Конгрес в Сочи. Урок №2

Въпрос: Какво означава да бъдеш подобен на светлината?

Отговор: Светлината е свойство отдаване, което се реализира в нас само в един вид – във вид на взаимна връзка. А какво да отдам? На кого? Какво имам аз? Да допуснем, че ти дам своето кафе или парче хляб…

Не, отдаването не означава нещо външно, а да отдам себе си, т.е. да се прилепя към теб, към твоите желания, търсения, стремежи и да ти бъда пълен помощник в тях. Тук намираме свойството отдаване или още по-високото свойство – любовта. Така се реализира нашето подобие с Твореца. Както Той се намира в нас, желае да се прояви, така и ние искаме това спрямо всеки наш приятел.

Затова е невъзможно да се уподобиш на Твореца преди, ти с помощта на висшето въздействие да станеш подобен на Него спрямо приятелите си или поне като един от тях – което е без значение. Когато работиш не заради себе си, то целият останал свят за тебе е индиферентен, той не се усеща и е безвкусен. И ако можеш да се съединиш с него, то тогава ставаш подобен на Твореца.

Целият външен свят – е проявата на Твореца в противоположен на нас вид. Веднага щом привлечем този свят към себе си, ставаме слети с него в любов към всички – към ненавистниците, противниците, към милиардите маси, които са ни абсолютно безразлични – с това ние постепенно, по кръгове развиваме същото такова отношение и към Твореца. Творецът се намира в тях, в тях ние откриваме Него. Това се нарича: ”Вътре в народа свой се намирам Аз”.

От 2-я урок от конгреса в Сочи, 25.08.2014

[142562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: В какво се състои работата над принципа ”любов към ближния, като към себе си”?

Отговор: От много, много етапи, страшно много стъпала лежат по пътя към това състояние. Точно в това се състои системата на науката кабала.

Отначало човек се стреми просто към връзка с останалите. Има разнообразни, специални упражнения: заедно да се провеждат трапези, съвещания, разговори за сближаване – на този етап само на теория. Практиката тук е малко, защото на първите стъпала хората много слабо усещат влечение, необходимост от връзка и обединение помежду си.

Въпрос: Значи в началото те трябва поне да седят заедно?

Отговор: Да. Така започва сближаването – от външното към вътрешното. По-нататък изучават различните източници, които им разказват, че светът се намира в абсолютно свързано състояние, доколко всички елементи на неживата, растителна и животинска природа са взаимосвързани и взаимно допълващи се, доколко е интегралната цялата система за управление на нашия свят и над него – цялата система на сътворението.

И ние не просто трябва да живеем в тази система, както сега например. В нас се възбуждат определени сили и разбиране за противоположността на тази система, за да можем от тази противоположност да разкрием светлината.

Сега, в качеството на малки, пасивни, управляеми елементи, ние можем да се намираме в тази голяма, аналогова, глобална и интегрална система, напълно взаимосвързани, просто съвършени. Но ние не усещаме това. Специално са ни дадени такива възможности, такива условия, за да усетим съвършенството само в онези случаи, и в онова количество, доколкото сами да го постигнем, когато го одобряваме и то за нас е желано. Ето това е постепенното поправяне на човека в себе си. Това е преподавал Авраам на своите ученици.

И тогава те започнали да виждат, в какви състояния се намират помежду си, в сравнение с онези състояния, до които трябва да стигнат. Първоначално те само разсъждавали върху това, повтаряли неоснователно думите на своя учител, както правят малките деца, без да разбират за какво всъщност става дума. Но по-късно започнали да усещат всичко това – от своето устремяване един към друг, от обществото, което влияе на всеки от тях. Тоест дори от техните механически действия, те влияели на вътрешното състояние и предизвиквали вътрешни промени.

И те започнали да се променят един спрямо друг. Имали са и такива периоди на подем и на падение – все по тази причина: всеки път трябвало да се усещат несъответстващи към някакъв определен формат, а след това се устремявали към него за да го постигнат.

За това са необходими редуващи се падения и възходи, за да се повишава и изостря контраста, все по-дълбоко вниквайки в съвършенството, което може да се постигне единствено от противоположното му състояние.

Така напредвали те. При това движение напред, към все по-голямо сближаване, означавало откъсване от Вавилон – от състояние на вътрешна разделеност помежду си – и движение към земята Израел, т.е. към състояние на сближаване. Към това ги водил Авраам.

Тук трябва да кажем, че науката кабала е абсолютно рационална. И затова материалистичното виждане за нещата, принципът ”материята като реалност, дадена ни в усещанията” съвпада напълно с нея.

Така учениците на Авраам в своето развитие по естествен път са напредвали вътрешно от състоянието Вавилон към състоянието земята на Израел – и външно, съответно с това, също са напредвали от Вавилон към земята на Израел. Те сякаш са чувствали, че трябва да вървят напред.

