Въпрос: Тази вечер ще проведем особен урок, ознаменуващ празника Пасха, Изходът от егоизма. Как да подходим към него с максимална молба, която да ни послужи за преминаване на махсом.

Отговор: Това се случва неочаквано. Никой не знае кога ще се случи, никой не може да предрече това. Но Баал а-Сулам пише, че периодът Пасха е особено важен – в нашия свят това е особено време, отнасящо се към обкръжаващите ни светлини.

Изобщо, може да се случи по всяко време, в неопределен ден, но в същото време, трябва да направим максималното възможно съобразно с връзката между материалните клони и духовния корен. Имаме всички шансове, нужни са ни повече съвместни усилия, а също така и малко наглост:

– Това ни се зачита!
– Защо?
– Защото!

Това е необходимо. За това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Нека да знам, че не съм заслужил, и въпреки това да искам, да настоявам, тази наглост е полезна. Защото тя свидетелства: излизайки извън пределите на своето его, аз вярвам, че съм зависим от Твореца и тъкмо от Него изисквам желаното. Тук се крие не само емоционална искра, а насочен вик, настоятелна, упорита, претенция към Него: ”Направи това!”. Така в мен се пробуждат новите съсъди-желания, допълнителна потребност.

Въпрос: Как се изгражда такова изискване през деня?

Отговор: Трябва да се фокусирате на това противостоене, което се формира при изхода от ”Египет”, на обединението и подема над нашия егоизъм, частния и общия. Като цяло, ни трябва искане, премесено с известно количество наглост. Основното е единството. И повече на нищо друго да не се разпиляваме.

Въпрос: Как да бъда нагъл при тази молба и в същото време да се моля за всички, заедно с всички?

Отговор: Казано е, че от Египет излизаме в нощната тъмнина. Това не означава, че трябва да се чака докато се стъмни навън и да гасим светлините в къщи. Не, това е тъмнината на егоизма, която усещаме вътре, когато нищо друго не може да ни спаси и няма проход за бягство.

А трябва да бягаме към центъра на групата, към любовта на другарите, към любовта на ближния. Ето, върху това трябва да се съсредоточим, да искаме само това да е важно. Светлината проявява съсъдите и ги поправя. Всичко идва от нея, освен молбата за помощ.

От урока по статия на Рабаш, 31.03.2013

[103943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво означава в тежко състояние да търсиш връзка с Твореца, а не да се опитваш да се оправиш сам?

Отговор: Мъдростта идва само с опита. Трябва много пъти да почувствам тъмнината, а после светлината и отново: тъмнина, светлина, т.е. да премина през много приятни и неприятни състояния, когато съм добре или зле по различни духовни причини, и с това аз нищо не мога да направя.

През мен задължително трябва да преминат и да се сменят хиляди такива преживявания, докато не започна да осъзнавам, че възприятието ми зависи от моята оценка, от значението, което придавам на духовните свойства, съединенията, любовта, ближния.

Вече започвам да разпознавам какво се крие в тъмнината, да я усещам. Вече не ми е просто добре или зле, а добре или зле в зависимост от отношението ми към групата: от това, дали я смятам за важна, или се отнасям лошо с другарите.

Този път е изграден от много етапи, от много малки стъпала, за сега все още не духовни, а психологически бариери за преодоляване. А след това достигаме до такива разбирания, че пробуждайки се от тъмнината, започвам да мисля за екран – за времето, когато ще мога да бъда над тези усещания.

Ние трябва да преминаваме през добри и лоши усещания, сменяйки деня с нощта до самия край на поправянето. Независимо, че всеки изминава своя път, в крайна сметка започвам да чувствам, че трябва да се издигна над тези усещания. Не искам да завися повече от тях и да бъда техен роб, а искам да се защитя от тях с щит.

