Основен принцип на обединението в група, с цел получаване на силата на отдаване, която не достига и която е необходима за духовен подем, се състои в постигане на скромност – т.е. в това, да се отмениш пред другарите явно – в действията си, и скрито – в мнението си, казвайки си, че мнението на другаря е по-важно от собственото ти; а действието е само проява на вътрешната мисъл. В противен случай, това не се нарича самоотмяна. Ако демонстрираш на другаря си отмяната само в действието, тогава това се нарича ласкателство.

[73236]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Съюзът се създава тогава, когато хората се доверяват един на друг, обичат се и желаят да затвърдят това състояние завинаги. Защо хора, смятащи, че обичта им е завинаги, трябва да създават съюз формално?

Работа е в това, че съюзът се създава не заради този момент, когато отношенията са добри, а за тези времена, когато по някаква причина дружбата отслабва, и бившите приятели могат да имат претенции един към друг. Тогава те трябва да се сетят, че съюзът е бил сключен за вечни времена. За да продължават да правят само добро един на друг дори и когато вече не чувстват любов един към друг като преди, не си обръщат внимание.

И така, главното при създаването на съюз, макар и той да се създава в добри времена, е че това се прави за бъдещето, когато най-вероятно ще възникнат по-различни обстоятелства.

Сега между тях няма никакви взаимни претенции, в противен случай те не биха създавали съюз. Намирайки се в такова благоприятно състояние, те си казват, че си струва да направят съюз за вечни времена. Ако в бъдеще имат претенции един към друг, то тогава всеки ще си припомни за съюза, който е бил подписан във времената, когато любовта между тях е била очевидна.

Получава се така, че без оглед на това, че те не чувстват същата сила на обич, която са имали преди, въпреки всичко, те събуждат спомените за миналата обич и не обръщат внимание на сегашното състояние. Отново започват да правят добро един на друг. С това е полезно сключването на съюз, че дори когато обичта е отслабнала, тя може да бъде възродена, усилена за сметката на миналите състояния.

Създаването на съюз е своеобразен договор, необходим за това, страните по него да не могат да го развалят, дори когато виждат, че любовта между тях е отслабнала. Спомнят си, че любовта в миналото им е носила огромно удоволствие – правили са си много добрини, сега обаче тази обич е отслабнала и те нямат сила взаимно да си правят добро.

Ако те в действителност искат да правят нещо един за друг, то трябва да се сетят за съюза, и въз основата на тези спомени да изградят любовта наново.

[73412]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Откъс

Пътят, който ни води към програмираната от природата висшата цел, която е да достигнем пълно подобие с нея в свойствата на отдаването и любовта, се постига чрез постигането на любовта към другарите, посредством която преминаваме към общата любов, по подобие на природата.

Затова, независимо от всевъзможните препятствия, човек е длъжен да достигне до любовта към другарите, а ако вижда някакви препятствия по пътя, това означава, че още не е поправил себе си напълно и именно тези спънки му сочат кое още трябва да поправи в себе си.

Завещано ни е “сдобий се с другар” – и ние проверяваме успеха на своята работа именно така, независимо от свойствата на другаря, ако той има същата цел, трябва да спечелим сърцето му с действията си.

И ако трябва ще подаряваш подаръци на другаря си и ще му правиш услуги, само и само за да получиш неговата обич, без да обръщаш внимание на спънките. И не трябва да се изморяваш да правиш това, докато в другаря не се събуди любов, докато всичките искри не се съберат в празнината на каменното сърце и в него не пламне огън. А разликата между пламъка и искрата е такова: където има любов, там има и външна проява – т.е. всички виждат, че в човека гори пламъка на любовта. И неговият пламък изгаря всички препятствия.

Но кой не усеща сърцето си каменно? – Затова трябва да действаме срещу егоизма си и всяко насрещно действие към другаря да е като изхвръкването на искрата при триенето на камъни, защото действието е отдаване и само намерението засега е все още заради себе си.

Защото даваме подарък, за да заздравим, благодарение на това действие, взаимната ни любов. И когато са готови за подаръци, за да укрепят взаимната си обич, топлината на сърцата ще образува едно покриващо ги покривало, тоест една любов ще ги обвива двамата. Известно е, че сливането съединява две неща в едно.

Когато човек усеща любовта на другаря, в него веднага се събуждат радостта и наслаждението. Човек винаги е знаел, че само той се грижи за себе си. А когато открива, че другарят му се грижи за него, това събужда в него особена радост, – той вече не може да се грижи за себе си, защото човекът е способен да прилага усилия само там, където усеща наслада. А тъй като сега той усеща наслаждение в грижата за другаря, то у него не остава място за лични грижи.

[73430]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

М. Менски (доктор на физико-математическите науки):

– Аз  съм част от света, а целият свят е едно цяло, което е неделимо.

– всичко в природата е в равновесие.

– ако едно животно убива друго животно, за да получи храна, това е очевидно – то иска да живее. Но то няма да убие, защото убиването е приятно – това не съществува в природата.

– човек е престанал да се ръководи от принципа за добро от гледна точка на целия живот.

– преходът към алтруистичната идеология, към алтруистичните принципи, когато се вземат предвид интересите на всички живи същества – е неотложен проблем за човечеството и без него то няма да оцелее.

– за да предотвратим кризата, трябва да променим съзнанието на хората.

– ако разберем, че действително се приближаваме до глобалната криза, то за спасението на човечеството, повечето от хората трябва да преминат към ново съзнание, алтруистично. В това всъщност е спасението на света.

