Мнение (А. Семихатов, д-р на физико-математическите.науки, Институт по Физика към РАН): Всички частици са разделени на два класа: бозони и фермиони. Частиците, от които сме направени,  са фермионите, а бозоните – преносители на взаимодействия. Бозоните ужасно обичат да се струпват заедно.

Ако вие бяхте бозони, сега всички щяхте да седите на един стол. Не питайте как е възможно това – такива са свойствата на бозоните. Фермионите, напротив – те са индивидуалисти. Те са като хора, които са си неприятни един на друг, затова се подкрепят взаимно отдалеч. Нашият свят съществува именно благодарение на това, че фермионите не могат да се понасят един друг.

Ние с вас живеем в пространство, което се състои от точки, номерирани с числа. Тези три числа можете да умножите както искате, но винаги ще се получи един и същи резултат. А зад „огледалото“ съществува това, което се нарича супер пространство. Това е пространство, където има нещо подобно на числа, но точки няма. Числата, които тук изпълняват ролята на координата, имат странно свойство: ако ги умножите едно по друго, а след това направите същото нещо, но в обратен ред, то тези две действия ще бъдат с различен знак. Например 5х4 – би било 20, а 4х5 – минус 20.

Светът, който е там, е напълно различен от нашия. Нашето пространство с вас е бозонно пространство. А странното пространство зад „огледалото“ е насочено към описване на фермионите. Не забравяйте колко различно седят на столовете бозоните и фермионите. Оказва се, че тези два свята произвеждат безкрайност с различни знаци и индивидуално се държат много лошо. Когато ги свързвате заедно, се оказва, че те са прекрасна, хармонична двойка. Ще научите, че светът е устроен много по-добре, отколкото бихте могли да очаквате. Много вероятно е, светът да е устроен супер хармонично и супер симетрично. И ако това е така, то той е математичен в своята основа.

Коментар: Ето как, лека полека, учените достигат до правилни изводи за паралелния на нашия свят, за огледалния свят, който съществува в свойството отдаване и любов, противоположен на нашия свят, съществуващ в свойството получаване, омраза, завист – егоизъм. Сега остава да се направят още няколко прости извода и да се постави основният въпрос – как можем да се преместим в другия свят, или по-скоро, да го присъединим към нашия свят и да съществуваме и в двата свята, в съвършенство. За това ще ни се наложи да усвоим още една наука – кабала.

 [98449]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Мнение: Фармацевтичната мафия създава все повече и повече всякакви лекарства. За да се купуват, се създават нови болести, а в медиите постоянно се поддържа психозата от типа ”всички скоро ще умрем от грипа”. Извършва се масова манипулация на съзнанието.

В страните от ЕС съществуват повече от 12 000 лекарствени артикула, като в това време MЗO заявява, че за лечение на всички видове заболявания стигат и 200 вида. Тогава за какво съществува това разнообразие от фармацевтични препарати?

Докторът не е лечител, а дилър. Отминаха онези времена, когато лекарят сам е приготвял прахчетата и сиропите. Съвременните лекари не притежават знания в областта на медицинската химия, малко се знае за механизма и действието на лекарствата, колкото е по-възрастен докторът, толкова повече е изостанал от живота. Лекарите са жертва на рекламата, предлагаща нови препарати и техните целебни свойства, разпространявани от различните компании, имащи дял от продажбата на лекарства. Ролята на доктора става все по-пасивна, той не лекува, а избира препарата, който му посочва рекламата.

Отрицателни лекарства: Всички видове лекарства са на основата на реактивен, ”отрицателен” принцип на действие. Антибиотиците, противовъзпалителните и успокояващите средства, препаратите за понижаване на кръвното налягане, антидепресантите – лекуват вече проявилото се заболяване. Затова, ако се удари по печалбата на всички тази фармацевтични компании по света, тогава биха се появили лекарства, които реално да лекуват и да предотвратяват заболяванията. Разбира се, такива лекарства не се появяват.

Медицината може да поддържа съществуването на 90 годишните старци, но това е изгодно само за производителите на лекарства – затова техният идеал е ”вечният болен”. Лекарствата не трябва да лекуват, а само да поддържат.

Фармацевтичния октопод. „Sandoz“, „Ciba Geidy“, „Hoffmann La Roche“, „Bayer“ са фармацевтични транснационални корпорации. В техни ръце се намират повечето патенти за използване на химическите вещества за медицински цели. Техни експерти се явяват съветниците на политическите сили и органите на държавната власт по въпросите на медицината и здравеопазването. Те съветват какви лекарства да бъдат внесени в регистъра на разрешените – в полза на своите интереси. Тук се разкрива корупционната връзка между политиците и фармацевтите. От здравето на населението никой не се интересува. Някой добре си топли ръцете на това.