От къде човека получава такива усещания?

Ето, седя си и изведнъж ми се приисква да отида някъде, нещо да направя, на някого да позвъня, да си поговорим. В мен се появяват някакви мисли, желания. От къде са се взели те? Също отвътре. Само, че аз не знам, не мога да проследя този механизъм, и затова ми се струва, че това сработва епизодично, случайно.

Сега става дума за желанията, породени не на физическо ниво, а на духовно. Когато променям в себе си някакви духовни свойства, след тях моите физически свойства също се изменят.

И затова, променяйки се вътрешно, като се сближавали помежду си, последователите на Авраам, почувствали потребността да се отдалечат от Вавилон и външно също са се отделили от вавилонците.

И те започнали да напредват, премествайки постепенно своите палатки, шатри и животни. И така тръгнали напред, към земята Израел. Този не особено голям преход от Вавилон до земите на Израел – те осъществили вътрешно и външно.

Въпрос: Излиза така, сякаш земята на Израел ги е ”успокоила” и те изведнъж от номади се превърнали в стопани, обработващи земята?

Отговор: Те не са били земеделци. Пшеницата я отглеждали във Вавилон, а последователите на Авраам още около хиляда години след това си останали скотовъдци. И едва след това, когато се заселили в земята на Израел, след изхода от Египет, те станали заседнали жители, освен със скотовъдството, те се заели с градинарство и овощарство.

И тогава след Египет, на същия принцип, те почувствали отвътре, че тук е мястото на Храма.

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142631]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако висшата сила е добра, то защо тя ни се разкрива по неприятен начин и оказва натиск върху нас?

Отговор: Висшата сила оказва натиск свише, стремейки се да ни се разкрие. А ние се намираме отдолу – разделени, разпръснати, отблъскващи и ненавиждащи се един друг. Натискът на висшата сила усилва проблемите ни, тъй като тя иска да се разкрие, а не може.

Всички проблеми възникват поради приближаването на Твореца към нас. Ако не съответстваш на Него, то Неговото приближаване пробужда отрицателни реакции.

Въпрос: Не мога да разбера как така приближаването на Твореца може да се възприема негативно. Не трябва ли да е обратно – това приближаване трябва да предизвиква определено добри последствия?

Отговор: Представи си, че си дете, към което идва майка му и пита: „Научи ли си уроците?“ А ти още не си ги научил и затова мама те заплашва: „Виж, аз ще се върна след един час да проверя как си научил уроците си!“ И след един час, вече започваш да се страхуваш, че тя ще дойде, а ти така и нищо не си направил.

Как чувстваш нейното приближаване, като добро или зло? Ако не съответстваш на нейните изисквания, то усещаш нейното приближаване като неприятно – ти не искаш тя да дойде и да те проверява. Нима не е така?

И с нас сега става същото – не изпълняваме тези действия, които трябва да направим – не искаме да станем като един човек с едно сърце, за да може целият Израел да станат другари, свързани с взаимно поръчителство. Ние не ставаме такива, каквито трябва да бъдем и затова приближаването на Твореца пробужда в нас и в нашата среда нещастие, катастрофи, войни.

Всичко това е следствие от приближаването на Твореца. И Катастрофата на еврейския народ е била резултат от Неговото приближаване. Така се проявява приближаването на висшата сила, ако не ѝ съответстваме.

Затова трябва да предотвратим удара с лекарството, да започнем да се сближаваме един с друг, да се съединим, за да съответстваме на приближаването на Твореца. Тогава ще възприемаме това приближаване все повече като добро, до там, че висшата сила съвършено ще се облече в нас. Няма по-добро състояние от това!

Въпрос: Не е ли висшата сила като метеор, приближаващ към земята?

Отговор: Висшата сила не се приближава към нас със скоростта на метеор – трийсет километра в секунда. Това е постоянен процес, който е започнал отдавана. Но в действителност този „метеор“ е вече близо и неговата скорост нараства. Вътрешното и външното напрежение расте.

А след това може отново да настъпи период на затишие. Но дори и да има такъв период, той е много кратък. Спокойните периоди ще стават все по-кратки, а напрежението ще расте по възходяща линия, тъй като ние се намираме в предверието на общото поправяне и Творецът ни задължава да го извършим, т.е. да се съединим между себе си.

Ние трябва да достигнем до любов към ближния като към себе си, колкото и нереално да ни се струва. Висшата сила ще ни принуди за това. Но желателно е да започнем да изучаваме науката кабала, тъй като от нея ще узнаем как да достигнем сами преди висшите сили да са ни принудили с всичка сила. Можем да достигнем до това съединение сами, без принуда, по добрия начин.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината“, ч.3, 20.08.2014

[142264]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Физическите сили: електромагнитните, гравитационни и ядрените, въздействат върху живата материя. Може ли да се каже, че висшата сила, Творецът, действа подобно на тях и движи хората?