Нека в мен да възникват всевъзможни вътрешни впечатления, но те не трябва да влияят на моето отношение към другарите ми, към духовния път, към важността на целта и Твореца. Искам да бъда в това независимо от моето егоистично желание и неговите преживявания. В мен се поражда такова искане: да бъда над страданията на егоизма. Подобно на поведението на истинския мъж в този свят, който мъжествено отстоява своето и нищо не може да го разколебае, никакво външно влияние.

От този момент нататък осъществявам пряката си връзка с Твореца, защото започвам да изисквам от Него. До сега съм молил само за приятни усещания, за добри състояния, за сладко напълване – т.е. изисквал съм за своя егоизъм. А сега искам да ме издигнат над моето егоистично желание и това е правилното искане към Твореца.

Искам винаги еднакво да се отнасям към Стопанина, в едно направление, оставайки над емоциите, над преживяванията на своя егоизъм. Това се нарича ”анти-егоистичен екран” (масах).

Разбира се, тези екрани имат много нива и особености, но с такъв първи екран се започва работата със светлината. Аз искам да съкратя своето желание за наслаждаване. И разбира се, усещам всичко, което се случа в него и го преживявам. Но всички тези емоции, врящи в стомаха ми, не влияят на зрението ми, на сърцето и разума. Между тях се появява преградата (парса), която усещам като диафрагмата в моето тяло. Под тази преграда, ”в стомаха” нещо се смила и се случва, но аз искам да се олицетворявам с това, което е над тази диафрагма: белите дробове, сърцето и мозъка.

От подготовка към урока, 28.03.2013 

[103829]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Осъзнавал ли е някога народът на Израел, че се намира под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се. Групата на Авраам, Ицхак, Яков и неговите синове. Народът на Израел е изпълнявал огромна духовна работа по времето на тези поколения, започвайки от Авраам, с който е излязъл от Вавилон, и до влизането в Египет.

Днес не само народът на Израел, но и целият свят започва да разкрива, че пребивават в Египет. Но това не означава, че светът се е върнал назад. Без особено значение е какво се е случвало до сега, тъй като в Тора няма такова понятие ”по-рано” или ”по-късно”. Днес светът осъзнава, че се намира под гнета на егоизма, който ни разрушава, води ни към пропастта и към унищожаване. Светът вече усеща това: приключиха ”седемте сити години”, през които егоизмът ни опонираше.

Искахме да постигнем разцвет в обществото на потребителя и затова постоянно повдигахме процентите на всеобщия ръст. Всяка година празнувахме успехите, но сега всичко свърши. Започна спад, всичко започна да изчезва. Независимо , че банкерите се стремят всячески да запазят миналото, положението се влошава ежедневно. Хората разбират, че проблемът се крие в човека.

По-нататъшното ни развитие с желанието за придобиване и желанието да бъдем успешни става невъзможно, защото се променя самото желание. Омръзна ни модата, уморихме се от натрапчивата реклама, приканваща ни да купуваме ненужни стоки. Стоките за дълготрайно използване – хладилник, климатик, телевизор – бързо се чупят, защото производителят е заинтересуван от бързия оборот, да купуваме нови, позволявайки си да печелят от нас. С това ни вкарват в безкраен кръговрат, и ние работим по 10-15 часа на ден.

Постепенно става ясно, че този подход към живота става неприемлив. Нашият егоизъм ни разрушава и когато осъзнаваме това, усещаме, че се намираме в Египет, под робството на егоизма. Но това все още не е всичко. Не е достатъчно усещането, че егоизмът ме унищожава и не ми дава да живея. Трябва да мисля, как да се издигна над него и как да променя живота си – не да получавам, а да отдавам и да се свързвам с останалите хора. А доколкото тази връзка се проявява в света, трябва да се включа, иначе ще се окажа в противоречие с развитието на Природата.

Съединявайки се с останалите хора в света, които образуват единна, интегрална система, аз се вливам в нея и започвам да съществувам хармонично в нея. В противен случай губя и страдам от различни удари.

Но как да изляза от егоизма и да се съединя с хората, да осъществя добра връзка?

