Въпрос: Какво означава ”да молиш Твореца”? Къде е този Творец? Как мога да Го моля, ако нямам никаква представа за Него?!

Отговор: Трябва да се търси! Всеки трябва да си го представи в сърцето си, може дори и във въображението си, независимо, че кабалистите не се занимават с фантазии.

Творец се нарича общата сила на Природата. Защо казваме, че се обръщаме към нея? Това наистина предизвиква голямо объркване. Но има сила, която мога да разкрия по свое желание. Така, както в земния живот също разкривам някакви явления съгласно желанието. Ако нямах желание, не бих виждал и дишал. Към всичко първо възниква желанието, а след това аз го преживявам, разкривам, чувам, разбирам, отварям очите си по-широко, пробивам си път нанякъде. Всичко това е съгласно желанието.

Същото е и тук. Духовният свят  е преди всичко връзка, която за сега е скрита от очите ни. И в нея разкриваме нашия живот, независещ от тялото. Тялото умира, а ние продължаваме да живеем в тази връзка. Тази връзка се нарича ”душа”. Сега трябва да я разкрием. Нашето тяло не пречи да направим това. Ако го анулираме, т.е. ако живеем в него, докато ни е отредено, без да му придаваме особено значение, без да го величаем, да го използваме такова, каквото си е – да го храним, мием, поим, да го слагаме да спи, да се грижим за него като за животно – и нищо повече от това, а всичко останало да посвещаваме за разкритието на душата, тогава ще я разкрием.

Душа се нарича връзката между всичко. За да я разкриеш, имаш точка, зачатък на душа. Ако я няма тази точка, то няма за какво да говорим, ти си свободен – иди и се занимавай с тялото си, наслаждавай се на живота. Но ако имаш точка в сърцето, начало на душа, която те възбужда и не те оставя на мира, тогава идваш в кабалистична група и там ти обясняват как трябва да разкриеш душата си – твоята връзка с останалите. Това не е връзка между хората, между техните тела, а връзка между отделните желания, във всяко от които има зародиш на душа.

Представете си милиони членове от нашата световна група (независимо, че те са много повече) и между всички – свързваща мрежа, която е скрита от нас. Трябва да я разкрием. Само като разкривам 1/125 –та част от тази връзка, аз вече се намирам на първото стъпало на осъзнаване на своята душа или на първото стъпало на висшия свят и в същата тази мрежа разкривам духовния свят, себе си, вечността, над времето и пространството, всички висши измерения и източникът на всичко това, наричан ”Творец”. Към това се стремим и ние.

Вече има хора, които са разкрили духовното, написали са за това и ни обясняват точно и подробно, как по степени да реализираме това разкриване, с помощта на какви действия. И всичко това се нарича ”Тора” – инструкция. В нея не става дума за някакви физически действия с нашето тялото – него може да го оставим на мира. Говори се само за това, как да развием своята чувствителност, връзката ни с ближния, с онази висша сила и тогава достигаме  вечността.

Въпрос: Седя тук над текста на Зоар и се опитвам да усетя нещо друго, съществуващо тук, като резултат на нашите общи усилия, но никак не ми се отдава. Продължавам – и отново търпя неуспех, и отново и отново… Вие казвате: ”Молете Твореца!”, но аз нямам никаква представа за Него, няма за какво да се хвана!

Отговор: Съветвам те: ако вече хиляди пъти си блъскал главата си в стената, то може от тези удари нещо да се е променило в твоята глава, и да можеш малко повече да се вглъбиш в своите мисли, в някакво отношение към Твореца: ”Кой се крие там, кой ми пречи? Кой е сложил тази стена пред мен?”. И вече не се удряш просто така в стената, а прибавяш и мисъл към това. От ударите човек започва да поумнява. Това е вярно! Ето това и очаквам от теб…

От урока от книгата Зоар, 06.01.2013

[97414]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш „Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Спиноза: Хората мислят, че са свободни, защото осъзнават своите постъпки, а не знят причините, които са ги породили.

