Невроните си взаимодействат като приятели в социалната мрежа


Изследване: Съединението между невроните прилича на социална мрежа – всяка нервна клетка е свързана с много други. Най-тясна връзка се образува между тези клетки, които са най-сходни една с друга.

Сайтове като Facebook позволяват да се поддържат контакти с много познати. В мозъка има голям брой слаби съединения, но тяхното влияние едно на друго е незначително. Слабите връзки обезпечават пластичност на мозъка. Ако обстоятелствата рязко се променят, те могат да се усилият.

При това при повечето хора съществува много по-малък кръг от близки приятели. С такива приятели ние имаме повече общо и тяхното мнение е по-важно за нас, отколкото мнението на останалите. Няколко неврона със сходни функции оказват най-силно въздействие един на друг. Работейки заедно, те разпространяват информация за външния свят.

Реплика: Както са устроени връзките между нервните клетки чрез невроните в мозъка, така трябва да бъдат устроени и връзките между нас – и едните и другите трябва да приведем към добра връзка и уравновесено взаимодействие. Тогава ще можем да възприемем съвършеното творение на Твореца

[153749]

Какво не се явява кабала (клип)

Кабала е индивидуалното усещане на Твореца на всеки човек лично. В кабала няма никаква мистика. Това е наука за цялото мироздание, изучаването накоято позволява на човек да си отговори на въпроса за причината и целта на своето съществуване, да определи своето място в живота.

[153140]

Ръстът на равнището на интелекта се е прекратило

laitman_2010-12-14_9651_usИзследване: В продължение на десетилетия IQ, (показателя за коефициента на интелигентност), сред жителите на западните страни се е повишавал постоянно, за сметка на подобряване на храненето, нарастване нивото на образование и здравеопазване. Но след продължителния растеж, IQ започва да намалява.

Това е т.н. ефект на Флин. Например, във Финландия IQ вече не нараства от 1997 година.  Снижаването на IQ е бавно и постоянно. Ако погледнем ситуацията отпреди 30 години и съпоставим начина на живот и състоянието на здравето на младежите , то ситуацията се влошава.

Постмодернизмът е епохата, когато обществото започва да разбира, че да си герой не е удобно, че е по-лесно да живееш като обикновен човек, че всеки има право да е такъв, какъвто е, че всеки е прав по своему, че човек има право да избира пол, родина. Нараства стойността на днешния, а не на бъдещия живот, на отказа от светлото бъдеще.

Идеята за справедливост губи значение като движеща сила. Братството, справедливостта, роднинските отношения са настрана. Съществува аз-ът. Липсват националните идеи, ориентирите, знамената, след които масово вървят всички. Има различни групи със собствени интереси и възгледи. Но идеята за сплотена нация е завършила.

Нарастнала е потребността от културна самоизява- чрез комуникацията в интернет. В модерната епоха работата е обединявала хората, а сега- медиите и интернет. Няма господстваща идеология, господстваща религия.

Реплика: Ние сме използвали нашия егоизъм напълно и сме стигнали да неговото насищане. Новото поколение няма към какво да се стреми, има храна, секс, всичко е достъпно, има много свободно време. В такава среда няма необходимост от повишаване на IQ.

Обратно, започвайки от нашето време, човекът ще деградира постоянно. Особено с внедряването на новите технологии и с освобождаване до 90% от населението на планетата от необходимия труд. Ако не ги привлечем към усвояване на МИВО (методика за интегрално възпитание и образование) – задължителното, интелектуално  развитие по подобие с Природата!

[153880]

Защо не чувстваме Твореца?

Въпрос: Творецът и сега говори с нас, само че ние не разбираме това, не го долавяме?

Отговор: Творецът е единствената сила, която напълва цялото мироздание и която движи всичко.

Тя управлява всичко съществуващо в реалността: нашата Вселена и всички звезди, силите, въздействащи на Земята, движението на Слънцето и Луната, моят живот и живота на всеки от седемте милиарда хора, неживата природа, растенията и животните, всички наши мисли и желания.

Това е силата, която запазва вътре в себе си цялата реалност и запълва цялото мироздание. В нейната програма е заложено – чрез обща еволюция да се приведе човечеството, т.е. най-развитата част на света, към необходимостта да се разкрие Творецът.

Въпрос: Ако Творецът организира целия ни живот, защо не чувстваме това?

Отговор: Защото е скрито от нас. На нас ни се струва, че животът ни зависи от обкръжаващите ни хора и обстоятелства. Не виждаме, че всичко произтича от Твореца – не притежаваме тези органи за възприятие, с които можем да Го усетим.

Творецът говори с нас чрез всичко, което се случва в живота ни, но ние не разбираме Неговия език. Освен мен не съществува никой друг: само аз и Творецът, който постоянно разговаря с мен. Всички изменения, които усещам: хубаво и лошо време, слънчевата светлина, топлина, студ, моите вътрешни чувства и мисли – всичко идва от Твореца.

Но аз не го осъзнавам, преди всичко, защото не чувствам необходимост от това какво би станало, ако опозная Твореца. Нямам такава остра потребност да Го разкрия, когато почувствам, че това е единственото, което не ми достига в живота.

