Магьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Всички духовни практики говорят за някаква особена точка в духовното развитие на човека, работещ над себе си, когато той изведнъж получава озарение, сякаш пред него се разкрива нова реалност, по-съвършена и просторна.

Това е състояние на висшето, възвишено осъзнаване, както го наричат, „просветление”. Изглежда човек преминава някакво радикално вътрешно изменение, което му позволява да преживее състояние на озарение. Каква е тази преломна точка? Преживява ли нещо подобно човек, който се занимава с кабала?

Отговор: Науката кабала е методика, предназначена за такова „просветление”. Човекът изучава условията, които подпомагат духовното развитие според науката кабала и влиза в такова обкръжение, което му помага правилно да се организира. Той започва да проверява върху себе си методите, които дотогава е изучавал на теория.

Отначало просто чете и се опитва да разбере без всякаква реализация на практика. Но след това, започва практически да работи с този метод: съкращава своето егоистично желание, отдава на обществото, готов е да се съедини с приятелите си. Такова състояние не се достига изведнъж, изисква се време.

Човекът започва да усеща внезапни подеми и падения. Отначало това се изразява просто в приповдигнато настроение, въодушевление, вътрешни преживявания. Това е подобно на възторга на обикновения човек, който се е вдъхновил от победата на любимия си футболен отбор като шампион или от внезапна голяма печалба. А след това изведнъж рязко падат неговите акции на борсата и той изпада в отчаяние.

Но засега това още не е духовно озарение. Човекът напредва, учи се. Той започва да разбира от какво зависи неговото напредване: от съединяването му с другите и се отменя пред по-високото ниво, т.е. пред отдаването и любовта към ближния. А освен това, чрез обществото, в което се учи, иска да въздейства на всички останали, на целия свят.

Ако човек така организира своите занимания, обкръжението за своята вътрешна духовна работа, тогава в него ще се извършват по-съществени изменения. По време на подемите и паденията започва да преживява много необикновени събития, а не просто смяна на настроенията.

Изведнъж усеща как върху света се спуска хубав облак, целият изпълнен със силата на любовта, на съединението. А след това облакът се изпарява.

Въпрос: Това някакви особени мигове, които човекът преживява ли са?

Отговор: Такова усещане може да продължи до няколко дни, но след това изчезва. Човек няма власт над него: нито за появяването му, нито за изчезването му. Очевидно е, че никакъв облак не се спуска отгоре, а се разкрива вътре в човека на мястото, където се намира.

От 513-а беседа за новия живот, 29.01.2015

[153742]

Filed under: Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Изследване: Любовта не  винаги е добра, тя може да причини болка и загуба, да провокира насилие. От гледна точка на физиологията на мозъка любовта е хормонален процес, който може и е желателно да бъде контролиран.

Желанието за спасение от любовта възниква, когато това чувство е подобно на болест.

Любовта, която събира хората и ги държи заедно за раждането и отглеждането на потомство е в основата на оцеляване на вида. Тя включва: 1) сексуално привличане, 2) симпатия и 3) привързаност.

1) Сексуалното привличане ни тласка към среща с потенциалните партньори, 2) симпатията ни позволява да изберем най-подходящия между тях, 3) привързаността ни помага да създадем дълга връзка и ни дава сили да си сътрудничим, докато не бъде изпълнен родителският дълг.

Работата на всяка една от тези системи е основана на хормоните, които се изработват в организма. Сексуалното влечение е свързано с естрогена и тестостерона – половите хормони на мъжете и жените.

Способността да се оцени привлекателността се определя от хормоните на удоволствието и стреса (допамин, серотонин, адреналин), които ни насочват към обекта на увлечението, предизвиквайки приятно оживление в негово присъствие.

Привързаността се поражда от действието на невромодулаторите (окситоцин и вазопресин) – те ни вдъхват чувство на спокойствие и увереност, които са благоприятни за отношенията.

Но тъй като тези системи се задействат едновременно ние може да желаем един партньор, да считаме за привлекателен друг, да поддържаме постоянни отношения с трети.

Тестостеронът формира привързаността, а окситоцинът свързва привързаността с привлекателността, така че най-любимият се оказва този, който е най-близо.

В първите месеци любовта напомня на обсесивно-компулсивно разстройство. Но след година нивото на серотонина се връща в норма и идеализацията на партньора изчезва.

Отговорните за привързаността и намаляването на стреса хормони (вазопресин, окситоцин и допамин) се произвеждат по време на докосването, гушкането, секса, кърменето. Те задържат заедно двойките, майките и тяхното потомство.