– за да бъдат всички останали добри към него, той самият трябва да бъде добър към другите.

[87941]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В Твореца няма нищо, освен любов. Но за да ни помогне да разберем какво е това любов, тъй като това е нещо напълно неразбираемо за нас, Творецът е създал в желанието за наслаждение всякакви условия, с помощта на които можем да разберем любовта.

Любовта – това е нещо странно и неразбираемо за нашия егоизъм, противно на природата ни. Как е възможно да опитвам различни лакомства, които стоят пред мен, и от техния вкус да усетя любовта на Стопанина? Каква е връзката между едното и другото?

Това е същността на творението, “съществуващо от нищото”, че вътре в това “нищо” има нещо от “съществуващия”. И затова от “нищо”, от желанието за наслаждение мога да достигна до съществуващия ,т.е. от впечатлението в желанието да се насладя да достигна долюбовта – свойство, което е напълно отделено от творението в абсолютно всичко.

И тогава се случва чудо, в резултат на всякакви дейности и процеси в желанието за наслаждение, то постига едно свойство, което принадлежи към по-висша, божествена природа.

За нас това е съвсем непонятно, как от действията “дай-получи” може да се роди такова чудо, което се нарича любов. Обикновено не се отнася до желанието за наслаждение.

Всеки път, на всяко стъпало трябва да надграждаме своите действия и впечатления, опита в желанието за наслаждение, за да изградим всичко това и да го извисим в разбиране на свойството любов.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 03.09.2012

[87846]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Когато се събираме заедно, първо трябва да бъде определен дневния ред. С други думи, всеки, според силите си, трябва да разкаже за важността на групата, за това, каква изгода му дава групата. В съответствие с неговите очаквания за това, че групата ще му даде нещо важно, нещо, което самият той не може да постигне, в тази степен той се вслушва в групата.

А смисълът е в това, от самото начало да подчертаем величието на групата, на целите на природата, на необходимостта да я постигнем. Защото именно спрямо величието на целта, той ще може да полага усилията над своя егоизъм, да отменя своето мнение пред мнението на групата, да действа не само заради групата, но и заради природата, за нейната цялостност. Ако държи такава посока на мислите си, той ще усети помощта на всички сили на природата.

Същото е и по отношение на обичта към другарите: преди да се събира, човек трябва да изгради в себе си значимостта на другарите, важността на всеки от тях. И в тази степен, в която оценява величието на групата, той ще може да се отнася към групата с уважение. И след това да проверява до каква степен прилага усилия за благото на групата. А ако открие, че няма сила да направи нещо за благото на групата, тогава е уместно да се обърне към групата с молба, за да получи сила и желание да работи за постигане на любовта към ближния.

А ако дори мисловно се обърне, то трябва да е сигурен, че ще получи силите за обединяване и да провери себе си дали се намира в радост, което е показател за това, че вярва в силата на групата и нейната готовност да му помогне да достигне поправянето.

А тъй като в такъв случай всички другари представляват едно желание, то той желае да вижда всички тях в наслаждение. Затова след всякакви сметки идва време за радост и обич към другарите. И всеки трябва да усеща себе си щастлив, сякаш е направил добро дело, и с това е спечелил много пари. А сега гощава приятелите, както е прието в този свят.

Така е и тук, всеки трябва да е загрижен, приятелят му да е сит, защото сега той е щастлив и иска другарите му да се чувстват добре. Затова, приключването на срещата трябва да минава под знака на радостта и въодушевяването. И тогава всички ще усетят съвършенството.

[73126]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Откъс

Човекът прилага големи усилия, за да се сближи с другарите, но не вижда обратна реакция от тяхната страна, и му се струва, че те се държат един спрямо друг не по начина, по който това трябва да бъде в групата, а се държат като обикновени хора. Струва му се, че той обича другарите, а те нищо не правят за това.

В такъв случай казваме, че той се държи като “разузнавач”, наблюдавайки ги как те изпълняват условието “възлюби ближния” – и не вижда тяхната обич. А причината за това впечатление е в това, че обичта към другарите се основава на любовта към себе си. Затова той постоянно проверява дали е спечелил от обичта към другия?

Истинското отношение към другарите трябва да произтича от целта: необходимо ми е да достигна любовта към ближния, затова съм заинтересуван да има група, която е създадена, за да видя, как всеки от нас полага усилия заради другаря. Наблюдавайки това, малките кълнове на моята любов към ближния ще пораснат и с времето ще мога да правя в името на другите много повече, отколкото изначално ми е било по силите.

Ако виждам, че не съм спечелил нищо, защото виждам, че никой не проявява любов, то смятам, че ще е по-добре, ако изобщо не съм с тях и не получа техните качества.

Няма случайности в природата и не са събрани случайно в една група именно такива хора, които подхождат за тази цел, т.е. във всеки от тях има някаква искра обич към ближния. Но тази искра сама по себе си не може да запали огъня на любовта, който би засиял, затова тези хора са се съгласила да се обединят, за да се слеят в един голям огън.

Затова, макар че сега не чувстваме обичта по същия начин, както в момента на създаването на групата, все пак всеки трябва да надвива собственото си мнение и да действа над знанието, тогава всичко ще се оправи и всеки ще започне да вижда в другарите си само добро.

Затова е необходимо да се издигаме над “разузнавача” в себе си, да не се говори за другарите лошо, да се премахват всички претенции, влагайки разбиране, че именно така човек се издига над растящия си егоизъм.

