Въпрос: Днес болшинството хора смятат, че в субективната реалност времето е започнало да тече много по-бързо. Ако по-рано им се е струвало, че времето се протака, то сега седмиците минават толкова бързо, че дори хората не ги забелязват. Защо се получава така?

Отговор: Продължителността на живота на човек, живял преди двеста-триста години, средно не е превишавала 35-40 години.

Времето за тях се е движело бавно, отмерено, макар че са живели два пъти по-малко, отколкото ние. А на нас за нищо не ни достига време – то бяга и изведнъж вече сме старци, и изведнъж вече умираме.

Ние имаме друго усещане за времето, защото ценността на времето е друга. Променило се е количеството на действията, които можем да включим във всеки момент на времето. Затова и времето е толкова наситено – компресирано.

Това не е свързано нито със страховете, нито с напрежението, нито с някакви очаквания на човека, проблемът е много по-сложен. Развивайки се, отиваме все по-далеч от животинския свят.

Животното може да живее спокойно. To няма понятие за време: ако му е необходимо – то лежи; ако му е необходимо – ловува и т.н. Тоест, при него всичко е разпределено, всичко е по сезоните на годината, всичко е пресметнато. Природата ясно му показва, какво да прави и то няма проблем с времето. Животното никъде не закъснява.

А колкото повече в нашето развитие ставаме хора, толкова по-голям проблем имаме с времето. Нали желаем, като цяло, да анулираме понятието “усещане за време”.

От ТВ програма ”През времето”, 18.03.2013

[108682]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Вчера Вие разказахте за Авраам, който е разкрил науката кабала по пътя на вътрешно наблюдение. Какво е това?

Отговор: Цялата действителност се намира в човек. Нещо повече, действителността не съществува, съществува само нейната картина, която проявявам в себе си. Тя се усеща в моите съсъди-желания, в някакъв ”сензор”, в ”чувствен елемент”, в кадъра на вътрешната ”кинолента”, отразяваща отклика на висшата светлина и демонстрираща моето несъответствие на нея.

Към мен е насочен ”прожектор” с обикновена бяла светлина, но аз съм съставен от 613 различни желания, свойства, които на фона на бялата светлина образуват картината на света, многоцветна, триизмерна, изпълнена със звуци, миризми, чувствени усещания. Всички тези страни и оттенъци съставляват, очертават моята реалност. С други думи, аз самият ”рисувам”, оформям своя свят и се намирам в него.

Но ако такова е моето възприятие за реалността, то всичко зависи от моите свойства и от нищо друго. Излиза, че ако аз се променям – променя се и светът. Ето това е вътрешното съзерцаване, наблюдението – когато разбирам, че мога да променя света посредством своята вътрешна промяна.

Как да се променя? Сам не съм способен на това. Аз имам само глупавото усещане за моята сегашна реалност и не мога да измъкна сам себе си от блатото. Дори мислите за промяна са част от тинята.

Ето тук ми помага силата на разбиването. В моята измислена реалност редом с мен има хора, които ми казват: ”Знаеш ли, и ние обсъждаме това”. Виждам, че всички части на неживата, растителната, животинската и човешката природа се управляват от някакъв общ механизъм, обаче моето въображение ми рисува хората точно с такива вектори, като моите – и това ми дава възможност да се тренирам, да се упражнявам. Сега аз вече мога да се наблюдавам от страни, мога да работя с тях, както със себе си, със своята вътрешна проекция.

Действайки заедно с тях, откривам, че тази игра е много креативна. Взаимоотношенията с образите на другарите ми изграждат в мен прогресивните форми на новото възприятие, на новото чувство. Те не развиват предишните ми свойства, не предават повече предишните ми разум и усещания, а развиват в мен качествено нови свойства, такива, каквито преди не съм имал.

Например, всеобхватно възприятие или подем над понятието време: по-рано виждах миналото, настоящето и бъдещето, а сега преставам да усещам времето. Изчезват външните движения – пренасям всичко вътре, свързвам го с вътрешните смени: в мен се променят различните начала и като следствие, аз усещам промяната на фона на бялата светлина.

