Въпрос: Какво е това практическа кабала?

Отговор: Практическата кабала е, когато започваш да усещаш Висшата светлина, която преминава през теб към останалите.

Когато се опитваш да се съединиш с другарите си, ти усещаш, как между вас се включва егоистичното поле, в което започва да действа светлината, как тя влиза, излиза и взаимодейства с това поле, започва да го преобразува, извършва спрямо него съкращаване.

След това започва да работи отразената светлина и ти усещаш, как влиза в теб и излиза, и какво се случва във връзка с това. Ти чувстваш това в себе си, вътре в себе си.

Тъй като, няма нищо външно! Всичко, което виждаш, ти виждаш и усещаш вътре в себе си – в духовното нищо не се усеща отвън.

От урок на тема ”Групата и разпространението”, 21.10.2013

[120941]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Известно е, че възприемането на реалността става с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не може да се възприеме нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органи в желанието ни да се насладиш, стоящо зад тях. Ние се наслаждаваме в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. Мярката за наслаждаване се нарича мярка на живота, жизнена сила на организма.

Ние възприемаме реалността в тази степен, доколкото сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае тези ”другите”, съществуват ли, някъде още освен в неговото въображение. Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е малък свят.

Затова, ако заменим своите получаващи съсъди, органите си за възприемане, то разбира се, ще можем да усетим нещо друго. И наистина, сега вече ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. Тоест, в нашите чувствени органи ще влиза много повече информация.

Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава за нас невидимо.

Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим, в крайна сметка, картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е само, дали ни е нужно това? Съществува такава възможност, всичко зависи само от разширяването на желанието.

Знаем, че ако другарят ни започне да се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта, честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-лоши от тях. Така се разширяват желанията на този свят.

Но кабалистите казват, че съществува друга възможност. Ако се издигнем над своите желания, то можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят като извън нас, независимо, че се намира вътре в нас.  По такъв начин, нашето възприятие се разделя: на мен самия и на света. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен, че не ме вълнува, случващото се в света и дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам.

Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: „С целия свят срещу самия себе си“. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни.

Ако използвам желанията на света, в качество на свои собствени, то получавам големи възможности. Аз получавам напълване в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки зад всички   ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича разкриване на Твореца или преминаване на махсом, границата на висшия свят.

Аз продължавам да се наслаждавам от онова, което получавам, само заменяйки едното желание с другото. Това става постепенно, тъй като не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора. Това се нарича ”да направиш своето желание такова, като желанието на Твореца”.

Тоест, виждаме, че целта на нашето развитие е да получим наслаждаване. Наричаме това любов и отдаване, спрямо онзи егоизъм, в който се намираме сега. Всъщност, желанията се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Ние трябва само да изучим с какви средства да достигнем това чудесно състояние: за сметка на работата в групата, учението, разпространението.

Всичко това е, за да усетим огромното външно желание и да придобием силата, която ни позволява да работим с тях. Трябва да се издигнем над самите себе си и да работим с желанията на света. Така достигаме възприемането на истинската реалност: не ограничената, не зависимата от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност.

Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а аз, намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот се нарича вечен, съвършен, духовно съществуване.

От урок по статия на Рабаш, 20.11.2013

[121069]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Между нас остава, все по-малко от общото, а старите обществени традиции не водят към нищо. Изглежда, че съвременният свят е пронизан от множество взаимовръзки, „съшит“ е с мрежата от новите комуникации, но е изчезнала реалната платформа за взаимодействие, за обединение.

На основата на какво ще можем да изграждаме между нас общата „инфраструктура“? Какво обединява хората, преди всичко, на семейно ниво в условията на разпадане на предишните връзки?

Отговор: В това е и проблемът. Преди, естественото съединение на хората се е основавало на три фактора, три базисни потребности: храна, секс и семейство. Но днес всичко се е изменило.

Първо, аз с лекота мога да обезпеча себе си с готови продукти или полуфабрикати, а моята невеста, очевидно е възможно да не умее да готви. Оказва се, че ергенският живот добавя един дебел плюс за моя сметка.

Второ, сексът днес е открит и достъпен. Нещо повече, нас ни приучават към това. Дори, ако искам да имам силна и постоянна връзка, светът ще ме поведе към своите стандарти, напомняйки ми през цялото време, колко много губя заради своя „старомоден подход“. Така обкръжението поставя минус в „семейната графа“.

И трето, самото понятие „семейство“ ме плаши, тъй като ми поставя задължения, затваря ме в „затвор“ от безкрайни задължения.

Следва, че на нас, очевидно, ни е необходимо да сформираме модел за едно, напълно друго семейство, независимо от събирателния образ на скромните момичета с плитки и рокли. Вече ги няма предишните семейства с тяхната приемственост на три поколения, с домакинството, с малкия земеделски имот, кокошки, зеленчукови градини и т.н. А има ново семейство, което явно, трябва да приеме съвсем друга форма.