[73416]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Прислужницата, наследяваща своята госпожа”: Цялата сила на ”госпожата”, т.е. властващата във вътрешната част, е заложена в силата на нашата мъдрост и разум. А сега в масаха преобладава горделивата ”прислужница”, наследница на тази мъдрост. Знай, че тази сила на народите е верига, с която оковават краката на Израеливите синове, озоваващи се под тяхна власт.

Въпрос: По какъв критерий човек може да определи какво изучава: методиката за поправяне или просто ”премъдрости”?

Отговор: Зависи в какъв съсъд иска да получи това, което изучава.

Всъщност, нас ни влече към знанието. Но си представете: няма книги, няма хартия и писмени принадлежности – седиш и се учиш и от всичко това нищичко не запомняш. Защото се учиш, за да се усъвършенстваш, да придобиеш нови свойства, които ще ти помогнат всеки път да откриваш нови светове. Това е правилното обучение.

Въпрос: Но трябва да организираме разпространението и това по идея ни задължава на традиционното учение. Трябва ли ни тази ”премъдрост” за разпространението на науката кабала?

Отговор: Тази ”премъдрост” ти трябва само като ”начало” за връзка със светлината и за промяна в теб. Кабала изучава не този, който е умен.

Въпрос: Какво ще разказвам на хората на лекциите и на уроците?

Отговор: Към хората ти наистина се обръщаш с ”премъдростта” и постепено им обясняваш кое е главното – всичко друго, но не и количеството знания, а промяната на вътрешното желание. Именно в него, според степента, в която то съответства на светлината, започваме да усещаме духовните прояви.

Осъзнавайки това, виждаш, че летвата е поставена твърде виасоко: ”Мога всичко друго, но това е свръх моите сили”. Оставаш безпомощен и тук се появява възможност да издигнеш молба и истински да разбиеш сърцето си…

Въпрос: И все пак, какво да правя с влечението към знанията?

Отговор: Да издигнеш вярата над разума, за да бъде необходимостта от отдаване по-висока, отколкото потребността от получаване. При това не отхвърляш знанието. Тъкмо обратното, когато се издигаш с вяра над разума, твоят разум расте съобразно с вярата.

Тъй като ”вярата” е усещане на Твореца, обоснованото подобие на Него. Стремиш се да придобиеш съсъд за отдаване, защото в него ще получиш разкриване на Твореца, ще можеш да Го разбереш, да Го усетиш и да Му доставиш удоволствие. В теб няма намерение за напълване на материалните ти съсъди – желания, устремени към знанията. Те са необходими само за да разбереш как да се ”отформатираш” и да се окажеш в съответствие с Твореца. Ето какъв разум ни е нужен…

От урок по статията ”Прислужницата наследяваща своята госпожа”, 04.09.2012

[87638]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какво усилие, какво пробуждане не ни достига, за да помогнем на хората да сломят бариерите?

Отговор: Те трябва да знаят, че целта се постига не с викове и улични безпорядъци. Вместо това трябва да се научим на обединение.

Защото обединението не е просто нещо. Тук не помагат пламенните призиви. Човек трябва да провери себе си, да намери силите, с които да осъзнае единството и да го поддържа.

Методиката на обединението – именно това е методиката за вътрешното поправяне на човека. Защото вътрешно съм устроен така, че не искам да се съединявам с другите. Мога да говоря за това, мога да пея за прославата на единството в света, да организирам дни на всеобща любов… обаче, на практика, всички сме егоисти и за никой не е по силите да се съедини с другите истински. Не защото не иска, а просто е неспособен.

Трябва да осъзнаем това и да започнем да се променяме. Поправянето на света – това е поправянето на всеки. Трябва да променим човека, при това всеки – себе си, а не другия. Е, да помогнеш на другия – означава да му предадеш методиката и да го поддържаш в първите стъпки, които е в състояние да осъществи. Мога да му давам пример, колко е важно това за мен, за да почувства и той значимостта на тази идея.

Трябва да се действа изключително на принципите на взаимността. Различаваме се от всички останали по това, че говорим: “Може да се постигне обединение, може да се издигнем над кризата. Способни сме на това, имаме методиката за обединение, базираща се на поправянето на човека. Това е предназначението на цялата Тора, както е казано: “Създадох злото начало и създадох Тора като поправка, защото криещата се в нея светлина връща човека към Източника”. Така самият човек става по-добър. Използваме тази методика, позволяваща да привличаме светлината посредством изучаването на науката кабала и работата в група.

От урок по статията “Тяло и душа “, 07.09.2012

[87872]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Преди всичко трябва да знаем, че любовта се купува с делата – с подаръците, които правим на другаря. И всеки подарък оставя отпечатък в егоистичното сърце на другаря. И макар сърцето на другаря да е подобно на камък, въпреки това, всеки подарък като куршум увеличава отвора, докато в сърцето не се създаде пустота. И тогава любовта на подаряващият подаръците запълва тази празнина.

Топлината на тази обич притегля към себе си искрите на любовта на другаря. И любовта на единия и любовта на другия се свързват заедно под едно намерение на любовта, което покрива и двамата. И тогава заедно те стават един човек, защото тяхното намерение е едно, а техният егоизъм се отменя.

Има закон, според който човек се впечатлява от всичко ново и се увлича от него. Затова, когато човек получава от другаря си одеянието на любовта, то се увлича само от любовта към ближния и забравя за обичта към самия себе си.