Отговор: Естественно, че цялата нежива и животинска природа също се движат под управлението на Твореца, който удържа всички части на творението в една система. Но главното е Неговото отношение към нас, към човечеството, висшата степен на природата.

Важно е нашето човешко ниво – разумът, сърцето, човешките мисли и желания – да съответства на мислите и желанията на Твореца, тъй като неживото, растително и животинско ниво действат инстинктивно, в съответствие с висшата сила. Ние не сме властни над тях и не можем да управляваме системите, които функционират в нашето тяло, но искаме мислите и желанията ни да бъдат подобни на Твореца. Тогава всичко ще е наред.

Ние винаги работим единствено със силите, те ни обкръжават в ежедневния ни живот от всички страни. А Творецът е просто общата сила, която управлява всички и активира всичко. Вместо хора, правителства, държави – ние трябва да виждаме силата, която движи всичко. Няма нищо, освен висшата сила.

Виждаме, че сами нищо не определяме. Всичко се разиграва съгласно висшата програма и ние трябва да я опознаем и да се включим в нейната реализация.

Въпрос: Нашият разум способен ли е да усвои това висше знание?

Отговор: Ние трябва напълно да постигнем висшата сила и в нас са заложени тези способности. Сърцето и разумът ни се присъединяват към висшата система и могат да я използват в безкрайна степен.

Не е важно, че в мен има само един малък компютър, защото той е съединен с кабел към компютъра на Твореца и аз получавам всички Негови ресурси, а от своя компютър ползвам само клавиатурата.

Науката кабала може да направи такава промяна в човека. Тя му обяснява, обучава го, възпитава го чрез учителите си.

Въпрос: Какво ще помогне на човек да измени мнението си за висшата сила, да се освободи от стереотипите си и да разкрие себе си за сътрудничество с нея?

Отговор: Тук действат два фактора: от една страна, натиск от страна на бедите и страданията, а от друга страна, разпространение на кабала. Да се надяваме, че разпространението на кабала ще се разшири дотолкова, че няма да се налага бедите и страданията да ни движат.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината„, ч.3, 20.08.2014

[142279]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

Конгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment/Ask Question→

 

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо е толкова тежко да слушаме, че нашият народ е особен и има специална мисия?

Отговор: Защото това задължава. А човек иска да се загуби между останалите и да стане, като всички останали. Той си мисли: ”В света има повече от 200 държави – защо Израел не може да е една от тях? За какво ни е да се делим и изпъкваме, каква ни е ползата от това?” Но, на нас няма да ни се отдаде да се скрием от своите мисли.

Въпрос: Има такова мнение, че евреите не ги обичат тъкмо затова, че те се открояват и се смятат за особени?

Отговор: Аз не мисля, че ние искаме да се открояваме, но така излиза от само себе си. Евреите вземат участие във всички важни начинания и разбира се постигат успехи. Невъзможно е да се скрие факта, че някакви си 13 милиона човека оказват влияние върху света и се открояват във всяка една от науките, във всяка една специалност, която и да посочиш. Относно света какво са 13 милиона, от които само половината са способни? Това е дори по-малко от населението на един голям град, но вижте какво влияние оказват те на цялото човечество. И разбира се, че на човечеството му е трудно да се примири с това явление.

Още повече, че тук присъства духовният корен, каращ света да усеща и възприема евреите като чужди. Всеки народ интуитивно усеща нещо срещу нас. Но и вътре в самите евреите по естествен начин живее негативното отношение към Израел, тъй като ние сме събрани в групата на Авраам от всички народи, живеещи по онова време във Вавилон. И във всеки евреин е останал корена от оня народ, от които той е произлязъл, като допълнение към духовния му корен който е получил, наричащ се Израел.

Докато този духовен корен се е откроявал и е действал активно, ние сме били народа на Израел. Но след това, когато сме паднали от висотата на този корен, сме станали такива, като всички останали народи на света и дори по-зле. Ако Израел пада, то пада по-ниско от всички.

По тази причина, изконните корени на народите на света се проявяват в нас повече от духовните корени. Затова искаме да се учим от народите на света и да станем такива като тях, съгласявайки се с тяхната критика по наш адрес. Това естествено явление е повече или по малко свойствено на всеки.

Ние трябва да разберем само, кои сме всъщност и защо това се случва с нас? Какво е заложено вътре в нас? Кой от процесите сме изминали и какво ни остава да изминем още? В какво се състои нашата мисия в този свят? Защо всички народи в света ни мразят и ни обвиняват? С това те сякаш признават, че са зависими от нас.

