М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо за усещането на Твореца трябва да променяме свойствата си?

Отговор: Например, кучето усеща света чрез миризмите. Кучетата почти не виждат и изобщо за тях зрението не е важно. Но поради това те имат необичайно развити обоняние и слух, които им заместват всичко останало. Кучето чува какво прави стопанинът му на разстояние сто метра и тича към него.

Освен това то притежават необикновено развит нюх. Виждаме как кучета, бягайки по улицата, през цялото време нещо помирисват. За тях миризмите са като карта на света. Затова, ако искам да бъда по-близък за кучето, трябва и аз да развия в себе си подобно обоняние и слух като на кучето. И тогава ние с него ще се разбираме и ще можем да си общуваме на един език.

А ако поискам да видя света така както го вижда змията? Змиите се ориентират само по усещането на топлината. За тях не съществува нищо друго: само топло или студено. Но това усещане дотолкова е развито в змията, че на нея ѝ е достатъчно, за да почувства целия свят, все едно го вижда с очите си.

На нас ни се струва, че ако виждаме с очите си, тогава повече нищо не ни трябва. Но в действителност, редом с нас има още множество допълнителни явления, които не възприемаме. Затова нищо не знаем за тях и се задоволяваме с това, което е необходимо за съществуването на нашето физическо тяло.

Така и змията се задоволява само от топлинните усещания. Но ако искам да се приближа към змията, трябва да развия в себе си допълнително усещане за топло и студено. И тогава с него аз ще мога да се ориентирам дори със затворени очи.

С други думи, всичко улавяме според сетивните си органи. Творецът притежава такива свойства, че Той просто преминава през нас, а ние не Го усещаме, точно както не усещаме радиовълните, изпълващи ефира. Трябва да сформираме особен сетивен орган, който да има свойства, подобни на Твореца.

Ако искаме да разберем змията или кучето, необходимо ни е да развием в себе си усещане за топло и студено, както у змията, или обоняние, както у кучето. По същият начин е необходимо да развием сетивен орган, подобен на Твореца, за да Го уловим.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015  

[153870]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Във всички древни духовни учения има понятие „духовно просветление“. Има ли такова понятие в кабала?

Отговор: В кабала има понятие „проблясък“, тоест малка светлина, не разкриваща се напълно. Затова тя се нарича не „светлина“, а „проблясване“ – това не е цялата светлина, а съкратената. Има много ситуации, в които се ползваме от такава съкратена светлина.

Въпрос: Много древни духовни учения разказват, че в течение на поколения е имало хора, които са разкрили светлината и този миг е преобърнал целият им живот. Те преживели това, което обикновените хора не чувстват и станали просветлени хора.

Те са разбрали, че целта на съществуване на човека е да усети тази светлина и че тяхната мисия е да помогне на останалите хора да я разкрият. Те са създали методики, които и до ден днешен съществуват във всички краища на земята. Какво мислите за това, действително ли всички методики водят към светлината?

Отговор: Няма съмнение, че в течение на историята много хора са открили светлината, висшата сила, достигайки различни нива на постижение, дълбочина и висота. Те са ги разкрили благодарение на своя единствен стремеж да обичат хората.

Срещал съм такива хора, принадлежащи на различни култури: евреи, християни, мюсюлмани–софисти, будисти. Обикновено те се държат далеч от простата религия. Всички те говорят за едно и също: че трябва да се обичат хората и посредством тази любов се приближаваш към светенето, към висшата сила.

Нямам предвид различни съвременни мистики, които могат дори да повредят здравето и да нарушат паметта, но всички древни духовни учения говорят за любовта.

Можете да ме попитате защо съм избрал именно кабала? Работата е в това, че намерих в кабала научен метод, позволяващ на всеки да се сдобие с успех. Това е, което го няма в други методики. И затова в крайна сметка, всички ще използват методиката на кабала.

Действително, много пътища водят към Твореца, но има сред тях такъв метод, който е по-древен от всички останали и при това, е научен и пригоден за всички. Той не изисква от човека никакви физически действия. И се потвърждава с хилядолетия опит на неговото използване.

Затова се занимавам с кабала и мисля, че в близко време човечеството ще се възползва от нейната методика, за да излезе от кризата, в която се оказахме и да стигне до светлината.

От513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153861]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Изследване: Съединението между невроните прилича на социална мрежа – всяка нервна клетка е свързана с много други. Най-тясна връзка се образува между тези клетки, които са най-сходни една с друга.

Сайтове като Facebook позволяват да се поддържат контакти с много познати. В мозъка има голям брой слаби съединения, но тяхното влияние едно на друго е незначително. Слабите връзки обезпечават пластичност на мозъка. Ако обстоятелствата рязко се променят, те могат да се усилият.

При това при повечето хора съществува много по-малък кръг от близки приятели. С такива приятели ние имаме повече общо и тяхното мнение е по-важно за нас, отколкото мнението на останалите. Няколко неврона със сходни функции оказват най-силно въздействие един на друг. Работейки заедно, те разпространяват информация за външния свят.