Реплика: Всички области от живота ни се ръководят от егоизма – и докато не го поправим на противоположното му свойство отдаване, ще страдаме от всичките му прояви. Безполезно е да се опитваме да поправим само една проява на нашата Природа, защото такова явление се наблюдава в цялото общество, в целия свят. Затова, само уподобявайки се на Природата, на нейния основен Закон за интегрална взаимозависимост ще се спасим от заплашващото ни бъдеще.

 [98428]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата ни работа, целият път и всяка негова част, всяко отделно състояние е разделено на две части: това, което човек прави за себе си, и това, което правят по негово желание свише. Трябва да знам, че целта на творението е достигане на отдаване, подобие с Твореца с всички сили. Аз не знам какво са всички желания, всички 125 степени – това все още е скрито от мен. Но моята задача е да приложа максимум усилия, използвайки това, което имам сега в себе си, като дете, което с всички сили се старае да постигне желаната цел.

Така трябва да действам във всеки един момент, опитвайки се да достигна силата отдаване. А след като съм опитал да направя това сам, с помощта на групата, подготвяйки се и омаловажавайки себе си, молейки за помощ другите, „като си направя учител и купя другар“, след всички тези действия аз се убеждавам в пълното си безсилие. Моят учител Рабаш обичаше да ми повтаря: „Сега виждаш, че си от същото тесто, както и аз“.

В резултат, на човек не му остава никаква надежда със собствени сили да извърши каквото и да е изменение към по-добро и сам да поправи себе си. Той трябва да се убеди в това от собствен опит. Защото макар често да е слушал, че не може сам да поправи себе си и светлината трябва да направи това, засега за него това си остават само празни думи.

За да получим от светлината своето поправяне, трябва първо да се постараем да направим това със собствени сили, доколкото е възможно. Защото докато не се отчаяш от собствените си сили, всички твои молби ще бъдат фалшиви и измамни. Просто си мързелив и не искаш да се затрудняваш. Ако беше вложил всичко от себе си и се беше убедил, че целта е недостижима, то благодарение на вложените усилия, ти би придобил силно желание действително да получиш силата отдаване.

Благодарение на факта, че си вложил всички усилия и не си постигнал нищо, си се разочаровал от собствените си сили и възможности. По този начин, в теб сега има два компонента: желание да постигнеш целта, твърдо намерение, защото си положил всички усилия и нищо не се е получило. И второ, с това си придобил огромно желание и просто ще експлодираш от желанието да достигнеш целта.

Това са две противоположни понятия, както обикновено се случва в духовното. И ако те се съединят в едно понятие, в чисто желание да постигнеш свойството отдаване и нищо повече от това, то от теб се изтръгва молитва.

Това просто се случва, защото сме устроени така. Всички степени вече са вътре в нас, всички информационни гени, решимот. Не трябва да ги привличаме и изграждаме. В този момент, когато се старая да постигна свойството отдаване, в мен се формира правилно желание, и в крайна сметка се ражда молитвата.

Издигам МА“Н, състоящ се от решимо де-итлабшут и решимо де-авиют: от огромно желание към целта и от отчаяние да я достигна със собствени сили. А освен това, тук се добавя и увереност в това, че Творецът може да го направи за мен, длъжен е и ще го направи! Тъй като виждам, съдейки по реда на състоянията, през които преминавам, че всичко е устроено така, сякаш Той желае това и чака само моята правилна молба, т.е. правилно оформено желание, истинска молитва, МА“Н.

МА“Н (мей нуквин) означава „женски води“, т.е. две основни свойства, правилно свързани помежду си. И тогава в отговор на тази потребност към отдаване, на разочарование от собствените сили и на надеждата за поправяне, идва висшата светлина и ми дава свойството отдаване и вътре в това решимо ми се разкрива първата духовна картина. Силата на светлината се облича вътре в решимо, поправя го, свързва, изгражда и аз вече се намирам в свойството отдаване.