И тогава всеки от тях започва да получава наслаждение само от това, че се грижи за другаря си, и няма в него място, за да се грижи са себе си, защото всеки човек е способен да прилага усилия само там, където може да получи наслаждение.

Затова има в природата такава силна любов, че заради нея отиват на смърт.

[73435]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Известна е алегорията, представяща отношенията между човек и Твореца – за госта и Хазяина. След като Хазяинът извадил пред госта всички свои угощения, гостът усетил огромен, просто изгарящ го срам. Той бил готов на всичко, само да не чувства този срам. И тогава Хазяинът от милосърдие към госта, направил скритие.

Но какво скрива Той? Ако хазяинът просто скрие Себе си, то гостът спокойно ще изяде цялото угощение, стоящо на масата и с това ще се свърши всичко. Гостът така и ще си остане бездушен егоист, умеещ само да получава и ще съществува само в материална форма, напълно отделен от Хазяина.

Излиза, че едното скритие на Хазяина не е достатъчно. Необходимо е също така да се скрият наслажденията, а после да се играе с тях, откривайки ги в такава степен, каквато гостът може да върне на Хазяина същото това отношение, каквото Хазяинът разкрива спрямо  госта на малки порции.

Всички тези три компонента: наслажденията, усещането за Хазяина и апетита на госта трябва да се разкриват постепенно, както и  да си съответстват едно на друго. И тогава с малки порции е нужно да се създават условия за госта, в които той да може да изгради равностойно отношение към Твореца, с такава любов, с каквато Творецът се отнася към него.

Как да се направи това? Най-малкото стъпало, на което Хазяинът разкрива наслаждението в угощенията и показва своето отношение към госта – спрямо госта е огромно стъпало. Защото за него е някакъв нов живот, който не е чувствал в условията на скритие. Той трябва от по-рано да развие в себе си готовност, да се отнесе към Хазяина така, както Хазяинът се отнася към него на най-първото стъпало. Когато се разкрият вкусовете на угощението, гостът трябва да не се увлича от тях, а да ги  използва само като средство: да ги приеме и над тях да изгради любовта към Хазяина.

Получава се, че съкращението и екранът трябва да предшестват разкриването на светлината, на Твореца. Тоест, на първо време ни е необходим страх пред Твореца. Човек е задължен да развие в себе си такова качество: трепет, страх, че няма да съумее да отдава на Твореца, постоянно вълнение за това, че ако изведнъж Творецът се разкрие, “аз няма да бъда защитен от егоистичното наслаждение и няма да мога да Му отговоря с любов”. В този страх е заключена необходимата подготовка за разкриването на Твореца.

И този страх съществува на всички стъпала, само че в различни видове и с различна сила. Но страхът е задължително условие. Ако човек го придобие, е готов за разкриването на Твореца.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 03.09.2012

[87743]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Публикувани данни за психическото състояние на подрастващите и младите хора – 18,5% са насочени към самоубийство. Как да реагираме на това?

Отговор: Образователната система не възпитава, а само обучава, системата на здравеопазване не се грижи за пациентите, а за продажбата на лекарства и т.н. Егоизмът ни се е развил и се е превърнал в ракова тумор, който убива човечеството. Хората нямат отговор на въпроса за смисъла на страданията и въобще за смисъла на живота. В миналото, малкият егоизъм и религията са успокявали хората и са давали надежда за отвъдния свят. Религията не може да успокои развития егоизъм, тя е надживяла себе си, човек иска не само да слуша и да вярва, а да вижда и чувства.

Това позволява само Кабала, която е метод за разкриване на върховната власт на Природата (Твореца), нейната цел и програма за управление – по време на живота на човек в този свят. Трябва бързо да разкрием тази техника на света – и не само самоубийствата, а всички отношения на човек към неговото съществуване ще се променят положително и рационално. Друго решение на кризата и нейните конкретни проявления – НЯМА!

[87682]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→

Възможността да се издигнем над своя егоизъм представлява ново средство на свързване, на общуване в отношенията между хората и със заобикалящия ни свят (природата). Това средство трябва винаги да се намира в ръцете на човек и не трябва никога да го пренебрегваме.

В отношенията между другарите човек може да вижда достойнствата на другаря, но егоистичната ни природа е противоположна на такова отношение към хората и към света, иска ни се винаги да виждаме недостатъците на другаря, а не неговите достойнства. Затова, без оглед на това, че обикновено смятаме другия за неправ, необходимо е винаги да се стараем да го оправдаваме, а това е възможно само ако оценяваме другаря си по-високо от своя егоизъм. Тоест, независимо от това, че разумът ни не може да оправдае другаря, човек може да го оправдае над разума си, внасяйки корекция на изкривеното си виждане за света.

Ако той е поправил егоизма си, тогава вече може да оправдае другаря си в разума – и това е по-полезно, защото става реално. Да речем, ако той вижда, че другарите му се намират на по-високо стъпало от него, и той вижда това (тоест знае това) – тогава той е по-нисък от своите другари. Вижда, че те са по-дисциплинирани в своите усилия да поправят човешката природа от него, интересуват се от другарите и от групата, готови са да помогнат на всеки другар с каквото могат, а изучаваните от тях свойства на природата веднага приемат като ръководство за действие и т.н.

Това дава на човек сили да преодолее собствения си мързел, защото той ще изостане от другарите. Освен това, ще трябва да се отнася по-сериозно към това, което се отнася до поправянето на своята природа, защото неговият егоизъм не може да понесе, че е по-нисък от останалите. Може да се каже повече, самият му егоизъм, виждайки какви усилия полагат другарите, също ще му даде сила за поправяне.

