Въпрос: Бихте ли могли да разкриете подробно основните принципи на методиката за възпитание в кабала?

Отговор: Първият принцип е: човек не може сам да възпита себе си! И нито един преподавател или възпитател не може да го възпита!

За това има група, така наречената десятка, чийто член е той, и има ръководител извън групата, който обяснява по какъв начин трябва да  взаимодействат помежду си, за да се устремят към висшата положителна сила. Висшата отрицателна сила вече е в нас, това е нашият егоизъм.

А как да привлечем към себе си положителната сила? Това става в резултат на правилно взаимодействие вътре в групата, доколкото десетте егоисти се стремят да се обединят един с друг. При това всеки отменя себе си спрямо другите, като се старае да възвиши, да възвеличи в очите си останалите девет другари, опитва се да направи тази връзка абсолютно равноценна, равнозначна, уравновесена.

Всичките десет човека изграждат помежду си взаимна връзка при равни условия: всеки над другите, показвайки, колко желае да отдаде на всички останали това, което има в себе си; всеки е по-ниско от другите, демонстрирайки желание да създаде правилната мрежа на взаимна връзка помежду си. По този начин в тази мрежа присъстват и положителната, и отрицателната, и неутралната сили.

И когато те постепенно, доколкото могат, култивират и регулират всичко, сякаш изплитат мрежа от правилните сили, и при това преминавайки през подеми, падения, преодолявайки всевъзможни проблеми, светлината им въздейства по положителен начин, защото те се стремят към нея. В крайна сметка светлината започва да се разкрива в тях.

Получава се така, че всеки дава от себе си отрицателна сила, и всички заедно получават положителна сила. Те започват да съществуват в този „сандвич“ между общата положителна и общата отрицателна сила, уравновесявайки ги помежду им, и по този начин образуват равновесна система от две сили, наречена „душа”.

В нея те усещат Висшия свят – циркулация на особени сили, чувства, свойства. И това е реализацията на методиката.

От урока на руски език, 03.07.2016

[199646]

Filed under: Десятка, Егоизъм - No Comments→

Човек в този свят се намира под постоянното въздействие на две противоположни сили, които го движат и развиват, подобно на зародиш в утробата на майката. В живота няма никаква случайност.

Всяко едно събитие е обмислено и програмирано в природата, дори детето, счупвайки чиния. Всичко, от началото до края, се случва съгласно програмата на творението.

Колкото повече изучаваме природата, толкова повече се убеждаваме, че природата е затворена, интегрална система, в която действат строги закони и няма никаква случайност. Но човек възприема всичко случващо се съгласно нивото на своето развитие: доколкото той е солидарен със системата на управление на природата или не.

Обикновеният човек нищо не знае за висшата система на управление, а просто инстинктивно, неосъзнато минава през живота. Той на сто процента изпълнява всички указания на системата и няма никаква свобода на волята, нито едно свободно действие, мисъл или желание.

И поради това е невъзможно да го съдиш и да кажеш, че му се полага някакво възнаграждение или наказание, защото той расте както дървото в полето съгласно своята природа и обкръжаващите го условия.

Въпрос: Накъде природата води човека?

Отговор: Природата желае човекът да се запознае с нейната система, да се включи в нея и осъзнато да взаимодейства с цялата природа. Природата се нарича Творец, висша сила, и тя ни държи под пълен и непрестанен контрол.

Въпрос: Системата на природата управлява всеки човек лично или всички заедно, като цяло?

Отговор: Това е и общо, и лично управление, защото всичко се включва в една интегрална система.

Природата е огромна система, която се развива до такова състояние, когато всички нейни елементи: неживи, растителни, животински и хората се свързват правилно помежду си, осъзнато и с разбиране, и вътре в тази връзка разкриват висшата сила на тази система, нейния “мозък“, който от самото начало е действал в нея, но е бил скрит.

Когато човек разкрива тази сила на природата, той се отъждествява с нея и се прилепва за нея. В това се състои и крайната цел на еволюцията на природата и на всички нейни части. Да се прилепиш към природата означава да вземеш върху себе си цялото нейно управление, цялото поправяне, всички нейни функции. Човек започва да действа вместо Твореца.

Всичко остава така, както е било. Но преди висшата сила (Творецът) е управлявала всички творения: нежива, растителна, животинска природа и хората, които не са осъзнавали и инстинктивно са изпълнявали нейните заповеди. А сега човек осъзнава какво въздействие се оказва върху него свише и сам започва да действа така, както висшата сила, тоест слива се с нея.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 5

Предишни публикации:

Имаме ли охрана свише? ч. 1

Имаме ли охрана свише? ч. 2

От 818-та беседа за нов живот, 26.01.2017

[204652]

Filed under: Природа, Свобода на волята, Творец - 1 Comment →