Интегралното възпитание на човечеството

Цикъл от беседи на проф. Михаел Лайтман с психолога Анатолий Улянов

От стенограмата на 10-та беседа

16 декември 2011 г.

 

Особената роля на ревностните егоисти

Въпрос: Хората се различават един от друг по свойствата. Съществува тип от хора, чиято роля е особена. Те са носители на методиката на интегралното възпитание и образование и трябва да научат, да предадат, да разкажат за това на цялото човечество.

Отговор: Вярно е, има хората с особена чувствителност, възприемчивост, именно към интегралната методика.

В света, примерно 6-10 % от хората се притеглят от интегралното взаимодействие. Те представляват масата различни алтруистични организации, борците за всевъзможни свободи. Това не са революционери, а борци за обкръжаващата среда, за охрана на животинския свят и т.н. В тази бройка влизат доброволците, които помагат на другите: на бедните, на гладните и други. Това са хора, които просто се притеглят към такова общуване, към такава интеграция. Те нямат високо и задълбочено ниво за разбиране на интегралната система – те са си такива по природа.

А има хора, които по природа са най-истинските, даже бих казал, ревностни егоисти. Както виждаме от нашите изследвания, те не влизат в тези 6-10 % природни алтруисти. Това са най-обикновени егоисти, в които просто се разкрива разбирането за необходимостта от интеграция, изхождайки от желанието да разберат смисъла на света, на съществуването, на законите на природата, нейният замисъл. Те искат да знаят, към какво ни води еволюцията, защо тя е толкова задължаваща и т.н.

Това са хора с характер на учени, на изследователи, които искат да проникнат в самата същност на еволюционния процес. Те съставляват главния отряд на тези, които водят човечеството към целта. Те са алтруисти, не по природа, а по силата на своите изследвания и на осъзнаването за необходимостта от този процес.

Опитваме се да намерим такива хора в различните ъгълчета на света, с помощта на целенасочената система за разпространение.

И те идват при нас. В настоящия момент, това са около два милиона човека от различни страни на света, които се намират във връзка с нас, независимо от техния произход, религия, националност и начин на живот.

Обединява ги общият стремеж за правилната реализация на движението на човека към целта, към това да я достигне, да се преориентира човечеството от движението по пътя на страданията към движение по пътя на осъзнаването, т.е. на преднамерено, осъзнатото обединение.

С такива хора се опитваме да намерим връзка и да ги организираме.

Реплика: Такива хора могат ли да участват в изграждането на системата за интегралното възпитание? Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

 

Проучване:  Ако хората се обичат един друг за дълго време, то това със сигурност ще се отрази на техния мозък. По сканирането на мозъка на влюбените може да се предскаже дали те ще бъдат заедно след три години, независимо от техните желания и показания.

Показвайки снимка на „втората половинка“, се сканира мозъка – ако се определи повишена активност в зоната, свързана с критиката и преценката, връзката има бъдеще. Следва да се отбележи, че центровете на удоволствие показали намалена активност.

Според учените, това означава, че двойките получават удовлетворение от  връзката. Следователно, механизмът на наградата е от решаващо значение по отношение на стабилността на отношенията. Когато силното чувство се съчетае със способността за регулиране на емоциите, тогава двойките имат шанс за успех. Означава, че човек гледа позитивно на партньора си и умее да разрешава конфликтите.

Коментар: Всичко в природата трябва да бъде балансирано. Има само две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и те трябва да бъдат в хармоничен баланс. Това е гаранция за стабилност на всяка система – семейството, държавата, света.

[100562]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо кабалистите не са написали книга с инструкции за живот, за да може всеки човек да се възползва от нея?

Отговор: Ако в тази книга беше написано как да се печели и да се извлича лична полза, хората биха я прочели. Но в тази книга се говори, че трябва единствено да се отстъпва, да се отдава. На кого тогава да я предложим? Ако имаше с какво да увлека обикновения човек, отдавна бих го направил. Всички водещи ТВ канали биха ме канили на интервюта: “Той има рецепта за всеобщо и безкрайно наслаждаване!“.