Стремейки се към това, аз започвам да усещам доколко егото ме спира и ме дърпа назад. И тук започва борбата между мен и моя егоизъм. Аз ставам като Мойсей, а моят егоизъм – като Фараона, и ние започваме да се борим за изхода.

От урока ”Кабалистите пишат: Изход от Египет”, 04.03.2013

 [103657]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

Мнение: Немците започнали да живеят 4 пъти по-добре, но броят на страдащите от депресия е нараснал два пъти. Това материално проклятие на човечеството е започнало преди 100 години в Америка. Автомобилите запълнили Америка, а след това пазарът се наситил с тях – кой се нуждае от нова кола, ако старата още върви?

Специалистите по маркетинг започнали да внушават на собствениците на стари автомобили чувство за непълноценност от старите модели. Последвали ги предприемачите от другите отрасли: облекло, козметика, обувки, два пъти в годината производителите на дрехи пускат нови колекции. Този хитър подход е създаден, за да се увеличат продажбите. Транснационалните корпорации изразходват за реклама $500 милиарда на година – а за решаване на проблема с глада на земята са нужни разходи само от $50 милиарда.

Реплика: Единствено криза на всички нива на съвременното общество може да очисти човечеството от полепналата по него егоистична кал…

[103777]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Човек трябва да създаде „охранителен пояс“ около себе си, за да не се срине, когато го сполетят тежки беди, за да обостри чувствителността му и да му позволи да види цялото си зло. Степента на напредък се оценява по това, доколко бързо човек се пробужда и се радва, че е получил ожесточение на сърцето си, както пише Баал а-Сулам: „Радвам се на разкриващите се грешници“.

Той започва да работи заедно с тези грешници, с всички тези препятствия: със своето нежелание, с мислите си за това, колко е тежко и безполезно, с критиката на другарите си и учителя, с жалванията си от такъв живот. Светът около него може да лежи в руини, хората да са в депресия и упадък, но той ги гледа и му се струва, че те преуспяват. Показват му такава измамна картина: вървящите по улицата му се струват пълни с жизнени сили и мъдрост.

Всичко това е такъв театър и измама, че на човек му е абсолютно необходим охранителен пояс, който да му даде увереност и сили за да може непрестанно да върви напред. За това има две условия. Първото условие: група, за да направлява човека към Твореца, а второто условие: незабавно обръщане към Твореца, за да получи сила за отдаване, позволяваща му да бъде над силата за получаване, която Творецът ще пробуди следващия път в него. Така човек напредва.

Затова Рабаш пише, че „само на тези, които искат да излязат от властта на егоизма“, т.е. прилагат собствени усилия за това, светлината оказва помощ. Не мога да се надявам на това, че светлината ще поправи всичко сама, а от мен нищо не зависи и няма защо да правя каквито и да е усилия напред, по посока на другарите. Светлината няма да ми въздейства, ако първо не изпълня това, което е по силите ми.

А по силите ми е само най-простото: да се погрижа за другарите, да се съединя с тях, да ги прегърна, да направя нещо за тях, дори и с неправилно намерение. В отговор на тези фалшиви намерения и лъжливи действия Творецът ми дава тежест в сърцето: започвам да усещам страшна тежест и нежелание да направя това, не виждам никакъв смисъл в него. Тоест Творецът ми разкрива злото и ми се струва, че всеки път ставам все по-лош, все повече се отделям от целта.

„А от гледна точка на разума, колкото повече усилия са приложили, толкова повече е трябвало да напредват към целта, а не да вървят назад“ (от статията на Рабаш „Докато не паднал Фараонът“). Така ми се струва сега, тъй като обвинявам и съдя за всичко според собствените си недостатъци.

„Но работата е в това, че не отстъпвам назад, а се приближавам към истината“ – т.е. приближавам се не към лъжливата цел, която ми се представя в егоистичните ми желания, а към истината и „затова виждам до каква степен ме управлява злото“. В тази степен, в същата дълбочина, в която злото се разкрива в човек, той е способен да се върне на правилната позиция, с помощта на групата, за да се обърне към Твореца.

