Науката кабала казва, че Творецът е добър и твори добро. За да реализира Себе си, Той е създал желанието за получаване, което се нарича ”творение”. Това желание трябва да се развива съгласно замисъла на Твореца, съгласно Неговата програма, докато не разбере и не Го почувства като добър и творящ добро, като Велик.

Такова е желанието на Твореца. И кабалистите ни обясняват; че е така, не защото Той очаква от нас признание за Своето Величие, за Своето всемогъщество и нашата зависимост от Него. Тъй като става дума за Висшия, а това означава, че наистина е така. Не, с това Творецът желае да ни издигне на Неговото стъпало.

А това означава, че трябва да преминем през осъзнаване на Висшата сила в нашата природа и да си изясним как да се издигнем на нейната висота. Творецът се наслаждава от това, че ние Го опознаваме, т.е. постигаме Неговото ниво. А съгласно закона за подобие, да постигнем сливане с Него означава да придобием точно такива свойства, каквито има Той.

Периодът на нашето поправяне е онзи път, онази стълба, стъпалата на която ни водят нагоре, през петте свята. Творението може да осъществи изкачването, само ако е уверено, ако знае твърдо, че трябва да направи това. Тогава то има сили за реализация.

Откъде идват тези сили при творението, за да осъществи действията водещи нагоре от получаване към отдаване, въпреки неговата природа? Творението трябва да се въоръжи с разбиране, осъзнаване, с усещане за глупавото егоистично състояние за получаване и трябва да достигне до по-доброто състояние на отдаване, което е напълно противоположно на днешното му състояние.

Казват ни, че сме способни на това, ако получим помощ от Твореца. Висшата светлина може да се излее върху нас и тогава ще започнем да разсъждаваме иначе: да получаваме – е лошо за нас, а да отдаваме – добро.

Е, тогава нека Творецът да направи това. Той ни е създал с желание за получаване и сега може да ни ”посвети”, за да ни пренасочи към отдаване.

Но не. Тогава ще загубим своята самостоятелност и ще станем като ”ангелите”, т.е. сили, които просто изпълнявт определени действия. Вместо това, ние сами трябва да констатираме, да вземаме решения, че получаването не е добре, а да се отдава – е добре.

Тази вътрешна констатация се нарича ”осъзнаване на злото” и нищо друго не трябва. Само да се осъзнае злото на получаващото желание, и доброто криещо се в отдаващото желание. Щом това се случи в мен, аз ще престана да използвам злото на егоистичното желание, проявяващо се в дадения момент и ще започна да използвам желанието да отдавам, проявяващо се като благо.

Това не е детска игра: ако лекарят ми обяснява, кое е добро, и кое е лошо, кое е полезно и кое не, то аз оценявам съветите му.

Но за осъзнаването на злото, трябва сам да направя. Тук съветниците, разказващи ми, кое е добро и кое зло няма да ми помогнат. Трябва сам да изясня и осъзная, че тъкмо желанието за получаване е злото, а желанието за отдаване – е благо.

Тук е опъната толкова тънка ”струна”, че с думи не може да бъде изразена. Нужно е вътрешно да остана неутрален, възвисявайки се над творението. Тъй като в него самото е определено, че желанието за получаване – е зло, а за отдаване – е благо, защото първото се отнася към творението, а второто – към Твореца. Но аз трябва някак си да изпреваря творението, да застана пред него – и да погледна тези две желания. И тогава, изхождайки от тази независима точка, да определя желанието за получаване като абсолютно зло.

Това ще е голямото осъзнаване на злото. То не става наготово, не и на базата за наслаждаване и страдания, които обуславят моето решение, когато всеки пореден път ”се договарям за играта”, избирайки я според критерия на своя егоизъм.

Няма, експерти, съдии, в мен това трябва да е отделно от Твореца и не на страната на творението – с една дума – на крачка пред него.

Това е задължително условие. Не може Творецът априори да бъде винаги добър в моите очи. Защо е добър? Защото е създал моето желание, наслаждаващо се от Неговите дарове? Не, това е просто даденост на творението, в което се намираме. А Творецът желае да ”изпреварим” творението, да се съгласим с Него самия, с това, че Той го е създал тъкмо така.

От това има голяма полза: ние повече не зависим от това, как и защо Го е създал. Ние се издигаме над доброто и злото, без да зависим от присъединеното към нас намерение – към друго стъпало, стоящо над тях, към началото на замисъла на творението, съществуващо още преди това, да ни е създал Той, преди да е решил да се разкрие на творението като Даващ, а творението да направи получаващо. Ние сякаш се озоваваме преди този момент и дори преди тази причина. И тъкмо там ще се намерим наистина.

И затова осъзнаването на злото трябва да върви все напред и по-дълбоко – при това, дълбочината да е качествена. Проблемът не е в това, колко е опасен моя бездънен егоизъм и колко е прекрасно отдаването. Работата е в качеството, в същността: защо определям едното като зло, а другото като добро? Този избор трябва да го осъществявам над собственото си усещане. То единствено променя за мен детайлите на „статистическото“ възприемане, а над него аз разкривам по-висок принцип, лежащ пред творението, преди него.

