Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Как може човек всяка една минута да доставя наслаждение на Твореца?

Отговор: Ако през цялото време мисли само за това.

Каквито и действия да извършваш в живота: да работиш, учиш, ядеш, да се намираш във ваната, в леглото, дори и не сам – няма значение къде и как, всички твои мисли трябва да бъдат насочени към Твореца. В крайна сметка, цялата програма на природата, цялата нейна сила е устремена само да работи за отдаване.

Ако действаш така, пред теб ще започне да се разкрива съвършено нова област на усещане, един нов свят. Ще започнеш да виждаш системата на управление, която сега изглежда скрита, защото се обръщаме неправилно към нея. Ние не я виждаме. Ще можем да я видим само ако се устремим към нея заради отдаване и тогава ще разберем как работи тя.

Съществува закон за подобие на свойствата, който действа в целия свят, включително и в нашия. Ако се опитвам да намеря нещо, изграждам сензор, подходящ за това явление, което желая да разкрия. По същия начин е и тук – ако искам да разкрия системата на силите, управляваща всички светове, трябва да бъда в тези свойства и тогава тя ще ми се разкрие.

Затова трябва непрекъснато да бъда съсредоточен на това, че всичко, което правя сега, всички мои мисли, желания и действия са насочени само към наслаждение на Твореца.

Какво означава да насладя Твореца? Не искам да ви обърквам, но няма никакъв Творец няма кого да наслаждаваме. Насочвайки своите желания и мисли, аз сякаш се калибрирам, настройвам се за усещане на истинското мироздание. И това, което се проявява в мен, тази сила, която действа и управлява всички, се нарича Творец. Тя може да се проявява само в мен.

Кабалистичната настройка създава в мен възможност да усещам още една реалност, паралелна на нашата. Ако нашата реалност съществува само в егоистичните сили за получаване, развиваща се по програма, независеща от нас, и ние се намираме напълно под нейна воля, то когато навлизам в другата реалност, в мен се появява възможност за абсолютна свобода.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119876]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в България. Урок №2

Баал а-Сулам пише, че най-главната ни задача е да взривим желязната стена, отделяща науката кабала от цялото човечество, защото ако не го направим, човечеството ще продължи да пропада.

Преди много години писах, че е настъпила криза и трябва нещо да се направи, но никой не се съгласяваше с мен. А след това, когато кризата се прояви в пълна сила, продължих да пиша, че тя ще продължи години, десетки години, докато човечеството не се измени. Но на хората им се стори, че положението се подобрява, кризата завършва и всичко вече е спокойно.

Човечеството не разбира в какво безизходно, безнадеждно състояние се намира то. То няма никакви средства, за да промени нещо. То се движи по точно определен път, който се управлява от две сили: положителна и отрицателна.

Разбира се, хората биха искали да разгадаят тази загадка, но няма да могат и няма да знаят как да го направят. В крайна сметка в нашия свят, под махсом – под границата, отделяща Висшия свят от нашия – няма такава сила, която днес да даде възможност на човека да поправи обществото, семейството, политиката, икономиката, екологията – нищо, всичко се е устремило надолу. Затова ние, които искаме да придобием някакви малки познания за този процес и възможност за неговото поправяне, сме длъжни да ги дадем на света.

Към това ни принуждава любовта към ближния, която се явява основен закон на мирозданието – не на нашия тесен, мъничък и изкуствен свят, вътре в който съществуваме, а на целия останал външен и огромен свят. Затова и правим това.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119879]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в България. Урок №2

В нашия напредък съществуват всякакви видове егоистични страхове, съмнения и колебания. Разбира се, не искаме да правим такива драматични стъпки. Струва ни се, че е по-добре да смекчим всичко, да не разговаряме открито срещу могъщите сили на този свят.

Това е подобно на това, как фараонът се изправя срещу Мойсей. Кой е Мойсей? Той е никой и нищо, защото непрекъснато се страхува и трепери пред фараона. Но Творецът го тласка напред и го заставя да се изправи лице в лице срещу фараона, т.е. да се изправи срещу проявлението на целия егоизъм в нашия свят.

Мойсей (от думата „лимшох“ (иврит) – издърпвам) е силата, която ни изтегля от егоизма.

Мойсей не е свободен. Той стои пред фараона, треперейки от страх, но Творецът го поставя пред тези условия, и затова, ако ги приеме, побеждава.

Днес сме в състояние, което никога не бихме могли да планираме сами, в състояние на пълна несигурност и заплаха от конфликти. И аз съм изключително доволен от това. Тази радост е многократна, многослойна.

Първо, тази радост произлиза от факта, че заслужаваме такива противници. Баал а-Сулам пише, че иска да взриви стената между човечеството и науката кабала, защото само тя може да спаси човечеството. Днес това е видно. Ние заслужаваме огромна реклама, която не бихме могли сами да създадем. Било то положителна или отрицателна, няма значение. Рекламата си е реклама.