Но тук е точно обратното, има психологическа бариера: ние трябва да се повдигнем над природата си, да преминем на следващото стъпало – и тогава ще получим наслаждение.

Какво средство ще ми позволи да се издигна над “прага на задушаването“, над смъртта? Хората предполагат, че ще попаднат в бъдещия свят, т.е. в духовния свят, след смъртта на тялото. Вече не зная с какво им пречи плътта, но те така го виждат: тялото ляга в земята, а душата се устремява “нагоре“. Как да си представим такова състояние, когато умъртвявам своя егоизъм? Казано е: “желаещият да живее, нека умъртви себе си“. Едва тогава аз започвам да живея истински. Как да осъществя това? Как да обясня това на хората?

Тук предлагаме лекарство, предотвратяващо усложняване на болестта. Преди всичко, ние носим до хората вестта, че те са болни – с други думи, постъпваме така, както и Творецът, разкриващ кризата между хората. Днешният недъг в тази или онази степен се усеща от всички. Каква е диагнозата? Ние сме болни от своя егоизъм.

Но това не е достатъчно. Трябва да дойде лекар специалист, който да поговори с болния така, че той да може да го чуе. Но ако хората не чуят, развитието на болестта продължава, докато болката не изостри слуха им.

По принцип, човечеството трябва да чуе главното: целият проблем е в това, че се намираме в неправилна взаимна връзка. Тъкмо поради това те не знаят как да живеят в интегралния свят, как да възпитават децата си, как да изграждат връзките помежду си. Те трябва да видят и разберат, че всичко е заради егоизма. А по-нататък ние ще можем да продължим разговора и да обясним, как трябва да се обединяваме с помощта на интегралното възпитание.

Тогава хората, най-накрая ще разберат какво се случва, ще разберат защо ги заблуждават с всякакви средства, защо искат от тях да работят по 14 часа на ден – за да нямат време за размишления. Преднамерено възпитават децата в училище така, телевизията предава убийства и насилие – и всичко това се прави, за да се сведе човек до нула, да заприлича на “животно“, за да не знае как да намери решение за изграждане на своя живот.

Въпрос: Защо кабалистите не проведат кампания срещу егоизма, подобно на кампанията срещу тютюнопушането? Защо не напишем книга за профилактика на “егоистичната треска“?

Отговор: Кабалистите не се ползват сред обществото с такъв авторитет, както докторите. Баал а-Сулам вече е опитвал да предупреди хората, но никой не го е чул.

Онова, което засяга “полезните компании“, и те имат егоистична опека. Възможно е производителите на цигари да търсят печалба, над тях се нареждат производителите на хранителни стоки, които бълват нездравословна храна. Тъкмо на тях им трябва, хората да не пушат и да не умират преждевременно от рак, а тъкмо обратното, да купуват по-дълго време стоките им. А продукцията е такава, че предизвиква множество заболявания и с това обогатява фармацефтичните компании.

Важното е хората да тънат в невежество, в рамките на съвременния живот и много, много да не се замислят.

Всичко е свързано с нечия печалба, измъкната от потребителското общество. И така всичко би продължавало вечно, ако не бе програмата на Природата. Ние бихме си останали роби, по неволя потребявайки онова, с което ни “хранят“ супермаркетите и средствата за масова информация, ако плановете на Твореца не бяха други. И затова ние се приближаваме към краха на капиталистическата тенденция.

От урока по статията “Мир“, 15.02.2013

[100763]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

След като човек има претенции към Твореца, веднага се появява скриването, и той вече не е насочен към Твореца, а се отклонява към друга цел. Тъй като Tворецът – това е единствената сила, добра и творяща блага. И ако си устремен направо към Него, то ти няма да имаш никакви претенции. А ако малко се отклониш от вярната посока, в теб веднага се появяват недоволство и оплаквания.

Върни се към правилния път и продължавай колкото можеш, докато отново не слезеш от пътя и не започнеш да се оплакваш. Така за сметка на недоволството и преодоляването ти всеки път се приближаваш до Твореца, с една дума като кораб, плаващ на тласъци. Тъй като не можеш да се насочиш направо към Твореца, в теб го няма свойството отдаване, нямаш качествата на добрия и творящия блага. Трябва да изградиш този образ над своето свойство за получаване, от противоположното. Ти създаваш отпечатък на тези свойства, а не самите свойства.