Това е моята първа духовна степен, на която ми става ясна общата мрежа, връзката между всички. Виждам как зад всичко това, зад кулисите, действа светлината, силата на отдаване, която трябва да пробуди силата на получаване, противоположното й състояние, за да почувствам колко ми липсва и да го поискам. Така отново и отново на новите степени преминавам същите тези състояния, които преживявам сега, на първата степен.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2013

 [98156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Интегрално възпитание на човечеството

Цикъл от беседи между проф. М. Лайтман и психолога Анатолий Улянов

Беседа 8

15 декември 2011 г.

Светене от бъдещето

Въпрос: В общия курс по интегрално възпитание се твърди, че всяко действие трябва да започва с обща интегрална картина, която да бъде цел за човека. Вероятно един курс по психология също не би бил изключение. От тук следва, че трябва да започваме всяко едно занятие именно така ли? Какъв е най-правилният начин да го направим?

Отговор: Важно е да отбележим, че това не е просто съвет, а основна необходимост. Човек трябва непрекъснато да следва дадена цел и да бъде съсредоточен върху нея, за да може всяко негово движение, изражение, занимание с игри или участие в дадено обсъждане да бъде насочено към същата цел.

Тогава той действително ще се стреми към нея и ще развие силно желания за тази цел. Ще види, че всичко трябва да бъде насочено към нейното постигане. Това е от една страна.

От друга страна, тъй като в природата съществува едно единно поле, в което всички сме взаимосвързани, когато поставим пред себе си определена задача и умозрително си представим своето бъдеще, сякаш започваме да привличаме върху себе си „притегателните“ сили, които ни устремяват напред. Те сякаш произлизат от обекта, към който се стремим, и така ни въздействат.

Това е чисто психологическо явление: общо взето, разбираме, че това не съществува. Дори е възможно нашето твърдение за бъдещето да не съответства на действителната картина – в процеса на напредък ние постепенно се изменяме и съответно се изменя и нашият мироглед за бъдещето.

По същия начин казваме на едно дете: „Ще пораснеш и ще станеш това или това – просто продължи да учиш. Ще видиш, че ще стане.” То постепенно расте и започва да разбира, че ако по-рано си е представяло, че е шофьор на огромен самосвал, сега в него са се зародили други цели. Ние му представяме определени картини на бъдещето, за да може то по-нататък да ги развие в различни, по-високи цели.

Така и ние трябва непрекъснато да си представяме картината, която, подобно на децата, сме длъжни да развием, за да може да ни води напред. Тогава няма да бъдем притискани отзад от отрицателните сили на природата, от кризите, а напротив, ще напредваме, увлечени от положителните сили. Така ще съкратим пътя и той ще бъде приятен за нас.

Затова трябва да си представим едно светло и добро бъдеще, подкрепяно от нашето обкръжение, издигано в очите на обществото чрез медиите и т.н. Тогава човек ще придобие огромна сила и вдъхновение. Междувременно обществото ще поощрява всеки, който се стреми към целта.

Трябва да развием такава широка психологическа основа, която ще тегли и носи човек като поток, а той с удоволствие ще плува по течението.

Въпрос: Когато водя курс по интегрално възпитание, трябва ли във всяка закономерност, която обяснявам, да въведа елемент на интегралност?

Отговор: Да, защото всяко движение към целта предполага, че на всяка част от пътя вие постепенно ще я постигате и ще се приближавате по-близо до нея. Тоест, ако целта представлява определен набор от някакви нови качества, тогава всяка стъпка към нея предполага усвояване на тези качества – трябва да контролирате това. Трябва да направите анализ и наблюдение: приближил ли съм се към целта или изведнъж съм се отклонил.

Едно отклонение в страни е много опасно. Ако не забележете това още в началото, малкото отклонение ще прерасне в огромна грешка и никога няма да достигнете целта, защото ще продължите да се отклонявате от нея.

(още…)

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Интервюта, Образование, Поръчителство, Практическо обединение, Природа - Няма коментари→

Конгрес ”Пламък в пустинята”. Урок №5

Въпрос: Какво представлява духовното отчаяние?

Отговор: Духовността – това е отдаване. В нашия свят няма такова качество и задачата ми е да си го представя от противоположностите. Тоест да разбера какво е поръчителство, доколко съм далече от това свойство и в същото време, колко силно се нуждая от него. Ако достигна до такова разбиране, то в мен ще се сформира много силно желание да проникна в това свойство и това желание ще бъде моята молитва, молба, искане.

Ако наистина искам да достигна до отдаване, то свише идва сила, светлина и разкрива това свойство в мен. И тогава започвам да усещам втората половина от реалността, която до този момент е била скрита, а сега се разкрива.