Ние правим сериозни стъпки в разпространението. Това ни принуждава да се изкачваме и да оценяваме всички по-друг начин. Ние отиваме на битка. Всичко е много сложно, защото е свързано с огромни рискове, и действително е така. Но отплата е огромна и няма връщане назад.

Творецът поставя тези обстоятелства и прави всичко така, че да не можем да избягаме. Тази картина ми е напълно ясна, и нашите приятели започват да разбират, че няма друг път – Творецът ни изправя срещу фараона, принуждавайки ни да работим.

Много се радвам, защото, първо, сме заслужили такова силно, драматично отношение на Твореца. И второ, защото цялата световна група разбира това състояние и тази критична битка, в която даваме последните си сили, съгласни сме да издържим на натиска и правилно да отвърнем на него: от една страна, го правим сдържано, а от друга, без да се боим, колебаем и съмняваме.

Днешния период ми дава увереност, че действително се намираме пред египетското изгнание. Това вече е сериозна битка против нашия огромен егоизъм, който сега ни се разкрива по този начин, особено в последните стадии на нашата битка против опредени кръгове.

Казано е, че когато народът на Израел излиза от Египет, са ги преследвали. При това не се разказва, че Египтяните са ги преследвали, а е казано Ерев Рав (смесеното множество). Кои са те? Нямало е кой да преследва израелтяните, защото армията на фараона е била победена, и всички слуги и т.н., както се твърди, умрели от десетте наказания.

Кой е останал в Египет? Тези, които особено много са се държали за тях – боящите се от Твореца, но работещи за фараона. С тях и водим война сега. Ако сме достигнали до такова състояние, то действително сме близко до изхода от Египет. Поздравявам всички с това.

От 2-ри урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119772]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Месец по-късно – на 1 ноември започва нашия конгрес в България, за който имам големи надежди. Конгресът е сравнително евтин и се провежда на приятно място. Отправям покана за участие към всички, които имат такава възможност. Необходимата подготовка e, че ще пристигна ден преди откриването – заповядайте и вие, ако можете! Ще проведем екскурзия и изобщо, “тренировка” преди началото.

Като цяло, този конгрес е предназначен не само за страните от балканския регион. Разбира се, на него ще има много участници от Източна Европа, а също от Русия, Украйна, Турция, Прибалтика, да и въобще от целия свят. В програмата на нашата среща е  и интегралното възпитание, и науката кабала. С групите участници ще обсъдим множество теми, ще съгласуваме въпросите по разпространение и обучение , за да ги включим към общия процес.

Много чакам това събитие. Предполагам, всеки човек в тази или друга степен разбира, че именно така той по най-краткия и надежден път се придвижва към целта на творението, към самореализацията. И затова всеки трябва от цялото си сърце да участва в престоящия конгрес. Нали няма средство по-мощно, от участието на конгрес заради другите. Това е най-ефективното средство в придвижването към разкритие на Твореца.

Въпрос:  Как да се издигнем над всички национални различия, над езиковите препятствия, и да се обединим още по-силно?

Отговор: Това е нашата задача – да се издигнем над всички различия, над всички завеси, всички стени между нас. Ако не бяха те, ние бихме били една душа. Разбиването на съсъдите е поставило всеки в своята ”черупка”, и като резултат всички ние, сме като орехи в торба, свързани само от външни обстоятелства, а не от вътрешна връзка…

От урока по статия на Бал а-Сулам ”Една заповед”, 30.09.2013

[117618]   

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Не е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Изследване: В човек е заложено чувството за подобие на другите. В случай на различие, разминаване с мнението на тълпата, мозъкът подава сигнал.

Трябва да разберем колко лесно е да бъдем манипулирани. Обичайно дори и не осъзнаваме влиянието на обкръжението върху нашето поведение, посредством сравнението с другите. Ние постоянно сравняваме своето поведение с поведението на обкръжаващите ни и очакваме да се окажем подобни на тях.

В противен случай мозъкът ни създава дискомфорт, включвайки системата за обучение по подобие на обкръжението. Този стремеж за подобие на обществото се явява стратегия за човешкото оцеляване. Но усещането за различие зависи от величината и качеството на обкръжението: ако  изпитвате симпатия към него – вие се стремите да му се уподобите, а ако обкръжението не ви се нрави – сте склонни да се различавате.

Реплика: В кабала това се нарича правило за подобие по свойствата: в полето на духовните свойства отдаване и любов, в които ние съществуваме, в светлината на Твореца, подобните се сближават-привличат, а противоположните се отдалечават-отблъскват. И независимо, че засега ние все още изобщо не чувстваме това поле, все пак всички наши постъпки (физически и морални) стават в това поле и спрямо Него.

