Проучване: Еволюционният процес е довел до това – хората да се ориентират повече спрямо мнението на другите, отколкото според своите собствени инстинкти. Това поражда така нареченото „стадно чувство“ и понижава  чувствителността към промени в средата. Стадното чувство може да заставя човека да приема неправилни решения.

Оказва се, че е много лесно да се попадне под влиянието на другите. Стадният инстинкт води до това, че хората започват да копират действията на другите, а не да правят собствен избор. В много ситуации това е полезно. В същото време, ако личните убеждения противоречат на мнението на другите, възниква проблем.

Реплика: Човек въобще, никога и в нищо няма свое лично мнение, а всичко, което се е оформило в него, е продукт на обкръжаващата го среда. Ако той иска да има свое мнение – това е възможно, когато го получи при разкриването на Твореца. В самия човек има само желание да придобие мнение. Затова няма нито един човек, освен кабалиста, със свое мнение.

[150739]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос“, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да „уловим“ като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността | Коментари →

 

Съобщение: Посланието на Римския папа по случай Рождество е обръщение към надигащата се в света вълна от ненавист, гнет и насилие. В състояние на конфликт са буквално всички! В света има взрив от фанатизъм и екстремизъм. Злобата и омразата по религиозни, етнически и обществени причини, са широко разпространени по целия свят.

Всички страни и живеещите на територията на една страна народи са в конфликт помежду си, въпреки че доскоро не са им били чужди взаимната търпимост и съгласие. Защо сега тези народи се ненавиждат, вземат оръжие и убиват тези, които считат за свои врагове?

Лидери, държавни ръководители, религиозни деятели – тяхна е мисията да потушат инстинктите на ненавист, вражда, насилие сред широките слоеве от населението, да проявят към тях толерантност, мир и любов.

Реплика: Нито народите, нито техните водачи биха могли да предотвратят падането на света в омраза. Ключът към подобряването на света се намира само в народа на Израел, в неговото сплотяване заради разкриването на Твореца в света.

[150607]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment/Ask Question→

 

 Съобщение: Желанието определя всичко!  Известният генетик Б. Липтън, PhD, твърди, че чрез  силата на мисълта човек може да се избави от  всякакви болести. Изследванията на Липтън  показали, че насоченото психологическо въздействие  може да измени генетическия код на организма.

Липтън вярвал, че човек е биоробот, чийто живот се подчинява на програма, записана в гените му. Гените определят всичко: особености на външния вид, способности, темперамент, предразположеност към заболявания и продължителност на живота. Никой не може да измени своя личен генетичен код, всичко е определено от природата.

Опитите на Липтън показали, че външното въздействие върху клетката може да влияе на поведението на гените и води до изменение на тяхната структура. А дали могат да бъдат извършени такива изменения с помощта на психични процеси, т.е. със силата на мислите?

На медиците е известен ефекта плацебо – когато на болния предлагат неутрално вещество, твърдейки, че това е лекарство-чудо. В крайна сметка, това вещество действително оказва лечебно действие. До днес няма научно обяснение за това явление.

Откритието на Липтън дава обяснение: чрез вяра в лечебната сила на лекарството, човек изменя процесите, протичащи в своя организъм на молекулярно ниво, може да изключи едни гени и да включи други, може да измени генетичния код.

Аналогично въздействие върху гените може да се получи с помощта на диети, въздействието на силен екстрасенс, по пътя на определени физични упражнения. Но основното въздействие, което може да измени здравословното състояние са мислите, смята Липтън.

На пръв поглед всичко е пределно просто. Но психичните твърдения трябва да проникнат не само в областта на съзнанието, определящо едва 5% от психичната ни дейност, но и в другите 95% – в нашето подсъзнание. А ние обикновено отричаме такава възможност на нивото на подсъзнанието.

Реплика: Човек се състои от желания и мисли. Те са взаимосвързани и въздействат един на друг. Ако можем насочено да въздействаме с мисли върху желанието, то бихме могли да предизвикаме такива изменения в целия организъм, а по-късно и в самата душа!

Но проблемът се свежда до въздействие върху подсъзнанието, а това се преодолява в правилната организация в групата, в провеждането на обединителни семинари. По този начин ние извикваме О“М, която изменя желанието и води до оптимално преустройство във всички системи на организма.

[145354]

Filed under: Здраве | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се отнасяме с положението на човек, който си мисли, че дори и да не достигне до духовно стъпало, то поне се движи към него?

Отговор: Това също е похвално. Всеки човек може да се почувства слаб: ”Сигурно нямам сили. Изглежда не е за мен, а е само за волеви хора.” Но в крайна сметка всеки разбира, че няма по-слаб от него самия, и няма по-успешен от него самия.

Въпрос: Какво чувствахте, когато започнахте своя път, и докато напредвахте по него?

Отговор: Когато започвах, бях абсолютно уверен, че ще разкъсам всичко на парченца и ще достигна до целта! А след това имаше кратки, но многозначителни периоди, когато достигах до пълно отчаяние.