Ако те заявяват, че всички нещастия в света се случват по вина на Израел, това означава ли, че народът на Израел е толкова силен, особен, определящ, че може да влияе лошо на целия свят? Някакви си 13 милиона човека – колкото населението на една не особено голяма държава. Тогава как могат да произведат такъв ефект в целия свят, как се получава това?

С това те искат да кажат, че ние сме източника, кранчето през което преминава добрата или лошата енергия към свята. Ако ние се променим, то тогава ще станем източник на добро към света.

Доброто се състои в това, не да дадем на света нови открития и нови Нобелисти – а да им дадем светлина и спокойствие. Това не са някакви си технически изобретения, а сила идваща при хората, успокояваща ги, обединяваща и превръщаща в едно цяло. И тогава всички ще заживеят в мир и спокойствие, грижейки се един за друг. Всеки ще е осигурен със спокоен живот в този свят.

 

От 426-та лекция за новия живот, 14.08.2014

[141937]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→

 

”Проказа“ означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора | Add Comment/Ask Question→

 

Всеки евреин, живеещ в света е многостранно, сложно и противоречиво създание. И за да бъде то правилно стабилизирано е необходимо специално образование за целия народ. Тъй като след две хиляди години на изгнание, народът на Израел е забравил, кой всъщност е той. Това се отнася до всички: започвайки от най-умните и образовани хора до необразованите и не особено умните хора. Никой не разбира: ”Какво означава да си Израел? Кой е той?”.

Как е възникнал този народ? Какво се е случило с него? Как се е формирал? Какво се е случило по време на разрушаването на Храмовете, когато нашият народ се е намирал на духовното стъпало? Какво представлява тази духовна висота, която сме постигнали. Защо се причисляваме към нея?

Какво означава изминатото от нас разбиване, крушението на Храмовете, изгонването, което не се е случвало никъде и никому от народите на света? Защо народът на Израел и до сега се смята, че се намира в изгнание, та нали от онези времена са изминали 2000 години? Защо за този период от време нашият народ не се е претопил и изчезнал сред другите народи?

Защо и днес ни преследват толкова много проблеми, а така ни се искаше да се загубим между останалите народи, но не ни се отдаде? Защо продължава да живее антисемитизма в света в това просветено време? В средните векове, във варварските времена, това все някак си можеше да се обясни. Но днес, при тези развити технологии, връзки, култура, образование, как могат да продължават да живеят тези нелепи стереотипи спрямо еврейския народ?

Трябва да разберем, че на народа на Израел не му достига образование: израелско, еврейско образование, обясняващо на човека кой е той всъщност. Ние никога няма да можем да се освободим от това клеймо, свидетелстващо за принадлежността към народа на Израел, дори и да се скрием на другия край на света. Не е важно къде се намира еврея – той трябва да знае, какво се случва с Израел.

Но това днес никому не е известно! Колкото и да изучавахме география и история на еврейския народ, всъщност ние нищо не знаем за него. Защото истината се намира вътре в науката кабала, с която е свързан еврейския народ.

Народът на Израел – е духовен народ, подчиняващ се на духовните закони, които изучава науката кабала. Затова и ние сме свързани с тази наука и не можем да избягаме от нея. Еврейският народ се е събрал около Авраам, съгласно този духовен корен, задължаващ ни да се обединим и с помощта на това единство да постигнем висшата сила.

Това е причината за възникването на нашия народ. И затова законът за любовта към ближния като към самия себе си директно се отнася към народа на Израел и с негова помощ трябва да съществуваме. Ние нямаме възможността да живеем повече без да знаем истината за нас самите. А за целта трябва да постигнем духовния си корен, тъй като същността е именно в него, а не в земните, физически корени, както при останалия човешки род.

Народът на Израел – е като пришелец от друга планета. Дори антисемитите имат такава теория, народите на света ни чувстват толкова чужди, че ни различават от останалите. И ние наистина сме други, защото сме дошли от друга звезда – ”спуснали сме се от небето”. Нашият корен е небесен, от духовния свят.

Този духовен корен е заключен в нас и ние сме задължени да го разкрием, да разберем, защо това е така, от къде следва и защо все ни преследват през цялото време? Ние се намираме на тази земя със специална мисия. И затова няма да се размине без изучаване на науката кабала. Това е сборник с нашите закони, системата ни за връзка, механизъм, благодарение на който ние съществуваме и функционираме. А без кабала ние не можем да разберем какво се случва с нас.

Затова не е важно, кой е настроен срещу Израел и кой го поддържа с цялата си душа, за ционизма ли е или против. Ние няма да разберем какво да правим с това, ако не постигнем своята основа, връзката между нас, крайната цел, целия процес, с какви средства да постигнем целта, какво правим в този свят – т.е. няма да разберем своето предназначение.

От 426-та беседа за новия живот, 14.08.2014

[141836]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката | Add Comment/Ask Question→