Мнение: В обществата с ниско ниво на икономическо неравенство хората се чувстват по-благополучни и щастливи. В благополучните страни възприемането качеството на живота зависи не от показателите на икономическия ръст, а от наличието на неравенство, което се разглежда като социална болест.

Със задълбочаването на неравенството в обществото, расте конфронтацията и усещането за несправедливост. Това предизвиква у хората усещане за неблагополучие. Забелязаното неравенство прави човека нещастен. Отвращението към неравенството в благополучните страни е свързано именно с фактора доверие. Фактор за субективното усещане на щастие при жителите на благополучните страни се явява нивото на доверие в обществото.

Реплика: Да се създаде доверие, а значи и усещане за благополучие в обществото, е възможно само при пълно и постоянно равенство между хората – това е възможно само по методиката на Интегралното възпитание, която за промяна природата на човека използва Висшата светлина.

[136427]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Клипове, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Мнение: Прието е да се смята, че свободата на волята е една от най-важните ценности на човека. Но притежаваме ли наистина свобода на волята? Има ли човекът свобода на волята, може ли да действа в съответствие със собствените желания или неговото поведение напълно се определя от условията на съществуването му и от въздействащите върху него разнообразни фактори на средата?

От една страна, при разглеждане на обикновените произволни действия (искам да вдигна ръка и я повдигам), свободата на волята ни се струва очевидна. Но при това разглеждане хората не се различават от животните. Основната проява на свободата се явява личният избор от множеството реални възможности на поведението.

Въздействащите ни при това фактори нерядко си противоречат или се допълват един друг и е невъзможно да се пресметне еднозначният алгоритъм на тези отношения. Към тези фактори се отнася нашата цел, формираща се в процеса на развитие на личността, отношението с другите хора, моментните пробуждания и много други.

Свободата се състои не в игнориране на всички тези фактори, а в способността за формиране на взаимодействие с тяхното цялостно поведение, насочено към водещата цел. Игнорирането им не е проява на свобода на волята от тях, а произвол. Произволът се различава от свободата на волята не само в отсъствието на прогноза за резултатите от своето поведение (тази прогноза може да е и погрешна), но и от отсъствие на самата настройка за такава прогноза.

Свободата на волята е свободата на избор от много потенциални възможности и тя е ограничена само от цялостното усещане на самия себе си, на своята личност, на своя образ “Аз”, което не я прави безпределна, но я напълва със смисъл. Това може да се окаже парадоксално, но именно такова ограничение определя свободата на волята на човек, за разлика от произвола и за разлика от животните, които имат физиологическо усещане за себе си, но нямат образ “Аз”.

Човекът не може да бъде свободен от самия себе си, той трябва да бъде в мир с представата за себе си. Ако човекът няма усещане за себе си и не е формиран образ “Аз”, той няма какво да прави с предоставената му свобода, тя ще се излее в разрушаващ произвол и в страха от това, той може да предпочете зависимостта от другите, което е дълбок проблем на личността.

Реплика: В нашия свят няма свобода на волята. Тя е възможна само при наличието на възможността човек да се издигне над природата на нашия свят (егоизма), която напълно определя нашите решения и поведение. Виж за свобода на волята…

[136098]

Filed under: Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

Filed under: Зоар | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да развием сетивен орган за усещане на  ближния?

Отговор: Сетивният орган за усещане на ближния се развива за сметка на опита насила да склониш себе си пред правилното обкръжение и да присъединиш към него външното обкръжение, докато те не се слеят в едно, и тогава да им служиш. Със своето добро и любящо отношение към тях аз ще разкрия Твореца съгласно подобието по форма.

Доколкото се старая да донеса благо на обкръжението – дотолкова ще разкрия Твореца, тъй като и Той се отнася добре към тях: и към лошите, и към добрите. Затова и аз трябва да се постарая така да се отнасям към всички.

Лоши се наричат онези хора, които се стараят да изглеждат добри, но над тях все още властва злото. Разкривайки своето отношение към тях под различна форма, аз разкривам Твореца, съдейки по това, до каква степен аз трябва да приведа себе си в съответствие с Него.

Проверка и изяснения са възможни само спрямо обкръжението. Няма друго място, където да мога да срещна Твореца, да Го видя и преценя, по какво се отличавам от Него. Неговата форма се разкрива вътре в групата или между хората, т.е. вътре в обкръжението, в света. Затова свят (олам) е ”скриването” (алама) на Твореца.

Колкото по-добре се старая да се отнасям към света и съгласно това да се променям, дотолкова разкривам Твореца там. Няма друго място, където Той да може да бъде усетен, тъй като Той няма форма. Ако, променяйки себе си, започна да се отнасям отнасям към света по друг начин, тоест с добрина, то съответно на това разкривам, че светът – това е Шхина, в която пребивава Шохен, Творецът.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[136035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

От статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“: Всеобщото поръчителство е освободило всеки от всякакви грижи за тялото, като му е дало възможност да изпълни заповедта ”възлюби ближния както самия себе си”, отдавайки всичко, което имаш, на всеки нуждаещ се.