Известно е, че статуя може да се извая или от недостига, или от излишъка. Може да се вземе голям монолит и да се премахне всичко излишно, за да остане само формата. А може да се вземе гипс и от него да се изгради скулптура. Но във всеки случай – основното е границата, външната форма. Тази външна форма ние изграждаме над желанието за получаване, всеки път изяснявайки, къде преминава неговата границата с желанието за отдаване.

Затова нашата работа се състои в това, да се уподобим, и затова човек се нарича Адам, т.е. ”подобен” (доме) на Твореца. Аз не мога да се самонастроя, сам да стана добър и творящ блага, освен когото няма други. Но оправдавайки Го, аз изравнявам своята форма с Него, съотнасям се към Неговата форма.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 17.02.2013

[100875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какви стъпки трябва да направим един към друг в семейството?

Отговор: Това е психологичeско обучение. Трябва да опознаем характера на партньора по-добре, да направим списък с изискванията му, с чертите от характера му според нас, да приемем слабостите му като даденост, която не трябва да променяме. Трябва да се научим да приемаме характера на партньора така, както майката гледа на любимото си дете.

Знаем, че в 2-3 годишното дете вече можем да видим чертите на неговия характер. А после, на 5-7 години, то ясно показва своя характер и повече нищо не може да се  направи. Трябва да го приемем и да се адаптираме. Виждаме, че едни качества то е взело от баба си, други от дядо си, от майка си, от баща си – и възприемаме всичко това с любов. Така и в партньора трябва да приемаме дори и такива качества, които не желаем.

Човек не може да промени характера си. До самия край на живота си, в човека остават същото това отношение, възглед, навици, които е получил от детството си. Поради това, само взаимните отстъпки са ключът към хармонията в семейството, формулата за успех.

Когато има две различни форми, всичко се определя от степента на взаимните отстъпки, които сме съгласни да направим помежду си.

От 40-а беседа от новия живот, 25.07.2012

[100741]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво е чувството, появяващо се в двойката, когато се намира в „общото пространство“, тоест когато партньорът ти те разбира, когато те чувства?

Отговор: „Общо пространство“ означава пълно взаимно разбиране в него. Обикновено такава обща зона се образува по отношение на децата. Съпрузите обединяват общата си грижа за тях, важността, която те двамата им придават. Това е като чуждо тяло, не нашите собствени, но те ни принадлежат. Ако няма деца, то е по-трудно да се намери началната точка на контакт.

Трябва да открием в какво има съгласие между нас, нещо общо, където сме съгласни, разбираме се помежду си и се свързваме, независимо, че отначало сме имали различно мнение. Но ние вече сме свикнали на такива отстъпки до такава степен, че не можем без тях. Дори и да можехме да поправим разликата между нас, ние не искаме. Смятаме, всички тези противоречия за възможност за специална връзка. Вече разбираме, че без тях, тя е невъзможна.

Всички тези грапавини ни помагат да се свържем един с друг. Именно благодарение на това, аз отстъпвам и жена ми отстъпва, и ние чувстваме връзката между нас. Без взаимни отстъпки няма да има комуникация. Ако от самото начало бяхме съгласни във всичко един с друг, не бихме почувствали контакта, сякаш сме едно и също. А когато отстъпваме един на друг, ние не отменяме егоизма си, а над него градим връзка, както се казва „любовта ще покрие всички престъпления“. И затова тази връзка е стабилна – между нас все още остава вътрешното противоречие, но именно над него все по-високо и по-високо расте и се развива любовта.

„Общата зона“ – това е нашият общ, удвоен егоизъм, но именно благодарение на това той твърдо ни свързва и ни позволява да изпитаме нашата връзка. Трябва постоянно да се грижим за това „общо пространство“, да го пробуждаме и да се опитваме да го разширим по отношение на всички видове взаимоотношения: от най-материалните до най-духовните.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

[100776]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам. „Статия по завършване на книгата Зоар“: Как можем да се слеем с Твореца? ”Нима Той не е огън поглъщащ?” И отговорили мъдреците: слей се с Него по свойства. Както той е милосърден, така и ние сме милосърдни.