Ако работя така с образите на другарите, намиращи се в моето полезрение, то разбирам: нека и да са нарисувани от въображението ми, но правилното отношение към тях ми позволява да придобия особеното средство за вътрешна промяна. Съвместно с тези образи и усилия аз им приписвам някаква самостоятелност. В крайна сметка, играейки си с тях, придобивам възприятие, което ме извежда от сегашната картина, образувала се на екрана на моето съзнание, в новата реалност.

Всичко това се осъществява чрез вътрешното наблюдение…

От урока по статията ”Любов към Твореца и творението”, 29.05.2013  

[108593]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Любовта се е превърнала в изхабено понятие, лишено от реален смисъл. Размишлявайки за нея, ние се отклоняваме от дълбоката и същност, която е диаметрално противоположна на еснафските представи. Всъщност, става дума за целта на цялото творение, на всички светове, на цялата действителност, за това, как правилно да се построят всички противоположни сили. Но в наше време самата дума напълно зачерква всяко сериозно отношение.

Всъщност любовта е силата на единството. Не я бъркайте с тези чувства и асоциации, които предизвиква нашият егоистичен свят. Тук ние „обичаме“ това, което ни наслаждава, което ни напълва, а истинската любов е същността на свързването между Твореца и творенията, между противоположните части, между „плюсовете“ и „минусите“ на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа.

Особената сила от най-висш порядък, свързваща позитива с негатива, е самата любов. Казано е, че тя „покрива всички проблеми“, т.е. разрива между противоположностите. Тя е третият фактор, съединяваща ги в едно. Тя е средната линия, която ни се дава свише. Тя е силата на Твореца, която не се отнася нито към „плюса“, нито към „минуса“.

Именно в такава светлина трябва да се тълкува знаменития принцип за любов към ближния като към себе си. Ние с ближния сме противоположни един на друг и затова се нуждаем от трета сила, която ни съединява. И тогава ние ще се заобичаме един друг, както себе си.

А освен това, в този принцип пред нас се проявява също и задължението да разкрием Твореца, да се слеем с Него. За да преодолея ненавистта към ближния, трябва да отправя към Твореца зов за светлината, възвръщаща към Източника, за да ми бъде Той партньор, за да свидетелства за моята връзка с ближния, за да я укрепва и съхранява.

По такъв начин сливането с Твореца поначало за нас се явява средство за обединение, а след това разбираме, че всички разриви между нас са предназначени именно за да разкрием Твореца и да се слеем с Него.

При това се сливаме с Него, изхождайки не от позитива и не от негатива, а от средата между тях. И затова трябва да търсим центъра на десятката, на своята група, за да можем там и само там да изпитаме нужда от светлината, възвръщаща към Източника. Тогава тя ще свърши работата си и там ще разкрием Творецът.

В крайна сметка, всичко се съединява в едно действие…

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 29.05.2013

[108597]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

За сметка на това, че всички добри духовни качества са паднали в егоистичното желание, те започват да го обработват, правят го хитро, користно и жестоко. Така възниква непоправеният човек, способен в бъдеще да поправи себе си.

На животното не е нужно поправяне – то няма желание да отдава заради самото себе си, няма такава хитрост. Затова то и се нарича безхитростно животно. Малкото дете също няма хитрост, докато не порасне: става човек и се научава да лъже. А до две-три години то се държи като животно, още не умеейки да манипулира.

На нас ни харесва животинската форма – наивна простота и откровеност, и ние бихме искали да видим всички хора такива. Но е нужно да разберем, че сме призвани да бъдем хора и затова, обратно, колкото по-голям е човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Само трябва да се поправи този егоизъм и всичко ще бъде наред.

Цялата отрицателна, лъжлива форма, присъща на всеки от нас, само ни показва, че разрушителната сила трябва да бъде обърната в полезна. Какво може да се направи от примитивния, неразвит, наивен човек? Той не е способен да достигне големи висоти. Обикновено, великите хора по природа имат много неприятен характер, докато не поправят себе си.