Реплика: Както са устроени връзките между нервните клетки чрез невроните в мозъка, така трябва да бъдат устроени и връзките между нас – и едните и другите трябва да приведем към добра връзка и уравновесено взаимодействие. Тогава ще можем да възприемем съвършеното творение на Твореца

[153749]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабала е индивидуалното усещане на Твореца на всеки човек лично. В кабала няма никаква мистика. Това е наука за цялото мироздание, изучаването накоято позволява на човек да си отговори на въпроса за причината и целта на своето съществуване, да определи своето място в живота.

[153140]

Filed under: Кабала, Клипове - Няма коментари→

Изследване: В продължение на десетилетия IQ, (показателя за коефициента на интелигентност), сред жителите на западните страни се е повишавал постоянно, за сметка на подобряване на храненето, нарастване нивото на образование и здравеопазване. Но след продължителния растеж, IQ започва да намалява.

Това е т.н. ефект на Флин. Например, във Финландия IQ вече не нараства от 1997 година.  Снижаването на IQ е бавно и постоянно. Ако погледнем ситуацията отпреди 30 години и съпоставим начина на живот и състоянието на здравето на младежите , то ситуацията се влошава.

Постмодернизмът е епохата, когато обществото започва да разбира, че да си герой не е удобно, че е по-лесно да живееш като обикновен човек, че всеки има право да е такъв, какъвто е, че всеки е прав по своему, че човек има право да избира пол, родина. Нараства стойността на днешния, а не на бъдещия живот, на отказа от светлото бъдеще.

Идеята за справедливост губи значение като движеща сила. Братството, справедливостта, роднинските отношения са настрана. Съществува аз-ът. Липсват националните идеи, ориентирите, знамената, след които масово вървят всички. Има различни групи със собствени интереси и възгледи. Но идеята за сплотена нация е завършила.

Нарастнала е потребността от културна самоизява- чрез комуникацията в интернет. В модерната епоха работата е обединявала хората, а сега- медиите и интернет. Няма господстваща идеология, господстваща религия.

Реплика: Ние сме използвали нашия егоизъм напълно и сме стигнали да неговото насищане. Новото поколение няма към какво да се стреми, има храна, секс, всичко е достъпно, има много свободно време. В такава среда няма необходимост от повишаване на IQ.

Обратно, започвайки от нашето време, човекът ще деградира постоянно. Особено с внедряването на новите технологии и с освобождаване до 90% от населението на планетата от необходимия труд. Ако не ги привлечем към усвояване на МИВО (методика за интегрално възпитание и образование) – задължителното, интелектуално  развитие по подобие с Природата!

[153880]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Творецът и сега говори с нас, само че ние не разбираме това, не го долавяме?

Отговор: Творецът е единствената сила, която напълва цялото мироздание и която движи всичко.

Тя управлява всичко съществуващо в реалността: нашата Вселена и всички звезди, силите, въздействащи на Земята, движението на Слънцето и Луната, моят живот и живота на всеки от седемте милиарда хора, неживата природа, растенията и животните, всички наши мисли и желания.

Това е силата, която запазва вътре в себе си цялата реалност и запълва цялото мироздание. В нейната програма е заложено – чрез обща еволюция да се приведе човечеството, т.е. най-развитата част на света, към необходимостта да се разкрие Творецът.

Въпрос: Ако Творецът организира целия ни живот, защо не чувстваме това?

Отговор: Защото е скрито от нас. На нас ни се струва, че животът ни зависи от обкръжаващите ни хора и обстоятелства. Не виждаме, че всичко произтича от Твореца – не притежаваме тези органи за възприятие, с които можем да Го усетим.

Творецът говори с нас чрез всичко, което се случва в живота ни, но ние не разбираме Неговия език. Освен мен не съществува никой друг: само аз и Творецът, който постоянно разговаря с мен. Всички изменения, които усещам: хубаво и лошо време, слънчевата светлина, топлина, студ, моите вътрешни чувства и мисли – всичко идва от Твореца.

Но аз не го осъзнавам, преди всичко, защото не чувствам необходимост от това какво би станало, ако опозная Твореца. Нямам такава остра потребност да Го разкрия, когато почувствам, че това е единственото, което не ми достига в живота.

Ако Творецът действително ми стане дотолкова необходим, тогава ще получа методиката, която се нарича „науката кабала“ и обяснява как да се разкрие висшата сила. Да разбера  – означава да разкрия. Разкриването на Твореца се извършва за сметка на вътрешното поправяне на човека.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153961]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Съобщение: Вълновата функция – е обективна реалност.

Вълновата функция описва състоянието на микрочастиците. С нея са свързани по-голямата част от проявите на квантовата теория, отличаващи я от класическата физика.