Изследване: Съществуването на свободната воля е един от важните неразрешими проблеми на философията. Приемаме ли решението осъзнато или нашият избор се осъществява без участието на съзнанието – много преди ние да го осъзнаем? Емануил Кант включил проблема със свободната воля в числото на въпросите, отговорите на които лежат зад границите на възможното познание.

Но учените не се страхуват от сложни задачи, в които философите не са успели. Изучаване на свободната воля доведе до отговора: причините за нашите постъпки не се явява съзнателният ни избор. Свободата на волята е илюзия, тя не е причина за нашите действия, но ги придружава, точно така, както сигналът на разредения акумулатор на екрана на мобилния телефон показва спадане на акумулатора, но не е причина за разреждането. Това е само усещане, което ни позволява да различим действието, изпълнено от нас, от процесите, които не зависят от нас.

Когато извършваме определено желано действие, за нас е свойствено да го третираме като проява на свободна воля. Но понякога хората извършват постъпки и нямат никакво чувство за реализирана свободна воля. Но е вярно и обратното: нерядко усещаме свободната воля в действия, които не сме извършили.

Психологът Б. Либет е открил в мозъка ”потенциал на готовност” – възбуждане на мозъка, което възниква за една стотна милисекундна до вземане на съзнателно решение за действие. На хората им предлагали да натискат бутон, когато им се прииска. От участниците се е изисквало да отбележат момента, когато от тях е било взето осъзнатото решение да натиснат бутона. Експериментаторите, измервайки потенциала на готовност, можели да предвидят момента на натискане на бутона за стотна милисекунда преди това, кога изпитваният осъзнавал, че е решил да натисне бутона. Тоест първо учените видели скок на потенциала за готовност на измервателните прибори, след това човекът осъзнал, че иска да натисне бутона, а след това е ставало самото натискане на бутона.

Р. Спери през 1981 г. бил удостоен с Нобелова награда, защото е показал, че при хора с прерязана връзка между двете полукълба на мозъка възникват две напълно отделни личности – едната в лявото, а другата в дясното полукълбо. Но двете личности на такъв човек не осъзнават съществуването си една спрямо друга. Излиза, че всяко случайно действие извършвано от нашето тяло, се счита за съзнание, като резултат на проява на свободна воля, дори то да не е било такова.

Представете си двама човека, живеещи в една стая, но незнаещи нищо за съквартиранта. Всеки път, когато се отваря прозорчето, всеки от тях е убеден, че тъкмо той го е отворил.

Убеждението, че можем свободно и съзнателно да избираме нашите постъпки, е фундаментално за картината на нашия свят. Но тази гледна точка не се съгласува с последните експериментаторски данни, които посочват, че нашето субективно възприемане на свободата не е нищо повече от илюзия, че нашите постъпки се определят от процесите в нашия мозък, скрити от нашето съзнание и произтичащи много преди появата на усещане за приетото решение.

Реплика: Свобода на волята, как и какви постъпки да извършваме – няма. Нашите постъпки се извършват от нас само под неусещаното /негласно влияние/ указание на нашето обкръжение. Но можем да изберем под какво обкръжение да се намираме – и с това ставаме свободни от съдбата, но само ако можем да реализираме тази свобода. Нейната реализация се нарича духовен живот, който ни предлага кабала. В останалото ние/вие сме животни/ роботи.

[97299]

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от това, че човек полага усилия и се опитва да ускори поправянето си, ако все едно, целият му път вече е прeдопределен, всички поправяния, през които той трябва да премине, всички негови грешки и престъпления?

