Въпрос: Какво означава възприемането на реалността под формата на: „Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло“?

Отговор: „Исраел, Тора и Творецът – като единно цяло“ – това е истинската реалност, единствената, която съществува. А ние живеем във въображаемо скритие, в светове (оламот) – т.е. в скритие (ааламот) – съществуващи само във връзка с нас, за да ни дадат възможност за поправяне.

Домакинът, стоящ срещу госта, се съгласява с желанието на госта и създава такова скритие между тях, за да може гостът да усеща Домакина и Неговото благодеяние. Тъй като този подарък зашеметява госта! Гостът иска да бъде такъв, какъвто е Домакинът, но не може да направи нищо, докато Домакинът го препълва с цялата благодат.

При тези обстоятелства, гостът не може да каже на Домакина, че Го обича и иска да Му отдава. Дори и да изрече тези думи, то те ще бъдат казани само за благодарност на Домакина за Неговата щедрост към госта. Така не се проверява любовта, отношенията. Любовта се проверява в тази ситуация, когато си готов да отдадеш всичко, което имаш! И тогава наистина е ясно, че обичаш, че отдаваш.

Затова Домакинът се съгласява с госта, че трябва да му осигури тези подходящи условия, за да прояви своето отношение. В противен случай, няма смисъл гостът да получи благо от Домакина, той само ще страда от угризения на съвестта. Вместо да яде лакомствата на Домакина, той ще гризе самия себе си.

Това доставя на госта огромна болка и затова той е готов да направи съкращение на своето желание (цимцум алеф). След това се развива система, позволяваща на госта да се поправи. Той сякаш се отблъсква далеч от Домакина, на другия край на вселената, сякаш пада от скала в пропаст.

Но той е щастлив от това! Защото като пада все по-ниско, започва да разкрива своята идентичност. Преди е бил разтворен във висшата светлина, която се е грижела за всички и е покривала всичко. Светлината е напълвала желанието за наслаждение и то дори не е разбирало какво представлява. Така се чувства човек, който се намира под опеката на важен покровител, при което е възможно да не мислиш за нищо и затова започваш да забравяш за себе си.

Но творението, изхвърлено от Твореца на другия край на вселената, сега получава възможност да провери истинско ли е било желанието му в света на Безкрайността да направи всичко за Домакина, точно така, както Домакинът прави за него. Наистина ли  гостът иска и може да го направи? Тук и започва неговата работа.

Първо, има дълъг период на подготовка, хиляди години история, докато още не можем да се смятаме за съществуващи по отношение на духовния свят. Това засега е само вътрешен процес, възникващ в нас, като сън. Като в сън, където за 5 минути можеш да преживееш 50 години живот. Така че, встъпвайки в духовната реалност, на духовната стълба, поглеждайки назад, целият преживян от нас път в този живот ни изглежда кратък и незначителен епизод, максимум в рамките на няколко дни. Изцяло се променят мащабите на случващото се.

И след това, след като гостът съкращава своето желание, той може да започне да работи и да приведе себе си в съответствие с Домакина. Той е готов да получава от Домакина само толкова, колкото може да Му отдаде. Готов е да се намира в тъмнина и да възприема тъмнината като светлина. Тоест, той не се нуждае от вкуса и напълванията на Домакина заради собственото си наслаждение. Но той приема тези напълвания, само за да наслади Домакина.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 08.01.2013

 [97810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Насо“, п.180: Благословията на коените. ”Да те благослови Творецът”, ”да те озари Творецът”, ”да те промени Творецът”, … ”Благославянето” е АВАЯ. Има три имена на АВАЯ в благословията на коените, отговарящи на трите линии, т.е. на трите букви „йудי„ на името АВАЯ с напълване от САГ, „йуд-вав-далет יוד“ „хэй-йуд הי“ „вав-алеф-вав ואו“ „хэй-йуд ה”. Тоест ”йуд’ ” с напълването от САГ се явяват като трите начални букви на тези три имена на АВАЯ.

При кабалистите съществува следният проблем. Всички науки от нашия свят, такива като физика, химия биология, зоология, ботаника, имат свой език. Но няма език на усещанията, защото в нашия свят ние не можем да ги градуираме, да ги измерим, да ги разложим на всевъзможните им оттенъци и т.н.

Когато започваме да разкриваме желанието за наслаждаване и вътре в него различното напълване, съгласно величието на желанието и неговия характер в трите линии, на всички нива на авиюта/ дебелината му – тогава се нуждаем от език, за да опишем кой е извършил това.