А причината за това, че самият егоизъм на човек му помага да работи над собственото си (на егоизма) поправяне, е в това, че егоизмът не е способен да изтърпи унижението, тъй като неговото основно свойство – това е преди всичко гордост и той не може да се примири с положението, че някой от другарите ще бъде по-висок от него. Така че, когато човек вижда, че другарите му са по-големи от него, това го кара да расте по всевъзможни начини.

Тоест ако, наблюдавайки групата, всеки вижда, че другарите му се намират на по-високо ниво както в мислите, така и в делата, то естествено, всеки ще трябва да се изкачи на по-високото стъпало в сравнение с това, на което се намира, в съответствие с качествата на своето тяло.

Това значи, че дори ако по рождение той няма големи стремежи и не го привличат почести, все пак от чувството на завист може да получи допълнителни сили – това, което няма от природата, което не му е дадено по рождение. Степента на неговата завист – тази сила ражда в него нови сили, които има в групата. И с тяхната помощ той получава новите качества, тоест тези сили, които не са били наследени от неговите родители. Тоест с помощта на групата той получава новите качества.

Така че, освен качествата, които е получил при раждането от родителите си, в човек се появяват качества, които той получава от групата. И това е нова придобивка. А това е възможно само с помощта на силата на обединяване с групата, с помощта на завистта, която той има спрямо другарите, когато вижда у тях качества, по-добри, отколкото има той. Това го подтиква да получи добрите качества, които имат другарите му и които той няма и затова им завижда. Когато човек вижда, че другарите му се намират на по-високо от него стъпало и им завижда – тази сила му позволява да спечели, да получи новите качества от групата.

Затова може да се говори, ако той наистина вижда, че групата се намира на по-високо стъпало. Обаче ако егоизмът показва на човек, че групата е по-ниска от него, дава му да разбере, че групата не е за него, защото тя се намира на много по-ниско от него стъпало, че от такава група той не само няма да получи, а обратното, дори своите малки природни сила и качества ще отслаби и ще влоши – с това егоизмът подтиква човек към бягство от групата.

Ако искаш да се обединиш с тях, виж до каква степен не искат да те слушат, когато им обясняваш как трябва да се държи група, в съответствие с твоето разбиране. Тоест как те трябва да се държат, когато се събират заедно. Да бъдат сериозни, а не да се веселят просто така, да не говорят за работата си и други дреболии, които не си струва да се чуват, защото това са материални неща, а ти дойде на другарската среща изключително воден от високи цели – истински да се издигнеш на нивото “Човек”.

Какво да отговориш на егоизма, когато той ти показва низостта на другарите? Защото неговите претенции, съветите, да не доближаваш групата са справедливи. Той не иска човек да е грешник, той му казва: “Ако напуснеш групата, ще бъдеш още по-голям праведник, ще мислиш само за израстването си, а за материалното – само според необходимостта”.

Но ако заедно с това човек вярва, че без групата не е възможно да напредва и да достигне свойството отдаване и любов, тъй като групата – това е трамплин, позволяващ да изскочиш от любовта към себе си и да стигнеш любов към хората и природата, то за него няма различен съвет, освен да върви над своя егоизъм и неговите съвети, и да се стреми да вижда другарите си по-големи от себе си. Защото само тогава ще може да получи помощта и подкрепата от групата.

Така че, когато човек приема задължението да обича другарите си над своя егоизъм, това представлява необходимост, продиктувана от отсъствие на друг избор, макар че вижда, че справедливостта е на неговата страна.

Защото човекът, желаещ да се доближи до закона на природата за отдаване и любов, разкрива в себе си лоши качества и ги постига не с ума, а с усещане в сърцето.

Т.е. той трябва да почувства, че е най-лош и най-нисък в целия свят. А ако още не е достигнал това усещане и му се струва, че има някой по-лош от него, то със сигурност още не е постигнал осъзнаване на злото на своя егоизъм. Т.е. злото, скрито в неговото сърце, още не се е разкрило и той още вижда нещо добро в него.

И също, ако човек не извършва добри постъпки, т.е. в групата не се занимава с постигане на интегралната свързаност с целия свят, тогава той няма с какво да освети сърцето си, за да има възможност да види цялото зло, което е в него.

Защо той не вижда, че в сърцето му има повече зло, отколкото всичките му приятели? Това е така, защото не му достигат още свойствата на добро. Затова мисли за себе си, че свойствата му са по-добри, отколкото на негов приятел.

От казаното вече следва, че докато човек още вижда, че приятелите му са по-лоши от него, това значи, че в него няма свойството отдаване и любов, за да вижда злото вътре в себе си. И значи цялото зло, намиращо се в човек, не се нарича зло. Защото всички имат това зло, което се нарича егоизъм.

Но цялата разлика е в разкриването на злото. Човек не усеща вреда от своя егоизъм, защото не вижда, че ще му бъде лошо от това, че е зает само със задоволяване, напълване на своя егоизъм, своето себелюбие.

Но когато той се опитва да участва правилно в групата, желаейки да достигне свойството отдаване и любов, той всеки път получава общата сила на групата, показваща му, че неговият егоизъм е зло. И така последователно и постепенно той всеки път вижда, че именно егоизмът му пречи да достигне обединение с другарите, със света, с природата.

