Ако човек се чувства ”в бялата светлина на деня” и му се струва, че всичко в работата му е прекрасно, сякаш всичко разбира, усеща как напредва в сърцето и разума си, сякаш се развива в нашия свят – това не се нарича духовно развитие. Това развитие е в същата плоскост на нашия свят. Той може да изучи всички статии и теории наизуст, но това не означава духовен напредък.

Напредъкът става тъкмо в такива състояния, когато човек се чувства объркан, откъснат, усеща страх от случващото се в този свят, в тази земна плоскост, в която засега съществува. Това всеки път се случва на стъпалото, където се намира в дадения момент. Както е написано в Псалмите на цар Давид: ”Скрил си Ти лицето си и аз се изплаших”. Такова състояние се нарича тъмнина.

Но тъкмо в тъмнината човек може да се самопровери дали е способен в тази тъмнина да запази връзката си с Твореца. Той не моли тъмнината да се разсее и да се разведели, да стане спокойно, уверено, разбираемо. А се радва, че сега в тази тъмнина изпитва остра нужда да се прилепи към Твореца. Радва се и благодари за тази тъмнина и иска да остане в нея.

Тъй като е уверен, че сега, над тази тъмнина, ако успее да помоли за връзка с Твореца, то това ще е форма на отдаване, защото не носи никаква изгода за неговото желание за наслаждение.

Такива състояния ни приготвя Творецът. Често, след 10-20 години изведнъж се разкрива някакво следствие, ставащо преграда на нашия път, приготвено от Твореца от преди десетки години. Тъй като всичко протича съгласно дългата програма на творението. А онези пречки, чиято причина не ни е ясна, произлизат от информационните ни гени (решимот), от предходни кръгообороти.

Истинското преодоляване е в това, да имаш мъжеството да се обърнеш с молитва, съгласието да останеш в тъмнината, за да може вътре в нея да се задържиш в сливане с Твореца. Вътре в черната тъмнина ние заявяваме, че ”няма никой освен Твореца” и не молим да бъде премахнато скриването, а искаме да се издигнем над него, с вяра над знанието, да ни даде сили да продължим така, сякаш се намираме в светлината на деня.

В мига, когато наистина достигаме до това желание, ние излизаме на светло. Това ни желание трябва да бъде окончателно и безвъзвратно, за да бъде нашата молба наистина за тъмнината, а не за светлината: само за сливане, само заради възможността да доставим радост на Твореца в тъмнината, усещайки своя егоизъм, за да стане тази тъмнина светлина за нашето желание да отдаваме. И тогава се съмва… Това трябва добре да се усвои, тъй като такава е методиката за напредване.

От подготовка към урока, 04.04.2013

[104254]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето „аз“, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: „Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш“.

В случая под понятието „по-високо/по-ниско“ не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Възможно ли е да се организират кръгли маси на политически и религиозни теми?

Отговор: Не. Това води до разделение между хората, а не към обединяване. Всяка тема, която разделя хората, не е пригодена за кръгли маси.

Въпрос: Какъв трябва да бъде най-важният резултат от обсъждането в кръговете?

Отговор: Резултатът от кръглата маса представлява формиране на нов интегрален мироглед на човека спрямо някои определени въпроси. Например, ние – десетина човека – обсъждаме някакъв проблем и в процеса на обсъждане аз се сдобивам с нов интегрален поглед, не мой личен, а наш общ.

Въпрос: Трябва ли да постигнем топло усещане при обсъжданията в интегралните кръгове?

Отговор: Разбира се, защото ако на хората им е било приятно, те ще дойдат пак. Дори и да не са разбрали нищо, но на тях им е било добре. Постепенно ще започват да виждат, че чрез интегралното взаимодействие е възможно да се гледа на света по друг начин. И това е най-важното – да се смени позицията. Затова отначало са усещанията, а после вече следва осмислянето.