Без група, той няма никакъв шанс да си спомни, че трябва да се обърне към Твореца. Той не може да използва изпратеното му пробуждане, а просто ще падне и ще потъне в злото си. Затова е необходимо обкръжение, което повдига човек до добро състояние и му показва в каква посока трябва да действа, за да излезе от падение.

Групата действа като майка, която поддържа детето, което отива да се учи, а то трябва да направи само крачка напред. Така то прави стъпка след стъпка, докато не осъзнае цялото си зло и тогава Творецът му помага. „И тогава вижда, че Творецът през цялото време е слушал молитвите му“ и точно Той е превел човека и през добрите състояния, и през лошите.

„Затова от нас се иска да се укрепим, за да не избягаме от бойното поле, а да вярваме, че няма друга сила в света, освен Твореца, който слуша всички отправени към Него молби“. Човек във всяко състояние трябва да се старае да се удържа в това направление към Твореца, да си обезпечи необходимата поддръжка. Мъжеството се заключва не в това, да воюва с леността си, с лошите си настроения, умората, отчаянието, безпомощността. Всичките ми усилия трябва да бъдат насочени към това, предварително да си организирам поддръжка, т.е. да се подготвя.

По такъв начин, човек „се застрахова“ и изначално поставя себе си в такова положение, което не зависи от него. Сякаш си купувам застрахователна полица. Не знам какво ще се случи след миг и искам да се застраховам, за да мога в такъв момент, когато отслабна и няма да мога да властвам над себе си, да може някой друг, който има сили, да се погрижи за мен. Той без съмнение ще ми помогне и ще го направи правилно, в моя полза.

Отрано се обезпечавам с такава застраховка: за сметка на обучението, задължението пред групата, участието в дежурства. Устройвам всичко така, че когато падна, да не падна съвсем и да не се загубя. Само така можем да напредваме.

От подготовката към урока, 27.03.2013

[103755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Интервю с А. Улянов, 16

А. Улянов: Ние продължаваме да обсъждаме методиката на интегралното възпитание на човека. Миналият път обсъждахме групите: как да се формират, кого да включват… Днес бих искал повече да поговорим за инструкторите: как да се настройват, как да се подготвят, как да приключват, тоест работата на инструкторите, възпитателите, организаторите – наричамe ги по различни начини. После ще обясним какво представлява тази роля, с какво се различава от останалите… От вашата гледна точка, какво представлява ролята на инструктора, водещия на тези групи?