Виждаме, че човет в действителност трябва да почувства, че е по-лош от всички, защото такава е истината. Но завистта умножава мъдростта. И това се случва точно тогава, когато човек възприема всичко с разума си. Но когато върви над разума, то превъзходството на другаря му не се вижда в такава степен, че да се появи у него завист към другаря, която би го тласнала към труд и усилия, защото духът на съперничеството с другарите задължават към това.

Затова, когато егоизмът посочва това, че другарите са по-лоши и по-ниски от теб, трябва да вървиш над разума си. Но по-добре и по-успешно ще напредваш, ако с разума си разбираш, че приятелите са по-високо от теб. И трябва да молиш със сърцето си да виждаш в своите приятели само най-доброто, а не техните недостатъци.

Но в отношенията на човек към природата е по-добре да се върви над разума. Макар че човек смята, че ако хората биха постигнали всичките закони на природата и нейното управление, то всички щяха да ги изпълняват и щяха да бъдат щастливи. А тъй като управлението на цялото мироздание от природата е скрито от нас, оценяваме всичко с егоистичния си разум, а за да се развиваме правилно, е необходимо да вървим срещу егоизма – и в желанията, и в разума (със сърцето и с ума). Именно по този начин човек получава свойство отдаване, вместо своята изначална природа.

[72633]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Природата ни принуждава да се издигнем от животинското ниво на нивоto човек. Причината, поради която човек не получава всички блага, а се лута в страдания и търсене с какво да се напълни, е в това, че нашите свойства се различават от свойствата на природата. Тя дава благо, а ние желаем да го захапем, всеки за себе си и за сметка на другия. С тази противоположност на свойствата сме противоположни на природата. А цялото ни поправяне се свежда до постигане на подобие с нея.

Затова сме се събрали в група, в която всеки от нас ще се стреми към подобие с природата. Но за да го постигнем, трябва отначало да се научим да доставяме удоволствие, да отдаваме на човека, т.е. трябва да се научим да обичаме ближния. Само по пътя на потискане на своя егоизъм можем да стигнем изпълняване закона за любов към ближния.

Това означава, че от една страна, трябва да се нивелираме спрямо другите членове на групата, а от друга страна, трябва да се гордеем с това, че ни е предоставена възможност да встъпим в тази група, членовете на която имат само една цел – да постигнат разкриване на всички свойства на природата в нас.

[72609]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Задължително трябва да има ред на събранието. Всеки член на групата, съгласно своите възможности, трябва да говори за важността на групата, т.е. каква полза му донася групата, че той се надява с помощта на групата да получи извънредно важни желания и свойства, които сам не може да получи. Затова той цени това, че се явява член на групата.

И така, отначало трябва да се осъзнае и да се изкаже важността на групата, за необходимостта на нейното съществуване. Изобщо, ако искам нещо от някого, е нужно:

–  Този, от когото го искам, да има това, което искам;

– Този, от когото го искам, да има добро желание да даде на другите.

Затова е необходимо в самото начало да се възвеличи всеки от другарите. Според степента на величието на групата, се усеща уважението към нея.

След това всеки член на групата трябва да провери себе си, колко сили той влага в групата. А ако вижда, че няма сили да прави нещо заради групата, тогава трябва да моли общата сила на групата, да се появят у него сили и желание да обича ближния и да си представя себе си заедно с групата като единен организъм. По същия начин, както тялото желае да се чувства добре във всичките си органи, така и човекът сега желае на всичките му другари да им е добре.

Затова след всички тези действия идва време за веселба и радост от това, че любовта към другарите се е появила. И тогава всеки трябва да усеща, че е щастлив, сякаш заедно те са спечелили много пари.

А в подобен случай хората обикновено правят трапеза за другарите, които са им помогнали да постигнат желаното. Затова всеки член от групата трябва да организира трапеза, за да пият и да се веселят другарите му. По тази причина по време на събранието трябва да бъдем в приповдигнато настроение и веселие.

[72605]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Въпрос: Какво е взаимното включване, което трябва да постигнем заедно?

Отговор: Включването на желанията едно в друго някога е настъпило за сметка на тяхното разбиване. Включването в чужди желания е възможно и без разбиване, за сметка на общи екрани. Но не е възможно да се включим един в друг за сметка на желанията. Ако аз искам сладко, а ти – солено, то това са две различни, несъвместими желания. Те могат някак си да се облекат едно на друго, но никое от тях не отменя другото. Всяко желание има свое място, където се проявява и получава напълване.

Светлината е породила всяко желание и го държи във вида, в който то е създадено. Затова възниква много голям въпрос: какво, в такъв случай, означава включване, проникване в чуждото желание и как е възможно това?

Включване е възможно само във външните форми, които си придаваме, а вътре си оставаме все същите. Не можем да се включим един в друг чрез своите желания, защото всеки си има своите желания. Казано е: „Както са различни лицата им, така се различават и техните мисли и желания“. Не можем да се съединим с желанията си, тъй като всяко от желанията е ясно определено и отделено от останалите.

Всеки е създаден от своята специална светлина. Но когато желанията ни придобиват форма на отдаване спрямо единен източник, те могат да започнат да се обединяват чрез тази форма на отдаване и да се включват едно в друго. Благодарение на факта, че те имат общ източник – един за всички. Ако всички желания се устремяват към него, поради общото желание, те започват да се преплитат и проникват взаимно.

