Коренът на духовната работа се състои в търсене на основите на действията на Твореца, извършвани над нас. Само като ни се разкрива, че Творецът присъства навсякъде и във всичко, създавайки и построявайки всяко наше състояние, всъщност, от този момент нататък, ние започваме своята осъзната и обмислена работа. Това разбиране и осъзнаване е над знанието, в новите желания, а не в онези, които сега притежаваме.

Затова, целият подем по стълбата на разкриването е постижение на висшето управление, изяснявайки, че Творецът е организирал и поднася всички тези причини за текущите събития. Колкото по-високо се изкачваме по стълбата на постиженията, толкова по-дълбоко разкриваме своите корени, оглеждайки се назад по изминатия път и изкачвайки се до самия свят на Безкрайността.

Всеки път разбираме, че всяко едно събитие има много по-дълбок корен, отколкото можем да си представим. За всяко едно случайно, неголямо действия и дребно състояние е имало хиляди различни причини, свързани още с хиляди различни важни действия, засягащи самите основи на творението.

На нас ни се струва, че с тях се случват някакви частни, случайни събития – в отношението с другаря, с групата, с външния свят, със семейството, със самите нас. Но изведнъж откриваме как всичко това, включвайки случайните, дори най-дребни детайли, са свързани с цялата реалност, с хилядите години еволюция в нашия свят, с многото кръговрати на преражданията, с основите на цялата Вселена, на цялото творение, намиращи се по-високо от световете.

Така от лицевата страна ние постигаме обратната страна, а по обратната достигаме до лицевата страна. При такава взаимна подкрепа, както е казано: ”Отзад и отпред Творецът ще те обгърне”, ние разкриваме Неговото пряко и косвено управление. Човек се стреми към лицевата страна, а му разкриват обратната, стремейки се към обратната, му разкриват лицевата и така едното е вътре в другото – светлината Хасадим и Хохма му се разкриват в нови съсъди и той постига своя корен.

А от корена постига Онзи, който го е създал, основал, построил т.е. Твореца – ”По Неговите действия постигаме самия Него”.

От урок по статията ”Тайната на раждането”, 29.07.2013

[113373]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как може човек да разбере, дали действа по собствено пробуждане отдолу или го пробуждат свише?

Отговор: Човек никога не действа по собствено желание. Пробуждане отдолу никога не се случва – откъде може да се вземе това? Но ако човек работи правилно и установява правилно отношение към своя живот, усещайки вътрешно, че всичко е организирано от Твореца, то неговата реакция на това се нарича ”пробуждане отдолу”.

Но защо ”пробуждане отдолу” не се случва? Нима материалът може сам да се пробуди, като той е напълно мъртъв? Той дори не е способен да почувства каквото и да било. Той преминава през дълъг път на развитие: електроните, позитроните се съединяват в атоми, от атомите се изграждат молекулите, молекулите започват да се свързват помежду си и да нарастват. В някакъв момент, вътре в това създание се появява живот, той започва да усеща първоначално себе си, а след това обкръжаващата го среда. Благодарение на тези усещания в него се развива разумът, заражда се някакъв разумен живот.

Всичко това изисква много промени в онзи първоначален елемент на материята, състоящ се от плюсове и минуси. И вече в него, независимо, че не ги забелязваме, се съдържат онези сили, които след това ще се развият в сърцето и разума, в такава форма, която ще е подобна на Твореца.

Пробуждане отдолу не може да има, защото в основата на творението преди всичко присъства светлината като ”съществуващо от съществуващото”. Затова каквото и да се случи, всичко започва от ”съществуващо от съществуващото”. Въпросът е само в това, от къде трябва да се започне отчитането на реакцията на творението, която може да се нарече ”възникнал от нищото”, сякаш от нищото – с една дума, неговата собствена молитва (МА”Н) е пробуждане отдолу?

И ние започваме да отброяваме това пробуждане от някаква първа осъзната реакция на човека на онова, което се случва в него, когато разбира, че всичко това идва от Твореца, че Творецът го е създал в такава форма и е установил всички външни и вътрешни условия. Ако човек иска да отреагира на всичко това, против естеството на своето желание и строи отношението си към Твореца над природата си, то това се нарича пробуждане отдолу. В тази реакция вече присъства някакъв разчет и действие на самия човек. Но всичко това, разбира се, се случва на фона на онова, което Творецът му поднася свише. Същото наблюдаваме и при децата: детето подраства и изведнъж започва да реагира като самостоятелен човек, да проявява характера си. Дотогава то е действало чисто инстинктивно, и изведнъж в него се проявява собствено отношение към случващото се.

Виждаме как в него вече се появява човекът, защото то е започнало да действа самостоятелно. Разбираме, че в нашия свят нямаме никаква самостоятелност и всъщност в детето само се проявява една от формите, заложени в неговото желание да се наслади. Но ако човек изгражда вярата над знанието, тоест отдава въпреки своята природа, то това вече се нарича духовна работа.

Тъй като тази вяра може да бъде изградена единствено с помощта на светлината, възвръщаща ни към Източника, и съгласно примера, който вижда човек в отношението на Твореца към себе си. Затова първият момент на тази съзидателна работа по изграждането на самия себе си, за да се уподобиш на Твореца и да станеш като Него, се смята за начало на човека и начало на молитвата (МА”Н), пробуждане отдолу.

От подготовка към урока, 31.07.2013

[113551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→