Да допуснем, нотното записване в музиката – това не е език. Аз само изобразявам някакъв символ, който трябва да бъде изсвирен от някого, за да бъде усетен – и тогава той може да разбере, какво чувство съм искал да му предам, независимо от това, че за него това може да означава съвсем друго. Това е много голям проблем.

По тази причина психологията и психиатрията не се смятат за точни науки, доколкото те са основани на онзи неголям опит, който можем да натрупаме за нашия живот и не повече от това. Тъй като нямаме възможност да измерим усещанията със сетивните си органи, да ги подредим с помощта на някаква таблица, чертеж, графика, за да стане това желязно правило.

Кабалистите са изобретили записването на духовните постижения с помощта на гематрията (числовото значение на буквите и словото) – и това наистина е станал лаконичен език, способен да включи в себе си много точни детайли, които могат да се предават от един на друг. При това, за разлика от музикалните произведения, където всеки може да си фантазира, какво е мислил композиторът, тук не можеш да сбъркаш. Тъй като за да разкриеш гематрията, трябва да постигнеш онова място, онова явление, да се включиш в онази душа, която е оставила това записване – и тогава ще усетиш същото това състояние, защото се сливаш с нея и затова си уверен, че наистина си получил посланието.

От урок по книгата Зоар, 08.01.2013 

[97727]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Както пише Баал а-Сулам в статията ”Шестстотин хиляди души”, в действителност е била създадена една душа, едно желание – Малхут на света на Безкрайността. Светлината, внесена от Твореца, се е отпечатала в това получаващо желание и му e придала всичките си качества, но в обратен вид. А след това желанието трябва да се издигне над своята форма, противоположна на светлината и да ú се уподоби. Противоположното си остава и тъкмо то създава такава мощ, такава връзка, която позволява на желанието да влезе в светлината, да я овладее и да я побере в себе си. Сега за нея вече има място.

И така, има само едно желание, а ако на думи излиза друго, то е затова, защото го постигаме на части. И дори не по неговите части, а по прашинка от собственото ни постижение.

Това прилича на холограма, всяка част от която се съдържа в себе си всичко (М), но в умален мащаб (m). Всички детайли се съхраняват, но губят първоначалната си яснота. И тук, и там има десет сфирот – просто “яркостта“ е различна.

Тогава възниква въпросът: ако има само една душа, то защо ние се различаваме един от друг? Защото по идея всичко трябва да бъде много по-просто: една и съща душа се умалява в мащаб и нейните черти се „размиват“.

Но не, всеки я вижда различно, защото всеки си има свой корен на душата. С други думи, постигаме единната обща душа  от различни „ъгли”, във взаимното включване с всички останали.

Тъй като точката в сърцето всъщност се намира над получаващото желание – в ближния. Тя всъщност е корен на частната душа, тъй като желанието само по себе си нищо не струва. От друга страна, ”ближният” за всички е един – това е Адам Ришон. По такъв начин, всички постигат едно и също, но погледнато от различен ъгъл – докато не се обединят помежду си. И това е направено, за да си помагаме един на друг в постигане свойството отдаване.

Днес отнасям душата за сметка на получаващото желание, което в действителност не съществува. Моята душа е в ближния. И трябва да работя извън желанието, извън себе си ”от другата страна на собствената си кожа”, придобивайки способност за отдаване. Вземам желанията на ближния, получавам от него МАН (молба за поправяне), полагам онова, което иска той, и с това развивам своята душа – своето привличане, устрема си навън. ..

От урока по статията ”600 000 души”, 09.01.2013 

[97816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да реагирам на въздействието, което оказва върху мислите и чувствата ми околната среда, за да се съсредоточа върху целта?

Отговор:  Във въздействието на обкръжението си, аз трябва да виждам не хората, а Твореца.  Най-важното е това. Когато това се случи, можем да говорим за моята реакция. Това е първото и най-важно условие, после е по-лесно. Разбира се, по-късно също се очакват трудности, но първо трябва да установя, кой присъства в тези отношения.

Отношенията ми са само с Него, няма друг освен Него. Той ми влияе чрез всички заобикалящи ме хора, чрез целия свят и дори отвътре, чрез самия мен. Той не влияе на моето животинско тяло, а на точката в сърцето ми.