Затова, в групата ( в ”десятката”) трябва да обичаме другаря, с всичките негови поправени и непоправени свойства. Защото той ги е получил от Твореца и иска да ги поправи, и всички трябва да му помогнат в това. Да критикуваш качествата на другаря – това означава да критикуваш Твореца, който го е направил такъв. ”Всички претенции – към Майстора, който ме е създал”, но ние трябва да си помогнем един на друг да достигнем поправянето. Баал а-Сулам е писал, че се радва на разкритите грешници.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.05.2013

[108485]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Рабаш ”За правилото ”Възлюби ближния както самия себе си”: Ако всички потиснат своя егоизъм по отношение на другарите, то ще се появи единен организъм и малките филизи на любовта към ближния, съществуващи у всеки, ще се обединят и ще създадат нова огромна сила, която ще получи всеки от членовете на групата. А след това, човек ще може да достигне любовта към Твореца.

Всеки трябва да каже, че той е нула по отношение на другарите. Както при писването на цифри, ако първо напишеш 1, а след това 0, то се получава 10, т.е. 10 пъти повече; ако след единицата се напишат две нули, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че моят другар е единица, а аз – две нули по отношение на него, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че ако моят другар е единица, а аз съм две нули по отношение на него, то се получава 100 и нашата сила е 100 пъти по-голяма от първоначалната. Ако обратно, аз съм единица, а другарят е нула, се получава 0.1; ако аз съм единица, а двама мои другари са две нули, се получава 0.01 от първоначалните наши възможности. И така, колкото по-лошо оценявам своите другари, толкова по-лошо правя сам на себе си!  

В нашия свят, ако искам да получа нещо от някого, то трябва или да му заплатя, т.е. да извърша обмен, или да отнема със сила, както големият от малкия. В такъв случай, колкото по-горе съм от него, толкова повече мога да изтръгна от него и да получа. Така е устроено в материалния свят, когато става въпрос за получаване на егоистично напълване.

Ако става въпрос за получаването на духовни сили, то това се подчинява на обратния закон: колкото повече издигам другаря в своите очи, и колкото по-велик става той, толкова повече мога да получа от него.

Нищо не мога да получа от равния на мен, защото той се намира на същото ниво. Ако той е малко по-високо от мен, то вече мога да получа нещо от него и колкото по-високо го издигам, толкова по-голяма е моята изгода.

Това не зависи от другаря, а само от това, как го поставям спрямо себе си. Той може изобщо да не знае за това, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма, които не подозирали как учителят работи спрямо тях. Той се смятал за ”малък” спрямо учениците и затова получавал духовни сили чрез тях.

Всичко зависи от това, доколко велик е другарят в моите очи: колкото той е по–горе, толкова повече сила за отдаване мога да получа от него. Ако става въпрос за получаване на егоистични сили, то тук действа противоположният принцип: колкото съм по-висш, толкова повече мога да изтръгна от другите за своя егоизъм.

Затова, зависи само от теб, каква духовна сила ще получиш от обкръжението: 1000 или 0.001. Необходимо е да се намираш в десятка, която работи над съединението и всеки има някаква връзка с желанието за отдаване, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма. Това е достатъчно, а всичко останало зависи от теб – от това, доколко ти ще принизиш себе си!

А без получаване на сили от обкръжението, ти никога и няма да имаш никакви сили за придвижване. Затова, правилото за принизяване на себе си пред другарите, дори с практически действия – това е най-ефективното средство за придвижване. Не трябва да се мисли, че кабалистите съветват това заради красиви отношения или някакъв морал, който внушаваме на децата в нашия свят – такъв подход е противоположен на науката кабала.

Това се прави само за да получиш силата на отдаване от светлината, от Твореца чрез ближния. За сметка на това, че принизявам себе си, светлината може да достигне до мен чрез другаря. Ако смятам другите наистина за велики, то чрез тях ще получа силата на отдаване, достатъчна за това, също да се отнеса към тях с отдаващо намерение, и вътре в нашите отношения ще започна да усещам Твореца и ще мога да Му доставя радост. Тъй като чрез отдаването към другаря ще мога да почувствам как е възможно да достигна отдаване към Твореца. Той започва да се проявява вътрешно в мен с този образ на групата, който виждам в светлината на своето отдаване.