В противен случай взаимното включване е невъзможно. Само общият източник изисква от нас да се съединим и спояваме помежду си. В противен случай бихме си останали разделени. И това е единственият начин, по който можем да постигнем истинско съединение, а не като банда престъпници, биещи се помежду си за обща егоистична изгода, където всеки си остава със своите желания и с помощта на обединение очаква да получи напълване за самия себе си.

Но ако искаме да се включим в желанията на другите, това е възможно само в отразената светлина, насочена към един източник, който ни свързва един с друг. Написано е: „Творящият свят на небесата, ще го възцари и между нас“.

Самите желания никога не ще могат да се съединят, всяко ще остане само за себе си. И ако това не беше така, и те отново се слеят в едно желание, на края не бихме постигнали поправяне 620 пъти по-голямо, отколкото е било преди. Това е 620-кратно увеличение и се дължи на факта, че всяко желание остава непроменено, всяко се намира в своята черупка (клипа), обвивка. И когато, независимо от всичко това, те се обединяват в един плод, под една кожа, като зрънцата на нара, става 620-кратно постигане на съвършенството, сливане със светлината и нейното изясняване.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 02.09.2012

[87536]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как се осъществява съединението между пряката и отразената светлина?

Отговор: При съединяване на пряката и отразената светлина, всяка сфира влиза във всички сфирот, подобно на интерференцията на вълните, където много вълни се наслагват една върху друга. И за сметка на това, ние се задълбочаваме в замисъла на творението, в Твореца, постигайки Неговото изначално желание, от което е излязло това натрупване на вълните и отделните сфирот.

Преминавайки от частното към общото, ти се задълбочаваш в това висше обобщаване и постигаш Неговата мисъл, намерението относно творението. А благодарение на това, че постигаш Неговото действие, ти самият ставаш такъв.

Пряката и отразената светлина – това е твоята работа относно останалите. Десет сфирот на пряката сфера, идващи при твоята Малхут, произлизат от включването ти към обкръжението. Иначе не би разкрил пряката светлина. Разкриваш я единствено ако се намираш във връзка с групата.

Но би могъл да се слееш с обкръжението и да разкриеш пряката светлина в него само благодарение на това, че си направил съкращаване на своето желание. Първо, трябва да достигнеш до състояние, в което искаш да се обединиш с обкръжението и откриваш злото в себе си, желанието да използваш всички. Молиш се да получиш добро желание и след много усилия получаваш сила, за да направиш съкращаването, неутрализирайки своя егоизъм по отношение на останалите. След това се молиш да ти се даде сила, за да отдаваш на другите. И започваш да разкриваш, че между вас съществува връзка.

В тази връзка между теб и останалите започваш да разкриваш пряката светлина, която ти свети от там. Поради това, че желанието ти се намира в съкръщение, светлината може да ти свети. Тя ти свети в зависимост от съкращаването, доколко се удържаш от егоистично получаване, от това съединение на топлина и любов от другите, от тяхното съучастие.

А сега над това съкращаване трябва да изградиш екран, който да определя как ще се отнасяш с другарите си и как чрез тях ще отдаваш на Твореца, на Кетер. Така развиваш системата на своя отговор към Твореца – системата на отразената светлина.

Вълните на пряката светлина идват отгоре, а отразената светлина се издига отдолу нагоре и се натрупва върху пряката светлина като интерферентните вълни, допълвайки я. При това, всяка вълна получава своя особена форма, преминавайки през особен прорез на желанието. Излиза, че с всички свои желания се включваш във всички свойства и желания на всички останали. А когато накрая достигаш до Кетер, то с това създаваш от себе си едно малко подобие на Твореца. Това се нарича отразена светлина. И там, в Кетер, вие се сливате един с друг.

Но всичко това изначално се изразява във връзката с останалите, иначе няма да усетиш нито пряката светлина, нито ще създадеш отразена. Не сме способни да действаме относно Твореца. Действаме вътре в общото разбито желание, стремейки се да се обединиме с него и да се включим в него. Нямаме друго място за действие, освен разбитите желания, които ни се представят във вид на общество. Творецът – това е обобщаване на всички тези желания, скритият източник, който ни управлява. А нашата задача е да реагираме на Неговото управление и да се присъединим към Него, и тогава Той ще се открие. Тоест цялата работа е в проникването в чуждите желания.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 02.09.2012

[87533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава, че висшият се съкращава спрямо нисшия?

Отговор: Означава че, нисшият вече не го чувства висок. Сега той има избор: или да остане с впечатление, че висшият е загубил всякаква важност за него или да работи с вяра над знанието, за да увеличи величието на висшия в своите очи. В това се състои нашата свободна воля.

Свободната воля е налице само когато има скриване. Ето как Творецът се отнася към нас, и така ние трябва да видим всички приятели, разбирайки, че те са в скриване по отношение на нас. Аз съм този, който вижда недостатъците в тях, тъй като “човек оценява според собствените си недостатъци“.

Ето защо тук има свободна воля: отнасям ли се към тях като към най-великите в нашето поколение? Ако отговорът е да, реализирам свободната си воля. Ако ги признавам за толкова големи, то висшият издига своя АХАП и мен заедно с него. Така се издигам.

От урок по писмо на Рабаш, 29.08.2012

[86994]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Необходимо е да се различават връзките:

– човек – Природа,

– човек – другари от групата,

– човек – останалите заобикалящи,

– човек – останалите.

Има няколко начина да се сближиш с хората, които условно наричаме:

– създай си Учител,

– купи си другар,

– оправдавай всеки човек.