Ако ние променим някои от свойствата си, обръщайки ги от егоистични на алтруистични, това как ни позволява да разберем, кой е Творецът? А още повече, по какъв начин ни помага да се уподобим на Него? Как да придобием това подобие? Как да се слеем с него? Тъй като да се докоснем до Него е невъзможно. По какъв начин определени вътрешни ”манипулации” ни придават подобие с Онзи, който въобще не може да се види? Как да разберем принципа ”По Твоите действия ще Те познаем”? Как вътрешните промени ме водят към Него? Как да обикна ближния, ако това не е присъщо на моята природа?

Ето защо мен не ме задължават да обичам непосредствено. Но мога да поправя 611 от своите желания, и тогава 612–тото поправяне ще стане придобиване на свойствата хасадим (милосърдие) в пълен обем, а 613–тото ще стане получаване, заради отдаване. Така или иначе не можеш да задължиш някого да обича, но предварителните поправяния ще позволят то да се случи.

Така се постига и подобието с Твореца. Ние произвеждаме и изграждаме в себе си всички необходими действия, но са важни не самите те, а анализът, осъществен във всеки един детайл. Натрупвайки и напрягайки се, тези изяснения се превръщат в духовен съсъд.

По такъв начин, в нашата работа няма бели полета, ние не можем с един скок да се пренесем до крайното поправяне. Всъщност, ние сме вече там, но ни липсват съответните инструменти, съсъди, за да усетим това. И затова трябва да ги събираме пътьом, за да достигнем до това разкриване.

Въпрос: Какво означава ”да се слеем с Твореца”?

Отговор: Във всевъзможните детайли на възприятието аз правя от себе си, построявам в себе си Неговото подобие. Става дума не за външни признаци, а за вътрешната същност. Творецът е духът на отдаване, раждащ, напълващ ме. Това е отношението, което съм способен да създам, отдавайки или получавайки заради отдаването. Това е еманацията, която изливам навън…

От статията по завършване на книгата Зоар, 19.02.2013

[100851]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Кои са враговете на човека, ако целият свят е вътре в него?

Отговор: Всички твои желания и мисли – те са твоите врагове.

Обикновено хората около теб, които не те безпокоят и не те засягат – не играят важна роля за теб. Но точно тези, които мислиш, че са ти врагове – това е най-ефективната помощ за твоето напредване. Само трябва да разбереш как да го използваш.

Ако това са твоите приятели от групата, то трябва да ги превърнеш от врагове в любими приятели. Без значение дали той те мрази или ти него. Обикновено при лоши взаимоотношения си виновен ти самият, но си длъжен да ги обърнеш от ненавист в любов.

Това не е лесно. Започни да изграждаш в себе си обратното  отношение на невистта и ще видиш, че всичко се заключва в тази ти работа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 11.02.2013

[100495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

За поправянето са необходими няколко основни условия. Първо: разочарование от собствените сили, изяснено вътре в разума, от своя опит. Трябва твърдо да зная, че нищо няма да ми помогне, а не да приема това просто с вяра, отказвайки се от собствените опити от рано.

Човек трябва да достигне до усещане на пълна безизходност. От друга страна, в същия този съсъд се разкрива съществуването на още една реалност, на висшата сила, която е способна да даде сила и да измъкне човек от това безнадеждно състояние.

А освен това, е важно заради какво човек чака спасението, за да бъде поправянето не заради егоистично напълване, а да го доведе “от любов към творенията до любов към Твореца”.

Всички изменения, спечелени по този път, се натрупват вътре в самото желание. И щом като то стане готово за въздействието на светлината, тоест получава всички правилни съставящи, веднага светлината започва да действа.

Въздействието на светлината се създава от петте светлини НАРАНХАЙ или от 10-те сфирот. Тези светлини се намират в определено съответствие помежду си, съгласно първото стъпало, на което трябва да се издигне човек. Има правилно отношение между всички тези лъчи, определен спектър, към който човек трябва да пристрои своето желание, всички негови нива: 0-1-2-3-4, така че всеки да се установи спрямо своята светлина. Те трябва да имат всички необходими компоненти: усещане за недостиг и благодарност, знание и вяра над знанието.