По такъв начин, осъзнаването на злото обхваща цялата реалност и ни издига над нея.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 03.09.2014

[142785]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Нека се върнем към етапа за вътрешно сближаване между хората. Как става това?

Отговор: Първи етап – когато не желая да използвам страничен човек: друг човек, приятел, човека от народа, т.е. от онази група, с която ние напредваме към духовния идеал – към принципа ”Възлюби ближния, като себе си”.

При изкачване на това стъпало чувствам, че не желая да правя лошо никому, нямам лоши мисли към никого. Мога да преодолея в себе си егоизма, да се въздържам от всякакви прояви и цялата ми енергия е насочена към това, да бъда абсолютно неутрален към хората. Да желая да се обединя с тях, да искам да съм с тях. Тоест по никакъв начин не мисля, не се грижа за себе си, въпреки всичко останало.

Това се нарича ”съкращаване” на егоистичното желание или неутрално състояние: не пожелавай, не прави на ближния това, което не желаеш за себе си.

А следващият етап вече е ”Възлюби ближния, като себе си”. Тоест, без неутралност, а с положително действие. Защото изначално човек открива, че всичките му действия са насочени само за собствена полза и не може да направи каквото и да е добро за другия, а само онова, което е изгодно за самия него.

По такъв начин, ние говорим за три етапа:

• Осъзнаване на егоизма;
• След това – неговото неутрализиране;
• и накрая – неговото поправяне, реализацията му в полза на другите.

И крайното действие – същността на любовта.

Въпрос: Може ли да се каже, че Авраам е изградил съвършеното общество?

Отговор: Да, разбира се. Авраам е изградил съвършеното общество с помощта на тези, които са го последвали, напускайки Вавилон.

Но тук се има в предвид, не хората, а техните желания! Отнася се и до наследниците на Авраам – Ицхак, Яков. Да, те са негови потомци, но като цяло преките му последователи се наричат ”синове”, в качеството на ученици. От тук водят своето начало понятията ”домът на Авраам”, ”домът на Ицхак”, ”домът на Яков”. Под ”дом” се подразбира, онази общност от хора, която продължила да расте и да се развива.

Те се разраствали в материален смисъл, но по важното е, че израствали духовно, с големи крачки. Дотогава, докато в своя устрем те не се обединили помежду си напълно на първо духовно ниво, което се нарича ”Яков”. И това първо духовно стъпало вече се смята за ”Израел” – с намек за бъдещата земя на Израел, която ще бъде постигната. Независимо, че за сега земя още няма!

Тъй като ”Израел” – означава: ”насочен към Твореца”. Тоест, когато се намираш някъде и се насочваш към дадена цел, тогава се наричаш ”Израел” – ”направо към целта”. А да се стигне до целта – това означава да влезеш в земята на Израел.

Какво не ти достига за това? Не ти достига егоизъм, който ти ще поправиш и ще превърнеш в земята на Израел. Ето защо по-нататък са били принудени да слязат в Египет.

Въпрос: Излиза, че групата вече се нарича ”Израел”, а тя трябва да премине още столетия в изгнание, преди да придобие земята на ”Израел” – желанието устремено към целта?

Отговор: Затова е казано, че Яков е знаел за бъдещето и искал да каже това на синовете, но не му било дадено…

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142720]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Конгрес в Сочи. Урок №2

Въпрос: Какво означава да бъдеш подобен на светлината?

Отговор: Светлината е свойство отдаване, което се реализира в нас само в един вид – във вид на взаимна връзка. А какво да отдам? На кого? Какво имам аз? Да допуснем, че ти дам своето кафе или парче хляб…

Не, отдаването не означава нещо външно, а да отдам себе си, т.е. да се прилепя към теб, към твоите желания, търсения, стремежи и да ти бъда пълен помощник в тях. Тук намираме свойството отдаване или още по-високото свойство – любовта. Така се реализира нашето подобие с Твореца. Както Той се намира в нас, желае да се прояви, така и ние искаме това спрямо всеки наш приятел.

Затова е невъзможно да се уподобиш на Твореца преди, ти с помощта на висшето въздействие да станеш подобен на Него спрямо приятелите си или поне като един от тях – което е без значение. Когато работиш не заради себе си, то целият останал свят за тебе е индиферентен, той не се усеща и е безвкусен. И ако можеш да се съединиш с него, то тогава ставаш подобен на Твореца.

Целият външен свят – е проявата на Твореца в противоположен на нас вид. Веднага щом привлечем този свят към себе си, ставаме слети с него в любов към всички – към ненавистниците, противниците, към милиардите маси, които са ни абсолютно безразлични – с това ние постепенно, по кръгове развиваме същото такова отношение и към Твореца. Творецът се намира в тях, в тях ние откриваме Него. Това се нарича: ”Вътре в народа свой се намирам Аз”.