Помня, как с моя учител пътувахме до Тверия. Той спеше нощем, а аз през цялото време стоях на терасата с изглед към езерото, слушах цикадите и изпушвах пакет цигари, усещайки, че не съм способен на нищо, и че от мен нищо няма да излезе.

Ужасно състояние! Пълна физическа, морална и духовна слабост. Но това се случва с всеки човек. Дори с учител и с група, няма къде да се скриеш. Но винаги до нас е нужно да има упора, поддръжка в тяхно лице. Нуждаем се от групата. Тя работи за теб, а ти за нея и така взаимно си помагаме.

Въпрос: Имали ли сте някога желание да се откажете и да заминете.

Отговор: Никога. Веднъж, когато бях в Канада, започнаха да ме развеждат по различни места, да ми показват имоти и да ми предлагат да си закупя дом с езеро и малка горичка. Имах такава възможност, както ми предлагаха да живея спокойно, без да се грижа за нищо.

Но дори за минута да е проблясвало такова желание, разбирах, че Творецът си играе с мен по този начин. Затова само си давах вид, че съм съгласен, но никога и не съм си помислял да се отклоня от пътя.

При такива случай, човек е нужно да се отпусне, да се залови с някаква всекидневна работа, нещо да пише, да обработва. Когато усещам, че нямам никакви сили, взимам някакъв първоизточник, Баал а-Сулам или Рабаш, и започвам да ги преработвам, да ги преписвам. Разбира се е безполезно, защото само се разваля всичко, но в същото време вникваш в тях. Смятам, че това е най-полезната работа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014

[138721]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Учител и ученик | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: „Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.“ Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: „В този живот ще постигна духовното!“

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?

Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?

Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?

Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.

Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.

Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.

В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.

Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.

Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.

Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.

Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.

От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014

[142877]

Filed under: Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Науката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Нека се върнем към етапа за вътрешно сближаване между хората. Как става това?

Отговор: Първи етап – когато не желая да използвам страничен човек: друг човек, приятел, човека от народа, т.е. от онази група, с която ние напредваме към духовния идеал – към принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

При изкачване на това стъпало чувствам, че не желая да правя лошо никому, нямам лоши мисли към никого. Мога да преодолея в себе си егоизма, да се въздържам от всякакви прояви и цялата ми енергия е насочена към това, да бъда абсолютно неутрален към хората. Да желая да се обединя с тях, да искам да съм с тях. Тоест по никакъв начин не мисля, не се грижа за себе си, въпреки всичко останало.

Това се нарича ”съкращаване” на егоистичното желание или неутрално състояние: не пожелавай, не прави на ближния това, което не желаеш за себе си.

А следващият етап вече е ”Възлюби ближния, като себе си”. Тоест, без неутралност, а с положително действие. Защото изначално човек открива, че всичките му действия са насочени само за собствена полза и не може да направи каквото и да е добро за другия, а само онова, което е изгодно за самия него.

По такъв начин, ние говорим за три етапа:

• Осъзнаване на егоизма;
• След това – неговото неутрализиране;
• и накрая – неговото поправяне, реализацията му в полза на другите.

И крайното действие – същността на любовта.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е изградил съвършеното общество?

Отговор: Да, разбира се. Авраам е изградил съвършеното общество с помощта на тези, които са го последвали, напускайки Вавилон.

Но тук се има в предвид, не хората, а техните желания! Отнася се и до наследниците на Авраам – Ицхак, Яков. Да, те са негови потомци, но като цяло преките му последователи се наричат ”синове”, в качеството на ученици. От тук водят своето начало понятията ”домът на Авраам”, ”домът на Ицхак”, ”домът на Яков”. Под ”дом” се подразбира, онази общност от хора, която продължила да расте и да се развива.

Те се разраствали в материален смисъл, но по важното е, че израствали духовно, с големи крачки. Дотогава, докато в своя устрем те не се обединили помежду си напълно на първо духовно ниво, което се нарича ”Яков”. И това първо духовно стъпало вече се смята за ”Израел” – с намек за бъдещата земя на Израел, която ще бъде постигната. Независимо, че за сега земя още няма!

Тъй като ”Израел” – означава: ”насочен към Твореца”. Тоест, когато се намираш някъде и се насочваш към дадена цел, тогава се наричаш ”Израел” – ”направо към целта”. А да се стигне до целта – това означава да влезеш в земята на Израел.

Какво не ти достига за това? Не ти достига егоизъм, който ти ще поправиш и ще превърнеш в земята на Израел. Ето защо по-нататък са били принудени да слязат в Египет.

Въпрос: Излиза, че групата вече се нарича ”Израел”, а тя трябва да премине още столетия в изгнание, преди да придобие земята на ”Израел” – желанието устремено към целта?

Отговор: Затова е казано, че Яков е знаел за бъдещето и искал да каже това на синовете, но не му било дадено…

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142720]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→