Квадратът на модула на пси-функцията определя вероятността частиците да приемат едно или друго състояние. Тя може да бъде представена под формата на сума от насъбраните състояния, а самият процес на измерване се свежда до извличане на едно от многото възможни състояния.

Учените се придържат към едно от двете мнения за вълновата функция:

1. пси-функцията е реална, т.е. тя е част от обективната реалност. Обективност означава, че такова свойство като вълновата функция по никакъв начин не е свързано с човека и с неговата представа за природата. На вълновата функция й е все едно какво „мисли“ човек за нея.
2. вълновата функция — е математически обект, изведен поради недостатъчност на знания за квантовия свят. Така е смятал Айнщайн: „Нима Луната съществува само, когато я наблюдавате?“ – казвал той. Тази концепция означава, че вълновата функция е само инструмент на познанието и няма отношение към обективната реалност.

А също така това не противоречи на интерпретацията на експериментите на учените, съгласно която бъдещето може да влияе на миналото.

Реплика: Кабала счита, че въобще НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА, освен : Творец и Творение. Творецът е желание за отдаване, напълване, любов, вечна и постоянна светлина, която запълва творенията – желанието да получава, да се наслади с тях.

Когато усетило наслаждение от напълването от светлината и когато усетило отношението на светлината към него, нейната любов, творението почувствало своята противоположност на Твореца, срама, и не можело повече да получава светлина. Това действие се нарича съкращение №1. И Творението по-нататък решава, че ще действа както Творецът: ще Го наслаждава, както той наслаждава творението.

Всички ние сме части от това желание и ако можем да сравняваме с Твореца част от своето желание (да го превърнем от егоизъм, от желание за получаване,  в безкористна любов, в желание за отдаване), то в това поправено желание незабавно усещаме (разкриваме) Твореца. А дотогава усещаме този свят като изходно състояние на (духовното)  отсъствие на Твореца и Себе си.

Излиза, че цялата картина на света, която ние „виждаме“, е не нещо друго, а наши вътрешни свойства, които виждаме (усещаме) пред себе си на фона на бялата светлина. С други думи, светът който чувстваме – това са нашите „вътрешности“, „обърнати“ навън, за да можем по-добре да ги видим и поправим.

[153821]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Занимавайки се с кабала продължително време, постепенно човек променя своите определения за подеми и падения, за добро и зло. Преди е оценявал всичко спрямо своето желание да се наслади, спрямо егоизма, стремежът да преуспее.

Но сега вижда, че духовния успех се оценява не така, както материалния в нашия свят. Не по това да е пред всички, да разбира повече от другите, да е по-силен духовно, да е по-близо от всички до висшата сила.

Неговото отношение се изменя напълно. За духовен подем смята това състояние, когато нищо не иска за себе си, а повече обича другите и се грижи за тях. Той иска да достави радост на висшата сила безкористно до такава степен, че дори не иска тази сила да знае за него.

Стреми се да прави добро. И тогава започва да проверява себе си, дали е способен да отдава само на висшата сила, защото тя е над него или е готов на такова отношение към всеки човек на този свят? Така изяснява отношението си към хората, нали е казано, че от любовта към хората идва любовта към Твореца.

Човекът преминава през много състояния, процес, който отнема няколко години. Задължен е да го премине, докато не бъдат поправени всичките му основни вътрешни качества. И тогава чувства, че в него се появява такова осветяване, което вече не идва и не изчезва, а е повече или по-малко постоянно.

Това светене му помага да осъществи отдавна замисленото, да отмени себе си във всяко състояние, което би се случило с него, да види, че всяко състояние идва от единствената висша сила. Затова то е съвършено и вечно, като в Рая.

Само като анулираме своя егоизъм, можем да направим така, че да усещаме себе си в света на доброто, независимо от това какво се случва с нас. И човек иска да чувства доброто не защото е приятно, а защото така се отъждествява с висшата сила.

Наистина, сега разбира, че от самото начало се е намирал постоянно само в едно състояние, което е напълно съвършено. И само непоправените ни желания, разбити в началото на творението, по време на прегрешението при Дървото на Познанието, развалят цялата картина за нас. Ние гледаме на всичко чрез своя егоизъм и затова виждаме толкова непоправен целия свят. Ако се издигнем над своя егоизъм и го отменим, ще видим истинския свят, безкраен, съвършен и вечен.

Въпрос: Понякога човекът преживява необикновено чувство, като че ли сърцето му се разширява и целия свят се съединява в обща хармония и в едно течение. Защо не можем през цялото време да виждаме света такъв?

Отговор: Не виждаме истинската картина на света, защото егоизмът ни преобръща всичко, точно обратно. В резултат, вместо доброто, виждаме злото.

Всички престъпления, които виждаме в нашия свят, ни се представят поради непоправените ни свойства. Ако можехме да поправим тези свойства, то бихме видели, че светът е пълен с добро и в него няма нищо освен добра сила.

От 513-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153799]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Страх от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

Отговор: Живеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→