Проблемът е в това, че сме „хванати в белезници“, хванати в мрежа, която ни обвързва, заключва ни и определя всичките ни ценности. Принудени сме, длъжни сме да се обличаме по определен начин, да ядем определени продукти, да работим според предписанията, да се държим, както е прието, да се придържаме към стандартния начин на мислене.

Нямаме собствени вкусове, а имаме нрави, с които ни е „натъпкало“ обществото. То определя възгледите ни и делата ни, то и сега ни въздейства чрез канали, някои от които нито е възможно да разпознаем, нито да проследим. Безсилни сме да ги затапим с някакъв защитен механизм, блокиращ мислите и желанията на голямото обкръжение.

В резултат човек изобщо не знае кой е. Поставен е в система, програмирана и запълнена с послания, които изначално нямат отношение към нея. Нищо не може да се направи срещу това, то не може да се преживее, да бъде извадено от нас. Дори желанието да се изскубнеш от това менгеме също е заложено в нас от системата. Излиза, че в мен са струпани огромни напластявания от мисли и желания, които не са мои, а мен изобщо ме няма.

Една единствена точка в сърцето, ако тя въпреки всичко изпъкне в мен, без оглед на това, че съм подвластен и „направен“ от обкръжението, ми дава възможност да направя и изградя в себе си нещо, независещо от никого, нещо, обусловено от друг свят.

В моя свят съм вече „завършен“, „изпечен“: тук никога няма да постигна собствено чувство и разум, самостоятелни действия. Поначало те не могат и да бъдат мои, защото всичко, което представлявам, съм получил от другите, от света.

И все пак, тази „маймуна“ е способна да приеме различна форма – формата Човек (Адам), подобен (доме) на Твореца. Ако в сърцето ми е изпъкнала точка, мога, прилагайки собствени усилия в особено обкръжение, да я развивам. Мога в единия свят да изграждам друг съвсем различен свят. В средата на нашия свят създавам „мехур“ и в него се развивам свободно при положение, че реализирам свободната си воля.

И тогава също се подчинявам, но вече се подчинявам сам, по свое желание, според собственото си решение, прекланяйки се пред новото си, уникално обкръжение с уникалните му ценности. Такъв е единственият път. В останалото нямам нищо свое.

Съответно, подчинявайки се на въздействието на външното си обкръжение, се намирам в „изгнание“. И обратно, поставяйки се под въздействие на особеното обкръжение, се старая да избягам от изгнанието и, като резултат, се освобождавам от влиянието на външното „бюргерско“, егоистично общество.

Оттук става ясно, че за народа Израел изгнанието означава откат под въздействието на външния, широк свят и усвояване на външните нрави, външните ценности, подменящи любовта към ближния, както към себе си. От друга страна, полагайки усилия да излезем от изгнанието, изграждаме такова обкръжение, което ще бъде проникнато от ценностите на отдаването и любовта. Това е възможно посредством самата наука кабала или с помощта на интегралното образование. Така или иначе, средството е едно – обкръжението, което поставя единството над всичко.

Oт урока по статията „Изгнание и oсвобождение“, 12.08.2013

[114392]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №4

Въпрос: Как се преминава от показност и неясни фрази към истинско чувство и изразяване?

Отговор: В нашия свят човек е свикнал през цялото време да играе пред другите: да се държи по определен начин, да говори, да подражава на героите от телевизионните сериали. Защото ние се учим от примери: каквито примери виждаме в живота или на екрана, така се държим и ние.

Целият ни живот, цялото ни поведение се състои от по-рано подготвени в мозъка ни щампи. Как да седим, да стоим, да разговаряме и т.н. – всичко това се състои от най-малките картини, които се намират в главата ни и ние през цялото време ги проявяваме и по такъв начин играем на тях, сякаш пускаме грамофонна плоча: една, втора, трета… Така се държим.

