Въпрос: Защо от страна на природата няма такава защита от вредното използване на външните науки, каквато съществува за науката кабала, която е невъзможно да бъде използвана във вреда?
Отговор: Работата е в това, че науката кабала се намира над махсом, границата на духовния свят. Ако преминеш махсом, ти можеш да се приближиш към тази наука и да я използваш, но само в мярата на твоя екран. Докато всички външни науки не изискват екран за тяхното използване. Защо за външните науки няма такава забрана както за кабала?
Древните мъдреци сами са въвели такава забрана на разпространението на знанията сред обикновения народ. Защо забраната не съществува изначално, по природа, за да може човек само в мярата на духовното си развитие и морал да използва силите на природата, както това е с духовната мъдрост?
Ако такава забрана съществуваше изначално, ние никога не бихме достигнали до осъзнаване на злото, заради което е и създаден този свят. Трябва да се даде определена свобода на егоизма, за да могат, потопени в него, хората да разкрият злото в своето съществуване и да поискат да се издигнат над него.
Ако егоизмът бе ограничен, то човек би останал без избор и без осъзнаване на злото. Просто нямаше да има какво да правим в такъв свят. Представете си, че нямахме възможност да направим нищо лошо, че беше невъзможно да разкрием своето зло. Тогава бихме живели като животни, като всички останали нива в природата.
В този свят човекът се отличава от останалата природа именно с това, че използва силата на своето зло и достиженията от своята наука. Силата на злото е заключена в неговото сърце, тоест в егоизма, а развивайки науката, той я използва за удовлетворение на егоизма си, тъй като желанието е първично спрямо разума и властва над него. И затова, ако желанието на човек е зло, то и разумът му става зъл, обмисляйки как да използва мъдростта, науката за собствените си користни цели: мислейки, че това е в негова полза и във вреда на останалите.
Целта на развитието на външните науки е само в това да се достигне до осъзнаване на злото. Именно за това и съществуваме – за да си изясним, че нито с помощта на науката, нито с помощта и на най-изключителните постижения не е възможно да достигнем до добър живот. Понятието “осъзнаване на злото“ се състои именно в това – да разкриваме, че всяко явление е в наша вреда, тъй като ние го използваме егоистично,а да го използваме по друг начин сме неспособни.
Науката винаги е била предмет на гордост за човечеството, защото сме я развивали самите ние. Тя е плод на нашия интелект и вътрешно усъвършенстване: духовно, душевно. Това е, което отличава човека от животното. И изведнъж се оказва, че тази същата наука ни прави жалки, нещастни същества, по-ниски от което и да е животно. Точно това се нарича осъзнаване на злото – резултат, в който е невъзможно да се повярва. След всички титанични усилия, положени в науката, в течение на хиляда години, в надежда да придобием власт над себе си и над природата, ние се оказваме унижени и потъпкани за сметка точно на това зло, намиращо се в нас.
Чувствам се така, сякаш мъкна на врата си удобно седнало там магаре. Затова не желаем повече да се развиваме и да се разочароваме. Ние вече не се отнасяме с такова благоговейно уважение към учените и философите, както беше по-рано. В съвременния човек изобщо и не останаха никакви авторитети и светини – умишлено пренебрегваме всичко, отнасящо се към човешкото стъпало – дори музикантите и писателите. Не ни вълнува каквото и да е, защото разочаровани от всичко, не очакваме от развитието си нищо, освен вреда.
Това чувство нараства в човечеството. На никого вече не са интересни всички тези регалии: доктор на науките, професор, президент. Няма уважение към никоя длъжност и това е добре, тъй като то означава, че вече сме използвали всички наши добри инструменти, за да доведем себе си до най-жалката ситуация.
Съвременният млад човек не желае да учи, да работи, да поеме на себе си някаква отговорност. 99% биха предпочели да не стават изобщо от дивана, ако им включат телевизора и ги понахранят с нещо. И това е естествено и добро – така и достигат до осъзнаването на злото.
И така, в развитието на науката има два периода. Първият период – когато древните мъдреци я скриват, което продължава до 16-17 век, докато не започва епохата на просвещението. Тогава науката излиза от скриването, подобно на това, как след Ари целият свят започва да се пробужда. Времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не ни довежда до днешната криза.
От урока по „Предисловие към книгата „Паним меирот““, 09.03.2014
[129522]
Filed under:
Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката
|
Add Comment/Ask Question→
Цялото творение се намира в постоянно, непроменливо състояние. Но ние възприемаме и разкриваме това творение съгласно своите свойства, както човек може да наблюдава един и същ обект, без очила, с очила, с бинокъл, с микроскоп. Тоест, всичко зависи от нашите инструменти за възприятие, чрез които ние гледаме на творението.
Въпрос:
Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата, на което трябва да предам много по-конкретна форма.