Затова правилото ”Възлюби ближния както самия себе си” – това е главното направление в нашата работа, съгласно което трябва постоянно да принизяваме себе си спрямо другарите и в тази степен да натрупаме силата на отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 24.05.2013

[108298]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

От статията на Рабаш „Какво да изискваме от събранието на другарите“: Човек трябва да прилага усилия, за да достигне до любов към ближния. И това се нарича работа, защото той трябва да работи над знанието. Понеже, как може да оправдаеш някого с разума си, когато разумът ти показва истинското лице на другаря ти?

Излиза, че ни се налага да работим в такива състояния, когато най-малко ни се иска. Не усещам никакво привличане към работата, никакво желание и никакъв интерес, иначе това не би се зачитало за приложени усилия. Не ме привлича да ценя и обичам другаря си. И може би се налага да търсим такива ситуации, когато другарят не ме интересува, когато ми е неприятен и аз съм настроен срещу него. Тогава ще забележа, доколко съм неспособен да обичам ближния и ще мога да проверя, това задължава ли ме да прилагам усилия.

Понякога, по време на голямо събрание или събитие, аз се вдъхновявам от общия дух, който завладява всички. И тогава, разбира се, че с мен всичко е наред. Но след като изляза от това външно влияние, веднага падам. Тоест аз сам не се пробуждам. Не ми се иска да мисля за любовта към другаря, за съединение. Величието на целта също изчезва и аз просто безцелно прекарвам времето си, докато отново не дойде пробуждане отгоре.

Но тъкмо в това време, когато духът на живота ни напуска, аз сам трябва да се заставя да приложа усилие, което ще ми се зачете. Тогава то ще се нарече усилие, молитва, пробуждане отдолу, което ще привлече към себе си светлината, възвръщаща към Източника. И тази светлина ще ми даде привличането към ближния, към любовта на другарите, която вече ще е за моя сметка.

Всичко това, само при условие, че съм създал пробуждане отдолу, в отговор на което свише е дошло пробуждането, светлината, възвръщаща към Източника, привлечена от мен. И затова и поправянето ще принадлежи на мен. В ситуация, когато се усещам отделен от другите, нищожен, безразличен, ще получа жизнена сила. Проблемът е само в това, как да приложа тези усилия, ако се усещам напълно мъртъв – как да желая любов към другарите в такова време.

За това е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това трябва да се обмисля, да се обсъжда, да се съветвате помежду си, какво трябва да се направи. Тъкмо това ни се зачита като усилие.

От подготовка към урока, 28.05.2013

[108496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Баал а-Сулам, „Мир“: Раби Акива описва два типа хора. Хората от първия тип се отнасят към този свят като към открита лавка, без стопанин. За тях е казано: „Книгата е отворена и ръката пише“. С други думи, макар и да не виждат, че се води отчет, независимо от това, всички техни дела се записват в книгата.

Хората от втория тип са тези, които „искат да вземат заем“. Те се съобразяват със собственика и когато вземат нещо от лавката, вземат го само на заем, като обещават на собственика да заплатят необходимата цена – с помощта на този заем да достигнат до крайната цел. За тях е казано: „Всеки, който иска да вземе на заем, нека дойде и да вземе“.

Въпрос: Как може човек да провери към коя категория се отнася?

Отговор: По намерението: какво иска от обучението?

Преди всичко, ако аз, подобно на гостенина, искам да благодаря на стопанина, то трябва да си представя тази ситуация. Пред мен е „лавката“, или „масата с ястията“, и по същество, това е групата. С други думи, „масата“ е средство, с помощта на което аз мога да получа даровете на Стопанина и да Му правя подаръци. Групата е като подредена маса, приготвена за мен от Твореца, за да вкуся от нея и по този начин да отговоря на Стопанина с отдаване. И за това е казано: „Всичко е готово за трапезата“.