А сега за първи път трябва да играем самите себе си. И тук човек недоумява, не разбира, какво да прави. Той е разтреперан като малко дете, което като маймунка повтаря всичко след възрастните, докато не се научи да подражава на всички и не набере тези клишета. И тогава то вече действа в съответствие с тях. То знае, че тук трябва така да се държи, а тук – по друг начин. Възрастните се смеят и то се смее, макар и да не знае на какво.

Но ние нямаме примери за поведение в духовното. Това е отделна, сложна тема. Затова опитайте се да бъдете самите себе си, непредсказуеми – ето, аз съм такъв от сърце. Не обръщайте внимание на нищо! Както отбелязаха тук някои от говорещите: изплъзна им се така и това е – такива трябва да бъдем постоянно.

Въпрос: А какво ще стане, ако кажа нещо не според правилото?

Отговор: Не е важно! Какви могат да бъдат правилата? Ако говориш от сърце – всичко е подходящо.

От 4-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 12.07.2013

[114171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 59, „Тояга и змия“: Човек анализира дали напредва в Кдуша (Святостта) или напротив, защото другият бог е безплоден и не ражда плодове.

Само една сила действа в природата. Можем да я наречем Бог или да и дадем друго име, но най-главното е, че това е една сила, управляваща всичко, сътворяваща всичко, проверяваща и поправяща всичко. Няма друга сила, която действа в творението.

Всичко се намира под нейно управление, на неживото, растителното, животинското и човешкото ниво. От една страна, ни е предоставена възможност да анализираме и проверим, че тази сила е единствена, а от друга, имаме възможност въпреки тази сила да мислим, че с помощта на различните усилия, които прилагаме, правим така, че да се съгласим с нея.

Всъщност тези мисли, насочени срещу единствената сила, срещу Твореца, се наричат „зло начало“.

Ние всъщност нищо не правим, а само показваме своите чувства и мисли, които са противоположни на Твореца, т.е. състоянието, което е противоположно на Него. Това състояние се нарича „наш свят“.

Да предположим, че мисля отрицателно за някой друг, което означава, че в моето въображение този човек е лош. В неговия образ, който се намира вътре в мен, чувствам, че го мразя и се отнасям лошо с него – това ме измъчва и в следствие на това аз се чувствам зле. Но ако обичам някого, аз се чувствам добре.

Това означава, че злото начало изначално ни е било дадено, за да почувстваме състояние, противоположно на Твореца. Доколкото поправяме своето зло начало, т.е. нашия егоизъм, в отдаване и любов, в уподобяване на Твореца, чувстваме в това поправено желание какво усеща Творецът. Така се свързваме с Него, приближаваме се до Него, прилепваме се и се сливаме с Него. Затова всичко, което ни е дадено, е само да проверим своите усещания.

Всъщност всичко е наред. Ние се намираме в напълно поправено състояние, но ни е дадена възможност да поправим себе си и да се уподобим на Твореца със своята свобода на волята.

Какво означава това? Творецът можеше да ни сътвори като неживата, растителната или животинската природа, извършваща автоматично всички действия на общата природа. На тези нива действително се усеща, че няма друга сила освен тази, която управлява всичко! Но човекът има определени чувства и мисли, които не са част от нашето материално съществуване, а под някаква форма принадлежат на Твореца.

Това са мисли и чувства за нашето предназначение, за нашата съдба, за това кой ни управлява, за това какво се случва отвъд нашето материално състояние, отвъд физическия ни живот. Едно животно няма такива мисли – то не разбира и не възприема това. То инстинктивно се плаши от смъртта и болката и не може да мисли за нищо по-висше.

Това произхожда именно защото нашите решимот (духовни гени) се намират на едно ниво по-високо от нас. Когато се издигнем от долу нагоре и реализираме решимо 1/0, то единицата представлява решимо от следващото ниво. Тя се явява точката в сърцето и ни води напред.

Всеки един има точка в сърцето, но в повечето тя все още не е разкрита. Тези, в които е била разкрита, се превърнали във велики кабалисти в предишните поколения, които постигнали творението и Твореца. Днес решимо 1/0 се проявява в нас самите – 1:0 в наша полза.