Тъй като той знае и е уверен, че редом с него се намират още шестстотин хиляди предано обичащи, готови с всичко да му помогнат във всеки един миг.

Ще мога да достигна поръчителство при условие, че ще се чувствам уверен в себе си. Тази увереност идва от обкръжението, което показва, че се грижи за мен дотолкова, че е безсмислено аз да се грижа за своето съществуване.

Затова завися от обкръжението. Главното е да намеря такова обкръжение, което да проектира върху мен тази сила на поръчителството. С това те ще неутрализират моя егоизъм и ще ме накарат да забравя за себе си и да обикна ближния.

Това означава, че се намирам в ръцете на обществото, което, ако поиска, може да направи от мен човек, който обича цялото творение. Можем да вземем най-грубия и неподходящ, но ако всички го обкръжим с поръчителство, то тогава този човек ще бъде принуден да постигне любов към ближния.

Човек е 100% зависим от обкръжението. Но работата му се състои в това, да задължи обкръжението да му повлияе със силата на поръчителството. Дотолкова, доколкото направи това, той ще стане чувствителен към получаване на силата на поръчителството от другите и ще достигне любов към ближния.

Но тук кръгът се затваря. Дори най-доброто обкръжение няма да може да предаде на човек силата на поръчителството, ако му липсва чувствителност. Ние сами по себе си знаем, колко сме невъзприемчиви към външните въздействия. В детството ни родителите са прилагали всякакви усилия да ни повлияят, но ние сме пренебрегвали това. Затова човек трябва от своя страна да въздейства на обществото и в зависимост от това влияние, става много по-чувствителен към влиянието на обществото.

Въздействието трябва да е взаимно. Ние не можем да хванем първия срещнат и просто така да го обкръжим с нашата сила на поръчителство – това ще го превърне в по-голям егоист. Трябва да дадем на хората нужното образование, за да разберат, че това работи само в тази форма: Аз – на групата, а групата – на мен.

Но ако групата ми влияе и ми предоставя силата на поръчителството, тя ме променя и задължително ме настройва на любов към ближния.

От урок по статията ”Поръчителство”, 28.05.2014

[136128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment/Ask Question→

[91628]

Filed under: Възпитание на децата, Клипове, Мъжът и жената | Add Comment/Ask Question→

Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

Мнение: В съвременния свят процъфтява индивидуализмът. Идеята „да живееш за себе си“ е толкова силна, че ако направиш нещо за другите, ще се наложи да се аргументираш.

Работата е там, че всеки човек има някакво количество сили (енергия), които може да използва, за да извършва действия.

Също така, човек има някакво количество лични потребности, които могат да се удовлетворят от една или друга дейност. Причината за необходимостта от алтруизъм се явява в това, че тази енергия в човека е много повече, отколкото е необходимо за удовлетворяване на неговите лични потребности.

Тоест, ако погледнем личните потребности на човек, се оказва, че те не са големи: на него му е необходима храна, облекло, семейство, малко развлечения. Всички останали потребности се колективни, т. е. да направи нещо (егоистично) не за себе си, а за другите.

При съвременния човек остава много повече сила за алтруизъм, отколкото при предците. Тоест, съвременният човек повече се нуждае от алтруизъм, отколкото древните поколения.

Това се изразява в леност, депресия, загуба на мотивация. Бързо удовлетворявайки личните си потребности, съвременният човек не разбира какво да прави по-нататък. Тъй като са го научили да живее за себе си, той не знае с какво да се занимава и в резултат, не се занимава с нищо, оплаквайки се от загуба на мотивация.

Ако започне да прави нещо за другите, веднага се появява мотивация и тази мотивация се оказва практически безкрайна – нали да правиш нещо за другите можеш практически безкрайно – значи той ще може да се вложи изцяло в тези действия, а именно това не достига на човека за щастие – напълно да вложи в нещо цялата си енергия.

Ако погледнем хората, извършващи велики дела, ще видим, че тези дела винаги са насочени към огромна маса от хора. Тези хора никога не се оплакват от недостатък на мотивация. Те могат да се оплакват, че животът не им стига да реализират всичко намислено.

Единственият начин да бъдат щастливи е да получат мотивация за действия от всякакви величини – това е да правят нещо не само за себе си, но и за другите. Защото само в действия за другите е възможна велика мотивация и самореализация.

Реплика: А по-нататък егоистичната психология (мотивация) постепенно преминава в кабала, тъй като егоистичната мотивация да се работи за всички, също изтощава и възниква потребност от нова мотивация – заради Твореца. А тъй като Творецът е „неизтощим“, то в тази деятелност човек достига усещане за вечно действие и неограничено напълване.

[136013]

Filed under: Образование, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→