Като резултат на нашата работа, всичко това трябва вече да е подготвено и правилно да се включват един в друг, така че желанието да идва към светлината: петте нива на желанието срещу петте лъча на светлината. Тоест, светлината трябва да бъде точно срещу желанието и тогава тя може да му подейства.

В такъв случай, там няма да се получи само съкращение и екран, който светлината ще даде на желанието. В последствие, между тях ще стане пълното спояване в едно цяло, за сметка на поправянето със съкращаване и екран, и усещане на първото влизане на светлината вътре в съсъда. Така възниква състоянието на духовen зародиш.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 12.02.2013

[100305]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какви са стъпките, които трябва да преминем при изграждане на семейни отношения, докато стигнем до пълно единство?

Отговор: Преди всичко, съм длъжен с помощта на съпругата, която се нарича „помощник срещу мен“, да опозная и себе си, и нея, доколкото е възможно единият да опознае другия. Следва да разкрия, че виждам другия в изопачен образ, който ми рисува моят егоизъм. Това е психология, на която трябва да се научим, образование, която трябва да дадем на всеки, за да стане той зрял човек, разбиращ своите чувства, особености. Тогава той ще бъде в състояние правилно да използва всички свои специални свойства за връзка с партньора.

Първо, градиш отношения със съпругата си, рисувайки нейния образ и своя образ и решавайки помежду си, доколко ти можеш да влезеш в нея, а тя в теб, и къде се срещате. Вие започвате с осъзнаването на това, че сте двама егоисти, с лице един към друг и разделени от безкрайно разстояние. Сега всеки трябва да напусне своята първична точка и да започне да се приближава към партньора си.

Колкото повече доближавам противоположната страна, толкова по-далече оставям своята природа, основната точка и ми е все по-трудно да напредвам. И на съпругата и е все по-трудно да напредва според степента, до която тя оставя своето „аз“. Ние трябва да си благодарим един на друг за тези усилия и така ще можем още малко да се придвижим един към друг. Всичко това става за сметка на взаимните отстъпки дотогава, докато вътрешно не се докоснем.

Това е точката на контакт, в която сме готови максимално да се откажем всеки от своята основа – за да се съединим. Съединение означава, че приемам от съпругата си неща, които са й необходими в силата на нейния характер, така че да станат необходими за мен. А тя приема от мен неща, които са необходими на моя характер и ги прави необходими за нея. В тази форма между нас има контакт, скачване, взаимно проникване. Във всеки от нас има издатини и вдлъбнатини, които влизат една в друга.

Това, което е важно за съпругата ми, трябва да стане важно за мен и тя прави същото по отношение на мен, за да възникне между нас някаква обща зона. Работата в тази обща област, благодарение на нашите усилия да удържим тази връзка във всевъзможни ситуации, ни помага да се съединим. Тази обща област се нарича съпружеска двойка.

А освен тази обща област има още огромни територии, които принадлежат само на мен или на нея. Това е като две пресичащи се окръжности с обща зона между тях, в която всеки приема от другия неговите желания така, сякаш те са по-важни за него от собствените му желания.

Виждам, че няма избор, такива са нуждите на жена ми. А какво да правим с тези области, които засега остават за всеки поотделно? Трябва да работим над тях, с помощта на изясняване и взаимни усилия. И правим всичко това, за да направим от нас двамата едно цяло.

Ако можем да се обединим в едно цяло вътре в семейството, то ще успеем и в по-широкия външен кръг и в още по-външния – докато целият свят не стане като един човек. И тогава няма да има глобална и интегрална криза. В света има всичко и то достатъчно, ние просто еволюирахме в грешна посока. Вместо да развиваме всичко за благото на човека, ние сме действали в негова вреда. Подобно на двама съпрузи, хванати в капан в апартамент, които не се разбират помежду си и затова са готови да запалят всичко в огъня на тяхната взаимна омраза. Ето това е същата тази ситуация и същият проблем.

От 40-а беседа за новия живот, 25.07.2012

 [100658]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→