В семейството виждаме частичка, малка клетка от глобалната система. Ние обучаваме хората на това, как да поддържат взаимовръзката, тъй като правилната всеобща връзка, съответстваща на Природата, е необходима на съвременния свят за оцеляване. Трябва да достигнем до взаимност, до обединение, по примера на единната система, на единния механизъм, на единното живо тяло, умеещо да поддържа в себе си баланс, да управлява своята жизнена дейност и с всички части да се грижи за общото здраве. Именно така функционира здравият биологичен организъм и човешкото общество трябва да се държи, подобно на него. Трябва да се учим от неговите примери и грамотно да ги пренесем на своята степен на развитие.

Съгласно този принцип, трябва да се обръщаме към семейната клетка, представляваща частичка от общото „тяло“. Тя се състои от два противоположни полюса – мъже и жени, които са свързани един с друг и се явяват основна социална единица. Общото интегрално обучение ще покаже на хората, че самата Природа ни задължава към единството, че това е най-правилният подход към живота.

Когато хората разберат, почувстват това, тогава ще се измени общественото мнение: оказва се, че съпружеството е необходимо за взаимоотношенията и именно, от семейната клетка трябва да събираме човешкото общество, което също ще бъде като едно голямо семейство. И целият свят ще бъде едно голямо семейство. Само така ще се сдобием с настоящите успехи, ще се избавим от разочарованията и отчаянието, ще разрешим гнетящите проблеми и ще влезем в нов период, в нов, небивал живот.

Това е единственият път. Няма да успеем сами, придържайки се към тесния, личен подход. Не, всяка стъпка трябва да бъде част от общата грижа за цялото общество като в едно семейство. И повтарям: общественото мнение играе ключова роля тук – именно, то ще задължи младите да се съединят правилно в семейна двойка.

От195-а беседа за нов живот, 09.06.2013

[119258]

Filed under: Мъжът и жената, Образование | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как усещаме Твореца – това е чувство на благодарност за нашето създаване или нещо друго?

Отговор: Ако нямаш духовни съсъди, то няма никакво усещане за Твореца и е невъзможно да ти се обясни.

Усещането на Твореца е чувство за докосване до абсолютната истина, която е над всякакви съмнения, проблеми, над теб самия, отделено от всичките ти дребни разчети! Ти разкриваш ”Абсолюта”, съвършенството. И това съвършенство е над всичките ти досегашни ценности.

Въпрос: Излиза, че това чувство е отделено от моята връзка с другарите?

Отговор: От една страна, то е отделено, а от друга страна, във връзката с другарите ти, все пак, малко се докосваш до усещането на Твореца. Както е казано: ”Ще Ме видиш отзад, но Лицето Ми няма да видиш”. Но ти вече можеш да оцениш, че това е нещо много по-високо, отколкото твоите свойства. Пита се, как е възможно да се оцени нещо над самия, себе си? Но така се проявява обкръжаващата светлина, ”обратната страна на висшето стъпало”.

Главното е средната линия, без която, без това, дори мимолетно докосване до Твореца, цялото твое достижение нищо не струва. Дори, ако установим пълен мир и рай на земята, и всичко да ни се струва забележително – цялата тази идилия няма да струва нито грош. Тъй като, в крайна сметка, трябва да достигнем някаква принадлежност към висшата сила, която е над нас.

Това е все едно, че електрическият проводник, който е нужен, е единствено за това да разкрие електричеството. Токът, изобщо не ”тече” по проводника, а се предава около него, като енергия на електромагнитното поле (съгласно вектора на Пойнтинг), тоест редом с проводника, а не вътре в него. А проводникът е само за това да може, редом с него, да се прояви тази енергия. Така и другарите са този материал, с помощта на който трябва да се прояви Творецът.

От урок по Книгата Зоар, 21.11.2013

[121146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Допуска ли се самотна жена от групата да си търси половинка сред женените другари ?

Отговор: Не, нима може да си позволи да разбива семейни двойки, та нали жените идват в групата, не за това да отнемат чуждия мъж! Аз считам това за такъв егоизъм, с който никой няма право да се съгласи! Такива опити трябва да бъдат незабавно пресичани или дори човекът да се отстранява от групата, независимо дали е мъж или жена!

Става дума не само за разрушаването на семейството, а за онзи егоизъм, който се проявява в това. За него няма място в групата. Имайте предвид, че нашият общ егоизъм си взаимодейства, затова такива постъпки внасят много голямо разногласие в групата.

