А после ще дойде радостта, когато достигнеш целта. Но сега, вече трябва да се радваш на това, че се намираш по пътя към нея, макар и малко по-издигнал се над своя егоизъм.

Колкото по-силно свети висшата светлина и те укрепва групата, толкова повече ще можеш да се радваш, че си се издигнал над себе си.

От урок по “Учение за Десетте Сфирот”, 04.02.2013

[99696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение Current Biology: Ако мравките трябва да се справят с голям обем информация, решението се взема от цялата колония, защото участниците, взети поотделно, не могат да се справят с такова предизвикателство.

От време на време мравките трябва да променят мястото си на пребиваване. При което цялата колония напуска родния мравуняк, отнасяйки със себе си яйцата и ларвите. Преди да се преместят, те трябва да решат къде да разположат новото гнездо. Информация за потенциалните места се събира от разузнавачи.

Зоолозите са забелязали, че дори ако нито една от мравките не е изследвала всички възможни места, колонията все едно ще избере най-подходящото място за бъдещия мравуняк. По някакъв начин колонията комбинира данните, изпратени от всички мравки.

Движейки се, мравките отчитат такива параметри като разположението на входа на укритието, неговата дълбочина, невидимост и т.н. По този начин, от осем потенциални места за колонизация в насекомите попада цялата лавина от данни. Някои индивиди, както показва опитът, са правили правилния избор между две възможности, но с по осем често са грешили.

Ако решението зависи от колонията, то дори при много варианти, насекомите избират оптималния. С други думи, мравките сякаш осъзнават границите на индивидуалната интелигентност и при информационно претоварване решението взима цялата колония. Променливите данни по някакъв начин се разпространяват и анализират в рамките на  общността, но учените все още не могат да кажат как точно се случва това.

В днешното информационно общество към човека постоянно тече поток от информация, която отделния човек не може да преработи. Има компютърно-базирани методи за анализ, но те не винаги могат да дадат правилното решение. Може би има смисъл да се съсредоточим върху създаването на колективен разум от типа на мравките.

Забележка: При “образованите” и “стадни” птици и животни индивидуалния разум съществува в минимален обем и сила, а за всички поводи в живота се използва колективния разум, силата на колектива. Така природата държи заедно „в себе си“ неживото, растителното и животинското.

А човек трябва съзнателно, по силата на осъзнатата необходимост, против своята индивидуалистична природа, да направи от себе си и от себеподобните егоисти – колективно, едно общо – и тогава ще бъде на степента „Адам“ – ще почувства и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и ще може разумно и активно да съществува на нивото „Адам“ – да усети и разбере уникалността и интегралността на системата на природата и да може разумно и активно да съществува на нивото Адам. И няма да има нужда повече от животинско тяло, защото сега то му е нужно само за да може да се издигне над животинското ниво (напълно ръководено от природата) на степен Адам (контролиращ цялата природа самостоятелно, вместо Твореца).

[99581]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Утре ще се състои Международният ден за безопасен интернет. Той ще бъде посветен на проблемите във виртуалната среда, в която са потопени онлайн потребителите. Днес разхождането из интернет сайтовете е изпълнено с много заплахи както за децата, така и за възрастните. Можем ли да хвърлим светлина върху този лабиринт с всички негови тъмни „задни улички”?

Отговор: Става дума за родилни мъки. Интернет – това действително е общо място за срещи, „общ пазар” за всички. Мисля, че той трябва да премине през осъзнаването на злото и очистването, длъжен е да разбере себе си по-добре: за какво и защо е създаден. Засега виртуалната мрежа прилича на Дивия запад, но постепенно хората ще пораснат и ще сортират, систематизират тази „територия”.

Изобщо в мрежата човечеството се запознава със себе си. Интернет – това е огледало. Като цяло, предполагам, че това е позитивен процес. Възможно е да бъде ускорен – но само да не го нарушаваме. Смущенията по пътя ще донесат само нови проблеми.