Въпрос: Каква сметка правя при това?

Отговор: Има два варианта:

• Пристъпвам към масата и без да питам дори кой я е подготвил, започвам да се угощавам, насищайки се.
• Пристъпвайки към масата, аз първо се осведомявам за стопанина и едва след това си вземам нещо.

По такъв начин, всички хора се различават по своето отношение към блюдата на масата или дори към Стопанина. Но така или иначе, всички те вземат за себе си.

На някои им е приятно, че Стопанинът им е приготвил такова угощение. За тях това е вече не просто храна, а храна, поднесена от Висшата сила, от Твореца. „Колко мило от Негова страна. Той е приготвил за нас този свят, че и рая в добавка…“ Така хората се възползват от творението. Творецът за тях е източник на удоволствие, което само трябва да бъде получено: „Нека Той да се погрижи за нас, нека ни благоволи“. Творението, дадено от Твореца, за да ни помогне да Му се уподобим, те оценяват като средство за самонаслаждение.

И естествено, това повдига трудни въпроси: „Защо Творецът ни изпраща такива страдания? Може би сме се провинили в нещо? Или бедите не идват от Него? Може би съществува още някой друг? А може би това е въобще някаква случайност?…“

Но има и други хора, и ако съм от тях, то стоейки пред масата, признавам: „Няма никой, освен Него. Всичко е призвано, за да мога със собствени сили да се Му уподобя.“

И тогава се отнасям идеално към всичко. Разбирам, че всичко зависи само от мен. Проблемите се проявяват само защото аз, който съм непоправен, ги виждам така. Ако поправя себе си, всичко ще бъде прекрасно.

Въпрос: Но как мога да знам, че стоката в „лавката“ трябва да се заплати?

Отговор: Ако ме тегли на някъде, по-нататък от лавката, ако в сърцето ми вече проблясва искра, тогава идвам в групата, при другарите, учителя и книгите, които ми обясняват същността на нещата. Тъй като в мен има точка на истина и в нея мога да разбера, че няма случайности. В мен се е проявил зачатък на прямота, на честност и аз не съм съгласен с такъв „мръсен“ и безчестен свят, не е по силите ни вътрешно да го приемем…

Разбира се, много от тези, в които е заровено зърното на прямотата, все пак се покоряват на ежедневието, вследствие на полученото възпитание, жизнения опит в едни или други обстоятелства – и в резултат затъват в тинята, от която няма вече как да се измъкнат…

Но други изобщо приемат света като нещо нормално и разбиращо се от самосебе си. За тях всичко тук е наред – трябва само да намерим себе си под слънцето.

Каквото и да става, ние търсим хора, в които има точка на истината, които не могат да се съгласят с порядките в света. Тъй като именно към този тип се отнасят тези, които са устремени към духовното. И макар и да живеят такъв начин на живот, какъвто и всички останали, вътре в тях се заражда несъгласие със ставащото.

От урока по статията „Мир“, 24.05.2013

[108394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

За да имаме възможност да постигнем свойството отдаване, сме създадени с разбити желания за самонаслаждение, а освен това, всеки е получил устремяваща искра към Твореца. Става дума за хора, в които се е пробудила тази искра, а останалите нямат свободна воля и са напълно управлявани от своята природа. Само хората, които освен разбитото егоистично желание, имат искра, постепенно се стремят към духовната цел.

Ако чуват по време на урока, че само чрез нашето съединение получаваме сили за реализиране на тази искра, то те напредват по пътя на светлината, чрез ”ускорение на времето” (ахишена). Ако не са способни да чуят това, не могат да се включат в обкръжението, което ще ги пробуди, ще ги направи много по-чувствителни, то ще напредват по пътя на страданието, на естествения ход на времето (беито). И тогава, след дълги години ще почувстват, че този път не ги води към никакви резултати, защото собствените нищожни сили не позволяват на човек да се отскубне от плоскостта на материята.