Въпрос: Какви теми, според Вас, са за предпочитане в даден момент за обсъждане с външната публика?

Отговор: Всякакви теми, които интересуват дадения контингент, защото с възрастни жени няма да обсъждате теми, които интересуват мъжете, например, за футбол и т.н. Затова кръговете трябва да се събират според някакви общи интереси.

Въпрос: Кое е по-приоритетно на кръглата маса: острата привлекателна тема или атмосферата на обединяване?

Отговор: Отношенията са по-важни, без това сме за никъде. Интегралната маса предполага такова сътрудничество, когато всички са настроени само към обединение.

[101844]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение | Add Comment/Ask Question→

Европейски конгрес. Лекция №5

Въпрос: Казахте, че искането ни към Твореца трябва да бъде такова, че Той да не може да не откликне на него. Колко силно трябва да бъде желанието, искането ми, за да достигна това състояние?

Отговор: Желанието трябва да бъде такова, все едно молите за спасение – добро и силно. То не трябва да ви разкъсва до умопобъркване, но трябва да е правилно.

Под силно желание в кабала се подразбира точно, остро, точково желание: желанията ми напълно да съвпадат по свойства с желанията на Твореца.

В момента, в който твоето и Неговото желание се сливат в едно цяло, се озоваваш в огромен мощен поток – струя, където Висшата светлина прави всичко.

Това може да бъде желание като на малкото дете, но е важно то да бъде точно насочено към свързване с другите хора, към разкриването на Твореца, с цел да се разкрие Неговата радост в това. Това се нарича отдаване.

Нека да го направим сега: вътрешно да се хванем за ръце, а после по-тясно, още по-тясно да се присъединим един към друг чрез сърцата. Опитайте се да усетите, че сърцата ви все едно се докосват взаимно. Няма тела, има само сърца, докосващи се все по-тясно и по-тясно и започващи да бият заедно в унисон. Мислите се превръщат в една мисъл, за да усетим Твореца в единно сърце.

Мисля, че това е възможно. Трябва да се правят такива упражнения, и ще успеете.

[104181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Мнение: К. Мартенсон, световно известен експерт по идентификация на опасно скрити тенденции, предсказал 60% падане на пазара в близките три месеца. Мартенсон не е единственият икономист, предсказващ огромен спад от исторически мащаб. Всъщност неговите цифри са занижени в сравнение с прогнозите на други специалисти в тази сфера: 50% безработица, 90% колапс на фондовия пазар и 100% годишна инфлация, която започва от началото на годината.

Реплика: Работата е там, че да се преустанови тази тенденция е възможно само с незабавен преход към интегрално възпитание на масите и, в съответствие с това, съкращаване по степени на производството до необходимите размери.

Интегралното възпитание ще позволи да се премине към равно, рационално разпределение на необходимите продукти, стоки и услуги и да се предоставят всички ресурси за образование и възпитание, т.е. за поправянето на човека като интегрална част на природата. Само така ще можем да предотвратим ударите, които все едно ще ни доведат към приемане на тези решения.

[104001]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1987/88, статия 13, „Предводителят – лице на народа“: Цялата трудност се заключава единствено в недостиг на вяра. И затова човек трябва да прилага цялото си старание и да извършва действия, за да придобие вяра в Твореца – защото само това ще му даде всичко.

Става дума за особена сила, която наред с всички беди и проблеми, с нажежаване и вътрешни търкания, удържа човек в състояние хафец хесед. С други думи, не облекчава живота му, а държи тежест над него.

Тази сила не отстранява материалните проблеми, не го освобождава от тях. Напротив, всяка духовна степен се строи именно над неразрешимите материални противоречия от текущата степен. Иначе човек не би бил принуден да се извиси над нея. От безизходност, под напора на егоизма му е необходимо състоянието хафец хесед – иначе просто не може да живее. А от друга страна, това е нужно, защото иначе няма да може никога да достави удоволствие на Твореца.