За сега живеем само в свойството получаване и затова животът ни е толкова кратък и нещастен, състоящ се само от загуби и без никаква полза.

А когато навляза в свойството отдаване, отменяйки себе си и преодолявайки психологическата бариера, аз излизам в духовното пространство, напълно изградено от отдаването.

Това е като човек, който престава да диша и след това, правейки това, разбира, че може да живее и без въздуха. И тогава му се разкрива новото пространство, новият свят. Това е само пример, не може да се опише подробно, защото в нашия свят не съществува подобно свойство.

А отчаянието идва от това, че нямам възможността да достигна това свойство сам, със собствени сили. За сметка на групата, учението, накрая достигам до решението, че не съм способен на това, но нямам избор: трябва да го получа. И тогава получавам такава възможност.

От 5-ти урок на конгреса в Арава ”Пламък в пустинята”, 18.01.2013

[98324]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир”: Простото осмисляне показва, че на човешкия род е необходим социален живот. С други думи, без помощта на обществото, човек не може да съществува и да си доставя средства за преживяване.

Ако някой излиза от обществото и се усамотява в пустинята и живее там, изпълнен с тъга и в големи страдания, защото е слаб и не може да си обезпечава прехрана, то той няма никакво право да негодува от Висшето управление или от съдбата си.

А ако той все пак негодува и проклина своята горчива участ, с това само демонстрира своята глупост. Такъв човек не е достоен за съжаление, защото върви срещу природата си, независимо от това, че трябва да живее, както му повелява висшето управление. И затова, такъв не се жали.

Който излиза от обществото, разбира се, ще страда. Така сме създадени, че без обкръжение не можем. Никой не може сам да се подсигури с всичко необходимо. Така стоят нещата дори при животните, а какво остава за хората.

Въпрос: Но защо Баал а-Сулам прибягва до такива остри изказвания?

Отговор: Той иска да покаже, че в Природата има ясно написани истини. Ако искаш да останеш човек, то трябва да живееш между хората. А ако искаш да бъдеш като животните, живей при животните. Дете, поставено в стадо, взима пример от онова, което вижда, и става такъв във всяко едно отношение до краен физически предел, а е възможно и зад този предел.

Обкръжението решава всичко. Никой нищо не ти обещава – избирайки обкръжението, ти сам определяш своето бъдеще. Ето, решавай какъв искаш да станеш, в какво общество искаш да живееш. Тук е необходима точност: първо, вземаш решение, а след това се присъединяваш към даденото обкръжение, което ще направи от теб тъкмо това, което желаеш.

В идеален случай, ако човек напредва правилно, включвайки своето чувство, проверявайки, придържайки се към качествата си, то той винаги ще намери своето място, вярното обкръжение, което меко, с любов, ще го поведе напред.

За съжаление, ние не правим верния разчет, за да се случи всичко така. Нужното ни обкръжение се намира редом с нас, но ти не го предпочиташ особено, ти отново и отново се връщаш във всевъзможните външни кръгове и се подлагаш под тяхно влияние. Дори в случай на добро въздействие, ти го получаваш през призмата на външното пречупване – и оставаш без нищо…

Ако би се гмурнал напълно, ”с главата”  в едно от обкръженията – без значение в кое – то бързо би открил онова, което ти е необходимо и полезно. Но днес ги бъркаш, преплиташ и не знаеш къде ти е добре и къде не. Тъй като нямаш ясен поглед върху нито едно от тях – само смесица от размити очертания.

Е, излиза, че основният проблем не е в лошата среда. Напротив, скачай и опитвай, и проверявай. А смесването на средите ни прави неадекватни: самите ние вече не знаем от къде и какво сме прихванали и не можем да вземем решение…

От урока по статията ”Мир”, 11.01.2013

[98014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Дуалността много затруднява нашата работа. Вчера, на конгреса „Една глобална жена“, се опитах да обясня, че от една страна, жените трябва да направят общо огромно желание, за да го предадат на мъжете за работа. Те трябва да са сигурни, че това тяхно желание управлява света, контролира мъжете и започва процес на поправяне. Но от друга страна, за да го направят с правилно отношение, насочено към отдаване, те трябва да са наясно, че в момента, когато достигнат правилното желание, ще почувстват в него, че всичко вече е поправено и мъжете са абсолютни праведници, които нямат нужда от каквото и да е поправяне.

Беше ми трудно да обясня две такива несъвместими противоположности, но все пак се опитах да доведа това до тях и да задържа тази линия на семинара.