В другите, решимото все още се намира на нулева позиция 0/0 – тяхното противопоставяне е 0.

Но тази нула непрекъснато набира обороти. Противостоенето работи и непрекъснато обръща числата (решимо в този свят), докато нулата стане единица и човек започне да усеща точката в сърцето, и тогава трябва да напредва.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113268]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): „Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се отнасяме към това, че при разпространението се сблъскваме с негативни реакции, с избухвания и с ненавист?

Отговор: При разпространение сред широката публика, трябва да се действа така, както е прието в този свят, т.е. както би постъпил обикновеният човек при екстремални условия, викайки полиция, обръщайки се към съда. А в повечето случаи, не си струва изобщо да се реагира.

Трябва да се разбере, че всички тези прояви са изпратени от висшето управление, но ние трябва да реагираме на тях по обичайния начин. Независимо от това, че знаем, че това е дошло от Твореца, освен когото няма никой друг, и Той ни създава всички тези ситуации, но нашата реакция трябва да се основава върху това, че ”без Тора няма хляб, а без хляб няма Тора”. Затова е задължително да има реакция и в плоскостта на този свят, и в областта на висшия свят. Тоест ние трябва да укрепим връзката между нас и с това безусловно неутрализираме цялата ненавист и лошото отношение към нас.

Тъй като ние искаме да разкрием Твореца във връзката между нас и всичко е за да се възцари Той между нас, и да Му доставим удоволствие. И съответно с това, Той ни помага, разкривайки ни още по-яростни ненавистници, които при това са многобройни. Това са непоправените желания, които е задължително да бъдат разкрити и да ни помогнат да се свържем още по-силно с Твореца.

Затова трябва да възприемаме всички негативни реакции и разбирания. Групата трябва да бъде готова за това. Във всеки един момент има такива, които падат, но някои се издигат и затова цялата световна група напредва като цяло, помагайки си взаимно един на друг. Сега трябва да изградим още по-здрави връзки помежду си и между групите, и ще видим, доколко това ще помогне на всички.

Анализирайте всички пречки, прояви на ненавист и решете как да реагираме на всеки конкретен случай. Но основното в поправянето е това, че по възможност трябва да премълчим и още по-силно да се обединим със световната група, заедно с Твореца, като място за общото спасение.

И тогава ще видим, че всички ненавистници изведнъж ще се превърнат в приятели. Сякаш чукаш на чужда врата, и отначало не искат да ти отворят, не желаят да говорят с теб, пренебрегват те. А след това виждаш, че можеш да подобриш отношенията си с тях, това да е като урок, как със същото търпение да се отнесеш по-късно към целия свят.

Трябва да виждащ, че зад всеки човек, зад всяка затворена врата, се крие Творецът и си играе с теб. Отнасяй се към него като към посланик на Твореца. Творецът желае да проявиш участието си, да поговориш. Ако идваш с висшата сила в себе си и виждаш човека пред себе си като посланик на Твореца, като ”помощ от противоположната страна”, то при теб всичко ще се получи. Така ще постигнем успех в целия свят.

Тази работа е много важна, тъй като тя ни изгражда. В крайна сметка, можем да се обръщаме към широката публика, към другите народи и страни. Ние сме започнали тази работа в Израел и тук ще е най-трудно, тъй като народът на Израел е най-упорит. А ако се научим да работим с тях, то после методиката, силата за поправяне ”ще изригне и ще се разлее от народа на Израел върху останалите народи”. Ако създадем вътре в народа на Израел източник за поправяне, то той ще окъпе със своите води целия свят. Дори няма да се наложи останалите да бъдат агитирани, те инстинктивно ще се присъединят.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 07.08.2013

[114122]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Съобщение: Известният учен Е. Флю се отрича от атеизма. Биологическо изследване на ДНК показало, че за възникване на живот трябва невероятно съчетание от множество различни фактори, което води до извода за участието на този, който може да твори. Абсурдно е да се твърди, че първият жив организъм е произлязъл от нежива материя, а после по пътя на еволюцията се е превърнал в създание с необичайна сложност.