Може да потрябва много време за такова осъзнаване: 20-30 години. Само тогава човек, вследствие на безизходицата, ще се съедини с другите, за да получи пробуждане от тях. И тогава неговата точка в сърцето ще има достатъчно сили за своята реализация.

Само след това той започва да работи със себе си – и не веднага, а изминавайки етап след етап. Той вече има накъде да напредва, има посока. Разбира, че трябва да приеме условията, за които кабалистите са говорили от самото начало, и които са залегнати в основата на Тора: за съединението на хората, за любовта към ближния, и не отбягва тяхното изпълнение.

Ние се опитваме да се скрием от тези условия, криейки се във всякакви религии и вярвания. Всяка религия твърди, че трябва да се изпълняват само приетите от нея обреди, материалните действия за всеки персонално или за всички заедно, спазвайки всевъзможните празници и традиции. Всичко това се прави, за да се скрият от правдата и да не се занимават с човешкото поправяне на егоизма, водещо ги към отдаване.

Но пътят на страданието накрая ще доведе човека до задънена улица и ще го накара да види, че няма изход и ще се наложи все пак да се вслуша в съветите на Тора. Тогава хората ще попитат: как да направим това? Затова трябва да подготвим за тях действаща методика за поправяне и да се постараем да съкратим техния път на страдание.

От подготовка към урока, 27.05.2013

[108399]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Книга „Изход“, глава „Итро“, п.18: И БИЛО НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН: СЕДНА МОЙСЕЙ ДА СЪДИ НАРОДА, И СТОЕШЕ НАРОДЪТ ОКОЛО МОЙСЕЙ ОТ СУТРИН ДО ЗДРАЧ, И ВИДЯ ВСИЧКО ТОВА ТЪСТА НА МОЙСЕЙ, ВИДЯ КАКВО ПРАВИ ТОЙ С НАРОДА, И КАЗАЛ: ”КАКВО ПРАВИШ ТИ С НАРОДА? ЗАЩО СЕДИШ САМ, А ЦЕЛИЯТ НАРОД СТОИ ПРЕД ТЕБ ОТ СУТРИН ДО ВЕЧЕР?”  – т.е. не е възможно в такава форма да се направи каквото и да е и да напредваш, ако това е огромна маса от хора, която не е организирана, съгласно духовното устройство.

И ОТВЪРНА МОЙСЕЙ НА ТЪСТА СИ: ”ЗАЩОТО ИДВА ПРИ МЕН НАРОДЪТ ДА МОЛИ ВСЕСИЛНИЯ, КОГАТО ИМАТ НЯКАКВА РАБОТА, ИДВАТ ТЕ ПРИ МЕН, И АЗ СЪДЯ МЕЖДУ ЕДИН ЧОВЕК И ДРУГ, И ОБЯВЯВАМ ЗАКОНА НА ВСЕСИЛНИЯ И НЕГОВИТЕ УКАЗАНИЯ”. Мойсей е точката в сърцето, която определя в човека неговия път, изследва, учи се как трябва да съди и да проверява, къде се намира той спрямо желанието си за наслаждаване. Такъв съд прави Мойсей относно народа – точката в сърцето относно своето желание за наслаждаение.

И КАЗАЛ ТЪСТЪТ НА МОШЕ: ”ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ, НЕ Е ХУБАВО! ИЗНЕМОГВАШ И ТИ, И ТОЗИ НАРОД, КОЙТО Е С ТЕБ, ТЪЙ КАТО ТАЗИ РАБОТА Е МНОГО ТЕЖКА ЗА ТЕБ, И НЯМА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЕ СПРАВЯШ С НЕЯ. Не е възможно в такава форма да се извършват изяснения в духовната работа: да се съди народа съгласно законите на Твореца.

А СЕГА МЕ ПОСЛУШАЙ, АЗ ЩЕ ТЕ ПОСЪВЕТВАМ, И ВСЕСИЛНИЯТ ЩЕ БЪДЕ С ТЕБ: БЪДИ ПОСРЕДНИК НА НАРОДА С ВСЕСИЛНИЯ, И ПРЕДСТАВЯЙ ДЕЛАТА НА ВСЕСИЛНИЯ, А НА ТЯХ ИМ СЪОБЩАВАЙ ЗАКОНИТЕ И УКАЗАНИЯТА, И ИМ ПОСОЧВАЙ ПЪТЯ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВЯТ, И РАБОТАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИЗВЪРШВАТ. Тоест Итро учи Мойсей как трябва всичко да се организира.