Хората искат да получават удоволствие от този инструмент и не могат да го подобрят. В резултат на това те ще осъзнаят злото и ще разберат какво точно е нужно да направят.

Ако по старому ограничим и регламентираме мрежата или ако въобще я изключим, това няма да помогне. Човечеството е свикнало да налага външни ограничения, точно както твърдим, че е необходимо да възпитаваме хората. Ограничението трябва да дойде по естествен път, отвътре, а не изкуствено, отвън. Докато не се разбере това, никакви мерки няма да донесат полза – интертет все едно ще бъде мястото, където хората изливат един върху друг всичкото си зло. И обратно, ако се погрижим за хората, то и цялата мрежа ще се подобри.

Няма никакъв друг начин, това е единственото решение. Да се надяваме, че ще достигнем до него възможно най-бързо – тогава интернет ще стане наистина безопасен.

От урока по „Статия в заключение на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99599]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Когато правиш някому добро, винаги на заден план държиш мисълта, че той ще разбере това и ще го оцени. Кое ще ме превключи към чистото отдаване?

Отговор: Светлината. Тя ще ти даде разбирането за онова, което се явява чисто отдаване – това е, когато не разбират за теб.

А след това ще се разкрие още една противоположност: ще се появиш пред Твореца, но след като построиш екран върху цялата светлина Хохма.

Тъй като нейното желание е ти да се насладиш от Него, а Той – от теб, и вие двамата – един на друг. Творецът не желае да остава скрит от творението, но първо трябва да се създаде двоен екран – получаване, заради отдаване. И тогава ще започнеш пробуждането на желанията, за да ги напълниш със светлина и да ги отдадеш на Него. Казано по друг начин, ще се наслаждаваш с отразена светлина, оставайки, както и по-рано, над егоизма си.

По такъв начин, през целия път, твоят екран постоянно расте. И онова, което е било по-рано, не се отменя. Щом си решил да не получаваш нищо за себе си, решението си остава в сила, а всичко останало е като добавка към това.

Въпрос: Но как да бъда с това желание – за да знае другарят, че му отдавам?

Отговор: Сега искам да нося на приятелите си добро, защото чрез това напредвам. А на следващия етап ще напредна още по-нататък, ако те не разберат за това. Тъй като моето егоистично желание няма да се наслаждава. Така че мога ли да благодетелствам в тяхна полза, без те да разберат кой стои зад това? С тази цел аз изграждам екран. Но всъщност с това, целта ми е собственият ми напредък.

И затова, на следващия етап разбирам кое ще им е от полза, ако разкрия своята роля в качеството на пример за отдаване. Тогава продължавам да действам в посока отдаване, но вече открито. Вътре в себе си не получавам нищо от това, но външно сякаш се наслаждавам от отношението на приятелите ми. Аз играя и им демонстрирам, че действието отдаване ни носи наслаждаване.

Как ще погледнат на това приятелите ми? Тук, както се казва, ”всеки съди съгласно собствените си недостатъци”. От къде мога да знам постоянните пробуждания на човека?

Въпрос: Но все пак нещо се просмуква в егоизма…?

Отговор: Това означава, че при теб на ред са следващите съсъди – желания, които трябва да присъединиш към сегашното стъпало и да продължиш пътя напред. Така че е добре, ако веднага се почувстваш лъжец.

Въпрос: Това означава, че трябва да се радваме на тези егоистични ”изблици”?

Отговор: А иначе как ще напредваме? Ако дори за миг останеш без разкриването на злото, това означава, че и доброто не си разкрил…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 05.02.2013

[99619]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво означава поправяне в три линии?

Отговор: Поправяне в три линии е умението да разделиш влиянието на светлината, желанието за отдаване (дясната линия) от влиянието на желанието за наслаждаване (лявата линия) и способността да се задържаш по средата между тях, за да ги събереш и обединиш в средната линия.