Ф. Крик, разкривайки спиралната структура на ДНК молекулата, открива, че животът се явява резултат от някакво чудесно творение, иначе е невъзможно да се обясни удивително точното взаимодействие на огромно количество фактори, необходими за зараждане и развитие на живота.

М. Бехе, професор по биохимия: Биохимиците разкриха множество тайни на човешката клетка, но всички усилия за изучаване на живия организъм дават един резултат – „Творение“.

Ф. Колинз, генетик: Квантовият механизъм на неопределеността прави обкръжаващия свят непредсказуем в своето развитие и до края необясним. Бог управлява процесите на мирозданието, но с толкова тънки способи, които са неуловими за учените. Науката отваря вратата към осъзнаването на божественото влияние без намеса в съществуващите закони на природата.

Учените доказаха, че ако константата в природата се отличава само с 1%от настоящото, то не биха възникнали ни атоми, нито галактики. Неподдаващите се на обяснение подреденост и свързаност в строежа на Вселената и човека водят учените към вяра в Създателя.

Ако свещените текстове се възприемат не буквално, а като алегория, то противоречие между идеите на еволюцията и идеята за Бог няма. Самите закони за еволюцията са заложени от Бога.

Реплика: Науката ни води към осъзнаването на наличието на начало, причини, план на развитие, цели в Природата. Но учените нямат цялостната картина на мирозданието, включваща нашия свят като негова част. Затова съществува науката за действията на Твореца – Кабала. Религия няма, а има Природа – закони, свойства, взаимодействия, които могат да се разкрият и постигнат само в степента на подобие на тези свойства.

[113758]

Filed under: Творец - Няма коментари→

Мнение: (С. Лойд, проф. МТИ): Вселената е компютър. Вселената се състои от атоми, всички елементарни частици съдържат информация и когато се сблъскват, в хода на този процес се трансформират битовете информация.

Може да се мисли за Вселената като състояща се от атоми – това е традиционен поглед върху нещата, но можем да гледаме на атомите като на съдържащи и обработващи информация както в компютъра. Веднага щом разберем, че Вселената прави изчисления и обработва информация, световъзприемането ни на мига се изменя.

Ако мислим за живота като за обработка на енергия и информация, става ясно, че Вселената може да бъде разглеждана като обработка на енергия и информация. Животът естествено възниква от тези изчисления на Вселената.

Еволюцията е последователност от технологични революции в обработката на информация: поява на езика, на писмеността, на печатната машина, което позволи на огромно количество хора да получат достъп до науката, появата на компютрите и iPhone-те.

Реплика: Намираме се в море от информация, в океан, а я възприемаме под друга форма – като енергия, като материя. Защото съществува само мисъл, по-точно Замисъл на творението. И той включва в себе си всичко останало като свои прояви спрямо нас, в зависимост от степента на развитието ни, т.е. осъзнаване на този Замисъл. Но това вече е следващият етап на познание – не познаването на информацията, а познаването на Твореца – източника на тази информация.

[113642]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в Санкт Петербург. Урок №4

Най-страшното за нашето земно и духовно състояние е лекомислието. Няма нищо по-лошо от това. Някаква си малка усмивчица, пренебрежителен жест или действие – и това е всичко: в мен всичко пада. Трябва много да се страхуваш, че така можеш да навредиш на другаря си, но на себе си вредиш хиляди пъти повече.

Трябва да бъдем в постоянно ”сериозно веселие”, но от сърце. Дори ако твоето състояние е лошо, но ентусиазмът ти идва от сърцето – това ще ти помогне. В никакъв случай не трябва да има каквато и да е показност, освен ако не се разигравате специално, за да може другарят ви да добие смелост. Трябва много да пазим нивото си и постоянно да се грижим, за да се издигаме още и още. Да не забравяме, че най-важното е подготовката.

Аз съветвам онези, които имат възможност, да се присъединят към нашия сутрешен урок, излъчван в ефир. Независимо, че казвам, че няма значение кога го гледаш, може и по-късно – това все пак е живо време. Това има психологическо значение за човека. Духовната енергия съществува в света, тя се намира тук.

