60 секунди за Кабала Всичко зависи от свойствата и размера на съсъда.
Posted on.10th юни, 2014 at 21:33
Имам ли точка в сърцето?
Posted on.10th юни, 2014 at 18:47
Въпрос: Как мога да разбера дали имам точка в сърцето?
Отговор: Ако ви привличат нашите материали. Тъй като в тях се намира това, което може да напълни тази точка.
Въпрос: Ако парите, властта, знанието никога особено не са ме интересували, но ме привлича към нещо друго от този свят, може ли това да означава, че имам точка в сърцето? Вие говорихте за това, че човек трябва да премине през желанията за пари, власт, знание.
Отговор: Не е задължително, зависи от свойствата на душата – от какво място в общата душа тя се е спуснала в този свят. Но искате ли вие напълване от източник, който се намира в този свят, или от неизвестен за вас източник?
[3184]
Стопанин на времето
Posted on.9th юни, 2014 at 20:01
Въпрос: Откъде в нас се появява усещането за времето? Защо при едни то е точно до минута или секунда, а при други изобщо липсва такова усещане за време?
Отговор: Това зависи от развитието на желанието за наслаждаване. Ако желая да се насладя, то деля своето желания на части от секундата, за да напълня всяка частичка от секундата с наслаждение, напълване. И затова за мен е важно да усещам времето.
Животът никога не ни се струва дълъг, защото мога да го напълня с наслаждения, в широк смисъл: храна, секс, семейство, пари, власт, знания. И тогава 80 години живот са ми малко – и хиляда не биха ми стигнали, за да направя всичко.
Въпрос: Понякога възприемаме времето като негативно явление: с времето вещите се развалят, разпиляват, а тялото ни остарява. Но от друга страна, времето може да бъде полезно, тъй като то лекува, примирява. Как да възприемаме времето: като лошо явление или като добро?
Отговор: Времето зависи от това, с какво го запълвам. И преди всичко, трябва да се разбере, как мога аз да го управлявам, а не то мен. Аз не съм съгласен с такива изказвания, че ”времето лекува” и че трябва да се приема спокойно, сякаш времето е нещо, намиращо се извън мен. Това е форма на отношенията на слаби хора, които не умеят да се разпореждат със своето време. При такова отношение към времето си навличаме много неприятности.
Времето трябва да е под наш контрол и ние трябва да се издигнем над него. Това не означава да удължим живота със 100 години за сметка на успехи в биологията и генетиката. Та нали тогава и 200 години ще са ни малко и животът ще ни се стори твърде кратък.
Човекът, живял преди 500 години, е усещал 30-те си години живот не кратък, а дори по-дълъг отколкото съвременният човек, живеещ 80 години. Затова аз не мисля, че трябва да вървим в тази посока. Трябва просто да се издигнем над понятието време, което означава да го управляваме.
Времето зависи от това, дали съм получил повече или по-малко наслаждения. Промените в моето желание за наслаждение ми създават усещане за това, че времето минава. А ако усещах някакво постоянно напълване в не променящо се желание, то изобщо не бих се усещал жив. Бих загубил не само усещането за време, но и за живот.
Тъй като в мен не биха се извършвали никакви промени, а без промени няма усещане за живот. Да живееш – това не е някакво усещане, а разликата между две състояния. А ако състоянията не се променят, то през цялото време се усеща едно и също състояние, и затова аз не се усещам съществуващ.
Излиза, че усещането за време е вътрешно, чувствено, съвършено субективно разбиране. Всичко, което трябва да направя – е да променя своите органи за възприемане, вътрешната си програма, действаща в мен сега, както във всеки жив организъм. Ако се издигна над тази програма и започна да функционирам по друг начин, да не използвам своето желание за наслаждаване, да не живея с това, което идва, а сам да се само-напълвам и да управлявам тези напълвания, то аз ставам стопанин на времето.
За това трябва само да се издигна над егоистичното си желание и да престана да съм зависим от него.
От 352 беседа за новия живот, 17.04.2014
[136708]
Акумулативно изясняване
Posted on.7th юни, 2014 at 23:40
Въпрос: Може ли да се каже, че семинарът – това е дискусия без спорове?
Отговор: Семинарът е „акумулативно изясняване“, където всеки добавя за изясняване на отговора, на проблема, явлението, на силата на обединението.