Всичко, което се случва в моето тяло, всичките ми желания, всичко, което чувствам вътре в мен и извън мен, всичко, идващо от хората, които са близо или далеч от мен, от приятелите, познатите, от всички различни кръгове около мен, е предназначено да повлияе на точката в сърцето ми. Всичко това е въздействието на Твореца върху мен.

Всички влияния идват от най-външния кръг. Заобикалящата светлина преминава към мен през различни филтри, и стига все по-близо и по-близо до мен – през висшите светове, този свят, човечеството, групата, учителя, до най-вътрешната сфера – моето его, така нареченото „сърце“. И всичко това е влиянието на Твореца, насочено единствено към най-съкровената „точка в сърцето“.

Всичко останало няма значение. В крайна сметка, светът се нуждае само от тази духовна искра, чрез нея той иска да получи съответната реакция от мен.

Преди всичко трябва да стигна до решението, че всичко, което идва отвън и отвътре, не ме интересува, сякаш не съществува. Просто трябва да намеря тази вътрешна точка, а останалото е само мост, водещ от Твореца до мен.

Ако днес, през целия ден, се придържаш към тази мисъл, че Творецът въздейства на твоята точка в сърцето, и няма нищо друго освен това, тогава мога да продължа да обяснявам по-нататък …

УОт урок по  ’’Предисловие към ТЕС’’ 06-01-2013г

[97489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как става поетапното изменение, при което ближният става по-важен за мен от самия мен? Какво усещам на този етап?

Отговор: Такава промяна в човек се случва с помощта на светлината, възвръщаща към източника. Условно, можем да разделим този процес на четири етапа.

1. Изобщо не усещам ближните, това са ”неопределени”, съществуващи, но безжизнени образи, с които нямам никакви общи чувства. Като че ли общувам с тях, прегръщаме се, пеем, но това са само кукли покрай мен – така ги усещам.
2. След това, в зависимост от това, доколко започвам егоистично да чувствам безпокойство, че не напредвам, се замислям: ”Какво ще се случи с мен?”. Така страдам, прилагам усилия, но още не чувам, че трябва да се съединя с другите. Това преминава покрай ушите ми: ”Красиви думи, но вече сме ги чували…”

Реалността, учението, всичко, в което аз лично се намирам, става все по-важно за мен, но онова, което засяга отношенията ми с приятелите – все още не разбирам, как от връзката между нас може да се получи нещо. Това ми се струва като някакъв морал или нещо напомнящо ми религиозните заповеди.

3. Затова в мен възниква голямо пренебрежение към всичко, което правят приятелите ми в групата: обединяват се, танцуват, пеят. Аз не съм способен на това. В моите очи то изглежда лекомислено и ако се съгласявам с тази потребност, то е само поради това, че това създава хубава, приятна атмосфера: трябва все пак някак си да подкрепя приятелите си, за да не се разотидат, затова се събираме на трапези, за да се сплотим и да привлечем и други хора. Така мисля аз.

4. Изхождайки от това, че в края на краищата нищо не се получава, и виждайки, че всички изведнъж стават по-умни в моите очи, започвам да се замислям: ”Какво правят те за това?”. И започвам да чувам, че обединението  е важно. Разбира се, това е от въздействието на светлината, а не просто следствие от съвместните действия с приятелите ми. Но доколкото все пак съм участвал с тях по някакъв начин, идва обкръжаващата светлина. Започвам да смятам действията, свързани с обединението, с приятелите ми, за полезни, но чисто теоретични. Говоря за това, мога да чета и слушам за груповата работа малко повече, а по-рано дори не обръщах внимание на тези статии. ”Въведение в науката кабала”, ”Учението за Десетте Сфирот”  – това е друга работа, а такива статии, като ”Последното поколение” ми припомняха комунистическите идеи.

Постепенно, под въздействието на обкръжаващата светлина, започвам да разбирам, че трябва да работя срещу своето его, да го преодолявам. Тогава започвам да забелязвам, че да го преодолея и да се съединя с приятелите си е едно и също, че по друг начин не може да бъде извършено – само мястото, наречено „група” и само по отношение на приятелите ми.

По-рано въобще не съм оценявал тези външни действия, дори съм ги пренебрегвал, по-добре никога да не бяха съществували – толкова съм ги изолирал. ”Защо въобще е това обединение между хората? Изобщо за какво става дума…? Дори ме е срам, че това е описано в кабалистичните книги.”