[116435]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо на Твореца е било нужно преходно звено – Исраел между Него и творението Му?

Отговор: Самият материал е Малхут, желанието за наслаждение, което умее само да реагира на приятно или неприятно праволинейно въздействие и по зададен образ. Това не може да допринесе за обновяването на природата.

Ако аз съм изградил някаква механична, електрическа система, която реагира на моите въздействия – това не се нарича ново творение. Тъй като тази система е изградена за сметка на моя замисъл, на моето чувство, разум и отношение. И ако съм построил всичко точно, ако аз съм нейният творец и тя изцяло е в моите ръце, то тази система е част от мен самия, в нея няма нищо ново. Както съм искал, така и съм го направил.

Затова неживата, растителната, животинската природа и хората, водещи особено материално съществуване, директно управлявани отгоре, не се наричат творения. Ако ги убодат – те викат „Ой!“, ако ги помилват – наслаждават се: ”Ах…” И освен ”Ой“ и „Ах” нищо друго не могат да направят: или страдат, или се наслаждават.

Реакцията на наслаждение или страдание е очевидна и предопределена предварително за всеки. Но къде е тук творението?

Творение е онзи, който носи частица от Твореца и затова в нея се появява вече някакво противопоставяне, противоречие, разрив, делта между свойствата на Твореца и творението. Ако можем да работим правилно с тези две части, то между тях възниква област на свободна воля – това е такова особено място, където не зависим от Твореца и не зависим от  направения от Него материал, намиращ се на границата с Него.

Тази неутрална зона се нарича ”средната третина на Тиферет”. Тъкмо тя се смята за истинското творение. До такова състояние трябва да достигнем и ние, но в крайна сметка вече разбираме къде трябва да го търсим, как да се настройваме към него. Някъде по средата, между Твореца и творението (т.е. не от самото творение, а от материала), има такова състояние, което включва тези две противоположности и в същото време, не зависи нито от едната, нито от другата.

Не ни е ясно, как може такова нещо да съществува, но постепенно достигаме това състояние. Работейки с широка част от хора, ние работим с материала на творението. А Творецът е онази сила, с помощта на която искаме да изпълним действие. Затова, за сметка на такива действия, ние правим от себе си ”творения”. Такова нещо още не се е случвало в историята, този процес започна в наши дни. Само тогава ще можем да се наречем човек, истински Адам, подобен (доме) на Твореца.

От подготовка към урока, 26.08.2013

[116084]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Вече започваме да се запознаваме със състоянията на духовната работа, независимо, че ни е трудно да се съгласим и да свикнем с тях. Всеки път се затрудняваме в това, да ги оправдаем, тъй като духовните състояния идват така, сякаш отново се раждаш. С тях изведнъж нещо се случва и човек повече не познава самия себе си, не познава света, в който се намира, не разбира неговата реакция, въздействията, приятелите и враговете, помагат ли му или не.

Човек се обърква. Иска му се да разбере вътрешната реалност, в която се е озовал, но няма сили за това. Сякаш е получил нова вътрешна програма и затова не разпознава себе си и света. Всички негови реакции му се струват нови и неестествени. Той губи предишната увереност, предишното отношение към всичко, озовавайки се в нов свят.

Трябва да се свиква с това! Независимо, че е невъзможно да се свикне с това, защото всеки път попадаш в съвършено ново състояние. И колкото повече напредва човек, толкова повече състоянията се различават едно от друго, сменят се едно след друго. Независимо от честотата на промените, самите състояния стават все по-контрастни и откъснати едно от друго.

Състояние, случило се преди няколко дена, може кардинално да се отличава от днешното и човек се чувства много объркан, загубил равновесие в света, сякаш напълно пропада. Неговите състояния стават все по-полярни и скоростта, с която се променят, все повече нараства. Всеки път при смяна на състоянието настъпва такъв момент, когато човек съвсем не разбира какво се случва, независимо, че вече притежава голям опит.

Когато настъпва ново състояние, то дотолкова се отличава от предходното, че изтрива всичко, което е било преди. А в следващото състояние на човек нищо не му е познато, и затова не разбира, какво се случва с него, сякаш му се случва за първи път. И наистина, такова състояние се поражда за първи път, тъй като се разкрива нов информационен ген (решимот), нова реалност. Това не може да се обясни на страничните хора, тъй като те няма да разберат нищо. На тях не им е ясно, как изведнъж човек може да стане нищо незнаещ, объркан – как е възможно това, голям кабалист изведнъж да не е способен да взема решения, да разбира, усеща и най-простичките неща, които са достъпни за всеки земен, обикновен човек. Но такъв е нашият живот, и така извоюваме всяко следващо стъпало от духовната стълба.