За всеки проблем има ключ, който се нарича мъдрост на тълпата, когато при осредняването на голям брой отговори, се получи най-правилното решение, независимо от факта, че всички отговори са били грешни. Така че, нека да решаваме нашите проблеми с помощта на мъдростта на тълпата, с мъдростта на групата.
Ако не спорим един с друг, а събираме заедно нашите знания, усещания, единство, то изведнъж започва да се разкрива особен феномен в рамките на нашето съединение. По този начин, ние изясняваме проблемния въпрос или явление.
Тъй като съединението е над нас и ни придава допълнителна мъдрост, IQ. Да предположим, че всеки има IQ 100, сумата на пет от нас се получава 500, а резултатът от нашето обединение ще бъде 1000. Така работи обединението на хората. Има експериментално потвърждение на това явление, наречено колективен интелект.
Въпрос: Мъдростта на тълпата проявява само при добра комуникация по време на семинар или се допускат и спорове?
Отговор: Мъдростта на тълпата не може да се прояви когато възникне спор, защото това няма да доведе до обединяване на мненията. Само тогава, когато всички мнения се обединят, ние стигаме до по-високо мнение.
В споровете не се постига съгласие между хората. Просто някой се примирява поради различни причини, но той вече не ви допълва. A на семинара ние се допълваме помежду си.
От подготовката към урока, 28.05.2014
[136114]
Как си представяте Ада?
Posted on.5th юни, 2014 at 19:50
Въпрос: Какво е това Ад?
Отговор: Адът зависи от това, как го определя самият човек. Някои си мислят, че Адът настъпва тогава, когато губят всичко, което са имали в този свят и съжаляват за живота, отминал без каквато и да е полза.
Има и такива, които смятат, че Адът не е тук, в този свят, от гледната точка на усещанията: за добро или зло, а че адът ни очаква в бъдеще, след като тялото умре. Те мислят, че след смъртта на тялото се отправят към Рая или към Ада.
В кабала Ад се нарича най-нежеланото състояние. За сметка на обучението и на работата в групата ние се стремим така да променим своите ценности, че Раят и Адът да придобият за нас друга същност в сравнение с общо приетата. Еснафите мислят, че за сметка на умиращото тяло, на човек му се отваря някаква пролука към Ада или към Рая.
А нима едно бедно животно е виновно, че е умряло или че живее. Тук става дума за живота и смъртта в желанието за наслаждение в състояние, когато имаме свобода на избор.
Тази илюзия, че се намирам във физическо тяло и усещам този свят, ми е дадена специално, за да я прекрача и да се видя живеещ и съществуващ само като духовен съсъд по отношение на светлината.
Полезно е всеки път да си представяш Ада по нов начин. Ад означава, че се намирам под властта на желанието за наслаждение, което не ми разрешава да отдавам. Нека имаме такъв Ад!
От урок по книгата Зоар, 30.05.2014
[136471]
Глобалният процес на развитие
Posted on.5th юни, 2014 at 19:48
Мнение: Системната криза на глобалното общество става все по-мащабна и задълбочена. Методиката за опознаване на закономерностите за развитие на цивилизацията е определила целта на развитие на човешката система – да удовлетвори висшата потребност на човека, да стане съвършен в духовен, интелектуален и физически план с високо ниво на съзнание, за да реализира своя духовен и интелектуален потенциал. Всеки отделен човек трябва да достигне развитие на ниво Висш разум или да постигне образ и подобие със Създателя.
Всички проблеми свързани с кризата могат да бъдат отстранени само при условие, че всички решения осигуряват непрекъснато еволюционно (в съответствие с плановете на Природата – от автора на блога) движение за постигане на целите на развитие. Обществото трябва да се развива така, за да създаде за всеки човек равни условия за постигане на крайната цел на човека – да стане съвършен. Това е мисията на човека на тази земя, и той трябва да я изпълни.
Законите на природата и обществото са единни, светът е ценностна система, която може да бъде позната само ако се разглежда като едно цяло. Само чрез такова интегрално знание може да се разбере, че в света протича единна системна криза и всички съществуващи негативни явления са нейни съставни. От тук и решението за изход от тази системна криза трябва да бъде цялостно, системно и единно за целия глобален свят.
Реплика: Основна задача на ”Центъра за интегрално развитие на човечеството” ще се състои в оформяне на знанието за обединение и синхронизация на всички стремежи на човечеството за достигане на Единната Цел.
[136433]