И изведнъж започвам да виждам, че вътрешното съдържание на тези действия наистина е такова и всичко е подчинено на реализацията на обединението – обединението на нашите вътрешни частички, а не на телата ни.  Продължавам да пренебрегвам физическото обединение, както и преди. Ако това не ме довежда до съединение на точките в сърцето, със същото пренебрежение, дори с по-голямо, се отнасям към всички тези ”трикове” и призиви: ”Дайте да се обединим! Нека да поседим заедно на трапезата, да побъбрим!”

Започвам да се отнасям по друг начин към обединението, разбирайки, че то се осъществява между точките в сърцето, с помощта на светлината, възвръщаща към Източника, и затова трябва да бъда в група. Това не е раздумка в бара, където хората се прегръщат, пеят и им е весело. Тук ние също седим заедно, можем да си пийнем и да се прегръщаме, но нашето намерение е да се обединим не телесно, или с някаква егоистична идея, а да се постараем да доближим нашите точки в сърцата, и да помолим светлината да ги съедини всички в едно. Светлината въздейства спрямо нашите приложени съвместни усилия, спрямо желанието ни да ги обедини.

Така напредваме. Основното е да преминем тези етапи, в които виждам, че реализацията в групата е необходима за съединяването на точките в сърцата под въздействието на светлината. Оттук нататък човек вече не пренебрегва обединението, той знае, че духовната реализация е такава, и нейният по-нататъшен път става все по-ясен. Независимо, че сега той изпитва друга трудност – как да откъсне своето ”Аз” от онази точка, която предава на обединението, как да придаде важност на намиращото се отвън, а не на собственото си ”Аз”. За това също е необходима светлината. Но това е следващият етап на нейното въздействие и в него също има няколко подетапа.

От урока по книгата Зоар, 07.01.2013

[97565]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Съзнателно ли е обществото ни? Какво е съзнанието на обществото? – Това означава, на правилното място и в правилното време да може да отреагира на определени събития, да поддържа справедливост в обществото и да се предотврати объркването, да прави избор, съзнателно и рационално да оценява последиците от него, да чувства отговорност за насоката на развитие на обществото, да влияе на обществения живот чрез различни форми на участие.

Проблемът е в разликата между понятията „знание“ и „съзнание“. „Знам“ означава да имаш познания по някаква тема, а не да имаш диплома. „Осъзнавам“ е да разбереш, какво е придобито знание, от къде се получава, на кого и на какви цели служи.

Съзнателният човек се възпитава в съзнателно семейство и училище. Съзнателно семейство е семейството, което правилно поглъща жизнените ценности и предава тези ценности на децата си, участва в живота на децата си, избира тяхната образователна траектория, самоконтрол и способност да виждат, да приемат и да поправят грешките си. Общество от личности, възпитани по такъв начин, образуват „съзнателното общество“.

Съзнателното училище знае защо и как да учи, приоритетите на образованието са формиране на съзнание.

Забележка: При формирането на човека ние трябва да го възпитаваме, ориентирайки го към целта на природата, към която задължително или по собствено воля вървим. Ако човек е възпитан и е получил знание да следва природата, той никога няма да сгреши и ще достигне оптималното в своето развитие и максимален успех.

 [97583]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Теория (Б.Мартни, Н.Лейн, Университета в Дюселдорф): Появата на живот е страничен продукт от реакцията на усвоената енергия. Първите протоклетки се нуждаели от огромно количество енергия за метаболизма и репликацията си, тъй като ензимите, които катализират тази специфична реакция, се появили по-късно. Повечето от енергията се разсейвала.

Как протоклетките са можели да използват енергията като източник за поддържане на живота си? От къде е дошла тази енергия и защо се натрупва от живите клетки?

Биохимичните процеси протичат в закритите части на клетките. Живите клетки съхраняват получаваната в процеса на дишане енергия в своите мембрани във вид на йонни градиенти.

Естественият протонен градиент, действайки през тънките стени от сяра и желязо, може да осигури усвояването на органичен въглерод. В резултат са могли да се образуват протоклетки, първоначално без обвивка и живеещи в каменни клетки. Минералите са действали като катализатори за процесите на древния метаболизъм. След известно време протоклетките придобили собствена мембрана и изоставили скалните убежища.

По такъв начин, учените за първи път са могли да проследят целия път, водещ от скалите, въглеродния двуокис и водата – до образуването на днешните живи клетки.