Тези три похвата трябва да помогнат на човек да премине от пътя на получаването към пътя на отдаването. Защото всичките ни действия могат да бъдат сведени към две: заради себе си (получаване) или заради другите (отдаване).

В нас възникват съмнения дали работата върху себе си е изгодна за мен, за да достигна свойството отдаване, дали тя ще изпълни моите очаквания?

Другарят в групата – това е този, с който се устремявам да постигна свойството отдаване и обич. Групата – това е група хора, между които се изграждат отношения на отдаване и любов, които ги довеждат до обединяване в едно цяло.

Несъмнено, за тази цел в групата се подбират хора, които или не се съпротивляват на тази цел – обединяване в единно цяло, или дори са убедени в ползата и необходимостта на групата и целта. Но не съпротивляващи се на целта. И след подбор на хората в групата, в нея, под ръководството на Учител, започва работата върху себе си. Върху себе си в пряк и в преносен смисъл: с егоизма си, за издигане от стъпалото “животно” на стъпалото “човек”, за създаване на общото свойство отдаване и любов, над нас.

Установяване на отношенията между човека и природата. Порядък на работата върху себе си: да осъзнаем, че Природа е разумна, че ни води във всичко, независимо дали го осъзнаваме или не, че има план и програма, реализацията на която ще доведе теб и цялото човечество до равновесие. Затова е необходимо да се осъзнаят нейните закони чак до трепет, докато не постигнеш чрез издигане над своя егоизъм, пълно равновесие и сливане с нея. Да се осъзнае, че свойството на природата – отдаването и любовта – е противоположно на свойството егоизъм в нас. Ако човек разкрива в себе си слабост да се издигне над себе си, това значи, че още не е осъзнал величието и всесилието на природата и необходимостта от пълно изпълняване на нейните закони.

Установяване на отношенията между човека и другарите. Порядък на работата върху себе си: да провериш другия човек, дали наистина си струва да се обединиш с него още преди да го приемеш за свой другар, като използваш целия си ум, за да провериш, дали той ти подхожда за другар по верността на постигането на целта. И ако виждаш, че си струва да се обединиш с него, трябва чрез отказване от егоизма си да получиш любов към другаря. Тогава може да се надяваш да достигнеш свойството на любов към човечеството и природата.

Установяване на отношенията между човека и групата. Порядък на работата върху себе си: отначало да провериш хората, след това да направиш всичко възможно, за да постигнеш сближаване с тях, след което да ги възвеличиш над себе си, за да имаш възможност да получаваш от тях енергия за отдаване и любов. За обединяване с групата на устремените да постигнат такава обич, за получаване на сили за отдаване и любов, е необходимо да се възвеличава всеки член от групата, да го смяташ за по-голям от теб, тъй като само по-малкият може да получава от по-големия.

Установяване на отношенията между човека и останалите хора. Тук е необходимо да достигнем до оправдаване на всеки човек в света, защото той е такъв от природа и всички в своя час и ред ще постигнат хармония и подобие с нея.

(основано на статията на Рабаш “Направи си Учител и придобий приятел (2)“, 1985 г., статия 8, част 2)

[72616]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

За да получим пълната и реална картина на реалността, трябва малко да се отклоним от тази, с която сме свикнали, и доколкото е възможно, да се постараем да си представим постоянното състояние – желание за наслаждение, създадено от Твореца. А всички движения се случват единствено вътре в това желание – в неговото осъзнаване. Ако това желание се старае да усети своето истинско състояние, това се нарича движение.

Ние се намираме тъкмо в такова състояние, само в своето разбиране и усещане възприемаме някаква друга, въображаема реалност. Тази изкривена картина е следствие на това, че притежаваме свойства, които са противоположни на истинските. Това е нещо като упражнение, игра, в която сме въвлечени, за да прилагаме усилия, като малки деца, опитващи се да постигнат успех в играта, а за сметка на това, получават знания, разбиране, усещания, разум и развитие.

Защото ако не са тези игри, детето би пораснало като животно: от малко животно ще стане голямо. Но точно благодарение на игрите, на които всеки път се учи, то се променя и става човек.

Ето и ние се намираме в такова състояние. Нарочно са ни дадени усещания, отдалечени от истинските, за да се постараем да се уподобим на истината, като малки деца, които подражават на възрастните. И съответно на нашите опити, започваме да възприемаме това истинско състояние, да навлизаме в него, да усещаме, че се намираме в него.

Излиза, че цялата наука кабала се състои от съвети – как да достигнем до това истинско състояние, какви закони действат в него, какви действия произтичат, какво можем да направим, че постепенно да преминем от нашето сегашно състояние в друго, по-прогресивно: за сметка на какви мисли, действия и желания.

Всичко това се нарича работа за Твореца, защото посредством нея искаме да се уподобим на Твореца. Творец е общата сила, общото желание, свойство. И затова, за да заприличаме на това свойство, наречено Творец, трябва да създадем условия за Неговото разкриване в нас. Тъкмо това правим, крачка след крачка, с помощта и съветите на кабалистите.

Поетапните ни поправяния от абсолютна противоположност на отдаването до пълно подобие с него се наричат духовна стълба, по която се изкачваме от свойството получаване към свойството отдаване. По тези стъпала на подем усвояваме духовните действия, разбирането за свойството отдаване във всичките му форми.

Такива поправяния на егоистичните свойства в отдаващи се наричат изпълнение на заповедите.

От урок по статия на Рабаш, 31.08.2012

[87347]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→