Но ако човек чувства, че сега не може да улови това състояние, не се страхува, че то ще си отиде, т.е. той се намира в отпуснато състояние: става, спира компютъра, пие кафе и така нататък – не е залепен към екрана.

Затова много ви моля, съветвам ви: ако може поне част от урока да гледате в ефирно време и да не пропускате нашите обединителни срещи в неделя вечер.

Вие виждате сами, какво означава подготовка: ние всички се подготвяме за състоянието на пълно поправяне, пълно сливане на всички заедно със светлината. Целият ни живот, цялото ни духовно извисяване се нарича ”подготовка” и затова тя трябва да предшества всяко едно наше действие. Преди урок аз трябва да стана най-малко 15 минути по-рано, за да прочета нещо – трябва да направя нещо със себе си, трябва по пътя към урока нещо да послушам.

Прочетете псалми или просто някакви откъсчета от нашата литература – нещо индиферентно, истинско, необходимо. Нали цигуларят или виолончелистът настройва своя инструмент независимо от това, каква мелодия ще изпълнява по-късно. Така и ние трябва да настроим нашия инструмент, а след това на урока той ще свири. Аз не си представям как бих дошъл на урок, без да се настроя за него. За мен не е важно какво ще правим с вас. Повярвайте ми, аз сега седнах, погледнах темата на урока и го започнах. За мен това няма значение. Но съм длъжен предварително да се настроя за това!

Преди нощния урок в продължение на половин час Рабаш се разхождаше по улицата. Аз ставам час и половина преди урока, независимо, че имам да измина само 50 метра, даже и по-малко. Трябва да взема горещ душ, да се ободря, да прочета нещо от своите материали, които да не ме отвличат от урока, а тъкмо обратното, да ми дадат нужната насока.

Случва се така, че се вглъбяваш в някой материал и след това ти е трудно да се пренастроиш, идваш – а са ти дали съвсем друга тема. Това е отговорност, защото пред мен седят десетки хиляди от цял свят!

И така трябва да се чувства всеки един от нас, защото работим над създаването на общо кли/ съсъд. Не съм настроен на някого конкретно, а съм настроен на онова съединение, което можете да ми дадете всеки момент. А ако не можете, то и урокът понякога остава с пожелание за повече.

А понякога вашето състояние, вашето съединение дотолкова ме разкрива, че речта ми се лее като свободен поток. При това, не зависи от количеството хора, това зависи от качеството на обединението. Понякога вие преуспявате и тогава се появява прекрасен материал. Така че всичко трябва да се има предвид и трябва да бъдем добри деца.

От 4-ти урок на конгреса в С. Петербург, 12.07.2013

[114029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всички творения се намират под управлението на Твореца, на Висшата сила. Творецът е създал едно – желанието за получаване, което се подразделя на четири нива: неживо, растително, животинско и човешко. Тези стадии се спускат от връзката с Твореца, от ”света на безкрайността” към състоянието ”този свят”, в който те са напълно откъсната от Твореца. Спускат се единствено защото участват в създаване на връзката с Твореца, творението ще усети, ще разбере, ще постигне и ще направи живота си такъв, в такова състояние , като Неговото.

Затова цялото желание за получаване трябва да приеме формата на желанието за отдаване, присъщо на Твореца. По пътя, творенията постигат висшето управление и придобиват способността да действат също като Твореца. Това означава „да бъдеш като Него“.

За да преведе всички творения до такова състояние, отнасящи се до всички четири нива, първо, най-развитото желание от четвъртия стадий – човек, Адам, трябва да установи връзка с Твореца. Защото само четвъртото ниво е способно на такава връзка осъзнато и целенасочено, започващо да усеща собствената реалност противоположна на Твореца, да вижда себе си противоположно на Него, съгласно или несъгласно с Него, работещо за собствено благо или за благото на Твореца и т.н.