Има случаи, при които човек се развежда, защото жена му не е съгласна с неговия духовен път. Тогава неомъжена жена може да му оказва знак на внимание. Но тя не трябва да бъде причина за развода му, не трябва да му дава надежди за бъдещето. Ние не можем да си позволим това!

От урока на тема „Група и разпространение“, 22.10.2013

[121101]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената | 1 коментар →

Проучване: Повечето учени не вярват в задгробния живот. Но професор Роберт Ланц твърди, че може да докаже съществуването на живот след смъртта. Доказателството е в квантовата физика. Съгласно теорията на биоцентризма, смъртта, както ние я разбираме е илюзия, създадена от нашето съзнание.

Смятаме, че животът се състои в активности на въглерода и молекулите. Докато те са активни, ние живеем, а след това – гнием в земята. Хората вярват в смъртта, защото на това ги учат или защото човешкото съзнание асоциира живота с работата на вътрешните органи. Но животът и биологията заемат централно място в реалността, животът твори Вселената, а не обратно.

Това означава, че съзнанието на човека определя формата и размера на обектите във Вселената. Всичко, което виждате, не може да съществува без нашето съзнание. Пространството и времето са инструменти на нашия ум. Веднага щом приемете тази теория, за вас става очевидно, че смъртта не съществува.

Реплика: Кабала говори за това от времето на Адам. Усещането за света е субективно. Засега ние усещаме съществуването си чрез това, което се нарича нашето тяло, т.е. в нашите пет сетивни органа. Кабала позволява на всеки човек да развие допълнителни сетивни органи и по такъв начин да усети света друг, над съществуването в животинско тяло.

[121080]

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment/Ask Question→

Конгрес в България. Урок №2

Такова събитие като събрание на приятелите много силно ни сближава и действа положително на всеки.

Представете си, ако можехме непрекъснато така да се поддържаме един друг, да се намираме във възвишено състояние, тогава попадайки в каквито и да било лоши състояния, човек веднага би си давал сметка, че този егоизъм нарочно му е даден, и би чувствал необходимост да се включи в групата.

И всичко това не би било толкова сложно, буквално той би се носил по вълните: малко надолу – малко нагоре, надолу – нагоре, и така през цялото време би се издигал. Всеки пък егоизмът нараства, а той постоянно се издига над него, не забравяйки, че всичко, случващо се с него, е дадено от Твореца нарочно, за да може да се издигне.

Той постоянно би чувствал въодушевление, помощ от приятелите и би му било лесно и просто да се намира през цялото време във възвишено състояние, когато буквално отправя от себе си лъч светлина към всички проблеми и неприятности, обръщайки ги в нещо положително, във въодушевление, във всичко прекрасно и хубаво.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Скриване и разкриване на Твореца“. Когато човек се намира в скриване, той вижда света такъв, какъвто ние всички го виждаме. А когато достига до разкриване на Твореца, то възприема всичко наобратно: тези хора, които по-рано са изглеждали болни, сега му се виждат съвършено здрави, бедните стават богати, неуважаваните в очите на обществото стават почитани и любими на всички.

И всичко това не зависи от нищо друго, освен от нашия поглед на действителността, тъй като под въздействието на Висшата светлина светът се изменя в очите на човек. И това не е заблуда, а съвсем друга реалност, която започваме да усещаме при прехода от негатива към позитива, от погледа на света до тогава, когато светлината ни е подействала, и след като това се е случило.

По същия начин е и сега. Може преди събранието на приятелите човек да не е бил в най-доброто си състояние, да му е било тежко, неловко, невесело. Но постепенно, под въздействието на това събитие, всичко се изменя. Изведнъж се появява дух, сила, въодушевление, друг поглед за света, придобива се увереност. Всичко зависи само от въздействието на светлината, която чрез групата работи на всеки един от нас.

Затова най-важното е да се включим в групата, да склоним глава и постоянно да се намираме под нейно въздействие. Това е единственото спасение и единствената възможност да ускорим нашето развитие, да достигнем до състояние, когато започваме да гледаме на света с други очи, чрез друга сила, друга програма.

Тази втора, висша, духовна, алтруистична програма вече се намира в нас, но трябва да я включим. Понякога тя като че ли за кратко се включва и виждаме света по друг начин. Но всъщност това е само малко слабичко светене, изхождащо от нея. А когато тя се включи напълно, ще видим света абсолютно светъл, щастлив, в състояние на пълно поправяне.

От 2-я урок на конгреса в Българя, 01.11.2013

[119884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: По какви признаци можем да определим дали едно желание е поправено?

Отговор: Поправеното желание е способно да се съедини с другите желания. По такъв начин може да го проверим. Ако няколко желания се съединят помежду си, значи те в някаква степен са поправени и имат общ екран.

