Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Желанието за наслаждаване може да се промени по своята величина (авиют): от нулево ниво до четвърто. А всяко от тях се подразделя на поднива и така в крайна сметка се получават 125-те стъпала. В нашия свят всичко се измерва със съответната величина, по количество, а количеството влияе на качеството.

Ако вземем някакъв материал, то всъщност, неговите свойства, се определят от броя на електроните, протоните, неутроните в атома. От тяхното количество зависи качеството на материала. Ако добавяме електрони, то ще се получи нов материал.

Това се случва в неживата материя, но същото се отнася и за растенията, животните и човека. Трудно ни е да забележим това относно нашите усещания, но това е така. Всичко зависи от количеството приложени усилия, от количеството детайли, които имаме. За това е казано: ”няма по-умен от опитния”, защото той постоянно добавя тези детайли, докато не достигне до ново качество на възприемане, на усещания.

Всичко зависи от най-простите действия. В цялата реалност няма нищо, освен получаване и отдаване. И дори отдаването не съществува като такова, а има само получаване в такава форма, която се превръща в отдаване, благодарение на намерението. Всичко е изградено от ”плюс” и ”минус”.

Затова, работата се състои в това, през цялото време да прибавяме количество. А образувалото се количество започва да изисква ново качество, разбиране, защо и за какво правя всичко това. Започват да се обособяват въпроси, които ни довеждат до по- качествени действия, на ново ниво. Но и тогава ще трябва да добавяме количество, докато не постигнем нови качества.

Със своите действия ние привличаме светлината, възвръщаща към Източника, която постоянно действа и всеки път добавя още една капка промяна. В крайна сметка ”грош по грош се събират и стават капитал”, и ние постигаме способността да извършваме осъзнати действия с намерение, които се измерват не по самото действие, а по намерението.

От подготовка към урока, 13.08.2013

[114873]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако организираме живота си така, че да живеем и да си помагаме един на друг, както в едно голямо семейство, то бихме увеличили стандарта си на живот двойно при същите ресурси. Ще се появи такава разлика, сякаш съм получил двойна заплата – и всичко това зависи само от връзката между нас.

Хората ще се убедят от двойната изгода, от двойното напълване в АХА” П. Но ние знаем, че това не е най-важното. Творецът ни пробужда не за това, да получим двойно напълване, а за да поправим връзката между нас и тъкмо в нея да разкрием висшата сила. Творецът се разкрива не във всеки от нас, а помежду ни.

Засега, това се нарича ”ло лишма”. Ние привличаме човек с помощта на материалната изгода, и не го лъжем! Той наистина ще се почувства по-добре: ще заживее без недостатъци, ще стане по-уверен и спокоен.

В това ние влагаме своето намерение, т.е. намираме връзка с тази обща кристална решетка, а останалите хора са в самите и възли, в елементите, за сега всеки е в желанието си. Но това е временно, а след това те ще започнат да ценят връзката между всички, разбирайки, че тъкмо в тази връзка е спасението. Човек започва да пази тази връзка, да я възвишава. Той разбира, че тя сама по себе си вече има висока цена, и си струва да се държи за нея, отколкото за своя джоб.

Тъй като тази връзка дава душевно, вътрешно удовлетворение, повдига настроението, дава усещането за голяма свобода и по-малко грижи. За сега това са егоистични мотиви, позволяващи на човек да се издигне над своите проблеми. Но след това той ще види, че дори и без натиска на проблемите иска да принадлежи към това високо усещане за единство. А след това той дотолкова се пропива от това, че е съгласен на всякакви проблеми, само и само да запази това възвишено чувство.

Тоест той вече започва да разкрива голямото зло на егоизма, отделяйки го от доброто и правейки между тях разрез, бариера (махсом), екран (масах), правейки съкращаване и организирайки се по принципите на духовното.

Главното за нас е да се намираме във връзките на решетката, а не да се струпваме във възлите, в проблемите. Ние говорим с хората за техните проблеми, но мислим как да разкрием добрата, вярната връзка в системата и постоянно да я укрепваме.

От подготовка към урока, 14.08.2013

[114730]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→