Отговор: Ако не правиш усилия, никога няма да преминеш през тези грешки и поправяния. Да речем, учиш се в трети клас и трябва да преминеш в четвърти. Но ти не искаш да се учиш и не те допускат в четвърти клас! Тогава какво се случва? Ще получиш наказание и лошо отношение от всички: родители, учители, училищното настоятелство на училището. И ще повтаряш същия клас, докато не изпълниш всички задачи и не си готов да преминеш в следващия.

Да не би да си спечелил от мързела си? Защо питаш каква е ползата от всичките ти усилия? Не можеш да преминеш към следващия етап, докато не си завършил предишния, защото не си подготвил съсъда за него. Как можеш да почустваш как се реализира в теб следващата степен?

Невъзможно е да се премине на следващата духовна степен „по фаворизация“. В нашия свят това е възможно, но в духовното не. Тъй като нямаш сетивни органи – ще трябва сам да ги развиеш, във възходи и падения, преминавайки през объркване и проблеми, вземайки решения и правейки грешки, опитвайки се да пробиеш с разни способи – като малко дете, което се учи на нещо.

В противен случай няма да има напредък, това са законите на природата. Следователно няма да има никакво снизхождение и милост, прошка за това, че си сгрешил поради незнание. Това е прието само между хората, а ние се подчиняваме на определен, ясен процес, където всичко е предопределено, стъпка след стъпка.

Невъзможно е да се премине на следващ етап, без да е завършил предишният, докато не си получил впечатление, знание, усещане от него, докато не се е врязал в паметта ти и не си готов да вървиш напред с този опит, събрал съсъда, в който сега чувстваш всички явления в самия себе си. Едва след това можеш да напредваш.

В нашия свят не става така, тук хората намират всякакви заобиколни пътища, тъй като те изобщо не разбират своите състояния. Когато дойде светлината и освети състоянието ни, ще разберем неговата причина, защо става така и за какво, каква е ползата от него, как да се отнасяме правилно към него. А до тогава, действаме на сляпо, в съответствие с  животинските си инстинкти.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 30.12.2012

 [96882]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изследване (група учени от Университета в Айова): Човек прилича на съд – с каквото го напълниш, такъв ще бъде. Днес сме свидетели на огромен брой сцени на насилие.  Ако смятате, че насилието не е решение на проблемите, ако искате да запазите алтруизма и толерантността – стойте далеч от сцените на агресия.

Сцените на насилие във филмите, новините, игрите, са тригери за активиране на агресивни мисли, които са вече съхранени в паметта. Ако тези агресивни чувства се предизвикват отново и отново, те стават хронични. Тогава те започват да определят поведението на човек.

Изследователите се застъпват за създаване на медийни рейтинги, които предоставят информация за съдържанието на медиите, да насърчават родителите да поставят ограничения за гледането на телевизия, да формират в децата критичен подход към текущите събития и информация. Защото когато децата започнат да мислят, че насилието е нещо нормално, те сами участват в агресия срещу другите.

Заключение: Тъй като тези медии са от полза за много хора, да ги забраним в нашето общество е доста по-сложно, от пушенето дори. Средата формира от детето човек, но дори родителите не могат организирано да протестират срещу медиите, които унищожават децата им и всички усилия на родителите за добро възпитание. Нима Световната Здравна Организация и ЮНЕСКО се противопоставят на такива медии? Да не би някой да е представил такива предложения в ООН? Отговорът е един – не можем да устоим на такива средства за масова информация, защото самите ние сме такива!

Според кабала, човек никога и по никакъв начин не ангажира СВОИТЕ постъпки, а само това, което обществото, обкръжението, средата му диктува. Затова, избирайки среда, човек напълно определя своите постъпки, които са резултат от влиянието на средата. Тоест, човек може да определи действията си само от средата, в която се намира. И само в избора на средата е свободата на волята му. (Баал а-Сулам „Свобода на волята„)

[97096]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Становище (Далай Лама, XIV, духовен водач на тибетския будизъм): Всички религии казват, че егоизмът, идеята за значението на собственото „аз“ е източникът на всички проблеми, източник на гняв, омраза, завист. Не трябва да се прилепваме към „аз“. Много по-важно е да се отдели енергия за „трансформация на ума“, за развитие на способността за любов и състрадание.