По такъв начин, четвъртият стадий, по своята същност е център на творението. От друга страна, предходните три стадия се присъединяват към него, без да притежават свобода на волята. А точно четвъртият стадий определя как тези негови компоненти ще участват в процеса. Сам по себе си той представлява намерение, направление, тъй като останалите просто действат в това направление, без всякакъв свободен избор.

И така ние говорим за хората от този свят, които преди всичко, трябва да усетят, че се намират в скритие, а след това да пристъпят към работа, за да осъществят контакт с Твореца от състоянието на пълно откъсване от Него, от най-отдалечена точка от Безкрайността.

Схематично това изглежда така: Творецът се намира в света на Безкрайността, а ние – в този свят, и разстоянието помежду ни се раздела на 125 стъпала.

От тук, от този свят, ние трябва да установим връзка с Него.

И тя започва с това, че Творецът ни пробужда – свети ни все повече и повече. Благодарение на Неговата светлина в нашия свят започват да се преповдигат желанията от четвърто ниво, което се подразделя на различни видове, съгласно същите тези четири стадия. Първи се пробуждат ”най-чистите” желания, а след тях следват ”по-грубите”. Така върви процесът на поправянето – от лекото към по-трудното. С други думи, ”леките” части, които поправяме в началото, по-късно ни помагат при поправянето на ”по-грубите”, по-твърдите части.

Поправянето се извършва посредством това, че Творецът пробужда своето излъчване на светлина, своето отношение към нас, и то започва да се разкрива не просто като добро към ”материала” на желанието, както при неживото, растителното и животинското ниво, а целенасочено към доброто. Казано по друг начин, посредством проблясванията на Твореца ще ни се наложи да се сближим с Него.

За това трябва да променим намерението си. Тоест вместо неживото, растителното и животинското ниво, ние трябва да формираме в себе си човешкия стадий. А човешкият стадий е същността на намерението над материята.

Знаем това от четирите стадия на разпространение на пряката светлината: четвъртият стадий в крайна сметка решава да направи съкращение (цимцум) и да отговори на Хазяина точно с такова отношение, което той проявява към него. Това се нарича намерение.

Тъй като четвъртият стадий няма какво да даде в отговор на Твореца – той може само да продължи да получава от Неговото благо с такова намерение, което обръща цялото получаване в отдаване на Него. Тогава всички мисли на човека, цялото му сърце – са в Твореца. Вече му е все едно какво получава – човекът, подобно на гостенина, гледа Хазяина и иска единствено да Му достави удоволствие.

Ето какво е промяната на намерението, смяната на отношението: от собствена изгода превключвам на благото на Хазяина, което става определящ фактор. Хазяинът за мен е на първо място, Неговото състояние е моя първа и основна задача. Съобразно с това аз правя със себе си всичко, което трябва.

По такъв начин, на госта му е все едно през какви състояния преминава той. Само и само да са за благото на Хазяина – в такъв случай той ги приема като задължение, радва им се и неговото намерение изцяло съвпадат с тях.

От урока по статия от книгата Шамати, 06.08.2013

[113993]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Изследване: Импулсивните личности са много по-доброжелателни в сравнение с изглеждащите външно спокойни. При семейните двойки ”скандалният” съпруг, с нисък самоконтрол винаги е готов да отдаде на партньора си много повече, отколкото иска за себе си. Такива хора ще пожертват време и енергия за близките си повече, отколкото онези, които остават спокойни в проблемни ситуации и обмислят всевъзможни варианти за вземане на определено решение, преди да се спрат на най-подходящото. Но импулсивният много трудно прощава на партньора си, дори и най-незначителните прегрешения.

Реплика: Това са два типа егоизъм и двата са порочни. За продължителни отношения за предпочитане са спокойните, а за кратки – импулсивните, на младини – импулсивните, на старини – спокойните, а така също зависи и от другата страна, но винаги трябва да се търси баланса. А в духовния напредък тези два типа личности се проявяват още повече външно, а вътрешно се уравновесяват в самия човек, придобил втора природа.

[113833]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→