Главното е да обичаш тези състояния и да разбереш, че те все повече ни приближават към разбирането на Твореца, към Неговото подобие. Няма по-добро състояние от това, човек да усеща неразборията, тъмнината, безпомощността, разбирайки, че се разкриват същите онези съсъди, с които той скоро ще може да работи и в тях да придобие свойството отдаване, доста по-вярно отношение към своето състояние.

Всъщност, по такъв начин от него махат скритието. Някога, в детството си четох разказ за конете, теглещи колички с въглища под земята. Те никога не излизали на повърхността и затова не били привикнали към светлина. Затова, когато остареели и не били пригодни за работа, преди да ги издигнат от шахтата, на главите им надявали по няколко чувала. А горе постепенно махали чувал след чувал – за да могат конете да привикнат постепенно към светлината.

Ето, че и ние се намираме в същото положение. Всеки път, когато се променя състоянието ни – сякаш от нас смъкват още един чувал. И така ще бъде дотогава, докато не привикнем към истинската светлина.

Ако човек разбира, че с него работят, за да привикне към светлината и да може да съгледа в своя свят Твореца и Неговите действия, то той приема тази работа с голяма благодарност. Той разбира, че тази работа в здрача, в тъмнината е много ценна, тъй като тъкмо тя формира в него новите инструменти на възприятие за разкриване на истинския духовен свят.

Цялата тази работа се нарича изпълнение на заповед, а ако човек и се радва, то тя се нарича заповед на радостта.

От подготовка към урока, 03.09.2013

[116174]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Мнение (д.и.н. проф. В. Сергеев): Никакво „глобално село“, в което всеки седи в дома си и работи в Интернет няма да се получи, защото е необходимо да се съкращават издръжките по транзакциите, които достигат половината от външния брутен продукт.

При сключването на сделки в условията на бързо изменяща се икономическа ситуация е необходимо много високо ниво на доверие, което не може да бъде обезпечено с помощта на електронните пощи или телефона. Решаващо значение при сключването на сделки или при оценка на научно-технически новости има личното познанство. Глобализацията води не до съкращаване, а до увеличаване на личните контакти. А при тези условия пространствената концентрация на бизнеса, науката, производството, зависимо от науката, са абсолютно необходими за снижаване на издръжката по транзакциите.

Според ръста на транзакционната икономика, икономиката на познаването и очакванията, в областта на транспорта, финансите, в интелектуално-иновационната инфраструктура се оказва концентриран най-важният ресурс на очакванията в транзакционната икономика – доверието. Работата е в това, че доверието се поддържа не от институциите, а от устойчиво-повтарящите се не виртуални, а социални взаимодействия.

Взаимопроникването и постоянното взаимодействие на мрежата в тясна локализирана зона ще доведат до синергичен ефект: започналата концентрация на транзакционната икономика и икономиката на познанието акумулират в себе си все повече ресурси на такова развитие, в значителна степен изсмукващи ги отначало от ближния, а след това и от по-далечното обкръжение.

При това транзакционната трансформационна икономика започва да се съкращава, оказва се неконкурентноспособна с икономиката на доверие, стеснява се в периферията, където остават производството в областта на услугите и знанието.

Именно доверието е най-важният фактор по създаването на социалната мрежа, особено в случая, когато от социалната мрежа се изисква високо ниво на надеждност, а самата структура на мрежата предполага висока плътност. Институционното доверие, особено в условията на бързо изменящата се икономика и политическа конюнктура не замени междуличностното доверие, формируемо чрез устойчиво повтарящи се контакти.

Реплика: Ето, точно този дефицит на взаимно доверие, все повече растящо според нарастването на егоизма, ще стане препъни камък в обновяването на икономиката – точно той ще принуди хората да преразгледат отношението си към себе си, към природата и да вземат решение за необходимостта от хирургично вмешателство в нея – в замяна на своята същност на противоположна, „излизане от себе си в другите“.

[114684]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

Съобщение: Икономическите проблеми, с които никак не могат да се справят на Запад, изменят социалните навици: в САЩ и Европа рязко нарасна броят на младите хора, връщащи се под крилото на своите родители – ще минат години, докато младите хора могат да спечелят за собствено жилище. За Америка това е малка социална революция – деца-бумеранги (връщащи се).

Същото се случва и в Европа: 67% от испанците на възраст от 18 до 29 години живеят с родителите си, причините са икономически. В Италия този показател е 61%. Подобни са данните във Великобритания, Ирландия, Полша и навсякъде експертите сочат, че това е резултат от икономически проблеми. Като цяло – пред нас е уникален пример на връзка и взаимопомощ между поколенията.

Реплика: Най-общо, това говори за обстановка на егоистично развитие, която се наблюдава повсеместно, егоизмът изчерпа себе си, но засега се усеща само някаква пустота, а по-късно – прозрение, страдание или осъзнаване, необходимост от по-нататъшно развитие – към постигане на смисъла на съществуването, т.е. разкриването на Твореца.

[114893]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→