Всички живи същества желаят щастие и не искат страдание, така че е необходимо да се създават условия за щастие и свобода от страданията, да носим полза на другите и да не причиняваме вреда. В това всички религиозни учения са единни. Всички те говорят за значението на състраданието, търпението, самодисциплината, любовта,

Светската (нерелигиозна) етика, основана на любовта и състраданието, е напълно подходяща за решаване предизвикателствата на 21 век. Добре би било колкото може повече хора да следват тази етика. За всички нас, когато вече сме 7 милиарда, е много важна любовта и състраданието. Трябва да се опитаме да бъдем добри хора, да проявяваме грижа за  всички.

Бих искал всички да разберат и да разкажат това на близките и приятелите си, а те от своя страна – на своите. По този начин разширяваме етиката на цялото население на планетата.

Реплика: Религиите никога няма да тръгнат към сближаване, тъй като се основават на егоизма на вярващите. Именно те разделят хората. Да се издигнем над тях и да се обединим, т.е. да приемем единството над всичко, в това число, и религиозните различия – това е начинът за излизане от кризата. Към обединение, независимо от различията – ето към какво трябва да призоваваме. Вътре в религиите виждаме само омраза към чужденците и хората от други религии. И никога истински призив за единство и любов. Затова Далай Лама говори за нерелигиозна етика като подходящо решение на предизвикателствата на 21 век.

[96731]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 6

Въпрос: В статията „Мир“ пише: „Магазинът е отворен и магазинерът дава на кредит. Бирниците обаче се връщат всеки ден и събират данъка от човека, независимо от това, дали той го осъзнава или не“. Каква е правилната такса?

Отговор: А какво е получаването? Какво получаваш от магазина? Крадеш и не знаеш какво?

Целият си живот, всичките си мисли, чувства, всичко, което непрекъснато преминава през теб, ти получаваш от този магазин: от първия атом до последното, най-голямо твое постижение.

Създаден си по определен начин, с определени физически, вътрешни, психологически, духовни, умствени свойства, за да се трансформираш. Получил си знания за това, получил си условия. Намираш се на място, което е заето със собствена трансформация. Побързай  към подобие с Твореца. С това плащаш за това, което получаваш.

Или човек прави това принудително, при постоянни, последователни удари и винаги страда. Но със страдания той нищо не изплаща. Той просто идва до осъзнаването, че трябва да плати – необходимо е да промени себе си. Това може да отнеме още 100 години.

А ти имаш възможност да започнеш да се променяш сега и с това да оправдаеш своето съществуване – това, което получаваш от магазина.

Плащането се извършва в съответствие с нашите разумни действия, за да станем подобни  на Твореца, чрез начина, по който променям света по Негово подобие.

Променям не само отношението си към всеки, но и образованието и възпитанието, разпространението – целия свят, но най – вече себе си.

От 6-тия урок на конгреса в Новосибирск, 09.12.2012

[96608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Тяло и душа”: Може да си представите тялото като работеща електрическа машина с проводници, опънати към мозъка. Те се задействат от контакта с външните фактори и изпращат към мозъка своите отзиви: болка или наслада. А мозъкът посочва на определения орган какво да прави.

Въпрос: Излиза, че всички усещания на тялото, целият му живот е сякаш ”филм”, който му прожектират?

Отговор: Тук се преплитат двата подхода: субективният и обективният. По принцип, щом виждаш и възприемаш дадена картина от света, то не можеш да я зачеркнеш и произволно да я отнесеш за сметка на играта на въображението. Да, възможно е да става дума за фантазии, но тези фантазии са нашият живот и ние трябва да ги приемаме като даденост.

Въпрос: Къде е тогава истината?