Баал а-Сулам пише в своето писмо (№41): „Духовното прозрение е основано на две противоположни форми, разкриващи се незабавно в човек: една – от страна на тялото, и една – от страна на душата“ – т.е. желанието за наслаждение и желанието за отдаване. Желанието за наслаждение се нарича тяло, а желанието за отдаване – душа, и затова в човек става такова раздвояване.

„Съгласно природата на своето творение човек не е в състояние едновременно да анализира тялото и душата като две паралелни понятия и се опитва да свърже всичко заедно, в едно понятие. И затова духовното постижение за него е толкова трудно, като две противоположности, които е невъзможно да бъдат въплътени в един предмет“.

И действително, понякога чувстваме, че просто се разпадаме и не знаем какво да правим със себе си. Сърцето е в противоречие с разума, а разумът не е съгласен със сърцето, преодоляваме толкова противоречиви мисли и чувства, че е невъзможно да ги свържем заедно около една, стабилна картина.

„Това е като историята на Авраам, на който му било казано, че цялото негово потомство ще дойде от Исаак, но сега Творецът наредил да го пренесе в жертва. И разбира се, от страна на Твореца, в действителност нищо не се променя, а само от страна на получаващия се формират такива противоречия. И затова Авраам толкова много се зарадвал…“

Всички наши страдания са от усещането за двете противоположности, които не можем да свържем заедно. В основата на всяко неприятно усещане е неразрешимото противоречие от двете несъвместими противоположности. И трябва да ги приемем в такъв несъвместим вид и да се радваме, че можем да се издигнем над тях и да продължим дотогава, докато не се слеят. В това, всъщност, е цялото поправяне.

Всъщност, се пита: какво трябва да поправим? „Съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „възникналото от нищото“ (еш ми аин) – да бъдем в състояние да ги слепим заедно: Творецът и творението. Това е в основата на цялото поправяне, цялата наша работа. Затова тя се състои именно в това – малко по малко, капка по капка, на малки порции постепенно да привикнем към това, да приемаме, да разбираме, да чувстваме и да се радваме, че изпълняваме тази работа по свързване на двете противоположности.

От подготовката към урока, 14.01.2013

 [97920]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Проучване: Резистентните към антибиотици бактерии са голям проблем за съвременната медицина. Някои представители на населението не са устойчиви към лекарства, а населението като цяло е устойчиво.

Под въздействие на антибиотиците, съществуват няколко „резистентни“ бактерии, които са устойчиви на тяхното въздействие. Не само, че самите те са устойчиви, но и помагат за оцеляването на останалите, като „изхвърлят“ антибиотика навън.

Те работят за благото на всички, но в своя вреда – това забавя техния собствен растеж. Това е алтруистично поведение – още едно доказателство, че едноклетъчните организми живеят в добре организирани общности. Тези общности имат богат набор от средства за противодействие на въздействието на антибиотиците.

И колкото по-добре разберем тези средства и стратегии, които бактериите използват за оцеляване, толкова по-лесно ще ни бъде да лекуваме хората.

Забележка: Нищо не може да помогне на хората в борбата с болестите – всички те са резултат от нашето разделение. Докато не започнем да действаме като бактериите – заедно, няма да можем да ги преодолеем. И така е с всичко в този свят. Обединение на всички нива – тенденция за развитие на всички части на природата и ако не сме съгласни с нея – губим във всички области на нашия живот. Антибиотиците няма да ни помогнат! За да сме здрави, ще ни помогне само да станем по-обединени, отколкото са бактериите. Тъй като всяка проява на злото е, за да можем да се издигнем над него.

[97866]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване: Може ли фотонът да бъде едновременно и частица, и вълна; или той се проявява или като вълна, или като частица?

Квантовата механика позволява една частица да се намира едновременно на няколко места, дори на безкрайно много места – но тогава тя е и вълна, и частица едновременно. В експерименти със светлината, фотонът се държи като вълна, или като частица, но никога и двете едновременно.

В своите експерименти физиците използвали фотонен чип, построен на принципа на квантовата нелокалност, съгласно която промяната на състоянието на една от двете свързани частици мигновено се отразява на състоянието на другата частица, независимо колко далече една от друга се намират те.

 В експеримента фотонът се проявил едновременно и като вълна, и като частица!

Реплика: В нашето изследване на природата, всички заключения зависят само от състоянието, свойствата на наблюдателя/ експериментатора, но извън него, в природата – няма двойственост!

[97749]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→