ИЗБЕРИ ОТГОВОРНИ ХОРА ИЗМЕЖДУ НАРОДА, СТРАХУВАЩИ СЕ ОТ ВСЕСИЛНИЯ, ХОРА ПРАВЕДНИ, НЕТЪРПЯЩИ КОРЕСТ, И ГИ ПОСТАВИ НАД НАРОДА, КАТО ГЛАВА НА ХИЛЯДНИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА СТОТИЦИТЕ, КАТО ГЛАВА НА ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВА НА ДЕСЕТТЕ: И НЕКА ТЕ СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

И НЕКА: ВСЯКО ВАЖНО ДЕЛО ДА ТИ БЪДЕ ПРЕСТАВЯНО ОТ ТЯХ, А ВСЯКО ПО-МАЛКО ДЕЛО ЩЕ ОТСЪЖДАТ САМИТЕ ТЕ, И НА ТЕБ ЩЕ ТИ БЪДЕ ЛЕКО И ТЕ ЩЕ ПОЕМАТ ТОВА БРЕМЕ ОТ ТЕБ, АКО НАПРАВИШ ТАКА, И ВСЕСИЛНИЯТ ТИ ПОВЕЛИ, ЩЕ МОЖЕШ ДА УСТОИШ, И ЦЕЛИЯТ НАРОД ЩЕ ПРЕБЪДЕ НА СВОЕТО МЯСТО В СВЕТА”. И ПОСЛУША МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И НАПРАВИЛ ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ ГО ПОСЪВЕТВАЛ: И ИЗБРА СПОСОБНИ ХОРА ОТ ЦЕЛИЯ ИЗРАЕЛ, И ГИ ПОСТАВИ ЗА ГЛАВИ НАД НАРОДА: ГЛАВИ НАД ХИЛЯДИТЕ, НАД СТОТЕ, НАД ПЕТДЕСЕТТЕ И ГЛАВИ НАД ДЕСЕТТЕ, ЗА ДА СЪДЯТ НАРОДА ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ТРУДНИТЕ ДЕЛА ДОНАСЯХА НА МОЙСЕЙ, А ВСЯКО МАЛКО СЪДЕХА САМИ. И ИЗПРАТИ МОЙСЕЙ ТЪСТА СИ, И ЗАМИНА ТОЙ ЗА СВОЯТА СТРАНА.

Разбираемо е, че сме още далече от това, което е описано и все още ни предстои много работа. Но ние вече направихме разделянето на десетици, за да си изясним в какви състояния се намираме и колко успешно напредваме. Тъй като цялото напредване на Исраел става за сметка на по-голямо съединение, дотогава, докато не разкрием Твореца, което се нарича стъпване на земята на Исраел, желания, насочени към Твореца.

Затова се разделихме на десятки и се опитваме да изпълним тази работа. А след това ще дойдат следващите етапи.

От урок на тема ”Работа в десятки”, 23.05.2013

[108197]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Дайте ни схема, опишете ни с две думи отношенията между нас и Твореца.

Отговор: Творецът е източник на наслажденията и ни е създал, желаещи тези наслаждения. Но Неговата задача се явява, не да обичаме да се наслаждаваме, защото тогава ставаме обикновени тъпи животни, автомати, а да обичаме Него, желаещият да дава наслажденията, а не да се самонаслаждаваме.

Какво трябва да направи Той за това? Той трябва постепенно да ни показва, че не ни дава наслаждения и по такъв начин ние бихме получили възможност да изработим непосредственото си отношение към Него, а не към наслаждението.

Ето такава е играта: повече наслаждаване – по-малко наслаждение, и нашата реакция или към наслаждението, или към самия Творец.

[108317]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→