Ако човек работи над знанието, съединявайки своите получаващи желания с присъстващата в него сила за отдаване, това означава, че се намира в средната линия, в своята централна точка и извършва поправяне в трите линии.

В този случай, той не се ползва от изконната Малхут, а само от Малхут, издигнала се в Есод. Тоест той изяснява такива желания, в които може да има правилни съединения на Малхут с Бина. Поправянето в трите линии е възможно само след второто съкращаване (цимцум бет), когато ни става ясно, че Малхут не е способна да получава никаква светлина в себе си, а само при условие, че се издигне на стъпалото Бина (издигане в духовното означава поправяне).

По времето, когато Малхут се издига в Бина, тя частично се свързва с нея. Малхут изяснява какви свойства може да използва, за да се намира в контакт със светлината, с Кетер.

За да се уподоби на Кетер и да стане отдаваща, като него, тя се задължава да се съедини с Бина и да се оприличи на нея. Както Бина, при спускането си отгоре надолу, е искала да се уподоби на Кетер, така сега и Малхут, при издигането си отдолу нагоре, се включва в Бина, искайки да се уподоби на Кетер, със своето огромно дълбоко желание (авиют). Правилното съединение между Малхут и Бина довеждат Малхут до преценка в средната линия.

Не може да има молитва (МАН) без поправяне в трите линии. Но Висшият приема нашата молитва само първия път, когато молим за първия си контакт и сме съгласни да станем духовен зародиш, който напълно се самоотменя, и се самосъкращава. За сега ние нямаме поправяне на трите линии: дясната, лявата и средната. От сега нататък започва развитието на тези три линии.

От урока по ”Учение за Десетте Сфирот”, 29.01.2013

[99391]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се уподобим на Твореца, ако понякога ни се струва, че Той постъпва лошо?

Отговор: Даже не понякога, а постоянно. Какво хубаво има в този свят? Даже на най-заклетия злодей не му харесва това, което има тук. А нали именно Творецът го е създал.

Тук проблемът е в това, че виждам този свят напълно, сто процентово противоположен на Твореца. Защо? Защото аз самият съм Му противоположен. Творецът свети в мен и Неговата светлина е абсолютното добро. Но когато тази светлина падне върху моята „светлочувствителна плака“, излиза негатив, обратен на оригинала. Излиза, че колкото повече светлина идва, толкова повече за мен е тъмнината – и обратното. Ето как виждам света.

На екрана на моето получаващо желание светлината рисува различни очертания и всички те са изпълнени в негатив. Те са противоположни на светлината. Така се обрисува света в мен.

Как сега да стигнем до подобие с Твореца? Как от своята противоположност да видим Него, а не мнима картина? За това трябва да преобразуваме „кадъра“, да обърнем неговия контраст. И ако сме направили това с първия кадър, значи сме стигнали първото стъпало. А след това пред мен възниква втори, трети, четвърти и т.н.

 

По такъв начин целият въпрос е в „технологията“: как да работим вътре в себе си, за да обръщаме мнимата тъмнина в светлина, а мнимата светлина – в тъмнина. За това ми е необходимо да обръщам в противоположност собствените си свойства – негатива да преобразувам в позитив. Такъв вътрешен преход е Тора, светлината, която връща човека към Източника. Ето какво ми е необходимо.

И така, цялата Тора се намира в човека, живее в него. Човекът е малък свят. Вътре в себе си аз усещам Твореца. Даже и сега Го възприемам – в неживата, растителната, животинската природа, в хората. Всичко това е Творец, „предаващ“ ми Се, копиращ Себе си в мен. И аз трябва само да разкодирам тази картина.

Работя не над света, не над другарите, не над Твореца, а над себе си, в себе си. Но при това мога да използвам очертанията, струващи ми се външни, за да разкодирам изходното изображение.

От урока по „Статията към завършването на книгата Зоар“, 03.02.2013

[99507]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→