Ако Творецът действително ми стане дотолкова необходим, тогава ще получа методиката, която се нарича „науката кабала“ и обяснява как да се разкрие висшата сила. Да разбера  – означава да разкрия. Разкриването на Твореца се извършва за сметка на вътрешното поправяне на човека.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153961]

Луната съществува, само когато я гледате!

СъобщениеВълновата функция – е обективна реалност.

Вълновата функция описва състоянието на микрочастиците. С нея са свързани по-голямата част от проявите на квантовата теория, отличаващи я от класическата физика.

Квадратът на модула на пси-функцията определя вероятността частиците да приемат едно или друго състояние. Тя може да бъде представена под формата на сума от насъбраните състояния, а самият процес на измерване се свежда до извличане на едно от многото възможни състояния.

Учените се придържат към едно от двете мнения за вълновата функция:

  1. пси-функцията е реална, т.е. тя е част от обективната реалност. Обективност означава, че такова свойство като вълновата функция по никакъв начин не е свързано с човека и с неговата представа за природата. На вълновата функция й е все едно какво „мисли“ човек за нея.
  2. вълновата функция — е математически обект, изведен поради недостатъчност на знания за квантовия свят. Така е смятал Айнщайн: „Нима Луната съществува само, когато я наблюдавате?“ – казвал той. Тази концепция означава, че вълновата функция е само инструмент на познанието и няма отношение към обективната реалност.

А също така това не противоречи на интерпретацията на експериментите на учените, съгласно която бъдещето може да влияе на миналото.

Реплика: Кабала счита, че въобще НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА, освен : Творец и Творение. Творецът е желание за отдаване, напълване, любов, вечна и постоянна светлина, която запълва творенията – желанието да получава, да се наслади с тях.

Когато усетило наслаждение от напълването от светлината и когато усетило отношението на светлината към него, нейната любов, творението почувствало своята противоположност на Твореца, срама, и не можело повече да получава светлина. Това действие се нарича съкращение №1. И Творението по-нататък решава, че ще действа както Творецът: ще Го наслаждава, както той наслаждава творението.

Всички ние сме части от това желание и ако можем да сравняваме с Твореца част от своето желание (да го превърнем от егоизъм, от желание за получаване,  в безкористна любов, в желание за отдаване), то в това поправено желание незабавно усещаме (разкриваме) Твореца. А дотогава усещаме този свят като изходно състояние на (духовното)  отсъствие на Твореца и Себе си.

Излиза, че цялата картина на света, която ние „виждаме“, е не нещо друго, а наши вътрешни свойства, които виждаме (усещаме) пред себе си на фона на бялата светлина. С други думи, светът който чувстваме – това са нашите „вътрешности“, „обърнати“ навън, за да можем по-добре да ги видим и поправим.

[153821]

Стремете се да правите добро

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Свръхестественото: в плен на неопределеноста

Страх от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

ОтговорЖивеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

От другата страна на свръхестественото


 

Магьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Духовно озарение

Въпрос: Всички духовни практики говорят за някаква особена точка в духовното развитие на човека, работещ над себе си, когато той изведнъж получава озарение, сякаш пред него се разкрива нова реалност, по-съвършена и просторна.

Това е състояние на висшето, възвишено осъзнаване, както го наричат, „просветление”. Изглежда човек преминава някакво радикално вътрешно изменение, което му позволява да преживее състояние на озарение. Каква е тази преломна точка? Преживява ли нещо подобно човек, който се занимава с кабала?

Отговор: Науката кабала е методика, предназначена за такова „просветление”. Човекът изучава условията, които подпомагат духовното развитие според науката кабала и влиза в такова обкръжение, което му помага правилно да се организира. Той започва да проверява върху себе си методите, които дотогава е изучавал на теория.

Отначало просто чете и се опитва да разбере без всякаква реализация на практика. Но след това, започва практически да работи с този метод: съкращава своето егоистично желание, отдава на обществото, готов е да се съедини с приятелите си. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време.

Човекът започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си футболен отбор като шампион или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж рязко падат неговите акции на борсата и той изпада в отчаяние.

Но засега това още не е духовно озарение. Човекът напредва, учи се. Той започва да разбира от какво зависи неговото напредване: от съединяването му с другите и се отменя пред по-високото ниво, т.е. пред отдаването и любовта към ближния. А освен това, чрез обществото, в което се учи, иска да въздейства на всички останали, на целия свят.

Ако човек така организира своите занимания, обкръжението за своята вътрешна духовна работа, тогава в него ще се извършват по-съществени изменения. По време на подемите и паденията започва да преживява много необикновени събития, а не просто смяна на настроенията.

Изведнъж усеща как върху света се спуска хубав облак, целият изпълнен със силата на любовта, на съединението. А след това облакът се изпарява.

Въпрос: Това някакви особени мигове, които човекът преживява ли са?

Отговор: Такова усещане може да продължи до няколко дни, но след това изчезва. Човек няма власт над него: нито за появяването му, нито за изчезването му. Очевидно е, че никакъв облак не се спуска отгоре, а се разкрива вътре в човека на мястото, където се намира.

От 513-а беседа за новия живот, 29.01.2015

[153742]

Направи сам „Шатра на откровенията“

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]