Проф. М. Лайтман: Това всъщност е най-главното. Да преподаваш теория, знаете добре, е много по-лесно, отколкото да организираш хората и да провеждаш с тях практически занятия и в тези занятия да довеждаш хората до изводи, които възможно не са очевидни, а които хората в групата сами намират, определят, чиято методика “изобретяват” сами за себе си за личната промяна. Когато те, чрез обединение започват да усещат, че групата представлява нещо като майстор, който формира от тях нещо абсолютно различно. И те, неочаквано, дори с някаква възхита долавят до каква степен могат да се променят. Това, което им се е струвало напълно невероятно, изведнъж става обикновено. Което не са искали да приемат, изведнъж се възприема и то достатъчно лесно. Дори нещо, с което не са съгласни, изведнъж неволно им се показва в различна светлина. Тоест те започват да изучават ролята на средата и нейното въздействие върху човека. Това е доста неочаквано разкритие за човека: до каква степен той зависи от средата, до каква степен той може да манипулира със себе си благодарение на средата. Ние си мислим, че като ходиш на курсове за отслабване, за анонимни алкохолици, пушачи, че това е същото… Не, не става дума за отвикване от някакъв определен навик или за училище по бални танци… Тук се има предвид да се формира от теб абсолютно различна личност, не да бъдеш “преформатиран” така че да харесваш поредното нещо, в същия егоистичен аспект, а да ти се даде съвсем различен поглед, различна природа, различни закони на поведението, на интеракция между хората. Това е доста неприятно за човек, във всеки случай доста неочаквано, той не очаква нещо подобно от себе си: че толкова лесно би могъл да се преформатира с помощта на заобикалящата среда. Обкръжението е готово да му помага в това и ако то действа по определена методика, тогава на тях им е ясно какви трябва да станат, а не какви са или са били. Тогава се случва едно конкретно взаимодействие в групата, когато хората играят заедно и тази съвместна игра просто като на театър създава от тях съвсем други хора. При това те си остават в ролята, която изпълняват. Това е като цяло, но разбира се тук има много “но”. Дали ролята, която те започват да играят в групата остава завинаги, за постоянно, както е постоянната памет на компютъра? Или тя е временна и може да се сменя с други най-различни свойства и функции? Това зависи от настройката на човека и от настроя на групата и дали тези групи ще си останат като стимул за постоянно въздействие върху хората. Надяваме се, че ще стигаме до такова съгласие вътре в обществото, в държавата, в народа, когато всички ще разберат, че никой няма да може да се промени сам, а с подобна промяна те биха могли да променят света, защото светът е във възприятието на човека, той е отражение на самия човек. Затова именно трябва да се води тази игра в “бъдещето”, за да може то да се превърне в настоящето. Както казва Козма Прутков “Ако искаш да си щастлив, бъди”. Оттук следва, че инструкторът трябва да е психотерапевт, трябва да се ориентира и разбира хората, да има голям опит, да е вещ във определени формули на поведение, на изменения, на реакции – те трябва да се намират в неговия професионален багаж. Трябва да разполага с определени сценарии с правилни “входове” и “изходи” за всяка ситуация, трябва да разбира какво да прави с хората, какви реакции може да очаква и да разбира много ясно какъв трябва да е изходният резултат. В това число, когато работиш с групата, с възрастни хора, трябва в процеса на заниманията да формираме от тях инструктори. Човекът по принцип е инструктор на самия себе си. Когато той взаимодейства с останалите, то се получава, че всички инструктират един друг и себе си. Работата е много конкретна, двустранна, във взаимно партньорство и макар, че отначало има инструктор, възпитател, преподавател, методист, работещи съвместно и с групата, но в резултат групата копира цялата им методика, цялата верига от предстоящите промени, цялата програма, всичките закони на поведението, на интеракцията. Така че всеки човек, преминал през групата, ще стигне до това, че дори да не са станали възпитатели или инструктори, то могат да го прилагат върху себе си, върху други, активно да взаимодействат с други, абсолютно ясно да разбират как могат под въздействието на групата да се променят. Ако човек попада в каквато и да е случайна обстановка, той точно усеща как трябва да се държи, за да я организира по начин, при който да може да влияе върху нея, да я промени в аспект и тя да влияе правилно върху него, тоест да може винаги правилно да работи със заобикалящата среда, да я превърне в инструмент за себе си и в групата, върху която той въздейства. Прочети още

Filed under: Интегрално възпитание | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Какво позволява на силата на мисълта да изведе човек от неговата природа? Защо потенциалът на нашите общи мисли е по-силен от нашето естество?

Отговор: Намираме се в природата на неживото, растителното и животинското ниво, не повече. Нашите желания, като цяло, са устремени към храна, секс, семейство, пари, почести, власт и знания. Това е моето естество.

От друга страна, от обкръжението получавам сили, отнасящи се към по-висока, духовна степен. И ако в обкръжението се възцари общата мисъл, тя ми оказва стопроцентово въздействие.

Днес тези явления вече се проявяват: мислите странстват по света, подобно на вируси, предавайки се от един на друг. Те не просто ”витаят във въздуха”, те са част от свързваща връзка, която още не усещаме, въпреки че тя обхваща всички нас с леки възли.

По-рано, на предварителните етапи на развитие, взаимовръзката между нас е била слаба, а сега цялата мрежа все повече проявява своето въздействие.