Реплика: Главното е да не се намесваме с таблетки в природния процес. Възпитанието в руслото на глобалните, добри взаимоотношения, както ни учи науката кабала, предизвиква баланс в секрецията на хормоните и ни води към съвършени взаимовръзки – приятелски, любовни и семейни.

[153632]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Природа през цялото време ни подбутва чрез страдания към духовното. Днес ние навлизаме в нов етап на развитие — масовата интеграция на човешкото общество, обединяване въз основата на взаиморазбиране и отстъпки.

[152829]

Filed under: Възпитание на децата, Духовност, Клипове - Няма коментари→

Библиотека на желанията

Въпрос: На времето знаменитият психиатър Карл Густав Юнг, основоположник на аналитичната психология, е обозначил три нива на психичните явления: безсъзнателно, съзнателно и свръхсъзнателно.

Под последното той разбирал колективното несъзнавано, обединено в едно общо съзнание. Понякога го наричат „космическа библиотека“. Медиуми от най-различни видове се опитват да се свържат с нея, за да прочетат нейните „книги“. Възможно ли е това всъщност?

Отговор: Това става по друг начин. На мен ми е непозната схемата с „библиотеката“, съдържаща световната информация.

В действителност аз разкривам системата на връзката между нас – все по-поправена, според степента на собственото поправяне, което ми позволява правилно да действам в качеството си на нейна част.

Назовете го „библиотека“, разум, чувство – няма значение.

Въпрос: В такъв случай, къде именно се крие всичкото това знание? По какъв канал тече информацията?

Отговор: Знанието е заложено във взаимовръзката, в отдаването, в любовта, в поръчителството и единството между нас. Информацията тече по нишките на тази обща мрежа. Тя обхваща също така неживата, растителната и животинската природа, но вече на нивото на усещания, постижения, възприятия, данни, не отнасящи се към материята.

Става въпрос не за камъни, дървета, животни и човешки тела. Информацията тече между желанията.

Утринни цветя

Всяко създание, в крайна сметка е желание за наслаждение, за получаване на удоволствие. И ако човекът произведе върху себе си съкращение (цимцум), желаейки да бъде не получаващ, а даващ, ако именно така той иска да се отнесе към действителността, към общата мрежа, свързваща го с другите, тогава той излиза към разкриване, открива тази мрежа и вижда кой в нея е подобен на него. Проявяват се Авраам, Ицхак и Яаков, раби Шимон и раби Акива, Баал а-Сулам и Рабаш, Рамбам и Раши, дори някои приятели от групата и още много други. Много хиляди в тази мрежа вече са проникнати от взаимовръзката.

Останалите засега са затворени е себе си, като цветя преди изгрев. Те все още не са се отворили.

Затова пък „на изгрева“, ще се разпукат, подобно на утринното цвете, човек вижда истинската реалност, потокът от информация между желанията. Пред него вече не стоят тела, а именно желания, съсъди на душата на всеки – и тях той назовава по имена.

Като цяло, това е едно желание, поделено на множество части, взаимосвързани помежду си в единна интегрална мрежа. Някои частни души в нея вече са се поправили, частично или напълно и те пребивават с другите във взаимно отдаване и любов. А другите засега са затворени, те все още не са се развили, все още се „варят“, „зреят“ вътре, докато не се случи нещо, и те разцъфнат.

Въпрос: Когато човек се „разпуква“, какво му дава това в живота?

Отговор: Той вижда целия свят открай докрай, вижда и разбира случващото се в общата мрежа и като следствие това, което се случва в нашия свят, до последния детайл: защо някой е помислил нещо, някой е направил нещо и т.н., но другите не забелязват това в него, тъй като те все още са затворени.

Въпрос: Как да разтвориш своето „цвете“?

Отговор: Разтвори своето сърце.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

[146962]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - Няма коментари→

 Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича „душа“.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е „вграден“ в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Виртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича „ченълинг“. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска „девствена земя“, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли „облаци“ от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това „хранилище“, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, „което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван“. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от „добавки“, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ако променя себе си, така че да „се настроя на вълната“ на духовния свят, каква информация мога да получа от там?

Отговор: Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.

Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.

От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.

Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става „кръгла“, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.

По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.

Въпрос: Какво разбирате под „духовен свят“?

Отговор: Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.

От 514- та беседа за новия живот, 29.01.2015

[150634]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→