Коментар: Човек не може да разбере тайната на произхода на живота, от къде идва животът, докато не придобие втората сила на природата – свойството отдаване. Именно това свойство, което е в неживата материя, създава в нея това, което наричаме живот. А да се придобие свойството отдаване, свойството на Твореца, на Природата, е възможно само чрез метода на кабала. И само в такъв случай ще бъдем в състояние да разберем източника на живота и да го управляваме.

[97508]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

В кабала ”тяло” на парцуфа се нарича желанието за наслаждение заради отдаване, а ”душа” – светлината, която го напълва. За да придобием душа, построяваме обединението между нас, т.е. от получаващото желание формираме отдаващо. За това се свързваме с групата над егоизма, отказваме се от егоистичното желание и го обръщаме в противоположни действия. С това получаващото желание работи заради отдаване.

Преобразуването от егоизъм на отдаване се осъществява от Твореца, ако аз Го задължавам на това чрез работата си в групата, в обкръжението – както е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”. Той ми въздейства и тогава моето желание за получаване може да работи на отдаване. И вече се отнасям към другарите си по съответстващ начин и ние оформяме връзката между нас, построявайки формите за отдаване от ”дебелината” на егоистичното желание, която се превръща в чисто алтруистично желание.

Желанието за получаване се подразделя на пет слоя ”дълбочина”, или авиют – от нула до четири. А в него има и ”духовен зародиш” – точка в сърцето (.), която постоянно ме безпокои, ”тресе” ме. За да я реализирам, влизам в групата и привличам светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина (ор макиф О”М).

Преди всичко, тя извършва в мен Първото съкращение (Цимцум алеф) – Ц”А, благодарение на което мога да не вземам под внимание своето желание за получаване. А след това ще мога дори да работя с него за отдаване, но вече не в ”дебелината” (авиют), а в честотата (закут), която също се подразделя на пет степени. И съответно придобивам пет светлини: нефеш, руах, нешама, хая и йехида – отдолу нагоре: НаРаНХаЙ.

По такъв начин, моето желание за отдаване се формира от желанието за получаване, което съм имал по-рано. Това желание за отдаване се нарича съсъд на душата (нешама). Защо точно нешама? Защото до това ниво получаваме светлина на постоянна основа, използвайки авиют на нулевата, първата и втората степен (НаРаН), а светлините хая и йехида  са непостоянни и достигат до нас във вид на светлинки (ХаЙ).

И така, съсъдът на душата – това е чистото даващо желание, а светлината, която го напълва, светлина нешама. Като цяло, това е моята душа, която постепенно привлича към себе си целия егоизъм. А това означава, че желанието за получаване не изчезва – само изменяме неговото приложение.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 06.01.2013

[97495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Становище (М.Никулина, М.Зубрицкая, Федерален Университет): Всички психиатри в света казват, че сега живеем в ерата на граничните невропсихични състояния. Според статистическите данни на СЗО, броят на хората, които се нуждаят от психологична помощ, се разраства по-бързо от броя на страдащите от сърдечно-съдови и онкологични заболявания

Депресията (от лат. depressio – потискане) е психично разстройство, което се характеризира с потиснато настроение, с песимистична оценка за себе си, потискане на интелектуалната и двигателна активност, намалена мотивация. 15 милиона души в САЩ са изложени на това заболяване. Механизмите за възникване на депресията все още не са открити.

Антидепресантите са открити преди 50 години. Преди това депресията са лекували с билки, настойки от мандрагора или кукуряк. Питагор е препоръчвал да се слуша музика. Медиите наричат депресията чумата на 21 век. До 2020 година депресията ще се класира  на първо място сред всички заболявания.

Състоянието на депресия може да продължи няколко месеца, а продължителната депресия – години. Един от признаците на депресия – липсата на надежда – изглежда, че това е завинаги, а бъдещето е представено в извънредно мрачни цветове.

Причини за депресия изобилстват: семейни проблеми, конфликти на работното място, несигурност, здравословни проблеми, критични възрастови периоди.

Депресията не е признак за слабост на характера – това е реално заболяване, което изисква медицинска намеса  заради нарушението на биохимичните процеси в организма на човека.

Отговор: Именно липсата на егоистично напълване е причина за всички депресии, както и на всички заболявания. Така че броят на болните от депресия ще се увеличава, лечението ще е все по-малко ефективно, докато не се появят милиони хора, откъснати от живота. И едва тогава, най-после, ще се съгласят да се вслушат в съветите на кабала – как да се напълнят със светлина!

 [97435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→