Отговор: Няма истина, всичко е относително, всичко се оценява от човека. На земята живеят седем милиарда души и всеки си има своята истина. Тъй като нямаме абсолютен критерий, по който да можем да проверяваме кое е истина. Всички ние висим в пустотата, както Земята, както цялата Вселена – кой знае къде е окачена тя? Сега ти си жив, но в някакъв момент ще умреш – и кой властва над това? В чии ръце са конците?

В сегашното си състояние, поради липсата на базови еталони, не сме способни да направим каквито и да е измервания. Установили сме много приблизителни скали и единици за измерване: Гринуич, килограм, метър, кулон, ом – но това са условни величини за сравнителни измервания. Те единствено потвърждават факта, че нямаме за какво да се хванем и за сега нищо не можем да измерим.

Не знаем какво е това истина и помежду си определяме условни рамки за съпоставяне. Тъй като за нормален живот ни е необходим общ език, а иначе как ще реализираме своята взаимовръзка и как ще печелим един от друг? И така, истина няма. А и никой не се нуждае от такава. Тъй като, ако се открие нещо неприложимо, ще ми се наложи да приема този факт, а аз предпочитам своята ”истина”. Да, можем да постигнем абсолютни величини, но егоизмът не ни позволява това и затова сме потопени в относителността, в повратността.

Трябва да се свикне с това положение, да се съгласим с него, да го приемем за факт. Това е нормално, ако демонстрирам, че съм се променил от вчера. Тъкмо чрез движението напред човек разбира, че няма нищо определено, надеждно, непоклатимо. Ако вчерашното благо ми се струва и днешно, това означава, че съм застинал – дори не на растително, а на неживо ниво. И обратно, на човешкото стъпало всеки ден виждам ”света преобърнат”. Тъй като всяко следващо стъпало е противоположно на предходното.

По духовния път аз не просто добавям новото към съществуващото, а всеки път се преобразявам – и тук няма от какво да се притесняваме. Не трябва да си мислим, че сме несъкрушими – всички ние постоянно се променяме и това е добре. Само децата, вечно неспокойни и неусмирими, могат да растат.

И така, не можем да определим нищо като абсолютно, и затова трябва да се ръководим само от онова, което виждаме, приемайки тази картина за истинска. Истината е една – няма нищо постоянно, всичко се променя относно човека.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 31.12.2012 

[96921]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (д-р С. Гроф): Любовта е абсолютно необходима, за да може човечеството да оцелее. Сега е настъпил моментът, когато не можем да си позволим модел на поведение, ориентиран към конкурентна борба или оцеляване на по-силния.

Оцеляването зависи от това, ще успеем ли да укротим тези сили и да търсим опора не в тях, а в любовта. Необходим е поврат от конкурентна борба към въпроси от по-висок ранг. Проявява се несъгласие с Дарвиновата идея за оцеляване на по-силния. Има много примери от историята на еволюцията, откриващи ни картината на сътрудничеството, а не на конкуренцията.

• Съвременният социум е склонен да смята човека за венец на творението и на външната еволюция, но човек се явява нещо като преходен вид, продължаващ еволюционно развитие. А ако се смятаме за завършено звено, то преставаме да виждаме своето място в общата дългосрочна перспектива на еволюцията.
• Живеем в епоха на криза. Човечеството стои на еволюционното кръстовище и ни предстои еволюционен скок, да станем нов вид.
• Проблемът е в това, че човек се възприема като нещо отделно от обкръжаващия го свят и не забелязва взаимната връзка. В ХХI век нашето мислене е станало детерминистично и тесногръдо.
• Сега става смяна на парадигмата. Появява се ново наблюдение, което досегашната парадигма не може да обясни. Първоначално, я отхвърлят, обявяват я за ненаучна, недостоверна, обвиняват изследователите в нечестност и безумие. Но в хода на кризата се появяват все по-смели алтернативи, които дават отговор на тези нови въпроси и в крайна сметка, се приема парадигмата на следващия период.
• Ние говорим за сериозна смяна на парадигмата. Съзнание по-високо от материята, превъзхожда я по значение. Този материален свят представлява някаква виртуална реалност. Материята не можа да създаде такова явление, като съзнанието. Но такова убеждение съществува и за да се откажем от него, ни трябва време.