Две желания, съединени заедно, могат да образуват духовен парцуф. По същия начин две клетки се сливат заедно и дават началото на нов организъм. Всяка от тези клетки е егоистична, затова тяхното съединение става за сметка на висшата сила на природата. Въпреки че всяка клетка по своята егоистична природа е призвана да охранява своите граници, но силата на инстинкта се проявява и ги заставя да се съединят.

Силата на природа съединява клетките, разбива техният егоистичен екран, обвивката, не позволяваща им да се слеят. Въпреки че в природата всичко се случва автоматично, съгласно инстинкта, ние трябва да помолим за това, защото не сме обичайна част от природата, а желание за уподобяване на Твореца. Следователно ние ползваме Неговата сила, но сами строим творението. Както е казано, Творецът е подготвил всичко и е разбил творението, а праведниците го поправят и възстановяват.

От урока по статия на Рабаш, 30.10.2013

[119597]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Конгрес в България. Урок №2

В заобикалящия ни свят нищо не може да се измени освен нашият поглед на него. Изменя се не светът, а човекът, който вътре в себе си започва да го вижда под друг ъгъл, и светът се разкрива пред него съвършено друг: положителен, залят със светлина на щастие и абсолютна доброта.

Оказва се, че в нашите усещания днешният свят ни се представя порочен, неудобен, несигурен, пълен с проблеми и опасности само за да можем да бъдем на такова ниво на виждане.

Затова е най-важна тази принадлежност към групата, включването в нея дотолкова, че да и се отдадеш безрезервно, постоянно да попадаш под нейното въздействие. Много години минават преди човек да се убеди в това, и върху него да започне постепенно да въздействат малки порции светлина. Но това зависи от нас.

Трябва да се опитваме още веднъж и още веднъж да се включим в конгреса, в събранието на приятелите, а след това да анализираме какъв съм бил преди събранието и как съм се изменил след него, какъв съм бил до включването в другарите и какъв съм станал след това. По какъв начин мога да направя така, че в мен да се получи потенциален скок, който да ме издигне на следващото енергийно равнище, за да мога да видя света в светлината на Твореца, и тогава той ще бъде абсолютен.

Нищо не се изменя освен нашето виждане за света, защото се поправят само нашите келим/съсъди, нашите органи за усещане, а светът си остава непроменен – свят на Безкрайността, само в него и плуваме. Затова трябва само да изменим своето отношение.

Бих искал да почувствате тази разлика в напълването, което е милиарди пъти повече, отколкото това, което можем да получим от най-добрите земни състояния. И това всъщност е самата истина, а не бягство от проблем. Всички проблеми и препятствия, всичко, което се случва с човека вътре и отвън, са изменения на абсолютната светлина. До това трябва да достигнем.

Още веднъж благодаря на световната група за подкрепата на нашия конгрес и за подкрепата на централната група в Израел, която провежда велика и самоотвержена работа по разпространение.

Това дори не е разкриване на науката кабала, а работа, способстваща за прозрението на хората в изключително не леки и критични условия, които ни поставя Творецът. Той си играе с нас в такива игри, в които трябва да попаднем в много екстремални състояния, да бъдем във „вяра над знанието“, да закрием очи и да се откъснем от всякакви разчети. Това прави днес израелската група. И аз съм много благодарен на цялата световна група за тяхната поддръжка. Благодаря на всички.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Сега нашата централна група в Петах Тиква се занимава с много сериозно разпространение. Какво можем да направим, за да ги подкрепим?

Отговор: Централната група се намира на предния фланг за борба за правда в света.

Да внесе правда в света означава да му разкрие кабала като средство за поправяне на човечеството, защото в света няма какво да се поправя, а трябва  да се поправи човекът. С всеки изминал ден все повече хора разбират, че ако продължим да живеем в рамките на своята егоистична природа, то ще се лишим от по-нататъшна възможност да съществуваме на Земята, т.е. самите ние ще се погребем и няма да можем да направим нищо.

Написано е в книгата Зоар, че ангелът на смъртта (неговото егоистично желание) се приближава към човека, държейки меч с капчица отрова на върха си. И човек, нямайки сила да се удържи от жадността, отваря уста, поглъща капката, която ангелът на смъртта слага в устата му, и умира.

Ние не можем да поправим нашия свят, не можем да поправим себе си с никакви други средства, освен привличайки Висшата светлина. За това е и дадена науката кабала.

Освен това, не можем да поправим себе си и с помощта на Висшата светлина, ако не се организираме в група, не изучаваме устройството на Висшите светове, правилното състояние на материята, откъде при устремление към тези състояния се спуска Висшата светлина и сякаш се облича на нас.

Дошло е времето, когато буквално трябва да разкрием това на света. Благодарение на това, се издигаме самите ние.

От 2-я урок на конгреса в България, 01.11.2013

[119775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→