И като следствие, засега ни е необходимо електронно общуване: мобилни телефони, SМS-и, и-мейли, видео конференции, социални връзки… Все още не сме проникнали в дълбочина, не сме стигнали до самата мрежа, но вече откликваме на нейните позиви и се доближаваме към взаимна комуникация. Ето в какво е коренът на съвременните технологии на общуване.

В същото време скоро ще оставим и тях, защото тази връзка ще ни покаже тяхната вреда. Нима има някакъв смисъл в днешните връзки, в безсмислените разговори: ”Здравей, как си…”? Нашето желание расте, всеобщата свързваща връзка се проявява все повече – и в един момент ще поискаме много по-качествена връзка. Тогава хората ще изхвърлят това, по което се увличат днес. Те ще общуват помежду си само при настояща необходимост, и обратно, ще се откажат от ”електронните приказки” в търсене на друг канал, намиращ се над обикновения словообмен. Те ще поискат вътрешна връзка.

И ако правилно си въздействаме един на друг, можем дори днес да използваме свързващата ни връзка. Нали душите са разбити по отношение на себе си, а не по отношение на Малхут в света на Безкрайността. И се стремим именно към нея, така че в какво е проблемът? Нека Малхут да е скрита от нас с множество завеси, екрани – това не означава, че не се намираме в нея. Доколкото пробуждаме общата връзка, дотолкова можем да я задействаме.

Това и правим с помощта на взаимното поръчителство. И затова то ни е необходимо за поправяне. Сякаш ни предлагат: ”Готови ли сте ясно, правилно и адекватно да използвате свързващата всички връзка за отдаване? Като цяло този подход се нарича ”поръчителство”.

Днес както никога човек е близо до запознаване с тази връзка, близо до активно, осъзнато участие в нея, което ще му позволи да стане подобен на Твореца. Нали ”Творец” – това е всеобщата мрежа, пълна с безкрайна взаимовръзка. Така Той ни се разкрива.

Ако поискам по-рано да разкрия тази връзка, то сам ”пробуждам зората”, старая се да добавям усилия и чувствам все по-голяма отговорност за целия свят, за цялата действителност, чак до Твореца. А ако не съм се подготвил, не съм се устремил напред, връзката със своето разкритие застава срещу мен. В това е различието между ”пътя на Тора” и ”пътя на страданието”.

Въобще, цялата тази мрежа с всички видове връзки, с всички светове, с всички детайли на възприятието, с всички етапи на разкриване наричаме ”Тора”. Със своето поръчителство ние я активираме, подбуждаме към по-голямо разкриване, и това се случва с всеки.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 12.03.2013

[102669]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Защо когато се заговори за празника Пасха, казваме: „Помни изхода от Египет“? Имало е и други изгнания: от Вавилон, Гърция, Рим – но ни напомнят именно за изхода от Египет. В какво е смисълът му?

Отговор: Египетското изгнание е коренът на всички изгнания. Всички останали изгнания като че ли се наслагват върху него. Това изгнание е най-трудното, основополагащо. Човек се издига над егоизма си и за първи път осъзнава, какво е това духовен свят, какво означава да почувстваш свойството отдаване вместо свойството получаване, с което се раждаме и в което съществуваме.

Възприемаме света чрез чувствата си, които постоянно желаят да се наслаждават и да извличат от всичко полза за себе си. Повратът в сетивните органи, когато започвам да „излизам от себе си“, да се отъждествявам със света, да отдавам на другите, да усещам себе си извън тялото, за да може сърцето ми да се намира там, се нарича изход от Египет. Всички останали изгнания вече се случват извън мен.

От програмата „Кабалистите пишат. Изход от Египет“, 04.03.2013

[103664]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

Европейски конгрес. Урок №2

Въпрос: Какво означава да разкриеш Твореца?

Отговор: Творец (Боре) означава: ”ела и виж” (бо – ре), т.е. разкрий.