Такъв е изборът между тези два момента, две причини, от които човек се нуждае за да напредва в духовния живот.

Въпрос: В какво именно се заключава този избор?

Отговор:  Възможно е, да избереш хафец хесед, просто за да се разхождаш из гората, с дъхави незабравки в ръка и да не ти трябва нищо друго? Или не си в състояние да понесеш болката, която ти причинява животът, и бягаш там, където всичко се приема за благо, всичко е за добро, защото няма никой освен Него? Наистина, нима не си заслужил такъв „благодат?“

Или се стремиш към състоянието хафец хесед, защото това е по-висша степен, даваща ти възможност, независимо от всички неприятни усещания в желанието за получаване, да останеш над тях, в отдаване и да го цениш повече, отколкото получаването. Доста трудно ни е да си представим това, но то е вече начало на истинското състояние хафец хесед.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104195]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Привързани сме към егоистичните си желания и само в тях можем да почувстваме света. За всичко съдим само по отношение на доброто и злото, които усещаме в желанието си за наслаждение, наречено „магаре“ (хамор), нашият „материал“ (хомер). И човекът в нас е привързан към същото това магаре.

Но благодарение на усилията си можем да отделим от себе си човека, намиращ се в нас и потънал в собствения си егоизъм. И тогава този човек ще започне да мисли по друг начин.

Какво би могъл човек да отреже от себе си, от магарето? Само светлината, връщаща към източника, която дава на човек свойството отдаване, милосърдие (Хесед), светлината Хасадим, светлината, напълваща тази част, която се нарича „човек“, Адам, и и придава нови свойства, за сметка на които човек се отделя от магарето, от материала – желанието да се наслади. Това отделяне от егоизма се нарича изход от Египет.

От урока по статия на Рабаш, 03.04.2013

[104130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Съобщение: В европейските страни, обхванати от кризата, младежите практически нямат шансове да си намерят работа. Във възрастовата категория до 24 години – 6 от 10 гърци са без работа. Всеки ден в Гърция безработни стават по 900 човека.

В Гърция и Испания всеки втори млад човек няма работа. Тези, които днес нямат работа, и в течение на следващите пет години няма да успеят да намерят постоянна работа. Това е изгубено поколение – дори неголям период отсъствие на работа в началото на кариерата влияе негативно на професионалното развитие, води до усещането, че животът така и не започва. Трагедията на масовата безработица и нейните рискове за социалния свят явно не се дооценяват

Безработицата сред младежите в ЕС ежегодно се изразява в 150 млд. евро – 1.2 от БВП на ЕС. По-добре да имаш дори и временна работа и възможност да разшириш собствения хоризонт, отколкото да лежиш на дивана. Най-големият проблем настъпва, когато младежите отпускат ръце и напълно излизат от работния живот.

Реплика: Положението бавно, но неотклонно ще се изостря, защото желанията се променят и хората престават да се увличат от шопинг, търсят по-малко материални напълвания. След като се обезпечи с необходимото, човек не намира смисъл да работи ”излишно”. Такова е природното развитие на желанието в нас, то е неумолимо.

Следващият етап на потребление е вътрешен, чувствен, изход в друго пространство, в усещане на висшите управляващи сили на природата. Усещането на пустота е прелюдия към тази нова степен. Науката Кабала е наука за напълване на себе си, и ще се разкрие като необходима на човека.

[103948]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Мнение (В. Бобков, проф. МГУ): Ноосферата – това е сферата на разума, научната мисъл на човечеството, имаща биологично начало, особен тип човешки разум, който, в резултат на осъзнаването от човечеството за своята цялостност, единството с Природата, става духовен Разум, т.е. осветен от хуманни цели.

Само такъв Разум се явява ноосферен, може да усъвършенства себе си в името на спасението на живота, да се развива, избягвайки усложнението на Обществото и средата на неговото обитание, а също, способен е да ги управлява, да управлява деятелността на Човечеството в глобалното съобщество на нашата планета по законите на Кооперацията и в съответствие с ценностите на Хуманизма.