От 2-я урок от конгреса в Сочи, 25.08.2014

[142562]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: В какво се състои работата над принципа ”любов към ближния, като към себе си”?

Отговор: От много, много етапи, страшно много стъпала лежат по пътя към това състояние. Точно в това се състои системата на науката кабала.

Отначало човек се стреми просто към връзка с останалите. Има разнообразни, специални упражнения: заедно да се провеждат трапези, съвещания, разговори за сближаване – на този етап само на теория. Практиката тук е малко, защото на първите стъпала хората много слабо усещат влечение, необходимост от връзка и обединение помежду си.

Въпрос: Значи в началото те трябва поне да седят заедно?

Отговор: Да. Така започва сближаването – от външното към вътрешното. По-нататък изучават различните източници, които им разказват, че светът се намира в абсолютно свързано състояние, доколко всички елементи на неживата, растителна и животинска природа са взаимосвързани и взаимно допълващи се, доколко е интегралната цялата система за управление на нашия свят и над него – цялата система на сътворението.

И ние не просто трябва да живеем в тази система, както сега например. В нас се възбуждат определени сили и разбиране за противоположността на тази система, за да можем от тази противоположност да разкрием светлината.

Сега, в качеството на малки, пасивни, управляеми елементи, ние можем да се намираме в тази голяма, аналогова, глобална и интегрална система, напълно взаимосвързани, просто съвършени. Но ние не усещаме това. Специално са ни дадени такива възможности, такива условия, за да усетим съвършенството само в онези случаи, и в онова количество, доколкото сами да го постигнем, когато го одобряваме и то за нас е желано. Ето това е постепенното поправяне на човека в себе си. Това е преподавал Авраам на своите ученици.

И тогава те започнали да виждат, в какви състояния се намират помежду си, в сравнение с онези състояния, до които трябва да стигнат. Първоначално те само разсъждавали върху това, повтаряли неоснователно думите на своя учител, както правят малките деца, без да разбират за какво всъщност става дума. Но по-късно започнали да усещат всичко това – от своето устремяване един към друг, от обществото, което влияе на всеки от тях. Тоест дори от техните механически действия, те влияели на вътрешното състояние и предизвиквали вътрешни промени.

И те започнали да се променят един спрямо друг. Имали са и такива периоди на подем и на падение – все по тази причина: всеки път трябвало да се усещат несъответстващи към някакъв определен формат, а след това се устремявали към него за да го постигнат.

За това са необходими редуващи се падения и възходи, за да се повишава и изостря контраста, все по-дълбоко вниквайки в съвършенството, което може да се постигне единствено от противоположното му състояние.

Така напредвали те. При това движение напред, към все по-голямо сближаване, означавало откъсване от Вавилон – от състояние на вътрешна разделеност помежду си – и движение към земята Израел, т.е. към състояние на сближаване. Към това ги водил Авраам.

Тук трябва да кажем, че науката кабала е абсолютно рационална. И затова материалистичното виждане за нещата, принципът ”материята като реалност, дадена ни в усещанията” съвпада напълно с нея.

Така учениците на Авраам в своето развитие по естествен път са напредвали вътрешно от състоянието Вавилон към състоянието земята на Израел – и външно, съответно с това, също са напредвали от Вавилон към земята на Израел. Те сякаш са чувствали, че трябва да вървят напред.

От къде човека получава такива усещания?

Ето, седя си и изведнъж ми се приисква да отида някъде, нещо да направя, на някого да позвъня, да си поговорим. В мен се появяват някакви мисли, желания. От къде са се взели те? Също отвътре. Само, че аз не знам, не мога да проследя този механизъм, и затова ми се струва, че това сработва епизодично, случайно.

Сега става дума за желанията, породени не на физическо ниво, а на духовно. Когато променям в себе си някакви духовни свойства, след тях моите физически свойства също се изменят.

И затова, променяйки се вътрешно, като се сближавали помежду си, последователите на Авраам, почувствали потребността да се отдалечат от Вавилон и външно също са се отделили от вавилонците.

И те започнали да напредват, премествайки постепенно своите палатки, шатри и животни. И така тръгнали напред, към земята Израел. Този не особено голям преход от Вавилон до земите на Израел – те осъществили вътрешно и външно.

Въпрос: Излиза така, сякаш земята на Израел ги е ”успокоила” и те изведнъж от номади се превърнали в стопани, обработващи земята?

Отговор: Те не са били земеделци. Пшеницата я отглеждали във Вавилон, а последователите на Авраам още около хиляда години след това си останали скотовъдци. И едва след това, когато се заселили в земята на Израел, след изхода от Египет, те станали заседнали жители, освен със скотовъдството, те се заели с градинарство и овощарство.

И тогава след Египет, на същия принцип, те почувствали отвътре, че тук е мястото на Храма.

От ТВ програмата ”Вавилон вчера и днес”, 27.08.2014

[142631]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа - No Comments→