Конгрес в Прага – предварителен урок
Хората, изучаващи кабала, разбират, че следващия етап, който трябва да постигнем е особен: той е насочен не вътре в човека, а извън него.
Всичко, което постигаме, развивайки се на неживото, растителното и животинското ниво на природата, се опитваме да го получим, да го притеглим и да напълним себе си.
Но това съществуване е ограничено и затова ни води към криза. Така повече не трябва да живеем – уморяваме се и нашият егоистичен организъм изживява себе си. Тук и възниква раждането на новото свойство – свойството на отдаване, което ни се струва абсолютно фантастично и непонятно. И ние не знаем какво да правим.
По принцип това е чисто психологически проблем, тъй като няма значение каква е посоката на работата: за получаване или за отдаване. Най-важното е да се напълня и приема всички нови форми на природата.
Затова, въпреки че методиката на отдаване ни се струва чужда и непонятна, тя дава на човек възможност за неограничено развитие, неограничено възприятие на реалността и безкрайно съществуване.
По този начин не напълвам себе си, а излизам „от себе си“ и съществувам напълвайки другите. Така сякаш се разпростирам по целия свят и всичко, което не е в мен, става също мое, защото всичко отдавам и чрез себе си напълвам останалите.
Да предположим, че взимам някакъв източник и напълвам само себе си. В този случай съм ограничен в определена вместимост.
А ако отдавам от себе си, т.е. получавам от вън и чрез себе си го пропускам на другите, то включвам себе си в безкраен цикъл.
Излиза, че получавам отвън и само правя от себе си постоянна пропускаща система – пропускам през себе си абсолютно цялото мироздание. Започвам да усещам не само себе си, както се случва в материалния ни живот, а всичко, което съществува извън мен. Прочетете повече