Установяването на ноосферния Разум на Земята произтича от борбата с егоистичния примитивен разум на индивидуализма, формиращ се на базата на частната собственост. Този тип разум преобладава в настояще време на нашата планета. Той е движен от лични егоистични интереси на конкуренция и насилие.

Установяването на Разума на ноосферното общество става в процеса на осъзнаване и решение на проблема на формирането на устойчиво глобално общество на Земята.

Разширяването на полето на ноосферния Разум на обитателите на Земята се формира обективно, с целия ход на развитие на локалните съобщества и държави, природата и климата на планетата.

Едновременно преобладаването на Земята на егоистичния разум  в настояще време означава, че за да се избегне катастрофата на човечеството, огромно значение има създаването на условия за преобладаване на ноосферния Разум в отделните държави. Последните, разбира се, ще изчезнат в глобалното ноосферно съобщество, но те играят важна роля в процеса на установяване на ноосферния Разум.

Реплика: Мислите, изхождайки от осъзнаването на единството на природата и обществото, винаги са верни. Проблемът е в тяхното претворяване. Могат ли да ни обединят всички заедно? Когато започне сближаване, между златните думи за всеобщо обединение настъпва местния, държавен или национален егоизъм и възникват проблеми… Но опитите да се обединим с ”братята по Разум” не трябва да се оставят!

[103893]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Изследване: В медицината рeдовно се появяват нови методи за диагностика и лечение, лекарства и биологично активни вещества. Те се отнасят към вече известни болести, но за да успее на пазара, на новото му се налага да „открива“ неизвестни по-рано болести. Или обявяват за заболяване нещо, което по-рано не се е смятало за такова.

Потенциалните клиенти са едновременно и потенциални покупатели и като резултат, наред с истинските болести, все повече се появяват и измислени. Главното е да се намери подходящ симптом, а след това да се внуши на хората, че имат някаква патология.

Измислените болести, по мнение на British Medical Journal, са повече от 200. Сред тях са бръчките, оплешивяването, целулитът, образуването на ушна кал, алергиите на XXI век – това съвсем не са заболявания, а преднамерено се тълкуват като болести. В резултат, огромна част от средствата на хората отиват за лечение на активно развиващи се мними недъзи.

Към измислените болести се отнасят остеохондрозата – в медицината с това се обозначава рядко заболяване на костите и ставите при децата.

Ярък пример за измислена болест е целулита. Истинският целулит е рядко фиброзно възпаление на подкожните влакна. А това, което обикновено се подразбира под целулит, е просто козметична особеност на женските подкожни мастни влакна.

Хламидозата я диагностицират и лекуват на всяка крачка със скъпи препарати.

Показателна е раздутата от МЗО през 2009 година истерия със свинския грип – затова пък само в Русия са продадени 13 милиона опаковки от препарата Терафлу.

Често нови болести се изобретяват за състоятелни млади, относително здрави хора – към световния списък за мними болести са добавени „нарушение функцията на евстахиевата тръба“, „Пикочно-каменна болест до стадий на образуване на камъни“, „замърсеност на организма“, „задръстване на червата“. На преден план излиза ранната диагностика на инфаркта, пневмонията, менингита – макар че докато не се случат, за никаква ранна диагностика не може и дума да става!

Популярно е, че няма здрави хора, а има недоизследвани. Често страничният ефект от приемането на лекарства се разглежда като проява на ново заболяване.

САЩ са на първо място по измислянето на болести, основно в диагностика на психични заболяване – синдром на повишената активност при децата и прочее…

Реплика:  Докато егоизмът „ни устройва бал“, ще ни „лекуват“ от всичко угодно, заради собствената си печалба. Най-мръсният бизнес е в бяла престилка!

[104006]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→