А как може да се постигне това? Само чрез сближаване. Да допуснем, че имаме 10 различни човека. Ако постепенно изградите от тях един човек – като един човек с едно сърце, то стигате до там, че в обединението ставате единни, едно цяло. И тогава разкривате Твореца – ”ре”, означава ”разкриване”.

Тоест Творецът се разкрива в общото кли/ съсъд, в неговото ново свойство. Вие сами създавате Твореца, вие сами Го изграждате в себе си. От двадесет, тридесет хиляди точки – не е важен броят на точките, създавате едно единно цяло.

Ако допуснем, че от 40 човека образувате структурата ”като един” – това е Творецът. С други думи, съчетавате множеството в едно и то ви дава усещането за Твореца. Ние усещаме Твореца само в такъв вид и затова Той се нарича ”бо – ре”, Боре.

Всичко се усеща само в свойствата ни. Сега ние усещаме света в своите егоистични свойства. Но ако ги променим от разрушени, разбити свойства на интегрални, на едно, единно цяло, тогава ще усетим този интеграл, това единство. Тъкмо то се нарича Творец.

Въпрос: Разкриваме ли Твореца на 99%?

Отговор: Разкриваме Твореца, за да доставим удоволствие на всички, които се намират извън нас. Това може да се разкрие само в свойството отдаване и затова работим за връзка помежду си над егоизма на всеки от нас.

Когато всеки от нас се издига над себе си, излиза извън себе си, то се обединяваме в едно общо, единно духовно тяло, наричано ”парцуф”.

В него и разкриваме единството, което се нарича Творец.

От 2-ри урок на Европейския конгрес, 22.03.2013

[103502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Вечерта на Пасхалния Седер е особена нощ за народа на Израел. Счита се, че в тази нощ този народ се е родил и е започнал нов път. Действително, с какво е толкова специална нощта на изхода от Египет?

Отговор: Човек започва да усеща, че намирайки се в Египетското изгнание, в робството на своето его, което се нарича ”Фараон”, трябва да излезе от неговата власт, да избяга, но не може. Той започва вътрешно да крещи, повече не може да издържа на такъв живот. Влага усилия относно групата, обкръжението, учителят, книгите. Чувства се в истински затвор, в тъмнина.

Постепенно навлиза в такова състояние, което се нарича ”Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Това е нощ, пълна с тъмнина, и в него не остава никаква надежда, никакъв шанс в живота. Той чувства, че не е способен да продължи да живее в своя егоизъм, ненавиждайки всички останали, и не е по силите му да се отнася добре към другите.

Старае се да заобича приятелите, да заобича ближния както самия себе си, но вижда, че е обратното, става все по-лошо и по-лошо. Фараонът е в него, неговият егоизъм все повече се укрепва и ожесточава. И накрая човек пада, виждайки, че няма никакви шансове да се измъкне от това робство.

Преминава през много тежки вътрешни състояния, които накрая се акумулират общо: всички негови опити да избяга от егото си, да се издигне над него, и всички победи на неговия егоизъм, показващи на човек колко силно Фараонът го държи отвътре. Той се оказва право в центъра на противоборството на две сили: от една страна, задушаван, човекът излиза на свобода, а от друга страна, егоизмът виси в него и не му позволява да избяга.

В края на краищата, тези две сили достигат пика на своето противостояние, и човекът, оказал се между тях, усеща ужасна тъмнина. Това състояние и се нарича нощта на изхода, Египетската тъмнина. И тогава изведнъж чува зов от тази тъмнина: ”Ти трябва да излезеш! Можеш да го направиш! Можеш да се издигнеш и да избягаш от своя егоизъм – сега и веднага, в полунощ, тоест от най-тъмното състояние. Не взимай със себе си в новото състояние нищо, освен тези вещи, които може би ще са ти нужни само за отдаване, съединение, любов.”

В такъв случай човек е готов да излезе и избяга от своя егоизъм, иска да се издигне над него. Това се нарича неговото духовно раждане.

От програмата ”Кабалистите пишат. Нощта на Пасхалния Седер”, 04.03.2013

[103509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→