Реплика: Ето така се появяват новите наблюдения и става смяната на парадигмите – та чак до науката кабала за единната истина, описваща многобройните светове и вселени.

[96726]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В последно време в службата общувам с няколко професори и, между другото, си говорим за кабала. Трябва да ви кажа, че те разбират за какво става дума – но не вярват…

Отговор: Вярно. Техният подход е рационален: ”Ние сме усвоили толкова много познания в нашия свят с помощта на различните науки и техните подраздели, че картината по принцип е ясна. Но ето, пристига някакъв човек, на вид нормален, адекватен, а не луд, и започва да ни излага някаква концепция, взета неизвестно от къде. Той казва, че това е основата на всички науки и свързва всичко със светлината и съсъдите.

Но такова нещо не ни е известно. В света не наблюдаваме реална проява на онова, за което той ни разказва. Нека дори неговите обяснения да звучат логично, но той излага своята мъдрост на въображаеми постулати. ”Дайте да предположим, че това е така”  – казва той и на тази основа издига добре подредена конструкция, цялостна философия.

Но защо трябва да я приемаме за наука, ако съгласно нашите постановки, тя не се явява такава? Наука е онова, което може да се изучава и осмисля. Той пък казва, че с неговата наука трябва да се живее, и да се изменяш вътрешно. За такова не сме чували никога. ”Какво означава да променим човешката природа? Ние имаме култура и възпитание,  учим хората на доброта и отзивчивост – какво повече от това? И какво отношение има това към науката?”

Учените не са в състояние да разберат относителността на собственото си възприятие. Те не разбират, че промените в човек променят неговата реалност, доколкото тя цялата е създадена от вътрешната реакция на човек.

Науката кабала обяснява ясната взаимовръзка: според това, как се променям аз, се променя и светът, който усещам. Такава е ключовата формула с постоянен коефициент и променливи параметри, отразяващи се от моите съсъди/ желания, от възприемчивостта ми, намеренията, мислите и т.н. Ако те се променят – променя се и светът:

Х – това съм аз, К е константна величина, а У е светът. И аз говоря с онези, които са готови да го чуят.

А учените нямат такава готовност. Не им достига новото, допълнително желание, което да ги влече навън, извън този свят. И ако те не узреят за това, то няма да чуят. Тук е нужна чувствителност за явленията не само към нашия свят. Тук трябва чувствителност не само към нашия свят, но и към духовния свят.

Въпрос: Какво излиза на практика? Интелигентните хора с висше образование не са в състояние да ни разберат?

Отговор: Тъкмо те са ”непробиваемите”. Тъй като те са уверени, че вече имат твърда основа.

Въпрос: Тогава към кого да се обръщаме?

Отговор: Кабалистична притча разказва как в един град дошъл човек на име Патхия,  взел от там всички, чувстващи се ”празни” хорица, и заминал с тях в пустинята. Тъй като човек, който си задава въпроса за смисъла на живота се чувства жалък и опустошен. И обратно, ако човек не e чувствителен към това, ако няма съответстващ съсъд/ желание, това означава, че още не е достигнал нужното стъпало на възприятието.

Разбира се, че ние не се отказваме от разпространението, но да чуе посланието на науката кабала може само онзи, който има точка в сърцето. Алтернатива на това е да се почувстваш като затворено животно, не знаещо къде да се скрие от ударите на градушката. Тогава той ще е готов да тръгне след нас, само и само да се избави от бедите…

От урок по статията ”Тяло и душа”, 02.01.2013

[97078]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→